№ 617
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202433 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
СЮЛ. С. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-001772/
19.05.2021г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, с което му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. на основание
чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП.
В жалбата не се оспорва обстоятелството, че управлявания от въз.С. автомобил е
бил с неработещи стоп-светлини, но се сочи, че тази повреда е възникнала по време на
управление, в светлата част на денонощието и неправилно е била квалифицирана като
„ опасна“ вместо като „ значителна“.На следващо място се излагат доводи, че след като
неправилно е приложен материалния закон, то неправилно е била приложена и
санкционната норма.Твърди се още,че нарушението не е извършено виновно, а е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Поради това се иска цялостна
отмяна на постановлението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание , въз. С. редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. А. отново пледира постановлението да
бъде отменено и иска присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител.
Постъпили са писмени бележки, в които жалбата се оспорва и са изложени доводи за
това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2021г. около 05.44 часа въз.С. управлявал т.а. „ Форд Транзит” с рег.
№ SR 6112 H , като се движел в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ в посока изхода на
града. По същото време на този пътен участък, до ресторант „Комитово ханче“, се
намирали полицейски служители, които спрели въз.С. за проверка.При нея се
установило, че превозното средство е технически неизправно, тъй като не светели
всички светлинни източници на предвидените стоп-светлини на автомобила. Поради
това против въз.С. бил съставен акт за установяване на нарушение, което било
квалифицирано като такова по чл.101 ал.3 от ЗДП. При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН , възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на така съставения акт против въз. С. било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 21-0819-001772/ 19.05.2017г., в което
наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, а именно
че въззивникът е управлявал автомобил с опасна техническа неизправност съгласно
Приложение № 5 към чл.37 ал.1 от Наредба № Н -32 / 16.12.2011г., а именно не светят
всички светлинни източници на предвидените стоп-светлини на автомобила.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.101 ал.3 от ЗДП и за него
на въззивника била наложена „Глоба“ в размер на 500лв. на основание чл.179 ал.6 т.3
от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан доведеният от
процесуалният представител на въззивника Г.А., чиито показания съдът
кредитира.Той заяви, че лично е подменил изгорял бушон на крушките на стоповете и
габаритите на автомобила в деня преди въз.С. да бъде спрян и тогава не е имало
проблем.Свидетелят посочи още, че след проверката въззивникът отново е отишъл при
него и св.А. видял, че светлините на стоповете не светят.Тогава „ наместил“ крушките
и те светнали. Доколкото не се оспорва обстоятелството, че към момента на проверката
светлините на стоповете не са светели, съдът заличи от списъка за призоваване редовно
призования и неявил се по уважителни причини актосъставител.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление 21-0819-001772/ 19.05.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121 з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
2
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН.
По делото безспорно се доказа, че на 02.05.2021г. около 05.44ч. въз.С. е
управлявал товарен автомобил, чиито стоп-светлини към него момент не са светили. В
Приложение № 5 към Наредба № Н-32 / 16.12.2011г., в т.4.3.1 , касаещо състоянието и
функционирането на стоп-светлините на автомобила, са описани различни видове
неизправности, които са и различно класифицирани. Именно там е предвидено , че
когато всички светлинни източници не функционират, е налице опасна техническа
неизправност. Съгласно § 6 т.73 от ДР на ЗДП, „ опасни неизправности“ са откритите
по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението на пътищата. Безспорно е, че неработещите стоп-
светлини представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението,
поради което и установената неизправност не би могла да бъде квалифицирана като
„значителна“, доколкото е „ опасна“ и по смисъла на ЗДП, и по смисъла на чл.37 от
Наредба № Н-32 / 16.12.2011г.
Съдът намира обаче , че неправилно е бил приложен материалния закон.
При съставяне на акта и при издаване на постановлението нарушението е било
квалифицирано като такова по чл.101 ал.3 от ЗДП.Тази норма предвижда, че
разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни
неизправности.Ал.2 на чл.101 от ЗДП, която не е посочена, пък сочи, че когато
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът
може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното отстраняване , но само
след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.При анализ на
приетата за нарушена правна норма би могло да се предположи, че е било прието, че
с установената неизправност по превозното средство въз.С. не е имал право да се
придвижи до подходящо място за отстраняването й. Такива факти обаче не се
съдържат нито в акта, нито в постановлението.От описанието на нарушението от
фактическа страна може да се направи извод, че въз.С. е управлявал технически
неизправно превозно средство, което представлява нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от
ЗДП.Именно тази разпоредба сочи, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат
технически изправни.Тя обаче не е посочена за нарушена и въпреки това на въз.С. е
било наложено наказание на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП, където е предвидена
санкция за управление на технически неизправно ППС.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление се явява
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на адв.Д.А. да се присъди
адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 15.06.2021г., в който е посочено, че адв.А. ще извърши адвокатска
помощ и съдействие безплатно на основание чл.5 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Тази норма кореспондира с
разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, според която е дадена
възможност на адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък.
Съгласно ал.2 в този случай, ако насрещната страна е осъдена за разноски, то
3
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не
по-нисък от този, предвиден в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати. Поради изложеното до тук и като съобрази посоченото в чл.18 ал.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно-наказателен характер, извън случаите на ал.2, съдът намира,
че на адв.А. следва да се присъди възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-001772/ 19.05.2021г. на
Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, с което на С. СЮЛ. С. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. на основание
чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адв. Д. М. АТ. 300лв. / триста лева/
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4