РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот,
намиращ се в гр*********** и потребител на ВиК услуги, с абонатен номер ****. Сочи се,
че от няколко години ищецът и семейството му не обитават жилището, но им правело
впечатление, че получават високи сметки за потребена вода. Излагат се твърдения, че на
20.07.2020г. с А*** за демонтаж и монтаж на водомер, съществуващият водомер в имота
бил сменен с нов, като в протокола са описани показания на демонтирания водомер-1053
куб.м. На 24.09.2020г. ищеца П. установил при явяване на каса на ВиК, че в продължение на
години му е начислявана вода ежемесечно, въпреки, че не е потребявал. Платил най-старата
сметка на стойност 9,46лв. Към посочения момент му било казано, че дължи 194,28лв.
Ищецът твърди, че фактурираните суми са недължими, тъй като не е доставена и ползвана
вода. Ищецът заявява, че на 14.01.2021г негов пълномощник получил отговор от ВиК, че
индивидуалният водомер на ищеца е повреден от 2015г. и съгласно чл.20 ал.1 от ОУ
***операторът прави предписание за отстраняване на повредата с водомера и през периода
на повредата се начисляват по 5 куб.м нетоплофицирано жилище на член от семейството, а
при сгради етажна собственост количествата се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб.м за
всеки обитател. Сочи се, че ищецът получил покана от ответника за заплащане на 12бр.
фактури издадени в периода 15.06.2019г.-15.01.2022г на обща стойност 259,24лв. Ищецът
счита ,че реално потребените от него услуги са 1053 куб.м, съобразно показанията на
водомера при неговия демонтаж. Счита, че ответника няма основание да начислява
служебно вода, която не е консумирана. На следващо място, ищецът заявява, че установил,
че е платил недължимо на ответника сумата 260,55лв- по посочени в исковата молба
фактури, които претендира да му бъдат възстановени като недължимо платени, без правно
основание. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което
да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника начислената сума в размер
182,81лв. по посочени фактури, издадени в периода 30.09.2019г.-28.02.2020г., както и
осъждане на ответника да му заплати сумата 260,55лв., представляваща недължимо платени
фактури посочени в исковата молба, издадени в периода 30.10.2015г.-28.06.2019г., ведно със
1
законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на
предявените искове. Твърди, че на 29.10.2015г. е било установи, че водомера на ищеца е
повреден, с повреда „засича“, като абоната се бил подписал в карнетата, с която се счита
уведомен за повредата и му е дадено предписание да отстрани повредата на водомера.
Твърди, че съгласно чл.11 ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г доставката, монтажа,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Сочи се, че едва на 20.07.2020г. водомерът е подменен в нов и пломбиран.
Сочи се, че през периода на повредата е начислявано служебно количество потребление
съгласно чл.26 ал.2 чл.25 ал.8 и 10 от ОУ. Твърди, че не е подадено заявление, че не живее
никой в имота за временно преустановяване на В и К услугите. С оглед гореизложеното,
отправя искане до съда за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото нотариален ак*****, ищецът П. Т. П. е собственик
на недвижим имот, намиращ се в ****представляващ апартамент ****.
По делото се установи, че ищецът П. Т. П. е потребител на ВиК услуги в обект
присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, стопанисвана от ответника, с
абонатен номер ****.
На 20.07.2020г. с акт **** за демонтаж и монтаж на водомер, намиращият се в
апартамента на ищеца водомер е сменен с нов. В протокола са посочени показанията на
демонтирания водомер *** куб.м. Протоколът е подписан от абоната и от водопроводчик-
упълномощено лице.
Ищецът е отправил на 25.11.2020г. искане до ответното дружество да сторнира
неплатени фактури, ако установи, че потребената вода е по-малко от фактурираната, като
извърши справка и съпостави с показанията на демонтирания водомер.
От страна на ответника на 08.12.2020г. е изпратен до ищеца отговор, в който е
посочено, че индивидуалният му водомер е бил повреден от 2015г. и през периода на
повредата се начисляват по 5 куб.м за нетоплофицирано жилище на член от семейството,
като при сгради ЕС количествата се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки
обитател.
Представена е справка за консумация на абонат за период 2006г.-2020г, за обект
гр.*****.
От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната за
периода 28.09.2015г.-16.08.2016г. е видно, че за м.септември 2015г. е извършен отчет, а от
29.10.2015г. са начислявани служебно между 2-4 кубика вода на месец.
По делото е представена справка за консумация на главен водомер за процесния
адрес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н В Н и Н А
П, служители на ответното дружество. Свидетелката Н, която работи в ответното дружество
на длъжност „ръководител отдел реализации“, разпитана каза, че на карнетата инкасаторът е
2
отбелязал, че водомерът на абоната „засича“. Свидетелката заяви, че абоната бил
предупреден в тримесечен срок по ОУ да подмени водомера за негова сметка, което
направил по-късно/през 2020г./ и през този период е начислявана служебно консумация,
съгласно ОУ и общия водомер. Свидетелката заяви, че ищецът не е подавал информация,
че никой не живее в жилището. Свидетелят П, разпитан каза, че работи като инкасатор в
ответното дружество и отчита процесния обект от 2014г. Свидетелят заяви, че при отчета на
29.10.2015г. констатирал, че измервателният уред в жилището на ищеца „засича“. Направил
тази проверка защото му направило впечатление, че от продължително време няма разход на
вода. Абоната живеел на село, а в апартамента живеела дъщеря му. Свидетелят каза, че не
винаги е имало кой да отвори жилището, за да направи отчет на водомера. Записвал
служебно минимално количество вода, като съобразявал показанията на общия водомер.
Свидетелят каза, че през 2021г е бил сменен водомера и към момента няма проблем с
отчитането на водата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, чрез който ищецът претендира съдебно признаване несъществуването в полза на
ответника на вземането за исковата сума. Като титуляр на спорното право, в тежест на
ответната страна е доказването на пораждащите спорното право факти, а именно че в
резултат на извършената проверка законосъобразно и правилно при наличие на
предпоставки за това служебно е начислил сътоветното количество вода и че правилно е
определена неговата стойност.
По делото не е спорно, че имотът, в който се намира апартамента на ищеца е
водоснабден, като ищецът е собственик на имота, за който е открита партида с абонатен
номер ****, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от
ответното дружество по смисъла на пар 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на
ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като не е спорно, че ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение
между страните.
Съгласно чл.32 от Наредба №4 за условията и реда на присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено от
монтираните водомери, като данните се отбелязват в карнета, върху която полага подпис
потребителя или негов представител.
Съгласно чл.11 ал.5 от Наредба №4, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери са задължение на потребителите, като съгласно чл.32 ал.2 от Наредбата, при
констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок
за отстраняване на повредата на водомера.
3
Съгласно чл.26 ал.2 от ОУ, при повреждане на индивидуален водомер на потребителя,
операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за
съответния период от предходната година за срока на предписанието, а именно: три месеца.
След изтичане на три месеца, ВиК операторът таксува потребителя по реда на чл.25 ал.8 до
разликата на общия водомер и ал.10 от ОУ, като при липса на индивидуални водомери
месечното количество изразходвана вода се определя по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м-при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а при сгради ЕС
определените по реда на ал.8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за
всеки обитател.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
начин, че ищецът е потребил количеството вода, което се претендира да заплати по
процесните фактури, издадени в периода 30.09.2019г.-28.02.2020г. Видно от
доказателствата, същите не са за реално потребление, а за служебно начислени кубици вода,
по корекционна процедура, на която се позовава ответника. Ответникът ,чиято е
доказателствената тежест не установи по безспорен начин ,че е било налице основание за
прилагане на корекционна процедура и начисляване на количество вода ,съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ОУ. От представените писмени доказателства-карнетен лист е
видно ,че за обекта на потребление е начислявано служебно количество вода. Не се установи
по безспорен начин, че водомерът в обекта на ищеца е бил повреден ,както и от кой момент
е повредата, в какво се изразява. Не се установи също така, ответникът да е уведомил по
надлежен ред потребителя за подмяна на водомера. Свидетелят П заяви, че е констатирал
«засичане» на водомера, за което устно уведомил представител на абоната, но съдът счита,
че за да възникне основание за ангажиране на отговорността на потребителя е необходимо
повредата да е била констатирана по безспорен начин и да бъде надлежно уведомен абоната
за задължението за подмяна на водомера и причината за това. Показанията на разпитаните
свидетели не доказват възникване на основание за провеждане на корекционна процедура в
посочената от ответника хипотеза. Не се установи дали след демонтирането водомера е бил
проверен и дали е установена повреда в него. Не се установи и как е определен размера на
служебно начислените кубици вода, като ответникът посочи приложимата норма, без
конкретно да посочи за обекта на ищеца на каква база е определен размера куб.м и дали
същите са правилно определени. Ответникът не доказа по безспорен начин размера на
служебно начислените кубици вода, както и периода, за който са потребени. Разпоредбата
на чл. 82 от ЗЗД регламентира виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на потреблението на вода, да се иска заплащане на количество вода,
което не е доставено и надлежно отчетено в обекта на потребление. Ето защо съдът приема,
че за ответника не е било налице основание да претендира от ищеца заплащане на
количество вода и ВиК услуги, които не се установи да са реално доставени и потребени в
имота, по фактури *****в общ размер 182,81лв., поради което не се дължи заплащането им.
Изложените съображения обуславят уважаване на предявения отрицателен
4
установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи исковата сума от 182,81лв. по горепосочените фактури.
По иска по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне. По делото не е спорно, че ищецът е заплатил процесните 35 броя фактури, издадени
в периода 30.10.2015г.-28.06.2019г. на обща стойност 260,55лв. Същите са за служебно
начислено количество вода, което не се установи да е потребено в обекта на ищеца. Видно
от констативния протокол при демонтажа водомерът е с показания ***, а за периода след
2015г. е направено само служебно отчитане на водомера. Ответникът не установи наличие
на основание за начисляване на служебно количество вода в заплатените от ищеца размери
по фактурите издадени в периода 30.10.2015г.-28.06.2019г. Представените справки са
документи изходящи от ответника и не обвързват ищеца сами по себе си, тъй като не се
ползват с материална доказателствена сила, а са частни документи. Ответникът не ангажира
безспорни доказателства за възникване на основание за провеждане на корекционна
процедура, при която е начислил служебно количество вода. При това положение и след
като ответникът не доказа наличие на основание за начисляване на посочените във
фактурите количества вода, които е претендирал от ищеца и които ищецът е заплатил, то
следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца заплатените от него стойности на 35
броя фактури, издадени в периода 30.10.2015г.-28.06.2019г., като недължимо платени и
искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД следва да се уважи в претендирания размер от 260,55лв.
С оглед основателност на иска за главница от 260,55лв, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/05.08.2022г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 450 лева, от които държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В**********” ООД, ЕИ*********,
със седалище и адрес на управление: ****, че П. Т. П. с ЕГН **********, с адрес гр.**** НЕ
ДЪЛЖИ на „В********” ООД, ЕИК ******** гр. В.Търново сумата от 182,81 лева /сто
осемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща начислена сума за вода
и ВиК услуги по фактури *****. в общ размер 182,81лв.
5
ОСЪЖДА „В******” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. П. с ЕГН **********, с адрес гр**** сумата общо 260,55лв.
/двеста и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща недължимо платени
фактури, както следва: №**********/*****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба/05.08.2022г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. П. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата от общо
450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6