РЕШЕНИЕ
№ 260767/20.10.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12103 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба с вх. № * г. от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище ***,
представлявано от Бл. Н. – изп. директор, чрез процесуален представител срещу П.М.И., ЕГН ********** и И.Т.И., ЕГН **********,*** и Т.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с
което да:
1.
осъди П.М.И. и И.Т.И. да му заплатят, в условия на
солидарност, сума в общ размер на 621.37 лв., представляваща 1/3 част от
задължение, цялото в размер на 1864.10 лв., формирана, както следва:
-
сумата от 207.80 лв. – 1/3 част от главница, цялата в размер на 623.41 лв., за
периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г.;
-
сумата от 47.41 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 623.41 лв., цялото в размер на 142.22 лв., за периода от
01.12.2016 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 250.07 лв. - 1/3 част от главница, цялата в размер на 750.22 лв., за
периода от м. 11.2017 г. до м. 09.2018 г.
-
сумата от 26.72 лв. – 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 750.22 лв., цялото в размер на 80.17 лв., за периода от
01.01.2018 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 87.15 лв. - 1/3 част от главница, цялата в размер на 261.45 лв., за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2019 г.
-
сумата от 2.21 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху главницата
от 87.15 лв., цялото в размер на 6.63 лв., за периода от 01.01.2019 г. до
14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;
2.
осъди Т.И.Т. да му заплати сума в общ размер на 1242.73
лв., представляваща 2/3 части от задължение, цялото в размер на 1864.10 лв.,
формирана, както следва:
-
сумата от 415.61 лв. – 2/3 части от главница, цялата в размер на 623.41 лв., за
периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г.;
-
сумата от 94.81 лв. - 2/3 части от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 623.41 лв., цялото в размер на 142.22 лв., за периода от
01.12.2016 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 500.15 лв. - 2/3 части от главница, цялата в размер на 750.22 лв., за
периода от м. 11.2017 г. до м. 09.2018 г.,
-
сумата от 53.45 лв. – 2/3 части от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 750.22 лв., цялото в размер на 80.17 лв., за периода от
01.01.2018 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 174.30 лв. - 2/3 части от главница, цялата в размер на 261.45 лв., за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2019 г.,
-
сумата от 4.42 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 87.15 лв., цялото в размер на 6.63 лв., за периода от 01.01.2019
г. до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се излага, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, като ответниците се легитимират като собственици на
топлофицирания недвижим имот, находящ се в гр. В., ЖК „В. В.“, бл. * и по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ са потребители на топлинна енергия. Твърди се,
че ответниците П.М.И. и И.Т.И. притежават по 1/3 идеална част от
правото на собственост върху топлофицирания недвижим имот, а Т.И.Т. е
собственик на останалите 2/ 3 ид. ч. Сградата, в която се намира обекта е
присъединена към топлопреносната мрежа (присъединяването на Етажната
собственост на бл. *, вх. * в ж. к. „Вл. В.”, гр. В. е извършено през 1994 г.)
Към момента на влизане в сила общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия процесната етажна собственост е била топлофицирана. Твърди, че
за процесния период са действали Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. - В.“ ЕАД, одобрени с решение № * г. на
ДКЕВР, в сила от 13.01.2008 г.
Ответниците
– П.М.И. и И.Т.И., депозират писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за неоснователност на претенциите.
Възразяват срещу валидността на облигационната обвързаност между страните, а
също и основанието за ангажиране на солидарната им отговорност. Оспорват
качеството си на потребители на топлинна енергия, като в тази връзка намиран
текста на чл. 153 от ЗЕ за неприложим, поради противоречието му с Директива
2011/83/ЕС. Възразяват и срещу твърдението за доставка на топлинна енергия,
като считат, че не се налице и предпоставки за служебно начисление. Отправят
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът
– Т.И.Т., чрез назначения особен представител,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените от
ищеца твърдения за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа,
качествотвото му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, а също и
относно доставката на топлинна енергия през исковия период в конкретния обект.
Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове.В проведеното открито
съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора чрез
процесуаните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства,
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно
доказване, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа, поддържана от ищцовото дружество,
съответно че ответниците има качеството потребител на топлинна енергия, стойността на доставеното
количество топлинна енергия, изискуемостта на задължението и размера на
мораторната лихва върху главниците.
В случая по делото е
липсвал спор, а и от приложените справки по лица в Службата по вписванията и договор за покупко – продажба от * г., оформен в НА № *г. по описа на нотариус М. Т. с
район на действие ВРС, се установява, че към процесните периоди ответниците П. и И. Илиеви са притежавали правото на собственост върху 1/3 ид.части от процесния имот находящ се гр. В., ж.к. Вл.В. бл.*,
а ответникът Т.Т. е бил собственик на останалите 2/3 ид. части.
По делото не се спори и че ответниците И. и П.И. са
съпрузи видно и от удостоверение изх. № * г. от Община В..
От събраните по делото доказателства, включително пусков фиш за отоплителен сезон *г. за бл. *, вх. *се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабден.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с
Решение № *г. и Решение № *г. на ДКЕВР, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Дори и при прекратяване на топлоподаването на подаването на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от определена абонатна станция
съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази насока са
и постановките на ТР № 2/25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В
тълкувателния акт е изяснено, че отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал.6 ЗЕ). Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между
етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката
на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия на сградата ЕС. /цит.ТР № 2/2016 г. ОСГК на ВКС/.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия, независимо от обстоятелството, че топлоотдаващите уреди
в имота за премахнати и не са били налице в процесните периоди м.10.2016 г. до
м.07.2017 г., м.
11.2017 г. до м. 09.2018 г. и м. 11.2018
г. до м. 04.2019 г., което обстоятетелство по делото също не е спорно.
Доставените
и потребени количества топлинна енергия обаче са своевременно оспорени от всеки от ответниците. Същевременно ищецът не е
ангажирал годни доказателства претендираното
количество доставена ел. енергия е реално потребено.
Приложените извлечения от сметка 411 „Клиенти“ за процесния партиден
№ 17161, справка за месечни данни на абонатна станция за ж.к. Вл.Варненчик, бл.
202, вх. 5 и справка по партида на месечни разпределения за партиден № *, фактура № * г. също не могат
да обосноват извод за обратното, тъй
като са едностранно съставени от оператора частни свидетелстващи документи. Съдът
обаче не разполага с правомощие да дава указания на страната, че ангажираните
от нея доказателства във връзка с поддържаното твърдение, за което носи
доказателствена тежест не го
установяват Решение №
38/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г.,
I т. о., ТК. Тоест задължението на съда не е да укаже, че страната
не сочи годни доказателства, а че не сочи доказателства въобще за определени
факти.
При това положение исковите претенции подлежат на отхвърляне, като
недоказана.
По разноските:
При този изход на спора,
разноските за адвокатско вънаргажадение от 300,00 лв. за отхвърлената претенция
се следват в полза на ответниците П. и И. Илиеви на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище ***,
срещу П.М.И., ЕГН ********** и И.Т.И., ЕГН **********,*** и Т.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** с искане до съда да постанови решение, с
което да:
1.
осъди П.М.И. и И.Т.И. да му заплатят, в условия на
солидарност, сума в общ размер на 621.37 лв., представляваща 1/3 част от
задължение, цялото в размер на 1864.10 лв., формирана, както следва:
-
сумата от 207.80 лв. – 1/3 част от главница, цялата в размер на 623.41 лв., за
периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г.;
-
сумата от 47.41 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 623.41 лв., цялото в размер на 142.22 лв., за периода от
01.12.2016 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 250.07 лв. - 1/3 част от главница, цялата в размер на 750.22 лв., за
периода от м. 11.2017 г. до м. 09.2018 г.
-
сумата от 26.72 лв. – 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 750.22 лв., цялото в размер на 80.17 лв., за периода от
01.01.2018 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 87.15 лв. - 1/3 част от главница, цялата в размер на 261.45 лв., за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2019 г.
-
сумата от 2.21 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 87.15 лв., цялото в размер на 6.63 лв., за периода от 01.01.2019
г. до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;
2.
осъди Т.И.Т. да му заплати сума в общ размер на 1242.73
лв., представляваща 2/3 части от задължение, цялото в размер на 1864.10 лв.,
формирана, както следва:
-
сумата от 415.61 лв. – 2/3 части от главница, цялата в размер на 623.41 лв., за
периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г.;
-
сумата от 94.81 лв. - 2/3 части от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 623.41 лв., цялото в размер на 142.22 лв., за периода от
01.12.2016 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 500.15 лв. - 2/3 части от главница, цялата в размер на 750.22 лв., за
периода от м. 11.2017 г. до м. 09.2018 г.,
-
сумата от 53.45 лв. – 2/3 части от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 750.22 лв., цялото в размер на 80.17 лв., за периода от
01.01.2018 г. до 14.06.2019 г.,
-
сумата от 174.30 лв. - 2/3 части от главница, цялата в размер на 261.45 лв., за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2019 г.,
-
сумата от 4.42 лв. - 1/3 част от обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 87.15 лв., цялото в размер на 6.63 лв., за периода от 01.01.2019
г. до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА „В.Е.В.”
ЕАД,
ЕИК *, със седалище ***, да заплати
на П.М.И., ЕГН ********** и И.Т.И., ЕГН **********,*** сумата 300,00
лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: