Решение по дело №331/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез процесуален представител юрк. Р., против Решение № 100/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 875/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на В. С. Г., изтърпяващ наказание в Затвора гр. Пазарджик, сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, в периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., в Затвора Пловдив, заедно със законната лихва върху главницата от 28.04.2021 г. до окончателното  изплащане.

Ответната страна – В. С. Г., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че оспореното решение следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по исковата молба на В. С. Г. против ГДИН, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба периоди, в които се намирал в Затвора – Пловдив, Затвора – Пазарджик и в Ареста в Затвора Стара Загора. С молби от 15.09.2023 г. и 14.12.2023 г. е уточнено, че неимуществените вреди, за които се търси обезщетение, се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, неотоплени през зимата, в които има дървеници, мухъл и влага, която се получава от това, че лишените от свобода, сушат дрехите си в спалните помещения, няма достъп на чист въздух, няма естествена светлина в помещенията, няма условия за раздвижване. Твърди се, че Г. е обитавал помещения, в които не е била осигурена площ от не по-малко от 3,00 м на човек, без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, в неклиматизирани килии, в които има мухъл и влага.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточняващите молби, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд частично е уважил исковите претенции като е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на В. С. Г. сумата от 160 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, в периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., в Затвора гр. Пловдив, заедно със законната лихва върху главницата от 28.04.2021 г. до окончателното  изплащане и е отхвърлил исковата претенция в останалата  част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на контролираната съдебна инстанция по фактите, същите са подробно изложени в атакувания съдебен акт, не са спорни и не се налага тяхното изрично преповтаряне. След обсъждане на фактите по делото в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС инстанцията по същество е направила верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно наведеното в касационната жалба твърдение за необоснованост на контестираното решение. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът, в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието  е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.

Не може да бъде споделено и изложеното в касационната жалба от процесуалния представител на ГДИН твърдение, че в пенитенциарните заведения не бива да се очаква удовлетворяване на индивидуални битови навици и предпочитания на лишените от свобода. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая чрез приетите по делото официални документи за исковата претенция за периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2021 г., при престоя на ищеца в Затвора гр. Пловдив, за период от 32 дни, е установено неизпълнение на законови задължения – в помещенията, в които е пребивавал лишеният от свобода Г., не му е осигурена минимална жилищна площ от поне 4 кв.м., в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на касационния жалбоподател не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в една нормална среда несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XII – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 875/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.