О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 08.03.2018 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми март Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6659 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4153/2017 г. на
Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи по делото исканата от ответниците съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси към същата в
отговора (чл.
195, ал. 1 ГПК).
За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите
назначаването й ответници да го внесат по сметка на съда (чл.
76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответниците
с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че на 07.08.2015 г. предоставил
на ответниците кредит в размер на 4000 лева, с краен срок за издължаване
07.08.2020 г. Договорът за паричен заем бил материализиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 147/2015 г. на М.Н., помощник-нотариус по заместване на Д.Н., -. В договора кредитополучателите
изрично заявили, че в деня на подписване на н.а. била получена от тях изцяло и
в брой сумата. Срокът за ползване и погасяване на заема бил 60 месеца. Съгласно
уговореното, заемополучателите се задължили да заплащат месечна лихва от 4 %
върху размера на заема. Погасяването на кредита следвало да се извърши за
лихвата - на равни месечни вноски в срок до 30 число на всеки календарен месец,
а главницата в размер на 4000 лева - следвало да се издължи в края на
договорения период, ако нямало предсрочно погасяване. Страните се договорили,
че при неплащане на три месечни вноски, кредитополучателят щял да дължи
неустойка в размер на 50 % от цялата получена сума и заемът ставал изцяло и
предсрочно изискуем. Заемополучателите и ипотекарни длъжници заявили, че били
съгласни с условията на т. І и т. II от нотариалния акт и при неплащането на
три месечни лихви по заема и/или неизпълнението на други задължения по договора
за заем и анексите към него, както и при настъпване на предсрочна изискуемост
на вземането по договора за заем, заемодателят имал право да пристъпи незабавно
към принудително изпълнение, по реда на действащото законодателство, заедно с
лихвата, неустойката, таксите, разноските и всички останали акцесорни парични
задължения, като насочи изпълнението към учредените в негова полза обезпечения
и се удовлетвори от ипотекирания имот, предмет на договора по законоустановения
ред. Тъй като за периода от м.08.2015 г. до м.01.2016 г. вкл. заемополучателите
неизплатили нито една от уговорените месечни вноски, заемодателят бил принуден
да изпрати нотариална покана за доброволно изпълнение от 25.01.2016 г., чрез
нотариус Д.Н., която била връчена лично на ответника на 04.02.2016 г. и чрез
него на ответницата, с която обявил предсрочната изискуемост на вземането и им
предоставил срок за изплащането му в общ размер на 6928 лева, от които 4000
лева главница, 2000 лева неустойка и 928 лева лихва от 08.2015 г. до 01.2016 г.
вкл. Ответниците били и поканени да се явят на 19.02.2016 г. в кантората на
нотариус Д.Н., за да заявели ще платят ли дължимата сума и по какъв начин. На
11.02.2016 г. изтекъл седемдневният срок за доброволно изпълнение, но и към
момента задължението не било платено. Въз основа на ипотечния акт, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответниците за плащане на 4000 лева главница, с неустойка 2000 лева
и 3680 лева лихва от 08.2015 г. до 06.2017 г. вкл., и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на дължимата сума. Било образувано ч.гр.д. №
4153/2017 г. на СтРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Ответниците обаче подали в срок възражение срещу заповедта и за ищецът възникнал
правен интерес да предяви процесните искове.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно
на ищеца сумата от 4000 лева за невърната заета сума по договора за заем, с 3680
лева лихва от 08.2015 г.
до м.06.2017 г. включително, с 2000 лева неустойка и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК по
ч.гр.д. № 4153 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените в заповедното и настоящото производство разноски.
Правна
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания -
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор от ответниците заемат становище, че предявените искове
за неустойка в размер на 50 % от
заемната сума, а именно - 2 000 лева, както и за месечна лихва от 4 % върху заемната сума, за периода от м. 08.2015
г. до м. 06.2017 г. вкл., в общ размер на 3680
лева, били неоснователни и недоказани,
и молят да бъдат отхвърлени изцяло, като им се
присъдят сторените по делото разноски. Исковете били неоснователни и недоказани.
He оспорвали, че ищецът им предоставил заем в размер на 4000 лева, който не бил
издължен. Неустойката обаче, която претендирал, в размер на 50 % от размера на
заема или 2000 лева, следвало да се приеме за нищожна, като нарушаваща добрите нрави. Била превърната в средство за неоснователно
обогатяване. Излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, съгласно посоченото в отговора решение. Не само
защото била неоправдано висока (в размер на 50 % от заема). Но и защото,
поставяла в неравнопоставеност страните по сделката, тъй като липсвала
реципрочност на задълженията им и изпълнението на задължението било обезпечено
с друг правен способ - ипотека върху недвижим имот (гараж). Претендирала се и лихва
в размер на 4 % върху заемната сума за периода от м. 08.2015 г. до м. 06.2017 г. вкл. При
неизпълнение на парично задължение се дължало обезщетение в размер на законната
лихва, докато в случая била уговорена неустойка в много по-голям размер, в
противоречие с чл. 86 ЗЗД и добрите нрави. Поради това, неустойката била
превърната в средство за неоснователно обогатяване и клаузата за същата била
нищожна, като нарушаваща добрите нрави съгласно т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК и
останалата посочена в отговора съдебна практика. Неустойката била и прекомерно голяма. В исковата молба
ищецът никъде нетвърдял да бил претърпял вреди от неизпълнението, които да
трябвало да бъдат обезщетени с претендираната неустойка. По делото нямало и доказателства,
какви вреди бил претърпял, за да се преценяло дали неустойката била съизмерима с
тях. Същата била уговорена в размер на половината от дължимата заемна сума,
като възприетият й размер не можел да се съизмери с очакваните от
неизпълнението вреди за кредитора. Следователно, била прекомерно голяма (чл.
92, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). Наред с това те не били търговци, а физически лица (чл.
309 ТЗ). За тях неустойка, която се равнявала на половината от предоставения
заем, била прекомерно голяма и непосилно за тях било да плащат и нея, наред с
главницата и претендираните лихви за сочения период. Поради това правели възражение,
както за нищожността й, така и за нейната прекомерност. Искът за месечна лихва
в размер на 4 % от заемната сума, за периода от 08.2015 г. до 06.2017 г. вкл.,
в общ размер на 3680 лева, също бил неоснователен и недоказан, поради нищожност
на уговорката за плащането й на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, поради противоречието й със закона - чл. 10, ал. 2 ЗЗД. В договора
за заем № СЗ-1508/07.08.2015 г. била уговорена месечна лихва, в размер на 4 %
върху заемната сума, платима на месечни вноски (до 30 число на всеки месец)
съгласно погасителен план, а главницата по заема в размер на 4000 лева било
уговорено да се изплати на края на договорения период (07.08.2020 г.), освен
ако нямало предсрочно погасяване. Уговорено било също така, във всеки момент на
плащане на главницата, лихвата да се преизчислявала по остатъка със същия
лихвен процент (4 %). Уговорено било, че при неплащане на три месечни вноски,
заемът ставал изцяло и предсрочно изискуем, заедно с дължимите до обявяване на
предсрочната му изискуемост лихви и неустойка (стр. 1 от договора), като
заемодателят имал право по свой избор и преценка да пристъпел незабавно към
принудително изпълнение (стр. 2 от договора, както и чл. 40 от Общите условия).
При тези факти било очевидно, че уговорката за заплащане на лихва била нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречието й с нормата по чл.
10, ал. 2 ЗЗД. Лихвата била възнаграждение, което било дължимо за ползване на
определена парична сума. Определяло се съразмерно с величината й и уговорената
продължителност на нейното ползване. Затова се наричала компенсаторна -
получаването й било възнаграждение за това, че посредством договора,
собственикът на сумата/заемодателят я бил предоставил за ползване другиму - на
заемателите. Тя била компенсация за уговореното неползване на сумата. За
временната й липса. Това било насрещната престация срещу получено въз основа на
договора право, една от страните временно да ползва парите на другата страна.
Образно можело да се каже, че лихвата била договорен „наем" за ползването
на чуждите пари/гражданският им плод. Забраната на чл. 10, ал. 2 ЗЗД нормативно
ограничавала размера на този „наем". Според същата, лихви можели да се
уговарят само до размер, определен от Министерския съвет и ако уговореният
размер бил по-голям, се намалявал по право до този размер. Уговорените в
договора за заем лихви били именно такива, които били дължими като
възнаграждение срещу предоставянето на парична сума за временно ползване -
получаването им било уговорено като възнаграждение на кредитора. Това не била
мораторна лихва, уговорена за възмездяване на кредитора за вредите, които
претърпял от неточното (закъсняло) изпълнение (чл. 86, във вр. с чл. 82 ЗЗД). Била
договорна лихва. С ПМС № 426/18.12.2014 г. (Обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014г.) бил
нормативно определен размера на законната лихва. Съгласно електронната система
за изчисляване на лихви www.calculator.bg,
законната лихва върху 4000 лева от 31.08.2015 г. до 30.06.2017 г., била 745.93
лева, за което прилагали справка. Понеже
в случая уговорката за възнаградителна месечна лихва от 4 % върху заемната сума,
имала отношение към забраната по чл. 10, ал. 2 ЗЗД, молят възражението им за
нейната недействителност, да бъдело прието изцяло за основателно. Претенцията
за месечна лихва от 4 % върху заемната
сума от 08.2015 г. до 06.2017 г. вкл., в размер на общо 3680 лева, била неоснователна. Противоречала на
клаузите в договора за заем и Общите условия, неразделна част от него. Било
видно от договора за заем № СЗ-1508/07.08.2015 г., че при неплащането на три
месечни вноски, заемът от 4000 лева ставал изцяло и предсрочно изискуем, ведно
с дължимите до обявяване на предсрочната му изискуемост лихви и неустойка. От
твърденията в исковата молба било видно, че за периода от 08.2015 г. до 01.2016
г. не били погасени три последователни месечни вноски. Поради това ищецът на
основание чл. 38 от Общите условия, ги уведомил, че обявявал заема от 4000 лева
за изцяло и предсрочно изискуем чрез писмена нотариална покана, която била
приложена към исковата му молба. От съдържанието й било видно, че към датата на
обявяване на заема за изцяло и предсрочно изискуем, те били поканени да заплатят
сумата от общо 6928 лева, от която 4 000 лева главница, 2000 неустойка и 928
лева дължимите лихви по падежиралите месечни вноски за шест месеца от 08.2015 г.
до 01.2016 г. С обявяване на заема от 4000 лева за изцяло и предсрочно изискуем,
фактически сключеният договор за заем № СЗ-1508/07.08.2015 г. бил изменен
едностранно от ищеца. За периода от 01.2016 г., когато заемът бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем и договорът за заем бил едностранно изменен от
ищеца, до 25.07.2017 г., когато било подадено заявлението му по чл. 417 ГПК в
съда, той бездействал и не предприел
незабавни действия по принудително изпълнение, каквато възможност му
предоставял договора за заем, както и чл. 40 от Общите условия. Заповедното
ч.гр.д. № 4153/2017 г. на СтРС, било образувано от ищеца едва на 25.07.2017 г.,
което било близо 1 година и 6 месеца по-късно от изменението на договора и
обявяването му за изцяло и предсрочно изискуем. Това му бездействие, не му давало основание да претендира месечна лихва
от 4 % по месечните вноски, за които към датата на обявяване на заема за изцяло
и предсрочно изискуем, не бил настъпил падежа им. Или за периода от м. 02.2016 г. до м. 06.2017 г. вклключително,
в размер на общо 2 720 лева (17 месеца по 160 лева). Към датата на
известяването им, че договорът бил едностранно изменен от него, а заемът от
4000 лева обявен за изцяло и предсрочно изискуем, те дължали единствено и само лихва за периода от
08.2015 г. до 01.2016 г., в размер на 928 лева, като санкцията за
нейното неиздължаване в срок била предвидена в чл. 25 от ОУ или върху
просрочените шест суми по лихвата от 08.2015 г. до 01.2016 г., за времето на
забавата, следвало да се начисли само лихва за просрочие в размер не по-голям
от законната лихва, каквато претенция
не била предявявана от него.
В договора за заем, както и в ОУ, неразделна част от него, не било предвидено, че след едностранното изменение на договора
от него, щели да продължават да се
дължат 4-процентните месечни лихви. Бездействието му от 02.2016 г. до
25.07.2017 г., не му давало право да претендира и заплащане на месечна лихва от 4 % за
периода от 02.2016 г. до 06.2017 г. включително. Не само поради горните
съображения. Но и защото тази лихва, както посочили, не била наказателна
(мораторна) лихва, за забава в плащането, а възнаградителна. Поради това, за да
защитял в максимална степен правата си, ищецът следвало да пристъпи към
принудително изпълнение незабавно, а не да бездейства година и половина. Освен
това, поради нищожност на тази лихва съгласно изложеното и съобразявайки ПМС №
426/18.12.2014 г., законната лихва върху сумата от 4000 лева, считано от
31.08.2015 г. до 31.01.2016 г., била 170.34
лева. Ако съдът приемел, че следвало да бъде уважен този иск,
молят това да станело до сумата от 928
лева възнаградителна лихва от 08.2015 г. до 01.2016 г., когато договорът
бил едностранно изменен от ищеца, чрез обявяването му за изцяло и предсрочно
изискуем или за сумата от 170.34 лева (съобразно разпоредбите
на чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 10, ал. 2 т ЗЗД и ПМС №
426/18.12.2014 г.). Ето защо, претенцията за месечна лихва от 4 % върху
заемната сума от 08.2015 г. до 06.2017 г. вкл., в размер на общо 3680 лева,
била неоснователна - противоречала на клаузите в договора за заем и Общите
условия, и на това основание молят съда да не я уважава. Клаузите за неустойка
и лихва били нищожни и като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
това били уговорки в тяхна вреда и неотговаряли на изискването за
добросъвестност, и водели до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/заемодател/ищец и тях, като потребители/заематели и ответници.
При събиране на сумите по
договора за заем и погасителния план към него било видно, че срещу
предоставения заем 4000 лева, те
дължали връщане на общо 15600 лева,
от които 4000 лева главница, 2000 лева неустойка и 9600 лева месечни лихви, без
в това число да били включени суми за такси, мораторни лихви, разноски и т.н. Или
дължали връщане на сума, която била приблизително четири пъти по-голяма от размера на предоставения им от ищеца
заем. В този смисъл било налице
значително неравновесие между правата и задълженията им по договора за заем,
тъй като уговорките за неустойка и месечна лихва били в тяхна вреда и неотговаряли
на изискването за добросъвестност (чл. 143 ЗЗП). Отделно била налице и
неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като били задължени, при неизпълнение, да
заплатят необосновано висока неустойка,
в размер на 50 на сто от предоставения заем. Посочените текстове от закона не
попадали в обхвата на изключенията, предвидени в чл. 144 ЗЗП. А доколкото
ищецът бил финансова институция, предлагаща финансови услуги по смисъла на §
13, т. 12 ЗЗП, бил обвързан от посочените правни норми. Молят съда да разгледа
това тяхно възражение за нищожност на клаузите за неустойка и месечна лихва,
като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Ищецът претендирал и законна лихва върху сумата от 3680
лева, която представлявала сборът на претендираните лихви от 4 % върху заемната сума от 08.2015 г. до 06.2017 г. вкл. Тази претенция обаче била недопустима. Не
били налице вземания за заплащане на законна лихва върху лихва (сложна лихва),
тъй като анатоцизмът в търговските взаимоотношения между търговци се дължал
само, ако бил уговорен (чл. 294, ал. 2 ТЗ). Докато в облигационните отношения
не се допускал (чл. 10, ал. 2 ЗЗД, Р 1401-1994-V г.о., чл. 25 от ОУ на договора
за заем). Молят съда да оставел без уважение и това искане на ищеца. Молят да
приеме посочените ив възражения за основателни, а предявените искове за
неустойка и месечна лихва за неоснователни
и недоказани, и ги отхвърли. Претендират за сторените разноски по делото.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй
като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните
вземания, а ответниците носят тежестта да докажат всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си за
неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: ипотечен акт
№ 147/2015 г.; нотариална покана; разписка; договор за заем №
СЗ-1508/07.08.2015 г. и погасителен план към него; общи условия; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; електронна
справка за законната лихва - 2 бр.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4153
по описа за 2017 г.
на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси,
поставени към тази експертиза с отговора, при депозит в размер на 70 лева,
вносим от ответниците по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок
от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в
същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му в цялост,
като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост,
експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат
назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 11.04.2018 г. от 11.40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответниците с
приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне
от ответниците на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: