Присъда по дело №275/2020 на Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 275 по описа на Варненски апелативен съд за 2020
г., Наказателно отделение.

Предмет на въззивното производство е присъда № 27/02.06.2020 г. по НОХД № 191/2020г.
на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимият В. А. от с. Осеново, Варненска област е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 119, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, за
това, че на 01.01.2019 г. в с.Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, като непълнолетен, но след
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, умишлено умъртвил баща си А.А.в, като убийството е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. На основание чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването, на което на основание чл.66,
ал.1 и чл. 69, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подсъдимия В. А. чрез
неговия защитник с твърдения за неправилност на съдебния акт, поради материална
незаконосъобразност. Твърди се, че деянието е извършено при условията на неизбежна
отбрана и се претендира постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се моли
въззивният съд да намали размера на наказанието, както и изпитателния срок до законния
минимум от една година.
Представителят на Апелативна прокуратура–Варна счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановената присъда от първоинстанционния съд законосъобразна и
справедлива. Наведените доводи в жалбата на подсъдимия се оспорват като неоснователни.
Защитникът на подсъдимия А. изцяло поддържа изложените в жалбата доводи,
доразвивайки допълнителни съображения в подкрепа на твърденията, изложени в нея.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият В. А. моли да бъде оправдан.
Варненският апелативен съд, след като прецени доводите и становищата на страните,
изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на
подсъдимия е основателна по следните съображения:
Срещу подсъдимия В. А. Варненската окръжна прокуратура е образувала ДП № 1/2019г по
описа на ОСлО за разследване на престъпление по чл.116, ал.1, т.3 във вр.чл.115, вр. чл.63,
ал.1 от НК. След приключване на разследването в Окръжен съд-Варна по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия В. А. за извършено престъпление по чл.119, вр. чл.63,
ал.1, т.4 от НК било образувано НОХД №191/20г., приключило с присъда, предмет на
настоящата ревизия. Съдебното производство е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, с
оглед изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите:
Д.М. А., М.З.П. и вещите лица д-р К.К., д-р Р.Б., д-р Д.Г., д-р Г.Б., В.В., Й.Й., И.И. и П.М.,
респ. че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетелите и заключенията по изготвените експертизи.
Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372, ал.3 от НПК изразеното съгласие,
отчитайки, че процесуално-следствените действия по разследването са извършени при
условията и реда, предвидени в НПК.
От събраната по делото доказателствена съвкупност Варненският окръжен съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
1

Подсъдимият В. А. живеел в с.Осеново, общ.Аксаково, област Варна с баща си А.А.в и
майка си С. А. . Тримата били граждани на Руската Федерация. Пристигнали и заживели в
България преди шест години. В. А. учил в частна гимназия „Екзюпери" гр. Варна. В
България семейство А.и се занимавали с отглеждане на кучета от породата
Южноафрикански мастиф. Между съпрузите А.А.в и С. А. често възниквали скандали, при
които А. обиждал и нанасял побой на съпругата си. Конфликти между съпрузите
съществували още в Русия, но там със съдействието на роднините на А.А.в отношенията се
подобрявали временно. През 2018г. А.А.в започнал да употребява големи количества
алкохол, което довело до възникването на по-чести скандали. От лятото на 2018 година
подсъдимият В. А. започнал да прави записи на телефона си по време на скандалите, с
които целял да докаже кой е виновен за тях .
На 01.01.2019г. семейство А.и били в дома си в с. Осеново, общ. Аксаково, обл.Варна. През
целия ден А.А.в употребявал алкохол - първо шампанско, а после продължил да пие бира,
като многократно обиждал съпругата си и се заканвал да я бие. При възникване на скандала
подсъдимият отново включил телефона си на запис, като го оставил на бюрото в стаята си.
Около 18.00ч. на 01.01.2019г. майката на подсъдимия - С. А. била в клетката на кучетата,
която се намирала в хола на къщата. Съпругът й поВиян от употребения алкохол, отишъл до
нея и нанесъл удар с юмрук в лицето. С. А. извикала на висок глас да не я бие, като се свила
на земята и си прикрила главата с ръце. В. А. Вязъл в хола и казал на баща си да не я бие.
Ядосан от поведението на сина си, А.А.в взел пластмасовата тръба от прахосмукачката и
започнал да нанася удари с нея по тялото и главата му. За да избегне ударите подсъдимият
се предпазвал с ръце.
С. А. се опитала да защити детето си. След намесата на майката в защита на подсъдимия,
пострадалият А. насочил агресията си срещу нея. Той започнал да я удря с тръбата, а
подсъдимият успял да се оттегли в коридорчето пред двете спални. При ударите
пластмасовата тръба се счупила и А.А.в взел метла с дълга дървена дръжка, с която дръжка
продължил да нанася удари на сина си и съпругата си. През цялото време А.А.в ругаел жена
си и сина си, гонел ги от дома им, като отправял и закани да ги убие. В. А. Вязъл в стаята
си, а малко след него Вязъл и баща му. След като Вязъл в стаята на сина си А.А.в посегнал
към телефона му, който се намирал на бюрото. За да запази телефона, който продължавал да
бъде включен на аудиозапис, подсъдимият А. се противопоставил на баща си. Двамата се
дърпали с ръце. А.А.в успял да захване сина си през гръдния кош с двете си ръце и го
притиснал. В резултат на натиска, подсъдимият изпитал силна болка и недостиг на въздух. В
стаята Вязла С. А. , хванала едната ръка на съпруга си и я издърпала. Това дало възможност
на В. А. да се освободи от хватката на баща си .
А.А.в се нахвърлил върху съпругата си. Съборил я на пода. С дясната си ръка направил
през шията на С. А. захват и започнал да я души. В. А. преценил, че с физическа сила няма
да може да помогне на майка си и решил да намери някакво оръжие, с което да я освободи.
Изтичал до кухненския плот в хола, взел от там един нож и се върнал при родителите се. В.
А. нанесъл с ножа два силни последователни удара в областта на шията на баща си. Единият
удар причинил на А.А.в прободно-порезна рана 2,5 см в основата на шията отзад и раневи
канал 9 см с посока наляво и леко надолу през меки тъкани, а другият удар причинил
прободно-порезна рана на шията в дясно отпред 3,0 см и раневи канал 11,5 см, с посока
наляво и леко надолу през кожа, подкожие, яремна вена и дихателната тръба.
От нараняванията бликнало обилно количество кръв. А.А.в освободил захвата около шията
на съпругата си, хванал се с ръце за врата и паднал на пода. Свидетелката А.а се опитала с
хаВиена кърпа да спре изтичането на кръвта, като затиснала раната с нея. Казала на А.А.в да
2

я притиска. Взела от подсъдимия ножа, с който било извършено деянието и го измила на
мивката в хола. След това А.а подала от телефона си сигнал за случилото се.
Около 50 минути след подаването на сигнала на местопрестъплението пристигнали
полицейски служители и екип на Спешна медицинска помощ, които констатирали смъртта
на А.А.в.
Приетите от първоинстанционния съд обстоятелства не се оспорват от страните по делото.
Различна е интерпретацията на фактите, които са установени в хода на наказателния процес.
Прокурорът и първоинстанционният съд споделят виждането, че деянието на подсъдимия
А. следва да се квалифицира като превишаване пределите на неизбежната отбрана. Защитата
е на мнение, че стореното от подсъдимия изпълва признаците на неизбежната отбрана по
смисъла на член 12, алинея първа от Наказателния кодекс.
Най-съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото имат обясненията на
подсъдимия и показанията а свидетелката А.а, тъй като само те единствено са присъствали
на местопрестъплението и поради тази причина техните изяВения са основен източник на
информация. Пак поради тази причина тяхното съдържание следва да се подложи на
внимателна преценка относно обективност и добросъвестност.

Въззивният съд констатира, че са налице съществени противоречия между обясненията на
подсъдимия А. и показанията на свидетелката С. А. , дадени в хода на досъдебното
производство и тези при съдебното следствие пред първата инстанция. Поради това, в
съответствие с разпоредбите на член 332 от Наказателно-процесуалния кодекс, въззивният
съд проведе съдебно заседание, в което постанови да се проведе повторен разпит на
подсъдимия А. и свидетелката А.а. На основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК и чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК констатира тези противоречия. Подсъдимият и свидетелката са
съобщили следното:
Подсъдимият А. в разпита си като обвиняем на 02.01.2019 година, т.1, л.54 от ДП е заявил:
„Баща ми веднага хвана майка ми със захват за шията и започна да я души. Аз прецених, че
не мога да помогна на майка ми да я освободя от захвата на баща ми, тъй като същия
физически е много по-силен от мен и майка ми, дори и от двамата ни взети заедно. Реших да
намеря някакво оръжие, да нараня баща ми, за да мога по този начин да помогна на майка
ми. Избягах до кухнята, взех един нож от масата за хранене и ……….Както вече казах,
отидох до кухнята и от кухненската маса взех един нож, с който се върнах в детската стая.
Заварих в същото положение майка ми и баща ми, като баща ми душеше майка, а тя се
опитваше да се съпротиВява. Аз се опитах да нараня с ножа баща ми в областта на
рамото…. Съжалявам много, че така се получи да убия баща си, но нямах друг вариант. Ако
бях избягал при комшийката Марияна, майка ми щеше да умре“.
Пред Варненския окръжен съд в съдебно заседание на 02.06.2020 година, лист 46 от
съдебния протокол: „Той в онзи момент се хвърли върху майка ми и започна да я души. Аз
избягах в кухнята за да намеря нещо, с което да я освободя. Първото нещо, което видях беше
ножа на масата. Като се върнах видях, че очите на майка ми вече са изхвърчали и разбрах,
че ще умре. След като нанесох удара казах на майка ми да избягаме……….. Аз съжалявам за
стореното. Не съм искал да се случи това обаче, ако тогава нямаше да взема нож, смятам че
майка ми щеше да е мъртва“.
Пред Варненския апелативен съд в съдебно заседание на 03.11.2020 година, съдебния
протокол: „Когато се върнах в стаята видях, че майка ми вече не мърдаше, беше
3

полуотпусната и лицето й беше полуобърнато към мен и тогава успях да го видя, видях, че
очите й изпъкваха, устата й беше полуотворена. Заради това помислих, че ако не действам
животът й можеше да приключи. Аз реших, че тя се задушава. Баща ми продължаваше да я
души“.
Показания на свидетелката С. А. 02.01.2019 година, лист 75 от досъдебното производство :
„А. пусна В., обърна се и ме хвана с ръката си захват през шията и започна да ме души. Аз
не видях кога В. излезе от детската стая, но го видях, че идва от коридора, който води към
хола. Видях, че В. нанесе удар от горе на долу в задната част на А.. След това, видях, че
извади от тялото му нож, който беше оцапан с кръв“.
Пред Варненския окръжен съд в съдебно заседание на 02.06.2020 година, лист 46,гръб и
л.47 от съдебния протокол: „Накрая като започна да ме души и аз започнах да се задушавам.
Аз не можех да се освободя от него, спрях да виждам, нямах съзнание, нямах въздух, бях в
безсъзнание в един момент. В един момент той ме отпусна, поех въздух и тогава видях, че
В. беше над нас с нож, кървав в ръка и след това се опитахме да спрем кръвта от раната да
викаме линейка…
Той ме задушава аз съм изпаднала в безсъзнание, не можех да дишам като ме отпусна
глътнах въздух. Ако не беше В. нямаше да съм жива…
Ако не беше В. аз нямаше да стоя тук, нито той. Щяхме да бъдем убити и двамата“.
Пред Варненския апелативен съд в съдебно заседание на 03.11.2020 година, съдебния
протокол: „След това ми се замъти съзнанието, не знам въздуха ли ми спря или нещо друго,
но ми се замъгли съзнанието, знам, че той ме душеше. Не си спомням нищо повече. В един
момент си отворих очите и видях, че съм отпусната, а В. стои с нож в ръката. Синът ми
беше зад съпруга ми. Когато бях отпусната назад видях, че синът ми е с вдигната ръка над
съпруга ми с ножа. Когато си отворих очите само го видях, че стои с ножа, видях, че има
кръв по този нож, не съм възприела удари, само му казах „бягай В.“, защото се опасявах, че
съпругът ми в тоя момент може да грабне нещо и да нанесе удар по него и по мене. Той
беше полудял в този момент“.

Противоречията се състоят в това, че на досъдебното производство подсъдимият и
свидетелката не съобщават за ситуация, която пряко е застрашавала живота на С. А. .
Действително депозираните пред двете съдилища обяснения и показания се различават от
тези на досъдебното производство, което съдът констатира на основание съответните
разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс. Причината за различието на първо място
би могла да се дължи на това, че и двамата - подсъдимият и свидетелката са руснаци по
народност. За тях българският не е роден език. Наистина те живеят продължителен период
от време в България, около шест години, като подсъдимият дори учи в българско училище,
но въпреки това следва да се отчита факта, че подсъдимият и свидетелката, поради тази
причина биха могли да имат проблем с правилното си изразяване на български език.
Констатирано е от защитника и съдът го намира за резонно, че въпреки декларираното от
двамата на досъдебното производство Вадеене на български език, тези декларации е
следвало да се проверят и да се назначи преводач за да се гарантира абсолютна достоверност
на записаните обяснения, съответно показания. Този довод намира потвърждение в
последващите действия на разследващия орган. С постаноВение от 09.10.2019 г./т.1, л.56/
той е назначил преводач, който е присъствал на новото приВичане в качеството на обвиняем
и на разпита на А../т.1, л.57-59/.
4

На второ място, причината за това може да бъде и по какъв начин е проведен разпита и
какви въпроси са задавани на подсъдимия и свидетелката. Видно е, че разпитите пред съда,
в частта, отнасяща се до нанасянето на смъртоносния удар са доста по-подробни от тези на
досъдебното производство.
Въззивният съд непосредствено проведе отново подробни разпити на двамата за да се убеди
лично в фактите, които те твърдят. Поради личното възприятие на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката, настоящият съд счита, че следва да се
кредитират за достоверни тези, дадени пред двете съдилища за сметка на обясненията и
показанията, дадени на досъдебното производство. Този извод се налага и заради
обстоятелството, че тези обяснения и показания са приобщени в съответствие с принципите
на непосредственост и устност, прогласени в член 18 и 19 от НПК. Според тях съдът
постановява решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил
лично и непосредствено.
Фактите по делото са установени на първо място от обясненията на подсъдимия А., който
подробно и добросъвестно е описал обстоятелствата от значение за решаването му още от
самото начало на процеса. В обясненията си подсъдимият е разказал как се е стигнало до
причиняването на смъртта на неговия баща. Описани са подробно взаимоотношенията
между родителите му и него, възникналите скандали, посочил е подробно какво се е случило
на първи януари 2019 година. Същият е обяснил, че при нанасянето на побой от баща му -
пострадалият А.А.в последователно са нанасяни удари върху него и майка му. В
заключителната част на този конфликт бащата на подсъдимият направил захват с дясната си
ръка около шията на майка му - свидетелката С. А. . В резултат на този натиск върху шията
на свидетелката, подсъдимият възприел, че очите й са изпъкнали, устата ѝ била
полуотворена, тялото е отпуснато и той решил, че е тя може да загине. За това си помислил,
че следва да намери нещо, с което да помогне на майка си да се освободи, защото в противен
случай тя би могла умре. Подсъдимият решил да потърси нещо, с което да нарани ръката на
баща си, за да може той да я пусне. Изтичал до хола и първото нещо, което видял е
кухненски нож. Взел го и се върнал обратно в стаята. Насочил го към дясното рамо на баща
си, като имал намерение да го нарани за да пусне майка му. Нанесъл два последователни
удара, за които подсъдимият заявява, че си спомня само за един от тях. След удара баща му
отпуснал захвата около шията на майка му, а в последствие в резултат на причинените
наранявания починал.
Тези обяснения на подсъдимия кореспондират изцяло с всички доказателствени средства по
делото и с установените чрез тях факти. Налице е съответствие между обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката С. А. . Тя разказва развилата се ситуация по
абсолютно аналогичен начин.
Фактологията, описана от подсъдимия и свидетелката кореспондира с другите факти,
фиксирани чрез съответните доказателствени средства. Налице е съответствие с
констатациите в протокола за оглед относно наличието на счупена дръжка от метла, счупена
тръба от прахосмукачка, петна от кръв, намереното тяло на бащата на подсъдимия, както и
всички останали факти, констатирани при извършването на огледа /т.1,л.92/. От счупените
тръба и дръжка може да се направи извод за силата на нанасяните удари. Явно тя е била
голяма след като се е стигнало до тяхното счупване. Налице е пълно съответствие между
тези обяснения и показания с констатациите и заключенията на съдебномедицинските
експертизи на подсъдимия/т.1,л.118/, на свидетелката С. А. /т.1,л.126/, и на трупа на
А.А.в/т.1,л.133/. Констатираните от съдебния лекар ивичести кръвонасядания по гърба на
подсъдимия, не по-малко от 7 на брой, нанесени от твърди тъпи предмети с цилиндрична
форма и констатираните наранявания по тялото на свидетелката А.а напълно отговарят на
5

техните обяснения и показания за причиняването на уврежданията с тръбата от
прахосмукачка и дръжка от метла, намерени на местопрестъплението. Обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката кореспондират и със съдебно-химическата
експертиза /том 2, лист 68/ за алкохолната концентрация в кръвта на пострадалия. Доказва
се голямото количество алкохол, прието от пострадалия. С констатациите в биологическата
експертиза и ДНК експертизата на веществено доказателство №5 - нож с дължина на
острието 14,5 см, намиращи се в том втори лист 103 и 115 се установява кръв на
пострадалия А.А.в, което отговаря на описаното от тях, че с веществено доказателство № 5 е
било извършено деянието. Налице е пълно съвпадение и между обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетелката и относно фактите, установени чрез аудиозаписите от
неговия телефон, които са били приобщени като доказателствени средства по делото. От
тези записи може също да се изведе и извод за ескалиращо напрежение, за нарастване на
агресията от страна на пострадалия А.А.в.
Съпоставяйки обясненията на подсъдимия и показанията свидетелката А.а със заключението
на съдебномедицинската експертиза на същата свидетелка /т.3,л.11/ въззивният съд достига
до следните изводи: Съдебният лекар е констатирал кръвонасядания по шията с три
локализации, които кръвонасядания отговарят по начина на причиняване на захват, какъвто
описват подсъдимият и свидетелката С. А. . Съдебномедицинската експертиза е дала
заключение, че захватът в областта на шията е бил застрашаващ живота на свидетелката, тъй
като в тази част на тялото се намират жизненоважни органи, свързани с дишането,
кръвообращението и нервната система, чието нараняване може да доведе до смъртен
резултат. Такова е категоричното заключение на съдебният лекар.

След този анализ на обстоятелствата по делото въззивният съд достига до два извода – за
достоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката А.а и за
нападение от страна на пострадалия А.А.в, което е застрашавало живота на свидетелката.
Въззивният съд дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С.
А. , дадени пред първоинстанционния и въззивния съд. Намира ги за достоверни,
последователни, логични и съответстващи на установените с другите доказателствени
средства факти. Съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият А. е направил записи
на случая, и които записи доброволно и добронамерено е предал на разследващите органи.
Този факт също говори за добросъвестност и желание да се съдейства на разследващите
органи за разкриване на обективната истина. Може да се разсъждава, че ако подсъдимият е
имал други намерения, би могъл да прикрие тези записи или да ги унищожи. Процесуалното
поведение на подсъдимия А. от първоначалния момент на разследването говори за неговата
добросъвестност при установяване на фактите.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че подсъдимият А. е превишил пределите
на неизбежната отбрана. За да стигне до него, съдът е анализирал обстоятелствата по делото
и е приел, че изводът се подкрепя от факта, че са нанесени два удара с нож, единият, от
които смъртоносен. Съдът е преценил, че защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението, тъй като нападателят е бил видимо пиян, разконцентриран и е
действал с голи ръце. Съдът е приел, че е било възможно нападението да се отблъсне и по
друг начин. Анализирал е и обстоятелствата, че майката на подсъдимия - свидетелката С. А.
е успяла да освободи сина си от захвата на баща му само с физическа сила. Съдът се е
позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която пострадалият е
6

бил в тежка степен на алкохолно опиване, което е предполагало разконцентрирани
движения и намаляване на физическата сила.

Въззивният съд счита тези изводи на първата инстанция за незаконосъобразни и
необосновани. Окръжният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени в
постаноВение № 12 от 1973 година на Пленума на Върховния съд. В точка 7 от
постаноВението е обяснено какво има предвид закона под превишаване пределите на
неизбежната отбрана – чл.12, ал.2 от НК. Сочи се, че защитата може и да не съответства на
нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата
обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е
явно, когато е ясно изразено и не възбужда съмнение. Прието е за погрешно разбирането, че
нападнатият може да се отбранява само с начина и със средствата съизмерими на начина и
средствата на нападението. Извежда се изводът, че при отблъскване нападението
нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно
не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Също в тази част на
постаноВението е дадено указание, че не е съобразено със закона становището, че при
отблъскване нападението защитните действия не следва да се насочват към уязвими за
живота и здравето места по тялото на нападателя.
Съставът на апелативния съд не споделя становището на първата инстанция, че е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата, осъществявана от
подсъдимия е била с хладно оръжие - нож с голямо острие, което може да причини смърт, а
нападението е извършено от пострадалия с голи ръце. Не се споделя и становището на
първата инстанция, че е било възможно нападението да се отблъсне и по друг начин, с
причиняване на по-малко вреди на пострадалия. В постаноВение номер 12 от 73 година
Върховният съд е на становище, че нападнатият не е длъжен да бяга и да използва други
средства за защита. Също така за отблъскване на нападението в точка 7 се приема, че на
нападателя могат да се нанасят удари в жизненоважни центрове на човешкото тяло.

За да се отговори на въпроса налице ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана
или не, следва да се извърши съпоставка дали осъществената от подсъдимия защита е
съответна на извършеното нападение. Това съответствие следва да се преценява конкретно
по всяко дело и както посочва Върховният съд точка 6 на ПостаноВение 12 от 73-та година:
„Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до
силата и интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден
обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за
отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се,
мястото и времето на нападението и др.“
Силата и интензивността на нападението, осъществено от пострадалия А. се характеризира с
агресивно негово поведение, продължило през целия ден на първи януари 2019 година.
Поведение, изразяващо се в многократно отправяне на обиди, заплахи, закани за убийство,
като късния следобед и вечерта на същия ден, поведението на пострадалия е станало още
по-агресивно и още по-интензивно. Той е нанесъл няколкократно побой на съпругата и сина
си. А.А.в ударил с юмрук в лицето С. А. , блъскал й главата във вратата на хладилника,
нанасяйки побой на сина си е счупил тръба от прахосмукачка и дървената дръжка на метла.
При спора за телефона на подсъдимия, между него и баща му е започнала борба, при която
пострадалият е успял да пристегне с двете си ръце гръдния кош на В. А. , от което той
7

започнал да се задушава. Свидетелката С. А. издърпала едната ръка на А.А.в, което дало
възможност на подсъдимият да се отскубне от захвата на баща си. Това поведение на
свидетелката довело до ескалираща агресивност от страна на пострадалия А.А.в, който се
нахвърлил върху нея. Успял да я събори на пода, след което направил захват с дясната си
ръка около шията на съпругата си и започнал да я задушава. Пострадалият извършил
действия, които пряко са насочени срещу здравето и живота на неговата съпруга. С
действията си той е застрашил живота на С. А. , тъй като упражнявайки силен захват в
областта на шията, действието му е било животозастрашаващо за нея. В този смисъл е
категоричното заключение на съдебномедицинската експертиза /том 3, л.11/. Степента на
опасност за нападнатата С. А. е била застрашаваща нейния живот. Същевременно силите и
възможностите за отбрана на нападнатата А.а са били нищожни, съпоставени с
възможностите на нападателя. Тя е отстъпвала значително в това отношение в сравнение
със съпруга си, който е бивш спортист. Категорично е преимуществото на пострадалия в
телесно тегло и физически сили. Заедно с това тя е била в невъзможност да оказва каквато и
да е съпротива след като А. успял да направи захват около врата й и да я задуши.
Нападението е извършено от пострадалия А.А.в с физическа сила, многократно
превъзхождаща физическите възможности, както на С. А. , така и на подсъдимия - неговия
син. На преценка в случая следва да се подложат и времето и мястото на извършване на
нападението. Извършено е около 18:00 часа на първи януари, в тъмната част на
денонощието. Нападението е в жилището на семейството, което се е намира на около един
километър от село Осеново. Най-близката къща на съседите отстои на около 100 метра от
дома на А.и. Тези обстоятелства водят до извода, че нападната С. А. и нейният син са били
лишени от всякаква възможност да потърсят помощ или съдействие от съседи или други
граждани. Не на последно място следва да се има предвид физическото и психическо
състояние на извършващият нападението А.А.в. Същият е бил висок около 172 см, тежащ 80
кг, бивш спортист, майстор на спорта по ски. Същият се е намирал под въздействие на
изпито количество алкохол с концентрация 2,98 промили и което състояние е
квалифицирано като тежка степен на алкохолно опиване. Това негово състояние се
характеризира според съдебно-медицинската експертиза /том 2, л. 68/ с потискане на
централната нервна система. Общоизвестно е, че приемането на алкохол намалява
задръжките и принизява критичността към извършените действия, т.е налице е
непредсказуемост на поведението на нападателя. Дотук бяха разгледани обстоятелствата,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението.
Същите по вид обстоятелства към защитата се изразяват в следното:
Ескалиращото ниво на агресия от страна на пострадалия спрямо съпругата и сина му, което
в последната си степен директно е застрашило живота на свидетелката А.а е обосновало
обективната необходимост за съответна по сила и интензивност защита. Посегателството е
извършено спрямо личността на майката на подсъдимия, а степента на опасност е била
животозастрашаваща, бил е поставен в опасност нейният живот. Според показанията на
свидетелката А.а и обясненията на подсъдимия е видно, че тя е започнала да се задушава,
очите й били извън очните ябълки, загубила е представа за състоянието си в момента, като
по нейно определение е загубила съзнание. Обстоятелствата, заявени от подсъдимия и
свидетелката, намират потвърждение в констатациите на съдебно-медицинската експертиза.
Наличието на многобройни кръвонасядания от три страни на шията говорят за силата и
интензивността на нападението. Видно е, че силата, с която е извършван захвата е била
значителна, което е поставило в опасност живота на свидетелката, поради наличието в тази
област на жизненоважни центрове на човешкото тяло, свързани с кръвоносната, нервната и
дихателната система на човека. На тези показания и обяснения следва да се даде вяра и да се
приемат за достоверни, защото те намират потвърждение в констатациите на
съдебномедицинското заключение. Налице е съответствие между заявеното от подсъдимия и
8

свидетелката и констатираните факти от страна на съдебния лекар.
Спорно е по делото е дали подсъдимият е разполагал с друго средство за защита, освен това
което е използвал реално. Поредното за деня и на практика последно нападение е извършено
само с ръце от страна А.А.в. От доказателствата по делото е установено безспорно, че при
нанасянето на побой над близките си той е използвал и други средства – тръба от
прахосмукачка, дървена дръжка. Налице са и закани за убийство към съпругата и сина с
моторна резачка и брадва, т.е. предвид пияното състояние на пострадалия и
непредсказуемостта на неговото поведение не е било възможно да се предвиди в каква
насока ще се развият действията на А.А.в. Следвайки логиката на събитията през деня на
първи януари, логичният извод би бил ескалация на агресията. От фактите по делото се
изяснява, че самият подсъдим е бил подложен на същия по вид захват от баща си. Той
съобщава, че захватът е бил толкова силен, че му е спрял дъха и на него не му е достигал
въздух за да диша. Заедно с това е изпитвал силна болка от упражнението физическо
насилие. От този захват е успяла да го освободи неговата майка, която с две ръце е
издърпала ръката на А.А.в. От тези факти се налага логичният извод, че подсъдимият и
неговата майка са отстъпвали значително във физическо отношение спрямо пострадалия и
само с физическа сила двамата не биха могли да предотвратят извършващото се нападение.
Още повече в конкретния случай свидетелката А.а е била поставена в безпомощно
състояние и е била лишена от всякаква възможност за съпротива. Очевидно изпитият
алкохол не е поВиял на физическите възможности на пострадалия, а по-скоро се е отразил
на възможностите му да пази равновесие и да извършва координирани действия. Беше вече
споменато, че нападението е извършено в жилището на семейството, отдалечено от селото,
през тъмната част на денонощието, които обстоятелства дават основание да се приеме, че е
липсвала каквато и да е възможност да се потърси някаква помощ от трети лица. Деянието,
извършено от пострадалия А.А.в предстаВява непосредствено нападение. Налице е
започнало увреждане на здравето на свидетелката А.а. Създадена е реална и непосредствена
опасност за нейния живот.
Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението. Въззивният съд счита, че в конкретния
случай това не е налице. Установено е, че свидетелката е изгубила възможност да се
съпротиВява, тялото и се отпуснало, очите и са излезли извън орбитите. Същата е изгубила
възможност да диша. Подсъдимият е бил изправен пред дилемата по какъв начин да
отблъсне нападението. Той споделя, че си е помислил да намери някакво оръжие, с което да
освободи майка си и да я спаси от задушаване. Обясненията на подсъдимия са правдиви,
защото съпоставени със снимката от фотоалбума /т.1, л.31/ е видно, че той е взел по-малкия
от двата ножа, намиращи се на плота.
Подсъдимият има право на активна защита. Той може да използва по-интензивни средства за
защита от тези, които използва нападателят. Отбраняващият се не е длъжен да избира и
засяга само неуязвими части от тялото на нападателя. Тези принципни положения са
изведени от Върховния съд в точка 7 постаноВение № 12/1973г. В конкретния случай след
като майката на подсъдимия е била изправена пред животозастрашаваща ситуация,
директно заплашваща нейния живот, действията на подсъдимия са напълно в рамките на
неизбежната отбрана. Когато нападението засяга жизненоважен орган на човешкото тяло,
каквато е шията и нападението може да бъде довършено в рамките на няколко секунди като
се причини смъртта на нападнатия, тогава неизбежната отбрана, очертана в тълкувателното
постаноВение следва да намери приложение. Тук трябва да се подчертае, че въпросът дали е
налице е неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели най-вече зависи от това
какъв е обектът на нападението и в каква степен се застрашава личността на нападнатия.
Видно е, че от нападението на А.А.в е бил застрашен живота на свидетелката А.а, защото
9

извършения захват е можел да доведе до няколко последици зависимост от прилаганата
сила. Било е възможно да се спре притока на въздух на пострадалата, да се спре притока на
кръв към мозъка в резултат на притискане на артериите, а също така с рязко движение би
могло да се причини счупването на шийните прешлени и прекъсване на гръбначния мозък.
Следователно нападението е било с такава сила и интензивност, че могло в следващия
момент да се причини смъртта на свидетелката. От анализа на тези обстоятелства следва
логичния извод, че използваната от подсъдимия В. А. е била съответна на силата и
интензивността на нападението, осъществено от пострадалия.
Предвид изложените доводи въззивният съд намира, че Варненският окръжен съд е
постановил незаконосъобразна присъда, признавайки подсъдимия А. за виновен за деяние,
наказуемо по чл.119, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд не
констатира нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат
връщане на делото за ново разглеждане на съда.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд, на основание чл. чл.336, ал.1, т.3
от НПК отмени изцяло постановената от Окръжен съд гр.Варна присъда, като вместо това
постанови нова, с която призна подсъдимия В. А. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 01.01.2019
г. в с.Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, умишлено
умъртвил баща си А.А.в, ЕГН **********, като убийството е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.12, ал.1
от НК го оправда да е извършил деяние по чл.119, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Водим от изложените съображения, въззивната инстанция постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
10

Номер на акта:	10
Дата:	3 ноември 2020 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Ангелина Йоргакиева Лазарова

Дело:	20203000600275
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 август 2020 г.

Присъда по дело №275/2020 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите