О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
49 / 26.02.2020
год.
гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОДОРОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Вълкова ВЧН дело № 37 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК /Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията/ вр. чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Ямбол против протоколно определение от публично разпоредително заседание, проведено на 30.01.2020г., постановено по НОХД № 343/2019г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което на основание чл.249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.1,т.3 от НПК съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения свързани с изискванията за съдържанието на обвинителния акт.
Във въззивния частен протест се твърди, че оспореният съдебен акт на първоинстанционния съд е необоснован и незаконосъобразен. Прокурорът счита, че обвинителният акт отговаря на изискванията в чл.246 от НПК и задължителните указания за това, дадени в ТР№2/2002г., ОСНК на ВКС. Излага доводи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички конкретни разпоредби, които са били нарушени от обвиняемата в качеството й на управител на процесното дружество, които са достатъчни за запълването на диспозицията на чл.123, ал.1 от НК. Позовава се на практика на ВКС (Решение № 622/09.03.2004г. по н.д. № 476/2003г., I н.о.), съгласно която приложимите правила могат да бъдат и ненормативни не само защото актът, в който са включени, няма нормативен характер, но и защото е достатъчно нормативен да бъде само актът, който предвижда задължението за тяхното спазване. Според прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано поведението на подсъдимата, в качеството й на управител на „В“ ЕООД, която е ръководела и контролирала целия технологичен и производствен процес, както и допуснатите от нея нарушения, довели до неосигуряване на здравословна работна среда, като е обоснована и наличната причинно-следствена връзка между тези нарушения и настъпилия неблагоприятен резултат. Излага съображения относно тезата, че в обвинителния акт са посочени всички съставомерни признаци на деянието по предявеното обвинение, поради което предлага отмяна на атакуваното определение и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд не е упражнил правомощието си по чл.344 от НПК сам да отмени атакуваното определение, поради което е изпратил частния протест за разглеждане от въззивната инстанция.
А. п. - Бургас е дала писмено становище за неоснователност на частния протест, като счита изложените в него доводи за недостатъчни да опровергаят направените от съда в атакуваното определение правни изводи за нередовност на обвинителния акт, както и че в случая е нарушено правото на защита на подсъдимата Х. поради невъзможността да разбере в какво точно е обвинена. Представителят на А. п. -Бургас споделя мотивите в оспореното определение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва ясно и точно описание с какви действия/бездействия подсъдимата е допуснала нарушенията, запълващи бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК и изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че липсват конкретни данни за правната регламентация на дейността „добив на негасена вар“. Счита също, че не е обоснована и причинно-следствената връзка между твърдените нарушения по Кодекса на труда, Наредба №7/23.09.1999г., Наредба №13/30.12.2003г. и настъпилия противоправен резултат – смъртта на С. С. Поради това предлага въззивният съд да потвърди протестираното определение.
Апелативният съд, след като се запозна с материалите по делото, доводите в частния протест и постъпилото становище от А. п. – Бургас и като съобрази закона и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, намира частния протест за допустим – подаден в срок от легитимиран субект срещу оспорим съдебен акт. Разгледан по същество частният протест е неоснователен.
Производството по НОХД № 343/2019г. по описа на ЯОС е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу:
Р. П. Х. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК -непредпазливо убийство поради професионална небрежност от страна на работодателя.
При решаване на въпросите по чл.248 от НПК и след като е отчел становищата на страните, съдът е възприел, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ограничило процесуалните права на обвиняемата и отстранимо при връщане на делото на прокурора. Първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва ясно и точно описание на това как, по какъв начин и с действия и/или бездействия подсъдимата е осъществила престъпното деяние, като не става ясна и не е обоснована в обвинителния акт пряката причинно-следствена връзка между тях и настъпилия противоправен резултат. Липсват също конкретни данни за правната регламентация на дейността „добив на негасена вар“, с което съществено е било засегнато правото на обвиняемото лице да узнае фактите по обвинението и да организира адекватно защитата си. Посочените изводи на съда, мотивирали прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, намират подкрепа в материалите по делото и се споделят от въззивната инстанция.
Необоснован е доводът в частния протест, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е описано поведението на подсъдимата, с което като работодател на пострадалия и отговорник за целия производствен процес е допринесла за настъпването на неблагоприятния резултат, както и нормите които е нарушила, с което прокурорът счита, че е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК да посочи престъплението, извършено от обвиняемата.
От обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не става ясно кои са инкриминираните фактически действия и/или бездействия на подсъдимата, с които тя е причинила смъртта на пострадалия С. 1/ Дали това е разпореждането й работниците, в това число пострадалият, да работят при описания на стр.3 от обвинителния акт отвор на пещта, за който вещите лица са констатирали, че е „самоволно направен в основата и нехерметизиран“ , „без врата“ и от който отвор „непрекъснато в работната среда са изпускани димни газове от непълно изгаряне на твърдо гориво (въглища), съдържащи опасни химични вещества“ (спр. допълнителна комплексна СМЕ и техническа експертиза –т.5, л.69 от ДП);
2/ Дали това, че подсъдимата е участвала в запалването на пещта или че е дала указания за това;
3/ Дали защото не е обучила и инструктирала работниците за безопасни и здравословни условия на труд в контекста на посочените в тази насока разпоредби, включително в диспозитива на обвинителния акт;
4/ Дали защото не им е предоставила лични предпазни средства или защото
4/ е извършила някакви други фактически действия и/или бездействия, които са в причинна връзка със съставомерни последици по чл.123 от НК, но не са посочени конкретно, както изисква разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.
Цитирането в диспозитива на обвинителния акт на правила за поведение от различни нормативни актове не прави обвинението редовно по смисъла на чл.246 от НПК при липсата на изрично посочени фактически действия или бездействия от страна на лицето, което със съответния обвинителен акт е предадено на съд. Така формулирано обвинението не само не отговаря на императивното изискване в чл.246, ал.2 от НПК да се посочи престъплението ( по смисъла на легалното определение за престъпление в чл.9, ал.1 от НК това предпоставя посочването на конкретно деяние – „действие или бездействие“), но и не съдържа данни за „начинът на извършването му“, което също предпоставя посочване на конкретни фактически действия на дееца и е кумулативно законово изискване видно от цялостната редакция на чл.246, ал.2 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че претендираните от прокурора „нарушения“ от страна на подсъдимата на цитираните в обвинителния акт многобройни правни норми могат да бъдат осъществени, както с действия, така и с бездействия или и в съчетание от двете. Следователно за редовността на обвинителния акт прокурорът е длъжен да обоснове ясно обвинителната теза, като посочи какви конкретни фактически действия и/или бездействия включва във фактическата рамка на обвинението. Това е важно не само като гаранция за правото на защита на подсъдимата, но и за да се осигури реална възможност съдът правилно да определи предмета на доказване по чл.102 от НПК, а впоследствие в хода на съдебното следствие прокурорът да може да прецени налице ли е основание за изменение на обвинението по чл.287 от НПК при „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, каквато преценка при това съдържание на процесния обвинителен акт не може да бъде постигната нито от страните, нито от съда.
Така например изпълнението на задълженията на обвиняемата като работодател на пострадалия по чл.281, ал.1 и 2 от КТ за инструктаж и обучение на работниците се осъществява чрез конкретно обективирани в пространството и времето обучителни мерки. Не е ясна позицията на прокурора дали такива са били осъществени от подсъдимата, но безрезултатно или пък, че такива изобщо не са били предприети от нея и дали това, според обвинението, е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Включеното правило за безопасна работа по чл.246, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. може да се наруши, както с бездействие (например допуснати са работниците да полагат труд без съответните лични предпазни средства), а също и с действие (допуснати са до работа, като им са предоставени такива лични предпазни средства, които не отговарят на стандартите за безопасност). Това важи и за останалите разпоредби, посочени в диспозитива на обвинителния акт и показва, че възможните хипотези за нарушение на всяка от тези законови и подзаконови разпоредби са много, но във всички случаи прокурорът следва да посочи на какво стъпва обвинението от фактическа страна, като държи сметка, че без да посочи конкретно деяние, не може да претендира редовност на обвинението, както и че инкриминираното деяние съгласно чл.9, ал.1 от НК може да има две форми – действие или бездействие, като при обвинения като насотящото са възможни и двете форми.
Съгласно правната теория действието и бездействието са основни форми на деянието, което означава, че всяко престъпление трябва да се осъществява в една от тези две форми или чрез съчетание от тях (стр.168 от Наказателно право – Обща част на проф. А. ). Действието е система от телодвижения, извършени въз основа на конкретно решение и под контрола на съзнанието, които са насочени към постигането на една цел и се осъществяват при определени условия на време, място и обстановка. Действието е активна форма на външно поведение, чрез която се въздейства върху дадени елементи от действителността, като по този начин тя се променя, за да бъдат задоволени потребностите, които са го предизвикали. Бездействието пък е съзнателно пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка. В действителността възникват и протичат различни природни или обществени явления или процеси, което става по силата на обективните природни или обществени закони. В някои случаи предотвратяването, пресичането или отклонението на тези явления или процеси е в интерес на обществото или на отделни негови членове. Тогава позитивната правна уредба на съответните обществени отношения предвижда върху кои субекти тежи задължението да извършат това и с каква активна форма на поведение да го сторят. Ако така предписаните действия не бъдат извършени, обективният ход на явленията и процесите ще доведе до застрашаване или до увреждане на определени обществени отношения. Ето защо бездействието е пропускане на определено действие, което субектът е правно задължен да извърши.
Предназначението на обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т. д. № 2/2002 г., ОСНК – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемото лице в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В този смисъл, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва изчерпателно да бъдат посочени фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Също така не е достатъчно да се посочат признаците от състава на престъплението, а същите следва да съответстват и на дадената им от прокурора правна квалификация. Едновременно с това, липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно и прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието - предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата събрания доказателствен материал, дали обвинението е доказано. С други думи, когато не са посочени факти относно поведението на обвиняемата, било то действия, бездействия или съчетание от двете и не е обоснована ясно причинната връзка между тях и съставомерния резултат, доказването изначално е лишено от предмет, защото не е ясно съдебното разследване към действия и/или бездействия на обвиняемата да се насочи. Това прави обвинението нередовно и мотивира въззивният съд да приеме, че Ямболският окръжен съд правилно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Правото на защита на подсъдимата е нарушено, защото от съдържанието на обвинителния акт тя не може да разбере с какви действия и/или бездействия е причинила смъртта на пострадалия. В новия обвинителен акт следва изрично да се посочи с какви фактически действия и/или бездействия подсъдимата е причинила по непредпазливост смъртта на жертвата, както и задължително следва да се обоснове с конкретни факти и доказателствени материали причинната връзка между тях и настъпилата смърт на пострадалия.
Деянието и начинът на извършване на престъплението от страна на обвиняемата не е посочено не само в обвинителния акт, но и в нито едно от постановленията за привличането й в това качество, включително и в последното от 02.07.2019г. (л.21-22, т.6 от ДП), поради което освен разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК е нарушена и разпоредбата на чл.219, ал.3 от НПК. Последното представлява допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалното право на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена в това качество, което също ограничава правото й на защита и на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК самостоятелно налага протестираното определение да бъде потвърдено, макар това друго съществено процесуално нарушение да е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд.
Правилно първостепенният съд е установил липсата на посочени в обвинителния акт факти, с които да се обоснове причинно-следствена връзка между деянието и съставомерния резултат, което при резултатни престъпления, каквото е предмет на обвинението по чл.123 от НК, е задължително. Неоснователно в протеста се твърди, че е обоснована причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения и престъпния резултат след като горното предпоставя посочване на конкретни фактически действия и/или бездействия относно изпълнителното деяние, а такива в обвинителния акт не са посочени. Такава връзка следва да се обоснове ясно и конкретно с оглед изпълнителното деяние, независимо дали прокурорът ще обвини обвиняемата за действие или за бездействие, което счита, че представлява „немарливо изпълнение“ на „правнорегламентирана дейност“ – „източник на повишена опасност“.
В конкретния случай е налице неяснота и при фактическото формулиране на обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт и посочените в диспозитива разпоредби, за които прокурорът твърди, че са нарушени и запълват съдържанието на бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК. Видно от прочита на прокурорския акт, при описанието на фактологията по повдигнатото обвинение липсват обстоятелства, относими към хипотезите и диспозициите на включените в диспозитива на обвинителния акт разпоредби, които се сочат като нарушени от обвиняемата. Например цитираната в диспозитива на обвинителния акт разпоредба на чл.281, ал.4 от КТ забранява допускане на работа на лица „без необходимите знания и умения“. Включването на такава разпоредба в диспозитива на обвинителния акт създава непреодолимо противоречие, съответно нередовност на обвинителния акт по смисъла на ТР № 2/2002г., тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат твърдения пострадалият С. да е бил без необходимите знания и умения за работа в предприятието. Още повече, че една от обективираните в материалите по делото защитни тези на обвиняемата е, че пострадалият е бил нейн работник по валидно сключен трудов договор от деня преди инцидента. Отделно, ако прокурорът счита, че този факт (липсата на компетентност на починалия работник) е осъществен в случая и стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат поради предходно неизпълнение на някое от задълженията на обвиняемата като негов работодател, то следва изрично да го посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Неоснователно е и другото възражение, направено в частния протест срещу атакуваното определение на ЯОС по отношение на правната регламентация на дейността „добив на негасена вар“, като представляваща източник на повишена опасност по смисъла на чл.123 от НК.
Правилно в атакуваното определение е прието, че правната уредба на дейността „добив на негасена вар“ е елемент от обективната страна на престъпното деяние по чл.123, ал.1 от НК и подлежи на доказване, поради което следва да намери място в обстоятелствената част на обвинителния акт. Вярно, но ирелевантно е посоченото в частния протест, че бланкетната наказателноправна норма на чл.123 от НК може да бъде конкретизирана и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. Цитираното в тази връзка в частния протест Решение № 622/09.03.2004г. на ВКС по н.д. № 476/2003г., I н.о., докладчик съдията П. Т. е неотносимо към процесния случай, тъй като в обвинителния акт са изброени само нормативноустановени правила за поведение, но не и ненормативни такива.
В обвинителния акт на стр.2 прокурорът е посочил правни актове от категорията източници на Правото на ЕС, които според него регламентират дейността „добив на негасена вар“ (калциев оксид), а именно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18.12.2006г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси. Изписването само на наименованието на всеки от тези два нормативни акта (стр.2 от обвинителния акт) без да са посочени конкретни разпоредби от тях и/или от други правни актове, не е достатъчно да се приеме за изпълнено изискването за посочване на правната регламентация на инкриминираната дейност. Не е посочено и на какво основание прокурорът твърди, че тази дейност освен правно регламентирана е и източник на повишена опасност, което е самостоятелен елемент от обективна страна на престъплението по чл.123 от НК. Ако счита, че това следва от настъпилото обгазяване на работното помещение или от посоченото отделяне на „опасни химични вещества“ при производството на негасена вар или от нещо друго, то следва за яснота това изрично да се посочи в обвинителния акт. При отстраняване на пропуските в този смисъл в обвинителния акт следва да се анализират и възраженията на защитата, тъй като видно от отделните разпоредби в двата регламента същите са относими към регистрационния режим и изготвянето на информационен лист за безопасност на крайния продукт – негасената вар без да се коментира производството на този продукт. Нещо повече, в т.12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1907/2006 е посочено, че този регламент не засяга прилагането на директивите за защита на работниците и околната среда, и по-специално Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета oт 29 април 2004 г. за защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) и Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване здравето и безопасността на работниците от рисковете, свързани с химични агенти на работното място (четиринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), съгласно които от работодателите се изисква да елиминират опасните вещества, когато това е технически възможно или да заменят опасните вещества с по-малко опасни вещества и съгласно, както и в чл.2, т.4 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 е посочено, че той се прилага без да засяга законодателството на Общността за работна среда и околна среда, включително Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място. От значение е и обстоятелството, че съгласно чл.2, т.2 извън приложното поле на същия регламент остават отпадъците, по смисъла на Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като те не са вещество, препарат или изделие по смисъла на член 3 от регламента, а в обвинителния акт е посочено, че при работата на пещта от нея се изпускат димни газове и вредни емисии (стр.9 от обвинителния акт), както и обгазяване на работната среда и персонала с опасни химични вещества от изгорели газове при горене на въглища и дърва“(стр.10 от обвинителния акт).
Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането гарантира, че опасностите от химикалите са ясно сведени до знанието на работещите и потребителите в Европейския съюз чрез класификацията и етикетирането на тези химикали. Той изисква производителите, вносителите или потребителите надолу по веригата на вещества или смеси да класифицират, етикетират и опаковат своите опасни химикали по подходящ начин, преди да ги пуснат на пазара.
В посочените два регламента не се съдържа конкретна уредба на производствен процес, при който една от използваните суровини или краен продукт да е химичното съединение калциев оксид (CaO), известен още като негасена вар или нейни производни химически, което допълнително налага конкретизация на правната уредба на инкриминираната дейност.
Поради бланкетния характер на състава на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е необходимо в обвинителния акт да се посочи дейността „добиване на негасена вар“ подлежи ли и на какъв правен регламент, а също и дали се изисква изрична правоспособност (професионална) за нейното извършване. Това е правна дейност по юридическа оценка на доказаните според прокурора факти и тя е наложителна – както защото бланкетния характер на наказателноправната норма го изисква в случая, така и заради правото на обвиняемата съобразно чл.6 от ЕКПЧ и чл.55 от НПК да й бъде предявено разбираемо обвинение като гаранция за справедлив съдебен процес. В случая е налице съществено нарушаване на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на обвиняемото лице, но това е отстранимо – чрез допълване на обвинителния акт и отстраняване на допуснатите противоречия в него.
В тази връзка следва да бъде отстранено и противоречието относно съставомерния признак „правно регламентирана дейност“ в обстоятелствената част на обвинителния акт и конкретно в кои правни актове е обективирана правната уредба на инкриминираната дейност. На стр.2 от обвинителния акт е посочено, че правната уредба на инкриминираната дейност (производство на негасена вар) се съдържа в посочените два регламента на ЕП и на Съвета, докато на стр.9 е записано, че за експлоатацията на процесната пещ, ерго за производството на негасена вар в случая има „специализирани референтни документи на ЕС“, както и „изисквания по ЗБУТ“. Който и от тези източници на правна уредба да бъде приет за относим от обвинението, то задължително следва прокурорът да изложи съображения по тяхната същност (Решение №146/24.04.1990г. по н.д. №94/1990г. , ВС, ІІІ н.о.).
В заключение въззивният съд намира, че така констатираните нередовности в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт са достатъчни да се приеме, че същият не отговаря на изискванията в чл.246, ал.2 от НПК, поради което прекратителното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено. Този извод не е голословен или лишен от законова подкрепа, а съответен на посочените липси, логически неясноти и противоречия в съдържанието на обвинителния акт относно: 1/конкретните действия и/или бездействия, с които е извършено престъплението, предмет на обвинението; 2/ причинната връзка между тях и настъпилите съставомерни последици по чл.123 от НК; 3/ непосочването на правната регламентация на дейността „добив на негасена вар“ и 4/какво конкретно я характеризира като източник на повишена опасност.
При отстраняване на допуснатите нарушения следва да се вземе предвид съдебната практика по аналогични обвинения, обективирана в Решение №146/24.04.1990г. по н.д. №94/1990г., ІІІ н.о. на ВС, Решение №406/04.10.2010г. по н.д. №382/2010г. на ВКС, ІІІ н.о. и Решение №288/29.03.2017г. по н.д. №1182/2016г., ВКС, ІІІ н.о., както и ППВС 2/79г., изм. с ППВС №7/87г. в актуалната им и относима към обвинението част.
По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.01.2020г., постановено по НОХД № 343/2019г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.