Присъда по дело №124/2021 на Районен съд - Разград

Мотиви към присъда №33 от 28.06.2022г., постановена по НОХД №124/2021г. по описа на
Рския районен съд
Рска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. Л. К. от гр. С.
за това, че на 26.05.2019г. в гр.Р, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество - 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/ с нетно тегло 2,81 грама на стойност 112,40
лева, което съгласно Приложение № 1, на основание чл.З, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотичните вещества и прекурсорите, са
поставени под контрол, включени в Списък 1 - „растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
В заседанието пред РРС прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си. Твърди, че не е държал
наркотични вещества. Лично и чрез защитата си моли да бъде оправдан, като алтернативно се моли
за налагане на минимално наказание.
Рският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л. Л.ов К. е роден на *****, живее в гр. С.. Същият е неженен,
неосъждан.
През 2019г. подс. В.К. живеел в гр.Р. На 26.05.2019г., около 03,00ч., след възникнал
инцидент пред заведение „Сохо“ в гр.Р, свързан със сбиване, подс.В.К. бил задържан в центъра на
гр.Р от полицейски служители и отведен в сградата на РУМВР- Р. Извършването на
първоначалната проверка по случая било възложено на св. М.Т., заемащ длъжноста „Началник
група КП“ в РУМВР-Р. След довеждането му в сградата на РУМВР - Р, подсъдимият бил отведен в
кабинета на св.М.Т.. Подсъдимият носел чантичка със себе си и св. М. Т. поискал да провери
съдържанието на същата чантичка. Подсъдимият не възразил и сам извадил съдържанието на
чантичката си, поставяйки вещите които изваждал на масата в кабинета. Сред вещите които
извадил бил и найлонов плик с поставена в него хартия от рекламен вестник, смачкана на топче.
След като извадил хартията от найлоновия плик, св.Т. установил, че вътре било увито вещество,
което било на кристали. Св.Т. попитал подсъдимия В.К., какво е това вещество и последният му
обяснил, че това са кристали, като му казал, че го е закупил преди това от лице, което назовал с
името „Б.“. Фактически подсъдимият обяснил, че това е наркотично вещество. Бил си закупил това
вещество за баловете и бил забравил, че е в чантичката му. След това св.Т. докладвал на прекия си
ръководител за намереното в подсъдимия вещество и впоследствие било образувано настоящото
досъдебно производство.
С протокол за доброволно предаване от 26.05.2019г. подс. В.К. предал на водещия
разследването разследващ полицай от ОД МВР-Р веществото, открито у него, поставено в хартия
от вестник. В протокола /л.17-18 от ДП/ подсъдимият изписал, че това са кристали, взети от него
от лице на име „Б.“ и били за лична употреба.
С протокол за оглед на веществени доказателства от 26.05.2019г. е бил извършен оглед
на процесното вещество, предадено от подсъдимия. който е установено, че веществото във
формата на кристали е сиво на цвят, обвито е във вестник, с общо тегло - на веществото и вестника
4,45 грама. При тестване с наркополеви тест, е реагирало на метамфетамин. Ампулата, с която е
извършен теста, е била OPIATES/ AMPHETAMINES TEST.
На досъдебното производство била извършена химична експертиза от заключението на
която се установява, че:
1.В предоставеният за анализ обект с нето тегло 2,81 грама се доказва наличие на 3,4
метилендиоксиметамфетамин /MDMA/. Определеното съдържание на /MDMA/ в обекта е 75,0%.
2. 3,4-метилендиоксиметамфетаминът е поставен под контрол съгласно чл.З, ал.2 на
закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за
1

класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Разследващият на база Приложение №2 от Постановление №23/29.01.1998г. на МС е
установил стойност на процесното наркотично вещество в размер на 112, 40 лв /протокол на л.31
от ДП/.
С оглед аргументите на страните относно неизясняване на стойността на процесното
вещество съдът е назначил допълнителна експертиза за установяване стойността на същото, която
експертиза също посочва стойност на процесното наркотично вещество от 112,40 лв /2,80 грама х
40 лв/.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните доказателства –
свидетелски показания, писмени доказателствени материали, назначените експертизи. Съдът
намира, че обвинението в крайна сметка се доказва по начин неоставящ съмнения. С основно
значение са показанията на полицейския служител М. Т., който очертава начина по който
процесното наркотично вещество е открито от подсъдимия, посочва и обясненията които
подсъдимият дал за това. Защитата атакува показанията на този свидетел, с довода, че същият имал
лошо отношения към подсъдимя, понеже подсъдимият в предходен период бил подал жалба срещу
свидетеля. Обстоятелството, че подсъдимият подавал жалба срещу свидетеля във връзка с
предходен случай на разследване не е спорно – самият свидетел го посочва. Независимо от това
съдът намира, че доводите на защитата срещу показанията на този свидетел са неоснователни.
Това, че подсъдимият бил подавал жалба срещу свидетеля не е факт, който да обуславя извод, че
свидетелят М. Т. бил действал с негативизъм спрямо него и в този смисъл показанията му не
следвало да се кредитират. Показанията на свидетеля М. Т. се преценяват с оглед всички
обстоятелства по делото и съдът ги намира за напълно добросъвестни. Процесното вещество без
съмнение е намерено в подсъдимия. Доводи, че подсъдимият не носел в себе си това вещество и че
едва ли не същото му било „пробутано“ според съда противоречат на всякаква логика. Едва ли не
някой друг бил набавил това вещество за да бъде скалъпено дело срещу подсъдимия – последното
звучи несериозно на база всички данни по делото. В протокола за доброволно предаване
подсъдимият е посочил, че сам си е набавил това вещество за лична употреба и обясненията му, че
бил накаран от разследващите да напише това също не се кредитират. Несъмнено подсъдимият не
е бил обект на някаква принуда в този смисъл и след като е предал процесното вещество явно и
доброволно е описал как се е снабдил със същото, като изписаните тогава в протокола негови
обяснения звучат логично на база всички данни. Колкото до обясненията които подсъдимият дава
в хода на съдебното следствие, отричайки на има някаква връзка с установеното наркотично
вещество, то същите обяснения се възприемат от съда като негова защитна теза и не се
кредитират, доколкото останалите доказателства ги оборват категорично. На база на това съдът
намира, че процесното наркотично вещество действително е открито в подсъдимия. С оглед
доводите на защитата на подсъдимия, че едва ли не това било обиск по смисъла на НПК, който
следвало да се извърши по съответния процесуален ред, то съдът намира всичко това за
несъстоятелно. В случая не са били налице предпоставките на чл.164 от НПК за да се извършва
обиск, нито полицейският служител М. Т. е действал в качеството на разследващ орган, каквито
доводи също се изтъкват. Просто е извършена нормална проверка от полицейски служител,
очевидно без цел да се търсят предмети от значение за дело, каквото към него момент не е имало и
в крайна сметка подсъдимият сам е предал намиращите се у него вещи. Това не са действия по
разследването по смисъла на НПК и полицейският служител който ги е извършил на общо
основание е разпитван по делото като свидетел. Това, че при тази проверка са открити наркотични
вещества е следствие от същата проверка. Впоследствие вече е извършен оглед на веществени
доказателства в присъствието на поемни лица, които също са разпитани от съда, но с оглед факта,
че същите са забравили редица подробности, показанията им, освен че изясняват, че действително
този оглед е извършен съобразно нормативните изисквания, в друго отношение не допринасят за
изясняване на съществени моменти от фактическата обстановка. Назначената на досъдебното
производство химическа експертиза, изслушана в хода на съдебното следствие, установява вида
на процесното вещество и го определя като високорисково наркотично вещество. Заключението на
вещото лице /специалист/ по тази експертиза е обосновано и в хода на съдебното следствие,
поради което съдът не се съмнява в правилността му. Назначената допълнителна експертиза
2

относно стойността на веществото съдът намира също за компетентно извършена от вещо лице
инженер химик, което именно качество има значение, когато се оценяват вещества, които се явяват
наркотични. Вещото лице е оценило именно процесното вещество видно от заключението му. С
оглед всичко изложено съдът, като се позовава, както се каза, основно на показанията на св. М. Т.,
посочените експертни заключения и писмените доказателства по делото, намира, че изложените
по горе обстоятелства се установяват по един несъмнен начин, при което и обвинението се явява
напълно доказано.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият В.
Л. К. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на 26.05.2019г.
в гр.Р, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 3,4
метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/ с нетно тегло 2,81 грама на стойност 112,40 лева, което
съгласно Приложение № 1, на основание чл.З, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотичните вещества и прекурсорите, са поставени под контрол,
включени в Списък 1 - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесното наркотично вещество
– същото е установено в негово държане. Качеството му на високорисково наркотично вещество е
установено от назначената химическа експертиза. От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл- съзнавал е естеството на държаното от него вещество, а именно наркотично вещество
и явно го е придобил с намерение да го използва лично, както се изяснява от данните по делото.
Количеството и стойността на държаното от подсъдимия наркотично вещество не са незначителни,
поради което и деянието не може да се определи като маловажен случай по смисъла на чл. 354а,
ал.5 НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия В.К. съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието и младата му
възраст /едва навършил пълнолетие към момента на деянието/. Отчита се и значителният период
отминал от деянието /повече от три години/. При определяне на наказанието, доколкото законът
предвижда за това престъпление наказание лишаване от свобода, то съдът намира, че същото
следва да бъде в размер по близък до минимума и на тази база съдът е определил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. При това определяйки размера на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия и преценявайки, че същото следва да бъде в
размер по-близо до минимума съдът е допуснал грешка, пропускайки установения законов
минимум в разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК /една година/ и изхождайки от общия
минимум по чл.39, ал.1 от НК/погрешно/ и максимума по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е определил
наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, което е под законовия минимум за това
престъпление. В случая не са констатирани многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, та да се определя наказание под минимума на основание чл.55 НК и съдът е
определял наказанието на основание чл.54, ал.1 от НК, както е посочено и в диспозитива на
присъдата, но е допуснал грешка, неотчитайки специалния минимум, която грешка фактически
смекчава положението на подсъдимия. Изтърпяването на определеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер на девет месеца следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като съдът намира, че са налице предпоставките за това – подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание лишаване от свобода не надхвърля срока от три години и съдът намира, че
може да се разчита, че подсъдимият би се поправил и без ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
глоба, като съдът, изхождайки от посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, намира, че
размерът на същото следва да бъде равен на минималния, а именно 2000 лв, като при този размер
на глобата съдът счита, че ще се постигне желания ефект, целящ поправянето на подсъдимия.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските по
същото.
Съдът се произнесе и относно веществените доказателства- остатък от изследваното
наркотично вещество поставено в хартиен плик и смачкана хартия от вестник. Тъй като става
дума за вещи, чието притежание е забранено, те следва да бъдат унищожени.
3

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	33
Дата:	28 юни 2022 г.
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20213330200124
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 февруари 2021 г.

Присъда по дело №124/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите