Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11075 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
от Е.А.Л. срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2014 г. до окончателното
й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с
присъда от 06.03.2014 г., по НОХД №15683/2012 г. на СРС, 100 с-в, влязла в сила
на 02.09.2014 г., както и да заплати имуществени вреди в размер на 350 лв., под
формата на претърпени загуби, представляващи сторени разходи за адвокатско
възнаграждение в наказателния процес.
Ищцата твърди,
че на 11.07.2012 г. е задържана от служители на от 09 РУП при СДВР и на
12.07.2012г. срещу нея е образувано досъдебно производство - ЗМ №1663/2012
г. С постановление от
12.07.2012 г. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 209 от НК, като й е взета
мярка за неотклонение. Сочи, че след като прокуратурата е внесла
обвинителен акт срещу нея и е образувано НОХД №15683/2012 г., по описа на СРС,
100 състав, са проведени съдебни заседания с личното участие на обвиняемата от
05.10.2013 г., 12.12.2013 г. и 06.03.2014 г. Излага, че с присъда от 06.03.2014
г. е призната за невиновна в извършване на описаното престъпление, като след
протест на Софийска районна прокуратура, с решение №912/02.09.2014 г., по ВНОХД
№ 2157/2014 г., на СГС, 13 въззивен състав, първоинстанционната присъда е била
потвърдена и е влязла в сила на същата дата.
Предвид
изложеното, ищцата поддържа, че през периода от близо две години, в който е
била обвинена в престъпление, е изпаднала в депресивно състояние, чувствала се
е унижена и е ограничила контактите си с колеги, приятели и близки. Появили се
чувство на постоянен стрес и безпокойство, започнала да страда от загуба на
апетит и сън. Била е уволнена от работа, а показното й задържане е било широко
отразено във всички медии - радио и телевизия, включително вестниците „24
часа”, „Труд”, „Монитор”, „България”, „Новинар” и „Телеграф”. Загубила е
доверието на близки и познати, като здравословните й проблеми, свързани със
сърдечна аритмия, исхемична болест на сърцето, нарушения на вестибуларния
апарат и вестибуларната функция, се задълбочили. В резултат от публикациите в
медиите се усложнило и здравословното състояние на нейната майка, с която
живеели в едно домакинство, и три месеца след задържането й - на 24.10.2012 г.
е починала, което допълнително засилило емоционалните й страдания.
Поддържа, че притесненията й допълнително се усилили от факта, че
непосредствено преди задържането й е била изтеглила банков заем, а след
уволнението й от работа е останала без никакви средства за препитание и
погасяване на вноски по кредита. Твърди и че е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в
наказателното производство.
Ответникът П.НА
Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като
недоказана. Възразява соченото в исковата молба задържане от 11.07.2012 г. от
полицейските органи от 09 РУП при СДВР да е в причинна връзка с поведението на
ответника, тъй като Прокуратурата не контролира дейността на полицейските
органи по чл. 72 ЗМВР (чл. 70 ЗМВР – отм.). По подробно изложени съображения
поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват търпените
неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното, емоционално и финансово
състояние на ищцата. При условията на евентуалност счита претендираният размер
за обезщетение за неимуществени вреди за силно завишен с оглед
продължителността на досъдебното производство, а спрямо продължителността на
съдебната фаза, сочи, че тя се влияе от поведението на наказателния съд, а не
на прокуратурата. Релевира на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск преди 22.08.2016 г.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Със заповед от 11.07.2012 г. на служител от 09 РПУ, по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи, Е.Л. е задържана за срок от 24
часа. Ищцата е привлечена като обвиняем на 12.07.2012 г. с Постановление за
привличане на обвиняем на разследващ полицай при 09 РПУ – СДВР, като няма данни
за налагане на мярка за неотклонение.
Видно
от представената присъда от 06.03.2014 г., постановена по НОХД № 15683/2012
г. на СРС, 100 с-в, Е.А.Л. е призната за невиновна за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т.3, вр. чл. 209, ал. 1 НК. В производството пред СРС са проведени три
съдебни заседания, на които Е.Л. е присъствала.
С решение № 912 от 02.09.2014 г.,
постановено по ВНОХД № 2157/2014 г. на СГС, НК, XIII въззивен
състав, е потвърдена изцяло оправдателната присъда на СРС от 06.03.2014 г.
Видно от заповед № 144 от 14.11.2012
г. на изпълнителния директор на „топлофикация София“ ЕАД е прекратено трудовото
правоотношение с Е.А.Л., назначена на длъжност „организатор работа с
клиенти/събираемост“ в отдел „Обслужване на потребители и събираемост“ в ТР
„Люлин“, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото са изслушани
показанията на Ю.Д.Т., която сочи, че познава ищцата от 30 г., като детето й е
било със здравословни проблеми. Знае Е. като амбициозен и деен човек, който
се е грижил за майка си и детето си.
Предстояло и пенсиониране, като узнала за повдигнатото й обвинение от сина си,
който и е казал, че във вестника пише за Е.Л.. След това, ищцата коренно се е
променила, отслабнала е, станала е
подтисната и впоследствие е загубила и
майка си. Имала е здравословни проблеми с вестибуларния апарат и е влизала в
болница по този повод.
По делото е представена
медицинска документация и е изслушана заключение на съдебномедицинска
експертиза, от които се установи, че ищцата през двугодишния период на
наказателното производство е получила обостряне на симптомите от страна на
сърдечно съдовата система: вариации на стойностите на артериалното налягане,
излизане от нормален сърдечен ритъм и изостряне на хронична исхемична болест на
сърцето. От приложените медицински документи по делото става ясно, че ищцата е
получила нарушение във функциите на вестибуларния апарат.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от З ОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 210, ал.
1, т.3, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което е
оправдана на първа инстанция, а присъдата е отвърдена от въззивната инстанция.
Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(две години), при повлияване върху емоционалното състояние на
пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, здравословно му
състояние, съдът намира, съобразявайки социално – икономическите условия в
страната, че справедливото обезщетяване на Е.Л. за незаконното обвинение в
извършване на престъпление се равнява на сумата от 5 000 лв. Искът следва да
бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000
лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се
дължи и законна лихва, считано от
22.08.2016 г., предвид релевираното възражение от ответника, за периода
от влизане в сила на оправдателната присъда до 22.08.2016 г. (три години преди депозиране на исковата претенция) искът за лихва
е погасен по давност.
По делото не е представен
договор за правна защита и съдействие за защита по наказателното дело, поради
което не може да се установи, дали реално са сторени разноски. Следователно, по
аргумент от приетото в т. 1 от ТР№ 6 от 06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи сторени
разноски за адвокат, подлежи на отхвърляне.
С оглед уважената част от иска, ищецът има
право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат
присъдени деловодни от които държавна
такса от 10 лв., както и за възнаграждение
за адвокат, в размер на 235,58 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********да заплати на Е.А.Л., ЕГН **********,***, ж. к. „********, представлявана от адв. М.Р.,
гр. София, ул. „*********основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5 000
лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът
е оправдан с влязла в сила присъда от присъда от 06.04.2014
г. по НОХД №15683/2012 г., по описа на СРС,
100 състав, ведно със законна лихва, считано от 22.08.2016 г. до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София да заплати на Е.А.Л., ЕГН **********,***, ж. к. „********, основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса и сумата от 235,58 лв., възнаграждение за адвокат,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: