Решение по дело №2141/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 347
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20215300502141
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502141 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх.№8294/17.08.2021г депозирана от П.
П. В. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. П.Д., със съдебен адрес: гр.
П., ул. ***, в качеството и на длъжник в изпълнителното производство против отказа на
ЧСИ Л.Мурджанова с рег.№819 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително
дело №20118190402014 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в
Постановление от 26.05.2021г. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, без
да излага конкретни оплаквания. Лаконично е посочено единствено, че са предприемани
изпълнителни действия- налагане на запори, но по отношение на друг длъжник. Иска се
отмяна на Постановление от 26.05.2021г, ведно с всички произтичащи законни последици.
Ответниците по жалбата – взискателя Мобил Лизинг АД гр.София и останалите
длъжници И. Д. П., Д. И. П. и Д.Н. ТРАНС ГРУП ЕООД не взимат становище по жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ПЧСИ Г. К. при ЧСИ
Л. Мурджанова, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по
същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в
1
изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – с което е
отказано да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело
№20118190402014 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова с район на действие ПОС, обективиран
в Постановление от 26.05.2021г. т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид
на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално
допустима.
По отношение на нейната основателност:
Видно от данните по делото, изпълнително изпълнително дело №20118190402014 по
описа на ЧСИ Л.Мурджанова е образувано на 25.10.2011г. по молба на взискателя Мобил
Лизинг АД гр.София, въз основа на изпълнителен лист издаден на 11.10.2011г. от ПРС въз
основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№17223/2011г. на ПРС, трети бр.с.
срещу длъжниците И. Д. П., Д. И. П. и Д.Н. ТРАНС ГРУП ЕООД, представлявано от
управителя Д. И. П. и П.П. П.а, с които длъжниците са солидарно осъдени да заплатят на
кредитора сумата от 5 163.66 евро представляваща главница, дължима по договор за
финансов лизинг, законна лихва върху тази сума считано от 07.10.2011г. до окончателното
и изплащане, ведно със съдебни разноски в размер на 202лв, както и сумата от 350лв –
адвокатски хонорар.
По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от ПЧСИ Г. К. при ЧСИ
Л. Мурджанова, с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е
поискал предприемането на изпълнителни действия.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител
само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то
има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата
на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които,
с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
2
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретният случай видно от данните по делото, с образуване на изпълнителното
производство, взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ да
предприеме всички необходими действия за събиране на вземането му, както е и посочил
изрично предприемането на конкретни изпълнителни действия, с цел събиране вземанията
му.
През ноември 2011г. ПЧСИ е съставил протокол за опис на движимо имущество,
като е отразено в протокола, че длъжникът И.П. не се е явил и не е осигурил достъп за
извършване на насрочения опис.
С Разпореждане от 28.02.2012г. е насрочен опис на движими вещи собственост на
жалбоподателката П.В., получена лично от същата на 29.02.2012г.
С молба от 02.05.2021г./л.97/ взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците, след извършването на съответната проверка за
вписаните трудови договори на името на последните. С разпореждане от 06.07.2012г. /л.123
от изп.д./ е разпоредено налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателката В..В изпълнение на парично задължение, от длъжника П.П. П. са
постъпвали по сметка на ЧСИ парични суми – считано от януари 2013г до 03.10.2014г.
С разпореждане от 02.09.2015г. / л.248 – 249 от изп.д./ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателката П. П. В., което получава от „Андрюс
Платиниум“ ЕООД.
С Разпореждане от 11.01.2016г. /л.266 от изп.д./ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката П. П. В., което получава от „Теодор „ ЕООД.
Установява се, че от 20.05.2016г. до 22.11.2018г. по изпълнителното дело са постъпвали
суми от длъжника В. по наложените запори.
На 16.03.2020г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справки в НАП -
ТД на длъжниците и налагане на запори и насрочване на описи на движимите им вещи.
Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е
свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел
изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил
интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай обаче, не би могъл да се
направи такъв извод. Видно от данните по делото взискателят регулярно е искал
извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, с оглед на
което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на взискателя,
3
което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането
на вземането му.
При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който
взискателят не е предприел изпълнителни действия спрямо жалбоподателката.. В този
смисъл отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№8294/17.08.2021г депозирана от П. П.
В. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. П.Д., със съдебен адрес: гр.
П., ул. ***, в качеството и на длъжник в изпълнителното производство против отказа на
ЧСИ Л.Мурджанова с рег.№819 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
изпълнително дело №20118190402014 по описа на последния с район на действие ПОС,
обективиран в Постановление от 26.05.2021г.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4