МОТИВИ към решение № 41/31.01.2018г. по АНД № 1/2018г. на РРС.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 29.12.2017г., с което по
реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемия В.С.И. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Нарушителят се явява в с.з., като не оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото
се. Защитникът му- адв.П. заявява, че не оспорват фактическата обстановка, като
действително подзащитния му е осъществил състава на престъплението, в което е обвинени и предвид
наличието на предпоставките на чл.78а от НК моли същият да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно такова- глоба в
минимален размер.
Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и
предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него
престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена
глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.С.И. е правоспособен водач на МПС категории
С, В, АМ, ТкТ от 1998г., притежаващ СУМПС № *********. До настоящият момент има
наложени множество наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.
На 18.08.2017г., около 09,30ч., в гр.Разград по бул.“Бузлуджа“
подс.В.И. бил спрян за проверка от органите на ПП при ОДМВР- Разград, за това, че
управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ РР 77 79 ВА и при управлението е
извършил неправилна маневра - завой на ляво, при наличие на пътна маркировка
M2, като я пресякъл. В процес на проверката било установено, че страничните стъкла
на автомобила са с намалена прозрачност, което ограничавала видимостта на водача
на МПС. Също така било установено, че подсъдимият е управлявал горепосоченото МПС
при наличие на незаплатени глоби по ЗДвП с наложени му фишове.
Във връзка с констатираните нарушения, от органите на полицията
на подс.В.И. е бил съставен АУАН с бл.№ Г593830/18.08.2017г. Въз основа на издадения
АУАН от началник сектор ПП при ОДМВР-Разград е била издадена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 17-1075-000831/21.08.2017г. по реда
на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Тази ЗППАМ е била връчена по надлежен ред на подс.В.И.
на 15.09.2017г. и въз основа на нея е била приложена санкция по чл.171, т.1, б.“д“
от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба, като
на основание чл.60, ал. 1 от АПК, поради опасност да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта.
Въпреки така наложената ЗППАМ, с която е било наложено временно
отнемане на СУМПС, на 20.12.2017г. подс.В.И. управлявал МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№
РР 77 79 ВА, в гр.Разград.
Същият бил спрян за проверка от полицейските служители С.
Ц. и Т. Т., които били назначени в наряд на същата дата.
Около 10,00ч. на горепосочената дата, в гр.Разград, на бул.“Априлско
въстание“, двамата свидетели спрели за проверка лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№
РР 77 79 В А. Установили, че автомобилът се управлявал от подс.В.И.. В процес на
проверката полицейските служители направили справка по данните на водача с РСОД
с база данни към АНД и установили, че подс.В.И. имал
наложена принудителна административна мярка и е лишен по административен ред да
управлява МПС. На база на тези констатации, в изпълнение на своите правомощия, полицейските
служители отвели подс.В.И. за извършване на допълнителна проверка в сградата на
РУМВР- Разград.
При извършена справка се оказало, че наред с горепосочената
ЗППАМ № 17-1075-000831/21.08.2017г. по реда на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, с която
е било наложено временно лишаване да управлява МПС, подс.В.И. имал и множество наказания
за извършени административни нарушения, въз основа на които са му били издадени
НП, но същите не са му били връчени.
Въз основа на установените констатации в хода на проверката,
на подс.В.И., от полицейския служител С. Х. Ц. бил съставен АУАН с бл.№
0308562/20.12.2017г. СУМПС, издадено на името на подс.В.И. не било иззето, тъй като
същото не се намирало в него.
Същевременно с издадения АУАН, на подс.В.И. била издадена
заповед за задържане на лице, по реда на ЗМВР, с която същият бил задържан за срок
от 24 часа, считано от 10,00ч. на 20.12.2017г.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства- обясненията
на нарушителя, показанията на свидетелите, справка за съдимост, характеристика,
справка за нарушител, ЗППАМ и др., които са единни и непротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието
си при пряк умисъл, подсъдимият В. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия
на 20.12.2017 г. в гр.Разград, когато същият е управлявал моторното превозно средство
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със ЗППАМ № 17-1075-000831/21.08.2017г.
по реда на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, с която е било наложено временно лишаване
да управлява МПС. Безспорно се установява, че същият е бил запознат със
заповедта, тъй като тя му е връчена на 15.09.2017г., но въпреки това същият е
управлявал МПС след като реално свидетелството му е било отнето по силата на
тази Заповед и наложената с нея ПАМ.
От субективна страна подс.И. е действал виновно, с форма на
вината - пряк умисъл. Съзнавал е, че му е наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС,
съзнавал е, че управлява МПС в срока на изтърпяване на този мярка. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е общественоопасите
му последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години и глоба, чистото съдебно
минало на И., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът
намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а
именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в
размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената
глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите
на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: