№ 46
гр. Враца, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20231400900103 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 6886/01.11.2023 г.
на З. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Ж. Д., с която са предявени осъдителни искове против
Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.”Симеоновско шосе”
№ 67А, както следва:
1/ Иск за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания поради влошаване
здравословното състояние на ищеца, вследствие на ПТП от 26.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2022 г. – датата
на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното
изплащане на обезщетението;
2/ Иск за сумата 7 028,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени поради влошаване здравословното състояние
на ищеца вследствие на ПТП от 26.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.03.2022 г. – датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендира се и присъждане на направените съдебни и деловодни
разноски по посочена в исковата молба банкова сметка.
В исковата молба се посочва, че на 26.12.2019 г. около 17:00 ч. в
с.Малорад, обл.Враца Г.М.Р. е управлявала лек автомобил „Ауди ТТ”, с рег.№
ВР *** СВ, като заедно с нея в автомобила на предна дясна седалка е пътувал
ищецът З. И.. Движейки се по ул.”Н.Парапунов”, водачът на автомобила,
поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и собствените
възможности, при извършване на ляв завой е изгубил контрол над
управлението на автомобила, при което се е отклонил вдясно от пътното
1
платно и е самокатастрофирал в бетонен стълб до дом № 20. Посочва се, че за
така настъпилото ПТП са били уведомени органите на реда и е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р-730/13.01.2020 г., а
спрямо виновния водач е съставен АУАН № 12931/26.12.2019 г.
Твърди се, че вследствие на това ПТП ищецът З. И. е получил следните
травматични увреждания:
1. Средна телесна повреда, представляваща многофрагментна фрактура
на десния ацетабулум, довело до ограничение на движенията на долен десен
крайник за период по-дълъг от 30 дни;
2. Средна телесна повреда, представляваща фрактура на дясна
тазобедрена става в областта на хирургичната шийка, довела до оперативна
намеса и заменянето й с изкуствена такава – разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и ограничения на движението за
период по-дълъг от 30 дни;
3. Разкъсно-контузна рана на ляв горен крайник – разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30
дни.
Посочва се, че освен неимуществените вреди ищецът е претърпял и
имуществени вреди за заплатена алопластика, медицински изследвания,
медикаменти, потребителски такси и др.
Според изложеното в исковата молба, към датата на ПТП по
отношение на л.а. „Ауди ТТ”, с рег.№ ВР *** СВ е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №
BG/22/11900278106, със срок на действие от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.,
сключена при ответното дружество. Ето защо ищецът е претендирал
обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди пред ЗК „Лев Инс”
АД с писмена претенция по реда на чл.380 КЗ от 17.02.2020 г., но в
законоустановения тримесечен срок застрахователят не е изплатил
обезщетение, поради което е депозирана искова молба в Окръжен съд-Враца,
въз основа на която е образувано т.д.№ 77/2020 г. по описа на същия съд.
Посочва се, че с Решение № 260079/17.06.2021 г. ОС-Враца е осъдил ЗК „Лев
Инс” АД да заплати на З. И. сумата 15 300, 00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата
5 346,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди. С Решение № 815/05.06.2022 г. по в.гр.д.№ 2388/2021 г.
по описа на САС на З. И. са присъдени още 44 700 лв. за претърпените
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че след постановяване решението на
първоинстанционния съд, З. И. е претърпял нови болки и страдания, свързани
с продължаващото лечение на травмите, получени от ПТП, и влошаване на
здравословното му състояние. Посочва се, че на 28.12.2021 г. ищецът е приет
и настанен за лечение в МБАЛ „Сърце и мозък”, гр.Плевен, с оплаквания от
силна болка в лумбалния отдел на гръбначния стълб, която ирадирала към
десния му долен крайник по задната част от бедрото му до коляното. Сочи се
също, че след извършени изследвания са установени спондилози с
радикулопатия на поясен отдел, като последица от получените фрактури на
десен ацетабулум и дясна тазобедрена става. Твърди се, че на 31.12.2021 г. на
ищеца е извършена оперативна интервенция с цел ексцизия и деструкция на
лезии на гръбначния мозък и менингите му, като на 01.01.2022 г. е изписан от
2
лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен и
двигателен режим, както и спазване на покой и провеждане на
рехабилитационен курс на лечение. Посочва се, че на 18.01.2022 г. З. И.
отново е постъпил на лечение в същото лечебно заведение, поради влошаване
състоянието на дясната тазобедрена става, видимо накуцваща походка и
болезнени и ограничени движения. Сочи се също, че при извършване на
необходимите изследвания е установена хипотрофия на глутеална и бедрена
мускулатура и скъсяване на долен десен крайник с около 2 см., поради което
на 20.01.2022 г. ищецът отново е подложен на оперативна интервенция за
подмяна на първоначално сложената тазобедрена става.
Според изложените в исковата молба твърдения, към момента на
предявяване на иска З. И. все още не е възстановен от получените
травматични увреждания, продължава да търпи силни болки и страдания,
походката му е видимо накуцваща, а движенията – болезнени и ограничени,
придвижването е с помощта на помощни средства. Твърди се също, че
ищецът се чувства непълноценен човек, изпитва силна болка в областта на
кръста и долния десен крайник, намира се в невъзможност да се обслужва
самостоятелно и търси постоянна подкрепа и съдействие от своите близки за
осъществяване на обичайните си ежедневни нужди от битов и хигиенен
характер.
Ищецът счита, че обезщетението, присъдено по т.д.№ 77/2020 г. по
описа на ОС-Враца и в.гр.д.№ 2388/2021 г. по описа на САС обхваща
имуществените и неимуществени вреди, претърпени в периода от настъпване
на ПТП до завеждане на делото пред първоинстанционния съд, респ. до
постановяване на решението от тази инстанция, а търпените след това болки
не са обхванати от обезщетението, поради което за него възниква правен
интерес от предявяване на нова доброволна претенция за търпените
впоследствие неимуществени вреди. Твърди се, че във връзка с настъпилите
усложнения З. И. е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени средства за медицински консумативи, избор на екип във връзка с
оперативната интервенция и медицински престой, в общ размер от 7 028,00
лв., които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 26.12.2019 г. и
също следва да бъдат репарирани.
Според изложеното в исковата молба, с искане от 21.03.2022 г. е
предявена нова претенция за допълнително застрахователно обезщетение за
търпените неимуществени и имуществени вреди, но в законоустановения
тримесечен срок ответникът нито е заплатил, нито е отказал изрично да
заплати обезщетение, което поражда правен интерес от предявяването на
настоящите искови претенции.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 8212/22.12.2023
г. от ответника ЗК "Лев Инс" АД, чрез пълномощника адв.И. М., с който се
оспорва основателността на предявените искове.
Признават се изложените в исковата молба обстоятелства, че пред
застрахователя е предявена първоначална застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца за претърпени
вреди вследствие ПТП от 26.12.2019 г., във връзка с която е образувана
застрахователна преписка № 0000-1000-03-20-7124, както и че въз основа на
подадена искова молба е образувано т.д.№ 77/2020 г. по описа на ОС-Враца и
с постановено по същото дело Решение № 260179/17.06.2021 г. на З. И. е
3
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 17
000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 346,80
лв. Не се спори, че впоследствие с Решение № 815/05.06.2022 г. по в.гр.д.№
2388/2021 г. по описа на САС е присъдено допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 44 700,00 лв.
Ответникът счита, че с изплащане на присъденото обезщетение за
ищеца са репарирани нанесените имуществени и неимуществени вреди. Не
спори, че на 25.03.2022 г. в дружеството е получено искане вх.№ 3252 за
изплащане на допълнително обезщетение към заведената щета, както и че на
18.05.2022 г. с изх.№ 3540 застрахователят е отговорил на ищеца, че е налице
нужда от представяне на допълнителни документи. Твърди, че такива не са
били представени.
С отговора се оспорват исковите претенции по основание и размер,
както и всички изложени в исковата молба твърдения за търпени
неимуществени вреди, интензитет и проявление на същите.
Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се
твърди, че същата е прекомерна и в противоречие с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Развиват се съображения относно понятието
„справедливост”, като се извършва позоваване и на ППВС № 4/1968 г., както
и на практика на ВКС.
Оспорват се и претенцията за имуществени вреди, както и за
присъждане на законна лихва.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
т.д.№ 77/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца. Изслушано и прието е
заключението на съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното т.д.№ 77/2020 г. по описа на ОС-Враца се установява,
че с постановено по същото дело Решение № 260079/17.06.2021 г. ЗК „Лев
Инс” АД е осъдено да заплати на З. А. И. сумата 5 346,80 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за
алопластика, като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 5 524,20 лв. като недоказан. Със същия съдебен акт ЗК
„Лев Инс” АД е осъдено да заплати на З. А. И. сумата 15 300,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019 г., като искът е отхвърлен
над тази сума до пълния претендиран размер от 80 000,00 лв. Двете
обезщетения са присъдени ведно със законната лихва, считано от 17.05.2020
г. - датата на изтичане на тримесечния срок по доброволната претенция до
окончателното им изплащане.
С Решение № 815/05.06.2022 г. по в.гр.д.№ 2388/2021 г. по описа на
САС първоинстанционното решение е отменено в частта, в която е отхвърлен
иска за неимуществени вреди до размер от 60 000,00 лв. и на основание
чл.432 КЗ ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на З. А. И. още 44 700 ,00 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 26.12.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2020 г.
В мотивите на тези съдебни актове е прието за установено, че на
26.12.2019 г., около 17:00 часа в с.Малорад, обл.Враца, в светлата част на
4
денонощието л.а. „Ауди ТТ”, рег.№ ВР*** СВ, управляван от Г.М.Р. се е
движел в платното за движение на ул.”Никола Парапунов” при ясно време и
нормална видимост със скорост от около 80 км/ч, при разрешена за движение
скорост от 50 км/ч, като в определен момент водачът на автомобила е
отклонил вниманието си от управлението, при което е напуснал платното за
движение в дясно по посока на движението и се е блъснал челно в
железобетонен стълб. В резултат на станалото ПТП пътникът З. А. И. е
получил телесни увреждания.
От приложените по т.д.№ 77/2020 г. по описа на ОС-Враца медицински
документи – копия от епикризи от ОТО при „ПЧМБАЛ-Враца” ЕООД,
гр.Враца, се установява, че З. И. е бил на лечение от 30.12.2019 г. до
06.01.2020 г. с диагноза : Счупване на ацетабулума, като на 30.12.2019 г. е
извършено мануално наместване на изкълчването на дясна тазобедрена става,
в областта на дясна КС и тракция по оста на бедрото. Впоследствие е бил на
лечение в периода 06.01.2020 г. – 12.01.2020 г. с диагноза: Счупване на
главичката на дясна бедрена кост, като на 06.01.2020 г. е извършена
алопластика на бедрената компонента.
При определяне обезщетението за неимуществени вреди съдилищата
са взели предвид вида и тежестта на причинените телесни увреждания –
счупване на дясна ставна ямка на таза с изкълчване на тазобедрена става; вида
и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това
ограничения за ищеца – болнично лечение от 12 дни с извършени две
оперативни интервенции и домашно-амбулаторно лечение за период от около
3 месеца. Съобразено е заключението на СМЕ, според което вследствие на
счупването е поставена изкуствена тазобедрена става, което състояние във
времето търпи развитие с неблагоприятен ход – разхлабване и износване на
ставата, реакция на организма към чуждото тяло. Към момента на изготвянето
на тази експертиза вещото лице е констатирало, че такива изменения все още
не се наблюдават, тъй като ставата е поставена скоро, а измененията
настъпват след около 10 години.
От събраните в рамките на настоящето съдебно производство
медицински документи се установява следното:
Видно от приложеното копие от епикриза от Клиника по
неврохирургия при МБАЛ „Сърце и мозък” ЕАД, гр.Плевен се установява, че
З. И. е бил на лечение от 28.12.2021 г. до 01.01.2022 г. с диагноза: Други
спондилози с радикулопатия, поясен отдел. В анамнезата е отразено, че
постъпва по повод болки в лумбалния отдел на гръбначния стълб, ирадиращи
към седалищната област и към десния крак по задната част на бедрото до
коляното. Отразено е също, че е опериран преди две години по повод смяна
на ТБС. При приемането има анталгична походка и се придвижва с помощно
средство. При извършен консулт с ортопед е констатирана хипотрофия на
бедрената и подбедрената мускулатура, а при сгъване и вътрешна ротация се
генерира болка в дясна ТБС и КС. На 31.12.2021 г. е извършена операция –
под дълбока венозна анестезия е извършена ендоскопска трансфораминална
монополярна нуклеотомия, адхезиолиза и дебридман на срастванията,
ангажиращи коренчето, доралния сак и задния надлъжен лигамент по
медиална линия, като са премахнати сраствания от аксилата на корена.
Аплицирани са НСПВС и обезболяващ медикамент в отвора и в дискалното
пространство. Под рентгенов контрол е извършена радиофреквентна
5
термоаблиция на Л4-Л5 фасетни стави двустранно. Следоперативният период
е протекъл гладко , проведено е медикаментозно лечение и е изписан с
клинично подобрение и стабилизирано състояние.
От плиложеното копие от епикриза от Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Сърце и мозък” ЕАД, гр.Плевен се установява, че
З. И. е бил на лечение от 18.01.2022 г. до 26.01.2022 г. с диагноза: Счупване на
дясна ставна ямка на таза, алопластика на таза в дясно и ендопротезна
мобилизация в дясно. При снемане на анамнезата е отразено, че пациентът е
операриран преди две години – алопластика на дясната ТБС, но от около
месец се оплаква от болки в областта на дясна ТБС, които ограничават
значимо ежедневната му дейност. При приемането му е в добро общо
състояние, адекватен, с анталгична походка с накуцване в дясно.
Констатирана е хипотрофия на седалищна и бедрена мускулатура, скъсяване
на долен десен крайник с около 2 см., ограничени и болезнени движения в
дясна ТБС. На 20.01.2022 г. е извършена оперативна интервенция – ревизия и
смяна на ТБС с керамична глава. По време на престоя е проведено
медикаментозно лечение и антикоагулантна профилактика. Изписан е с
дадени указания за придвижване с две помощни средства за срок от 2 месеца
и антикоагулантна профилактика за още 30 дни.
По делото са представени 4 бр. фактури, издадени на 31.01.2022 г. от
МБАЛ „Сърце и мозък” ЕАД, гр.Плевен на З. А. И. за следните стоки и
услуги: ревизионна ендопротеза на стойност 6 310,00 лв.; сет за тазобедрено
ендопротезиране на стойност 98,00 лв.; избор на екип в Клиника по
ортопедия и травматология на стойност 500,00 лв.; подобрени битови условия
на стойност 120,00 лв. Пред застрахователя е било представено преводно
нареждане от 28.01.2022 г., от което е видно, че в полза на МБАЛ „Сърце и
мозък” ЕАД са преведени общо 7 028,00 лв. с основание „Ендопротезиране
на З. И.”.
Между страните не се спори, че З. А. И. е отправил до ЗК „Лев Инс”
АД искане вх.№ 3252/25.03.2022 г. за заплащане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лв. и
допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 028,00 лв.,
търпени вследствие ПТП от 26.12.2019 г. Във връзка с така заявената
претенция застрахователят е изискал представяне на допълнителни
доказателства. В приложената застрахователна преписка няма данни за
определяне и изплащане на допълнителни обезщетения.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.Т., който е баща
на съпругата на ищеца, се установява, че след първата операция З. И. е
продължил да има болки и да не може да се придвижва, след което му е била
направена и втора операция в гр.Плевен, при която му е била сменена ставата
и са премахнати винтове. Според свидетеля, първоначално след тази
операция той е помагал на ищеца да се изправя и го е обслужвал.
Впоследствие ищецът е започнал да се придвижва с помощта на две патерици
за период от около един месец, а след контролен преглед в продължение на
още около един месец се е придвижвал с помощта на една патерица.
Впоследствие е започнал да се движи с помощта на бастун. Свидетелят
заявява, че през този период от време ищецът е имал болки и е приемал
болкоуспокояващи лекарства, които употребява и до момента. От
свидетелските показания се установява, че и до момента ищецът накуцва с
6
единия крак, а при натоварване кракът започва да го боли повече. Според
свидетеля, ищецът не шофира и има проблеми при возенето с кола, тъй като
не може да си сгъне крака като седне. Свидетелят твърди, че преди ПТП зет
му е работил в строителството и е бил шпакловчик, но сега не работи, тъй
като състоянието на крака му не позволява да стои цял ден и да се качва на
скеле.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ, което не е оспорено
от страните и е прието от съда като обективно и компетентно, се установява,
че извършените оперативни интервенции в края на 2021 г. и началото на 2022
г. са били необходими и адекватни съобразно установеното здравословно
състояние на З. И.. Приложеното лечение е било оперативно и
медикаментозно и продължителността му е била съобразена с поставените
диагнози. Според експерта, прогнозата за развитие на здравословното
състояние на ищеца е неблагоприятна по отношение на функцията на долен
десен крайник.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че след извършен личен
преглед е констатирал, че има остатъчни проявления за ищеца, изразяващи се
в нарушение на походката му – накуцване вдясно, което се дължи на слабост
на мускулатурата вследствие претърпените оперативни интервенции и
отбременяване на десния долен крайник. Вещото лице е констатирало, че е
налице хипотрофия – намаляване обема на бедрената мускулатура с около
един сантиметър, както и че са налице болки при претоварване и при промяна
на времето. Според експерта, при такова протезиране се ограничава
трудоспособността. Прогнозата, както при всяко протезиране, е
неблагоприятна, тъй като ставата се износва с времето, а организмът има
реакция към чуждото тяло. Вещото лице посочва, че след така оперативна
интервенция винаги е препоръчително да има рехабилитация, тъй като при
нея се подобрява обема на движенията и се възстановява мускулатурата.
При така възприетото от фактическа страна настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.51,
ал.3 вр.ал.1, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД.
Претендира се присъждане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени вследствие
влошаване на здравословното състояние на ищеца, което не е било
предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване.
С оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице
влязло в сила съдебно решение по предходно производство, и при зачитане
силата на присъдено нещо, съдът приема за установени правно релевантните
факти на нормата на чл.45 ЗЗД, както и фактът, че е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника ЗК "Лев Инс" АД към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и пряко доказване да докаже
настъпило влошаване (ексцес) на здравословно му състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение; настъпили
нови неимуществени и имуществени вреди, необезщетени до момента;
причинна връзка между новонастъпилите вреди и деликта.
От събраните по делото доказателства се установи, че при
7
първоначално определеното обезщетение за неимуществени вреди съдът е
взел предвид вида и тежестта на получените телесни увреждания при ПТП, а
именно - счупване на дясна ставна ямка на таза с изкълчване на тазобедрена
става; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това
ограничения за ищеца – болнично лечение от 12 дни с извършени две
оперативни интервенции в края на 2019 г. и началото на 2020 г. и
възстановителния период от около 3 месеца. Съобразено е поставянето на
изкуствена тазобедрена става, което състояние във времето търпи развитие с
неблагоприятен ход.
От събраните доказателства в рамките на настоящето съдебно
производство – медицински документи, свидетелски показания и
заключението на СМЕ, се установи, че след първоначално проведеното
лечение не е настъпило подобрение в здравословното състояние на ищеца З.
И., а същият е продължил да има ограничени и болезнени движения на
ставата, скъсяване на увредения крайник, хипотрофия на мускулатурата,
накуцваща походка и придвижване с помощно средство. Състоянието му е
наложило болнично лечение от общо 2 седмици в края на 2021 г. и началото
на 2022 г., при което са му извършени две нови оперативни интервенции,
като при втората е извършена нова смяна на ставата, след което е последвал
нов възстановителен период от няколко месеца. Това влошаване на
здравословното състояние на ищеца е във връзка с претърпяната травма при
ПТП от 26.12.2019 г. и е довело до разстройство на здравето с трайни
затруднения на движението на засегнатия крак. Както бе посочено, при
присъждане на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди е
отчетено, че поставянето на изкуствена тазобедрена става е състояние, което
има неблагоприятен ход във времето, който е свързан с износване на
материала след около 10 години или с възможно отхвърляне на чуждото тяло
от организма. В случая обаче влошаването на здравословното състояние на
ищеца е настъпило около 2 години след първоначалната оперативна
интервенция и не се дължи на посочените причини. Ето защо съдът намира,
че така установените неимуществени и имуществени вреди не са били
предмет на спора по т.д.№ 77/2020 г. по описа на ОС-Враца и не се покриват
от първоначално присъдените обезщетения, което обуславя основателност на
исковите претенции за вреди от ексцес на заболяването.
В т.11 на ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице,
означава да бъде определен от съда онзи паричен еквивалент на болките,
страданията, неудобствата, физическите, емоционални и психически
сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
констатирания ексцес на заболяването следва да бъдат отчетени претърпените
две нови оперативни интервенции в края на 2021 г. и началото на 2022 г., при
едната от които му е поставена нова изкуствена тазобедрена става;
продължителността на болничния престой от 12 дни, както и
продължителността на възстановителния период от около 4-5 месеца;
физическият, психически, битов и социален дискомфорт по време на
възстановителния период – в началото след операцията ищецът е бил изцяло
8
зависим от грижите на трети лица, а впоследствие е започнал да се изправя и
да се придвижва сам - първоначално с помощта на патерици, а след това и с
бастун; невъзможността да полага труд; прогнозата за възстановяването,
която продължава да е неблагоприятна; промените в икономическите
условия.
Същевременно съдът отчита възрастта на ищеца, която предполага
сравнително добра възможност за възстановяването му. Освен това не са
доказани физически и психически страдания, които да надвишават
обичайните такива за подобен род оперативни интервенции и да изискват по-
продължителен период на въстановяване от обичайния. Що се касае до
неблагоприятните прогнози относно здравословното състояние, свързани с
износването на материала на изкуствената става, с болките, които могат да се
появяват при претоварване и пр. съдът намира, че тези вреди са обхванати от
първоначално присъденото обезщетение.
При изложените съображения съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
влошаване на здравословното му състояние е в размер на 20 000,00 лв., до
който размер следва да бъде уважен предявения иск. В останалата част до
пълния предявен размер от 40 000,00 лв. искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен.
От събраните писмени доказателства се установи, че ищецът е
заплатил общо 7 028,00 лв. във връзка с извършеното през 2022 г. ново
ендопротезиране. При това положение съдът намира, че исковата претенция
за имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло.
Тези суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва,
считано от 25.03.2022 г. – установената по делото дата, на която е заведена
претенцията при застрахователя.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените разноски
съразмерно с уважената част от исковите претенции. По делото са налице
доказателства за направени разноски от З. И. в общ размер от 2 381,12 лв., в
т.ч. – 1 881,12 лв. внесена държавна такса и 500,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за СМЕ. От тези разноски следва да му бъде присъдена част в размер
на 1 368,48 лв., съответстваща на уважената част от исковите му претенции.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА вр. на
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв.Ж. Д. сумата от 2 200,00 лв. съобразно уважената част от иска за
неимуществени вреди, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразно действащата към момента на приключване на
устните състезания разпоредба на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата (изм. ДВ бр.88
от 2022 г.), и сумата от 1002,80 лв. за уважения в пълен размер иск за
имуществени вреди, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразно действащата към момента на приключване на
устните състезания разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. ДВ бр.88
от 2022 г.), или общо сума в размер на 3 202,80 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. От данните по делото
е видно, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
9
размер на 1 000,00 лв. От тази сума следва да му бъде присъдена част в размер
на 425,28 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.51, ал.3 вр.ал.1, вр. чл.45
вр. чл.52 ЗЗД Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски,
бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на З. А. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания поради влошаване здравословното състояние на ищеца, вследствие
на ПТП от 26.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, и
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над уважения до
пълния претендиран размер от 40 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.51, ал.3 вр.ал.1, вр.
чл.45 вр. чл.52 ЗЗД Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски,
бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на З. А. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата 7 028,00 лв. (седем хиляди и двадесет и осем
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
поради влошаване здравословното състояние на ищеца вследствие на ПТП от
26.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.03.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Застрахователна компания
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Студентски, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ
на З. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 1 368,48 лв.,
представляваща деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно с
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА Застрахователна компания
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Студентски, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.Ж. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Велико Търново, ул.”Васил
Левски” № 3, ет.1, сумата 3 202,80 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото пред първата инстанция безплатно
процесуално представителство.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК присъдените
суми в полза на ищеца З. А. И. и пълномощника му адв.Ж. Д. Д. да се
преведат по посочената в исковата молба банкова сметка: IBAN:
BG87IORT80481095009100, разкрита при "Инвестбанк" АД с титуляр Ж. Д.
Д..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З. А. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания "Лев Инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Студентски, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, сумата 425,28 лв.,
10
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните,
чрез техните пълномощници.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
11