Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 27.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 909
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищецът – Б.Н.М.
твърди, че на 07.11.2015г. около 11.27 е пострадал при ПТП настъпило в гр.
Асеновград. Той е управлявал велосипед и когато бил на кръгово движение на ул.
„Цар Иван Асен II”, ул.
„Александър Стамболийски” и ул. „Васил Левски” бил ударен от лек автомобил с
рег. № РВ 8924 ВХ, марка форд, модел фиеста,
управляван от К.Б.В.. Твърди, че виновен за ПТП- то е водача на автомобила.
Посочва, че от ПТП получил тежки травматични увреждания:
- контузия на главата,
- линеарна
фрактура на черепа вляво и
- контузия на мозъка. Субарахноидна хеморагия в
областта на десния темпорален лоб. Посочва, че относно описания лек автомобил е
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” с ответника. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 07.11.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото
разноски.
Ответникът – „ДЗИ – О.З.” ЕАД, в определения
от закона срок, е депозирал писмен отговор. В него признава настъпването на
следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение по
договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в исковата молба
автомобил, със застраховател
- ответното дружество, който договор е валиден
към датата на настъпило застрахователно събитие – 07.11.2015г. и
- настъпилото на 07.11.2015г.
Поддържа, че пред дружеството е предявена
претенция за изплащане на обезщетение по повод процесното
ПТП, като последния е определил и изплатил на 13.07.2018г. сума в размер на
30 000 лв. по сметка на ищеца. Поддържа, че с изплатеното от дружеството
обезщетение същото е изпълнило в пълнота възникналото във връзка със
застраховка „гражданска отговорност” задължение. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоностния резултат от страна на пострадалия,
като твърди, че същият е управлявал велосипеда в лявата лента за движение,
което е нарушение на чл. 80, ал. 2 от ЗДвП.
Моли да се постанови
съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът с доклада на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване в настоящото производство следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение по
договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в исковата молба
автомобил, със застраховател
- ответното дружество, който договор е валиден
към датата на настъпило застрахователно събитие – 07.11.2015г. и
- настъпилото на 07.11.2015г.
Относно
описаното в исковата молба ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица№ 93 от 09.11.2015г. /страници 5 - 6 от делото/.
На
страници 9 – 13 от делото е представена присъда №85 от 08.06.2016г. по нахд №541/2016г. по описа на Асеновградския
районен съд, която е влязла в сила на 24.06.2016г. С този съдебен акт е признат
К.Б.В. за виновен за това, че на 07.11.2015г. в гр. Асеновград при управление
на лек автомобил форд фиеста с рег. №******е нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Б.Н.М. две средни телесни повреди изразяващи се в
линеарно счупване на черепа в лявата слепоочна област
в съчетание с разкъсно – контузна
рана в слепоочно – теменната област отляво и черепно – мозъчна травма,
представляваща контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в дясната слепоочна област и контузия на главата. В мотивите съдът е
приел като смекчаващо отговорността обстоятелство – съпричиняване
от страна на пострадалия, без да е конкретизирано в какво деяния се изразява
това.
От
представената на страница 14 от делото епикриза
издадена от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – гр. Пловдив се установява, че ищецът е
постъпил след злополуката в Клиника по неврохирургия, където е проведено
консервативно лечение и е изписан на 12.11.2015г. с препоръка – да спазва
лечебно – охранителен режим за 30 дни и са изписани два медикамента.
Към
отговора на исковата молба е представено платежно нареждане с дата –
13.07.2018г. от ответника с получател ищеца за сумата от 30 000 лв.
По
делото по искане и на двете страни е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че въз
основа единствено на представената по делото и описана по-горе епикриза може да се направи извод ,че след проведеното
медикаментозно лечение състоянието на пострадалия се е подобрило /тоест
оплакванията от главоболие са отзвучали/, а отразеното контролно – образно
изследване /скенер/ на главата описва намаляване на локалния субурахноиден кръвоизлив /областта на десния слепоочен дял
на мозъка/, тоест неврологичното състояние при ищеца е било добро /без
отклонения от нормата/ както по време на престоя и при изписването не се
описват неврологични отклонения. На 06.06.2019г. вещото лице е извършило
преглед на ищеца, при който е установило, че същият не съвсем адекватно
отговаря на поставените въпроси. Походката е много бавна, с щадене
натоварването, особено на левия крак /придвижва се самостоятелно с проходилка, каквато има до леглото му/. Според вещото лице болковия синдром и затрудненото ходене не е неврохирургичен проблем и е наложително консултация с
ортопед. Относно описаната от близките промяна в поведението на пострадалия от
около една година /започнал да забравя, в някои случаи не познава близките си,
станал по – забавен, не съвсем критичен и др./ вещото лице определя като
симптоми на начало на деменция. Но също така посочва,
че не може да се определи дали това е израз на претърпяната черепно – мозъчна
травма или проява на мозъчно – съдова болест с изменения в мозъка /описани са
данни от скенера на мозъка в епикризата за наличие на
„стари исхемични зони”/. Относно възстановителния
период при ищеца вещото лице е посочило, че от описаното в епикризата
се установява:
- контузна рана в
лявата слепоочно – теменна област на главата – която е повърхностна рана и има
оздравителен период от около 2 – 3 седмици и
-
основна травма на мозъка, относно която са описани единствено данни за
главоболие, което е отзвучало при самия престой в болницата след медикаментозно
лечение, като относно нея общия възстановителен период е от 3 до 6 месеца.
При така
установените факти по делото съдът прави следните изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
- механизъм на процесното ПТП,
- причиняване на описаните в
исковата молба телесни увреждания на ищеца,
- причинно – следствена връзка
между описаните в исковата молба увреждания на ищеца и процесното
ПТП,
-предприетите
действия от ищеца за възстановяване на причинените травми от процесното ПТП и
-
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има настъпили трайни увреждания, които не могат да
бъдат преодолени.
Относно механизма на настъпване
на процесното ПТП са събрани следните доказателства,
които са описани по-горе в мотивите на настоящото решение: постановената
присъда и авто – техническа експертиза. Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид представената присъда и посочената правна норма съдът приема, че
се установява вината на водача на лекия автомобил за настъпване на процесното ПТП.
От
представените по делото медицински документи и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установяват причинените на ищеца телесни увреждания
описани в исковата молба, предприетите действия за възстановяването им,
причинените страдания на ищеца и възстановителния период. Не се установява към
настоящия момент съществуване на трайни увреждания за ищеца в резултат на
получените травми от процесното ПТП, така както се
твърди в исковата молба.
Предвид
изложеното съдът приема, че ищецът е доказал всички предпоставки, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност” относно участвалото превозно средство в процесното
ПТП относно претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Това означава, че съдът следва да съобрази всички установени
факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния
случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на настъпване на увреждането – 83 г., продължителният лечебен и
възстановителен период от около 3 - 6 месеца след претърпяното ПТП, интензитета
на болките – главоболие, което е отшумяло още по време на престоя в болницата и
изживения стрес от инцидента, съдът приема,
че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
От представеното по делото платежно
нареждане и обстоятелството, че ищецът не е оспорил този факт, съдът приема, че
така определеното обезщетение от 30 000 лв. е заплатено на ищеца преди
датата на завеждане на исковата молба.
С оглед на изложеното съдът счита, че
предявеният иск за сумата от 100 000 лв. – претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП от ищеца следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Ответникът не оспорва факта, че
дължимото обезщетение за процесното ПТП относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди е 30 000 лв., така както е приел
и настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъде изследван
поставения от ответника въпрос за наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия.
Относно направените по делото разноски
Ищецът
е освободен от заплащане на разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Предвид
изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на пълномощника
на ищеца за присъждане в тежест на ответника на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Направените
от ответника разноски са в размер на 100 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сумата 100 лв. и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Н.М., ЕГН – **********
със съдебен адрес: ***. ******– чрез адвокат В.А. срещу „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание §22 от Преходните и заключителните
разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ за сумата от 100 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.11.2015г. в гр. Асеновград, относно което е постановена
присъда №85 от 08.06.2016г. по нахд №541/2016г. по
описа на Асеновградския районен съд, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.Н.М., ЕГН – **********
със съдебен адрес: ***. ******– чрез адвокат В.А. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК-******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 200 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: