№ 459
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501185 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Младост 4“
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.Здравко Цанев - САК, със съдебен
адрес: гр.София, ж.к.,,Гео Милев“, ул.,,Александър Жендов“ №6 ет.5, против
Решение № 260785/26.05.2021г., постановено по гр. дело №814/2020г. по
описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено, че СТ.
ИВ. В., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 64.77 лева - сбор от
неплатени лизингови вноски, с падежи в периода от 05.03.2018г. до
04.06.2018г. и сумата от 367.03 лева - сбор от предсрочно изискуеми
лизингови вноски, всички дължими по сключен между страните договор за
лизинг от 07.11.2017г., както и законната лихва върху горните две главници,
начиная от 17.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д.№8855/2019г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, като са отхвърлени изцяло, поради неоснователност исковете за
дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на предоставени
мобилни услуги, а също и на договорни неустойки по сключени между
1
страните договор за мобилни услуги с номер ++359********* от 31.05.2017г. и
договор за мобилни услуги с номер ++359********* от 07.11.2017г.
Със същото решение, съдът е осъдил СТ. ИВ. В., ЕГН **********, да
заплати на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, съдебно- деловодни разноски за
исковото производство в размер на 411.37 лева, както и за производството по
ч.гр.д.№8855/2019г. на БРС - в размер на 178.96 лева.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение в отхвърлителната му част, досежно сумата от 110,02 лева -
представляваща незаплатени такси и цени на електронни съобщителни услуги
за периода от 05.03 – 04.06.2018г., дължими въз основа на неизпълнение на
договор за мобилни услуги №********* от 31.05.2017 г., изменен с
допълнително споразумение №********* от 07.11.2017г. към договор за
мобилни услуги с които е предоставен мобилен № **********, начислени по
фактура №**********/05.04.2018г.
фактура № **********/05.05.2018г. и фактура №**********/05.06.2018г.;
сумата от 35,79 лева - представляваща незаплатени такси и цени на
електронни съобщителни услуги за периода от 05.03. – 04.06.2018г., дължими
въз основа на неизпълнение на договор за мобилни услуги №********* от
07.11.2017 г., с които е предоставен мобилен № **********, начислени по
фактура №**********/05.04.2018г., фактура № **********/05.05.2018г. и
фактура №**********/05.06.2018г., които суми се претендират ведно със
законната лихва, като намира същото за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, от които
произтича претендираното вземане.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила като не е назначил
служебно извършването на съдебно-техническа експертиза, предвид
необходимостта от специални знания за установяване на факти, относими
към предмета на доказване на делото. Развиват се подробни съображения в
тази насока. Цитира се съдебна практика (ТР 11/04.01.2001г. по тълк.дело
№1/2000г. по описа на ВКС, ОСГК; Решение№346 от 19.02.2018г. по гр.д.
№619/2017г. по описа на ВКС, ГК, 1У-то г.о.; Решение №57 от 16.04.2013г. по
гр.д.№871/2012г. по описа на ВКС ДП-то г.о.; Решение№144 от 09.08.2016г.
2
по гр.д.№566/2016г. по описа на ВКС, ГК, 1-во г.о.). Твърди се нарушение на
основни принципи, застъпени в ГПК. Излага се становище във връзка с
представените по делото писмени доказателства(фактури) и тяхната
доказателствена стойност. В подкрепа на изложеното, жалбоподателят се
позовава на съдебни актове на ВКС. Посочва се във въззивната жалба, че
районният съд не е разграничил характера на задълженията за начислени
месечни абонаментни и други такси от задължението за предоставяне на
допълнителни съобщителни услуги извън договореното в стандартния
месечен абонамент. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски в производството пред заповедния и районния съд, както
и сторените пред настоящата инстанция. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия СТ. ИВ. В., чрез назначения особен представител- адв. Назифе
Кенан - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни
съображения във връзка с наведените от въззивника доводи за допуснати от
съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
жалбоподателят не посочвал релевантните по делото обстоятелства, които
биха се установили при назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Посочва се, че принципът на служебното начало не включвал задължение на
съда служебно да събира доказателства (Решение №8 от 05.06.2019г. по гр.д.
№1295/2018г. на ВКС, I-во г.о.; Решение №72 от 10.07.2019г. по т.д.
№549/2016г. на ВКС, I-во о.). Твърди се наличие на нищожни(неравноправни)
клаузи от договора и ОУ, нарушаващи правата на потребителя и
противоречащи на добрите нрави. Навеждат се доводи в тази насока. Излага
се становище за неоснователност на направените от въззивника
доказателствени искания. Въззиваемият намира решението на
първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие с актуалната съдебна практика, касаеща правата на
потребителите, поради което се иска неговото потвърждаване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
3
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Теленор
България“ ЕАД против СТ. ИВ. В. за сумата от 928,59 лева. Със заповед
№3911 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
18.10.2019г. БРС по ч.гр.д. №8855/2019г. е разпоредил длъжникът С.В. да
заплати на въззивника сума в общ размер от 928,25 лева за задължение по
следните договори: договор за мобилни услуги №********* от 31.05.2017 г.,
изменен с допълнително споразумение №********* от 07.11.2017г., договор
за мобилни услуги №********* от 07.11.2017 г. и договор за лизинг от
07.11.2017г., като са съставени следните фактури: №**********/05.04.2018г.
фактура № **********/05.05.2018г. и фактура №**********/05.06.2018г и
фактура № **********/05.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението на 17.10.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 385 лева – разноски по делото,
включващи 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е счел, че
въззивното дружество не е успяло да проведе пълно и главно доказване на
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на
предоставени мобилни услуги, включително и дължимостта на неустойката
/следва да се отбележи, че в подадената въззивна жалба пред настоящата
съдебна инстанция не се претендират сумите за неустойка, които са
отхвърлени от първата инстанция/. Според първоинстанционният съд липсват
доказателства, годни да установят предоставянето на мобилни услуги и
осигуряване на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на
сключените договори. Посочил е, че представените фактури са неподписани
от въззиваемата страна и не разполагат с материална доказателствена сила.
Видно от събраните писмени доказателства, между страните „Теленор
България“ ЕАД и С.В. са сключени три договора – договор за мобилни услуги
№********* от 31.05.2017 г., по който е предоставен мобилен телефонен №
**********; договор за мобилни услуги №*********/07.11.2017г., по който е
предоставен мобилен телефонен № **********. Към договора от 07.11.2017
4
г. е подписано допълнително споразумение с нов абонаментен план и договор
за лизинг от 07.11.2017г.
По делото са представени 4 броя фактури, неподписани за получател
на услугата, с начислени такси и задължения от минали периоди, обхващащи
периода 05.03 – 04.07.2018 г. с 15-дневен срок за плащане на сумите по тях.
Пред настоящата инстанция се обжалва решението, досежно посочените по-
горе суми: 110,02 лева – незаплатени такси и цени на електронни
съобщителни услуги за периода 05.03. – 04.06.2018г. и 35,79 лева – неплатени
такси и цени на електронни съобщителни услуги за същия период, за което са
издадени съответно фактури от 05.04., 05.05. и 05.06.2018 г.
По отношение на претендираната сума от 110,02 лева с ДДС
настоящата съдебна инстанция намира, че по фактура №********** от
05.04.2018г. с настъпил падеж на 20.04.2018г. се установява дължимост на
сумата от 64,79 лева с ДДС и цена на ползваната услуга „Плати с Теленор
Google Pleay Store“ – 8,99 лева с ДДС; по фактура №********** от
05.05.2018г. с настъпил падеж на 20.05.2018г. се установява дължимост на
сумата от 40,38 лева с ДДС и цена на ползваната услуга „Плати с Теленор
Google Pleay Store“ – 8,99 лева с ДДС; по фактура №********** от
05.06.2018г. с падеж на 20.06.2018г. се установява отрицателна стойност на
месечната абонаментна такса / - 13,13 / лева с включен ДДС, като общо
дължимата сума възлиза на претенцията от 110,02 лева.
По отношение на претендираната сума от 35,79 лева с ДДС по фактура
№********** от 05.04.2018г. с настъпил падеж на 20.04.2018г. се установява
дължимост на сумата от 13,29 лева с ДДС; по фактура №********** от
05.05.2018г. с настъпил падеж на 20.05.2018г. се установява дължимост на
сумата от 26,40 лева с ДДС, а по фактура №********** от 05.06.2018г. с
падеж на 20.06.2018г. се установява отрицателна стойност на месечната
абонаментна такса / - 3,90 / лева с включен ДДС, като общо дължимата сума
възлиза на претенцията от 35,79 лева.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която
въззивното дружество в качеството си на доставчик и оператор на
далекосъобщителни услуги се е задължило да предоставя такива на
въззиваемият С.В., съгласно конкретен абонаментен план, а ответникът в
5
качеството си на ползвател на услугата е поел задължение да заплаща цената
за потреблението й. Съгласно чл.31 от Общите условия няма данни за
постъпили оспорвания на фактурите досежно тяхната стойност от
въззиваемия, както и възражения относно доставянето на услугата, поради
което съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че
въззивното дружество е доставило за ползване далекосъобщителната услуга
съгласно сключените договори, което води до ангажиране отговорността на
въззиваемата страна за заплащане на стойността й. В този смисъл съдът
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, досежно
сумата от 110,02 лева – неплатена част по договор за мобилни услуги
№********* от 31.05.2017 г., изменен с допълнително споразумение
№********* от 07.11.2017г., както и за сумата от 35,79 лева - представляваща
незаплатени такси и цени на електронни съобщителни услуги за периода от
05.03. – 04.06.2018г., дължими въз основа на неизпълнение на договор за
мобилни услуги №********* от 07.11.2017 г. и да бъде постановено ново
решение, с което дължимите суми бъдат присъдени на въззивника ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 17.10.2019г.
до окончателното изплащане. На въззивника се дължат разноски в размер на
300 лева – възнаграждение за особен представител и 25 лева – за платена
държавна такса пред настоящата съдебна инстанция, както и сумата от 60,55
лева – съответна част за производството по ч.гр.д. №8855/2019г. на БРС.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260785/26.05.2021г., постановено по гр. дело
№814/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в отхвърлителната му част,
досежно сумите от 110,02 лева – неплатени такси и цени на електронни
съобщителни услуги за периода 05.03 – 04.06.2018г. и 35,79 лева –
незаплатени такси и цени на електронни услуги за периода 05.03 –
04.06.2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че СТ. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. З., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, дължи на ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Младост 4“
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 110,02 лева - представляваща
6
незаплатени такси и цени на електронни съобщителни услуги за периода от
05.03 – 04.06.2018г., дължими въз основа на неизпълнение на договор за
мобилни услуги №********* от 31.05.2017 г., изменен с допълнително
споразумение №********* от 07.11.2017г. към договор за мобилни услуги с
които е предоставен мобилен № **********, начислени по фактура
№**********/05.04.2018г., фактура № **********/05.05.2018г. и фактура
№**********/05.06.2018г., сумата от 35,79 лева - представляваща
незаплатени такси и цени на електронни съобщителни услуги за периода от
05.03. – 04.06.2018г., дължими въз основа на неизпълнение на договор за
мобилни услуги №********* от 07.11.2017 г., с които е предоставен мобилен
№ **********, начислени по фактура №**********/05.04.2018г., фактура №
**********/05.05.2018г. и фактура №**********/05.06.2018г., за
предоставени мобилни услуги, ведно със законната лихва върху горните две
главници, начиная от 17.10.2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. З.,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Младост 4“
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 300 лева – възнаграждение за особен
представител и 25 лева – за платена държавна такса пред настоящата съдебна
инстанция, както и сумата от 60,55 лева – съответна част за производството
по ч.гр.д. №8855/2019г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7