П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

Гр. С., 24.10.2016 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в отрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                              СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. Д.Ч.

                                                                                               2. Р.П.

 

            при секретаря Е.Г. и в присъствието на прокурора Милко Момчев, като разгледа НОХД  № 1142/2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ И.П.Ш., роден на *** г. в гр. Р., българин, български гражданин, женен, неосъждан, работи във фирма „Б.“ ЕООД, като ръководител транспорт, с висше образование, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че

            за времето от 07.00 часа на 05.03.2009 г. до 17.00 часа на 05.03.2009 г., в гр. С., в клетка  № 6 на бензиностанция „*****”, намираща се в ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, противозаконно лишил Г.Й.С. от свобода, като го завързал за стол - престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 2 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една година, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага за срок от три години, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК (редакция на ДВ, бр. 92/27.09.2002 г.).

            ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ И.П.Ш., с установена самоличност, за ВИНОВЕН в това, че :

            за времето от 07.00 ч. на 05.03.2009 г. до 17.00 ч.на 05.03.2009 г., в гр. С., в клетка  № 6 на бензиностанция „*****”, намираща се в ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, принудил Г.Й.С. да извърши нещо противно на волята му - да напише саморъчни обяснения, че за периода месец август 2008 до 2009 г. е взимал горива от „Б плюс” ООД, от „Н.О.” ЕООД, от „Б.” ЕООД и от „У.Е.” ООД, без да е имал намерение да ги плаща, като употребил за това сила - нанесъл удари с ръце и крака по тялото на С., докато същият седял на стол, със завързани зад гърба ръце, с нахлупена върху очите шапка – престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една година, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага за срок от три години, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за пр. 3 на ал. 1 на чл. 143 от НК.

            ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ И.П.Ш., с установена самоличност, за НЕВИНЕН в това, че :

            за времето от 07.00 ч. на 05.03.2009 г. до 17.00 ч.на 05.03.2009 г., в гр. С., в клетка  № * на бензиностанция „*****”, намираща се в ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, отнел чужди движими вещи, от владението на Г.Й.С. - златна гривна, 14 карата, с тегло 25 грама, на стойност 825 лева ; златна гривна, 14 карата, с тегло 15 грама, на стойност 495 лева и златен пръстен, 14 карата, с тегло 4 грама, на стойност 132 лева, всичко на обща стойност 1 452 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал пръстена и гривните от ръцете на Г.С. и му нанасял удари с ръце и крака по тялото - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА едно, най-тежко наказание, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една година, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага за срок от три години.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И.П.Ш. да заплати направените по делото разноски в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, от които 115 (сто и петнадесет) лева в полза на държавата, а 80 (осемдесет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред Апелативен съд - С..

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                                  2. ……………………….

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 1142/2015 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

            Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ 1121/2009 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 2985/2009 г. по описа на СГП срещу И.П.Ш. за това, че :

            1. за времето от 07.00 ч. - 07.30 ч. на 05.03.2009 г., до 17.00 ч. на 05.03.2009 г., в гр. С., отвлякъл Г.Й.С., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като го избутал в клетка  № 6 на бензиностанция „Газ Ком”, намираща се в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***” и го завързал за   стол - престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК (редакция на ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г.) ;

            2. за времето от 07.00 ч. - 07.30 ч. на 05.03.2009 г., до 17.00 ч. на 05.03.2009 г., в гр. С. - клетка  № 6 на бензиностанция „Газ Ком”, намираща се в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, принудил Г.Й.С. да претърпи нещо противно на волята му - да остане седнал на стол, със завързани ръце зад гърба и с нахлупена шапка върху очите, и да извърши нещо противно на волята му - да напише саморъчни обяснения, че за периода месец август 2008 до 2009 г. е взимал горива от „Б. П.” ООД, от „Н. О.” ЕООД, от „Б.” ЕООД и от „У.” ООД, без да е имал намерение да ги плаща, като употребил за това сила - нанасял удари с ръце и крака по тялото на С. - престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, алт. 1 от НК ;

            3. за времето от 07.00 ч. - 07.30 ч. на 05.03.2009 г., до 17.00 ч. на 05.03.2009 г., в клетка  № 6 на бензиностанция „Газ Ком”, намираща се в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, отнел чужди движими вещи, от владението на Г.Й.С. - златна гривна, 14 карата, с тегло 25 грама, на стойност 825 лева, златна гривна, 14 карата, с тегло 15 грама, на стойност 495 лева и златен пръстен, 14 карата, с тегло 4 грама, на стойност 132 лева, на обща стойност 1 452 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал пръстена и гривните от ръцете на Г.С. и му нанасял удари с ръце и крака по тялото - престъпление по чл. 198, ал. 1 пр. 1 от НК.

            С разпореждането на съдията – докладчик от 21.04.2015 г. делото е насрочено за предварително изслушване, по реда на глава двадесет и седма от НПК, но съдебното заседание е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК.

            Като страна по делото, а именно като частен обвинител (ЧО), е конституиран пострадалият Г.С.. На същия служебно му е назначен от съда повереник – адв. В.П., САК.

            Подсъдимото лице се защитава от упълномощен защитник – адв. С.П., САК.

           В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Сочи като основен източник на доказателства в подкрепа на обвинителната теза показанията на ЧО С., дадени и в двете фази на процеса, като тези, депозирани на досъдебното производство – пред разследващ орган и пред съдия, са приобщени към доказателствената маса по делото по съответния процесуален ред. Изтъква липсата на противоречия между показанията на ЧО, показанията на свидетелите М.И. и А. Г., и съдебно - медицинската експертиза. Извършва подробен анализ на свидетелските показания на ЧО С., като акцентира върху изнесеното от него пред съда при допълнителния му разпит, проведен на 20.05.2016 г., досежно влизането му в клетка  № 6 на бензиностанцията. Набляга на последователността и непротиворечивостта на показанията на ЧО, дадени в досъдебното производство и в съдебно заседание. Цени като годен доказателствен източник проведеното от ЧО разпознаване на подсъдимото лице. Като доказателствени средства, от които обвинението черпи доказателства, посочва и показанията на св. М.И., в които не съзира противоречие, липса на логика или разколебаност. Като подкрепящи ги, както и подкрепящи показанията на ЧО, сочи и показанията на св. А. Г., части от които цитира. Извършва анализ и на заключението на приетата в съдебното заседание съдебно - медицинска експертиза на ЧО, включително на защитата ѝ от изготвилото я вещо лице. Изтъква отговорите на последното, обосноваващи различен тип нараняване на ЧО в гривнените стави на двете му ръце и над глезена на левия крак, ако същите са причинени не от „пластмасови свински опашки“, а от белезници. Обосновава тезата си, че причинените телесни увреди са получени именно от „пластмасови свински опашки“, и с показанията на св. Х.К. – служител в 04 РУ – СДВР. Извършва коментар и на приложената по делото медицинска документация, досежно нараняванията на ЧО С.. Заявява становището си за пълна противоречивост, както вътрешна, така и едно с друго, на показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш. и П.Ш., а и с обясненията на подсъдимото лице . Намира същите за изграждащи защитна версия на подс. И.Ш., като сочи конкретните противоречия в и между тях и между тях и обясненията на подсъдимия, за разлика от показанията на ЧО и свидетелите А. Г. и М.И., съдебно - медицинската експертиза и проведеното разпознаване, които приема за последователни, кореспондиращи си, непротиворечащи и подкрепящи се едно друго. Призовава да не се отхвърлят „априори“ показанията на ЧО С., само заради факта, че е осъждан като „измамник“ с влязла в сила присъда и действителната укоримост, от гражданско – правна гледна точка, на поведението му. Поддържа становището, че са събрани доказателства за употреба на сила от подсъдимия за отнемането на вещите на ЧО, за принудителна промяна на местоположението на последния и лишаването му от свобода от подсъдимото лице, за принуждаването му да търпи нещо, противно на волята му. Посочва, че установеният от съда служител на МВР с имена „Н.Д.“, който, според подсъдимия му е указал да сигнализира при появата на ЧО С. на бензиностанцията, нито някога е извършвал оперативна работа, нито познава лице с имена Г.С. и И.Ш., нито е ходил някога в бензиностанция „*****“ ЕООД. Отбелязва и факта, че в хода на процеса не са установени служителите на 04 и на 07 РУ – СДВР, посетили бензиностанцията и отвели ЧО С.. Обобщава, че огромната маса от доказателства категорично подкрепя обвинителната теза. Пледира за признаване на подс. Ш. за виновен по предявените му обвинения. Относно наказанието, отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимото лице, младата му възраст, силно изразената му гражданска позиция, проявяваща се чрез благотворителност и издаване на книги и вестници, поради което намира за балансиращо интересите на подсъдимия и на правосъдието налагането на наказание в минималния, предвиден за всяко едно от трите престъпления, размер. Не изтъква утежняващи отговорността обстоятелства.

           Повереникът на ЧО се солидаризира напълно с изразеното от представителя на прокуратурата. Поддържа становището за наличие на безспорни доказателства за извършените от подс. Ш. три престъпления, съгласно повдигнатото му обвинение. Кредитира напълно, като достоверна, съдебно - медицинската експертиза, въз основа на която формира извод за наличието на наранявания на ЧО в пет области на тялото, в резултата от действия с твърди предмети, юмруци и крайници. Намира показанията на „неговите свидетели“, визирайки подсъдимия, за противоречиви. Призовава за отчитане на показанията на св. Н.Д., сочещи на недостоверност на обясненията на подсъдимото лице. Пледира за признаване на подс. Ш. за виновен и за „наложена ефективна присъда“, като относно наказанието конкретизира, че желае то да бъде в минималния предвиден в закона размер за всяко едно от извършените престъпления, съобразно изтъкнатото от представителя на държавното обвинение.

           Защитникът на подс. И.Ш. излага твърдение, че от доказателствата по делото не може да се направи единствен, „житейски обоснован“ извод, че подзащитният му е извършил което и да е от вменените му с обвинителния акт във вина деяния. Възразява срещу изложената от прокурора фактическа обстановка, като се съгласява единствено с наличието на наранявания на пострадалия. Идентифицира две противоречащи си групи доказателствени средства. В основата на едната група поставя показанията на ЧО С., подкрепени от тези на неговата „съдружничка“, а другата група обособява от показанията на свидетелите, присъствали в бензиностанцията, и от обясненията на подсъдимия. Изразява несъгласие с показанията на ЧО, когото квалифицира като „измамника“, въз основа на влязлата в сила присъда за измама спрямо него. Посочва, че споделя изразеното от подзащитния му съмнение в обективността на проведеното му разпознаване от пострадалия, но не смята, че това разпознаване има съществено значение за делото, поради познаването на пострадалия с подсъдимия. Отстоява тезата, че противно на твърдяното от прокурора, подсъдимото лице и неговите близки са изявили по законен ред облигационните си претенции към ЧО, като в тази връзка изтъква гражданско – правната част на постановената срещу последния наказателната присъда. Обяснява разликата между реално дължимото от ЧО С. на св. П.Ш., в качеството му на собственик и управител на бензиностанцията, и записаното в попълнения от ЧО инкриминиран документ – „обяснение“, с гражданско – правните претенциите и на другите разпитани по делото свидетели. Обосновава съмнение в относимостта към настоящото дело на закрепеното в съдебно – медицинското удостоверение и заключението на съдебно - медицинската експертиза на ЧО с изтеклия немалък период от време, изтекъл от излизането на последния от полицейското управление до отиването му за преглед. Изнася, че не съзира съществени противоречия в показанията на визираните от прокурора свидетели, в частите им, касаещи предмета на доказване по делото. Наличието все пак на някакви противоречия обяснява с изминалия период от време между депозирането на показанията в досъдебната фаза и пред съда и с начина на отразяване на разпита в досъдебното производство, при който в протокола се записва не това, което в действителност е казал свидетелят, а това, което намери за необходимо и съществено за делото разследващия орган. Изтъква, че възприема за установена фактическа обстановка по делото тази, описана от подзащитния му в дадените от последния обяснения. Посочва, че не е събрано нито едно доказателство, подкрепящо показанията на ЧО С., че е бил завързан за стол и малтретиран от подсъдимия. При сравняване на очертаните от него две групи гласни доказателствени средства, отбелязва, че показанията на ЧО са дадени от човек, който е осъден с влязла в сила присъда за измама, докато срещу тях противостоят показания на „група лица“, които охарактеризира като честни и уважавани бизнесмени. Подчертава добрите характеристични данни на подс. Ш., в насока обосноваване достоверност на обясненията му. Отбелязва, че св. М.И. не е *** на мястото на инкриминираното събитие и показанията и установяват единствено получените от ЧО наранявания. Приема, че не е доказано по никакъв начин отнемането на златните накити на ЧО, още по-малко от подсъдимия. Обобщава, че е налице ако не сигурност в описаната от подзащитния му фактическа обстановка, то най-малкото много основателно съмнение в достоверността на тази, описана в обвинителния акт. Пледира за постановяване на оправдателна присъда по всяко едно от престъпленията от повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

           В правото си на реплика, прокурорът отново поддържа становището си, че обвинените срещу подс. Ш. е несъмнено доказано по всички пунктове, като отговаря на отправените от защитата съмнения в добросъвестността на воденето на разпитите в досъдебното производство. Сочи за евентуален, житейски обусловен мотив за извършване на престъпленията от подсъдимото лице желанието за мъст и реваншизъм, загубата на доверие в правосъдието и в бързината на действие на съдебната система. Анализира отново показанията на св. М.И., като подчертава в тях възпроизведеното от нея за изключително лошото физическо състояние на ЧО и разказът на последния пред нея за това кой, къде и как му е нанесъл телесните увреди.

           Използвайки дуплика, защитата заявява, че не се съмнява в работата на органите на досъдебното производство, а е посочил, че те действат така, както им е наредила прокуратурата. Отново отхвърля възможността ЧО да е бит в района на бензиностанцията, тъй като в такъв случай е щяло да има документ, съставен от отвелите го в съответното РУ полицаи, в който това обстоятелство да е отразено, а то не е отразено и в книгата за доведени лица, нито в който и да е друг от документите в районното управление. Набляга на факта, че св. М.И. не е пряк свидетел, а възпроизвежда чуто от друг.

           Подс. Ш., в правото си на лична защита, се присъединява към изтъкнатото от защитата му, че никой от отвелите ЧО полицаи, представители на две полицейски управления, не е констатирал наранявания по него. Отбелязва несъответствието между описаните от св. М.И. травми на ЧО и тези, отразени в съдебно – медицинското свидетелство. Изразява съмнение в достоверността на показанията на св. А. Г., която е дългогодишна служителка на ЧО, но въпреки това не може да посочи в коя фирма работа, от къде и се изплаща заплатата, на кой е на подчинение. Посочва, че неговото име не фигурира в представения по делото документ, съставен под натиск от ЧО. Изнася, че поради изключителното оживление на бензиностанцията от клиенти и персонал, ако е вярно твърдяното от ЧО, все някой е щял да подаден сигнал за бит или малтретиран човек. Акцентира върху несъответствия между показанията на св. И. и ЧО, досежно ръката, на която последният е носил накитите си. Заявява, че никога не е ограбвал никого и винаги е постъпвал по съвест. С настоящото дело му се обръщат представите за добро и зло, тъй като думата на човек, който съсипва човешки съдби и животи, за да се облагодетелства, тежи повече от думата на хора с положение в обществото, глави на семейства, работодатели. Пояснява, че всъщност той и няколко други човека са сигнализирали полицията, което е несъвместимо с твърдението за отвличане на ЧО. Твърди отново, че никога не е ограбвал никого и не е извършвал нещо, от което да се срамува. Чувства се невинен.

           В предоставената му последна дума, подсъдимото лице изявява желание да бъде оправдан по всички точки и да бъде обявен за невинен, за да знае, че борбата му за обществото не е напразна и има надежда. Всяка друга присъда, извън оправдателната, би му преобърнала идеите за живота и би го огорчила страшно много.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :

 

            От фактическа страна

 

            Към края на месец февруари 2009 г., св. Г.Й.С. осъществявал търговска дейност като ЕТ „Л.Т. - Г.С.”, на което бил и законен представляващ – управител. Като такъв, същият бил сключил договори за покупка на гориво с отложено плащане с няколко юридически лица, притежаващи или стопанисващи бензиностанции. Такива били „У.Е.” ООД, с управител С. Стоилков, „Б П.” ООД, с управител св. К.Г., „Н.О.” ЕООД, с управител св. Б.Б., „Б.” ЕООД. Последната *** собственост и се представлявала от св. П.И.Ш.. „Б.” ЕООД стопанисвала бензиностанция с търговско наименование „*****”, находяща се в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”. Именно за зареждане от нея, на неустановена дата през втората половина на месец февруари, но преди 22.02.2009 г., св. Г.С. бил сключил договор, в качеството си на ЕТ „Л.Т. – Г.С.”, със св. П.Ш., като представляващ стопанисващото бензиностанцията дружество „Б.” ЕООД, да зарежда горива на отложено плащане. Зареждането обаче се извършвало не само от собствени или използвани от едноличния търговец за осъществяване на дейността му моторни – превозни средства, а се извършвало и от използваните от други физически и юридически лица леки, лекотоварни и товарни автомобили, част от които били товарен автомобил, марка „Шкода”, с ДК  № *********, микробус – фургон, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК  № СА ******, лек автомобил, марка „Шевролет”, модел „Авео”, с ДК  № *********, осъществяващ таксиметрова дейност, товарен автомобил, марка „Мерцедес”, с ДК  № *****, лекотоварен автомобил, тип „бус”, марка „Форд”, с ДК  № ******, товарен автомобил, тип „автовоз”, марка „Мерцедес”, с ДК  № *****, три товарни автомо***, тип „гондола”, неустановена марка и модел, съответно с ДК № № *****, ***** и *****. На стопанисваната от притежаващия и представляващ „Б.” ЕООД св. П.Ш. бензиностанция „*****”, св. С., в периода от 22.02.2009 г. до 01.03.2009 г., осъществявал зареждане не само с използвания от него, в качеството му на ЕТ, лек автомобил, марка „Шевролет”, модел „Авео”, с ДК  № *********, с който се осъществявала таксиметрова дейност, а и с други, чужди и неизползвани в дейността на ЕТ автомобили, а именно товарен автомобил, марка „Шкода”, с ДК  № *********, микробус – фургон, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК  № СА ******. По този начин, за посочения период, св. С. натрупал задължения към притежаваното и представлявано от св. П.Ш. дружество, стопанисващо бензиностанция „*****”, в размер на 29 089.98 лв., които били и отразени във фактури  № **********/28.02.2009 г. и  № **********/01.03.2009 г., последната от които *** приета и подписана от св. С.. Независимо от подписаната фактура, свидетелят бил уведомен и по телефона от св. П.Ш., че дължи над 28 000 лева, които следва за заплати. Тъй като свидетелят не предприел каквито и да е действия към погасяване на натрупаното от него задължение, а напротив, укрил се, от една страна, а от друга, св. П.Ш. разбрал, че св. С. е постъпил по аналогичен начин и с други негови колеги, стопанисващи бензиностанции, сред които свидетелите К.Г. и Б.Б., бил подаден в СРП сигнал срещу него. *** извършена проверка по този сигнал и било образувано досъдебното производство срещу св. С., за измама. Впоследствие било повдигнато обвинение срещу последния с внасяне на обвинителен акт от СРП в СРС, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, по което, в рамките на проведеното съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, св. С. бил осъден за същото, на наказание  „лишаване от свобода”, в размер на две години и шест месеца, при първоначален „строг” режим, в затвор. С присъдата на първоинстанционния съд, св. С. бил осъден и по предявения срещу него граждански иск от „Б.” ЕООД, в рамките на воденото наказателно производство, в съдебната му фаза, да заплати на дружеството - граждански ищец, на основание чл. 45 от ЗЗД, инкриминираната сума от 29 098.89 лева, заедно със законната лихва, от датата на деянието, за което е бил признат за виновен – 01.03.2009 г., явяващо се същевременно и деликт, до окончателното изплащане на сумата.

            Подс. И.Ш. бил син на св. П.Ш. и като такъв, заедно с майка   си – св. Ж.Ш., помагал на баща си в осъществяване на търговската дейност на притежаваното от последния дружество „Б.” ЕООД, извършвана в бензиностанция „*****”. Конкретно, отговарял за автопочистващия и авторемонтния комплекс на бензиностанцията. Св. Ш. – майка на подсъдимия и съпруга на св. П.Ш., се занимавала с клиентите на бензиностанцията и с въпросите по персонала, поради което през деня *** постоянно в офиса на фирмата, находящ се на бензиностанцията. Работейки на бензиностанцията „*****”, св. Ж.Ш. и подс. И.Ш. били запознати със затрудненията на св. П.Ш. да получи дължимите от св. С. суми за заредено гориво. По този повод свидетелите П.Ш. и Ж.Ш. били забранили на персонала на бензиностанцията да зарежда повече гориво в моторните превозни средства, които по силата на договора със св. С. до този момент зареждали без да плащат. Били указали, също така, появили се свидетелят на бензиностанцията в тяхно отсъствие, да се обадят на някой от тях и да го задържат под някакъв предлог да не си тръгне, докато някой от двамата не пристигне.

            На 05.03.2009 г., около 06.30 ч. сутринта, св. С. отишъл с микробус – фургон, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК  № СА ******, до бензиностанция „*****” да зареди за пореден път гориво. В микробуса, с който обикновено св. С. зареждал от бензиностанцията, имало варели и други съдове за съхранение на гориво. Спрял пред една от горивоколонките. Съгласно указанието на св. П.Ш., служител от бензиностанцията позвънил на съпругата му – св. Ж.Ш., а на св. С. било казано, че има някакъв технически проблем с горивоколонките, поради което трябва да изчака малко да го отстранят, за да може да зареди. Докато св. С. изчаквал, св. Ш. дошла на бензиностанцията и спряла лекия си автомобил, марка „БМВ”, серия „3”, сив на цвят, пред автомо*** на св. С., по начин, по който му препречила пътя напред от горивоколонката, на която бил спрял да зареди. Св. Ш. заявила на св. С., че автомобилът и се е повредил и не може да го запали, при което последният се опитал да и помогне. Междувременно, св. Ш. уведомила по телефона сина си – подс. И.Ш., че св. С. е в бензиностанцията. Същият, около 07.00 ч., пристигнал на бензиностанцията със собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „230 СЕ”, с ДК  № *****, двуврат, черен на цвят. С лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А 6”, червен на цвят, пристигнал и св. М.Ш.. След като слязъл от автомо*** си, подсъдимият попитал св. С. дали той е шефа на транспортната фирма, при което свидетелят отговорил утвърдително. В това време св. Ш. се опитала да спре сина си – подс. Ш., като му казала да не прави нищо, докато св. М.Ч. останал в колата си, за да изчака подс. Ш., с когото имали уговорка да пътуват по работа до гр. Р.. Игнорирайки опита на майка му, подсъдимият накарал св. С., който бил облечен с анцуг – долнище и горнище, а върху последното – елече, да съблече горната си дреха, за да се увери, че същият не носи оръжие. Св. С. съблякъл връхната си дреха - елече, а подсъдимото лице, след като го проверил и се уверил, че не носи оръжие, извикал на някой от персонала на бензиностанцията да отвори клетка  № 6, хванал свидетеля за ръката и го повел към клетката, представляваща работно помещение на бензиностанцията, намиращо се непосредствено до офиса на същата. Тъй като свидетелят предполагал, че може да се разбере с подс. Ш., доброволно, макар и с известна неохота, отишъл с последния в помещението на бензиностанцията, обозначено условно като клетка  № 6, като докато отивали натам му обяснявал, че се бил разбрал с баща му.

            Всъщност бензиностанцията представлявала асфалтиран парцел с четиристранна, близка до правоъгълната форма, в приблизителната среда на който се намирали три горивоколонки, оградени от две едноетажни, модулни сградни конструкции, несвързани по между си, разположени под приблизителен ъгъл от деветдесет градуса една спрямо друга, под условната форма на „Г”, с различна големина, с обслужващи клиентите на бензиностанцията функции. Едната от сградните конструкции, по-малката, разположена на по-късото „рамо” на условната „Г” – образна форма, представлявала магазинна част с кафе, съблекалня за персонала и кухня. Там се намирал и фискалният касов апарат, на който се извършвало заплащането за зареденото гориво. Другата от сградните конструкции, по-голямата, *** разположена под приблизителен ъгъл от деветдесет градуса спрямо по-малката магазинна такава, на по-дългото рамо на „Г” – образната форма. Състояла се от седем модула - клетки, съответно обозначени с числа от едно до шест, във възходящ ред по посока от ляво на дясно, гледано срещу сградния комплекс, като след клетка  № 6 се намирал офисът на фирма „Б.” ЕООД, който не бил цифрово обозначен, както останалите модули – клетки, а в горната му дясна част имало надпис „офис”. В обозначените с числа от едно до шест клетки се извършвала ремонтна, автосервизна и автокозметична (автопочистваща) дейност, а в последното, обозначено като „офис” помещение, се извършвала административна дейност. В клетки от едно до три се помещавал автокозметичния (автопочистващ) комплекс, клетки номер четири, пет и шест се използвали за автосервизна и авторемонтна дейност (смяна на масла, на гуми, диагностика, ремонт и поддръжка на автоклиматици, извършване на автоелектро услуги). Клетки номера четири и пет съставлявали едно пространство с два, един до друг, входа. Между клетки номер три и номер четири имало малко помещение, в което имало фискален апарат и там се извършвало заплащането на автокозметичните (автопочистващите) услуги и продажба на автоаксесоари, масла, добавки и препарати за почистване на автомобили, а между клетки номера пет и шест също се намирало такова помещение, в което се извършвала дейност по сключване на застраховки. В клетки номера пет и шест имало подемник за леки автомобили, а в клетка номер шест имало и бюро, стол и компютър за автодиагностична дейност, както и стелажи, мивка и шкаф). Всички клетки, с изключение на офиса и посочените по-горе две помещения между клетки три и четири и между клетки пет и шест, се затваряли с ролетни, пластмасови щори с меки стъкла, спускащи се надолу. Меките стъкла на ролетните щори започвали от около метър и четиридесет сантиметра от края на щората, опиращ в земята, до горния им край. В двете помещения между клетки номера три и четири и между клетки номера пет и шест, се осъществявал достъп (влизане и излизане) през стандартни ПВЦ врати, като тези помещения имали и по един ПВЦ прозорец. В предназначения за офис и обозначен като такъв модул, намиращ се непосредствено след клетка  № 6, също се влизало през стандартна ПВЦ врата, която *** част от цялостна прозоречна ПВЦ конструкция, заемаща предната част на офиса. Прозоречната ПВЦ конструкция *** изградена на мястото, където другите модули – клетки имали ролетни щори. От вътрешната ѝ страна имало монтирани вертикални щори. В офиса били обособени две нива, като на първото ниво имало три бюра и четири стола – три зад бюрата и един за посетител, а на второто било работното място на св. П.Ш..

            Подс. Ш. завел св. С. в обозначената като  № 6 клетка. В същата, освен подемника за автомобили, бюро и компютър, имало и стол с три крака и счупен четвърти крак – преден десет. Подс. Ш. казал на св. С. да седне на стола и в момента, в който последният седнал, го ударил два – три пъти с крак в главата, в областта на челото, над носа, както и в дясната тилна област, над ушната мида. От ударите св. С. паднал на земята. Подсъдимият го вдигнал и го сложил обратно на стола. Съблякъл горнището на анцуга му и го оставил по фланелка. Извикал на някой, неустановено по делото лице, да му донесе „свински опашки”. Свинските опашки представлявали тънки, дълги пластмасови ленти, предназначени за пристягане на предмети един към друг. Пристягането се извършвало, като единия край на тънката пластмасова лента се промушвал в специален квадратен връх в другия край, след което чрез издърпване на първия край лентата се затягала и се самозаключвала до промушената и част, посредством наличието от вътрешната и страна на зъбчета, законтрящи се в квадратния връх и непозволяващи по никакъв начин обратното и движение. След като неустановеното по делото лице му донесло „свински опашки”, подс. Ш. стегнато вързал с тях ръцете на седналия на стола св. С. зад гърба му, като отделно го завързал и за стола, чрез привързване на левия му крак за левия преден крак на стола. Свидетелят възразил, че много силно го бил стегнал със „свинските опашки”, което ядосало подсъдимият и той го изритал няколко пъти по прасците. Нахлупил черната, плетена шапка на свидетеля, която последният носил, над очите, до под носа му, като му казал, че прави това, за да не може свидетелят да вижда откъде идват ударите и да се предпазва от тях, като се стяга. Нанесъл още няколко удара по тялото на св. С., след което му казал да стане и заедно със стола, на който бил завързан, го избутал назад в обособено като килер помещение по-навътре в клетката. Същото било малко, приблизително около метър на метър. Междувременно, тъй като подс. Ш. се забавил, св. Ч. излизал от автомо*** си, чакал го до него, седял на пейка до офиса да го чака там, на няколко пъти отивал до магазина на бензиностанцията да си купи кафе, храна, както и до тоалетна, след което отново се връщал в колата си.

            След като вкарал в това малко помещение – килер свидетелят, заедно със стола, на който бил и завързан и на който отново бил сложен да седне, подсъдимият започнал да го разпитва как смята да му върне парите, като междувременно не спирал да го удря с ръце и крака, предимно по тялото и краката, по-конкретно в ребрата отляво, в лявата кръстно – хълбочна и гръбна област, по двете подбедрици и по опорните му, заради липсата на преден десен крак на стола, десни глезен и стъпало. Казал му, че той, заедно с неговата „бойна” група „спукали от бой” двама, които били откраднали от него гуми, след което ги закарали в пуста къща. Заплашвал св. С., че и него ще откара в тази къща, където ще му „пуснат” питбул и той няма да излезе жив от там. По някое време подсъдимият казал на лице, неустановено по делото, да му донесе кафе и вода, защото се бил изморил от толкова работа. Разпитвал св. С. и какви коли има и по какъв начин може да изплати задължението си към „Б.” ЕООД. Св. С. му казал, че има взети леки автомобили, с които извършва таксиметрова дейност, но те не могат да послужат за връщане на дълга му, тъй като са на лизинг. Казал му, че също така има автобус, марка „Волво”, с ДК  № СО 4638 АВ, който също е взет на лизинг, но предпочита да го даде за покриване на задължението си към „Б.” ЕООД, а той ще се оправи с лизингодателя – собственик. Дал телефонния номер на последния – св. И.Т., на подс. Ш., който му звъннал и провел разговор с него. Подс. Ш. изпратил неустановено по делото лице – негов приятел, да огледа взетия на лизинг от св. С. горепосочен автобус, който се намирал на паркинг, като за целта свидетелят упътвал по държан до ухото му телефон неустановеното лице как да го намери. По някое време св. С. изпитал необходимост да уринира, за което казал на подсъдимия. Същият му отвърнал да уринира в панталоните си. Св. С. твърдо заявил, че не можа да уринира в панталоните си и започнал да го моли да го развърже, за да отиде до тоалетна. Вместо това, подс. Ш. му донесъл кофа, в която му казал да уринира. За целта срязал „свинските опашки”, с които били вързани ръцете на свидетеля, същият повдигнал съвсем леко шапката си, с която били закрити очите му и се облекчил в кофата. След това, подс. Ш. отново поставил на стола св. С. и пак му вързал със „свински опашки” ръцете отзад. Продължил да го удря с ръце и крака по тялото и краката му и да го заплашва. Казал му, че няма да издържи дълго, че така постъпвал с всички, които му дължали пари. Дал му пример с ром, когото бил по същия начин. Заплашил го и с изнасилване от негов познат от кв. „Люлин”, който бил сляп, поради което не би могъл да го бие, но щял да го изнасили. Междувременно, като се уверил, че св. С. в момента не може да престира някакво собствено имущество, с което да покрие отчасти или изцяло задължението си към „Б.” ЕООД, нито има възможност по някакъв начин да го обезпечи, подсъдимият се свързал по телефона със свидетелите К.Г. и Б.Б., както и със С. С. – законен представител – управител, на „У.Е.” ООД. Св. Б.Б., от своя страна, се обадил и на св. Н.Н. – законен представител - управител на „Н.О.” ЕООД. На посочените лица, в качеството им на законни представители на търговските дружества, които са стопанисвали бензиностанции, св. С. също дължал пари за заредено, но незаплатено гориво. Същите започнали да пристигат в бензиностанция „*****”. След като пристигнали, влизали в килерчето на клетка  № 6, в която бил св. С., за да се уверят, че наистина това е той. Някои от тях, виждайки го, се афектирали, загубвали самообладание и еднократно го удряли по главата или ритвали по крака. Удари по главата му нанесло и неустановено по делото лице, което също влязло в килерчето на клетка  № 6. Въпреки закриващата очите му шапка на главата, по някакъв начин св. С. добил за него впечатление като за висок колкото подсъдимия, със здраво телосложение, със светло кестенява, леко къдрава коса и светли очи. Св. С. не могъл да види кой от влизащите в килерчето новодошли еднократно го удря или рита, но могъл да различи, че това не е подсъдимият, тъй като чувал различен от на подсъдимия глас, при произнасяне на фразата „Абе, ти ли...” или смислово еквивалентна на нея и виждал други, а не на подсъдимия, крака, когато към него се приближавал човек, непосредствено след което усещал удар. За времето от 07.00 ч. до момента, когато при него започнали да влизат и други хора, св. С. започнал да разпознава гласа на подс. Ш., от множеството му отправяни от същия заплахи и задавани въпроси в рамките на упражняваното срещу него физическо насилие от последния, чийто глас категорично идентифицирал по специфичното произношение на звука „р”, т. нар. „френско „Р”. Поради тази причина свидетелят успявал да разпознае различните от на подсъдимия гласове на влизащите инцидентно при него хора, някои от които му нанасяли и удар.

           След пристигането в бензиностанцията на св. К.Г., св. Б.Б. и св. Н.Н., а също и на С. С., в присъствието и на св. П.Ш., подс. И.Ш. дал лист хартия на св. С., а неустановено по делото лице или лица внесли до вратата на килера в клетка  № 6, която стояла отворена, масичка. Подсъдимият освободил ръцете на св. С. от „свинските опашки”, казал му да махне шапката си от очите, за да може да вижда и свидетелят я махнал. Казал му, че тъй като има непогасени задължения и към други лица, освен към „Б.” ЕООД, трябва да напише това саморъчно. Тъй като ръцете на св. С. били изтръпнали от продължителното пристягане отзад със „свинските опашки”, поради което не можел да ги движи, още по-малко да пише с тях, се наложило подсъдимият да изчака известно време, да влезе в тях кръв. Когато св. С. бил вече в състояние да пише, саморъчно написал върху листа хартия, който бил оставен на внесената масичка, „Обяснение”, в което посочил трите си имена и настоящ адрес, обстоятелствата, че „от месец август 2008 г. до месец 2009 г.”, от стопанисвани от „Б П.” ООД, „Н.О.” ЕООД, „Б.” ЕООД и от „У.Е.” ООД бензиностанции е зареждал гориво, което впоследствие продавал на упоменати в „Обяснение”-то лица. Написал също, че зареденото гориво използвал и за собствени нужди, както и за автобуси на св. М.И., която *** наясно, че горивото не било заплатено от него, както и че на инкриминираната дата – 05.03.2009 г., нямал пари, тъй като ги бил изхарчил. Подс. Ш., използвайки отново сила – удари с ръце и крака по тялото на св. С., предимно в ребрата от лявата му страна (лявата кръстно – хълбочна и гръбна област), го накарал да напише изрично, че не е имал намерение да заплаща зарежданото (взиманото) гориво, както и че няма намерение да плати сумите, които дължи. Св. С. не искал да напише тези обстоятелства, но бил принуден от подс. Ш. да го направи, тъй като при възраженията му, че не иска да напише това, тъй като не отговаря на истината, подсъдимото лице му нанасяло с ръце и крака удари по тялото. Волята за съпротива на св. С. *** допълнително отслабена и от упражнените до момента върху него насилие и заплахи от подс. Ш., поради което под влияние и мотивиран от упражненото и упражнявано спрямо него от подсъдимия насилие и заплашване, подробно описани по-горе, написал каквото му казвал подсъдимият, ако и да не желаел. Докато писал „Обяснение”-то, в клетка  № 6 били и св. К.Г., св. Б.Б. и св. П.Ш., както и С. С., на които, в качеството им на представляващи съответните юридически лица (на св. Б. като управител на бензиностанция), св. С. също дължал различни по размер парични суми за заредено, но неплатено гориво. Никой от тях обаче не заплашвал и/или осъществил каквото и да е действие на физическо насилие върху свидетеля, докато пишел „Обяснение”-то. След като написал „Обяснение”-то, св. С. изписал под него и трите си имена и единен граждански номер и се подписал под тях. Листа със саморъчно написаното „Обяснение” от св. С. се взел от някой от присъствалите лица, неустановено кое по делото. Впоследствие, под подписа на св. С., като „Присъствали”, се подписали и свидетелите К.Г., Б.Б. и П.Ш., както и С. С., срещу наименованието на представляваното от всеки от тях юридическо лице и техните първо и фамилно име. Междувременно, след написването на „Обяснение”-то от св. С., подс. Ш. позвънил на телефон за спешни повиквания „112”, откъдето му дали номера на дежурния в 07 РУ – СДВР. Подсъдимият се обадил по дадения му телефон на 07 РУ – СДВР и помолил да изпратят патрул, като заявил, че св. С. бил дошъл на бензиностанцията, бил заредил, но отказвал да си плати зареденото гориво. Казал също, че свидетелят бил издирван от лица, на които дължал пари. През това време, докато подсъдимото лице разговаряло по телефона със служител на 07 РУ – СДВР, някои от другите присъствали свидетели също звънели на неустановени лица от полицията, за да може да се задържи св. С.. Докато чакали пристигането на служители на МВР, подс. Ш. развързал св. С. от стола и му дал да облече нова фланелка, синя на цвят, тъй като по неговата е имало следи от нанасяните му удари, за да не личи нанесения му побой. Независимо, че очаквал всеки момент пристигането на полицейски служители, подс. Ш., и след развързването на св. Станислав и преобличането му с дадената му от него нова, синя фланелка, докато чакали в клетка  № 6, му нанесъл още няколко удара с ръце и крака по тялото и главата, конкретно в областта на двата му крака, под коляното, отново в лявата кръстно – хълбочна област, в гръбната ѝ част и в областта на челото. При тези последни удари свидетелят вече започнал силно да викал, но подсъдимият го заплашил да мълчи. Непосредствено след това, около 17.00 ч., в бензиностанция „*****” пристигнали неустановени по делото служители на 07 РУ – СДВР, при което подсъдимият изкарал св. С. отвън, пред клетка  № 6. На пристигналите полицаи, подс. Ш. разказал, че свидетелят преди малко дошъл на бензиностанцията, заредил гориво и след като не пожелал да го заплати, се опитал да избяга. Бил хванат обаче и заведен в клетка  № 6, до идването на полицията. Служителите на 07 РУ – СДВР пожелали да разговарят насаме със св. С.. Свидетелят им разказал кога е отишъл в бензиностанцията, с каква цел, какво се е случило с него, описал и упражненото спрямо него насилие. Служителите на 07 РУ – СДВР извършили служебна справка, при която установили, че св. С. ***8/2009 г. по описа на 04 РУ – СДВР. Същата *** образувана там на 02.02.2009 г., по сигнал от С. С., в качеството му на генерален мениджър на „У.Е.” ООД, с оглед евентуално извършена измама от св. С., във връзка със заредено, но незаплатено гориво от стопанисваната от дружеството бензиностанция в гр. С., на основание договор за продажба на горива с отложено плащане. Тази преписка на 04 РУ – СДВР *** водена от св. Х.К. и *** заведена в СРП под пр.  № 12552/2009 г. по описа на СРП, като впоследствие приключила с постановление за отказ от образуване на наказателно производство. С оглед установеното издирване на св. С. от 04 РУ - СДВР, служителите на 07 РУ - СДВР уведомили същото. Придружили св. С., заедно с управлявания от него микробус, до х-л „Вега”, който се намирал на границата на обслужваната от 07 РУ – СДВР територия. От там го поели неустановени по делото полицаи от 04 РУ – СДВР, които го закарали в районното управление, където бил задържан в 18.15 ч. от св. К., със заповед за задържане на лице, по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.), с фактическо основание именно преписка  № ЗМ 358/2009 г. по описа на 04 РУ – СДВР. По време на придвижването си от бензиностанция „*****” до 04 РУ – СДВР, св. С. не бил с поставени белезници, нито такива са му били поставяни по време на престоя му в помещението за задържане на лица в 04 РУ – СДВР. В същото върху св. С. не било упражнено и никакво физическо насилие от друг/и задържан/и и/или от полицейски служител. На следващия  ден - 06.03.2009 г., в 16.15 ч. св. С. бил освободен, след което отишъл в Съдебно – медицинския кабинет, находящ се на ул. „Здраве”  № 2, ет. 2, където в 17.40 ч. бил освидетелстван от д-р С.Х. – доцент по съдебна медицина при Медицински университет – С.. След освидетелстването си от д-р Христов, св. С. отишъл и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където, в 23.20 ч., бил приет в 108-ми травматологичен кабинет, записан в амбулаторната книга под  № 6867 за деня и прегледан. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД било извършено и рентгенографско изследване на св. С., при което било установено, че на същия е причинена фрактура (счупване) на IХ и Х ребра в ляво, срединно – странично. Следствие упражненото върху него насилие от подс. Ш., освен посоченото травматично увреждане, на св. С. били причинени и отоци и кръвонасядания в челната област и в дясната тилна област на главата, ивицовидно кръвонасядане на гърба в дясно, кръвонасядане с наслагващ се характер в лявата гръбна област, масивни кръвонасядания в  лявата кръстно - хълбочна област, охлузвания и масивни кръвонасядания по двете подбедрици, десния глезен и дясното стъпало, характерни по разположение и морфология кръвонасядания в гривнените области на двете ръце и над глезена на левия крак. В съвкупност, така установените телесни увреди на св. С. са довели до временно разстройството на здравето му, неопасно за живота.

            Подс. И.П.Ш. е роден на ***, в гр. Р., българин, български гражданин, женен, работи във фирма „Б.“ ЕООД, като ръководител транспорт, висше образование, живущ ***, ЕГН **********

            Същият е неосъждан, с добри характеристични данни, социално и обществено ангажиран, занимава се с благотворителна и просветителска дейност, насочена към съхраняване на родолюбието, особено в подрастващите, запазване и възраждане на патриотичните традиции и националната военна памет, възстановяване на войнишки паметници, въстановяване и изграждане на църковни сгради, издаване на културно – просветни книги с патриотична тематика. Участва в доброволни инициативи за запазване на екологичната среда на язовир и река, организира младежки спортни мероприятия.

 

            По доказателствата

 

            Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства, гласните и писмени доказателствени средства и способите на доказване - експертизи, а именно : показанията на свидетелите Г.С. (също и ЧО) (л. 82/гръб – л. 90/гръб, л. 282а – л. 285а, л. 288 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1 и ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 18 – л. 19 и л. 22 – л. 29), И.Т. (л. 91 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 205), К.Г. (л.  92 – л. 94/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 139/гръб), Н.Н. (л. 95 – л. 97 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното   производство – л. 140/гръб), М.Ч. (л. 97 – л. 99/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания от досъдебното производство – л. 141/гръб), Б.Т. (л. 100 – л. 103/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 142/гръб), Ж.Ш. (л. 104 – л. 107 от съдебното производство), П.Ш. (л. 107 – л. 110/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 144/гръб), М.И. (л. 181/гръб – л. 184/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – л. 137), Б.Б. (л. 184/гръб – л. 186 от съдебното производство), Х.К. (л. 286 – л. 287/гръб от съдебното производство), А. Г. (л. 279а – л. 281а/гръб от съдебното производство), Н.Д. (л. 337/гръб – л. 338 от съдебното производство), обяснения на подс. И.Ш. (л. 339/гръб – л. 350 от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – справки от 07 РУ – СДВР (л. 134, л. 154, л. 294а и л. 300 от съдебно производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за задържани лица в 07 РУ - СДВР (л. 136 – л. 140 от съдебното производство), на извлечение за 05.03.2009 г. от дневника за прием на граждани в 07 РУ - СДВР (л. 158 – л. 160 от съдебното производство), справки от 04 РУ – СДВР (л. 163, л. 242а, л. 251а, л. 269а от съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за вписване на задържаните лица в 04 РУ - СДВР (л. 169 – л. 171 от съдебното производство), на заповед за задържане на лице  № 04-0796/2009 г., по реда на чл. чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.) (л. 172 от съдебното производство), на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за вписване на лицата, влизащи в 04 РУ - СДВР (л. 173 – л. 177 от съдебното производство), на съдебно - медицинско удостоверение  № I-53/2009 г. (л. 211 от съдебното производство, л. 38 от досъдебното производство), на извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, 108-ми травматологичен кабинет, за приети пациенти, регистрирани с  № от 6861 до  № 6869 (л. 215 – л. 217 и л. 236а – л. 238а от съдебното производство, л.   41 – л. 43 от досъдебното производство), на декларация от 05.03.2009 г. – приложение  № 2 към чл. 18, ал. 2 (л. 246 от съдебното производство), справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 252 – л. 253 от съдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за унищожаване на неценни документи от 20.05.2015 г. (л.  254 – л. 255 от съдебното производство), характеристика на подс. И.Ш. от Г.Г., илюстрирана със снимки с текст към тях (л. 260 – л. 284 от съдебното производство), справка от МВР – Медицински институт (л. 231а от съдебното производство), справки от ВМА (л. 233а и л. 268а от съдебното производство), справка от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 247а от съдебното производство), справка от МЗ – ЦСМП – С. (л. 265а от съдебното производство), скица за проучване и проектиране на газ – колонка (метан) и компресорна група (метан) на съществуваща бензо-газостанция, от 28.11.2006 г. (л. 276а от съдебното производство), справка от МВР – СДВР (л. 313 от съдебното производство), справка от МВР – дирекция „Човешки ресурси” (л. 317 от съдебното производство), справка от МВР – СДВР, отдел „Оперативен дежурен център” (л. 329 от съдебното производство), справка от МВР – дирекция „Национална система 112”, районен център 112 – С. (л. 333 от съдебното производство), книга „Село Извор културно – просветно и духовно средище на българщината в Болсеградско Краище”, книга „Знеполският апостол”, книга „Трикери”, книга „На знаменосеца”, компакт диск „Нашите хора”, пет броя снимки, отпечатани на листа хартия, формат А 4, вестник „Дранговъ листъ”, всичките съдържащи се в „джоб” (л. 335 от съдебното производство), справка за съдимост на подс. И.Ш., ведно с бюлетини (л. 118 – л. 121 от съдебното производство), пр. пр.  № 12552/2009 г. по описа на СРП (намираща се след присъдата, закрепена отвън на първата корица на досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на искане за образно изследване с резултати (л. 39 от досъдебното производство), удостоверение на СГС, по ф. д.  № 11690/2006 г., от 26.03.2009 г., за актуално правно състояние на ЕТ „Л.Т. – Г.С.” (л. 49 от досъдебното производство), справка от СДВР – отдел „ПП” за регистриран на името на подс. И.Ш. лек автомобил (л. 53 от досъдебното производство), справка от НОИ за Г.С. (л. 54 – л. 56 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на обвинителен акт срещу св. Г.С. по пр. пр.  № 4436/2012 г. по описа на СРП (л. 148 – л. 149 от досъдебното производство), от списък с номера на автомобили, с положени на него печати „вярно с оригинала” и „ЕТ „Л.Т.” гр. С.” (л. 150 от досъдебното производство), от „списък на колите на ЕТ „Л.Т.”” (л. 151 – л. 153 от досъдебното производство), от „Обяснение” от Г.С. (л. 154 от досъдебното производство), от постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр.  № 29603/2009 г. по описа на СРП (л. 155 – л. 158 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за покупко – продажба на  моторно - превозно средство (л. 206 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на жалба от „У.Е.” ООД, до 04 РУ – СДВР, заведена там под вх.  № ЗМ 358/2009 г. (л. 234 – л. 235 от досъдебното производство), изпълнителен лист по НОХД  № 4728/2013 г. по описа на СРС – НО, 111 с-в (л. 236 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на присъда с мотиви по НОХД  № 4728/2013 г. по описа на СРС – НО, 111 с-в (л.   237 – л. 247 от досъдебното производство) ; способи на доказване - експертното заключение на съдебно - медицинска експертиза (л. 33 – л. 36 от досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 187 – л. 192/гръб от съдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Съдът не се ползва при изграждането на фактическите си изводи от писмените доказателствени средства – справка от 04 РУ – СДВР (л. 202 – л. 203 от съдебното производство), тъй като същата репродуцира други писмени доказателствени средства, приложени по делото в заверени електрофотографски (ксерографски) копия ; от удостоверение на СГС, по ф. д.  № 5470/2007 г., от 22.04.2009 г., за актуално правно състояние на „Асоциация на автопочистващите комплекси” (л. 46 – л. 47 от досъдебното производство), от справка от „Централен депозитар” АД (л. 50 от досъдебното производство), от справка от Патентно ведомство на Република България (л. 51 от досъдебното производство), от справка от Агенция по вписванията (л. 52 от досъдебното производство), тъй като същите са неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.

            Съдът, също така, не взе предвид и справки от СГП – СО, МВР – ГД „ИН”, НСлС, СДВР – сектор „БДС”, НОИ, МРРБ – ГД „ГРАО”, докладни записки, писма, постановления на разследващия орган, протоколи, декларации, призовки, заповед за конвоиране, относно издирването и процедурата по редовно призоваване на Г.С. и М.И. (л. 57 – л. 106, л. 114 – л. 125, л. 162 – л. 181, л. 190 – л. 193 от досъдебното производство), защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.

            Съдът не се ползва и от протокола за разпознаване на лица и предмети от 14.03.2013 г. (л. 136 от досъдебното производство), при който св. Г.С. разпознава подс. И.Ш., тъй като го намира за опорочен. От една страна, лицето за разпознаване е съпоставено с лица, които са лесно отграничими от него, а именно със служители от 07 РУ – СДВР, а от друга – липсва изготвено веществено доказателствено средство към протокола – снимки, от които да е видно дали са спазени поне законовите изисквания на чл. 171, ал. 2 от НПК за съпоставяне със сходни по външност лица.

            С оглед установената от съда липса на извършено престъпление срещу собствеността, безпредметно се яви и приемането на проведената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза (л. 225 – л. 226 от досъдебното производство), поради което този способ на доказване също не бе ползван от съда в дейността му по установяване на обективната фактическа обстановка по делото.

            Изложената по-горе, приета за установена фактическа обстановка, макар и доста   по – подробна и прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея, най-вече досежно инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата, разбира се с изключение на тези, които не са приети от съда за такива и за които е постановена оправдателна присъда. По-подробното описание на хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от тях са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в обвинителния акт.

            В установената по делото от съда фактическа обстановка има събрани доказателства и за други относими към приетите за осъществени престъпления фактически обстоятелства, които притежават от обективна страна съставомерност (например и други действия на подсъдимия, можещи да се квалифицират като осъществена и друга форма на изпълнително деяние – заплаха, на едно от престъпленията, за които е признат за виновен, както и изпълващия квалифициран състав на престъплението „лишаване от свобода“ начин на осъществяването му), които са били известни на прокуратурата, тъй като са залегнали и в изложените от нея в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения. Тъй като, обаче, не са възведени като съставомерни обстоятелства за деянията, за които са повдигнати обвинения, настоящият съдебен състав, осъществявайки своята правораздавателна компетентност единствено и само в рамките на очертания с повдигнатите обвинения обем, не може да ги коментира в настоящите мотиви като източник на съставомерност за извършените престъпни деяния, а единствено като част от установената по делото фактическа обстановка.

            Събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способ на доказване - експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.

            За разлика от писмените доказателствени средства и писмените доказателства обаче, не всички гласни доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ще ги обсъди подробно и ще изложи на кои от тях дава вяра, на кои – не и защо.

            По делото са налице две групи фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство. Първите от тях са безспорни не само за съда, а и за страните, и се установяват на практика еднопосочно и безпротиворечиво от всички събрани и проверени по делото доказателствени източници – гласни - свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, както и писмени – писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а също и способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза. Тях съдът обособява условно като първа група. Другите, върху които по същество се концентрира спора между страните, които са оспорвани и непризнати от защитата и от подсъдимото лице и които всъщност са съставомерните такива, дефиниращи извършеното от подсъдимия като инкриминирани деяния, се извличат и установяват чрез внимателна преценка и изследване на всеки един от горепосочените доказателствени източници и прецизното му съпоставяне с останалите. Тези обстоятелства формират условно обособената втора група. Към тях се отнасят :

            (1) деятелността на подс. Ш. за лишаване от свобода на св. С., в частност завеждането му до клетка  № 6, завързването му за с т. нар. „свински опашки” за стол, вкарването му в килерчето в клетката, заедно със стола, на който е завързан и противозаконното му задържане там за времето от 07.00 ч. до 17.00 ч., както и свързаните с това други фактически обстоятелства (например първоначалния вербален опит на св. Ж.Ш. да спре подс. Ш. от предприемане на действия спрямо св. С., изискването от страна на подсъдимия към св. С. да съблече връхната си дреха, преди да отидат в клетка  № 6 и пр.) ;

            (2) упражненото насилие от страна на подс. Ш. върху св. С., в частност употребата на сила, целяща принуждаването му да напише „Обяснение”-то, включваща нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото му, докато същият бил със завързани със „свински опашки” зад гърба му ръце, нахлупването на шапката върху очите му, за да не вижда ударите и да не може да се предпазва чрез стягане, отправените заплахи, които, макар и несъставомерни, с оглед неинкриминирането им от страна на държавното обвинение, са част от установената по делото фактическа обстановка, отнемането на златни накити от свидетеля, принудителното написване на „Обяснение”-то от страна на св. С., вследствие упражнените спрямо него от подсъдимия насилие и заплахи, както и свързаните с посочените фактически обстоятелства подробности (падането на св. С. от стола, следствие нанесените му от подс. Ш. удари, изправянето му обратно на него, събличането му по фланелка, уринирането му в кофа и проведения за това разговор между свидетеля и подсъдимия, даването му на нова, чиста, синя фланелка, нанасянето на единични удари на св. С. и от други, пристигнали впоследствие лица), причинно – следствената връзка на получените от св. С. телесни увреди от упражненото спрямо него от подсъдимото лице насилие.

            Към .условно обозначена като първа група фактически обстоятелства, които са безспорно доказани за съда и страните и същевременно значими за целите на настоящия наказателен процес, съдът отнася всички останали факти от установената фактическа обстановка по делото, като :

            - мястото на инкриминираните събития,

            - търговската правосубектност на св. С., като ЕТ,

            - сключването на договора за зареждане на гориво с отложено плащане с „Б.” ЕООД и с останалите изброени юридически лица,

            - зареждането на гориво от стопанисваната от „Б.” ЕООД бензиностанция „*****”, както и от другите бензиностанции, стопанисвани от „У.Е.” ООД, „Б +” ООД, с управител св. К.Г., „Н.О.” ЕООД,

            - подробно индивидуализираните във фактическата обстановка моторни - превозни средства, с които е зареждано горивото,

            - незаплащането на зареденото гориво и натрупването на задължения към визираните юридически лица, в частност към „Б.” ЕООД в размер на 29 089.98 лв.,

            - подаването на сигнал от св. П.Ш. в СРП, образуването на досъдебното производство срещу св. С. и впоследствие осъждането му с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, включително и по предявения от „Б.” ЕООД граждански иск,

            - забраната от страна на свидетелите П. и Ж.Ш. за по-нататъшно зареждане на колите от списъка на св. С. и указанието им към персонала на бензиностанция „*****” да бъдат сигнализирани, ако св. С. се появи и никой от тях в този момент не е в бензиностанцията,

            - уведомяването на инкриминираната дата на св. Ж.Ш. от персонала на бензиностанцията за пристигането на св. С. с микробус, с който искал да зареди гориво,

            - симулирането от персонала на бензиностанцията на технически проблеми, поради които св. С. не може да зареди, а трябва да изчака малко,

            - пристигането на св. Ж.Ш. и впоследствие пристигането на сина и – подс. Ш., след обаждането и,

            - препречването на пътя за тръгване от горивоколонката на управлявания от св. С. микробус от стана на св. Ж.Ш. със собствения и лек автомобил, симулацията на повреда на автомо*** и пред св. С. и опита на същия да и помогне,

            - разположението, предназначението, номерирането и оборудването на изградените модулни сградни конструкции на територията на бензиностанцията, както и присъствието на същата територия на св. М.Ч., който чакал подс. Ш., с когото имал уговорка същият ден да пътуват по работа до гр. Р.,

            - обсъждането на подс. Ш. със св. С. по какъв начин същият може да заплати дължимата на „Б.” ЕООД парична сума или да я обезпечи, включително извършената от страна на подсъдимия проверка, чрез телефонен разговор със св. Т. и изпращане на негов приятел – неустановено лице, на паркинга, за проверка на възможността задължението да бъде покрито и/или обезпечено с взетия от св. С. на лизинг от св. Т. автобус, марка „Волво”, като за целта свидетелят упътвал по държан до ухото му телефон неустановеното лице как да го намери,

            - присъствието в бензиностанция „*****” на свидетелите К.Г., Н.Н., Б.Б. и П.Ш., а също и представителя на „У.Е.” ООД -  С. С., който не е разпитван като свидетел, пред които св. С. саморъчно написал „Обяснение” – то, което впоследствие посочените свидетели също подписали,

            - извикването и пристигането на служители от 07 РУ – СДВР в бензиностанцията, провеждането на разговори от тях с подс. Ш. и отделно, насаме, със св. С., след което отвеждането на същия, предаването му на полицаи от 04 РУ – СДВР и задържането му там до двадесет и четири часа, по административен ред, последвано от освобождаването му на следващия ден,

            - наличието на заведен в 04 РУ – СДВР сигнал, подаден от С. С., в качеството му на генерален мениджър на „У.Е.” ООД, срещу св. С., по който впоследствие е постановен отказ от образуване на наказателното производство от СРП, но въз основа на който св. С. е бил задържан до двадесет и четири часа, по административен ред, със заповед за задържане на лице, а също и за посещението, след освобождаването му, на Съдебно – медицинския кабинет, находящ се на ул. „Здраве”  № 2, ет. 2, където бил освидетелстван от д-р С.Х., след което отиването на свидетеля в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, в 108-ми травматологичен кабинет, последвано и от рентгенографско изследване,

            - характера и наличието на констатираните телесни увреди на св. С., извън оспорването на причината за тях.

            Към тази първа група от фактически обстоятелства, макар и с известна условност, съдът отнася и времето, прекарано от пострадалия св. С. в бензиностанция „*****”, респективно времето на извършване на престъпната деятелност, както и начина, по който подс. Ш. пристигнал в бензиностанцията на инкриминираната дата. Визираната условност е заради това, че за разлика от всички изброени по-горе фактически обстоятелства, които се доказват безспорно по делото чрез еднопосочни и изцяло кореспондиращи си доказателствени средства, тези две фактически обстоятелства се доказват категорично чрез извършване на сравнителен доказателствен анализ, а не от изцяло припокриващи се в твърденията си доказателствени източници. Въпреки това, поради категоричността на доказване им, макар и чрез извличане на доказателства от гласни доказателствени средства, които не са в целия си обем еднопосочни, за първото и от гласни и писмени доказателствени средства, за второто, те намират място в условно отграничената като първа група фактически обстоятелства, безспорно доказани за съда и страните.

            Тъй като гореизброените фактически обстоятелства, с направеното по-горе уточнение единствено за времето и начина на пристигане на подс. Ш. в бензиностанцията, съдът приема за безспорно доказани и по тях няма спор, а и, което е по-важно, гласните доказателствените източници, които са относими към всяко едно или едни от тях, са еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите, съдът ще ги коментира по-общо, без да навлиза в детайли и подробности. Това е и защото писмените доказателствени средства и писмени доказателства, с които допълнително се закрепва установяването им, също са безпротиворечиви, взаимно подкрепящи се и необорени от никое друго доказателствено средство и/или доказателство по делото.

            Мястото на инкриминираните събития, а именно бензиностанция „*****”, находяща се в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”, се установява безспорно от всички налични по делото доказателствени средства – гласни и писмени, най-вече първите. Като доставящи преки доказателства в тази насока са всички свидетелски показания, а така също и обясненията на подсъдимото лице. Към последните съдът подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради тази причина, съдът много внимателно и критично ги сравни с целия останал събран по делото писмен и гласен доказателствен материал, за всяко едно от фактическите обстоятелства, за които се отнасят, и в зависимост от резултата от съвкупната им преценка с останалия доказателствен обем и съотнасянето им към всеки един отделен доказателствен източник, досежно конкретното фактическо обстоятелства, формира своя извод за достоверността им, за всяка една тяхна част по отделно. В случая, съдът прецени, че в частта им за горепосоченото място на инкриминираните събития, обясненията на подсъдимото лице изцяло съвпадат и си кореспондират с показанията на свидетеля, явяващ се и пострадал, респективно частен обвинител – Г.С., както и с останалите свидетелски показания, поради което даде вяра и на тях, в тази им тяхна част, като достоверен и обективен доказателствен източник. Поради вече изтъкната еднопосочност и липса на каквато и да е противоречие между доказателствените средства, установяващи това фактическо обстоятелства, съдът намира за безпредметно да изброява поотделно всичките, а и липсва нужда от това, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

            Времето на отиване на св. С. в бензиностанция „*****” – около 06.30 ч., както и периода на извършване на инкриминираната деятелност - от 07.00 ч. до 17.00 ч., също се установява по категоричен начин от свидетелските показания, относими към него. В този смисъл преки доказателства за тези обстоятелства се извличат от свидетелските показания на св. С., св. Ж.Ш. и на св. Б.Т., за последния от депозираните в досъдебната фаза показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК.

            В показанията си св. С. изнася, че е отишъл в бензиностанция „*****” в 06.30 ч. сутринта (л. 84 от съдебното производство, края). Същевременно, константно се поддържа от свидетеля на няколко пъти в съдебното заседание (л. 82, л. 83, л. 84 от съдебното производство), напълно кореспондиращо си и с изнесеното от него в досъдебното производство, в разпита му пред съдия (л. 25 от досъдебното производство), приобщен по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, че инкриминираната дейност на подс. Ш. спрямо него започнала в 07.00 ч. Тези фактически твърдения се подкрепят еднозначно и от показанията на св. Ж.Ш., съдържащи твърдението, че когато св. С. дошъл в бензиностанцията, „може да е било около 07:00 часа.” (л. 106 от съдебното производство).

            От друга страна, относно края на приетия от съда за установен времеви период на престъпна деятелност, св. С. константно, безпротиворечиво и последователно сочи 17.00 ч., както при разпита си пред съдия в досъдебното производство, така и пред настоящия съд, повече от шест години и половина по-късно (л. 25 от досъдебното производство, л. 85 от съдебното производство). Така изнесеното напълно кореспондира, както с изнесеното в свидетелските показания на св. Б.Т., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, в които същият посочва, че „Около 17 часа се появи полицейска кола – син бус” (л. 143 от досъдебното производство), така и с писменото доказателствено средство - заповед за задържане на лице  № 04-0796/2009 г. (л. 172 от съдебното производство) и с писменото доказателство - книга за вписване на задържаните лица в 04 РУ - СДВР (л. 169 – л. 171 от съдебното производство). Действително, в съдебно заседание св. Т. заявява, че сега не помни кое е по-вярно – 12-13 часа, за което свидетелства пред съда, или 17 часа, както е заявил пред разследващия орган, но е категоричен, че записаното в протокола от досъдебното производство е вярно (л. 103/гръб от съдебното производство), поради което съдът дава вяра именно на тези показания, преценявайки и, че същите са депозирани по време по-близо до възпроизведените в тях събития, респективно при по-пресен и запазен спомен от тях. Видно от заповедта, с която св. С. е задържан в 04 РУ – СДВР, това е станало в 18.15 ч., като отразеното там е подкрепено и с направеното вписване в книгата за вписване на задържаните лица в 04 РУ – СДВР, където св. С. надлежно е записан като задържан в 04 РУ – СДВР, на 05.03.2009 г.

            Времевият период от посоченото от св. С. време на пристигането на полицаите от 07 РУ – СДВР в бензиностанцията, респективно от прекратяване на престъпното посегателство на подс. Ш. спрямо него, до часа на задържане, визиран в горепосочената заповед за задържане – 18.15 ч., се обяснява напълно с обективно необходимото време за действията на полицаите от 07 РУ – СДВР, след като са дошли в бензиностанцията. В този обем на действия се включват разговора им с подсъдимия и със св. С., с последния насаме, извършването на служебна справка, уведомяване на 04 РУ – СДВР, след установяване, че св. С. се издирва от там, придружаването на последния от служителите на 07 РУ – СДВР, заедно с управлявания от него микробус, до х-л „Вега”, предаването му на полицаи от 04 РУ – СДВР, закарването му в същото районно управление. За извършването на такива действия еднопосочно изнасят както подс. Ш., в обясненията си (л. 343, л. 346/гръб, края, от съдебното производство), така и св. С., в показанията си (л. 282а/гръб от съдебното производство, л. 27 от досъдебното производство), като тези гласни доказателствени средства в тези им части са напълно кореспондиращи си, поради което съдът приема описаните и от двамата действия на полицаите от 07 и от 04 РУ – СДВР за безспорно установени.

            За коментираните по-горе обстоятелства, а именно времето, когато св. С. е отишъл в бензиностанция „*****” и периодът, през който е бил лишен от свобода от подс. Ш. и спрямо него е *** упражнявана принуда от същия, не са налични други, освен вече посочените, преки доказателства от съдържащата се в останалите гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства информация. Съдържат се обаче косвени такива, сочещи на изнесената от св. С. продължителност на инкриминирания период от време. Така например подс. Ш., в обясненията си (л. 345 от съдебното производство), на въпрос на прокурора колко време е продължил разговорът му със св. С., отговаря „Часове, доста часове ... разговора доста се проточи, отложихме пътуването”. Също така, майката на подсъдимия – св. Ж.Ш., изнася „На мен ми се струваше, че е продължило страшно много време” (л. 106 от съдебното производство). От друга страна, в останалите писмени и гласни доказателствени източници липсва каквато и да е информация, досежно това обстоятелство, което е резултат най-вече от изтъкната от свидетелите липса на спомен, а в тези свидетелски показания, в които все пак има някаква относима информация, то тя е толкова противоречива, както с обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и писмено доказателство, така и между тях самите, че не би могла да се приема за достоверна. В тази насока, следва да се отбележат свидетелските показания на св. К.Г., който посочва, че „Не си спомням по кое време дойдоха господа от РУП и го взеха” (л. 92/гръб от съдебното производство), като и обясненията на подс. Ш., който твърди, че „Вече нямам представа”, в отговор на въпрос на прокурора кога са дошли полицейските служители, по кое време на деня (л. 346/гръб от съдебното производство). Св. Н. пък не е бил в бензиностанцията нито когато св. С. е дошъл, нито когато подс. Ш. е започнал инкриминираните си действия спрямо него, нито когато ги е приключил, респективно не е възприел и не изнася никакви обстоятелства в тази връзка. По това фактическо обстоятелство не изнася конкретни факти и разпитаният за първи път в съдебното производство свидетел - Б.Б.. Св. М.Ч., от своя страна, депозира за тези фактически обстоятелства показания, толкова противоречиви с останалия събран и проверен, относим към тях доказателствен обем, че същите съдът преценява поради тази причина за крайно недостоверни, поради което и не би могъл да ги използва при формиране на фактическите си изводи по този въпрос. Така св. Ч. изнася „Описаното от мен се случва сутринта, може би след 09 – 10 ч., но в никакъв случай не в 07:00 ч.” (л. 97/гръб от съдебното производство), което е в пряка контрадикция не само с показанията на св. С., а и с показанията на майката на подсъдимия – св. Ж.Ш.. По същия начин, съдът идентифицира противоречие по този въпрос и в показанията на св. Б.Т., депозирани непосредствено пред него, дискредитиращо тази част на показанията, като необективни и некореспондиращи с приетите за такива други гласни и писмени доказателствени източници, включително показанията на същия свидетел от досъдебната фаза на процеса. Св. Т. свидетелства пред съда, че „около 09:00 – 10:00 ч. дойде Г. да зареди” (л. 100 от съдебното производство) и „Полицията дойде по обяд 12:0 – 13:00 часа” (л. 100/гръб от съдебното производство). Поради изложената причина, а и поради изтъкнатата по-горе константност, последователност във времето и безпротиворечивост на показанията на св. С., както и поради кореспонденцията им със споменатите гласни доказателствени средства (показанията на св. Ж.Ш., досежно началото на времевия период, приобщените от досъдебното производство показанията на св. Б.Т., обясненията на подс. Ш., в посочената им част) и писмено доказателствено средство и писмено доказателство (заповед за задържане и книга за вписване на задържаните лица в 04 РУ – СДВР), съдът приема за безспорно доказано времето на отиване на св. С., на 05.03.2009 г., в бензиностанция „*****” и времевия период, през който е бил лишен от свобода от подс. Ш. и спрямо него е *** оказвана принуда от последния.

            По аналогичен начин съдът изведе и обстоятелствата относно начина, по който подс. Ш. е отишъл в бензиностанцията на инкриминираната дата, а именно със собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „230 СЕ”, с ДК  № *****, двуврат, черен на цвят. По делото са налице само два преки и два косвени доказателствени източника, които доставят доказателства в тази насока. Това са показанията на св. С. (л. 23 от досъдебното производство, л. 83, 84/гръб от съдебното производство), показанията на св. М.Ч. (л. 97, л. 97/гръб, л. 98/гръб от съдебното производство, показанията на св. Ж.Ш. (л. 105 от съдебното производство) и справка от СДВР – отдел „ПП”, за регистриран на името на подс. Ш. лек автомобил (л. 53 от досъдебното производство). Първите две доказателствени средства съдържат преки доказателства за това, как и с какъв автомобил подс. Ш. пристигнал инкриминирания ден на работа, а вторите – само косвени. В показанията си пред съда, св. С. на два пъти е последователен и категоричен, че подсъдимият пристигнал в бензиностанцията с лек автомобил, марка „Мерцедес”, черен на цвят, с две врати, от която именно слязъл („От тази кола слезе господин Ш.”), като вторият път и уточнява, че в регистрационния номер на автомо*** имало „цифрите нули и осмици”, по – конкретно, без да твърди със сигурност, „80-80 или 80-08”. Това обстоятелство кореспондира, както с изнесеното от него повече от 6 години и половина по-рано, пред разследващия орган, а именно, че подсъдимият пристигнал с „мерцедеса” (л. 23 от досъдебното производство), така се подкрепя еднозначно и от приобщената към материалите по делото справка от СДВР – отдел „ПП”, за регистриран на името на подс. Ш. лек автомобил. В последната е посочено, че подс. Ш. притежава лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „230 СЕ” (т. е. двуврат - купе), с ДК  № *****, черен на цвят. Действително, в справката не са посочени броя на вратите и екстериорния цвят на лекия автомобил, но те безкоментарно се установяват по визирания в нея уникален идентификационен номер на моторното - превозно средство, даден му от производителя, а именно номер на рама, от общодостъпните информационни източници в интернет (например autodna.ru, еlcats.ru, mb.ilcats.ru, carinfo.kiev.ua и други), без необходимост от наличието на каквито и да е специални знания. Обстоятелството, че подсъдимият е отишъл в бензиностанцията със собствения си лек автомобил, косвено се подкрепя и от изнесеното в показанията на св. Ж.Ш., която заявява, че синът и „с колата идваше на работа” и „Той почти винаги идва сам на работа и този ден сам дойде”. От друга страна, другият пряк източник на доказателства за това обстоятелство, са показанията на св. М.Ч.. В тях той заявява, че е взел подс. Ш. от дома му в кв. „Банишора” със собствения си лек автомобил, който е бил марка „Ауди”, модел „А 6”, червен на цвят и двамата заедно, с неговия лек автомобил, са отишли в бензиностанцията. Тези обстоятелства пряко противоречат с изнесеното по този въпрос от св. С.. При преценката им, съдът констатира, че в частта си за съвместното отиване в бензиностанцията, с лекия автомобил на св. Ч., те не са подкрепени от нито едно друго доказателствено средство, било то гласно или писмено, за разлика от показанията на св. С., които, в тази си част, са в пряка корелация с посоченото писмено доказателствено средство – справка от СДВР, отдел „ПП”, както и са косвено подкрепени от показанията на св. Ж.Ш.. Същевременно, в показанията на св. Ч. се наблюдават и още не малко, далеч по – съществени за предмета на доказване по делото противоречия, едно от които бе очертано по-горе, при обсъждането на времето на отиване на св. С. в бензиностанция „*****” и времевия период на инкриминираната деятелност на подс. Ш. спрямо него, а другите ще бъдат предмет на обсъждане по-долу в изложението. В тази връзка, следва да се изтъкне, че дори подсъдимото лице никъде не споменава в обясненията си, още по-малко прави твърдение, че някой друг, в частност св. Ч., го е закарал на инкриминираната дата в бензиностанцията, а не е отишъл сам, със собствения си лек автомобил. Напротив, споменава, че със св. Ч. са имали уговорка да отидат същия ден до гр. Р. по работа, както и че същият го е чакал в бензиностанцията, но никъде не изнася, че именно св. Ч., със собствения си лек автомобил, го е закарал в бензиностанцията. Нещо повече, когато говори за отиването си в бензиностанцията, използва лично местоимение в първо лице, единствено число – „Аз” – „Аз пристигам” (л. 341/гръб от съдебното производство), а не личното местоимение в множествено число „Ние”. От трета страна, в показанията на останалите свидетели, както и в приложените по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства, липсва каквато и да е информация за тези обстоятелства, поради което съдът изведе фактическите си изводи, досежно тях, на базата на посочените четири доказателствени средства – гласни и писмено. Поради константността, последователността и неизменността във времето на възпроизвеждане на коментираните обстоятелства в показанията на св. С., които, от своя страна, в тази си част, се подкрепят безпрекословно от наличното по делото писмено доказателствено средство – справка от СДВР – отдел „ПП”, както и косвено от показанията на св. Ж.Ш. и обясненията на подс. Ш., в съответните им части, съдът даде вяра на показанията на св. С., като обективни и правдиви, и възприе за установени и доказани обстоятелствата, изнесени от него. Съдебният състав не кредитира с доверие, в тази им част, показанията на св. М.Ч., заради изтъкнатото противоречие с останалите доказателствени средства, единствено съдържащи информация за коментираните факти и липсата на подкрепа от който и да е друг доказателствен източник. Опирайки се на констатираната кореспонденция на показанията на св. С. с показанията на св. Ж.Ш. и обясненията на подс. Ш., във визираните им части, съдът възприе и последните за обективни и верни, в тези им части, и ги кредитира с доверие. Относно писменото доказателствено средство – справката от СДВР – отдел „ПП”, за съда не съществува каквото и да е съмнение в истинността и верността на изложеното в този на практика официален документ (справката е съставена по установен ред и форма – на бланка на учреждението, с присвоен входящ номер, печат и подпис, с цитирани адресат, номер на адресата и причина за извършената справка, от длъжностно лице – ВНД началник отдел „ПП” – СДВР, в кръга на службата на последното), поради което му се довери напълно.

            Относно причината и начина на отиване на св. М.Ч. в бензиностанцията – с лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А 6”, червен на цвят, поради уговорка с подс. Ш. да пътуват до гр. Р. по работа, както и присъствието му на територията и, в паркирания там, управляван от него лек автомобил, на пейка до офиса и на няколко пъти в магазина за кафе, храна и тоалетна, съдът намира тези обстоятелства за безспорно доказани, поради съществуването за тях на идентични фактически твърдения в показанията на самия св. Ч. и в обясненията на подс. Ш., косвено подкрепени и от показанията на св. С., в съответните им части. Така св. Ч. посочва, че към 05.03.2009 г. е управлявал лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А 6”, червен на цвят, с който отишъл на инкриминираната дата в бензиностанцията (твърденията, че това е сторено около 09-10 часа и в лекия автомобил се е намирал и подс. Ш., бяха обсъдени по-горе и отхвърлени като недостоверни, поради изложени съображения) и в който изчаквал подс. Ш., както и на пейка до офиса на бензиностанцията, отивайки няколко пъти и до магазина, за кафе, храна и тоалетна (л. 97 – л. 98 от съдебното производство). Тези твърдения на свидетеля се подкрепят от изнесеното от подс. Ш., че със св. Ч. е трябвало да пътуват по работа до гр. Р. същия ден и че същият го е чакал в паркираната си на територията на бензиностанцията кола, както и на пейка до офиса, през което време е ходил и до магазина („кафето”) (л. 345, л. 345/гръб от съдебното производство). Косвена подкрепа тези твърдения намират и в показанията на св. С., макар и в тях св. Ч. да не е визиран по име, което е обяснимо, защото св. С. не познавал св. Ч.. Св. С., в показанията си, депозирани пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса, сочи, че когато подс. Ш. го е завел в клетка  № 6, „имаше и още един човек, но не го познавам”, който не бил от служителите на бензиностанцията (л. 24 от досъдебното производство). Поради изтъкнатото кореспонденция в показанията на св. Ч. и обясненията на подс. Ш., косвено подкрепени от показанията и на св. С., като същевременно така твърдените обстоятелства не се опровергават по никакъв начин от нито един друг доказателствен източник, съдът дава вяра на посочените гласни доказателствени средства, в тези им части, и приема твърдяното в тях, досежно обсъжданите обстоятелства, за установено и доказано по безспорен начин.

            С оглед позоваването на показанията на св. С., а и за целите на по-нататъшния доказателствен анализ, съдът намира за необходимо да отбележи, че дава вяра на показанията на този свидетел, както в частност за това фактическо обстоятелства, така и по принцип, в тяхната цялост, само с едно изключение, което ще бъде посочено нататък, от една страна поради константността, вътрешната безпротиворечивост, последователността и неизменността на възпроизвежданите твърдения за фактически обстоятелства в дълъг период от време. В този смисъл, съдебният състав съобрази обстоятелството, че първите показания на свидетеля, който са приобщени по предвидения за това процесуален ред към доказателствената маса и в които има направени твърдения за фактически обстоятелства, приети от съда за установени в изложената по-горе фактическа обстановка, са депозирани на досъдебното производство, пред съдия, на 24.03.2009 г. Първият проведения разпит в съдебно заседание, в които св. С. изложи по идентичен начин същите основни, от значение за предмета на доказване по настоящото наказателно производство фактически обстоятелства, е извършен на 21.10.2015 г., а вторият – на 20.06.2016 г. Видно от тези дати, изминали са повече от 6 години и половина след разпита в досъдебното производство до първия разпит в съдебната фаза и 7 години и три месеца до втория, въпреки които свидетелят последователно, безпротиворечиво и константно изнася едни и същи фактически обстоятелства, с несъществени различия, които обаче не са по основните съставомерни и/или от значение за предмета на доказване обективни и субективни факти и са успешно отстранени по предвидения за това процесуален ред. От друга страна, съдът идентифицира безспорна кореспонденция на показанията на св. С. с приобщените по делото писмените доказателствени средства, писмени доказателства и установеното със способа за доказване – съдебно - медицинска експертиза, които ще бъдат коментирани подробно по-долу, на съответните за това места в изложението. Поради това, настоящият съд намира тези свидетелските показания за обективни, независимо от процесуалното качество на частен обвинител в процеса, правдиви и достоверни, поради което и ги кредитира напълно. Същите са резултат от запазен ясен спомен, изводим от детайлността и неизменността в последователността и съдържанието на изнасяните обстоятелства, което е и разбираемо, с оглед изключителността на случилото се за св. С. и настъпилите последици за него от здравословен и личен характер. Достоверността и съхранеността на спомена у свидетеля се обуславят и от безспорно високия интензитет на засягане на основни негови, защитени от закона блага, като свободата на придвижване и правото на свободна воля. Тези съображения мотивират съда да приеме, че пред него, както и пред съда в досъдебното производство, свидетелят изнася обективно случили се събития и обстоятелства във връзка с тях, без субективизъм, изкривяване на фактите, „украсяване” и/или измисляне.

            По отношение на другите, изчерпателно посочени по-горе, включени в условно отграничената за целите на настоящото изложение първа група от значими за целите на наказателното производство фактически обстоятелства, приети за безспорно установени за съда, а и за страните, съдът няма да излага обстоен коментар и анализ, а само ще посочи доказателствените източници, от които безпротиворечиво и еднопосочно ги извежда. Горното е съобразно и липсата на спор за тях по време на съдебното следствие, от която и да е от страните в процеса, както и поради изтъкнатата категорична тяхна доказаност процеса. Важно е и да се посочи, че не са налице и предпоставките на чл. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, обуславящи по-подробен и детайлен анализ на долупосочените гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способ за доказване. Такъв ще бъде извършен за тези фактически обстоятелства от обективно и субективно естество, по които се концентрира оспорването от страна на защитата.

            Търговската правосубектност на св. С., като ЕТ „Л.Т. - Г.С.”, към края на 2008 г. до края на месец февруари 2009 г., както и осъществяваната от него в този период търговска дейност с  моторни - превозни средства, в частност сключването на договори с различни търговски дружества, стопанисващи или притежаващи бензиностанции, сред които „У.Е.” ООД, „Б П.” ООД, „Н.О.” ЕООД и „Б.” ЕООД, за зареждането с гориво на отложено плащане и впоследствие извършването на такова, включително от бензиностанция „*****”, с различни видове, марки и модели моторни - превозни средства, индивидуализирани и с регистрационни номера, без заплащане от страна на св. С. на дължимите суми за зареденото гориво, както и размера на натрупаното задължение за заредено гориво конкретно към „Б.” ЕООД, безспорно се доказва отново от всички събрани по делото гласни доказателствени средства, включително показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш., както и от множеството находящи се по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Към последните, относими към визираните обстоятелства и категорично доказващи ги, съдът отнася удостоверение за актуално правно състояние на регистрирания по ф. д.  № 11690/2009 г. по описа на СГС – ФО, 4-ти с-в, ЕТ „Л.Т. - Г.С.” (л. 48 – л. 49 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на кариран лист, формат „А 4”, с посочени на него номера на автомобили и техни марки и печат на ЕТ „Л.Т.”, гр. С. (л. 150 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на списъци за зареждане на колите на ЕТ „Л.Т.” (л. 151 – л. 153 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на жалба от С. С. до началника на 04 РУ – СДВР (л. 234 – л. 235 от досъдебното производство), приобщената към делото пр. пр.  № 12552/2009 г. по описа на СРП (прикрепена към първата корица на досъдебното производство), най-вече находящите се на л. 6 – л. 7 заверени електрофотографски (ксерографски) копия на  договор за продажба на горива, стоки и услуги чрез клиентска карта, находящото на л. 30 извлечение от актуалната към 03.02.2009 г. информация в информационния масив на правния регистър на „ДАКСИ”, находящото се на л. 17 заверено електрофотографско (ксерографско) копие на решение  № 1/11.10.2006 г. на СГС – ФО, по ф. д.  № 11690/2006 г. по описа на съда, находящото на л. 18  удостоверение за актуално към 07.08.2008 г. правно състояние на ЕТ „Л.Т. – Г.С.”, находящата се на л. 15 фактура от „У.Е.” ООД на ЕТ „Л.Т.”. Посочените писмени доказателствени източници изцяло си кореспондират и с всички гласни такива, включително обясненията на подсъдимия, поради които съдът изцяло ги кредитира, в тази им част, и ги приема за безспорно установени. От друга страна, по-голямата част от тези фактически обстоятелства, конкретно търговската правосубектност на св. С., като ЕТ „Л.Т. - Г.С.”, началото на 2009 г. – 01.03.2009 г., както и осъществяваната от него в този период търговска дейност с  моторни - превозни средства и в частност зареждането с гориво на отложено плащане от бензиностанция „*****”, стопанисвана от „Б.” ЕООД и точния размер на натрупаното към последното задължение за заредено, но незаплатено гориво и номера на фактури, в които то е обективирано, за целите на счетоводната и данъчна отчетност, са безспорни установени и надлежно отразени и в присъдата и мотивите към нея на СРС – НО, 111-ти с-в, по НОХД  № 4728/2013 г. (л. 227 – л. 247 от досъдебното производство), поради които съдът намира за безпредметно допълнително събиране на доказателства за тези обстоятелства.

            От горепосочените доказателствени източници, в частност от писмените такива, най-вече от присъдата на СРС – НО, 111-ти с-в, по НОХД  № 4728/2013 г., към която следва да бъде добавено и завереното електрофотографско (ксерографско) копие на обвинителен акт на СРП (л. 148 – л. 149 от досъдебното производство), както и от свидетелските показания на свидетелите С., П.Ш., Ж.Ш., Б.Т. и от обясненията на подс. Ш. (л. 341 от съдебното производство), безспорно и непротиворечиво се доказват и подаването на сигнал от св. П.Ш. до СРП, срещу св. С., образуването на досъдебно производство срещу последния, повдигането на обвинение спрямо него и впоследствие осъждането му с влязла в сила присъда, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, включително и по предявения от „Б.” ЕООД граждански иск, както и забраната от страна на свидетелите П. и Ж.Ш. за по-нататъшно зареждане на колите от списъка на св. С. и указанието им към персонала на бензиностанция „*****” да бъдат сигнализирани, ако св. С. се появи и никой от тях в този момент не е в бензиностанцията. Поради липса на каквото и да е противоречие за тези обстоятелства на посочените доказателствени средства – гласни и писмени, с останалите доказателствени източници, съдът ги приема за несъмнено доказани.

            Обстоятелствата по уведомяването на инкриминираната дата на св. Ж.Ш. от персонала на бензиностанцията за пристигането на св. С. с микробус, с който искал да зареди гориво, симулирането от персонала на бензиностанцията на технически проблеми, поради които св. С. не може да зареди, а трябва да изчака малко, пристигането на св. Ж.Ш. и впоследствие пристигането на сина   и – подс. Ш., след обаждането и, препречването на пътя за тръгване от горивоколонката на управлявания от св. С. микробус от стана на св. Ж.Ш. със собствения и лек автомобил, установен и индивидуализиран като марка, модел и цвят, симулацията на повреда на автомо*** и пред св. С. и опита на същия да ѝ помогне, се установяват безпротиворечиво и категорично от показанията на свидетелите С. (л. 23 от досъдебното производство, л. 83, л. 84/гръб, л. 86 и л. 282а/гръб от съдебното производство), от показанията на св. Ж.Ш., (л. 104/гръб от съдебното производство), от показанията на св. Б.Т. (л. 100 от съдебното производство), отчасти, единствено досежно осъществено обаждане от служител на бензиностанцията на св. Ж.Ш. и марката и цвета на лекия автомобил на последната, с който пристигнала в бензиностанцията, както и от обясненията на св. Ш. (л. 341/гръб от съдебното производство). Действително, самата св. Ж.Ш. не коментира по никакъв начин пред съда, по какъв повод е пристигнал подс. Ш. в бензиностанцията, нито кога, но тази фактологична празнина е преодоляна от самия подсъдим, с изнесеното в обясненията му, в които изрично посочва, че тя му се е обадила да дойде в бензиностанцията, тъй като там се е появил св. С. („те се обадили на майка ми, която се обажда на мен”). Поради липса по този въпрос на каквато и да е информация в останалите събрани и проверени доказателствени средства по делото – гласни и писмени, обуславящо и липсата на  каквото и да е противоречие, съдът намери обясненията на подсъдимото лице, в тази им част, за правдиви, логични и достоверни, поради което ги кредитира с доверие и прие, че именно св. Ж.Ш. му се е обадила да дойде. Относно обаждането на служител от бензиностанцията на св. Ж.Ш., това обстоятелство безконфликтно с което и да е от останалите налични по делото доказателствени средства се извежда от показанията на св. Ж.Ш. и на св. Б.Т., които, конкретно в тези им части, са напълно припокриващи и кореспондиращи си. Поради тази причина, както и поради липса на каквито и да е други направени по този въпрос фактически твърдения от който и да е друг участник в наказателно производство, респективно поради липса на противоречия, съдът намира и това обстоятелства за безспорно установено и го прие като такова. Останалите от визираните в началото на настоящия абзац фактически обстоятелства се извеждат, също безпротиворечиво и еднопосочно, от показанията на свидетелите С. и Ж.Ш., както и от обясненията на подсъдимия, като тези три доказателствени източника, в тези им части, са напълно съвпадащи и непротиворечащи си, поради което съдът ги дари с доверие, конкретно за споменатите фактически данни, като обективни и достоверни. Съдебният състав не пропусна да забележи несъщественото разминаване на посочените три гласни доказателствени средства с показанията на св. Т., в частта им, в която последният изнася фактическото твърдение, че св. Ж.Ш. паркирала лекия си автомобил напречно, отзад на шофирания от св. С. микробус (л. 100 от съдебното производство, края на листа), а не отпред, както изнасят свидетелите Ж.Ш. и С. и подс. Ш.. Поради еднопосочността и категоричността, с която посочените трима участника в наказателното производство – свидетелите С. и Ж.Ш. и подсъдимият, заявяват обстоятелството, че майката на подсъдимия спряла напречно, отпред на микробуса на частния обвинител, от една страна, както и поради наличието и на много други, по – съществени за предмета на доказване по делото противоречия в показанията на св. Т., от друга страна, които ще бъдат обсъдени на съответните места в изложението, съдът даде вяра именно на твърдяното от свидетелите С., Ж.Ш. и подс. Ш., което прие за обективно и категорично доказано.

            От показанията на св. С. (л. 23 от досъдебното производство, л. 85/гръб от съдебното производство) и на св. Т. (л. 100 от съдебното производство), както и от обясненията на подс. Ш. (л. 341/гръб от съдебното производство), подкрепени и допълнени и от незавереното електрофотографско (ксерографско) копие на кариран лист, формат „А 4”, с посочени на него номера на автомобили и техни марки и печат на ЕТ „Л.Т.”, гр. С. (л. 150 от досъдебното производство) и незаверените електрофотографски (ксерографски) копия на списъци за зареждане на колите на ЕТ „Л.Т.” (л. 151 – л. 153 от досъдебното производство), се установява безспорно и категорично и моторното - превозното средство, с което св. С. отишъл да зареди на 05.03.2009 г., в 06.30 ч., в бензиностанция „*****”, а именно микробус – фургон, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК  № СА ******. Тъй като посочените доказателствени източници, конкретно в тези им части за свидетелските показания на св. Т. и за обясненията на подсъдимо лице,  а категорични, взаимоподкрепящи се и безпротиворечиви с целия останал, събран по делото доказателствен материал, съдът им се довери, отново за показанията на св. Т. и обясненията на подсъдимия конкретно в частта им за това обстоятелство, поради което прие същото за категорично установено.

            По същия начин, а именно като категорично установено, за съда се явяват обстоятелствата по разположението, предназначението, номерирането и оборудването на изградените модулни сградни конструкции на територията на бензиностанцията. Тези обстоятелства еднопосочно и безспорно се извеждат от показанията на свидетелите Ж.Ш. (л. 106, л. 109 от съдебното производство), М.Ч. (л. 97/гръб – л. 98 от съдебното производство, л. 141/гръб от досъдебното производство), Б.Т. (л. 100/гръб – л. 103 от съдебното производство) и Г.С. (л. 24 от досъдебното производство), обясненията на подс. Ш. (л. 340/гръб, л. 345 – л. 346 от съдебното производство) както и от приетите и приложени към делото, разпринтирани на хартиен носител снимки (находящи се в канцеларски джоб, номериран като л. 335 от съдебното производство), както и от приложената скица за проучване и проектиране на бензиностанция от 28.11.2006 г. (л. 276 от съдебното производство). Посочените гласни доказателствени средства, в частта им за тези обстоятелства, си кореспондират, както едно с друго, така и с приобщените към материалите по делото разпринтирани на хартиен носител снимки и скица, поради което съдът ги кредитира с доверие напълно, в тези им части, и прие за установени и безспорно доказани съдържащите се в тях обстоятелства, подробно посочени по-горе.

            За съда няма съмнение и в самия факт на обсъждане между подс. Ш. и св. С., по какъв начин последният може да заплати дължимата на „Б.” ЕООД парична сума или да я обезпечи, включително извършената от страна на подсъдимия проверка, чрез телефонен разговор със св. Т. и изпращане на негов неустановен по делото приятел на паркинга, за проверка на възможността задължението да бъде покрито и/или обезпечено с взетия от св. С. на лизинг от св. Т. автобус, марка „Волво”, като за целта свидетелят упътвал по държан до ухото му телефон неустановеното лице как да го намери. Тук съдът няма да коментира начина, обстановката и деятелността на подс. Ш., при които и следствие които е протекло това обсъждане, наличието или липсата на каквито е от основните, спорни за решаването на делото въпроси, а ще очертае единствено от кои доказателствени източници извежда само факта на обсъждането и съдържанието му. Приетите от съда като доказателства обстоятелства от обективно естество се съдържат единствено в събраните по делото гласни доказателствени средства, по – конкретно в свидетелските показания на св. С. (л. 25 – началото на л. 26 от досъдебното производство, л. 83/гръб, л. 84/гръб от съдебното производство) и обясненията на подс. Ш. (л. 342 от съдебното производство). В останалите налични по делото гласни доказателствени средства – свидетелски показания, не се изнасят никакви обстоятелства за обсъжданите такива между св. С. и подс. Ш., което е и логично, с оглед пристигането на някои от тези свидетели на по-късен етап в бензиностанцията, респективно неприсъствието им на водения от св. С. и подс. Ш. разговор, а други въобще не са присъствали на инкриминираното място, в инкриминирания период, или пък са присъствали, като св. Б.Т. и св. М.Ч., но не са възприели никакви обстоятелства. Съдът се довери напълно на показанията на св. С., в тази им част, както и на обясненията на подс. Ш., отново в частта им, в която са изнесени кореспондиращите с показанията на св. С. обстоятелства. Св. С. на три пъти – веднъж в рамките на проведения на досъдебното производство, пред съдия, разпит и после, повече от шест години и половина по-късно, двукратно в проведения в условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК разпит пред настоящия съдебен състав, константно, безпротиворечиво и последователно, без никаква промяна, добавяне или пропускане, изнася едни и същи обстоятелства относно предмета на разговора с подс. Ш., докато е бил в килерчето на клетка  № 6. Именно тези константност, последователност и липса на каквото и да е вътрешно противоречие в показанията на св. С., които нееднократно впрочем бяха отбелязани и относно другите обстоятелства, предмет на обсъждане по-горе, както и съвпадението на изнесеното от него с твърденията по тези въпроси в обясненията на подсъдимия, мотивират съда да приеме и тази част от показанията на свидетеля за обективна и отразяваща вярно действително случило се, поради което им се довери и за тези обстоятелства. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът не кредитира, в тази им част, показанията на св. И.Т., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса чрез прочитане, по предвидения за това процесуален ред. В същите свидетелят изнася, че след продажбата на автобуса, марка „Волво”, на сина на св. М.И. – И. И., никой, с изключение на органите на полицията, не е говорил с него за това моторно - превозно средство. Тези показания са дадени на 23.04.2014 г., т. е. почти пет години и половина след продажбата на автобуса. От една страна, съдът съобрази възможността за липса на спомен в свидетеля, конкретно за този еднократен телефонен разговор, несвързан с важни за самия свидетел въпроси от работно или лично естество, тъй като такава липса на спомен бе демонстрирана и пред него, а от друга, не изключи нежелание на свидетеля да се ангажира допълнително с некасаещи и допълнително обременяващи го взаимоотношения между трети страни, от които произтичат усложнения за него и ежедневието му (разпити от разследващ орган, разпити от съд и пр.). Това, съотнесено с гореизтъкнатите константност, последователност и безпротиворечивост в показанията на св. С. за същите обстоятелства, отчитайки и изключителността, интензитета и дълготрайните последици за последния на ситуацията, при която е възприел възпроизведеното от него пред разследващия орган и съда, предполагащи запазване на ясен спомен, поради изключителността на събитието и отражението му в личната сфера на свидетеля, мотивират съда, при това противоречие с показанията на св. Т., в тази им част, да отдаде приоритет и да се довери именно на изнесеното от св. С.. Относно неспоменаването по никакъв начин на провеждането на телефонен разговор, нито отричането му, нито потвърждаването му, в обясненията на  подсъдимото лице, съдът не би могъл да подложи този отрицателен процесуален факт на коментар, тъй като право, но не и задължение, е на подсъдимия да прецени за кои обстоятелства да дава обяснение и за кои не. Естествено, от последното не могат да се правят изводи в негова вреда, но съответните обстоятелства, за които липсват каквито и да е обяснения, не биха могли и да се обсъждат в контекста на противоречие или не с позицията на подсъдимия. Когато избере защитна позиция да не дава обяснения по определени обстоятелства, подсъдимият лимитира съда във възможността му да съобрази и обсъди и неговото становище по съответния въпрос, респективно да го сравни с останалите събрани по делото доказателствени средства и доказателства и да направи фактологичния си извод и съобразно него. Поради тези причини, съдебният състав не може да коментира неспоменаването на телефонния разговор със св. Т. от подсъдимия в какъвто и да е смисъл, като приема направено на три пъти от св. С. твърдение, че такъв е имало за достоверно, съобразно и гореизложените мотиви и след като не идентифицира противоречие между показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш. по този въпрос.

            От показанията на свидетелите К.Г., Б.Б., Н.Н., П.Ш., Г.С. както и от обясненията на подс. И.Ш., сравнени и преценени с писмените доказателствени средства и писмените доказателства, а именно незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на саморъчно написано „Обяснение” (л. 154 от досъдебното производство), пр. пр.  № 12552/2009 г. по описа на СРП, приложена към делото (закрепена от външната страна на първата корица на досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на жалба от „У.Е.” ООД, до 07 РУ – СДВР, заведена там под вх.  № ЗМ 358/2009 г. (л. 234 – л. 235 от досъдебното производство) заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за вписване на задържаните лица в 04 РУ - СДВР (л. 169 – л. 171 от съдебното производство), на заповед за задържане на лице  № 04-0796/2009 г., по реда на чл. чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.) (л. 172 от съдебното производство) и на декларация от 05.03.2009 г. – приложение  № 2 към чл. 18, ал. 2 (л. 246 от съдебното производство), безспорно и категорично се установят и останалите, включени в условно обособената първа група фактически обстоятелства, приети от съда като категорично доказани, по които и страните в процеса не спорят, а именно :

            - пристигането в бензиностанция „*****” на свидетелите К.Г., Н.Н., Б.Б. и П.Ш., а също и представителя на „У.Е.” ООД - С. С., който не е разпитван като свидетел, пред които св. С. саморъчно написал „Обяснение” – то, което впоследствие посочените свидетели също подписали,

            - извикването и пристигането на служители от 07 РУ – СДВР в бензиностанцията, провеждането на разговори от тях с подс. Ш. и отделно, насаме, със св. С., след което отвеждането на същия, предаването му на полицаи от 04 РУ – СДВР и задържането му там до двадесет и четири часа, по административен ред, последвано от освобождаването му на следващия ден,

            - наличието на заведен в 04 РУ – СДВР сигнал, подаден от С. С., в качеството му на генерален мениджър на „У.Е.” ООД, срещу св. С., по който впоследствие е постановен отказ от образуване на наказателното производство от СРП, но въз основа на който св. С. е бил задържан до двадесет и четири часа, по административен ред, със заповед за задържане на лице, а също и за посещението, след освобождаването му, на Съдебно – медицинския кабинет, находящ се на ул. „Здраве”  № 2, ет. 2, където бил освидетелстван от д-р С.Х., след което отиването на свидетеля в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, в 108-ми травматологичен кабинет, последвано и от рентгенографско изследване.

            Всички гореизброени доказателствени източника, преценени досежно фактическото обстоятелство/а, което/които установяват, са кореспондиращи си един с друг и непротиворечиви. Действително, от вниманието на съда не убягнаха някои несъществени различия при установяването на посочените фактически положения, съдържащи се в отделни гласни доказателствени средства,  но те са с толкова малка значимост, отнесено към целения за установяване с тях факт, че за съдебния състав не обективират противоречивост между съответните гласни доказателствени средства, в които се идентифицират, в тези им части. В този смисъл съдебният състав установи, че подс. Ш. изнася в обясненията си (л. 343 от съдебното производство), че дошлите в бензиностанцията полицаи от 07 РУ - СДВР се разбрали някой от тях да управлява микробуса на св. С., а последният да се вози до него, като впоследствие св. С. наистина се качил с полицай в микробуса си и се отправили към хотел „Вега”, докато св. С. твърди, че той лично е карал микробуса си до там, а и до 04 РУ - СДВР (л. 85/гръб, края, л. 28 от досъдебното производство). Така изложеното съдът не намери за съществено различие, подлежащо на подробно обсъждане, респективно за противоречие в показанията на св. С. и подс. Ш., досежно еднопосочността на твърденията за обстоятелството, че свидетелят е бил придружен от дошлите полицаи от 07 РУ – СДВР, от бензиностанцията до хотел „Вега”, където е предаден на служители на 04 РУ – СДВР. Визираното обстоятелство се установява безпротиворечиво и еднопосочно и от двете гласни доказателствени средства, поради което е безпредметно детайлното им анализиране, в тази им конкретно част, само заради разминаването във възприятието на подсъдимия и свидетеля кой е шофирал микробуса на последния към х-л „Вега”, а впоследствие и към 04 РУ – СДВР. Все пак, за пълнота на изложението, съдебният състав отбеляза, че по-нататък в обяснението си подс. Ш. не твърди изрично, че не св. С., а полицай е управлява процесния микробус, а просто отбелязва, че „Точно така и стана”, без да уточнява към кое конкретно обстоятелство реферира този израз, от всички изложени преди него, като и заявява, че „Накрая се качиха от 07 РУ – СДВР с Г.”, отново без да конкретизира кой се е качил на шофьорското място. Дори обаче да се приеме, че чрез използваните изрази подсъдимият твърди, че именно полицай от 07   РУ – СДВР е управлявал микробуса на свидетеля, това отново не обективира разминаване между обясненията му, в тази им част, с посоченото за този кръг обстоятелства от св. С., с оглед съвпадението на твърденията им по основното сега обсъждано обстоятелство, а именно, че последният е бил придружен от служителите на 07 РУ – СДВР, дошли в бензиностанцията, до хотел „Вега”, където е предаден на полицаи от 04  РУ – СДВР. Съдът намира за необходимо да поясни защо дава вяра и в този случай на показанията на св. С., че той лично е управлявал микробуса си до хотел „Вега”, а впоследствие и до 04 РУ – СДВР. Освен многократно изтъкната дотук констатирана запазеност на спомена в свидетеля, обусловила и константността, липсата на вътрешната противоречивост и последователността на показанията му, съдебният състав съобрази и обстоятелството, че съгласно тогава действащата, а и актуалната нормативна база, полицай няма право да управлява моторното - превозно средство на водено към полицейското управление лице, още повече, че същото дори не е арестувано (справка глава VII, раздел II от ЗМВР, отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.). Това, че св. С. към този момент не е бил арестуван, е безспорно изводимо от приложените към материалите по делото, изпратени от 07 РУ – СДРВР писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а именно справки (л. 134, л. 154 от съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за задържани лица в 07 РУ - СДВР (л. 136 – л. 140 от съдебното производство) и на извлечение за 05.03.2009 г. от дневника за прием на граждани в 07 РУ - СДВР (л. 158 – л. 160 от съдебното производство). От тях еднозначно се установява, че св. С. не е бил задържан от служител на 07 РУ – СДВР, а едва когато е пристигнал в 04 РУ – СДВР, в 18.15 часа, от св. Х.К., в какъвто смисъл са изпратените от 04 РУ – СДВР, подробно индивидуализирани по-горе, писмени доказателствени средства и писмени доказателства. От значение за преценката на съда е и че никой друг от свидетелите не изнася възприятия относно това обстоятелство, като такава липсва и в находящите се по делото писмени доказателствени източници. Поради това, съдът следва да изгради фактологичната си преценката единствено от съдържащото се в показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш., съпоставяйки ги освен едно с друго, а и с контролни доказателствени източници, които макар и косвено, като визираните вече писмени доказателствени средства и писмени доказателства, изискани и изпратени от 07 и 04 РУ – СДВР, спомагат да се провери достоверността на изнесеното от свидетеля и подсъдимия. Поради изложените съображения, съдът намери за обективни и точно възпроизвеждащи случилото се показанията на св. С., и в тази им част, поради което прие твърденията му, досежно обсъжданото обстоятелство, а именно, че лично той е управлява микробуса, за правдиви.

            Относно обстоятелствата за присъствието в бензиностанция „*****” на свидетелите К.Г., Н.Н., Б.Б. и П.Ш., на неразпитания по делото представител на „У.Е.” ООД - С. С., пред които св. С. саморъчно написал „Обяснение” – то, което впоследствие посочените свидетели също подписали, съдът изгради фактическите си изводи на показанията именно на тези свидетели, обясненията на подс. Ш., показанията и на св. С. и писменото доказателствено средство – саморъчно написано от св. С. „Обяснение”, в незаверено електрофотографско (ксерографско) копие. Действително, настоящата съдебна инстанция идентифицира съществени различия, дори взаимоизключващи се твърдения, в показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., Б.Б. и П.Ш., които обаче не касаят гореизложените обстоятелства, а други, свързани с тях, като начин на узнаване за присъствието на св. С. в процесната бензиностанция, време на пристигане в нея на всеки от свидетелите, поредността на пристигане, спрямо другите свидетели, време на тръгване от бензиностанцията, местоположение и поведение на тях, на св. С. и на подсъдимия и пр., които обаче ще бъдат обсъдени по-долу, при анализа по основните спорни въпроси по настоящото дело. Относно сега коментираните обстоятелства, посочените свидетели са еднопосочни и единодушни, че са пристигнали в бензиностанцията, известени чрез телефонно обаждане от подс. Ш., а св. Н. – от св. Б., и са присъствали, с изключение на св. Н., на написването и подписването на „Обяснение”-то от св. С., което след това са подписали и те. В тези им части, съдът прие показанията им за достоверни и обективни, с оглед и кореспонденцията им с показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш., които също кредитира с доверие напълно, в съответните им относими части, както и с писменото доказателствено средство – „Обяснение”. Поради това прие за безспорно доказано, че след като били уведомени по телефона от подс. Ш. (св. Н. от св. Б.), че св. С. е в бензиностанция „*****”, свидетелите К.Г., Н.Н., Б.Б. и П.Ш., както и представителя на „У.Е.” ООД - С. С., са отишли в бензиностанцията и са присъствали, с изключение на св. Н., на написването от св. С. на саморъчното му „Обяснение”, което подписали и те. За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че приема, съобразно изложеното от самите свидетели К.Г. и Б.Б. и подс. Ш., че на тях им се е обадил по телефона лично подсъдимият, за да ги уведоми че св. С. е в „*****”. Досежно св. Г., това е изводимо от показанията му, депозирани на досъдебното производство и приобщени (л. 94/гръб от съдебното производство) към доказателствената маса, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК.  (л. 139/гръб от досъдебното производство). Действително, свидетелят изнася пред съда (л. 92 от съдебното производство), че не може да конкретизира кой точно му се е обадил – подс. Ш. или св. П.Ш., което и след прочитане на показанията му от досъдебното производство споменът му за този факт не се възвърна, но съдът, относно това обстоятелство, цени показанията му от досъдебната фаза на процеса, като несъмнено по-близки по време до датата на възпроизвежданите събития, респективно споменът за тях тогава е бил по-добре съхранен, по-ясен и отчетлив, както и заради кореспондирането им със заявеното от подсъдимото лице в обясненията му, че „аз успях да се свържа със собствениците на други бензиностанции, които са били завлечени от Г.” (л. 342/гръб от съдебното производство). За св. Б.Б. съдебният състав изведе фактологичното си заключение поради пълното съвпадение на твърденията на подс. Ш., изложено в цитираната част от обясненията му, с тази част от показанията на св. Б., в която изнася, че подс. И.Ш. му се е обадил (л. 184/гръб от съдебното производство). Следва да се отбележи, че по тези твърдения, така направени в показанията на свидетелите Г. и Б., както и в обясненията на подс. Ш., липсва какъвто и да спор или противоречие с останалите гласни и писмени доказателствени средства, както и писмени доказателства, поради което съдът даде вяра на свидетелските показания и обяснения на подсъдимия, в тези им части, като обективни и правдиви.

            За сигнализирането и пристигането на служители от 07 РУ – СДВР в бензиностанция „*****”, провеждането на разговори от тях с подс. Ш. и отделно, насаме, със св. С., след което придружаване на същия до хотел „Вега”, последвано от предаването му на полицаи от 04 РУ – СДВР и задържането му там до двадесет и четири часа, по административен ред, освобождаването му на следващия ден, последващото освобождаването му посещение на Съдебно – медицинския кабинет на ул. „Здраве”  № 2, където бил освидетелстван, след което отиване на св. С. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, в 108-ми травматологичен кабинет, съпътствано и от рентгенографско изследване, както и за заведения в 04 РУ – СДВР сигнал от С. С., в качеството му на генерален мениджър на „У.Е.” ООД, срещу св. С., по който впоследствие е постановен отказ от образуване на наказателното производство от СРП, но въз основа на който св. С. е бил задържан до двадесет и четири часа, са налице също множество кореспондиращи си и подкрепящи се гласни и писмени доказателствени средства, между които, както и между тях и другите такива по делото, не е налице съществено противоречие, поради което и за тях не е необходимо подробно обсъждане. Някои от доказателствените материали вече бяха обсъдени по-горе, като показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш., досежно придружаването на свидетеля от дошлите в „*****” полицаи от 07 РУ – СДВР, от бензиностанцията до хотел „Вега”, където е предаден на служители на 04 РУ – СДВР. В същите се съдържат и кореспондиращи си доказателства и за сега посочените обстоятелства, а именно, че подс. Ш. подал сигнал за св. С. в 07 РУ – СДВР, чрез първоначално обаждане на телефона за спешни повиквания „112”, откъдето му дали номера на дежурния в 07 РУ – СДВР, за пристигналите в бензиностанцията полицаи от същото, за проведените от тях разговори с подс. Ш. и св. С., насаме с последния, както и за съдържанието на тези разговори. Изнесените в свидетелските показания на св. С. (л. 85/гръб, л. 87, л. 282а - л. 283а от съдебното производство, л. 27 - л. 28 от досъдебното производство) и в обясненията на подс. Ш. (л. 343, л. 346/гръб, л. 348 от съдебното производство) твърдения за тези обстоятелства намират пълна подкрепа и в показанията на свидетелите К.Г. (л. 92/гръб от съдебното производство), Н.Н. (л. 95/гръб от съдебното производство), М.Ч. (л. 98 от съдебното производство) и Б.Т. (л. 100/гръб – л. 101 от съдебното производство, л. 142/гръб от досъдебното производство). Действително, в показанията на някои от изброените свидетели, конкретно на свидетелите Н.Н., М.Ч. и Б.Т. са налице и съществени противоречия, например относно часа на пристигане на полицаите, а в показанията на св. К.Г. и липса на спомен за времето, когато са дошли полицаите в бензиностанция „*****”, както и за други обстоятелства, но, както бе отбелязано и по-горе, те ще бъдат анализирани отделно, по-долу в настоящото изложение. В случая, от значение за сега обсъжданите фактически обстоятелства е констатирането на пълно припокриване и еднопосочност на твърденията на визираните свидетели за обстоятелството, че са дошли полицаи в бензиностанцията и са отвели св. С.. Именно поради така установеното  в показанията на изброените свидетели с твърдяното и от св. С., и от подс. Ш. за тези обстоятелства, съдът намира същите за безспорно установени и доказани, като в този смисъл кредитира с доверие показанията на свидетелите и обясненията на подс. Ш., в тези им части, както и отделно показанията на св. С. и обясненията на подс. Ш. в частите им, в които са изнесени обстоятелствата относно провежданите разговори на дошлите полицаи със свидетеля и с подсъдимия и извършването на служебна справка за св. С.. Този извод на съдебният състав не се разколебава от наличните по делото писмени доказателствени средства - изпратените от 07 РУ – СДВР справки (л. 294а, л. 300 от съдебното производство), че не е установено служители на същото да са посещавали на 05.03.2009 г. бензиностанцията „*****”, по подаден сигнал. Практика в работата на служителите на РУ към СДВР е, след като са предали за работа сигнал и/или човек на свои колеги, от друго РУ на СДВР, в случая от 07 РУ – СДВР на 04 РУ – СДВР, да не се отрази никъде посещението на адреса и получения сигнал. Отделно, дори и игнорирайки така установената практика, обясняваща липсата на запис или каквато и да е документална следа в 07 РУ – СДВР за посещението на полицаите от същото в бензиностанция „*****”, останалите доказателствени източници – най-вече гласните такива, но и писмените, изпратени от 04 РУ – СДВР (заповед за задържане, декларация на задържано лице, извлечение от книга за вписване на задържаните лица), достатъчно категорично и безспорно установяват този факт, поради което съдът не кредитира с доверие изложеното в писмените доказателствени средства – конкретните справки от 07 РУ – СДВР, за това обстоятелство в частност, а прие противоположните твърдения в свидетелските показания, обясненията на подсъдимото лице и писмените доказателствени средства и писмени доказателства от 04 РУ – СДВР, за истинни. Именно в последните – писмените доказателствени средства и писмени доказателства от 04 РУ – СДВР, се съдържат категорични и безспорни доказателства и за задържането там на св. С., в 18.15 ч., от св. Х.К., по административен ред, със заповед за задържане на лице, с фактическо основание преписка  № ЗМ 358/2009 г. по описа на 04 РУ – СДВР, както и за последващото му освобождаване на следващия ден – 06.03.2009 г., в 16.15 ч. Така отразените в тези писмени доказателствени средства и писмени доказателства обстоятелства се потвърждават безпрекословно и от показанията на свидетелите С., в частите им, посочени по-горе. От други приложени към материалите по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства по същия категоричен и еднопосочен начин се установява и посещението на св. С., след освобождаването му от 04 РУ – СДВР, в Съдебно – медицинския кабинет на ул. „Здраве”  № 2, където в 17.40 ч. бил освидетелстван от д-р С.Х. – доцент по съдебна медицина при Медицински университет – С., след което отишъл и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, в 108-ми травматологичен кабинет, при което му направили и рентгенографско изследване на ребрата. Тези други писмени доказателствени средства и писмени доказателства са заверени електрофотографски (ксерографски) копия на съдебно - медицинско удостоверение  № I-53/2009 г. (л. 211 от съдебното производство, л. 38 от досъдебното производство), на извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, 108-ми травматологичен кабинет, за приети пациенти, регистрирани с  № от 6861 до  № 6869 (л. 215 – л. 217 и л. 236а – л. 238а от съдебното производство, л.   41 – л. 43 от досъдебното производство), справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 252 – л. 253 от съдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за унищожаване на неценни документи от 20.05.2015 г. (л.  254 – л. 255 от съдебното производство), както и на искане за образно изследване с резултати (л. 39 от досъдебното производство). Изброените писмени доказателствени източници напълно кореспондират и с показанията на св. С., като, от друга страна, не се опровергават в нито една своя част от който и да е друг доказателствен материал по делото. Поради това, съдът ги цени, както и съответстващите им показания на св. С., в съответните им части, като истинни, обективни и с оглед тези си характеристики – достоверни.

            От приложената към материалите по делото пр. пр.  № 12552/2009 г. по описа на СРП (закрепена отвън на първата корица на досъдебното производство) и от незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на жалба от „У.Е.” ООД, до 04 РУ – СДВР, заведена там под вх.  № ЗМ 358/2009 г. (л. 234 – л. 235 от досъдебното производство), еднозначно и безпротиворечиво се доказва и подадения от С. С., в качеството му на представляващ „У.Е.” ООД, сигнал до 04 РУ – СДВР, заведен там под  № ЗМ 358/2009 г., въз основа на който св. С. е бил задържан. В прокурорската преписка се съдържа и несъмнено доказателство, че същата е приключила с отказ от образуване на наказателното производство. Заради изтъкнатите категоричност и еднопосочност на посочените доказателствени източници, както и заради необорването им по никакъв начин от нито един друг наличен по делото доказателствен материал, съдът ги прие и кредитира като достоверни и изгради съобразно тях фактическите си изводи, досежно относимите фактически обстоятелства.

            Към безспорно и категорично установените фактически обстоятелства, включени в условно обособената първа група, приети от съда като категорично доказани, по които и страните в процеса не спорят, се отнасят и обстоятелствата, досежно ангажираността на подс. Ш. и св. Ж.Ш. със семейния бизнес, в частност с извършваните на територията на бензиностанцията „*****” дейност, вида и степента на участието им в него, а именно това, че подсъдимият е отговарял за автопочистващия и авторемонтния комплекс на бензиностанцията, а св. Ж.Ш. се занимавала с клиентите на бензиностанцията и с въпросите по персонала, поради което през деня *** постоянно в офиса на фирмата, находящ се на бензиностанцията. Именно като ангажирани по този начин в семейния бизнес, подс. Ш. и св. Ж.Ш. знаели за неуредените парични отношения на св. С. със св. П.Ш., респективно с „Б.” ЕООД, поради което и св. Ж.Ш., заедно с мъжа си – св. П.Ш., били указали на персонала на бензиностанцията да ги уведомят при появата на св. С., ако те не са там. Тези обстоятелства съдебният състав също намира за доказани по категоричен начин, като еднопосочно и безспорно установени от обясненията на подс. Ш. (л. 340/гръб, л. 346 от съдебното производство), от показанията на св. Ж.Ш. (л. 105 – л. 106 от съдебното производство), от показанията на св. Б.Т. (л. 100 от съдебното производство) и от писменото доказателствено средство – удостоверение за актуално правно състояние към 22.04.2009 г. на „Асоциация на автопочистващите комплекси” (л. 46 от досъдебното производство). По посочените фактически обстоятелства липсва каквото и да е противоречие на изнесеното от посочените свидетели и подсъдимия и отразено в писменото доказателствено средство, със съдържанието на който и да е друг гласен или писмен доказателствен източник, поради което съдът кредитира визираните гласни и писмен доказателствени средства, за гласните такива в съответните им, относими към настоящите коментирани обстоятелства части, като достоверни и обективни.

            Отново като безспорно и категорично доказано по делото, съдът приема и наличието на констатираните телесни увреди на св. С., извън оспорването на причината за тях, както и техния характер, разположение, вид и медико-биологична характеристика. Съдът извежда доказателства за тези обективни фактически обстоятелства от съвкупния анализ на неоспорената и приета и от страните съдебно - медицинска експертиза на св. С. (л. 33 – л. 36 от досъдебното производство), защитена в съдебно заседание от вещото лице (л. 187 – л. 192 от съдебното производство), от показанията на свидетелите А. Г. (л. 279а – л. 281а от съдебното производство) и М.И. (л. 182 от съдебното производство, л. 137 от досъдебното производство), както и от писмените доказателствени средства и писмени доказателства по делото - заверено електрофотографско (ксерографско) копие на съдебно – медицинското удостоверение  № I-53/2009 г., издадено от доц. д-р С.Х. - доцент по съдебна медицина при Медицински  университет – С. (л. 211 от съдебното производство, л. 38 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение от амбулаторната книга на 108-ми травматологичен кабинет на Пирогов (л.  215 – л. 217 и л. 236а – л. 238а от съдебното производство, л.   41 – л. 43 от досъдебното производство), справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 252 – л. 253 от съдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за унищожаване на неценни документи от 20.05.2015 г. (л. 254 – л. 255 от съдебното производство) и незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на искане с резултати от образното изследване на свидетеля (л. 39 от досъдебното производство), справка - становище на началника на клиниката по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 252 – л. 253 от съдебното производство). Съдебният състав, съобразявайки и направената защита в съдебно заседание от вещото лице, се довери изцяло на заключението на съдебно - медицинската експертиза, като намери същата за извършена от компетентно в тази област на науката лице, а даденото заключение за обективно и отговарящо в пълнота на всички поставени му въпроси, включително и от страните и съда в съдебното заседание. При защитата на експертизата в съдебното заседание, за съда не възникнаха основания за съмнения в правилността и обективността на даденото професионално експертно мнение. Относно другите подробно изброени писмени доказателствени средства и писмени доказателства, тях също съдът кредитира с доверие, като не намери причина да се съмнява в достоверността на отразеното в тях. За гласните доказателствени средства – свидетелските показания на А. Г. и М.И., специално в частта им за възприетите от тях телесни увреди на св. С., съдът отново не намери основание да се съмнява в обективността и правдивостта им, базирайки се на кореспондирането им, в тези им части, с останалите, посочени по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства и заключението на съдебно - медицинската експертиза. Всички тези гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, заедно със заключението на използвания способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза, безкоментарно, безпротиворечиво, както по между си, така и с останалия събран доказателствен обем, и взаимно допълващо се, послужиха на съда за стабилна основа за изграждане на изложените от него по-горе фактически изводи, досежно наличието на телесните увреждания на св. С. и тяхната характеристика.

            С изложеното в горния абзац, съдът приключи обсъждането на фактическите обстоятелства по делото, които включи в условно обособената първа група такива, приети за безспорно установени за съда и страните, от всички събрани и проверени по делото доказателствени източници – гласни - свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, както и писмени – писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а също и способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза, които на практика по отношения на тези фактически обстоятелства са по съществото си еднопосочни и безпротиворечиви.

            В условно отграничената като втора група фактически обстоятелства, съдът постави тези, по които практически се концентрира спора по делото и които идентифицират деятелността на подс. Ш. спрямо св. С. като инкриминирана. Като такива обстоятелства от обективно естество основно се очертаха : завеждането на св. С. от подс. Ш. в клетка  № 6 ; завързването на свидетеля от подсъдимия за стол с т. нар. „свински опашки”, чрез което за времето от 07.00 ч. до 17.00 ч. принудително му отнел правото на свободно придвижване и на определяне по собствена воля на местоположение ; упражняването от подсъдимото лице на насилие върху свидетеля и принуждаването му по този начин да напише саморъчно „Обяснение”, в което да изложи обстоятелства, които не е желаел ; причинно – следствената връзка между нараняванията на св. С. и оказаното върху него от подсъдимия насилие ; отнемането от последния на златни накити на свидетеля, както и всички свързани с тези главни, спорни факти обстоятелства.

            Именно тези фактически обстоятелства защитата оспорва и намира за недоказани, като изтъква за основен аргумент недоказаност на обвинението, във всички негови части. Само за прегледност, съдът ще обобщи основните възражения на защитата, подробно изложени в началото на настоящите мотиви, с оглед предстоящото им обсъждане по-долу. Защитата твърди, че по делото не е налице нито едно доказателство, сочещо, че св. С. е бил завързван за стол и върху него е било упражнявано насилие от подсъдимия, както и че подсъдимият му е отнел златни накити. В този смисъл претендира недостоверност на показанията на св. С. и св. М.И., за която изтъква, че не е *** на мястото на описваните от нея събития, а впечатленията и са от разказаното и от първия свидетел, когото пък квалифицира като „измамника”. В противовес на техните показания, сочи тези на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., както и обясненията на подс. Ш., които намира за обективни, взаимоподкрепящи се и достоверни. Приема констатираните противоречия в показанията на тези свидетели за несъществени и ги обяснява с изтеклия период от време между разпита им на досъдебното производство и в съдебно заседание, както и с начина на записването им от разследващия орган. Акцентира, че горепосочените свидетели и подсъдимия са честни и уважавани бизнесмени, поради което намира, че именно техните показания, респективно обяснения на подзащитния му, последните и поради добрите му характеристични данни, следва да се кредитират от съда, а тези на св. С. – да се отхвърлят. Не съзира и относимост на установените телесни увреждания на св. С. и предмета на доказване по настоящото наказателно производство, с оглед дългия период от време, изминал от освобождаването му от ареста на 04 РУ – СДВР и освидетелстването на същия. Заключава, че дори да не се приеме за несъмнено доказана описаната от подс. Ш. фактическа обстановка, то най-малкото е налице основателно съмнение в тази, изложена в обвинителния акт.

            Противно на застъпеното от защитата становище, съдът намери, че спорните обстоятелства, изложените в приетата за установена от съда фактическа обстановка по делото, бяха доказани по категоричен начин, макар и не само от еднопосочни и кореспондиращи си доказателствени източници, а чрез извличането им посредством внимателен анализ, преценка и съпоставка на находящите се по делото такива. Тъй като пълноценното реализиране на правото на защита на подсъдимото лице изисква и отговор от страна на съда на всички поставени от него, респективно от защитата му, въпроси, относими към предмета на доказване по делото, както и на направените лично или чрез процесуалния му представител възражения, съдът ще даде по-долу такъв за всяко едно твърдение и възражение, направени в пледоарията на защитата и на подсъдимото лице.

            Правилно и защитата обособява две групи противостоящи си доказателствени източника, доставящи доказателства за спорните обстоятелства по делото. В едната група съдът постави от гласните доказателствени средства показанията на свидетелите Г.С., който като пострадал се явява и очевидец на инкриминираните деяния, в необсъдените им дотук части, М.И., в какъвто смисъл е и становището на защитата, А. Г., в необсъдените им части, Х.К. и Н.Д., от писмените доказателствени средства и писмени доказателства - справки от 07 РУ – СДВР и от 04 РУ – СДВР, заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечения за 05.03.2009 г. от книгата за вписване на задържаните лица в 04 РУ – СДВР и от книгата за задържани лица в 07 РУ - СДВР, на заповед за задържане на лице  № 04-0796/2009 г., на декларация на задържано лице, на съдебно - медицинско удостоверение  № I-53/2009 г., на извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, 108-ми травматологичен кабинет, справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т.– началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, справки от МВР – дирекция „Човешки ресурси” и от МВР – СДВР, незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на искане за образно изследване с резултати, както и заключението на съдебно - медицинската експертиза и на „Обяснение” от Г.С.. В другата, противостояща им група, съдът отдели единствено гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., както и обясненията на подс. Ш., отново само в частите им, които не са обсъдени.

            Съдът даде вяра и кредитира като правдиви и обективни, поради което и достоверни, доказателствените източници от първата група, като изходи от тяхната взаимна подкрепа, кореспонденция, допълване едно с друго и, по отношение на свидетелските показания на св. С., от тяхната константност, вътрешна безпротиворечивост, последователност и неизменност във времето, както и от незаинтересоваността и липсата на каквато и да е връзка с някоя от страните по делото на свидетелите Х.К. и Н.Д.. Специално за свидетелските показания на св. С., съдът вече веднъж изложи съображенията си, поради които принципно кредитира същите с доверие. Въпреки това, намира за необходимо и на това място още веднъж да посочи мотивите си, поради които приема показанията на частния обвинител по делото за истинни. Обобщено, съдебният състав се довери на показанията на св. Г.С., явяващ се и очевидец, които се отличават с изтъкнатите вече липса на вътрешна противоречивост, последователност и константност на твърденията, направени в различни разпити, всичките пред съд, като първият разпит е проведен в рамките на провежданото досъдебно производство, а вторият и третият - след респективно повече от 6 години и половина и 7 години и три месеца от първия. Във всичките си разпити свидетелят излага фактическите си твърдения по основните за предмета на доказване по настоящото дело въпроси, включващи най-вече сега коментираните спорни такива, по идентичен начин, независимо от изминалия дълъг период от време между разпитите. Констатираните в разпита му пред съдебния състав несъществени различия не са по важните за изхода на наказателното производство съставомерни и/или от значение за предмета на доказване обективни и субективни факти. Въпреки това, същите бяха отстранени успешно, по предвидения за това процесуален ред, чрез прочитане и приобщаване на показанията на свидетеля от досъдебното производство, дадени пред съдия. От друга страна, фактическите твърдения на св. С., се подкрепят напълно и от свидетелските показания на свидетелите М.И., А. Г. и Х.К., както и изцяло кореспондират с изброените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включени в първата група доказателствени източници.

            Така например изнесеното от св. С. за принудителното отнемане на правото му на свободно придвижване и самостоятелно определяне на положението му в пространството от подс. Ш., чрез завързването му за стол, а също и за завързването на ръцете зад гърба му, категорично и несъмнено кореспондира и се потвърждава от незавереното електрофотографско (ксерографско) копие на съдебно - медицинско удостоверение  № I-53/2009 г., издадено от д-р С.Х. – доцент по съдебна медицина при Медицински университет – С. (л. 211 от съдебното производство, л. 38 от досъдебното производство), от заключението на съдебно - медицинската експертиза по делото, (л. 33 – л. 36 от досъдебното производство), защитено в съдебно заседание (л.  187 – л. 192/гръб от съдебното производство), от завереното електрофотографско (ксерографско) копие на заповедта за задържане на лице  № 04-0796/2009 г. (л. 172 от съдебното производство), от справката от 07 РУ – СДВР (л. 134 от съдебно производство), от заверените електрофотографски (ксерографски) копия на извлечения за 05.03.2009 г. от книгата за задържани лица в 07   РУ - СДВР (л. 136 – л. 140 от съдебното производство) и от книгата за вписване на задържани лица в 04 РУ – СДВР (169 – л. 171 от съдебното производство), както и от показанията на св. Х.К. (л. 286 – л. 287/гръб от съдебното производство). Именно от тях се извежда безспорно, че характерните по разположение и морфология кръвонасядания в гривнените области на двете ръце и над глезена на левия крак на св. С., са получени от „свинските опашки“, с които той е бил привързан от подс. Ш. към стола, в областта на левия си крак, а ръцете му са били вързани с такива зад гърба му. Изложената в хода на съдебното следствие теза на защитата, че фактическите твърдения на обвинението в тази насока, респективно на св. С., се явяват недоказани, тъй като посочените наранявания е могло да бъдат получени от поставени му в ареста на 04 РУ – СДВР, или по-рано, при задържането му, белезници, се опровергава напълно, както от защитената в съдебно заседание от вещото лице съдебно - медицинската експертиза и визираното съдебно – медицинско удостоверение, така и от показанията на св. Х.К.. Същата изнася с категоричност, че при тях се води лице с белезници, само ако е задържано (л. 287 от съдебно производство), както и че такива се поставят на лице, единствено ако окаже съпротива при покана да отиде в районното или има данни, че е извършило престъпление (л. 287/гръб от съдебно производство). Св. С. обаче не е задържан преди да бъде заведен в 04 РУ – СДВР, видно от справката от 07 РУ – СДВР, подкрепена и от изпратеното заверено електрофотографско (ксерографско) копие на извлечение за 05.03.2009 г. от книга за задържани лица в 07 РУ – СДВР. Също така, по делото няма абсолютно никакви данни, че е оказал каквато и да е съпротива на органите на 07 или 04 РУ – СДВР, при съпровождането му до мястото, където да бъде предаден на полицаи от 04 РУ – СДВР или на последното, по време на завеждането му до там. Напротив, видно и от неговите показания, и от обясненията на подс. Ш., св. С. доброволно е отишъл със служителите на 07 РУ – СДВР до хотел „Вега“, а после, с полицаите от 04 РУ – СДВР, и до същото. Нещо повече, сам е управлявал микробуса си, което е невъзможно да се извърши с белезници на ръцете. Задържането на св. С. е станало чак в 18.15 ч., видно от завереното електрофотографско (ксерографско) копие на заповед за задържане на лице  № 04-0796/2009 г., без при това да са използвани белезници, поради доброволността на отиване в районното на св. С. и липсата на каквато и да е съпротива от негова страна. Въпреки горното, дори хипотетично, единствено с оглед всестранно изследване на наведената от защитата хипотеза, се допусне, че все пак на св. С. са били поставяни белезници по някое неустановено време, от неустановено по делото лице, то версията за възможност констатираните следи на ръцете и левия му крак да са от тези белезници, а не от поставените от подс. Ш. „свински опашки“, отново е несъстоятелна. Това е така, защото дори при това хипотетично приемане, че е възможно белезници да са причинили характерните по разположение и морфология кръвонасядания в гривнените области на двете ръце, то тази версия оставя без каквото и да е обяснение наличието на такова характерно по разположение и морфология кръвонасядане над глезена на левия крак на св. С.. Безпредметно е да се коментира, че там не могат да се поставят, а и не се поставят, белезници, независимо дали при задържане или при съпротива. Това характерно кръвонасядане над глезена на левия крак е обяснимо, както и е отбелязано изрично в съдебно - медицинското удостоверение, единствено от привързването на левия крак на свидетеля с т. нар. „свински опашки“ за крака на стол, за което свидетелят изнася константно и безпротиворечиво не само пред съда, в хода на съдебното следствие и по време на досъдебното производство, а и пред съдебния медик („му сложили свински опашки на ръцете, извити отзад и на левия крака, като го вързали за стол“) (л. 211 от съдебно производство, л. 38 от досъдебното производство). Въз основа на така съобщеното му, специалиста по съдебна медицина, след извършване на съдебно – медицинско освидетелстване на явилото се пред него лице, заключава и отразява надлежно в удостоверението, че „установените увреждания могат да се получат по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения“ (л. 211/гръб от съдебно производство, л. 38/гръб от досъдебното производство). В абсолютно същия смисъл е и заключението на назначеното по делото вещо лице – съдебен лекар, специалист по съдебна медицина, който също прави извод, че характерните по разположение и морфология кръвонасядания в гривнените области на двете ръце и над глезена на левия крак на св. С. могат да бъдат причинени от „цитираните в свидетелските показания на пострадалия „свински опашки““ (л. 35/гръб от досъдебното производство). Това свое експертно становище вещото лице подробно и обосновано защити и в съдебно заседание, където, на въпрос на защитата, отговаря, че от белезници биха се получили по-широки наранявания, в сравнение с констатираните, тъй като „„Свинските опашки“ са доста по-тънки от белезниците“ (л. 190 от съдебното производство). За съда бе от значение и обстоятелството, че при защитата на заключението си, вещото лице на два пъти подчерта, че по-вероятната причина за причиняване на нараняванията по ръцете на освидетелстваното от съдебния медик – д-р Христов, лице – св. С., са т. нар. „свински опашки“, а не белезници, като се аргументира, че белезите от белезници са широки около и повече от 1 см., а тези на св. С. – 0.4 см. в най-широката си част (л. 191 от съдебно производство). В контекста на гореизложеното, при изграждане на фактическите си изводи за тази част на фактическата обстановка по делото, съдебният състав съобрази и отразеното в цитираното съдебно – медицинско удостоверение, че установените при освидетелстването наранявания над левия глезен на св. С. са само по предната повърхност на крака, не и по задната, което напълно кореспондира и отговаря на изнесеното от свидетеля, че левият му крак е бил привързан за крака на стола, при което няма как да се получат наранявания и по задната част на крака му, тъй като там няма досег със „свинските опашки“, който са завързани отзад, върху крака на стола. Отделно, съдът съобрази и обстоятелството, че съдебно – медицинското освидетелстване е извършено, съгласно посочения в удостоверението за него час, в 17.40 ч., което, преценено с часа на освобождаване на св. С. от 04 РУ – СДВР, отразен в заповедта му за задържане – 16.15 ч. и в книгата за вписване на задържани лица в 04 РУ - СДВР, също напълно отговаря на твърдението на свидетеля, че след освобождаването му от помещението за задържане в районното управление е отишъл да се освидетелства. От значение за фактологичните изводи на съда за коментираното фактическо обстоятелство е и изрично даденото заключение на освидетелстващия съдебен медик, че констатираните от него наранявания отговарят да са получени от лицето не само по начина, а и по времето, съобщено от него, което време е същото, заявено от св. С. и пред настоящия съд, а и пред съда, пред който се е провел разпита му на досъдебната фаза на процеса. Гореизложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме твърденията на св. С. за това, че е бил противозаконно лишен от свобода от подс. Ш., чрез принудителното ограничаване на правото му на свободно придвижване и на свободен избор на местоположение, осъществено чрез завързването му със „свински опашки“ за стол, в клетка  № 6 на бензиностанция „*****“, за времето от 07.00 ч. до 17.00 ч., за истинни и правдиви. Това, от своя страна, обуслови поставянето в основата на фактическите изводи на съда за тези обстоятелства именно на тези показания, разбира се в съвкупност с изрично посочените писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза, в съответната ѝ част. Водещ мотив за това са подробно описаното кореспондиране, взаимна подкрепа и еднопосочност на посочените доказателствени източници. Поради изтъкнатото и диаметралната противоположност на твърденията за коментираните фактически обстоятелства, съдът не даде вяра на обясненията на подс. Ш. и на показанията на свидетелите от другата, противостояща като доказателствени твърдения група, досежно тези фактически обстоятелства. Точно и заради това диаметрално противостоене с доказателствените източници, изброени по-горе, приети по изложените съображения за достоверни и вярно отразяващи обективно случилото се, съдебният състав намери обясненията на подсъдимото лице, в тази им част, отричаща извършването на каквито и да е негови действия по осъществяване на принудително ограничаване свободата на св. С., чрез завързването му за стол на инкриминираните място и период от време, за израз на защитна позиция, а не за източник на доказателства. По отношение на показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., включените в противостоящата група, изводът на съдът за недостоверност на същите, в частите им, с които отричат каквото и да е действие на подсъдимия, насочено към ограничаване правото на свободно придвижване на св. С. и на самостоятелно определяне на местоположението му, се обуславя освен от изтъкнатото противоречие с показанията на последния и цитираните писмени доказателствени източници, а и от изключителната противоречивост на тези показания, от една страна едно с друго, а от друга - и с обясненията на подсъдимото лице, както и с наличието на вътрешна непоследователност и противоречивост за някои от тях, което обаче ще бъде предмет на нарочен и подробен коментар по-долу.

            Воден от аналогични на сега изложените за горните фактически обстоятелства съображения и аргументи, и за останалите оспорвани от защитата и подсъдимия фактически положения съдът постави във фундамента на фактическите си изводи показанията на св. С., в тяхната взаимовръзка и цялост със съответстващите им като доказателствена насока писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способ за доказване – съдебно - медицинската експертиза. Така за завеждането на св. С. от подс. Ш. в клетка  № 6, упражняването от последния на насилие върху свидетеля и принуждаването му по този начин да напише саморъчно „Обяснение”, в което да изложи обстоятелства, които не е желаел, причинно – следствената връзка между нараняванията на св. С. и оказаното върху него от подсъдимия насилие и всички свързани с тези главни, спорни факти обстоятелства, съдът базира своите фактически изводи върху показанията на св. С., показанията на свидетелите Х.К., М.И. и А. Г., посочените в предходния абзац писмени доказателствени средства и писмено доказателство, допълнени със заверените електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, 108-ми травматологичен кабинет, справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, справки от МВР – дирекция „Човешки ресурси” и от МВР – СДВР, незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на искане за образно изследване с резултати и на „Обяснение” от Г.С., както и заключението на назначената и приета по делото съдебно - медицинска експертиза. Тях съдебният състав, след внимателна преценка и съпоставка, както едно с друго, така и с останалия наличен по делото доказателствен обем, прие за достоверни и обективни, в съответните им относими към настоящите разглеждани фактически обстоятелства части, поради пълната им кореспонденция по между им, а за гласните доказателствени средства - и с оглед последователността, вътрешната им безпротиворечивост и взаимна подкрепа. Съдът не прие за годни доказателствени източници, поради недостоверност и сериозни противоречия, както по между им, така и със сега посочените гласни и писмени доказателствени средства и заключение на съдебно - медицинската експертиза, показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б. и обясненията на подс. Ш., в частите им, относими към тук обсъжданите спорни фактически обстоятелства.

            Изнесените в показанията на св. С. обстоятелства, досежно нанесените му от подс. Ш. удари с ръце и крака намират своята категорична подкрепа в писмените доказателствени средства – съдебно - медицинско удостоверение  № I-53/2009 г., издадено от д-р С.Х. – доцент по съдебна медицина при Медицински университет – С., извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, 108-ми травматологичен кабинет, за приети пациенти, регистрирани с  № от 6861 до  № 6869, справка, озаглавена „Становище”, от проф. д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, искане за образно изследване с резултати, както и в заключението на съдебно - медицинската експертиза по делото, защитено в съдебно заседание. Даденото от свидетеля описание на местоположението и характера на нанасяните му от подсъдимия удари напълно съответства на впоследствие констатираните му телесни наранявания и увреждания. Св. С. изнася неколкократно и неизменно, независимо дали на досъдебното производство или пред настоящия съд, че когато седнал на стола в клетка  № 6, подсъдимото лице му нанесло „2-3 шута в главата … в дясно в областта на челото и малко над носа“ (л. 24 от досъдебното производство), „Удари ме с крак, два пъти, със сигурност в главата, точно отпред, в лицето … два или три удара с крак … След като седнах на този стол, докато ми говореше, И.Ш. ме удари два или три пъти с крак отпред по лицето … В момента, в който седнах, ме удари три пъти или два пъти, не помня точно, с крак отпред по лицето … С ръце ме удряше по главата … Удряше ме през цялото време с ръце по главата“ (л. 83, л. 83/гръб, л. 84, л. 84/гръб от съдебно производство), което напълно кореспондира с установените от освидетелстващия го на следващия ден съдебен лекар – д-р С.Х., „отоци и кръвонасядания в челната област и дясната тилна област на главата, които се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като могат да възникнат и при удари, нанесени с юмруци“ (л. 211/гръб от съдебно производство, л. 38 от досъдебното производство), както и на впоследствие изготвеното заключение на съдебно - медицинската експертиза – „ОТОЦИ И КРЪВОНАСЯДАНИЯ в челната област и дясната тилна област, които се дължат на множество удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са човешките юмруци и ритници“ (л. 35 от досъдебното производство), защитено в съдебно заседание (в тази му част - л. 187, л. 189/гръб – л. 190 от съдебно производство). Също така константно и последователно, свидетелят твърди, че подсъдимият му нанасял удари с ръце и крака по главата и тялото, предимно в ребрата отляво и отзад, както и по краката, под коленете, особено под коляното на десния крак – „още шутове в краката и главно в ребрата … Последните ми удари бяха в областта на двата крака, под коляното в средата, в ребрата отзад“, „И. се ядоса и ме изрита по прасците“ (л. 27, л. 19 от досъдебното производство), „И.Ш. ме би по ребрата и по глезените на краката. Най-много ме удряше на едно и също място в ребрата, от лявата ми страна, и под коляното на десния крак. … Удряше ме през цялото време … в лявата част на тялото и ребрата и под коляното на десния крак … веднага следва удар, където Ви казах – от лявата страна в ребрата ми“ (л. 84, л. 84/гръб, л. 85/гръб от съдебното производство). Изцяло съответни на така твърдяното от свидетеля са констатираните при освидетелстването му на следващия ден и отразени в съдебно – медицинското удостоверение телесни наранявания и възможните причини за тях – „кръвонасядане с наслагващ се характер в лявата гръбна област, които се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети… масивни кръвонасядания в лявата кръстно – хълбочна област, охлузвания и масивни кръвонасядания на двете подбедрици, десния глезен и дясното стъпало, които са в резултат от многократни, наслагващи се удари, с или върху твърди тъпи предмети и могат да възникнат и при удари нанесени с ритници“ (л. 211/гръб от съдебното производство, л. 38/гръб от досъдебното производство), както и констатираните при извършеното му рентгенографско изследване по-късно същия ден в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД „Фрактура на ІХ и Х ребро в ляво аксиларно“ (л. 39 от досъдебното производство), т. е. срединно – странично, съобразно справката („Становище“) от д-р М.Т. – началник клиника по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 252 от съдебното производство). Същите медицински изводи относно нараняванията, получените телесни увреди и причините за тях са възприети и от извършилото съдебно - медицинската експертиза вещо лице (л. 36 от досъдебното производство), които бяха защитени в съдебното заседание по делото (л. 187 – л. 189/гръб от съдебното производство). Пред съда и страните вещото лице подробно и обосновано обясни по какъв начин и въз основа на какви обективни, научни критерии, е стигнал да изложените в заключението му съдебно – медицински изводи. Посочи, че едната му специалност е „Съдебно – медицинска биотрасология“, поради което може да отговаря на допълнително поставените му въпроси от подс. Ш..

            Твърденията на св. С. за нанесените му от подсъдимото лице удари с ръце и крака, освен пряко от гореизложените писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способ на доказване – съдебно - медицинска експертиза, се подкрепят категорично, макар и косвено, и от показанията на свидетелите М.И., А. Г. и Х.К., в съответните им части, както и от справката на 04 РУ - СДВР. В тях са изнесени непосредствени възприятия на първите две от състоянието на св. С., както и споделеното от него пред тях. Св. И. посочва пред съда, че си спомня, че св. С. е бил „пребит много жестоко“, че е бил „доста посинен и потрошен“, че не е могъл да се движи и имал болки навсякъде, както и „видими белези, синини почти навсякъде, включително и по лицето“, „във видимите части, по краката, по главата“, едвам ходел, че се е оплаквал „че има счупени ребра“ (л. 182 от съдебното производство). За произхода на тези наранявания свидетелят ѝ споделил, че е бил пребит „директно от младия собственик“ на бензиностанцията (л 182/гръб от съдебното производство). От своя страна, св. А. Г. прави пред съда същите твърдения. Сочи, че св. С. е бил „отвлечен и го нямаше цяло денонощие, когато се върна, беше като „пребито куче““ (л. 279а от съдебното производство), като тя лично е възприела сериозните му наранявания, съвпадащи с тези, изнесени от св. И. (л. 279/гръб – л. 281/гръб от съдебното производство). За причините, довели до това му състояние, св. С. споделил, че е бил отвлечен и пребит (л. 280а от съдебното производство). Св. К. пък изнася с категоричност, че не е имало инцидент със задържано лице в местата за задържане в 04 РУ – СДВР, където е бил задържан св. С., както и че не е възможно упражняването на насилие там, тъй като постоянно има служител, който се грижи за задържаните (л. 286/гръб – л. 287 от съдебното производство). В синхрон със заявеното от св. К. е и отразеното в писменото доказателствено средства – справка от 04 РУ – СДВР, в която също категорично и еднопосочно е изнесено, че няма регистриран случай на физическо насилие над задържания Г.Й.С., от друг задържан или от полицейски служител (л. 251а, л. 269а от съдебното производство).

            Поради изложеното пълно кореспондиране и подкрепа на показанията на св. С., в тази им част, със заключението на съдебно - медицинската експертиза, с изтъкнатите писмени доказателствени средства и писмени доказателства, с показанията и на свидетелите М.И., А. Г. и Х.К., поради последователността, липсата на вътрешна противоречивост и неизменността във времето на възпроизвежданите спомени, настоящият съд кредитира напълно и изцяло направените от св. С. фактически твърдения за оказано му от страна на подс. Ш. физическо насилие и принуда и причинно – следствената връзка между същото и впоследствие констатираните му наранявания. Посочените съображения мотивират съда да даде вяра и да кредитира като правдиви, обективни и с неоспорима доказателствена подкрепа показанията на св. С., независимо от процесуалната му роля първоначално като пострадал, а в съдебната фаза като частен обвинител, и за останалите изнесени от него фактически обстоятелства, пряко свързани с главните факти на оказаното насилие върху него. В кръга на същите се отнасят първоначалния вербален опит на св. Ж.Ш. да спре подс. Ш. от предприемане на действия спрямо св. С., изискването от страна на подсъдимия към свидетеля да съблече връхната си дреха, преди да отидат в клетка  № 6, нахлупването на шапката върху очите му, за да не вижда ударите и да не може да се предпазва чрез стягане, отправените заплахи, които, макар и несъставомерни, с оглед неинкриминирането им от страна на държавното обвинение, са част от установената по делото фактическа обстановка, падането на св. С. от стола, следствие нанесените му от подс. Ш. удари, изправянето му обратно на него, събличането му по фланелка, уринирането му в кофа и проведения за това разговор между свидетеля и подсъдимия, даването му на нова, синя фланелка, нанасянето на единични удари на св. С. и от други, пристигнали впоследствие лица. Разбира се, при формирането на това си становище по доказателствата, съдът не изпусна от внимание, а съобрази и подложи на внимателна преценка частите от показанията и обясненията и на обособените в другата, противоположна по фактически твърдения доказателствена група, състояща се от подс. Ш. и свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., относими към твърденията на държавното и частно обвинение за противозаконно лишаване от свобода на св. С. и за упражняване на физическо насилие върху него, с цел принуда и свързаните с това, гореизброени фактически обстоятелства. В тези им части, а и в цялост, защитата намира показанията на визираните свидетели и обясненията на подсъдимия за обективни, взаимоподкрепящи се и достоверни, а констатираните противоречия - за несъществени, обясними с изтеклия период, както и с начина на записването им от разследващия орган. Настоящият съд обаче не споделя това виждане, като го счита за необосновано и ненамиращо опора в доказателствения материал. Напротив, в тези им части гласните доказателствени средства, противостоящи на подробно обсъдените по-горе доказателствени източници, обособени и от съда, и от защитата в отделната доказателствена група, състояща се от подс. Ш. и свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., съдебният състав намира за непоследователни, неподкрепящи се взаимно и противоречащи си, не само с показанията на св. С., М.И., А. Г. и Х.К. и съответстващите им в доказателствена насока писмени доказателствени средства, писмени доказателства и съдебно - медицинската експертиза, а и по между им, а някои от тях – и вътрешно противоречиви. По-надолу съдът ще обсъди относимите към гореизложените обстоятелства части от показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б., както и от обясненията на подс. Ш., като ще отбележи констатираните противоречия само между тях самите, а и наличните вътрешните такива, за отделни показания, с оглед обосноваване на тезата си, обратна на тази на защитата, че в тези им части, показанията и обясненията на подсъдимия, не образуват хармоничен, еднопосочен, последователен и кореспондиращ си доказателствен обем, годен да достави доказателства, на които съдът да се довери. Противостоенето, в доказателствен аспект, на изброените гласни доказателствени средства с показанията на свидетелите С., М.И., А. Г. и Х.К., както и с подробно посочените по-горе, кореспондиращи на последните писмени доказателствени средства и писмени доказателства и способ за доказване – съдебно - медицинската експертиза, е вече неколкократно ясно заявено и очертано от съда, поради което е ненужно натоварването на изложението с преповтарянето му и по-долу, а и все пак именно това е отличителният критерий, по който са формирани двете доказателствени, противостоящи си групи.

            На практика всеки един от свидетелите от тази група и подсъдимият, изнасят различни обстоятелства по пряко свързаните с твърденията на държавното и частно обвинение за противозаконното лишаване от свобода на св. С. и за упражняването на физическо насилие върху него, фактически обстоятелства. Липсва еднопосочност, взаимна подкрепа и кореспонденция по въпросите, касаещи конкретното местоположение на св. С. на територията на бензиностанция „*****”, начина, по който е бил облечен, лицата, които са били с него и с които той е общувал, кой кога е пристигнал и кого е заварил. Естествено, всички свидетели от тази доказателствена група и подсъдимият еднозначно отричат последният или който и да е от присъстващите в бензиностанцията да е осъществявал каквото и да е физическо насилие и/или заплаха срещу св. С.. Тази си теза свидетелите и подсъдимият обосновават с присъствието на свидетеля на публично и видимо място, в компанията или поне с по-близкото или далечно присъствие на всеки един от тях, при каквато обстановка твърденията на св. С. за противоправно лишаване от свобода и оказано му физическо насилие биха изглеждали крайно недостоверни. Именно в стремежа си да очертаят такава фактическа обстановка обаче, свидетелите и подсъдимият се провалят, като практически всеки един от тях сочи различна версия за това на какво точно публично и видимо място на територията на бензиностанцията се е намирал св. С., как е бил облечен в този момент, кой кога е дошъл и кого е заварил вече при свидетеля. При депозиране на показанията си в съдебно заседание някои свидетели изпадат и във вътрешно противоречие, други – в противоречие освен с показанията на останалите свидетели от доказателствената група и с обясненията на подсъдимия, а и със собствените си показания за съответното обстоятелство, изнесени на досъдебната фаза на процеса. Като цяло, целта на свидетелите от коментируемата доказателствена група и на подсъдимия да очертаят фактическа обстановка, сочеща на практическа невъзможност за оказване на физическо насилие и принуда спрямо св. С. и за противоправно ограничаване на свободата му на придвижване, остава непостигната, поради недостоверните, коренно противоположни и разминаващи се твърдения на свидетелите по между им и с тези на подсъдимия, за тези фактически обстоятелства. Ярък пример за това е диаметралното противоречие между майката на подсъдимия – св. Ж.Ш., и самия подс. Ш., по отношение на обстоятелството къде е започнал разговора със св. С. и от кого. От една страна, св. Ж.Ш. твърди, че когато отишла в бензиностанцията първа, тя е започнала „разправия”-та със св. С. навън, при горивоколонките, която „разправия” протичала „на висок тон” и когато „се разрасна скандала”, помолила св. С. да влязат в офиса, в който „разправията се пренесе там, говорихме си доста дълго време” и където подсъдимият ги заварил, когато дошъл – „синът ми дойде на работа и ни завари в офиса” (л. 104/гръб – л. 105 от съдебното производство). От друга страна, обаче, синът и – подс. Ш., изнася коренно различна версия по този въпрос. Подсъдимият сочи, че не е заварил майка си със св. С. в офиса, както тя твърдо и нееднократно отстоява (св. Ж.Ш. - л. 104/гръб от съдебното производство), а е заварил св. С. да зарежда от горивоколонката, като последният нито е бил с майка му, нито е бил в офиса и дори се е наложило подсъдимият да прекъсне захранването на същата, тъй като „дори беше проточил известно гориво“ (л. 342/гръб – л. 343 от съдебното производство). Чак след описаното прекъсване на зареждането на гориво, при заплахата с полиция, св. С. отишъл с подсъдимия в офиса, където продължили разговора, според версията, изложена от подс. Ш. - „Той видя, че съм категоричен, че ще извикам полиция и дойде в офиса“, където започнали „едни дълги разговори“ (л. 342 от съдебното производство). От така направения кратък преглед на показанията на св. Ж.Ш. и обясненията на подс. Ш., депозирани за горните обстоятелства, ясно се вижда констатираната от съда липса на кореспонденция, съответствие и подкрепа между тези две гласни доказателствени средства от обсъжданата доказателствена група, противно на застъпеното от защитата становище за обективност, взаимна подкрепа и достоверност. Нещо повече, извод за такива не може да се направи и след преценка показанията и на другите свидетели от същата доказателствена група. Св. П.Ш., явяващ се баща на подсъдимото лице, също изнася своя версия за случилото се, силно различаваща се и от твърденията в показанията на съпругата му – св. Ж.Ш., по този въпрос, и с обясненията на сина му – подс. Ш.. Св. П.Ш. заявява, че когато отишъл на работа „някъде по обяд или на обяд“, заварил събрани „пред офиса ми няколко човека“, които се били „скупчили всички пред офиса … пред вратата“, като и св. С. бил отвън, поради което ги поканил вътре и „тези четиримата влязохме“, имайки предвид себе си, С. С., и свидетелите С., К.Г. и Н.Н., но без сина му – подс. Ш. - „Значи, когато влязохме в офиса бяхме тези, без сина ми.“ (л. 108/гръб – л. 109 от съдебното производство). Последното цитирано твърдение на св. П.Ш. сочи без каквато и да е възможност за интерпретация, че според него синът му – подс. Ш., въобще не бил в групата на тези, влезли в офиса му и провели разговора със св. С., коренно противоположно на обясненията на самия подсъдим, а и на майка му – св. Ж.Ш.. Нещо повече, свидетелят дори твърди, че подс. Ш. въобще не се е занимавал с взаимоотношенията му със св. С. и с колегите му – „Той с нашите взаимоотношения, с колегите, не е имал работа.” (л. 108/гръб от съдебното производство). Всъщност, посочените, изнесени от св. П.Ш. обстоятелства за това къде и как е заварил св. С., когато е пристигнал в бензиностанцията, са вътрешно противоречиви и със собствените му показания от досъдебната фаза, приобщени поради тази причина чрез прочитане. В последните твърди, че когато е пристигнал, е видял св. С. да седи на стол в клетка  № 6 и около него е нямало хора (л. 144/гръб от досъдебното производство). Св. П.Ш. не поддържа показанията си от досъдебната фаза, обяснявайки, че всъщност клетка  № 6 и офиса са на 30 см. един от друг, поради което мисли, че го е видял пред офиса и клетка  № 6, защото те са една до друга, не обяснявайки обаче по този начин непоследователността в показанията си, дадени пред разследващия орган и пред съда, като в първоначално депозираните сочи, че го е видял на стол вътре в клетката, сам, а впоследствие – прав, заедно с другите хора, пред офиса му. От своя страна, за описваните обстоятелства собствена версия, различаваща се от тази на св. П.Ш., споделя пред съда и св. К.Г.. Същият твърди, че когато отишъл в бензиностанцията, което е било сутринта или към обяд, заварил , „Двамата Ш.“, които били вече на място, вътре в офиса, където бил и св. С., „там на бюрото, седнал зад бюрото“ (л. 92/гръб от съдебното производство). Отново ясно различими са противоречията, досежно описваната ситуация, между показанията на свидетелите П.Ш. и К.Г.. От една страна единият твърди, че когато отишъл, другият вече бил там, пред офиса, заедно с други негови колеги и св. С., „скупчили се пред офиса” (св. П.Ш.), а от друга – вторият твърди обратното – че когато той отишъл в бензиностанцията, първият вече бил там, вътре „в офиса”, където се намирал и св. С., с техни колеги (св. К.Г.). В тази връзка следва да се отбележи, че и самото подсъдимо лице изнася версия, противоречаща на тази на баща му. Подс. Ш. е категоричен, че баща му – св. П.Ш., е пристигнал „преди останалите собственици на бензиностанции да дойдат“ (л. 346/гръб от съдебното производство), т. е. заявявайки противното на твърдените на баща си, че е заварил останалите собственици пред офиса си. Другото отличаващо показанията на двамата свидетели – К.Г. и П.Ш., както и обясненията на подсъдимия, в тези им части, е същественото за настоящото наказателно производство противоречие относно присъствието на подс. Ш. там, в офиса, със св. С. и другите техни колеги от бензиностанциите. Баща му, св. П.Ш. твърдо поддържа, че синът му не е влязъл и не е бил в офиса („Значи, когато влязохме в офиса бяхме тези, без сина ми.“) и дори въобще не се е занимавал с взаимоотношенията му със св. С. и с колегите му („Той с нашите взаимоотношения, с колегите, не е имал работа.”), а св. Г. твърди точно обратното – че подс. Ш. е бил в офиса, заедно с другите колеги от бензиностанциите, които са разговаряли със св. С.. Самото подсъдимо лице изнася в обясненията си, че е участвал лично в провеждания със св. С. разговор, заедно с всички останали свидетели и С. С. – „Седнахме в офиса, където Г.С. през цялото време обясняваше“ (л. 342/гръб от съдебното производство). Действително, в тази им част, показанията на св. Г. съвпадат с изнесеното в обяснението на подсъдимия за тези обстоятелства, поради което са и кредитирани за тях от съда. Това, обаче, от своя страна, освен, че обективира вече очертаното противоречие и на обяснението на подс. Ш., и на показанията на св. Г., в тези им части, с показанията на св. П.Ш., демонстрира констатираната от съда липса на последователност, обективност, взаимна подкрепа и достоверност в гласните доказателствени средства от тази доказателствена група, за каквито настоява защитата.

            Поредният довод за приетото от съда противоречие и липса на кореспонденция на показанията на свидетелите от същата доказателствена групи едно с друго, а и с обясненията на подсъдимото лице, по съществените за изхода на делото въпроси, е установеното такова между показанията, в съответните им части, на св. М.Ч. с тези на св. Ж.Ш. и с обясненията на подс. Ш.. Св. М.Ч. твърди, че когато отишли с подс. Ш. в бензиностанцията, последният отишъл „да разговаря с някой от работниците си на бензиностанцията“, като „след около 15 – 20 мин. … виждам го, че разговаря с някой от работниците си и някакъв човек“, който човек впоследствие св. Ч. идентифицира именно като св. С. – „Този непознатият господин, за когото говорим конкретно, след обяд дойде полиция и го отведе. Днес го видях в залата.“ (л. 98 от съдебното производство), след което подс. Ш., св. С. и работника от бензиностанцията влезли в офиса на бензиностанцията (л. 97/гръб от съдебното производство). От една страна, нито един от двамата - св. Ж.Ш. или подсъдимият, не изнася, че последният, когато е пристигнал в бензиностанцията, първо е разговарял с някой от служителите на бензиностанцията, след това и със св. С. и служителя, след което и тримата са влезли в офиса. Това е изолирано твърдение на св. Ч., неподкрепено по никакъв начин нито от подсъдимото лице, нито от майка му – св. Ж.Ш., респективно категорично не кореспондиращо с направените от тях фактически твърдения за същите обстоятелства. От друга страна, отново лесно идентифицируемо е същественото противоречие в показанията на свидетелите за едни и същи обстоятелства, като св. М.Ч. поддържа, че когато подс. Ш. пристигнал в бензиностанцията, св. С. бил на територията на бензиностанцията, отвън, където го заварил подсъдимият и след разговор с него и със свой работник тримата влезли в офиса, противоположно на твърдението на св. Ж.Ш., която убедено сочи, че тя, а не подс. Ш., е разговаряла отвън със св. С., „на висок тон”, след което тя, а не синът и – подсъдимият, го поканила в офиса, където продължили да разговарят („там, говорихме си доста дълго време”), чак след което подс. Ш. дошъл и ги заварил в офиса.

            Други съществени противоречия между показанията на св. М.Ч. и показанията на св. Ж.Ш. и обясненията на подс. Ш., вече бяха отбелязани и коментирани от съда на съответните места в изложението по-нагоре, а именно при обсъждане на обстоятелствата кога и как подс. Ш. е пристигнал в бензиностанцията (стр. 19 – стр. 21 от мотивите). За това, съдът тук само ще маркира, че св. Ч. твърди, че понеже са имали уговорка с подс. Ш. през инкриминирания ден да отидат до гр. Р. по работа, „след 09-10 ч., но в никакъв случай не в 07:00 ч.” е минал през дома на последния и го е взел с неговия автомобил, марка „Ауди”, модел „А 6”, червен на цвят, с който заедно отишли в бензиностанцията, не за нещо друго, а защото на подсъдимия „му е навик, каза да минем първо през бензиностанцията” (л. 97, л. 97/гръб от съдебното производство). Това негово твърдение е в пълен дисонанс с показанията на св. Ж.Ш. и с обясненията на подс. Ш. за същите обстоятелства, в тези им части. На първо място св. Ж.Ш. изнася, че синът и е дошъл в бензиностанцията сам, с неговия си автомобил - „Той почти винаги идва сам на работа и този ден сам дойде”, „с колата идваше на работа”, което е подкрепено и от обясненията на подс. Ш., в които последният никъде не споменава, че св. Ч., със собствения му лек автомобил, го е закарал на инкриминираната дата в бензиностанцията. Подкрепата за показанията на св. Ж.Ш. от този отрицателен факт в обясненията на подсъдимия, се затвърждава и от констатиран положителен такъв, а именно, че подсъдимото лице, обяснявайки за отиването си в бензиностанцията, навсякъде използва лично местоимение в първо лице, единствено число – „Аз” – „Аз пристигам” (л. 341/гръб от съдебното производство). На следващо място, диаметрално противостоящо на изнесеното от подс. Ш., че е отишъл в бензиностанцията в резултат на обаждането на майка му, която му съобщила, че там е св. С. („те се обаждали на майка ми, която се обажда на мен“ (л. 341/гръб от съдебното производство)), е заявеното в съдебно заседание от св. Ч., че са отишли заедно с подсъдимия в бензиностанцията не заради конкретен повод, в случая присъствието на св. С. там, а „по навик” на подсъдимото лице. Впрочем, това противоречие между показанията на св. Ч., в тази им част, с обясненията на подс. Ш., извежда и друго противоречие, този път между подсъдимия и майка му - св. Ж.Ш.. Последната изнася, че синът и е дошъл в бензиностанцията, просто защото е на работа – „той просто си дойде на работа”, „синът ми дойде на работа” (л. 104/гръб, л. 105 от съдебното производство), а не защото тя му се е обадила, както той застъпва в обясненията си. Отделно, налице е и друго съществено противоречие между депозираните пред съда показания на св. Ч. и обясненията на подс. Ш.. Свидетелят изнася, че след отиването му в бензиностанцията, до тръгването му оттам, чакайки подсъдимият, който е бил в офиса, е изкарал цялото време в колата си, до нея, или на пейка до офиса, отивайки понякога и до магазинчето на бензиностанцията, за кафе, храна, тоалетна (л. 97/гръб от съдебното производство). Същевременно, подс. Ш. посочва точно обратното, а именно, че св. Ч. през по-голямата част от времето е бил около него, че действително е седял и на пейката до офиса, и в колата си, както и е ходил до магазина („кафето“), но преимуществено е бил с него - „90% от времето е бил около мен“ (л. 346 от съдебното производство).

            В контекста на сега обсъжданите показания на св. М.Ч., съдът намира за удачно на това място да отбележи, че не убягна от вниманието му и сериозната противоречивост с показанията му от досъдебното производство. Това, принципно, не е доказателствен проблем, с оглед предвидения процесуален способ за отстраняване на такива противоречия, чрез прочитане и приобщаване към доказателствената маса и на показанията на свидетеля, дадени на досъдебната фаза, при наличието на определени условия. В случая, обаче, въпреки използването от съда на този процесуален инструментариум, и след прочитане на показанията му, в съответните им части, за които е констатирано противоречието, то не само не бе отстранено, а дори свидетелят изпадна и в сериозно логическо и смислово такова. В съдебно заседание св. Ч. твърди, че заедно с подсъдимото лице са отишли в бензиностанцията „след 09 – 10 ч., но в никакъв случай не в 07:00 ч.” (л. 97/гръб от съдебното производство), докато в досъдебната фаза на процеса, пред разследващ орган, е посочил, че това е станало „сутринта рано” (л. 141/гръб от досъдебното производство). Отново в съдебно заседание, св. Ч. изнася категорично, че не е виждал подсъдимият и св. С. да са отивали към клетка, като в голямата част от времето е виждал св. С. в офиса (л. 98 от съдебното производство), докато в досъдебното производство изнася, че подс. Ш. и св. С. са отишли „в клетка с ролетна щора” (л. 141/гръб от досъдебното производство). При констатацията на тези противоречия, бяха приобщени съответните части от показанията на свидетеля от досъдебната фаза на процеса, по предвидения за това процесуален ред, като след прочитането им, св. Ч. изпадна във визираното сериозно логическо и смислово противоречие. От една страна, общо пет пъти заяви, че сега не може да си спомни или да конкретизира обстоятелствата, за които му бяха прочетени показанията (л. 99/гръб от съдебното производство), а от друга, въпреки настоящата липса на спомен и невъзможност за конкретизация и изясняване, поддържа, че именно това, което заявява в съдебното заседание, при твърдяната липса на спомен и възможност за конкретизация, е по-вярно, което за съда е сериозно логически и смислово противоречие, компрометиращо изнесеното от свидетеля в съдебно заседание. Именно и поради това съображение, с оглед както на сериозното логическо и смислово противоречие, така и заради няколкократната изрична заявка на липса на спомен, съдът отказа кредит на доверие на изнесеното от свидетеля в съдебно заседание, в тази му част, а кредитира приобщената чрез прочитане, поради темпорално по-близкото и отстояние до събитието, за което свидетелят депозира показанията си, респективно поради по-ясния, по-пресен и по-конкретен спомен за тях. Въпреки това, съдът намери за необходимо да посочи горното, пряко оборващо тезата на защитата, че показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, включени в тази доказателствена група, относно коментираните спорни за защитата и подсъдимия обстоятелства, са надеждни, обективни и достоверни, а констатираните противоречия – несъществени. Още повече, че изнесеното от св. Ч. в съдебно заседание обективира не само вътрешно противоречие между различните му, давани в хода на наказателния процес, показания, а и съществено противоречие и с показанията на други свидетели от групата, а също и с обясненията на подсъдимия. В този смисъл, относно сега засегнатото обстоятелства къде конкретно се е намирал св. С. по време на престоя си в бензиностанцията, което е от ключово значение както за правилното решаване на делото, така и за преценката на съда за достоверността, обективността и истинността на депозираните пред него и евентуално приобщени от досъдебното производство показания, подс. Ш. категорично посочва, че св. С. е бил в офиса и в клетка  № 6 - „основната част от разговорите бяха проведени в офиса и помещението до него, така наречената клетка  № 6“ (л. 345 от съдебното производство). Това, обаче, пряко противоречи с изнесеното пред съда от св. Ч., което поддържа, дори след прочитане на показанията му от досъдебното производство, в които сочи обратното, че подс. Ш. и св. С. не са влизали в никоя клетка и, че никъде другаде не е виждал св. С., освен в офиса (л. 98 от съдебното производство). Твърдението на подсъдимото лице за коментираното обстоятелства среща противоречие и с показанията на св. К.Г., който отстоява, че разговорите са се провели само в офиса, откъдето го „взеха полицаите“ и го отвели в районното, а свидетелите си тръгнали (л. 92/гръб – л. 93 от съдебното производство). От своя страна, св. Н. сочи, че св. С. се намирал в нещо като „служебно помещение“, откъдето бил „изваден” („извадиха го”), неизвестно как и от кого – насила ли, как ли, „някъде отвътре на сградата … към магазинното помещение“. За съда бе интересен използвания от свидетеля глагол „извадиха”, който дава възможност за различни интерпретации. С оглед обаче непотвърждаването на това обстоятелство от нито един друг доказателствен източник – за извеждането на св. С. от някъде, за да бъде показан на св. Н., съдът не намери за необходимо да го изследва по-задълбочено. Самите твърдения в тази насока на св. Н., досежно местоположението на св. С. в бензиностанцията, като съществено различаващи се от направените такива на останалите свидетели от тази доказателствена група, ще подложи на подробен коментар по-долу. Също както св. Ч. и св. Г., и св. Б.Т. посочва в съдебно заседание, че полицаите са извели св. С. от офиса (л. 101 от съдебното производство). Точно в противоположната насока обаче са обясненията на подс. Ш., който категорично заявява, че полицаите са извели св. С. от клетка  № 6. Дори нещо повече, изтъква, че преди това са останали насаме с него в същата клетка  № 6 и са разговаряли (л. 346/гръб от съдебното производство). Именно тук следва изрично да се отбележи несигурността, колебливостта и непостоянството в показанията за това значимо за инкриминираната фактическа обстановка обстоятелство на св. Т.. Последният, също както св. Ч., дори след констатиране на противоречивостта му със заявеното от него на досъдебното производство и прочитането му, настоява, че е вярно изнесеното от него пред (л. 103 от съдебното производство). В следващия момент, след известно колебание дали са му били записани правилно показанията, дали е бил разбран правилно и дали той лично е прочел показанията си или са му били прочетени, в крайна сметка свидетелят е категоричен, че прочетеното му от досъдебното производство е вярното (л. 104 от съдебното производство). По този начин и св. Т., подобно на св. Ч., изпада в сериозно и смущаващо смислово и логическо противоречие, като едновременно поддържа две противоположни твърдения, а освен това показва дълбока несигурност и непостоянство при депозиране на показанията си. Приемайки обаче последното му направено твърдение за вярно, а именно, че св. С. е бил и в клетка  № 6, свидетелят отново е в контрадикция с показанията за същите обстоятелства на св. Г., св. Ж.Ш., св. П.Ш. и поддържаното в съдебно заседание от св. Ч., макар и последното да не се кредитира впоследствие от съда. Свидетелите Ж.Ш. и П.Ш., в пряко противоречие с обясненията на сина си – подс. Ш., за това обстоятелство, твърдят пред съда също, че св. С. не е бил и в клетка  № 6, а само в офиса на бензиностанцията – „Потвърждавам, че през цялото време Г. е стоял на бюро“ (св. Ж.Ш. – л. 105/гръб от съдебното производство) и „С. не се е намирал в никаква клетка“ (св. П.Ш. – л. 109 от съдебното производство). Противно на тях, подсъдимият е категоричен, че св. С. се е намирал и в клетка  № 6 – „Основната част от разговорите бяха проведени в офиса и в помещението до него, така наречената клетка  № 6” (л. 345 от съдебното производство).

            Освен до тук направеното обсъждане на противоречията в доказателствената група за основни откъм доказателствено значение обстоятелства, като конкретното местоположението на св. С. в бензиностанцията, къде е бил първоначално, къде е бил при идването на полицаите, всеки от свидетелите кога е дошъл в инкриминираната бензиностанция и какво и кого е видял, изводите от които ще бъдат посочени по – долу, съдът не може да не коментира и други, косвено свързани с току-що обсъжданите обстоятелства твърдения на някои свидетели от същата доказателствена група, които са от съществено значение за преценката на показанията им, по отношение на тяхната достоверност и обективност.

            Така, за съдебният състав не остана скрита и противоречивостта, включително и вътрешната, и непостоянство на показанията на отделни свидетели от сега обсъжданата доказателствена група, извън вече отбелязаните такива за свидетелите П.Ш., Ч. и Т..

            Сериозно вътрешно противоречие в показанията и непостоянство на твърденията се наблюдава и при св. Н.Н.. Същият, в рамките на разпита си пред съда, веднъж изнася, че е присъствал на подписването на „протокола”, т. е. „Обяснение”-то на св. С., а малко по-късно – че не е присъствал – „Аз бях там, като се писа протокола.” (л. 95/гръб от съдебното производство) и „Не съм присъствал на писането на протокола.” (л. 96 от съдебното производство). Освен това, св. Н. на два пъти изнася в съдебното заседание обстоятелство, което не фигурира не само в нито едно друго показание на свидетелите от групата, респективно в обясненията на подс. Ш., а и в никое друго доказателствено средство по делото. Това обстоятелство е двукратно направеното твърдение, че св. С. бил „по къси гащи” (л. 95/гръб от съдебното производство), „по къси гащи” (л. 95 от съдебното производство). Не може да не се отбележи при тази констатация, че също такова неизнесено от никой друг свидетел от тази доказателствена група обстоятелство сочи и св. Б.Б., който заявява спомен, че св. С. бил облечен „с пуловер и едно яке” (л. 185 от съдебното производство). Този свидетел също така твърди, че на инкриминираната дата времето е било студено (л. 185 от съдебното производство), което, освен че е несъвместимо с твърдението на св. Н., че св. С. е бил „по къси гащи” и дори самият св. Н. е бил с „риза с къс ръкав” (л. 95/гръб от съдебното производство), противоречи и на обясненията на подс. Ш. за това обстоятелство, в които последният заявява „Мисля, че беше топло времето” (л. 345 от съдебното производство).

            Друго противоречие в показанията на св. Н., този път обаче не вътрешно, се наблюдава и относно времето, когато е пристигнал в бензиностанцията. Св. Н. твърди това да се е случило „някъде следобяд към 2-3 часа” (л. 95/гръб от съдебното производство), докато св. Г., който сочи, че отишъл „сутринта ... може би към обяд”, т. е. по-рано от св. Н., заварил „другите колеги от другите бензиностанции” (л. 92/гръб от съдебното производство). За това обстоятелство, противоречие се констатира и с по-горе цитираните показания на св. П.Ш., който също казва, че отишъл в бензиностанцията „някъде по обяд или на обяд”, като заварил там колегите си, които се били „скупчили всички пред офиса”, уточнявайки, че сред колегите му били „К. Г. от „Б П.”, Н. от „Нордико”” (л. 107 – л. 108/гръб от съдебното производство), т. е. св. Н. („Н. от „Нордико””), според св. П.Ш., вече е бил там, около или на обяд, когато св. П.Ш. е отишъл. Така посоченото от свидетелите Г. и П.Ш. ясно противоречи с твърдението в показанията на св. Н., че е отишъл към 2-3 часа следобед, от една страна, а от друга – че въобще не е присъствал на срещата – „Аз не съм присъствал на срещата, отидох по-късно” (л. 95/гръб от съдебното производство).

            Съдът констатира още едно обстоятелство, което изолирано от всички останали доказателствени средства, се появява единствено в показанията на св. Н.. Това е направеното  фактическо твърдение, че намиращите се в бензиностанцията свидетели – негови колеги, са отишли „в Студентски град в полицейското”, където дали „обяснения” и „започнали преписка срещу него” (л. 95, л. 95/гръб от съдебното производство). Също както останалите свидетели от настоящата обсъждана обособената група такива, и св. Н. заявява в показанията си, че св. С. не е бил малтретиран и по него не е имало следи от бой. Противостоящо, обаче, на твърденията на другите свидетели, св. Н. изнася, че св. С. не бил в офиса, а бил „изваден”, за да го види, не от офиса, а от „служебно помещение ли ... някъде отвътре на сградата, от врата, която беше към магазинното помещение, но той не беше в магазинното помещение”. Това обстоятелство бе отбелязано и по-горе, но там не бе обсъдено. Поради неяснотата на описанието на помещението, където, според св. Н., бил св. С., съдът не може да направи извод дали това т. нар. „служебно помещение ... някъде отвътре на сградата” към „магазинното помещение”, не е именно килера в клетка  № 6, непосредствено до която се намирало помещението, в което се извършвала дейност по сключването на застраховки – т. нар. от свидетеля „магазинно помещение”, до което, но не вътре в което, се намирал св. С.. При всички положения обаче, от така направеното описание от св. Н. категорично може да се направи извод, че не визира офиса на бензиностанцията, в който всички останали свидетели от тази група твърдят пред съда, че се е намирал св. С., вътре или пред него, което обективира поредното противоречие в показанията на свидетелите от тази доказателствена група.

            Не може да не се отчета и съществените противоречия между показанията на св. Б.Б., показанията на останалите свидетели от същата доказателствена група и обясненията на подс. Ш.. Освен отбелязаното по-горе, неизнесено от нито един от другите свидетели от доказателствената група, както и от подсъдимия, че св. С. бил облечен „с пуловер и едно яке” (л. 185 от съдебното производство), съществено противоречие между показанията на св. Б. и св. Н. се наблюдава и досежно обстоятелствата кой кога е пристигнал и до кога е останал в бензиностанцията. От една страна, св. Б. твърди, че когато си тръгнал, св. Н. още не бил дошъл, или най-много да са се засекли на паркинга на бензиностанцията, но при всички случаи не бил заедно с него в бензиностанцията (л. 184, в края, л. 185/гръб от съдебното производство). От своя страна, св. Н. е категоричен, че по време на разговора със св. С. и при писането на „Обяснение” – то от същия, св. Бориславов е присъствал в бензиностанцията и, нещо повече, го е подписал от негово име (л. 95/гръб, л. 96 от съдебното производство). При така установеното противоречие, съдът съобрази и писменото доказателствено средство, приложено към делото в незаверено електрофотографско (ксерографско) копие – „Обяснение” от св. С., върху което фигурира и подписа на св. Б., което обективира недостоверността на показанията на последния, в тази им част.

            Също така, св. Б. изнася и за присъствието в офиса на адвокат – мъж („адвокатът ... с него”), като не казва нищо друго за неговото присъствие там – довел ли го е някой, ако да – кой, кога и пр. За сметка на това, обаче, въвежда нови обстоятелства, непосочени нито от подсъдимия, нито от който и да е друг свидетел, не само от коментираната доказателствена група, а и изобщо. Тези обстоятелства са разговора с визирания адвокат „в горната стая на офиса” (л. 186 от съдебното производство), наличието на няколко стаи на офиса, отделени с врата, т. е. на едно и също ниво – „Офисът има няколко стаи, отделени с врата” (л. 185/гръб от съдебното производство), като на 1-вото ниво на офиса са две стаи, една до друга, всяка от която има отделна врата за влизане отвън и са с големи прозорци – „до вратата на офиса е другата врата, също стая, която също е част ... излизам от вратата на офиса и влизам след това. Предната страна на офиса са големи прозорци и на тази стая и там са големи прозорците.” (л. 186 от съдебното производство). Тези нововъведени единствено от св. Б. и неподкрепени от нито едно друго гласно или писмено доказателствено средство или писмено доказателства по делото обстоятелства, които дори са в пълна противоположност на безспорно доказаното, включително и чрез описание на подсъдимия и на свидетели от тази доказателствена група, както и чрез представени и приети по делото разпечатани на хартия, формат „А 4”, снимки, разположение на сградните конструкции на територията на бензиностанцията, допълнително затвърждава извода на съда за формиране на неслучили се в действителността събития и обстоятелства от свидетелите от тази доказателствена група, както и от подсъдимия.

            Относно визирания от св. Б. „адвокат”, съдът установи подобно, но не идентично, твърдение и в обясненията на подс. Ш., който изнася, че „Имаше една адвокатка тогава, мисля, че беше дошла с К. от бензиностанция „Б П.”” (л. 342/гръб от съдебното производство). Тези две твърдения, обаче, едното от св. Б., за адвокат, и другото – на подс. Ш., за адвокатка, съдът прецени като недостоверни, както заради противоречието между свидетеля и подсъдимия, които единствено изнасят сходни обстоятелства, за съществена отличителна физиологична характеристика на твърдения за присъствал юрист – единият сочи същия за мъж, другият – за жена, така и поради обстоятелството, че присъствието на такъв/такава не е потвърдено, нито пряко, нито дори косвено, по никакъв начин, от нито едно друго гласно или писмено доказателствено средство или писмено доказателство. За такова обстоятелство не изнася нито един от свидетелите, включително св. К.Г., не само от тази доказателствена група, а и от другите разпитани по делото.

            По същия начин, като недостоверно и не просто лишено от каквато и да е доказателствена подкрепа от събраните и проверени по делото доказателствени източници, а и пряко оборено от показанията на св. Н.Д. и получените от 04 и 07 РУ – СДВР справки, съдът прецени и изнесеното в показанията на свидетелите Ж.Ш. и П.Ш., както и в обяснението на подс. Ш., обстоятелство за обаждане преди инкриминираната дата на подс. Ш., според св. П.Ш. и подсъдимия, или за идване в бензиностанцията, според св. Ж.Ш., на полицай от 04 РУ – СДВР, представил се с имена „Н.Д.”, който ги бил предупредил, че св. С. „извършва измами по бензиностанциите” (св. П.Ш. – л. 110 от съдебното производство), „злоупотребил, ограбил много други бензиностанции” (св. Ж.Ш. - л. 104 от съдебното производство) и ги помолил да го задържат, ако дойде в бензиностанцията и да му се обадят на оставен от него мобилен телефонен номер. Изложеното обстоятелство се твърди константно от посочените свидетели и от подсъдимия, като обаче се наблюдава известно противоречие в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, относно твърдените от тях обстоятелства. Така св. Ж.Ш. сочи, че дошлият в бензиностанцията „ полицай – следовател” и е казал да се обади на оставения от него мобилен телефонен номер или „в районното, 07-мо районно в ж. к. „Младост”” (л. 104 от съдебното производство), докато св. П.Ш. и подс. Ш. твърдят, че „въпросния полицай” е от 04 РУ – СДВР (подс. Ш. - л. 342/гръб, л. 344/гръб, л. 349 от съдебното производство, св. П.Ш. - л. 107/гръб – л. 108 от съдебното производство). Освен различието между св. Ж.Ш. и мъжът и и синът и – св. П.Ш. и подс. Ш., от кое районно управление на СДВР е бил свързалият се с тях полицай, се наблюдава и различие в твърденията относно това дали същият просто се е обадил, или е идвал и лично в бензиностанцията. Подс. Ш. и най-вече баща му – св. П.Ш., отстояват, че полицай се е обадил на някой от тях, или принципно в бензиностанцията (св. П.Ш. - л. 104/гръб – л. 105, л. 110 от съдебното производство), докато св. Ж.Ш. изнася, че всъщност такъв е идвал, а не просто се е обаждал, видял се е и е разговарял с нея (л. 104 от съдебното производство). Видно е, че св. П.Ш. константно, на шест места, поддържа, че претендираният за свързал се с тях полицай се е обадил, противно на твърдяното от жена му – св. Ж.Ш., която сочи, че е идвал в бензиностанцията и разговарял с нея. Независимо, обаче, от тези несъответствия, както и от обстоятелството, че обстоятелства за тези твърдения на свидетелите Ж. и П.Ш. и на сина им – подс. Ш., не бяха изнесени от никой друг от свидетелите, съдът, съобразно императива на чл. 13, ал. 1 от НПК положи сериозни процесуални усИ. да провери достоверността им. Поради тази причина, още в първото проведено по делото заседание беше изискана справка от 04 РУ – СДВР, а впоследствие - и от 07 РУ – СДВР, от СДВР и от МВР – дирекция „Човешки ресурси”. От получените такива от 04 и 07 РУ - СДВР (л. 163, л. 294а, л. 300 от съдебното производство) се установи, че в нито едно от двете не е имало служител с имена „Н.Д.”. От получените от СДВР и от МВР – дирекция „Човешки ресурси” (л. 313, л. 317 от съдебното производство) се изясни обаче, че полицай с тези имена – собствено и фамИ., към 2009 г. е имало и към настоящия момент той е служител на СДВР - отдел „Охранителна полиция”, сектор „Метрополитен”, 2 група. Същият беше призован и от разпита му (л. 337/гръб – л. 338 от съдебното производство) се установи, че никога не е работил нито в 04, нито в 07 РУ – СДВР, нито се е занимавал някога с оперативна работа. Към 2009 г. е работил в СДРР – отдел „Пътна полиция”, до м. май 2015 г. В това си служебно качество не е извършвал работа по установяване извършителите на престъпления или по разкриване на такива, не се е обаждал на никого, за да казва, че лице с имена Г.С. е извършвал измами, не знае къде е бензиностанция „*****” и не е виждал никога, нито познава, св. С. или подс. Ш.. От така депозираните показания на св. Д., както и от отразеното в справките на 04 и 07 РУ – СДВР, че полицай с такива имена не е работил в тях към 2009 г., съдът прие за оборена версията, поддържана от подс. Ш. и родителите му – свидетелите Ж. и П.Ш., че полицай с такива собствено и фамилно имена им се е обадил, респективно отишъл в бензиностанцията и е указал да направят всичко възможно, за да задържат по някакъв начин св. С., ако той се появи, при което и да му се обадят по оставен от него мобилен телефонен номер, тъй като се издирвал за измами на бензиностанции.

            Освен по-горе очертаните сериозни противоречия на св. Ж.Ш. със сина  и – подс. Ш., както и със съпруга и – св. П.Ш., а също и със свидетелите Ч. и Т., в съответните части на показанията и, касаещи важни за всестранното изясняване на обективната фактическа обстановка обстоятелства (за конкретното местоположение на св. С. в бензиностанцията, за разговорите с него от нейна страна или на подс. Ш. и мястото, където са се провели, за мястото, на което дошлите полицаи са заварили св. С. и др.), съдът отчете и почти всеобхватната липса на спомен в свидетеля за други такива важни обстоятелства. Така например св. Ж.Ш. демонстрира липса на спомен относно марката на колата на сина си, въпреки че знае нейната и на мъжа и, относно *** ли е наистина повредена колата и (с паднал акумулатор) или е симулирала, относно времето на идване на сина и и съпруга и – св. П.Ш., в бензиностанцията, относно последователността на идване и на мъжа и, и на сина и, и на останалите свидетели, относно това, кой е извикал последните, относно времетраенето на цялата описвана от нея ситуация, относно обстоятелството провеждал ли е сина и разговор със св. С.. Впрочем, същата липса на спомен и неубедителност се наблюдават и в показанията на свидетелите П.Ш. и Б.Т., което вече бе изтъкнато на няколко места при анализа на съответните части от показанията им. Може само да се добави неотбелязаното, че алогичността и неубедителността на спомена при свидетелите Т. и П.Ш. има своето проявление и в заявената липса на спомен за факти от една и съща категория с тези, за които се депозират подробни показания. Така например св. Т. сочи пред съда, че няма спомен с какъв автомобил и как е дошъл през инкриминирания ден в бензиностанцията подс. Ш., както и принципно какъв автомобил е управлявал тогава, при положение, че същият е идвал на работа всеки ден, както баща му и майка му – свидетелите П. и Ж.Ш., за които обаче свидетелят изнася ясен спомен за управляваните тогава от тях автомобили (л. 101 от съдебното производство). Не помни също дали е имало килер в клетка  № 6, при положение, че изнася детайлно как е било разпределението и вътрешното оборудване на модулните клетки от сградната конструкция в бензиностанцията, където е осъществявал трудовите си задължения. Също така св. Т. демонстрира несигурност в показанията си и относно обстоятелствата от колко клетки се е състояла сградната конструкция в бензиностанцията и колко касови апарата е имало в бензиностанцията, като в рамките на разпита си депозира различни обстоятелства за тези обстоятелства, при свободния си разказ и при въпросите на съда и подс. Ш. (л. 101, л. 101/гръб от съдебното производство). Подобно на св. Т. и св. Ж.Ш., и св. П.Ш. заявява пред съда нееднократна липса на спомен за обстоятелства, от една категория по своя характер с други такива, за които обаче дава подробни показания. Св. П.Ш. детайлно изнася обстоятелства за броя, имената и позиционирането на присъствалите през инкриминирания ден в бензиностанцията негови колеги заедно със св. С., но същевременно не помни къде е бил синът му – подс. Ш., като единственото твърдо заявено е, че не е бил с тях в офиса (л. 108/гръб – л. 109 от съдебното производство). Не помни също дали и жена му е *** там, която според самата нея, св. Т. и подс. Ш., всеки ден е на работа в офиса и идва най-рано от всички. Сочи липса на спомен и каква кола е притежавал/управлявал тогава сина му – подс. Ш., при положение, че според последния материалното им положение следствие действията на св. С. се е влошило до степен да не могат да обслужват задълженията си към доставчиците на бензиностанцията, а самият подсъдим е трайно безработен, което не предполага честа смяна на автомобилите му от инкриминираната дата до момента. Поради тези констатации, съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.Ш., П.Ш. и Б.Т. единствено в описаните по-горе в мотивите части, в които същите съвпадат и си кореспондират с други доказателствени източници, или части от тях, които са проверени и приети за достоверни и обективни, като например показанията на св. С. и части от обясненията на подс. Ш..

            В заключение на гореизвършения анализ на гласните доказателствени средства, обособени в тази доказателствена група, в частите им, касаещи фактическите обстоятелства, пряко свързани с твърденията на държавното и частно обвинение за противозаконно лишаване от свобода на св. С. и за упражняване на физическо насилие, с цел принуда върху него, съдът няма да излага допълнителни съображения, извън вече подробно посочените от него (стр. 42 – стр. 43 от мотивите). Съдът по-горе изчерпателно изтъкна съображенията си, поради които не прие за достоверни, правдиви, обективни и истинни показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, образуващи едната от противостоящите си доказателствени групи, в посочените им части, детайлно коментирани в предходните абзаци. Тези съображения бяха защитени и обосновани в горните абзаци. Ненужно се явява преповтарянето им, като съдът намира за необходимо единствено да почертае още веднъж непреодолимата липса на хармоничност, взаимно подкрепа и кореспонденция между гласните доказателствени средства в тази група, в съответните им, обсъдени частите им, обсъдени по-горе. Същевременно, тези показания и обясненията на подсъдимия, в тези им части, се отличават с непоследователност, взаимна, а често и вътрешна и смислова, противоречивост, не рядка диаметрална противоположност и разнопосочност на твърденията за едни и същи фактически обстоятелства по въпросите, касаещи конкретното местоположение на св. С. на територията на бензиностанция „*****”, начина, по който е бил облечен, лицата, които са били с него и с които той е общувал, кой кога е пристигнал и кого е заварил.

            За настоящия съд е налице логично и житейско правдиво обяснение за така констатираните доказателствени пороци на обсъдените части от показанията на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б. и на обясненията на подсъдимото лице. При изграждане на преценката за обективността на свидетелските показания от настоящата доказателствена група, а и не само от нея, съдът отчете и съобщените от свидетелите факти, обективиращи наличието или липсата на връзки и/или отношения с някоя от страните по делото, в случая с частния обвинител – св. С., или с подс. Ш.. На тази плоскост съдебният състав съобрази изтъкнатото от св. Г., че св. С. е подсъдим по подаден от него сигнал за измама спрямо представляваното от него дружество, като дори на 27.07.2015 г. е имало насрочено съдебно заседание по това дело, което се е отложило за 03.11.2015 г., поради нередовното призоваване на св. С.. Взе под внимание и изнесеното от свидетелите Н. и Б. наличие на сериозно парично задължение на св. С. към представляваното от първия дружество – „Н.О.” ЕООД, натрупано от заредено, но незаплатено гориво, в размер на около 35 000 лева, както и квалификацията на св. Б. за св. С. като „измамник”. Съобрази и заявеното  от св. М.Ч. дългогодишно, добро приятелство с подс. Ш., което е факт и към момента на депозиране на показанията му пред съда - „Абсолютно поддържаме такова приятелство и такива отношения и до ден днешен” (л. 99 от съдебното производство). За свидетелите Ж.Ш. и П.Ш., съдът намира, че е излишно да отбелязва, че имаше предвид при оценката на свидетелските им показания обстоятелството, че същите са родители на подсъдимия. В този смисъл очаквано и разбираемо е изразеното отношение на св. Ж.Ш. към св. С., когото квалифицира като „рецидивист – престъпник”, а подс. Ш., нейният син – като „достойно момче” (л. 105/гръб от съдебното производство).

            Обобщено, съдът намери обяснение за непоследователността, противоречивостта и разнопосочността на твърденията на свидетелите в тази доказателствена група, в субективното отношение на всеки един от тях към св. С. и/или към подс. Ш.. Някои от тези свидетели се явяват съществено ощетени от частния обвинител, респективно притежаваните и/или представлявани от тях юридически лица, с големи парични суми. Други са родители, бивш служител и дългогодишен добър приятел на подсъдимия. Тези хора, не в процесуалното си качество на свидетели, а като колеги, приятели, родители на подс. Ш., възприемат последния като един от тях, един от ощетените от св. С., като член на семейството, което е измамено от последния. Чрез конституирането на подс. Ш. в това му процесуално качество, той се явява не само ощетен и измамен от св. С., с оглед обстоятелството, че е част от семейния бизнес на баща си, който е понесъл сериозна имуществена щета от измамата на св. С., но сега и под угрозата от друга, още по-тежка последица, а именно наказателно – правна санкция. Това, заедно с формираното отношение към св. С., безусловно установено дори и от използваните от свидетелите епитети за него като „измамник” и „рецидивист – престъпник”, е обусловило за същите необходимостта от изкривяване на реално случилото се. Последното, от своя страна, е довело до горе констатираните съществени противоречия, разнопосочни твърдения и липса на кореспонденция в свидетелските показания, относно пряко свързаните с лишаването от свобода и принудата чрез физическо насилие фактически обстоятелства. Както вече нееднократно бе посочено, противоречията и различните версии на свидетелите се отнасят най-вече до обстоятелствата на какво точно публично и видимо място на територията на бензиностанцията се е намирал св. С., как е бил облечен в този момент, кой кога е дошъл при него и кого е заварил. От друга страна, показанията на св. С. за същите факти, независимо от процесуалната му роля на частен обвинител и абстрахирайки се от всичко, свързано с негова предишна деятелност към или преди инкриминираната дата, непопадаща в предмета на доказване по настоящото наказателното производство, се отличават с постоянство, последователност, липса на вътрешна противоречивост и неизменност във времето на възпроизвежданите фактически обстоятелства. Именно тези констатации на съда обусловиха и нееднократно изложения му дотук извод за достоверност и истинност на показанията на св. С., в тези им части, респективно за липса на такива в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, за същите обстоятелства. Този извод, както съдът също не веднъж е посочил и по-горе в изложението си, е формиран и въз основа на липсващата за сега обсъжданите свидетели кореспонденция на показанията на св. С. с другите доказателствени източници, събрани по делото, най-вече с писмените такива, заключението на използвания способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза, както и с показанията на свидетелите М.И., А. Г. и Х.К.. Относно последните, съдът намира за необходимо да отбележи, че тях също прецени, както и за свидетелите от обсъдената, противостояща им като фактически твърдения доказателствена група, през призмата на евентуално налични връзки и отношения към някоя от страните, по-конкретно към св. С.. Така за свидетелите М.И. и А. Г. съдебният състав не изпусна от внимание, че първата е *** съдружник на частния обвинител, а втората – него служител. Тези обстоятелства, обаче, изводимо от кореспонденцията им не само с показанията на св. С. и със заключението на съдебно - медицинската експертиза, а и с писмените доказателствени средства и писмени доказателства, индивидуализирани на съответните места, където са обсъждани показанията им, по никакъв начин не се отразяват, според настоящия съд, на обективността и истинността на депозираните от тях показания. За св. К., а и за св. Д., съдът намери, че няма никакви обективни данни по делото не само да имат евентуални отношения и/или някаква връзка със страните по делото, а дори и да ги познават,  поради няма каквато и да е основателна причина за съмнения в тяхната безпристрастност и обективност.

            Настоящият съдебен състав смята за нужно да изтъкне, че прави коментар на наличието или липсата на лични отношения и/или връзки на всеки един свидетел с подсъдимия и/или с частния обвинител, с оглед обосноваване на еднаквия, обективен за всички свидетели подход при оценка на показанията им. Това се налага и поради обстоятелството, че в пледоарията си защитата наведе наличието на лични отношения на конкретни свидетели с едната страна, като довод за необективността и недостоверността на показанията на тези свидетели. Макар и защитата логично да не направи това за други свидетели по делото, то съдът е длъжен да обсъди наличието или липсата на такива обективни данни за всички свидетели и страни в процеса. За този съд е неправилно обосноваването на обективност или субективност на показанията на даден свидетел a priori (изначално, от първото) от евентуални негови лични отношения и/или връзки с дадена страна по делото. Ако именно личните отношения бяха водещ критерий за  преценка достоверността и правдивостта на определени гласни доказателствени средства, най-вече свидетелски показания, то това би обусловило безкоментарно некредитиране на показанията на свидетелите от втората разглеждана доказателствена група. Естествено, такъв подход е дълбоко чужд на настоящия съд, който го намира и за крайно погрешен. Дори идентифицирането на лични отношения и/или връзки на свидетел с някоя от страните, не означава автоматично дисквалифициране на показанията на този свидетел, като недостоверни и/или необективни. Наличието на лични отношения и/или връзки в никакъв случай не е критерии за съда, като установяването на близки такива или обратно, влошени отношения, са само един лакмус за съда, който да изостри вниманието му при преценката на депозираните показания от съответните свидетели. Наличието на такива отношения може да се отчете като мотив и причина за депозирането на определени показания, така, както съдът обоснова по-горе, но не може да се използва като мерна единица за достоверност или липса на такава. Тази преценка се извършва въз основа на внимателно изследване на съответното гласно доказателствено средство, при съотнасянето му към всеки един друг доказателствен източник, относим за същите обстоятелства, както и към доказателствения обем в цялост, с оглед констатиране на евентуални противоречия, различия или обратното – подкрепа, допълване и кореспонденция. Именно такъв бе и подходът на съда при оценка на всяко едно от наличните по делото доказателствени средства, в частност гласните такива, както и на използвания способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза.

            Относно констатираните съществени противоречия и разминавания в обясненията на подс. Ш., не само с показанията на свидетелите С., И., Г. и Д. и с подкрепящите ги и кореспондиращи им писмени доказателствени средства, писмени доказателства и съдебно - медицинска експертиза, а и с тези на свидетелите, с които се намира в една доказателствена група, съдът не намира за необходимо да ги подлага на допълнителни, освен вече направените, коментар и обсъждане, с оглед правото на подсъдимото лице да осъществява своята защита именно чрез обясненията си. В тази връзка съдът отчете, че за подсъдимия не съществува задължение да изнася верни фактически обстоятелства и да не премълчава истината. Точно и поради тези съществени противоречия и разминавания, обаче, и то не само с доказателствените източници, които съдът е проверил и приел за достоверни и надеждни, а и с други такива, откровено стараещи се да доставят доказателства в негова полза, бе отказано доверие на обясненията на подсъдимото лице, в частите им, в които се установиха съответните противоречия и разминавания.

            Съдът, съобразно и заявеното в началото на доказателствения анализ на условно обособената като втора група фактически обстоятелства (стр. 35 от мотивите), ще даде отговор на поставените от защитата и лично от подсъдимото лице въпроси, относими към предмета на доказване по делото, на които такъв все още не е даден с гореизложените мотиви, с оглед осигуряване пълноценното упражняване на правото на защита.

            По отношение на оспорената от защитата достоверност на показанията на частния обвинител – св. С., който в пледоарията на същата е квалифициран като „измамника”, съдът вече даде пространен и обоснован отговор защо кредитира с доверие тези показания, в почти всичките им части, независимо от предхождащата инкриминираната дата деятелност на свидетеля, която не попада в предмета на доказване по настоящото наказателно производство. За целите на същото, съдът се съсредоточи единствено върху установяване достоверността и обективността на свидетелските показания, изхождайки от посочените по-горе принципи на поотделно и съвкупно изследване на същите, чрез съотнасянето им с другите събрани по делото доказателствени източници.

            По направеното възражение за необективност на проведеното разпознаване на подс. Ш. от св. С., съдът вече уточни, че при изграждането на фактическите си изводи не се ползва от него, защото също го намира за процесуално опорочено, по изтъкнатите в съответната част на изложението му съображения. Все пак, с оглед пълнота на мотивите и осигуряване на максимална прозрачност и проследимост на начина, по който формира становището си по делото, ще отбележи, че това разпознаване не е от значение за установяване на обективната фактическа обстановка. Този извод се налага от обстоятелството, че разпознаващият св. С. е познавал подс. Ш. и е знаел кой е. Това е видно от приобщените му показания от досъдебното производство, депозирани пред съдия, в които посочва, че когато е сключвал договора за покупка на гориво с отложено плащане със св. П.Ш., подсъдимият е бил там, както и че знае, че „И.” (подсъдимият) е син на св. П. Ш., не само заради физическата прилика между двамата, а и защото последният му е казал, че подсъдимото лице му е син (л. 28 от досъдебното производство). Познанството между пострадалия и подсъдимото лице е безспорно установено за съда, тъй като и самият подс. Ш., в обясненията си, дадени пред него (л. 341, л. 345/гръб от съдебното производство), категорично заявява, че дълго е развеждал св. С. из обслужващия бензиностанцията автокомплекс, във всички сервизни помещения и му е показвал машини на автопочистващия комплекс, сонда за вода, помпи и пр.

            По отношение на изразеното от защитата съмнение в относимостта на приобщеното към делото съдебно – медицинско удостоверение и базираното върху него заключение на съдебно - медицинската експертиза, с оглед изтеклия дълъг период от време от освобождаването на св. С. от 04 РУ – СДВР до констатирането на телесните му увреждания, съдът отново е изложил съображенията си по-горе, защо приема същите не само за относими, а и за достоверни източници на доказателства, касаещи пряко предмета на доказване по делото. Тук само ще отбележи, че не отговаря на обективната действителност позицията на защитата, че от освобождаването на св. С. от помещенията за задържане на 04 РУ – СДВР до установяване на нараняванията му е изминал дълъг период от време. Видно от изрично отразеното и в заповедта за задържане, и в книгата за вписване на задържани лица в 04 РУ – СДВР, св. С. е освободен от там в 16.15 ч., а освидетелстването му е извършено в 17.40 ч., който период от по-малко от час и половина съдът не възприема като дълъг такъв. Отделно, относно относимостта към предмета на доказване по делото, съдът съобрази и обстоятелството, че съдебния медик изрично посочва, че констатираните наранявания на св. С. отговарят да са получени от лицето не само по начина, а и по времето, съобщено от него, което време е същото, заявено от св. С. и пред настоящия съд, а и пред съда, пред който се е провел разпита му на досъдебната фаза на процеса. Също така, съдът отчете и че описанието от свидетеля на нанасяните му от подс. Ш. удари, като местоположение по тялото му, напълно съответства и на впоследствие констатираните при освидетелстването, а след това – и в УМБАЛСМП „Н. И. Пирогов” ЕАД, досежно счупването на ребрата.

            Във връзка със становището на защитата, че не съзира съществени противоречия в показанията на свидетелите от доказателствената група, депозираща противоречиви на св. С. фактически твърдения, а наличните такива обяснява с изтеклия период от време и начина на отразяване на показанията от разследващия орган, съдът също аргументира подробно по-горе своята позиция, диаметрално противостояща на тази на защитата. Противоречията в свидетелските показания на свидетелите К.Г., Н.Н., М.Ч., Б.Т., Ж.Ш., П.Ш. и Б.Б. са не просто съществени, а и понякога изцяло контрадикторни едни на други, а някои от тях – и на заявеното в досъдебната фаза на процеса, поради което за последните не биха могли да се обяснят с недобросъвестно протоколиране от страна на разследващия орган. Още повече, че изразИ.т съмнение в правилността на отразеното в протокола за разпит свидетел – св. Т., в крайна сметка е категоричен, че записаното от разследващия орган е вярно. Освен това, съществените противоречия са по значими за изхода на делото фактически обстоятелства.

            Също по-горе в изложените си, съдът даде аргументиран отговор и на възражението на защитата, че по делото не е събрано нито едно доказателство, че св. С. е бил завързан за стол и върху него е упражнено физическо насилие. Безспорни доказателства за тези обстоятелства се черпят освен от показанията на самия св. С., така и от показанията на свидетелите М.И., А. Г. и Х.К., в съвкупност с подробно изброените писмени доказателствени средства, писмени доказателства и съдебно - медицинска експертиза. Основни аргументи в отхвърляне на заявената от защитата в хода на съдебното следствие теория, че констатираните наранявания по гривнените стави на ръцете на св. С. може да са получени от белезници, а останалите му наранявания – от упражнено насилие в помещението за задържане в 04 РУ – СДВР, доставят показанията на св. К., справката от 04 РУ – СДВР, отразеното в съдебно – медицинското свидетелство и заключението на съдебно – медицинската експертиза, подробно обсъдени в изложението. В случая, съдът изтъкна, че от съществено значение за формирането на неговия фактически извод, че нараняванията по ръцете на св. С. са именно от т. нар. „свински опашки”, е наличието на такова увреждане и по левия крак на свидетеля, над глезена му, което е невъзможно да се обясни с поставянето на белезници, от една страна. От друга, дадените в съдебното заседание разяснения от вещото лице, досежно широчината на белезите, които оставят от „свински опашки” и от белезници, също еднопосочно подкрепят направени от съда фактологичен извод. Още едно доказателство за правотата на същия се яви и обстоятелството, че нараняването на левия крак на свидетеля е само по предната му повърхност, не и по задната, което напълно отговаря на механизма на получаване чрез завързване на крака към крака на стола, при което няма как да се получат наранявания и отзад.

            И по наведения от защитата и лично от подсъдимото лице довод, че показанията на св. С. следва да имат по-малка доказателствена тежест, тъй като са депозирани от човек, който е осъден за измама и „съсипва човешки живот и съдби”, а тези, дадени от „група лица”, според определението на защитата, охарактеризираните от нея като „честни и уважавани бизнесмени”, а от подсъдимия – като „хора с положение в обществото”, „глави на семейства”, „работодатели”, „доказали се”, поради което следва да се ползват с по-висока степен на доверие, съдът изложи, в контекста на обсъждането на значимостта на данните за лични отношения и/или връзки между свидетел и страна при преценката на достоверността на свидетелските показания, подробните си мотиви и принципни разбирания за критериите, по които следва да се оценяват гласните доказателствени средства в наказателния процес. Намира за необходимо само да добави, че е недопустимо да отдаде a priori, без внимателен анализ на съдържанието на съответното гласно доказателствено средство, предпочитания на показанията на някой или някои свидетели, действително ползващи се с уважение в обществото, социално и материално реализирали се, настоящи или бивши работодатели, пред тези на осъден с влязла в сила присъда. Такова процесуално третиране, освен флагрантната си незаконосъобразност, от гледна точка на принципите на наказателния процес, заложени в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от НПК, би било и откровено противоконституционно, в нарушение на основното начало на Конституцията на Р. България, установено в чл. 6, ал. 2, досежно „лично и обществено положение или имуществено състояние“, което впрочем, е репродуцирано и в нормата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НПК, установяваща задължение на съда да прилага законите точно и еднакво спрямо всички граждани, които са равни пред закона, независимо от „лично и обществено положение или имуществено състояние“ и други изброени критерии.

            По отношение на изтъкнатия от защитата довод, че добрите характеристични данни обуславят достоверност на обясненията на подзащитния и – подс. Ш., съдът намира за удачно да припомни, че обясненията на подсъдимото лице, още повече отчитайки двойствената им процесуална природа, а именно като гласно доказателствено средства, но и като основно средство за защита, се преценяват, както и всички останали гласни доказателствени средства, не според личността на депозиращия ги, а съобразно тяхната информационна стойност и относимост, логичност, вътрешна непротиворечивост, неизменност и най-вече подкрепа от други събрани и проверени по предвидения за това процесуален ред доказателствени източници. Добрите характеристични данни на подсъдимото лице не са от критериите за достоверност, които настоящият съд прилага  и/или някога  би приложил при оценката на обясненията му. Същите могат да послужат единствено при преценката за тежестта на наказателната репресия, която следва да му бъде отмерена, в случай, че подсъдимото лице бъде признато за виновно.

            Следващия довод на защитата е, че показанията на св. М.И. следва да бъдат критично преценявани, поради обстоятелството, че същата не е пряк свидетел, а преразказва чуто от друг, както и че същите се черпи информация единствено за получените от частния обвинител наранявания. За съда показанията на св. М.И., независимо, че не е пряк свидетел, са процесуално издържано и годно гласно доказателствено средство. Нейните показания са ценени като истинни и обективни, след като са преминали проверка за съответствие с останалите, приети от съда за достоверни, доказателствени източници. Освен това не е вярно твърдението на защитата, че същите са информационно полезни само и единствено по отношение нараняванията на св. С.. Напротив, тя изнася информация и за споделеното и лично от частния обвинител, непосредствено след инкриминираните събития. Това, че свидетеля не е *** на местопроизшествието, не означава, че не може да депозира свидетелски показания, относими към предмета на доказване по делото. Напротив, и теорията, и практиката са категорични, че такива свидетелски показания могат да допринесат за установяване и изясняване на обективната фактическа обстановка. Свидетелят възпроизвежда това, което лично е възприел, като то може и да не е от момента на извършване на определеното инкриминирано деяние, или от местоизвършването му, а може да са факти и обстоятелства, пряко свързани с него. В теорията тези показания се наричат „вторични“ и обичайно служат за косвени доказателствени източници или за такива за проверка на преките, първични доказателствени средства, съобразно и разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, на другите гласни или писмени доказателствени средства или писмени доказателства или други способи за доказване.

            Аналогични са съображенията на съда и по отношение на показанията на св. А. Г.. Съдът не споделя становището на подсъдимия, че същата не може да депозира обективни и истинни доказателства, тъй като не помни в коя фирма е работила, респективно кой и е плащал заплатата. Напротив, свидетелката изнася такъв спомен, като заявява, че е работила и за двамата свидетели – св. С., с неговата фирма „Л.Т.с“ (л. 279/гръб от съдебното производство) и св. М.И.. Показанията и в тази насока са последователни, като подържа, че и св. М.И. и е *** „шефка“, както и св. С. – „Те и двамата ми бяха шефове“ (л. 280 от съдебно производство). При така изложеното от свидетеля Г., няма нищо нелогично и будещо съмнение в достоверността на показанията и, по повод твърдението и, че заплата и е давана от нейните „шефове“ – „М. или С.“, в зависимост от това кой е имал пари. При установената и от всички други свидетели, а и от подс. Ш., в обясненията му, съвместна работа на св. М.И. и св. С., не е нелогичен фактът, че повече от седем години след инкриминираната дата, св. Г. не помни от името на коя фирма е издавала фактури, както и дали правоотношенията и със свидетелите са били оформени с трудов или граждански договор. Нещо повече, дори защитата на подсъдимото лице нарича св. М.И. „съдружничка“ на св. С., толкова е *** близка дейността им. В това отношение неоспорени по делото обстоятелства в тази насока депозират и останалите свидетели, от групата на определените от защитата честни и уважавани бизнесмени. В тази им част, поради еднопосочността на тези показания, а и поради кореспонденцията им с изтъкнатото и от самия св. С. и св. М.И., за осъществявана съвместна дейност, съдът ги цени и формира извода, че действително св. С. и св. М.И. са развивали съвместна търговска дейност. В такъв случай, не е необичайно и учудващо изтъкнатото от подсъдимия обстоятелство, че св. Г., повече от седем години след инкриминирания период, не може да конкретизира кой точно от двамата и е заплащал заплатата, имайки предвид съвместната им дейност.

            Съдът не намира за обосновани и доказателствено обезпечени и доводите на защитата и лично на подсъдимия, че не приемат, че св. С. е бил физически малтретиран в бензиностанцията, тъй като това щяло да бъде отразено от отвелите го полицаи от някое от двете районни управление. Напротив, видно от изпратените от 07    РУ – СДВР справки (л. 134, л. 294а, л. 300 от съдебното производство), извлечение от книга за задържани лица в 07 РУ - СДВР (л. 136 – л. 140 от съдебното производство) и от дневника за прием на граждани в 07 РУ - СДВР (л. 158 – л. 160 от съдебното производство), дори не е отразено документално посещението на адреса от служителите на 07 РУ – СДВР, съобразно и изтъкнатата по-горе в изложението практика на полицаите от столичните РУ (стр. 32 от мотивите). Въпреки тази липса на документално отразяване, въз основа на други доказателствени източници, безспорно се установи, че е бил подаден сигнал от бензиностанция „*****”, която е *** посетена и сигналът е бил проверен от служители на 07 РУ – СДВР. След като дори получените сигнал и посещение не са отразени, какво остава за съставянето на някакви други, по-конкретни документи. Действително, такива не са съставени и в 04 РУ – СДВР. В тази връзка, съдът положи необходимите процесуални усИ., съобразно чл. 107, ал. 2 от НПК, да установи дали св. С. не е бил преглеждан от медицинско лице в самото районно управление, с оглед и изразеното от него твърдение, че е „викана бърза помощ“ (л. 288 от съдебното производство). Видно от получените справки от МВР – Медицински институт (л. 231а от съдебното производство), от ВМА (л. 268а от съдебното производство), от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД (л. 247а от съдебното производство) и от МЗ – ЦСМП – С. (л. 265а от съдебното производство), не се установи оказване на спешна медицинска помощ в 04 РУ – СДВР на св. С.. Въпреки това, обаче, съдът не може да формира категоричен извод, че не е извършен преглед и не са констатирани още при задържането на св. С. нараняванията му, с оглед отразеното в изпратения отговор от ВМА, че не могат да направят справка в журналите, тъй като същите се съхраняват за срок от 5 години и за 2009 г. са унищожени. В този смисъл, неконстатирането, респективно неотразяването писмено на някое обстоятелства, не води всякога до категоричния извод, че нещо се е или не се е случило.

            По отношение на наведеното възражение от подсъдимото лице, в правото му на лична защита, че има несъответствие в изнесеното в показанията на св. М.И. за нараняванията на св. С. и отразеното в съдебно - медицинското удостоверение, съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от показанията на св. И., които бяха подробно обсъдени в тази им част, същата е възприела наранявания по св. С., напълно съвпадащи с констатираните от съдебния медик. Така тя сочи, че св. С. е бил „пребит много жестоко“, че е бил „доста посинен и потрошен“, че не е могъл да се движи и имал болки навсякъде, както и „видими белези, синини почти навсякъде, включително и по лицето“, „във видимите части, по краката, по главата“, едвам ходел, оплаквал се е, „че има счупени ребра“. Така изнесеното от свидетеля съответства напълно на отразеното в съдебно - медицинското удостоверение, за телесни увреди по главата, по краката и по тялото, както и на медицинското становище от извършеното рентгенографско изследване, че св. С. е със счупени ІХ и Х ребра, в ляво.

            Съдът намира за неоснователно и другото наведено от подсъдимия възражение, а именно, че през инкриминираното време е било твърде оживено на бензиностанцията и все някой е щял да подаде сигнал за бит или малтретиран човек. Съдът изходи за този си извод от приетото от фактическа страна, че физическото насилие над св. С. е осъществявано от подс. Ш. в килерче, намиращ се в клетка  № 6, който не се е намирал на публично и открито място, както офиса на бензиностанцията, за който се направи опит да се изгради версия, че е бил св. С. по време на престоя си в бензиностанцията. Поради тази причина, по обективни причини няма как да бъде възприето случващото се в килера на клетка  № 6 от лица, намиращи се през инкриминирания период на територията на бензиностанцията, но не отишли изрично  в това килерче.

            Видно от направения по-горе доказателствен анализ и изложени аргументи, съдът не споделя становището на защитата, че по делото липсват каквито и да е доказателства за завързването на стол на св. С. и за упражненото върху него насилие от подсъдимия или най-малкото тези обстоятелства да не са категорично и несъмнено доказани. За противното си разбиране съдебният състав вече подробно изложи всичките си аргументите, в цялото настоящо изложение.

            Съдът обаче споделя напълно и намира за обосновано и правилно възражението на защитата и лично на подсъдимия, че по делото не се доказа отнемането на златни накити на св. С. от подс. Ш., посредством сила. Самият св. С. заявява пред съда за тези обстоятелства недокрай постоянни, несигурни, в някои насоки дори противоречиви показания, с дадените му такива на досъдебната фаза на процеса, поради които и в крайна сметка свидетелстването му за тях е неубедително. Така първоначално изнася, че мисли, че подс. Ш. („мисля, че е той”) му е взел от „лявата ръка” „пръстени, гривна и едно кръстче от врата” (л. 83/гръб от съдебното производство). Уточнява, че пръстените са „малки пръстени”, златни, като никой от тях не бил „халка” и не помни грамажа им („не помня колко грама бяха”), т.е. повече от един пръстен, като впоследствие дори конкретизира, че са точно два – „Взе ми два пръстена” (л. 84/гръб от съдебното производство). По – нататък в разпита си обаче, свидетелят изведнъж започва да говори, и то със сигурност, не за два пръстена, а за един – „Сигурен съм, че ... взе ... пръстена” (л. 85 от съдебното производство). Същата непоследователност се наблюдава и относно другите твърдени за противозаконно отнети, чрез сила, златни предмети. Относно гривната, свидетелят от начало със сигурност твърди, че е една, изводимо от константно употребяваното от него съществително в единствено число – „гривна”, или членувано „гривната”, общо шест пъти (л. 83а – л. 86 от съдебното производство), както и от изрично изразената сигурност в това (л. 85 от съдебното производство). Дори детайлизира, че *** „тип плетка” (л. 84/гръб от съдебното производство). След прочитане на показанията му от досъдебното производство обаче, където е изнесъл не за една, а за две гривни, и то намиращи се не само на лявата, а и на двете му ръце (л. 19 и конкретно за коментираното – л. 25 от досъдебното производство), св. С. променя твърденията си за това обстоятелство, както впрочем и за обстоятелството, че златните накити са му отнети само от лявата му ръка, като сочи за вярно, че всъщност му били взети и от двете ръце, а не само от едната – лявата ръка, две златни гривни, а не една, както е изнесъл в съдебно заседание (л. 89/гръб от съдебното производство). Аналогично е положението и с посочения накит от врата на свидетеля. Въпреки сигурността си пред съда, обективирана в твърдението, че е сигурен, че са му взети „верижката от врата”/„синджирчето” с „едно кръстче” на нея, неколкократно заявено – пет пъти общо (л. 83/гръб – л. 85 от съдебното производство), след прочитане на показанията му от досъдебната фаза на процеса, свидетелят се коригира относно „златния ланец”, като вече изнася предположение, че „Може да не ми е бил взет от подсъдимия, може да е паднал” (л. 90 от съдебното производство).

            Неубедително за настоящия съд е и обуславянето от св. С. на твърдяното обстоятелство, че именно подс. Ш. му отнел, в частност от ръцете, носените там от него златни накити. Първоначално свидетелят изнася, че мисли, че подс. Ш. му е взел накитите („мисля, че е той” (л. 83/гръб от съдебното производство)). Обосновава това свое предположение с обстоятелството, че въпреки нахлупената над очите му шапка, е виждал точно пред себе си (л. 83/гръб от съдебното производство). Тъй като там – пред него си, видял краката на подсъдимия, свидетелят формира извод, че той му е взел златните накити. (л. 83/гръб от съдебното производство). Впоследствие, по време на депозиране на показанията му пред съда, това предположение на св.С. прераства в увереност– „Сигурен съм, че И.Ш. ми взе гривната, пръстена и кръстчето” (л. 85 от съдебното производство). Тази увереност на свидетеля отново е обусловена от това, че изпод нахлупената му надолу шапка виждал неговите крака („виждах неговите крака”). За съда обаче това обосноваване на свидетеля е незадоволително. Съдебният състав приема напълно, че въпреки нахлупена шапка от плътна материя върху очите на човек, при което същите са закрити от нея, поради което хоризонтът му на виждане е изцяло ограничен напред и нагоре, все пак такъв остава, макар и драстично стеснен, изключително и само надолу, непосредствено пред него, в и пред краката му. Приема, също така, за логично и напълно реално възприемането при това положение на краката на стоящ отпред, на малко разстояние, в рамките на необходимото за нанасяне на удар с ръка или крак, човек. Поради и тази причина съдът е кредитирал с доверие показанията на св. С., относно възприемането му на подс. Ш., чрез виждането на краката му пред себе си, когато са му били нанасяни удари с ръце и крака, докато той е бил с нахлупена върху очите си черна, плетена шапка. За разлика от сега обсъжданата ситуация обаче, при нанасянето на удари, подсъдимото лице е било пред свидетеля. За да му отнеме накити от ръцете, подсъдимото лице е трябвало да бъде не отпред, а отзад на свидетеля, тъй като, съобразно възприетата от съда фактическа обстановка, в унисон с твърденията и на самия свидетел, ръцете на последния са били вързани със „свински опашки” зад гърба му. Същевременно, претендираното отнемане на златните накити от ръцете на св. С. – пръстен или пръстени и гривна или гривни, е твърдяно за извършвано след завързването им зад гърба му. При това положение, извън горепосочените непостоянство и несигурност на твърденията на св. С., относно броя и вида на отнетите му, според него, златни накити, за съда остава неясно и как точно свидетелят е възприел краката на подс. Ш. пред себе си, където само е имал възможност за зрително възприятие в описаната ситуация, при положение, че за отнемането на находящите се накити на ръцете му, които са били вече вързани зад гърба му, подсъдимият, или което и да е друго лице, е трябвало да отиде зад него, а не да е застанало пред него, в хоризонта му на виждане. Противното, а именно отнемането от подсъдимия на златните накити от вързаните зад гърба на седналия на стол свидетел, чрез стоенето пред него, освен, че е изключително сложно и направо екзотично, от биомеханична гледна точка, изисква и действия на извършващия го, за които св. С. по никакъв начин не изнася. Такива са навеждане на подсъдимото лице и осигуряване на някаква опора, най-вероятно върху седналия свидетел, на горната част на тялото му, която се намира в този момент в състояние на сериозно гравитационно напрежение върху кръста, поради силната изнесеност на торса напред спрямо крачната опора, при постоянно опазване на баланс, докато в наведено състояние извършва манипулацията по изваждане от пръстите и китките на стоящите надолу, вързани зад гърба ръце, пръстен/и и гривна/ни. Действително, възможна е и такава хипотеза на престъпна деятелност, но за съда е недопустимо да борави с предположения, още по-малко да базира на такива осъдителна присъда, съобразно и императива на чл. 303, ал. 1 от НПК.

            В настоящия случай, при така наличните фактически твърдения на св. С., характеризиращи се в тази им част с разколебаност, несигурност и непостоянство, досежно броя и вида на златните накити, за които се твърди, че са били отнети от св. С., както и неубедителното и незадоволително обосноваване на начина, по който се претендира да е извършено отнемането от подсъдимия, съдът не намира достатъчно стабилна доказателствена опора, обективираща несъмненост и категорична доказаност на твърдените обстоятелства, съгласно стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК. Изтъкнатите несигурност, непостоянство, разколебаност и неубедителност в твърденията на свидетеля, конкретно и само за тези обстоятелства, не  бяха преодолени и чрез прочитане на показанията му от досъдебната фаза на процеса, а напротив – останаха. Не по-малко важно е и че тези твърдения на свидетеля не намериха подкрепа в нито един друг доказателствен източник по делото. Съдът отчете в тази връзка показанията на свидетелите М.И. и А. Г., в съответните им, относими към коментираните обстоятелства части, но намери, че същите не съдържат потенциал за променяна в изложения извод. И двете свидетелки депозират показания за принципно носене от св. С. на златни накити, както и за липсата им по него, като са го видели след инкриминираната дата, но по същество нищо повече. Св. М.И. изнася, че св. С. и е споделил, че са го „пребили”, че са „му взели злато, гривна, пръстен и ланец с кръст” (л. 182/гръб от съдебното производство), но използваното множествено число – „взели”, липсата на други, освен общите, по – конкретни твърдения, липсата на сочещи към определено лице, в случая подсъдимия или на определен начин на отнемане на накитите, не позволяват на съда да формира извод за доказателствена подкрепа на конкретните твърдения на св. С., насочени към подс. Ш., механизма на отнемане на златните му принадлежности, броя и вида им, за които и същият е несигурен и непостоянен. Тази липса не бе преодоляна и чрез приобщаване на показанията на св. И. от досъдебното производство, тъй като и в тях не се съдържа повече информация за тези обстоятелства, от изнесената пред съда. По очертания начин и св. Г. заявява, че св. С. принципно е носил златни принадлежности, които са му липсвали, когато го е видяла след инкриминирания ден (л. 279а – л. 281/гръб от съдебното производство). На нея свидетелят е казал само, че е бил отвлечен и пребит, но нищо повече, включително и за причината за липсата на златните му накити. Липсват каквито и да е други относими доказателствени твърдения в показанията на св. Г..

            Така описаната доказателствена ситуация, досежно коментираните твърдения на св. С., не дава възможност на съда да изгради по категоричен и несъмнен начин фактически извод за съпричастност на подс. Ш. към отнемане от владение на частния обвинител, посредством упражнената сила, на инкриминираните с обвинителния акт златни накити. Поради това, настоящата съдебна инстанция не приема за доказани по изискуемия се за постановяване на осъдителна присъда безспорен и несъмнен начин отнемането от подс. Ш. на инкриминираните по делото златни накити, от владението на св. С..

            Съдът формира фактическите си изводи за чистото към инкриминираната дата, а и към датата на постановяване на присъдата, съдебно минало на подс. Ш., както и за добрите му характеристични данни, от приложените към материалите по делото писмено доказателствено средство – справка за съдимост, както и писмени доказателства – характеристика на подс. И.Ш. от Г.Г., илюстрирана със снимки с текст към тях (л. 260 – л. 284 от съдебното производство), книга „Село Извор културно – просветно и духовно средище на българщината в Болсеградско Краище”, книга „Знеполският апостол”, книга „Трикери”, книга „На знаменосеца”, компакт диск „Нашите хора”, пет броя снимки, отпечатани на листа хартия, формат А 4, вестник „Дранговъ листъ”, всичките съдържащи се в „джоб” (л. 335 от съдебното производство), справка за съдимост на подс. И.Ш., ведно с бюлетини (л. 118 – л. 121 от съдебното производство). От същите се установява социалната и обществена ангажираност на подсъдимото лице, доброволната му благотворителна и просветителска дейност, последната насочена към  повишаване на чувството за национално достойнство, най-вече в подрастващите, дейността му за запазване и възстановяване на национални светини, като войнишки паметници, за възстановяване и изграждане на църковни сгради, към съхраняване и почитане на родните традиции и националната военна памет, за просвещаване чрез издаване на литература с патриотична тематика. Личността на подсъдимия е очертана в положителна светлина и от организираните от него изложби и младежки спортни мероприятия, както и от доброволното му участието в екологични инициативи.

            С оглед дотук изложеното, съдът намира, че установената от него фактическа обстановка се доказва от направения подробен анализ на гласните и писмените доказателствени средства, писмените доказателства и способа за доказване – съдебно - медицинска експертиза.

            В обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по делото доказателства, изчерпателно посочени и задълбочено обсъдени, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, с изключение на изрично посочената част за отнемането от подс. Ш. чрез сила от владението на св. С. на негови златни накити, е изцяло доказана.

            По изложените аргументи и съображения, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, установена и изложена от него по-горе, която напълно съответства на описаната в обвинителния акт, с посоченото изключение, и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна

 

            При така изложената фактическа обстановка, съдът установи, че с деянията си подс. Ш. е осъществил съставите на престъпления по чл. 142а, ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК от НК, като същевременно не е извършил престъпленията по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 142, ал. 1 от НК (редакция на ДВ, бр. 92/27.09.2002 г.), както и това по пр. 3 на ал. 1 на чл. 143 от НК, за които му е било повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт.

            По отношение на престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК, съдът намира, че от обективна страна, подс. Ш. е отнел възможността и правото на свободно придвижване и е възпрепятствал упражняването на свободната воля за избор на местоположение в пространството на св. С., като го е завързал за стол с т. нар. „свински опашки”. Това е извършено за периода от 07.00 ч. до 17.00 ч. на 05.03.2009 г., в клетка  № 6 на бензиностанция „*****”, в гр. С., ж. к. „*****”, зад магазин „*****” и супермаркет „***”. Лишаването от свобода е противозаконно, защото е извършено без легитимно правно основание, не от овластен по съответния ред държавен орган на власт, не по законен ред, като в случая, изхождайки от продължителността и съпътстващите лишаването от свобода обстоятелства, дори не може и да се коментира версията за т. нар. „граждански арест”.

            От субективна страна, подс. Ш. ясно е съзнавал, че с действията си лишава от свобода на придвижване и право на свободен избор на местоположение в пространството св. С. и точно това е и желаел. Осъзнавал е и липсата на легитимно законово основание да извършва тези си действия, а именно завързването за стола на свидетеля и възпрепятстването му по този начин да позиционира местоположението си по собствена воля, като въпреки това го е извършил. Бил е наясно и с общественоопасния характер на извършваното от него, като запретено от закона засягане на основно, конституционно и законово защитено право на личността, а именно свободата и, като за това осъзнаване, с оглед основния характер на това право, не е било необходимо формиране в съзнанието на подсъдимия на познание за точно определената законова забранителна разпоредба. Именно поради тези безспорно доказани в хода на съдебното следствие факти от субективно естество по формирани представи и мотиви в съзнанието на подсъдимото лице, престъплението е извършено при наличието на пряк умисъл, с изцяло изпълнени интелектуална и волева страни. Подсъдимото лице е съзнавал обществената опасност от деянието си и на последиците му и въпреки това, целейки точно същите, го е консумирал.

            Престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК в настоящия случай е довършено, с успешното трайно ограничаване свободата на движение по негов собствен избор на св. С., чрез завързването му за стола.

            С оглед функционалната връзка на настоящото престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК, за което съдът е намерил подс. Ш. за виновен, с това по чл. 142, ал. 1 от НК, в редакцията на правната норма от ДВ, бр. 92/27.09.2002 г., или както не съвсем прецизно, но не и погрешно, е посочено от прокурора - редакция на НК от ДВ, бр. 102/28.11.2008 г., за което му е повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт, по което обаче съдът го е оправдал, именно на това място се явява удачно и правилно да се посочи защо подсъдимият е оправдан за престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК, в горепосочената му редакция.

            На първо място, настоящия съд не намери, че подс. Ш. е осъществил отвличане, по смисъла на посочената материална – правна наказателна разпоредба, на св. С.. Последният сам е отишъл в бензиностанцията и въпреки че няма законова причина да се приеме, че е налице отвличане при принудителна промяна на местоположението на определено лице в рамките на няколко метра, каквато е конкретиката по делото – от горивоколонките до модулна клетка  № 6, със съответната за приложимата разпоредба на НК съставомерна цел, съдът намира, че в настоящия случай липсва осъществен основен обективен съставомерен признак, а именно – принудително. Изводимо най-вече от показанията на св. С., същият доброволно, макар и с известна неохота, но важното е, че без упражняване на насилие върху него за предприемане на това придвижване, е отишъл заедно с подсъдимия в клетка  № 6. В приобщените си чрез прочитане показания, депозирани на досъдебната фаза на процеса, пред съдия, свидетелят изнася, че са влезли в клетка  № 6 без употреба на насилие от страна на подс. Ш. спрямо него – „влязохме в клетката” (л. 24 от досъдебното производство). За подобно на такова изнася единствено спрямо майката на подсъдимия – „набута я навътре”, но не и спрямо себе си. Впоследствие, при проведения му в условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК разпит пред настоящия съдебен състав, св. С. сочи, че не си спомня дали се е дърпал или доброволно отишъл в клетката – „Не си спомням дали съм се дърпал или доброволно отидох в клетката”, но е категоричен, че насилие върху него преди да влязат в клетката подсъдимия не е упражнявал – „Преди да влезем в клетката удари не е имало” (л. 83 от съдебното производство), както и използва глагола за описване придвижването му до клетката „отидохме” (л. 84/гръб от съдебното производство), който в никакъв случай не може да се твърди, че обективира принуда. В тези си показания свидетелят категорично не изнася за каквото и да е принудително преместване от подс. Ш. или от който и да е друг, от горивоколонките до клетка  № 6, напротив, използваните твърденията му указват единствено на доброволност или най-малкото на липса на принуда. Дори след прочитане на част от показанията му от досъдебното производство, депозиране пред разследващ орган, св. С. не може да си спомни за оказано му насилие преди да влезе в модулната клетка  № 6. За такова не изнася и при допълнителния му разпит, проведен от съда, като заявява, че „Удари преди да вляза в клетката не е имало, само вътре е имало” и изтъква, че подс. Ш. го е „задърпа”-л за ръката към клетка  № 6 и го е „завел” там, но веднага уточнява, че не се е съпротивлявал, а е отишъл, макар и неохотно, с мисълта да се разбере с подсъдимия – „Не съм се съпротивлявал, излишно е. Хвана ме за ръката и ме заведе в клетката. Не съм се дърпал, излишно беше да се съпротивлявам. Тогава мислех, че може да се разберем нещо.” (л. 285а от съдебното производство). Естествено, в нито едни други показания на разпитаните по делото като присъствали на мястото свидетели, конкретно на св. Ж.Ш., св. М.Ч. и св. Б.Т., няма и помен от намек за използвана сила от страна на подс. Ш. спрямо св. С.. За такава не изтъква и самото подсъдимо лице. Както съдът подробно обоснова по-горе, за достоверни и обективни за сега коментираните обстоятелства прие показанията не на изброените свидетели и обясненията на подсъдимия, а показанията на св. С.. И в тях, обаче, видно от гореизложеното, константно не се прави твърдение за каквато и да е използвана принуда от страна на подсъдимия към него, с цел промяна на местоположението му от едно място на бензиностанцията на друго, против желанието му. Свидетелят сам е променил местоположението си, като макар и не съвсем охотно, както вече бе отбелязано, но с мисълта да се разбере с подсъдимия, без използване на принуда от страна на последния, е отишъл заедно с него до клетка  № 6.

            След като съдът не идентифицира основен съставомерен белег от обективно естество на твърдяното деяние, което да го инкриминира като престъпление, а именно принудителното преместване на свидетеля в пространството, против неговата воля, безпредметно се явява и обсъждането на наличието или липсата на изискуемата се към датата на деянието съставомерна цел – да бъде противозаконно лишено лицето от свобода, както и на останалите субективни съставомерни признаци на това престъпление. Впрочем, при отвличането неизменно се осъществява и лишаване от свобода, доколкото при осъществяване на принудителното преместване неизбежно се ограничава възможността и правото на лицето само да избира местоположението си.

            Поради изложените съображения, съдът намира, че престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК, в редакцията му от ДВ, бр. 92/27.09.2002 г., за което е повдигнато обвинение на подс. Ш., не е осъществено, поради което и го оправда за инкриминирано по тази материално – правна наказателна норма престъпление.

            Съдът намира, че подсъдимото лице е осъществило, от обективна и субективна страна, и престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК, за което бе признато също за виновно.

            От обективна страна, подс. Ш., за времето от 07.00 ч. до 17.00 ч. на 05.03.2009 г., на същото място, на което е осъществил и престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК, е консумирал и принудата спрямо св. С., изразяваща се в нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му, извършена със съставомерната цел – да извърши свидетеля, противно на волята му, конкретно действие, а именно да напише обяснение с определено съдържание.

            С престъплението принуда се инкриминира деятелността, с която чрез неправомерно физическо или психическо въздействие върху пострадалия, същият се мотивира да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, което не желае. В настоящия случай, подс. Ш. използвал физическо въздействие, а именно нанасял на св. С. удари с ръце и крака по тялото, за да го накара да напише в саморъчното обяснение, че не е имал намерение да заплаща горивата, взети от стопанисваните от четирите търговски дружества бензиностанции. Именно заради така употребената спрямо него сила – горепосочените удари, от страна на подсъдимото лице, въпреки нежеланието си, св. С. саморъчно написал в обяснението, че в периода от месец август 2008 г. до 2009 г. е взимал горива от стопанисваните от „Б П.” ООД, „Н.О.” ЕООД, „Б.” ЕООД и „У.Е.” ООД бензиностанциите, без да има намерение да ги заплаща.

            От субективна страна, подс. Ш. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него, имал е изградена в съзнанието си представа за следващите се от деянието му общественоопасни последици и въпреки това пряко ги е целял. Подсъдимото лице ясно е съзнавало, че свидетелят пише обстоятелствата, че е взимал гориво без да е имал намерение да го плаща, както и неинкриминираното, че не желае да заплати дължимите суми, против волята си, единствено заради  упражненото спрямо него насилие и, отново неинкриминирано, но обективно установено, заплашване. Всъщност именно с тази цел подс. Ш. прилагал установената по интензитет, вид и характер физическа сила върху св. С., за да го принуди по този противоправен начин да извърши нещо, което свидетелят не желае, в случая да напише определени обстоятелства в саморъчното си обяснение.

            Престъплението е довършено, с постигане на целта му – св. С. е написал против волята си саморъчни обяснения, в които е изнесъл, че за периода месец август 2008 г. до 2009 г., е взимал горива от „Б П.” ООД, „Н.О.” ЕООД, „Б.” ЕООД и „У.Е.” ООД, без да е имал намерение да ги плаща.

            Съдът намери, че прокуратурата неправилно е приела, че оказваната върху свидетеля принуда от подсъдимия, чрез физическите му действия – удари, е имала съставомерната цел да накара св. С. и да претърпи нещо противно на волята му, а именно да остане седнал на стол, със завързани зад гърба ръце и с нахлупена шапка върху очите. Постигането на това състояние на свидетеля – да остане седнал на стола, със завързани зад гърба ръце и нахлупена върху очите му шапка, не е било желана от подс. Ш. цел, към която да е мотивирал с упражняваното насилие св. С.. То е било факт още преди началото на оказване на принудата и е представлявало съпътстваща последица от постигнатата съставомерна цел на предишното консумирано престъпление – лишаването на свидетеля от свобода, чрез завързването му за стола. В случая, целта на подсъдимия е *** друга, а именно горепосочената – да го накара да напише саморъчни обяснения, в които да изложи определени обстоятелства, независимо дали са истина или не. Обстоятелството, че по време на оказваната върху него физическа принуда, свидетелят е продължавал да седи на стола, на който е бил вързан, което състояние е предхождало упражняването на принудата, е способствало и благоприятствало осъществяването на същата, но не е било част от инкриминирания и обективен и субективен състав. Тъй като посочените обстоятелства са възведени в диспозитива на обвинението за принуда като обективни съставомерни такива, съдът прецени, воден от гореизложените си съображения, че следва да ги извади от състава на съставомерните за това престъпление елементи, включително и чрез оправдаването на подс. Ш. за тях, но няма пречка да ги остави в диспозитива на обвинението, като описателни, поясняващи, несъставомерни части.

            Поради изтъкнатите аргументи и мотиви, съдът намери, че подс. Ш. е извършил престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК, за което го призна за виновен, но не е извършил това по пр. 3 на ал. 1 на чл. 143 от НК, а именно принуждаването на св. С. да претърпи нещо, противно на волята си, поради което и го оправда за повдигнатото по тази част на материално – правната наказателна норма обвинение.

            По отношение на повдигнатото от прокуратурата обвинение на подс. Ш. за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, съдът намери, че подсъдимият следа да бъде признат за невинен и оправдан, по подробно изложените си в доказателствения анализ (стр. 61 – стр. 63 от мотивите) съображения и аргументи. Това твърдяно престъпление не бе доказано от обективна страна по изискуемия се, съобразно стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК, несъмнен и безспорен начин. От наличните по делото доказателства не е възможно да се направи единствено възможен, категоричен, еднопосочен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за съпричастността на подс. Ш. към твърдяното от прокуратурата престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК. След като твърдяното инкриминирано деяние не се доказа от обективна страна, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на субективна такава за повдигнатото обвинение.

            Съгласно константната съдебна практика, едно лице може да бъде осъдено само ако има пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение  № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение  № 216/2013 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усИ.та и след изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Такъв е и настоящият случай - въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално - следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК остана недоказано, поради което единствено законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда за това инкриминирано от държавното обвинение деяние. Такава задължително се постановява, когато, както в настоящия случай, са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства (решение  № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС). В конкретния случай, обвинителната теза, че подс. Ш. е отнел посредством сила – издърпване от ръцете и нанасяне на удари с крака и ръце по тялото, от владението на св. С. златни накити, с намерение противозаконно да ги присвои, остана недоказана, поради подробно изложените в доказателствения анализ съображения, и като такава обуслови като единствено възможен изход постановяването на оправдателна присъда за това престъпление, на основание чл. 304 от НПК.

 

            По наказанието

 

            При определяне на вида и размера на наказанието за всяко от двете престъпления, за които подсъдимият бе признат за виновен, съдът отчете наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства за подс. Ш., които обаче не са многобройни и/или изключителни, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално правна разпоредба. Приложението на привилигероващия институт на чл. 55 от НК е възпрепятствано и от наличие на утежняващи вината обстоятелства  Поради това, съдът индивидуализира наказанието за всяко едно от престъпленията при условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК.

            За престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК, в приложимата към момента на консумирането му редакция – ДВ, бр. 62/05.08.1997 г., санкционната част на материално – правната наказателна норма предвижда наказание „лишаване от свобода”, до две години.

            При отмерване на наказанието на подсъдимото лице за това престъпление, съдът съобрази множеството смекчаващи вината обстоятелства, като необремененото му съдебно минало, младата му възраст към момента на извършване на деянието (26 години), подбудите му за извършване на същото, а именно извършената измама от пострадалия на баща му, от което семейният бизнес, в който и той е ангажиран, е понесъл сериозна имуществена щета, дългият срок на провеждане на наказателното производство, не по негова вина, добрите му характеристични данни, очертаващи го като предимно положителна личност. Съобрази и настоящите му гражданска, социална и обществена ангажираност, доброволна благотворителна и просветителска дейност, организиране и участие в родолюбиви и обществено полезни инициативи, полагане на грижи и усИ. за възпитаване на подрастващите в родолюбие и почитане на традициите. От друга страна, съдът съобрази и наличието на отегчаващи вината му обстоятелства, като продължителността и механизма на извършване на престъпното деяние. В продължение на десет часа, пострадалият е бил лишен от свобода, като лишаването се е извършило по мъчителен за него начин, а именно чрез завързването му за стол с един липсващ крак със „свински опашки”, завързването със същите и на ръцете му зад гърба, без достъп до тоалетно помещение, вода, храна. Тъй като съдът е обвързан в правораздавателната си компетентност от обема на повдигнатото обвинение, поради което не може сам да преквалифицира установените фактически обстоятелства в ущърб на подсъдимото лице, т. е. по по-тежко наказуем престъпен състав от този, за който му е повдигнато обвинението, то при установяване на обстоятелства, сочещи на такъв и същевременно пасивност на представителя на държавното обвинение за изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1, пр. 2 от НПК, единствената възможност за съда е да отчете тези обстоятелства като отегчаващи вината. Такъв е и настоящият случай, в който съдът намира, че лишаването от свобода на пострадалия по гореописания начин, представлява именно мъчителен за него, но поради липса на повдигнато, респективно изменено обвинение, в което това фактическо обстоятелство не е отчетено като съставомерно и не е инкриминирано, съдът го приема единствено като отегчаващо вината обстоятелство, заедно с продължителността на периода, в който лицето е било лишено от възможност да определя по собствена воля местоположението си.

            При така дефинираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че същите се намират в състояние на баланс по между си, тъй като многобройността на първите се компенсира от относително по-голямата тежест на вторите, поради което прецени за справедливо да отмери наказание в средния предвиден за приложимата редакция на материално – правната наказателна норма на чл. 142а, ал. 1 от НК размер, в условията на чл. 2, ал. 2 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода”, в размер на една година. За настоящия съд това наказание успешно би способствало за поправяне и превъзпитание на осъденото лице, както и би оказало необходимото превантивно и възпиращо от извършването на други престъпни прояви въздействие, а също би имало и необходимия предупредителен ефект върху останалите членове на обществото.

            За престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК няма промяна от момента на инкриминираната деятелност на подсъдимия, за която е признат за виновен, до момента на постановяване на настоящата присъда, в санкционната част на материалната норма. Предвиденото за това престъпление наказание е „лишаване от свобода”, до шест години.

            При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление, съдът резонно отчете като смекчаващи вината му обстоятелства абсолютно същите, които вече изложи по-горе. За разлика от предишното престъпление обаче, съдът идентифицира по-ниска значимост на отегчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът изведе отново продължителността на времевия период, през който е осъществявана принудата спрямо пострадалия, както и интензитета на същата, изразяваща се в най-агресивната форма на изпълнително деяние, а именно употреба на сила, както и несъставомерните последици за здравето на пострадалия от инкриминираната деятелност, а именно множеството му телесни увреди, макар и леки, и счупените му две ребра.

            При преценката на съотношението на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите са значително повече, включително и като относителна тежест, спрямо отегчаващите. Обусловен от тази преценка размер на наказанието, за настоящия съд се явява такъв в долната граница на предвидената в материално – правната норма на чл. 143, ал. 1 от НК санкция. Като справедливо и постигащо необходимия баланс между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на личността на подсъдимия, от друга, както и в състояние да осигури целите на разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече персоналната превенция, се явява наказанието „лишаване от свобода”, за срок от една година.

            В изпълнение на задължението си по чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно, най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимото лице, а именно наказанието „лишаване от свобода”, в размер на една година.

            Съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки допусната непрецизност в диспозитива на присъдата, при което за определените по отделно наказания за всяко едно от престъпленията преждевременно се е произнесъл и по приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, още преди да ги е групирал, то това негово преждевременно изразено становище не търпи никаква ревизия при преценката му по приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и спрямо определеното едно, най-тежко наказание.

            Съдът намери, че в конкретния случай са налице материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“, още повече при наличието на гореизброените обстоятелства, охарактеризиращи го като положителна личност и дълбоко социално и обществено ангажирана и проточилото се неоправдано дълго наказателно производство. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, което би се явило решение, несъобразено с личността му и небалансирано с интересите му, както и тези на обществото. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, съдът прецени, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на излишна и прекомерна строгост, която не би допринесло за реализиране на целения от законодателя ефект от налагането на наказанието. От значение е и визираното в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, че наказанието следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, според становището на съда, изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната и социална среда, не се налага по никакъв начин от общественият интерес, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават такова разрешение, насочено към социалната му дезинтеграция, още повече при споменатата сериозна темпорална отдалеченост на престъпните деяния, за които му е наложено наказанието. Както бе посочено и по-горе, евентуално такова въдворяване в пенитенциарно заведение би се явило непропорционално на извършеното престъпление и би излязло извън законноустановените цели на наказанието, като би ги надхвърлило и изопачило. Съдът намира за необходимо да отбележи, че настоящите инкриминирани прояви са с инцидентен характер за подс. Ш.. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на проведения продължителен наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подс. Ш., в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобрази преимуществено личностните данни на подсъдимия, като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяния и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

 

            По разноските

 

            С оглед признаването на подсъдимия за виновен, същият  е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, от които 115 (сто и петнадесет) лева – в полза на държавата, тъй като представляват сторени в хода на досъдебното производство разноски, а 80 лв. (осемдесет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, тъй като това са направените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски. Също така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД  № 1142/2015 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав.

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................