Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седемнадесети
ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 6846 по
описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.К.С. и А.П.Д. срещу
„ДЗИ-О.з.” ЕАД, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 16.08.2017
г. около 12,10 часа Г.С.С. се возил на задна дясна
седалка в л.а.м. „Рено 19“ с ДК № *****, управляван от Р.С.С..
На м 5+500 по пътя гр. Асеновград в посока към с. Леново, водачът загубил
контрол над управлението, лекият автомобил излязъл от пътя и се врязал в лозов
масив. Вследствие на инцидента починал Г.С.С.-син на
ищците. Поддържа се, че за пътния инцидент е образувано ДП № 636/2017 г. по
описа на РУП-Асеновград.
Твърди се, че към датата на събитието за
л.а.м. „Рено 19“ с ДК № ***** е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, сключена с
полица № BG/06/117001704763, валидна до 16.06.2018 г.
Поддържа се, че ищците и сина им
били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Твърди
се, че ищците изключително тежко понасят загубата на своя син. Поддържа се, че
тримата са делели едно домакинство от раждането на Г.до инцидента, имали
изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и са живеели в
разбирателство. Ритъмът им на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба.
Поддържа се, че на 26.09.2017 г.
ищците отправили до ответното дружество покана за определяне и изплащане на
дължимо застрахователно обезщетение, но такова до момента не е изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки
един от двамата ищците, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им
Г.С.С., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка
с ПТП, реализирано на 16.08.2017 г . на м 5+500 по пътя гр.Асеновград в посока
към с. Леново, виновно причинено от водача на л.а.м. „Рено 19“ с ДК № *****,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/117001704763, валидна до
16.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
произшествието -16.08.2017 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт К., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
По същество оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. Счита предявените претенции за
завишени. Твърди, че ответното дружество не е станало причина за завеждане на
настоящото дело, тъй като единствената причина да не бъде определено
застрахователно обезщетение е липсата на необходимите за ликвидация на щетата
документи. Заявява възражение за принос от страна на пострадалия с твърдението,
че не е използвал обезопасителен колан. Оспорва
претенцията за лихва с твърдението, че същата се дължи от изпадане в забава на
застрахователя, който в конкретния случай е уведомен на 26.09.2017 г., поради
което лихвата е дължима от 26.12.2017 г.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК и
на 25.10.2018 г. ищците депозират допълнителна искова молба, с която заявяват,
че вината на водача е установена с влязла в сила присъда. Оспорва възражението
за съпричиняване, в която връзка заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
С молба от 26.10.2018 г. ищците
представят копие от присъдата на наказателния съд и мотивите към нея, а с молба
от 03.12.2018 г. представят официално заверен препис от влязлата в сила
присъда.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да присъди
справедливо обезщетение с оглед събраните по делото доказателства и с отчитане
на съпричиняването от страна на починалия. Претендира направените по делото разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 17.10.2018 г.
Присъда № 70 от 01.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1280/2018 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, Р.С.С.
е признат за виновен в това, че на 16.08.2017 г. на републикански път III-5802, километър 5+500 от с. Леново за с. Тополово, обл. Пловдив, при управление на л.а.м. „Рено 19“ с рег. № *****,
в посока от север на юг, нарушил правилата за движение чл.20, ал.1 от ЗДвП,
като не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство
и по непредпазливост причинил смъртта на Г.С.С.,
починал на 17.08.2017 г.
С приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № 08.10.138/30.08.2017 г. на Община Асеновград,
се установява, че двамата ищци са съответно майка и баща на починалия Г.С..
Че смъртта на Г.С.С. е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, се
установява и с приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните.
От заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че от техническа гледна точка, причина за настъпване
на ПТП е отклоняването на вниманието от страна на водача на автомобила, довело
до загуба на контрол над същия. Ударът е настъпил при преобръщането на
автомобила по дясната му странична част и тавана.
От приетата по делото комплексна
СМЕ и САТЕ се установява, че процесният автомобил е оборудван с триточкови
инерционни колани за предните седалки, за задните седалки-триточкови са
коланите за местата зад водача и пасажера до него, а за мястото в
средата-коланът е двуточков. Експертиза сочи, че само
по уврежданията не може да се определи дали по време на ПТП, пострадалият е бил
или не с правилно поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен
колан, тялото на С. би се фиксирало в областта на задна лява седалка и поясният
ремък би го задържал, не само да не изпадне, а и да не се удари в тавана на
автомобила. Вероятно би получил увреждания, но те се очаква да бъдат по-леки.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р М. установява, че черепно-мозъчната травма е получена
от удар вляво на главата, където се установява многофрагментно
счупване на черепа. Вещото лице сочи, че травмата е получена най-вероятно при
изпадането от автомобила.
Разпитаната свидетелка М.С.-сестра
на водача на процесното превозно средство и на починалия Г., установява, че е
пътувала в лекия автомобил заедно с братята си, когато е станало
произшествието. Свидетелката установява, че седяла по средата на задната
седалка, брат й Г.седял до нея в дясно, а в ляво зад водача седяла А.Г.. При
произшествието автомобилът започнал да се обръща надясно, при което А.паднала
върху М., а М. върху брат си Г.. Свидетелката М.С. не помни добре, но мисли, че
брат й Г.бил с колан.
Заключението на комплексната СМЕ
и САТЕ е оспорено от ищците, в която връзка е допуснато изслушването на
повторна комплексна СМЕ и САТЕ, от заключението на която се установява, че функцията
на предпазния колан се изразява в това да фиксира тялото към седалката и да
възпрепятства движенията му напред и нагоре. Наличните увреждания по главата и
тялото на пострадалия, са основание да се приеме, че е имало свободно движение
на тялото в купето. Вещите лица потвърждават извода на оспорената експертиза,
че правилно поставен колан би възпрепятствал движението на тялото извън
параметъра на седалката и при липсата на деформации навътре към купето, би
предпазило пътника от нараняване, като в такъв случай уврежданията биха били по-леки.
От показанията на свидетеля Д. С.Г.,
че познава семейството на ищците от около 20 години. С. и А. имат собствена
къща и пет деца, които гледат с любов. А. винаги е държала под наблюдение
детето си, то било винаги изпрано и нахранено. Г.ходел на училище в Тополово и
го карали с микробус, заедно с другите деца. Г.посещавал редовно училището.
Завършил училище. С. и А. го възпитавали да бъде честен, да не краде и да
подражава на родителите си, да работи. Г.бил най-малкото дете и му се отделяло
най-много внимание. Свидетелят присъствал, когато докарали от Пловдив починалия
Г.. А. и С. били съкрушени и отчаяни. Постоянно плачели, припадали, имало
линейки, доктори. След загубата на Г.животът им се преобърнал. Преди това били
щастливи и весели, а след това тези хора са отчаяни и постоянно плачат. След инцидента
не са контактни, отказали на свидетеля и работа, и седянка. Казват, че нямат
стимул в живота, просто са отчаяни. Здравословно не са добре, особено С., който
искал да си сложи край на живота. Свидетелят установява, че цялото семейство
живее заедно в една къща.
Свидетелят П.Г.И. установява, че С.
и А. си гледали много добре децата. Сами са си отглеждали децата, никой не им е
помагал. Г.бил най-глезения, най-малкия, гледан и глезен, както от братята и
сестра си, така и от двамата си родители. След трагедията родителите на Г.постоянно
плачат. Когато разбрали за смъртта на сина си Г., С. и А. паднали, дошли
линейки за тях, сложили им инжекции, дали им хапчета под езика. Двамата
родители всяка събота и неделя ходят на гроба, наливат му вода, цветя му носят
и плачат. Даже С. искал да се убие в реката, да се беси, защото не може да
понася тази болка. Здравословно не са добре, не контактуват с другите хора,
приказват за Г., плачат.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 26.09.2017 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 28.12.2017 г. /първият работен ден, след изтичане на срока в
неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Настоящите искове са предявени на 22.05.2018 г. и в този смисъл се явяват
процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.08.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с влязлата
в сила на 17.10.2018 г. Присъда № 70 от 01.10.2018 г., постановена по н.о.х.д.
№ 1280/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение се
установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда-причинената смърт на сина на ищците.
Съобразно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Р.С.С. и настъпилата в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение смърт на Г.С.С.
са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 17.10.2018 г. Присъда №
70 от 01.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1280/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение.
Ответникът не доказа
главно и пълно въведеното от него възражение за принос от страна на пострадалия,
с твърдението, че същият е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен
колан.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката М.С. относно наличието на предпазен колан.
Свидетелката в качеството си на дъщеря на ищците е заинтересована да даде
показания осигуряващи най-благоприятния изход от делото. На следващо място
показанията дадени от свидетелката С.пред съда и тези на досъдебното
производство, са противоречиви и взаимно изключващи се. Така пред съда
свидетелката заявява, че тя е седяла в средата на задната седалка, а А.й била
отляво. Пред досъдебното производство е заявила точно обратното, че А.е седяла
в средата, а тя зад шофьора. Пред съда свидетелката С.заявява, че когато
излязла от колата, Г.бил на земята, като мисли без да е сигурна, че К.Г. го
изкарал от колата. По същия начин, свидетелката не е сигурна дали брат й е бил
с поставен предпазен колан. Пред органите на досъдебното производство,
свидетелката заявява, че излязла от колата през счупения прозорец, а Р.и Г.били
изпаднали от колата, в близост до нея.
Предвид горното съдът
не кредитира показанията на свидетелката С.. Кредитира заключението на
комплексната СМЕ и САТЕ, съобразно което е имало свободно движение на тялото в
купето, т.е. пострадалият е бил без правилно поставен предпазен колан. Пак
съобразно това заключение най-вредоносните травми за пострадалия са получени
при напускане на автомобила през счупеното стъкло на задна дясна врата и
евентуални удари по рамката на вратата, както и при падането на терена, което
падане не би се случило, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
От друга страна
вещото лице Г. по време на разпита си в съдебно заседание заяви, че дори и
пострадалият да е бил с поставен предпазен колан, то той нямаше да е ефективен
при получаване на черепно-мозъчната травма, от която реално е настъпила смъртта
на Г.С.. Дори и с колана, главата ще получи контакт и удар с рамката на задна
дясна врата. По делото няма категорични и безспорни данни, че черепно мозъчната
травма е получена при удар в терена, резултат от изпадането на тялото. Това го
заявява и вещото лице В. при разпита в съдебно заседание. Това е посочено и в
първоначалната оспорена комплексна СМЕ и САТЕ, където вещите лица са заявили,
че няма обективни медицински данни, които да мотивират дали уврежданията са
получени при преобръщането на автомобила или при изпадането от него.
С оглед на горното и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се доказва главно и
пълно, че тялото на пострадалия е изпаднало от автомобила. Приема, че
пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, но дори и с поставен
предпазен колан, главата на пострадалият би достигнала и осъществила контакт с
рамката на задна дясна врата, от който удар са и най-вредоносните травми за
пострадалия, поради което и възражението за принос се явява неоснователно и
недоказано.
С оглед на горното
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат
от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на техния син болки и страдания, отчита степента на преживяваните от
тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между сина и неговите
родители, прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното състояние на
ищците след трагедията и към настоящия момент. При определяне на дължимия
размер на застрахователното обезщетение, съдът съобразява също и
обстоятелството, че ищците са загубили син, който е бил едва на 15 години към
датата на смъртта си. И към момент ищците не могат да преодолеят болката от
смъртта на сина им, често посещават гроба му, плачат постоянно, а бащата С. е
изразявал желание да се самоубие, защото не може да преодолее болката от
загубата на най-малкото си дете.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Със събраните по делото
доказателства ищците не доказаха главно и пълно, че търпят вреди по-големи от
обичайните при тези случаи, поради което съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението възлиза на сумите от по 200 000 лв. за всеки един от
двамата ищци.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид горното предявените
искове ще следва да бъдат уважени за сумите от по 200 000 лв. и отхвърлени
като неоснователни за разликата над тази сума до пълния им претендиран размер
от по 250 000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
26.09.2017 г., поради което предявените акцесорни искове за периода от датата
на произшествието 16.08.2017 т. до 25.09.2017 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица, поради
което не им се присъждат такива.
Видно от приложените договори за
правна помощ от 14.05.2018 г. между ищците и адвокат М. е договорена безплатна правна
помощ и представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат М. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от всеки един
от двата иска, ведно с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат М.
е регистрирана по ЗДДС.
Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 250 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 6530 лв. за всеки един от двата
предявени иска (чл.2, ал.5 от Наредбата).
От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М. сумата
от 5224 лв., съответно 6 268,80 лв. с ДДС, която сума е съответна на уважената
част от иска, като общо за двата иска, дължимото адвокатско възнаграждение е в
размер на сумата от 12 537,60 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 850 лв., от която сума-400 лв. за депозит вещи лица, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
От тази сума на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
в размер на 170 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете
/100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 16 000 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 640 лв. – възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.з.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.К.С., ЕГН ********** и на А.П.Д., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат Р.М. сумите от по 200 000
лв. /двеста хиляди лв./ за всеки един от двамата ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на сина им Г.С.С., настъпила в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 16.08.2017 г. на км
5+500 по пътя гр. Асеновград в посока към с. Леново, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Рено 19“ с ДК № *****, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с
полица № BG/06/117001704763, валидна до 16.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 26.09.2017 г. до окончателното издължаване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над сумите от
по 200 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000 лв., както
и акцесорните претенции за заплащане на лихва за забава върху присъдените
главници в размер на законната лихва за периода от 16.08.2017 г. до 25.09.2017
г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.з.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Р.И.М.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 12 537,60 лв. с ДДС /дванадесет хиляди петстотин тридесет и седем и 0,60
лв./
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** и
на А.П.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
адвокат Р.М. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ДЗИ-О.з.” ЕАД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.з.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважените размери на исковете в размер на 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лв./,
както и сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лв./ възнаграждения на вещи
лица, заплатени от бюджета на съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по следните банкови сметки:
IBAN: *** С.К.С. и IBAN: *** А.П.Д..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: