О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер260484 Година, 2022 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На двадесет и седми
юли …………….….….. Година две хиляди двадесет и втора
в закрито заседание в
следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар
………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………………………………………….…………….
като разгледа
докладваното от ……...…… Р. Калиманова ………………..………….
търговско дело № ……..
54 ....…. по описа за …….…. 2021 ………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковата претенция на „Вянд ойл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Батак“ № 15,
представлявано от Николай Владимиров Петров, чрез процесуалния му пълномощник,
със съдебен адрес град Бургас, ул. „Левски“ № 40, ет. 1, срещу „Ведима Бургас“
ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Рилска“
№ 15, представлявано от Динко Енчев Димитров и Веселин Енчев Димитров за
прекратяване на ответното дружество. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на основание заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 678 от 09.03.2020 година по частно
гражд. дело № 1675/2020 година по описа на Районен съд - град Бургас в полза на
ищеца бил издаден изпълнителен лист № 1239 от 10.03.2020 година. На основание
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1231 от 17.06.2020 година
по частно гражд. дело № 2975/2020 година по описа на Районен съд - град Бургас
в негова полза бил издаден изпълнителен лист № 2073 от 19.06.2020 година. Въз
основа на издадените изпълнителни листи за сумите, посочени в тях ищецът, в
качеството на взискател, образувал срещу длъжника „Димар ойл“ ООД,
представлявано от управителя Динко Енчев Димитров, както и срещу Д. Е. Д. и В.
Е. Д. - солидарно отговорни за дълга, изпълнително дело № 20207040400397 по
описа на ЧСИ рег. № 704, с район на действие Окръжен съд -Бургас.
Длъжникът
Д. Е. Д. бил съдружник в ответното дружество. По изпълнително дело №
20207040400397 по описа на ЧСИ с peг. № 704, район на действие Окръжен съд -
Бургас бил наложен запор върху всички негови дружествени дялове, с разпореждане
на ЧСИ на 03.04.2020 година, за което дружеството било уведомено на 10.08.2020
година по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Запорът бил вписан на 09.04.2020 година
по надлежния ред по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенция
по вписванията.
Длъжникът
В. Е. Д. също бил съдружник в ответното търговско дружество. По изпълнително
дело № 20207040400397 по описа на ЧСИ с рег. № 704, с район на действие Окръжен
съд-Бургас бил наложен запор върху всички притежавани от него дружествени
дялове. Това било направено с разпореждане на ЧСИ на 03.04.2020 година, за
което дружеството било уведомено на 10.08.2020 година по реда на чл. 50, ал. 4
от ГПК. Запорът бил вписан на 09.04.2020 година по надлежния ред по партидата
на дружеството в търговския регистър при Агенция по вписванията.
В
производството по изпълнителното дело изпълнението било насочено върху всички
дялове, собственост на длъжника Д. Е. Д. и върху всички дялове, собственост на
длъжника В. Е. Д., представляващи част от капитала на „Ведима Бургас“ ООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението било насочено върху
дял на ограничено отговорен съдружник в дружеството, съдебният изпълнител
връчвал на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител
овластявал взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за неговото прекратяване. Тъй като до настоящия момент длъжниците Д.
Е. Д. и В. Е. Д. не били погасили задълженията си, с молба с вх. № 722 от
21.01.2021 година по изпълнителното дело ищецът отправил искане до ЧСИ да бъде
овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, в което Д. Е. Д.
и В. Е. Д. били съдружници.
Съдия-изпълнителят
издал по посоченото по-горе изпълнително дело постановление от 26.01.2021
година, с което овластил ищеца, в качеството му на взискател, да предяви пред
Окръжен съд - Бургас иск за прекратяване на ответника. Всичко така казано
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящата претенция.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК на
ответната по делото страна съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, като същевременно и е указал, че следва да подаде
писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения
по-горе и определен от закона срок ответната страна не е депозирала отговор. С
оглед на това обстоятелство съдът не е предоставил възможност на ищеца да
упражни дадените му с нормата на чл. 372 от ГПК права.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, съдът намира следното:
Видно е от представените и събрани по
делото доказателства, че „Димар ойл“ ООД, Д. Е. Д. и В. Е. Д. са осъдени да
заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 300000 лева, представляваща част
от главница в общ размер на 1812644.15 лева по спогодба от 22.03.2019 година с
нотариална заверка на подписите на Николай Владимиров Петров като управител на
ищеца - кредитор, доставчик на горива, Динко Енчев Димитров и Веселин Енчев
Димитров като управители на „Димар ойл“ ООД - длъжник, получател на горива, Д.
Е. Д. и В. Е. Д. като поръчители, извършена на 22.03.2019 година от нотариус с
рег. №491 на НК и район на действие Районен съд-Бургас, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 06.03.202 година
до окончателното и плащане. Ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за така
присъдените му суми на основание издадената в негова полза заповед за
изпълнение № 678 от 09.03.2020 година по частно гражданско дело №1675/2020
година по описа на Бургаския районен съд. Установява се също така, че
изпълнението е било насочено върху дяловете на ограничено отговорните съдружници
Д. Е. Д. и В. Е. Д. в ответното дружество. С оглед на така казаното и при
съобразяване на визираните в приложимата правна норма предпоставки, необходимо
е да бъде установено връчено ли е по надлежния ред на дружеството-ответник изявлението
на кредитора за прекратяване на участието на длъжника в същото.
Тъй
като въпросът за надлежното връчване на изявлението на взискателя е въпрос
свързан с допустимостта на предявения иск, то е необходимо на първо място да
бъде даден отговор на него. Както бе посочено по-горе, по делото е безспорно установено,
че ищецът е овластен с постановление на съдия-изпълнителя да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество. Изпълнението по чл. 517, ал. 3 от ГПК е
изпълнение върху дела на съдружника - длъжник за удовлетворяване вземането на
взискателя. Правото на взискателя да иска от ответното дружество прекратяване на
участието на съдружниците Д. Е. Д. и В. Е. Д.
в него е
признато от процесуалния закон. То се упражнява чрез подаване на заявление до
дружеството чрез съдебния изпълнител. Ако в посочения в закона тримесечен срок,
считано от датата на връчване на изявлението, не бъде изплатено задължението от
длъжника или от дружеството, съдебният изпълнител овластява взискателя да
предяви иск за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност. Акта на
овластяване не е акт на същински изпълнителни действия на съдебния изпълнител
/такива ще бъдат проведени след прекратяване на дружеството и определяне на
ликвидационния дял на съдружника/, но е задължителен за процесуалната легитимация
на кредитора да упражни потестативното право на иск за прекратяване на
дружеството. Законът не предвижда изрично обжалване на постановлението за
овластяване. В чл. 435 от ГПК са посочени легитимираните лица и подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител, между които не е акта по чл. 517,
ал. 3 от ГПК . С оглед на тази регламентация и след като акта за овластяване
има отношение към процесуалноправната легитимация на ищеца за упражняване на
правото на иск, то дали са спазени предвидените от закона предпоставки за
неговото предявяване могат да бъдат преценявани единствено в исковото
производство /така и в определение №119 от 16.02.2012 година на ВКС по частно
търг. дело № 524/2011 година, I т. о./.
Видно
от книжата по делото, на 21.05.2020 година ищецът - взискател в образуваното по
негов почин изпълнително производство е депозирал заявление с вх. №6167 с
искане на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК на ответното дружество да бъде
връчено изявлението му за прекратяване участието на длъжниците Д. Е. Д. и В. Е. Д. в същото. По делото е представено самото
уведомление до ответното дружество с посоченото по-горе изявление на ищеца, в
което като дата на съставянето му е вписана датата 20.05.200 година. Същото не
носи входящ номер, нито каквото и да е друго отбелязване за реалното му и
фактическо постъпване по изпълнителното дело; то не е описано и като приложение
в разгледаното по-горе заявление от 21.05.2020 година. На 11.06.2020 година ЧСИ
с рег. №704 на КЧСИ с район на действие Бургаския окръжен съд е съставил документ
с изх. №7388 от 11.06.2020 година, в което се съдържа уведомление до ответното
дружество, че по образуваното изпълнително производство по искане на взискателя
- ищеца по делото е наложен запор върху дружествените дялове на съдружниците Д.
Е. Д. и В. Е. Д. - длъжници. Посочено е също така, че във връзка с наложения
запор взискателят притежава правата по чл. 517, ал. 3 от ГПК - по овластяване
на съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за неговото прекратяване след изтичане на три месеца от връчване на
изявлението. Видно от направеното върху това уведомление, изпратено по
седалището и адреса на управление на ответника записване, на 27.07.2020 година
е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. Съгласно писменото отразяване в
разписката, адреса е бил посетен три пъти през месец юни и два пъти през месец
юли, като на второто посещение през месец юли е залепено и уведомлението; на този
адрес не е бил открит адресата или лице, което желае да получи книжата, като
има данни за фирмите и система за достъп с видеокамера. Тук следва да се
отбележи, че на този адрес има своето управление и „Димар ойл“ ООД, като от
горното по никакъв начин не става ясно дали има обозначения за
дружеството-ответник или такива за другото посочено от съда търговско
дружество. След изтичане на 14-дневен срок, на 10.08.2020 година ЧСИ е приел
редовно връчване на уведомлението на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. В самото
уведомление изрично е вписано, че адресата - ответникът следва да се яви, за да
получи съобщение с изх. №7388 от 11.06.2020 година. Съобразно изричните
твърдения в исковата молба в тази насока, на тази дата - 10.08.2020 година е
направено уведомлението до дружеството-ответник за наложения запор върху
дяловете на ограничено отговорните негови съдружници.
При съобразяване на всичко така казано
се налага извода, че изявлението
на взискателя за прекратяване на участието на съдружниците - длъжници Д. Е. Д. и В. Е. Д. в ответното дружество не му е връчено, като в
този смисъл е налице нарушение на процедурата. Нарушената процедура по връчване
на изявлението за прекратяване на участието на съдружника в дружеството
препятства течението на срока по чл. 517, ал. 3 от ГПК, поради което съдебният
изпълнител не е имал основание да издаде постановление за овластяване на
взискателя - ищеца по делото за предявяване на иска за прекратяване на
дружеството, което от своя страна прави същия недопустим и налага прекратяване
на образуваното по него производство.
Предпоставките
за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 от ГПК са
уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и чл. 517, ал. 3 от ГПК и са следните: насочване на принудителното изпълнение върху дела на
ограничено отговорния съдружник, което започва с налагане на запор върху дела
чрез вписване в Агенцията по вписванията; връчване от съдебния изпълнител на
дружеството на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1-во за
прекратяване участието на длъжника като съдружник; овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството,
ако до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението вземането на
кредитора не е удоволетворено. Трайно в съдебната практика се приема, че при
предприето принудително изпълнение чрез запор върху дружествените дялове на
длъжника - съдружник в дружество с ограничена отговорност, прекратяването на
участието му настъпва с връчване на изявлението на кредитора /взискател/ на
дружеството; законът не предвижда изрично изискване за уведомяване на длъжника
за отправянето на същото; изтичането на тримесечния срок след тази дата е
относимо към правомощието на съдебния изпълнител да издаде постановление за
овластяване на кредитора да иска от съда прекратяване на дружеството, но не е
предпоставка за настъпването на прекратяването на участието на съдружника;
необходимо е да е спазена предвидената от законодателя последователност на действията
на съдия-изпълнителя, а именно - връчването на изявлението на кредитора на
дружеството да бъде предприето след налагането на запора, който има действие от
вписването му /така и в решение № 44 от 26.06.2019 година на ВКС по търг. дело
№ 1368/2018 година, I т. о. и цитираната в него многобройна съдебна практика/.
Както бе посочено по-горе, изготвеното
от взискателя изявление от вида на посоченото по-горе и изискуемо от приложима
правна норма няма данни да е постъпило при съдебния изпълнител, а още по-малко
има данни да е било надлежно връчено на дружеството-ответник, за да произведе
придаденото му от правната норма действие, така че от момента на получаването
му от последното да се прояви неговия ефект и по-специално да настъпи
прекратяване на членственото правоотношение на съдружниците-длъжници. Това е от
изключително важно значение, тъй като към този момент следва да бъде съставен и
баланса, по който ще следва да се определи припадащата се на съдружника-длъжник
част, която следва да бъде изплатена на кредитора. Само този е, съобразно
посоченото по-горе, правнорелевантния момент от значение за настоящия правен
спор, а не датата на получаване на съобщението за наложен запор или ефективното
узнаване от страна на длъжника на предприетите от съдебния изпълнител действия
във връзка с наложения запор в какъвто смисъл са твърденията на страните в
настоящото производство. Становището на ответната по делото страна, изразено в
нарочното и писмено становище, постъпило след насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание съдът възприема като неоспорване
приетото от съдебния изпълнител редовно връчване на съобщение изх. № 7388/2020
година /листи №№42 и 43 от кориците на делото/ по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
направено с уведомление изх. №9278/16.07.2020 година /лист №40 от кориците на
делото/, което съобщение, обаче не касае изискуемото от правната норма
изявление на взискателя до ответното дружество, в което неговите длъжници са
съдружници, а представлява уведомление до него за налагането на запор върху
дружествените дялове на същите. Необходимо е да се посочи и това, че с доклада
по чл. 374 от ГПК, срещу който липсват заявени възражения, съдът изрично е
указал на ищеца доказателствена тежест досежно установяване връчването на ответната
страна на разглежданото изявление, изходящо от него.
По
горните доводи и тъй като не се установява изявлението на взискателя - ищеца по
делото за прекратяване на участието на съдружниците Д. Е. Д. и В. Е. Д. в ответното дружество да е било връчено на
същото, то се налага извода за липса на една от предпоставките на приложимата
правна норма на чл. 517, ал. 3 от ГПК. Невръчване на изявлението за
прекратяване на участието на съдружниците в дружеството не позволява срока по чл.
517, ал. 3 от ГПК да тече и съответно се явява препятствие за издаване от
страна на съдебния изпълнител на постановление за овластяване на взискателя - ищеца
по делото за предявяване на иска за прекратяване на дружеството. Това от своя
страна прави същия недопустим и налага прекратяване на образуваното по него
производство.
Независимо
от изхода на делото и наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за
това, на ответната страна не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни
разноски, тъй като няма направено от нея по делото искане в тази насока.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК и чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело №54/2021 година по описа на Бургаския окръжен
съд.
Настоящото
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: