Мотиви
по Присъда №5/14.02.2017г. по НОХД № 869/2016г. по описа на Плевенски окръжен съд:
Обвинението
е срещу К.С.С. *** за това, че на 15.07.2014 г. в град Плевен се опитал умишлено да умъртви другиго – В.
И. Н. от с.гр., роден на *** г., като деянието било довършено, но не са
настъпили предвидените от закона и искани от С. общественоопасни
последици на това престъпление – престъпление по чл.115 вр.
чл.18, ал.1 от НК.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като
намира, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин възприетия механизъм
и авторство на деянието. Намира,че приобщеното по делото веществено
доказателство – вила с метални рогове е средство годно да причини несъвместими
с живота увреждания като акцентира върху мястото на нанесения удар – в главата
на пострадалия В. Н. и употребената сила, довела до преодоляване на две костни
прегради в черепната кутия. Намира
тезата на подсъдимия К.С. за нападение от страна на пострадалия за опровергана
от показанията на очевидеца Г.В.,а предложения от защитата механизъм на
самонараняване за невъзможен с оглед задействания според вещото лице д-р П.Т.
по изготвената от него съдебно-медицинска експертиза самозащитен
рефлекс и установената сила на удара.Показанията на децата на подсъдимия
/свидетелките Г. и С. Г. - бел.с.д./ се оценяват от процесуалния представител
на ОП-Плевен като недостоверни и схематични,а твърденията за удар от страна на
пострадалия с двадесетсантиметров камък за изолирани от доказателствената
съвкупност.При индивидуализацията на наказанието прокурорът акцентира върху
високата обществена опасност на деянието, изведена от публичността на
мястото,средството – вила и реализацията му в светлата част на
денонощието.Отчита настъпилата реабилитация на подсъдимия по предходно осъждане
като смекчаващо вината обстоятелство,но намира че К.С. не се е грижел за жената,с
която е съжителствал и родените от нея деца,а точно обратното – последните са
го изхранвали преравяйки контейнерите за битови отпадъци и предавайки
допълнително добитите от тях вторични суровини.В контекста на горното предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средата на
предвиденото в закона,което намира,че в този му размер ще постигне целите по
чл.36 от НК като в допълнение моли за уважаване на предявения граждански иск в
пълния му размер.
В
съдебно заседание по НОХД № 803/2015 г. по описа на Плевенски ОС Г.В.Ч.
е конституирана като частен обвинител и е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от нея срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 484,74
лв. /л.127 от делото/.В съдебно заседание от 17.11.2016г. по настоящето дело Г.Ч.
чрез повереника си е направила уточнение,че
претенцията и за участие в процеса е с оглед претърпените от нея имуществени
вреди,изразяващи се в разноски за лечение и неимуществени вреди от претърпени
болки и страдания от нейния баща В. Н.,които той поради настъпилата смърт не е
могъл да претендира в наказателния процес. Неимуществените вреди съгласно
константната съдебна практика – в този смисъл е и Решение № 560/18.01.2010г. на
ВКС по н.д. № 600/2009г.,II н.о. - при причинена телесна
повреда са лични и обезщетение на това основание за причинените болки и
страдания може да се претендира не от наследниците,а единствено от пострадалия
от престъплението.В този контекст Г.Ч. като дъщеря на В. Н. не може да
претендира участие като граждански ищец и частен обвинител в процеса за
претърпени от него неимуществени вреди, т.к. същия е починал преди внасянето на
досъдебното производство с обвинителен акт в съда,което е препятствало
възможността за упражняването на това му право,но няма пречка същата да участва
чрез упоменатите по-горе процесуални фигури с оглед заявените от нея
имуществени разноски по лечението на Н.,което е последица от инкриминираното с
обвинителния акт деяние.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Ч.
уведомена не се явява в последното съдебно заседание.Повереникът
`и – адв.П.В. от ПлАК моли
за постановяване на осъдителен съдебен акт по предложената от ОП-Плевен правна
квалификация като детайлизира фактическа обстановка,съответстваща на
предложената в обвинителния акт.Намира,че съвкупното аналитично изследване на
средството,с което си е послужил К.С.,разстоянието и силата на нанесения удар,последната
извлечена от показанията на доц.Й.П. в качеството му на ръководител на „Клиника
по неврохирургия“ при УМБАЛ“Д-р Георги Странски“-Плевен
и мястото на центрирането му обосновават годен довършен опит за убийство,при
който целения престъпен резултат не е настъпил единствено поради намесата на
трети,различни от подсъдимия, лица и оказаната му неотложна медицинска помощ
като отчита настъпилия след травмата срив във функционирането на организма на В.
Н.. Повереникът подлага на критичен анализ защитната
теза на подсъдимия като намира,че института на неизбежната отбрана е неприложим
при липса на нападение от страна на пострадалия като сочи липсата на вербален и
физически конфликт между него и децата на подсъдимия – Г. и Л. от една
страна,отсъствие на гонитба изведено от състоянието на последните при
проследяване на показанията на свидетелите Н.А., Д.Х., Х.Р.
и Л.В. и поведението на подсъдимия, което извлича от показанията на очевидеца Г.В.
и потвърдени от присъствалия при разпита на Н. полицейски служител в болницата
– Р.И.,което се заключава в преследване на Н. и нанасяне на удар по него от
подсъдимия.Адвокат В. подлага на обстоен анализ обясненията на К.С. като
акцентира върху набелязаните от него вътрешни противоречия и несъответствието им
с останалите набраните по делото доказателства като намира,че медицинската
документация приобщена по делото не сочи на претърпян мозъчен или съдов
инцидент според различните версии на подсъдимия, липсва медицинска документация
обосноваваща прием на медикаменти внасящи промяна във физическото състояние и
психичен статус на К.С.,а показанията на лекуващия лекар при ОЗ“СА“-гр.Плевен и
медицинската документация от престоя на подсъдимия по време на предварителното
му задържане сочат на липса на оплаквания,кореспондиращи с последващо
заявената травма от 20-сантиметров камък, с който бил ударен от пострадалия. На
този фон и като отхвърля аргументирано тезата за самонараняване от подсъдимия,
базирайки се на гласните доказателства и съдебно-медицинска експертиза №2/2016г.
изготвена от вещото лица Т. по НОХД № 803/15г. на ПлОС,
се претендира постановяване на осъдителен съдебен акт и налагане на наказание
лишаване от свобода при изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства
и към максимално предвиденото в разпоредбата на чл.115 от НК като се изразяват
резерви към възможността за постигане на целите на индивидуалната превенция с
оглед личностовите особености на подсъдимия,но при
отчитане на необходимостта от защита на останалите членове на обществото от
прояви на „първобитно раздаване на правосъдие“.Като отегчаващи вината
обстоятелства се сочат множеството криминалистични
регистрации на подсъдимия и отрицателните му характеристични данни,проявената
престъпна настойчивост и упоритост в преследване на целта, механизмът на
престъплението и неговото място – на публично място в близост до училище и
липсата на искрено критично отношение към извършеното. Ангажираните от К.С.
обяснения не следва да се третират според повереника
на гражданския ищец и частен обвинител като смекчаващо вината обстоятелство с
оглед ориентацията им единствено към консумиране на благоприятни за подсъдимия
последици и отказа да бъде даден отговор на съществените по делото
въпроси,което е провокирало и приобщаване на гласни доказателства чрез
установените за това способи,с което липсва необходимото за разкриване на
обективната истина съдействие.В заключение се претендира уважаване на
предявените граждански искове за направените имуществени вреди и деловодни
разноски и приспадане на предварителното задържане.
В
съдебно заседание подсъдимият К.С. се явява лично и със служебен защитник
адвокат Н.Я. от ПАК.Дава обяснения според възприетата от него защитна версия и
моли за по-леко наказание като твърди,че действията му са продиктувани от
намерението му да защити семейството си.
Защитникът
моли съда К.С. да бъде оправдан по обвинението,за което е бил предаден на съд,а
предявените граждански искове бъдат отхвърлени с оглед претендираната
приложимост на института на неизбежната отбрана.Намира,че В. Н. е търсил
личностния конфликт като е посегнал първоначално физически на децата на
подсъдимия,а впоследствие ги е преследвал през града като в близост до дома им ударил
с двадесетсантиметров камък в гърба притеклия се да ги защити С.,който вдигнал
предупредително носената от него вила вертикално във въздуха и единствено
внезапното решение на пострадалия да му отнеме средството за защита провокирало
самонараняване в лицето,което не е в причинна връзка с настъпилата смърт на Н.
според медицинската експертиза. Навеждат се доводи,че ако подсъдимият
действително е има намерение и мотив да лиши от живот пострадалия то същия е
щял да въведе и четирите рога на вилата в главата му,а не само крайния от тях като
не е имало обективна пречка да довърши престъплението като нанесе последващи удари, с които
обезпечи по категоричен начин настъпването на леталния
резултат.Акцентира се върху наличието непосредствено и противоправно
нападение от страна на физически здравия В.Н. първоначално върху дъщерите на
подсъдимия - Г. и Л., последващото му пренасяне върху
К.С. и дъщеря му С. Г. и необходимостта от защита на посочените членове на
семейството на подсъдимия,при което същия не е имал възможност да отбегне
сблъсъка и не е бил длъжен да подбере съразмерни или по-нискоинтензивни
от прилаганите му средства за защита според утвърдената съдебна практика като
се отрича фактическата хипотеза на преследване и физическо малтретиране на
пострадалия от подсъдимия с оглед тежестта на носената от него вила. В
допълнение се подчертават добрите характеристични данни за К.С., изведени от
разпитаните по делото свидетели – съседи,които се различават от официалната
полицейска справка, настъпилата реабилитация и полаганите грижи за семейството
му като се обосновава етнически оттенък в действията на държавното обвинение.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.С.С.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, не
работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Подсъдимият К.С.С. живеел през месец юли,2014г. на улица „*******“ ** в
гр.Плевен заедно Р.Г. и родените от съвместното им съжителство седем деца.Част
от тях не били припознати от подсъдимия.
К.С. бил емоционално неустойчив,с
нисък праг на дразнимост и склонен към агресия с оглед ниското му интелектуално
ниво и неизградената му ценностна система,които благоприятствали афективно мотивираното действие пред рационалния и осмислен
ракурс върху събитията от живота – КСППЕ, т.II,л.52 от досъдебно производство №
Д-171/2014г. по описа на ОП-Плевен /за краткост посочвано по-долу като ДП,
бел.с.д./.Страдал от лека умствена изостаналост,но без следи от психично
разстройство.
Подсъдимият имал твърде
инцидентна трудова ангажираност,която с оглед липсата на трайни ангажименти и
липсата на други доходи поставяла пред изпитание прехраната на семейството му.Последната
се набавяла от детски помощи и находките в контейнерите за смет,които децата му
преравяли,за да осигурят вторични суровини и изхвърлени отпадъци от хранителни
продукти.Ценен източник на последните се превърнали кофите за смет,
експлоатирани от магазин „Фантазия“, находящ се на
ул.“*****“ в гр.Плевен.На ** на тази улица, в жилищен блок на първия етаж,
живеел и пострадалия В. Н. със съпругата си К.Н.. Н. бил в добро общо
здравословно състояние, уравновесен,спокоен и трудово ангажиран.Ежедневното
преравяне на кофите за смет от магазина и сортирането на отпадъците под
терасата му,част от които били изоставяни,създавали грижи на пострадалия,а
опитите на управата на етажната собственост и в частност неговите за решаване
на създадения проблем се оказали безуспешни на този етап.
В ранния следобед на 15.07.2014г.
свидетелката Ц.И. се прибирала у дома си,когато забелязала дъщерите на
подсъдимия – Г. и Л. Г. недалеч от прозорците на Н.. Направила забележка на едната
от тях,която си играела със страничното огледало на лекия автомобил на
пострадалия,която неучтиво я отпратила.В този момент В. Н. излязъл от
входа,двете момичета побягнали по ул.“*****“ изоставяйки носения от тях чувал с
отпадъци,който бил изхвърлен от него в близкия контейнер за смет.Хроничното
сортиране на отпадъците от двете момичета под апартамента на пострадалия и
нетърпимите в битово-хигиенно отношение последици от това мотивирали пострадалия
да последва двете момичета,които знаел приблизително в кой район живеят,за да
разговаря с родителите им и преустановят този модел на поведение.Малко след
16,00 часа В. Н. достигнал велосипедната алея, находяща се в близост до района на училище „******“,където по това
време работила като учител свидетелката Г.В..Уведомен за приближаването на
пострадалия от дъщерите си К.С. взел държаната от него в дома му четирирога метална вила с дървена дръжка и пресрещнал
следван от сестра им С. Г. Н.,който се опитал приближавайки се да му обясни
причината за посещението си.Подсъдимият раздразнен от намерението на
пострадалия да поиска разрешаване на наболелия за него проблем и провокиран от
оплакванията на дъщерите си настойчиво и без намерение да получи ответно
обяснение неколкократно реторично попитал Н. защо
гони децата му,след което започнал да го преследва. Уплашен за физическата си
неприкосновеност и демонстрираната от С. агресия Н. му обърнал гръб и побягнал.
Физическото превъзходство и младостта на С. му позволили бързо да достигне
пострадалия, който понесъл удар в гърба с дървената дръжка на вилата.Бягството
престанало да бъде изход от ситуацията за В. Н.,който спрял,обърнал се, воден
от намерението да омилостиви нападателя си като в този момент
подсъдимият,разгневен от „притесненията“,които създал на него и семейството му
нанесъл силен удар с вилата в областта на главата му.Крайният рог на въпросния
инструмент проникнал в левия горночелюстен слепоочен
синус и черепната кухина като в резултат на изненадващия удар Н. паднал на земята,а
от лицето му започнало да се стича кръв.В този момент на мястото на произшествието
се отзовали живеещите в непосредствена близост Б.М.А.,започнали да прииждат и
други траждани,а К.С. се отдалечил на известна
дистанция наблюдавайки случващото се.Вилата била прибрана от неустановено лице
в дома на подсъдимия,където била открита впоследствие от свидетеля Д.Х. ***.
Свидетeлят Б.А.
оказал помощ на пострадалия като предоставил вода и почистил с кърпа лицето
му,а преминалия по това време с личния си автомобил по алеята Р.Е. /“*****“, бел.с.д./
спрял.Възприел пострадалия и прободната му рана на
лицето и сигнализирал в
16,45,06 ч. ЕННСП
112 като съобщил за
пострадал на ул.“*****“ ** човек след което отпътувал.
На местопроизшествието пристигнал
екип на ЦСМП-Плевен,който транспортирал В. Н. до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен където пациента бил настанен в
Клиника по неврохирургия.Там му бил назначен комплекс от образни изследвания и
медикаментозно лечение за установяване на обхвата и степента на травмиране на
засегнатите органи и извършен паралелен консулт от офталмолог и специалист
УНГ.В рамките на болничния престой била дадена негативна оценка на зрителната
функция на лявото око,което мотивирало близките на В.Н. да изискват изписването
му на 21.07.2014г. и последващото му постъпване на
1.08.2014г. в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД – София,където бил проведен ЯМТ на
главния мозък,а песимистичната прогноза за зрителната функция на засегнатото
око била потвърдена.След клиничен престой в посоченото болнично заведение в
периода 5-8.08.2014г. пострадалия бил изписан на крайната дата и отпътувал към
гр.Плевен с лек автомобил управляван от гражданския ищец и частен обвинител Г.Ч..В
близост до града здравословното състояние на В. Н. започнало да се влошава като
малко след пристигането в дома му същия починал,а сигнализирания по ЕННСП 112
екип на ЦСМП-Плевен в лицето на свидетеля д-р Р. констатирал само факта на
смъртта, по повод на което бил издадено впоследствие съобщение за смърт № 172/8.08.2014г. от свидетеля д-р Л.П.. Аутопсия не била назначена поради
немарливо отношение от страна на ангажираните със случая медицински работници.
По
повод горното било образувано досъдебно производство № Д-171/2014г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен.
В
хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни **/2014г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /ДП,т.1,л.100 и сл./.Вещото
лице д-р П.Т. на база съставената медицинска документация е приело,че на В. Н.
е причинено прободно нараняване в лявата
част на лицето с проникване в
левия горночелюстен
синус, пода и тавана на лявата орбита и проникване в черепната кухина с изтласкване натам на костици от покрива
на лявата орбита и контузия на мозъка, съпътстващ излив
на кръв зад лявата орбита, кръвонасядане на
левия горен клепач, с падане надолу на
същия, както и под конюктивата - странично до очната
цепка.Според вещото лице Т. травмата е довела до проникващо нараняване в
черепната кухина и разстройство на здравето временно опасно за живота с оглед
констатираната контузия на мозъка като към момента на изготвяне на експертизата
/август, 2014г.,бел.с.д./ с оглед продължаващото лечение не могат да бъдат
направени финални прогнози за крайния резултат от лечението и зрителната
функция на лявото око,зад което има излив на кръв и
костни фрагменти.
В съдебно заседание от 22.01.2016г.
по НОХД № 803/15г. по описа на ПлОС е назначена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р П.Т.,която е финализирала, след проучване на набрания до този момент доказателствен материал, следните изводи /л.181 и сл./:
- подсъдимият е лекуван в СПО на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен на 21.05.14г. с предварителна
диагноза по анамнестични данни „нестабилна
стенокардия“,която след консултация с
кардиолог и назначени клинични изследвания не е била потвърдена,а последващи прегледи в журнала на СПО за периода 13.06 –
19.07 не са били регистрирани
- характеристиките на увреждащия инструмент четирирога метална вила с извити нагоре рога и дървена
дръжка необосновават хипотезата на самонараняване с оглед положението на
рогата,а самата вила е годна да причини несъвместими с живота увреждания не
само с металния си компонент, но и с дървената си част при проникващ контакт с
кухини на човешкия организъм
- камък с диаметър около 20 см. трудно може да бъде обхванат
от една ръка при отчитане на максималното разстояние между палец и пети пръст
на разперена ръка,но евентуалната му употреба с две ръце може да доведе до
увреждания по градиращата линия : охлузване-насиняване-кръвонасядане-нараняване-счупване
на кост,а при удар в главата със съответна сила и до смърт.
При
разпита му в хода на съдебното следствие
пред настоящия съдебен състав вещото лице д-р П.Т. е уточнило,че В. Н. и К.С.
са били лице в лице,движението е било предно-задно за пострадалия с
интензивност на удара не по-малка от средна при засягане на лявата част на
синуса с краен ляв рог на вилата насочена с рогата нагоре,което съответства на раневия канал,който при пострадалия е навътре и
нагоре.Липсата на засягане на други части от лицето на В. Н. мотивира извода,че
останалите рогове на вилата са били встрани от лицето на пострадалия като удара
по споделените съображения е бил единичен.Вещото лице Т. е отхвърлило
хипотезата на самонараняване на пострадалия с оглед обстоятелството,че същия
следва, за да постигне установените характеристики на травмата, да е тичал и
със замах,възможно и със скок, да е контактувал с вилата,което е оценено като
несъстоятелно и в чисто психологически аспект.Постигането на ефекта на
„нанизване“ върху вилата изисква опора за държащия я като с оглед тежестта на
пострадалия това е невъзможно дори при здраво държане,а при евентуално
подпиране в земята нараняванията следва да бъдат локализирани в областта на гръдния
кош или корема с оглед редукцията на дължината на вилата,което е в
несъответствие с локализацията на уврежданията.Липсата на следи от наранявания
по ръцете не кореспондира с възможно взаимодействие между Н. и С. свързано с
отнемане на вилата от ръцете на последния. Заключението на вещото лице д-р П.Т. е компетентно, стъпило
на обстойно проучване на материалите по делото,не е оспорено от страните и се
цени изцяло от съда.
В
хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно-медицинска експертиза № 119/14г.
/т.1,л.115/ като вещите лица доц.д-р П.Л. – ръководител КСМД при МУ-Плевен и
д-р В.Т. – Началник на Отделение по интензивно лечение към Втора клиника по кардиология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен са заключили,че:
-
причината за смъртта на В. Н. не
може да бъде посочена, с оглед липсата на обдукция на
трупа,а описаната от свидетелите клинична картина на настъпването `и
съответства на вписаната пряка причина и съмнение /обсервацио/
за нея в съобщението за смърт – „Остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност“.Характерните причини за такава клинична картина и настъпване на
такъв резултат са масивен инфаркт на миокарда или тромбоемболия
-
обективно обсъждане на наличието на
причинно-следствена връзка между смъртта и причинената травма не може да бъде
извършено поради липсата на аутопсия,но с голяма вероятност такава връзка не
съществува,а картината на настъпване на смъртта не подкрепя връзка между
травмата и свързан с нея късен мозъчен кръвоизлив
-
проведеното лечение на В. Н. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен и „Александровска
болница“ ЕАД гр. София е адекватно и при своевременно поставяне на
диагнозите,които са били потвърдени от последващите
образни изследвания и консултации като консервативния подход към мозъчния оток
и инфекция е адаптиран към естеството на травмата,която не е изисквала
оперативна интервенция и не се набелязват грешки и пропуски при в диагностично-лечебния
алгоритъм
-
изписването на В.Н. от Неврохирургична клиника по настояване на близките е оценено
от експертизата като неправилно в медицински аспект поведение, с оглед
прекъсване на диагностиката и лечението на
констатираната черепно-мозъчна травма,но няма връзка между това поведение и
настъпването на смъртта,а провеждането на есхумация в
предвид изтеклия период от време няма да способства за предоставяне на
обективен отговор досежно евентуална връзка между
причинената травма и последващо настъпилата смърт.
В
съдебно заседание пред настоящия съдебен състав вещите лица доц.Л. и д-р Т.
възприемат като по-вероятна причина за смъртта тромбоемболия,без
да изключват и хипотезата на сърдечен инфаркт, с възможен произход дълбоките
вени на долните крайници или венозни сплетения на малкия таз с различна
възможна причина като транспортирането на В. Н. от гр.София към гр.Плевен и
предоставения му от свидетелката С.Р. нитроглицерин няма отношение към процеса
на настъпване на смъртта като е отречена възможността за мозъчен инцидент в тангенция с причинената травма.
Заключението
по комплексната експертиза експлоатираща данни от ареалите на съдебната
медицина и кардиологията е обективно,не е оспорено от страните и е в
кореспонденция с набраната по делото медицинска документация и при обстоен
анализ на относимите към състоянието на пострадалия
гласни доказателства.Тя е в синхрон в съответната част и с изводите на вещото
лице д-р П.Т. по първоначалната и допълнителната съдебно-медицински експертизи
изготвени от него.
В съдебно заседание от 10.03.2016г.
по НОХД № 803/15г. по описа на ПлОС /л.203 и сл./ е
назначена комплексна тройна СМЕ с вещи лица доц.д-р П.Л.,д-р С.М. – специалист
по очни болести към Клиника по очни болести към УМБАЛ – Плевен и д-р М.О.,специалист
– неврохирург при „Клиника
по неврохирургия“ при УМБАЛ“Д-р Георги Странски“-Плевен,които са препотвърдили характеристиките на проникващото в
черепната кухина на В. Н. нараняване,установили са наличието на дребни костни
фрагменти в мозъчното вещество в областта на проникване
на острието в мозъка с оформяне на малък /между меки и твърда мозъчна обвивка/
кръвоизлив в ляво с диагностицирано затруднено
движение на очната ябълка,птоза /спадане/ на горния
клепач на лявото око и слепота на същото око /PLC/
установено при последния регистриран на 8.08.14г. офталмологичен
преглед,което означава наличие на несигурно усещане на светлина и с оглед
установения ретробуларен хематом /кръвоизлив зад
очната ябълка/ и данните от MRI за притискане на зрителния нерв обективната прогноза е за
атрофия на зрителния нерв и абсолютна слепота с това око,което е в резултат от
проникващото нараняване. Изводът за причиненото разстройство на здравето
временно опасно за живота е в пълен синхрон с проникващото нараняване в черепната кухина, контузията на мозъка и
кръвоизлива на мозъчните обвивки и е в съответствие с едноличното
съдебно-медицинско изследване проведено от съдебния медик д-р Т..Заключението
по тройната СМЕ не е оспорено от страните,базирано е на аналитично и
задълбочено проследяване на съпътстващата лечението и диагностиката
на пострадалия документация и се цени като компетентно от настоящия съдебен
състав.
В хода на досъдебното производство е
изготвена от вещото лице С.Л. съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 28/2014г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен.Според
изготвеното заключение по представените за изследване стръкчета трева и по
върховете на средните рогове на металната вила с дървена дръжка е установено
наличието на човешка кръв с групова принадлежност А /бета/
като В. Н. е с кръвногрупова принадлежност А Rh+,съгласно официалния документ
издаден от РЦТХ и ценен от съда – ДП,т.1,л.130.В съдебно заседание вещото лице Ц.П.,заместващ
С.Л. със съгласието на страните, е посочило,че методологически
следи се изземват на база визуалните възприятия от зацапване на обекта,не се
предприема цялостно обследване на същия по икономически причини /а и не е имало
поставена в този ракурс задача/,което обяснява според съда липсата на
констатация досежно следи по крайните рогове на
вилата и спецификата на кръвотечението при този вид травма според вещото лице Т.,а
именно натичане, като кръвната група по тревата и
вилата съвпада с тази на В. Н..
Заключението
по процесната съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства като компетентно и стъпило на обстойно изследване на
надлежно приобщен обектен материал се цени напълно от съда.Същото не е и
оспорено от страните.
В
хода на предварителното разследване е изготвена комплексна съдебна психиатрично-психологична
експертиза на подсъдимия К.С. /т.2,л.37
и сл. от ДП/. Вещите лица психиатър д-р А.А. и медицинския психолог А.И. на база личен преглед на
подсъдимия и проучените писмени доказателства са стигнали до заключението,че К.С. не страда от психично разстройство, което да покрива
критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и няма
данни да е регистриран и лекуван в психиатрична клиника към УМБАЛ – Плевен.Тестовото
изследване е установило лека умствена изостаналост /IQ
=68 при минимална норма 70/ като няма данни по време на извършване на инкриминираното
деяние да се е намирал в състояние на болестно психично разстройство.
Констатираната
умствена изостаналост според вещите лица А. и И. не лишава подсъдимия от
способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си като същия е определен като ниско диференцирана личност с
ограничени познания и интереси, емоционално неустойчив, със слаби волеви
задръжки и нисък праг на дразнимост,склонен към агресия, поради слабо изразени
корективи от интелектуално, морално и волево естество. Ниското интелектуално
ниво и неизградената ценностна система според комплексната експертиза съчетани с
ограничени етични възможности дават превес на афективно
мотивирано пред рационално мотивирано поведение като данните по делото
необосновават физиологичен афект по време на процесните
събития.
Констатираната
лека степен на умствена изостаналост не е повлияла според състава на
експертизата върху способността на подсъдимия правилно да възприема факти имащи значение за делото и дава
достоверни обяснения за тях.
Проведените
от д-р А.А. и медицинския психолог А.И. комплексни съдебни психиатрично –
психологични изследвания на Л. Р.Г. /ДП,т.2,л.58 и сл./ и В. Н./ДП,т.2,л.73 и
сл./ са установили следното:
А.Л.
Р.Г. не е регистрирана в психиатричен диспансер и няма сведения да е провеждано
лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ – Плевен като същата страда от
умствена изостаналост – лека степен. Способностите `и да възприема факти имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях са налични само в
конкретно образен план като социалната `и незрялост, неразвита ценностна
система, повишената внушаемост и липсата на чувство
за отговорност я правят ненадежна, като свидетел,
най-вече по отношение на достоверността на ангажираните от нея гласни
доказателства.В съдебно заседание горните специфики са довели до дефинитивното
определяне на Л. Г. като непредсказуема – м.пс. А.И.,л.125 гръб от СП.
Б.В.
И. Н. няма сведения е регистриран в психиатричен диспансер и да е провеждано
лечение по отношение на него в психиатричните клиники на УМБАЛ – Плевен,липсват
сведения обосноваващи склонност към агресия
или прояви на лесна раздразнителност включително и в конкретната
ситуация като изградения по писмени данни посмъртен психологичен портрет го
обрисува като емоционално стабилен екстраверт,социабилен,т.е. способен към социално взаимодействие,с
висок праг на емоционално реагиране,с добро ниво на самоконтрол, уравновесен и
с по-скоро конформистки нагласи, склонен при конфликт по-скоро да търси
вербален контакт и разрешаване на ситуацията отколкото физически сблъсък.
Заключенията
по посочените комплексни експертизи са напълно
обективни, не са оспорени от страните и се кредитират напълно от съда.
От
съставения на 15.07.2014г. протокол за претърсване и изземване с фотоалбум /т.1,л.20
и сл. от ДП/ се установява фиксирането на вила, подпряна на стената в спално
помещение на къща, находяща се на ул.“*******“ ** в
гр.Плевен, с обща дължина на дървената дръжка от 152 см. и метална основа с
четири шипа,както и обясненията на подсъдимия в рамките на проведеното
процесуално-следствено действие:“С тази вила надупчих човека днеска“.
От
съставеният на 16.07.14г. огледен протокол с
фотоалбум /л.27 и сл. от ДП/ се установява локализацията на местопроизшествието
– велоалея срещу ** на ул.“*****“ в гр.Плевен,където
върху стръковете от участък от трева с размери 10/40 см. се наблюдава засъхнала
червеникаво-кафява течност. Допълнително
от протокола се установява фиксирането и изземването на пет стръка трева и
участието на К.С. в процесуално-следственото действие, в рамките на което
посочил мястото на физическия сблъсък и затревения участък,в който престоял
пострадалия след нараняването му до пристигането на спешния медицински екип.
Огледният протокол и този от извършеното претърсване,както и
прилежащите към тях фотоалбуми са съставени съобразно процесуалните изисквания,в
присъствието на поемни лица и технически помощник
като същите не са оспорени от страните и се ценят от съда, а местонахождението на вилата убедително се
свързва с обясненията на подсъдимия,който лаконично сочи преместването и по
неустановен способ от местопроизшествието в дома му.
В
хода на предварителното разследване и двукратно проведените първоинстанционни
съдебни производства е събрана медицинска документация,която е относима към здравословното състояние на В. Н. и това на
подсъдимия,както преди инкриминираното деяние,така и преди него.
Видно
от изготвените етапна и окончателна епикризи и
проведения офталмологичен консулт на пострадалия в
хода на пациентския му престой в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – Плевен за периода 15-21.07.14г.
/ДП,т.1,л.131-137/,след който е изписан по негово и на близките му настояване В.
Н. е диагностициран с : “Открито проникващо
нараняване на мозъка.Фрактура на максиларен синус,под
и покрив на орбитата в ляво. Контузия на мозъка фронто-базално
в ляво.Пневмоцефалия.Хемосинус.Ретробулбарен хематом в ляво.“.Образните изследвания са
установили наличието на костни фрагменти в мозъчния паренхим,които
с оглед липсата на ликворея и размера им и при
отчитане на тежестта на очната симптоматика са предопределили консервативен
подход на лечение като още към този момент травмирането на лявата орбита и
установената птоза на съотносимия
клепач са формирали извода за пълна липса на зрителна функция на лявото
око.Проведените КТ и допълнителни изследвания в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД –
София и изготвената епикриза от престоя
5-08.08.2014г. /ДП,т.1, л.138/139,152/ са потвърдили първоначално поставената
диагноза като са регистрирали постоперативни и посттравматичи
промени от медиалната страна на лява орбита и липса на промяна на статуса след приемането.Визираните
писмени доказателства се ценят напълно от съда,който отчита тежестта и комплексността на травматичните увреждания причинени на В.Н.,загубата
на зрение на лявото око,която е необратима и контузионното
огнище в мозъка вследствие причиненото проникващо нараняване,наред с естествено
съпътстващите продължителни болки и страдания.
От
приложените фиш за посещение на екип на ЦСМП-Плевен, съставен от д-р Р.,съобщение
за смърт №172/8.08.2014г. издаден от д-р Л.П. и препис – извлечение от акт за
смърт,както и регистрираното повикване на ЕННСП 112 - изх.№ УРИ 10583р-582/6.08.14г.
/ДП,т.1,л.153,149,145 и 147/ се установяват подадения в 16,45,06 ч. сигнал от
св.Р.Е. за оказване на спешна медицинска помощ на В. Н.,констатирането на факта
на смъртта от екипа на ЦСМП-Плевен на
8.08.2014г. и поставената диагноза „ОССДН“,както и последващото
изготвяне на съответния акт за гражданско състояние.Горецитираната
писмена документация е в съответствие с ценените от съда показания на
свидетелите Р.,П. и Е.,които отразяват обстоятелствата, при които същите са
реагирали и съставените от тях документи в рамките на служебната има
ангажираност и се цени като отразяваща обективни факти от съда.
Видно
от съставените фиш за преглед на пациент от 21.05.2014г. и лист **128/21.05.14г. от Спешно отделение
/регистрирано посещение на домашен адрес от спешен екип по справка
ДА-01-469/30.12.2016г.,л.194 от НОХД № 869/16г. на ПлОС/,проведените
образни изследвания на бял дроб,сърце и лабораторна хематология К.С. *** с
оплаквания за болки в епигастриума персистиращи в лява гръдна половина,които при диагностично обследване
не са обосновали оплакванията за остра сърдечна слабост,а прегледа на относимите органи и системи е довела до финалния извод за
липса на каквито и да било отклонения в състоянието и нормалното им
функциониране. Съдът цени съставените писмени документи като обективно
отразяващи състоянието на подсъдимия в период предшестващ инкриминираното
деяние и опровергаващи както изявленията му,че се е намирал във влошено здравословно
състояние,което е препятствало физическо усилие в конкретния случай,така и
споделената замаяност от „предписаните“ му медикаменти за сърцето.Такива няма
нито в проведения консулт,а липсва и назначена въобще терапия,което да обоснове
и в минимална степен заявеното от него.По повод процесното
деяние К.С. е бил задържан в ОЗ“СА“-гр.Плевен, по повод на което е провеждано
задължително медицинско обследване на състоянието,което е надлежно
документирано. Същото има отношение към защитната теза на подсъдимия,която
бележи устойчива адаптивност към динамиката на попълване на делото с доказателствен материал.Видно от приобщената справка изх.№
339100-23/4.01.17г. на ПИ при II РУП-Плевен - л.156 от настоящето съдебно производство
при извършена справка в ЦСМП-Плевен К.С.
след 15.07.14г. не е бил лекуван от посоченото здравно звено,а по време на
престоя му в ареста не е имал никакви оплаквания като е споделил единствено за
минали „бодежи в сърцето“.Назначените медикаменти – „валидол“
и „неуролакс“ е ноторно
известно,че имат седативен ефект и употребата им е
логическа свързана с житейския обрат настъпил при К.С. след задържането му по
инкриминираното деяние.Разпитът на свидетеля М.Д.,който по това време е работил
като лекар в ОЗ“СА“-гр.Плевен, детайлизира процедурата по прегледа и
неотменното освидетелстване както на заявените белези от наранявания,така и на
всички травми споделени от задържаните лица,което опровергава защитната версия
на подсъдимия,че е бил ударен с двадесетсантиметров камък от минимална дистанция
от пострадалия,физическите последствия от които изпитал в следващите дни.Процесите
събития трудно могат да бъдат изличени във времево отношение към този момент от
съзнанието на подсъдимия и „премълчаването“ на този факт към онзи времеви
период намира логично обяснение в защитната схема,която е била съставена
значително по-късно.Впрочем цялата история на сърдечното заболяване и заявеното
травмиране на К.С. в хода на процесното събитие не само,че са изолирани от събраните и
ценени от съда гласни доказателства,но и са отхвърлени от надлежно съставените
от различни медицински работници книжа и заключението на вещото лице Т. по назначеното специализирано изследване,а
също така да опровергани и от показанията на свидетеля В.П.,който отрича както да
е предписвал кардиологични медикаменти на подсъдимия като фелдшер в с.Б.,но така
и въобще да го познава.Показанията на свидетелите П. и Д. са обективни,кореспондират
с ценената от съда доказателствена съвкупност и се
кредитират изцяло от него.
Медицинските
справки и бланки за раздадени медикаменти след повторното задържане на К.С. с
Определение №361/11.05.16г. по НОХД № 803/15г. на ПлОС,
проследяващи състоянието на К.С. от 13.05 до 27.12.2016г. /л.158-162 от
настоящето съдебно производство,за краткост НСП,бел.с.д./, отново не сочат на
промяна в сърдечния статус,оплаквания за физически травми и наранявания при
това в хода на продължителни съдебни процедури и медикаменти различни от
предписаните В.ан,валидол и
неуролакс и назначените с оглед търпяната инфекция на
горните дихателни пътища от 11.10.2016г.Прием на други медикаменти без знанието
на специализираната администрация в МПГДИН е практически невъзможно с оглед
установения особен режим в условията на Затвора – Плевен и ареста.
В
хода на досъдебното производство и проведените първоинстанционни
съдебни следствия са изискани справки за повикванията осъществени през ЕННСП
112,както следва:
-
изх.№
УРИ 10583р-582/6.08.14г. /л.147 от ДП/,
видно от която св.Р.Е. е подал в 16,45,06 ч. на 15.07.14г. сигнал до
ЕННСП 112 за оказване на медицинска помощ на ул.“*****“ ** в гр.Плевен на
ударения с вила В. И. Н.
-
изх.№
ДА-01-154/4.08.14г. /л.158 и сл. от ДП/
на ЦСМП-Плевен,видно от която през ЕННСПП 112 е препредаден
сигнал в 16,53 ч. на 15.07.2014г. за бити две момичета,едното от които – Г.Р.Г.
- припаднало като съгласно отразеното е
поставена от свидетеля д-р И.С. диагноза : “Разстройство на вегетативната
нервна система“,а видно от съставения фиш са установени хемодинаминчни
показатели – пулс 82,АН 110/60,които видно и от показанията на С. в с.з.
некореспондират със заявената загуба на съзнание
-
изх.№
УРИ 105830-33/1.02.17г. /л.297 от НСП/, според която в 16,47 ч. на 15.07.14г. е
постъпил сигнал на ЕННСП 112 за оказване на спешна медицинска помощ на ул.“*******“
**,подаден от Р.Г.Г..
Горецитираните справки се ценят от съда като официални документи
регистриращи фактологията на обажданията през националия оператор за спешни повиквания и способстващи за
обективното установяване на относителните времеви граници на деянието и
ангажираните в тази връзка лица и се ценят от съда като дават допълнителна информативност за събитията според възприятията на
съответните участници.
От
изготвената справка изх.№ 177200-8323/20.08.15г. на Началник I РУП-Плевен, ценена като обективна от
съда и подкрепена от набраните по делото гласни доказателства, включая показанията на Г.Ч., Т.И. и В.Т. се установява,че В.
Н. не е притежавал огнестрелно оръжие,а е имал само пневматична пушка „Метеор“
с № 0208102.
От
приобщените по делото препис – извлечение от акт за смърт № 1036/9.08.2014г. и удостоверение
за наследници № 990783/19.08.14г. /л.144-145 от ДП/ съдът извлича
регистрираните от компетентните длъжностни лица факти на настъпилата смърт на В.Н.
и оставените от него наследници по закон – К.Н.,Г.Ч. и Н.И.,а от изготвените характеристична
справка на К.С. и бюлетин за съдимост /л.54-56 от ДП/ - данни относно възприетия от него
поведенчески модел в обществото и сведения за съдебното му минало, по които ще
се спре обстойно по-надолу в мотивите си.
От
приобщените по НОХД №803/15г. на ПлОС фактура
№**********/01.08.2014 година на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД-София; фактура
№39675/ 04.08.2014 г. на ДКЦ „Александровска“ ЕООД и
№********** на УМБАЛ „Александровска“ ЕООД, с копие
от фискални бонове и такса за платен болничен престой към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен се установяват разноските по болничен
престой,прегледи и образни изследвания на пациента В. Н.,които съобразно
ценените от съда като обективни и логични показания на св.Г.Ч. са направени от
нея.
По
делото са ангажирани гласни доказателства,които могат да бъдат разпределени в
три основни групи.На първо место свидетели – очевидци на деянието,в които се
включват Г.В. и В. Н., свидетели пристигнали след деянието и възприели
състоянието на пострадалия и/или подсъдимия,както и извънпроцесуалните
им обяснения за случилото се или състоянието им и една трета група обособена от
обясненията на подсъдимия и показанията на дъщерите му Г.Г.
и С. Г. и съседите,с които е поддържал по-близки отношения – Н.А. и внучката `и
П.А..
В. Н. е разпитан в хода на предварителното
разследване,но с оглед настъпилата му смърт и несъгласието да бъдат прочетени
неговите показания същите не могат да бъдат ползвани директно от съда.Косвено
неговите показания могат да бъдат инкорпорирани в делото на база показанията на
присъствалия по време на разпита му в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД полицейски служител – свидетелят Р.И.,чийто показания ще бъдат анализирани
по –долу в мотивите на съда. Свидетелката Г.В. е непосредствен наблюдател на
деянието и показанията и имат съществено значение за разкриване на обективната
истина не само защото същите са хронологически последователни в двете фази на
процеса,но и защото неутралния и статут по отношение на субектите по
обвинението и защитата дава специфична тежест,която следва да бъде отчетена от
настоящият съдебен състав.Видно от събраните при разпита `и гласни
доказателства същата на процесната дата, по време на
придвижване към прилежащото към велоалеята ОУ“******“
с оглед служебната `и ангажираност като учител в посоченото заведение, е
възприела преследването по същата на едър човек с бяла коса,което съответства
на описанието на пострадалия В. Н. от „един или двама мъже“,единият от които е
носил „…дълга тояга,ако не се лъжа беше вила…“.Последователно свидетелката сочи
възприетото предпазване от преследвания човек и нанесения по спомен леко в ляво
удар в главата от гонещия го,което предизвикало уплахата и,така щото след
прибиране в учебното заведение заключили вратите на училището и сигнализирали
органите на полицията.Показанията на
тази свидетелка убедително могат да бъдат поставени за изграждане на
възприетата от съда доказателствена основа понеже
тази свидетелка не е заинтересувана от изхода на делото,възприятията и са на
база непосредствено наблюдение при заявена отлична видимост съобразно посочената
дистанция и кореспондират с обясненията на пострадалия за случилото възприети
от останалите свидетели,чиито гласни доказателства са кредитирани.Липсата на
друг възприет удар – този в гърба на пострадалия,нанесен с дървената дръжка на
вилата от подсъдимия - е обяснимо с
оглед моментното фиксиране на вниманието от определен момент нататък,а
несигурността в броя на преследвачите по никакъв спомен не компрометира нейните
показания,най-малкото защото в предприетата от К.С. акция по саморазправа самия
той, и в тази част съда кредитира неговите обяснения, не сочи друго съдействащо
лице.
Показанията на свидетелката Ц.И. имат съществено
значение за изясняване от една страна на обстоятелствата провокирали реакцията
на пострадалия на процесната дата,а от друга за
проверка на защитната теза на подсъдимия,подкрепена от показанията на дъщерите
му за физическо и психическо посегателство над последните,което мотивирало
дефинираните като защитни от негова страна действия на велоалеята.При
разпита си И. сочи прибирането към домашния си адрес,когато забелязала три момичета под прозореца на Н.,едното от
които дърпало и се оглеждало в огледалото на личния му автомобил,направената от
нея забележка,която била парирана с израза „…да си гледам работата си и да се
прибирам…“,появата на пострадалия на входа,която провокирала бягството на
момичетата по ул.“*****“ без да бъдат преследвани,псувани или дърпани и при
категоричната липса на разкъсани дрехи и употреба на „железни куки“.Показанията
на И. са убедителни,същите кореспондират както с показанията на медицинските
екипи оказали помощ на Г.Г. и на полицейските
служители ангажирани със случая,които съвкупно сочат липсата на разкъсани дрехи по децата на подсъдимия и
симптоматика подкрепяща декларираната пред ЕННСП 112 загуба на съзнание от тази
дъщеря на подсъдимия,така и с показанията на свидетеля В.П.,който сочи пристигането
на „българина“ „…пет минути…“ след двете момичета.Всъщност показанията на Ц.И.
категорично опровергават гласните доказателства ангажирани в подкрепа на
подсъдимия,с които се обосновава грубо физическо посегателство и намерение за
сексуално насилие над близките на К.С. и мотивираната от това намеса на
последния в защита на тяхната и личната му физическа неприкосновеност. Практически
между В. Н. и Г. и Л. Г. не е имало физически и вербален контакт,а и
характеристиките,които дават за пострадалия свидетелите,чиито показания съда
цени като обективни сочат на един неконфликтен и неагресивен към децата
човек,който не е проявявал грубост към тях.В този смисъл са и ценените от съда
показания на Т.И.,който в качеството на домоуправител на етажната собственост,в
която е живеел пострадалия и служител на полицията е имал пряко наблюдение върху неговото поведение
в битов аспект,а в професионален категорично отрича възможността Н. да е имал и
още по-малко да е използвал огнестрелно оръжие,което кореспондира и с ценената
от съда справка за липса на нарочна регистрация.Свидетелката И.С.,която е
прегледала Г.Г. след подадения в 16,53 ч. сигнал
сочи,че след отреагирането,определено в рамките на
„5-10 минути“ детето е възприето в контактно състояние,с учестено
дишане и сърцебиене, съотвестващи на превъзбуда,но в пълно противоречеие
със заявената загуба на съзнание,в облечено състояние и без скъсани дрехи,което
не само че опровергава обяснения на подсъдимия и показанията на Г.Г. в тези им фрагменти,но и
убедително сочи липсата на ситуация,която да предизвика неконтактно
състояние на последната и дестабилизация на психиката
на подсъдимия до степен същия да загуби контрол над реакциите си.
Показанията на свидетеля Р.И. практически
пълноценно възпроизвеждат разказа на пострадалия няколко дни след случило се по
време на болничния му престой в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
ЕАД – Плевен, а именно на 18.07.14г.Видно от показанията на този свидетел пострадалия
след като възприел шум под прозорците си и разговора между Ц.И. и децата,които
обичайно сортирали отпадъците под терасата му, излязъл пред входа като последните
побегнали,а той ги последвал, за да разговаря с
родителите им и ги убеди да преустановят тази си практика.Пак от показанията на
този свидетел се установява пресрещането му от мъж с вила в ръка в района на велоалеята,който се насочил да го удари и без да успее да
проведат разговор побягнал, при което бил последван от него,а след настигането
му бил ударен от него първоначално с
дървената дръжка на вилата /“тъпото“/ в гърба,а след обръщането му бил
намушкан в слепоочието като паднал облян в кръв на
земята и след намесата на граждани била извикана бърза помощ и същия бил
транспортиран в болнично заведение. Показанията на този свидетел са обективни и
се ценят от съда,а и същите са в пълен синхрон с ценените от съда показания на Г.В.
и историята,която самия пострадал е споделил с близките си.Обстановката на
депозиране на показанията – в болнична стая, претърпения психологически шок от
травмата и ангажирането им в хода на официална процедура при ясно обявяване на
следващата се отговорност допълнително обосновават изводите на съда за
достоверност както на разказа на пострадалия,така и за специфика на средата способствала
за възприемането на процесните обстоятелства от
свидетеля Р.И. и съхраняването им в необходимата детайлност.Тези гласни
доказателства убедително сочат над директна атака от подсъдимия,който след като
обърнал в бягство пострадалия не се задоволил да го удари само с дръжката на
вилата в гърба,а след като Н. се обърнал разбирайки безизходицата, в която се
намирал и физическото надмощие на по-младия и физически по-силен подсъдим,му
нанесъл силен проникващ удар в левия горночелюстен
синус и черепната кухина. Събитийната христоматия споделена от Р.И. намира
опора не само в заключенията по изготвените по делото еднолични и комплексни
съдебно-медицински експертизи, но и в показанията на свидетеля доц.Й.П., който
в качеството му на Началник на НХК при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
ЕАД – Плевен не само описва причинените
на Н. травматични увреждания, които кореспондират напълно с предявените
му етапни и окончателни епикризи и офталмологични консултации,но и категорично заявява
нараняване от един зъб на вилата на база установената единична траектория и
необходимостта от значително усилие за преодоляване на костните прегради.Горното
убедително сочи намерението на К.С. да лиши от живот пострадалия,подразнен от решението
му да потърси разумно обяснение за поведението на децата му и внесе промяна в
същото в разрез със собствените му разбирания.Показанията на св.П. са
обективни,медицинския анализ на състоянието на пострадалия е в кореспонденция с
приобщената по делото медицинска документация,а изготвените по делото експертизи
потвърждават предложения от него фактически извод за интензитета на удара и
характера на причиненото травматично увреждане.Липсата на освидетелстване на
причинената травма на гърба на пострадалия не внася съмнение във възприетата от
съда фактическа картина,а и то е обяснимо с оглед естеството на водещите
увреждания и съсредоточаването на лечението върху тях при пренебрегване на
по-маловажните.Тук от значение е и първоначалната организация на
разследването,която не е лишена от слабости,които обаче не следва да бъдат
коментирани в мотивите към настоящата присъда.
Свидетелката
С.Р. ангажира показания в два обема – единия концентриран към споделеното от В.Н.
в болницата,където го посетила като съсед, близка на семейството и здравен
работник /медицинска сестра,бел.с.д./ и когато възприела заявената забележка
към децата да не изсипват боклука под терасата му и последването
им, за да проведе разговор с родителите им,при което бил намушкан с вила от
техен „родственик“ и вория относно клиничното му състояние
- с оток и превръзка на лявото око при въздържане от хирургична интервенция и транспортирането
му от болница в гр.София,където бил отведен за диагностични изследвания, установили
загуба на зрението на окото и настъпилото влошаване на състоянието му по време на
прибирането,когато в резултат на остро изявена външна симптоматика, описана
като недостиг на въздух,избиване на студена пот и изменение в цвета на
лицето,описано като патладжанено,издъхнал в ръцете и
въпреки предприетите опита да му окаже помощ. Показанията на Р. са
обективни,възпроизвеждат разказа на пострадалия,който противно на доводите на
защитата не се е притеснявал,защото не е имал какво да крие за случилото се и
убедително се вписват в останалите ценени от съда гласни доказателства.
Характеристичният облик на пострадалия,определен като сърцат и позитивен мъж, готов
да помогне,трудово ангажиран, се подкрепя и от показанията на свидетелката Т.,която
сочи ангажираността му в шивашкото предприятие на родителите и при това в една субкултурална среда,което сочи адаптивност и баланс на
възприетия житейски модел на поведение.Ето защо съдът цени показанията на
свидетелите Т. и Р. като кореспондиращи с възприета от него доказателствена
маса.Допълнителна опора същите намират при разпита на свидетелката Г.Ч.,която
въпреки участието си в процесуалните качества на граждански ищец и частен
обвинител в процеса депозира обективни гласни доказателства кореспондиращи с
ценената от съда доказателствена основа. Видно от
разпита `и последиците от претърпяната от В. Н. физическа травма, въпреки
проведеното лечение в УМБАЛ „Д-р Г-Странски“ ЕАД –
Плевен и МБАЛ“Александровска“ - София, не могли да
бъдат неутрализирани като прогнозата за очната функция на лявото око била
песимистична.Ч. възпроизвежда при разпита си показанията на майка си – К.Н.,която
е присъствала по време на проведения разпит на В. Н. от разследващия орган и дава фактическа картина съответстваща в общ
аспект на споделеното от св.Р.И. при отчитане на опосреденото
преразказване на споделените събития.Тези показания,както и събитията настъпили
по време на транспортирането на пострадалия от Ч. ***,регистрираната външна
промяна в жизнените му показатели и настъпването на смъртта на Н. са детайлни и
в съответствие със заявеното от св.С.Р.,а характеристичните данни за бащата и
съпруга Н. са в съответствие с установените за него положителни характеристични
данни.
Показанията на свидетелите Д.Х.,Л.В. и Х.Р.
имат съществено значение за изясняване на фактическата картина след
инкриминираното деяние и преценка на достоверността на обясненията на
подсъдимия на база извънпроцесуалните му изявления
към този момент и състоянието на двете му дъщери с оглед заявените от него
следи от физическо посегателство от пострадалия. В. и Р. са отреагирали на подадения
сигнал за „намушкано лице“ до ОУ“******“ като видно от показанията на първия В.
Н. е бил установен на тротоара с окървавено лице като споделил,че е намушкан, а
скоро след това бил откаран от БП,като малко по-късно приели сигнал и за ул.“*******“,където
подсъдимия ги посрещнал и им заявил,че непознат е гонил дъщерите им,а на
нарочния въпрос дали той е намушкал човека лаконично отговорил : „Да“ и с оглед
така установените обстоятелства бил отведен във Второ РУП-Плевен.Тази фактология се споделя и от св.Х.Р.,който сочи непосредствено
възприетия разказ на пострадалия,който притискайки на велоалеята
раната си описал поведението на децата на подсъдимия,което мотивирало желанието
му да разговаря с техните родители,нанесения от подсъдимия удар с вила,която го
пробола в лицето и последващия разговор с К.С.,който
заявил че детето му е нападнато и изискал доктор за незабавен преглед. Свидетелите
Р. и В. са категорични и последователни в показанията си,че при извършения
преглед на детето /Г.Г.,бел.с.д./ същата е била в
добро състояние и в съзнание, конкретизират
липсата на следи от насилие или скъсани дрехи като нито един от тях не
заявява подсъдимия да се е оплаквал,че е бил удрян от пострадалия с камъни или
юмруци.Така изнесената фактология се подкрепя и
обогатява от разпита на свидетеля Д.Х., който в качеството на оперативен
дежурен възприел подадения сигнал за „спречкване между две лица“,провел
разговор с подсъдимия,който бил доведен в управлението като лице проболо пострадалия
и в рамките на същия С. посочил,че В.Н. е гонил неговите деца и като го
пресрещнал го пробол в лицето.Х. е категоричен,че подсъдимия не е заявявал нито
в управлението,нито при посещението им на местопроизшествието, където показал и
местосъхранението
на вилата, да е бил удрян или засяган по някакъв начин физически от
подсъдимия, нито пък децата му да са били подлагани от В. Н. на физическо
насилие,като „…единствено твърдеше,че са били гонени от пострадалия“.
Посещението на Х. на местопроизшествието, в качеството на служител на полицията
натоварен с изясняването на случая, следва да обезпечи попълването на делото с
онзи фактически материал изведен от разкази на очевидци,живущи и близки на
подсъдимия досежно заявените от него обстоятелства,но
такива не само че не са възприети,но и самия подсъдим, в момент максимално
близък до инкриминираното деяние,когато защитния рефлекс още не се е задействал,
не е посочил тези свои възприятия,които впоследствие ще постави в основата на
защитата си.Показанията на свидетелите Р., Х. и В. са обективни и
последователни, хармонират с кредитираната от съда доказателствена
съвкупност и се ценят от него.
Свидетелите Н.А. /“****“/ и В.П.
ангажират при разпита си гласни доказателства относно обстоятелствата, при
които са възприели придвижването на дъщерите на подсъдимия - Г. и Л. - към велоалеята в района на чешмата „****“,където ремонтирали
автомобила на последния.От приобщените показания на П. /л.131 и сл.,НОХД №803/15г.
на ПлОС/ се установява преминаването на двете
момичета и пристигането след „…пет минути … на българина“,както и последващите действия по оказване на помощ от свидетеля Б.А.
с кърпи и вода на В. Н., сигнализирането на компетентните органи от свидетеля Р.Е.
и оплакването на пострадалия,че е „намушкан с вила“ от К.С..Тези показания са
обективни,кореспондират с ценената от съда доказателствена
съвкупност и показанията на Н.А. и се ценят от съда. В частта в която П.
твърди,че Н. е тичал след децата показанията се явяват не само изолирани,но и
опровергани както при отчитане на времевия интервал след който пострадалия се е
озовал в района на велоалеята,така и от показанията
на Н.А.,който категорично отрича децата да подсъдимия да са тичали и да са били
преследвани,както и да са викали, т.к. в противен случай „щях да реагирам…за
това нищо не съм предприел…“.Свидетелят А. убедително свързва виковете на деца
с инкриминираното деяние и при отчитане на местоположението му – в близост до
местопроизшествието и моментната му реакция
дава обективна картина на състоянието на пострадалия – „…беше на земята
на четири крака…течеше му кръв…Б. почна да го бърше с мокра кърпа…“.Тези
показания на А.,както и изявленията му за спирането на св.Р.Е. /“*****“/ и
молбата им с В.П. да извика бърза помощ кореспондират и с показанията на самия Е.,който
в допълнение сочи възприемането на Н. в затревен участък пред къщата на Б.А.,прободна рана в областта на скулата и наличието на
„затворено“ ляво око.Уточнението на Е.,че нараняването е в „дясната буза“ не
кореспондира нито с ангажираната медицинска документация,нито със заключенията
по изготвените експертизи и е по-скоро в
резултат на недобро възприемане на това фактическо обстоятелство,което е
обяснимо и с оглед кратковременния престой на Р.Е. на местопроизшествието.
Свидетелите Б.А. и М.А. при разпита си
пресъздават възприятията си относно поведението на подсъдимия и пострадалия
непосредствено след инцидента когато виковете на неустановени лица ги
мотивирали да излязат пред дома им и да фиксират пострадалия да лежи там с обляно в кръв лице,предприетите действия съвместно с Н.А. и
В.П. по оказване на първоначална помощ с подръчни средства и фиксирането на
подсъдимия прав на около 15-20 метра,който безучастно наблюдавал последиците от
действията си /“…нищо не правеше“,св.Б.А./.Показанията на двамата свидетели са
напълно обективни,кореспондират с ценените от съда гласни доказателства в тази
насока и категорично опровергават обясненията на подсъдимия,че е губил съзнание
или е бил извеждан с помощта на други лица от местопроизшествието с оглед отчетените
вариации в дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство и пред
двете първоинстанционни съдилища.
Обясненията на подсъдимия – и в този
смисъл съдебната практика не регистрира разминавания – са не само доказателствено средство,но и средство за защита и именно
поради двойствения си характер подлежат на внимателна преценка особено
когато,какъвто е и конкретния случай, подсъдимият дава обяснения,които следват
динамиката на попълване на делото с доказателства,а защитната му версия подлежи
на критична оценка,включително и при отчитане на двукратно проведеното първоинстанционно съдебно следствие. Цялостният анализ на
обясненията на подсъдимия и съпоставянето им с ценената от съда доказателствена съвкупност обосновава извода,че същите
следва да бъдат кредитирани единствено в частта относно възприемането на
оплаквания от низходящите му на процесната дата,пресрещането
на В. Н. на велосипедната алея с предварително взета от дома му вила,която
съответства на приобщеното по делото веществено доказателство и причиненото
травматично увреждане на Н.,чиито характеристики са надлежно установени в хода
на проведените съдебно-медицински обследвания. Твърденията на К.С.,че Г.Г. е била с разкъсан потник,който е разкривал гърдите `и
като припаднала на входа на дома му и
заявените оплаквания,които на различен етап са приписани на нея или на Л. Г.,че
са гонени от „българина“,за да ги „бият“ и „изнасилят“ са част от защитната
позиция,която е останала неподкрепена от кредитираната от съда доказателствена маса.Свидетелят Д.Х. категорично отрича К.С.
в хода на проведените с него беседи да е споделял децата му да са били обект на
нападение,респективно по тях да е имало следи от физическо насилие и в частност
разкъсани дрехи в резултат на действия на В. Н.. Практически Х. възпроизвежда
обясненията на подсъдимия в един изключително близък до процесните
събития момент,когато защитната теза не е била изкристализирала
и именно в този момент същите са най-близко до действителността.По-нататък тези
изявления на подсъдимия са отхвърлени от кредитираните от съда показания
на свидетелите Х.Р. и Л.В.,които също не
сочат възприемането на следи от
физическо насилие над децата на подсъдимия,а и такива оплаквания не са били
регистрирани и от медицинския екип посетил дома на К.С. и оказал помощ на Г.Г..Видно от съставения фиш за посещение и показанията на
ангажирания лекар И.С. състоянието на Г.Г. не
кореспондира обективно със заявената загуба на съзнание при отчитане на установените
хемодинамични показатели,а и същата не е правила оплаквания
за физическо въздействие,следи от което би следвало да бъде установени в случай
на задържане или дърпане според заявеното от нея в съдебно заседание. Единственият
възможен момент, в който физически контакт е могъл да бъде осъществен между
горепосочената дъщеря на подсъдимия и В.Н. е пред входа на блока му на ул.“*****“,но
свидетелката Ц.И. с категоричност сочи,че към момента на пристигането си пред
блока и отправянето на критична забележка към момичетата Н. не е бил там,а при
излизането му от входа децата са побягнали,което лишава от стойност доводите на
защитата за физическо насилие от страна на пострадалия,което последния отрича
при разпита си възпроизведен от св.Р.И..
По-нататък съдът намира за опровергани
от набраната по делото доказателствена съвкупност и
твърденията на подсъдимия,че същия по време на известяването му от децата за
приближаващия Н. се е намирал в почти дезориентирано състояние : “…гадеше ми
се,спеше ми се,виеше ми се свят…“ с оглед претърпян от него съдов
инцидент,който определя в зависимост от етапа на ангажиране на обяснения като „инфаркт“
или „инсулт“,споделената употреба на медикаменти и изживяната след случая остра
стресова реакция,която търпи динамично обяснение в границите от „почнах да се разтрепервам“ през „…паднах,но
дойде дъщеря ми,жена ми и ме вдигнаха“
до „…припаднах на място“.На първо место първите лица реагирали след
травмата на В. Н. – Б. и М. А. с безусловна убедителност заявяват,че подсъдимия
безучастно е наблюдавал от дистанция какво е състоянието на пострадалия след
пронизването му,а и изслушания разговор с участието на К.С. през ЕННСП 112 по
повод състоянието на Г.Г. категорично не сочи
засягане на възприятията му,които да обосноват моментна психична дисфункция.Такава се отрича и от ценената от съда и
неоспорена от страните КСППЕ,поради което настоящият съдебен състав определя
като защитни обясненията на подсъдимия и в тази им част.Най-сетне обективните
лабораторни данни от прегледа на К.С. *** и заключението на вещото лице П.Т.
убедително опровергават депозираните сведения за влошено здравословно състояние
на подсъдимия и заявените оплаквания тангиращи с
ОССДН,които обосновано са отхвърлени без назначаването на сърдечни медикаменти.
Вменяването на действия по изписването на последните на свидетеля В.Ц.
категорично е отхвърлено от последния,който в съдебно заседание е посочил,че не
познава подсъдимия и не му е изписвал такива медикаменти.Мястото на упражняване
на професионалните занимания от св.Ц. като фелдшер също не се съвместява със
заявените от подсъдимия негови ангажименти по лечението му.
В подкрепа на защитната теза на
подсъдимия се обособява една специфична група свидетели образувана измежду
дъщерите му – Г.Г. и С. Г. и свидетелките Н.А. и П.А..Показанията
на тези свидетели бележат вътрешно противоречие,несъответни са в различните
фази на процеса и в основната си част са в груба некореспонденция с ценената от
съда доказателствена основа,който не открива
логическа опора за тяхното кредитиране.В хода на предварителното разследване П.А.
е посочила,че е очевидец на инкриминираното деяние като заедно с баба си /св.Н.А.,бел.с.д./
е възприела хвърлянето на камък от В.Н. по подсъдимия и удрянето на последния
„…май по крака…“,последвалото бягство на Н.,който бил последван от К.С. и
пронизването му с вилата по време, когато след като спрял и търсил нещо по
земята започнал да се изправя.Тези показания не само,че не са подкрепени от обективни
източници,но и са в самостоятелна колизия с обясненията на подсъдимия,който
сочи възприемането на удар в гърба без да може да конкретизира средството, и с
показанията на С. Г.,която твърди,че В. Н. първо ударил баща `и с юмрук в
главата и след нанесения удар, с който бил повален на земята,го ударил в гърба
с камък с размер около 20 сантиметра.В приобщените от НОХД №803/15г. на Плюс показания
на А. същата признава,че не е видяла К.С. /погрешно е записано в протокола
„баща ми“,бел.с.д/ да нанася удар на пострадалия,което при отчитане на
заявената дистанция на наблюдение – „…около 2-3 метра,малко по-голямо разстояние
май беше…“ окончателно дискредитира показанията `и и обосновава извода на
съда,че същата не е очевидец на процесното деяние, а пресъздава
събитията според възприятията и внушенията на трети лица.Н.А. допълнително
компрометира при разпита си депозираните от П.А. показания доколкото не само,че
не заявява съвместното им придвижване с нея до магазин,но и отрича да е
очевидец на инкриминираното деяние.Ангажираните от нея характеристични данни за
К.С.,обрисуващи него и жена му като хора,които „…ядяха от детските…ходиха по
гюмовете да се изхранват“ са в кореспонденция с останалите събрани по делото
доказателства в тази насока и се ценят наред с частта от показанията,в която същата
посочва състоянието на Н. след нанесения му удар – паднал на земята, с кръв по
лицето, при оказвана от Б.А. помощ.В частта в която Н.А. сочи състоянието на Г.Г. – с разкъсана тениска и припаднала на двора,показанията `и
не намират опора в ценената от съда доказателствена
съвкупност и той не ги кредитира.Действително това състояние на Г.Г. се набелязва и в нейните показания,но обстоятелствата
при които е описано то не само,че не се вписват във възприетата от съда фактическа
рамка,но и са израз на съзнателно изграждана и напасвана към тезата на
подсъдимия схема на свидетелстване.Действително, и това се установява и от
останалите ценени доказателствени източници, Г. и Л. Г.
на процесната,както и на предходни дати са се
намирали в района на магазин „Фантазия“ на ул.“*****“,където са изчаквали
изхвърлянето на хранителни продукти, посредством които са прехранвали
семейството си и след изместването им към блока на В. Н. и неговата поява са изоставили чувала с „находките
си“ и са се отправили към дома си,където се оплакали на подсъдимия.Налице са
достатъчно на брой и кореспондиращи доказателства,които са в подкрепа на така
заявената фактология.Не така стои въпроса с
твърденията на Г.Г.,че не си спомня за срещата им с Ц.И.
и отправената от нейна страна забележка,както и с изявленията и,че след появата
на В.Н. същия започнал да ги псува,ударил я с носената от нея кука в крака като
я повалил на земята и в последствие я хванал за ръката и отваряйки входа на
блока и заявил,че ще я изнасили в мазето,където ще я остави заключена след като
`и скъсал потника.Следи от такива травми не само,че не са отразени в съставения
от прегледа на св.И.С. фиш,но и не са споделяни в хода на снетата анамнеза,а
споделената загуба на съзнание е в дисхармония с документираните хемодинамични показатели.На следващо место тези показания
са в грубо противоречие с ангажираните от Ц.И. показания, в които последната
сочи,че след появата на Н. от входа на
блока децата се разбягали,което категорично опровергава лансираната теза за
сексуална агресия от страна на пострадалия,която прераснала в преследване на
дъщерите на подсъдимия и се трансформирала в акт на физическа агресия в споделения
от К.С. формат.Твърденията на Г.Г. за припадък не
намират опора в първоначалните сведения,които събрали за случилото се ангажираните
полицейски служители – Х.,Р. и В.,а точното съдържание на предаденото вербално
съдържание на подсъдимия в предвид отношението им към него като най-близък родственик
в контекста на заявеното не може да бъде споделено. Изолирани от доказателствената
съвкупност се явяват и показанията на тази свидетелка за опити на В.Н. за
прострелването на нейната майка /последната се е възползвала от правото си да
не свидетелства,бел.сд./ посред „бял ден“ без да може
да конкретизира времето,механизма и средството,което ги прави не само изолирани
с оглед липсата на насрещна опора, но и изключително схематични и неправдоподобни.Показанията
на свидетелката С. Г. не странят от заявената услужливост в полза на защитната
теза на подсъдимия,както и тези на нейната сестра,което обаче на фона на обективно
установените и проверени факти определя тяхната недостоверност и
противоречивост. Липсата на спомен е провокирало приобщаването на показанията
на С.Г. дадени пред друг съдебен състав,в които същата не само се е заявила
като очевидец на инкриминираното деяние,но и е посочила нанасянето на юмручен
удар от В.Н. в главата на К.С.,който го повалил на земята,последващ
удар с 20-сантиметров камък,за който се опитала да предупреди подсъдимия и
отвръщането със също такъв удар от негова страна.Тези показания не само,че не
кореспондират с ценените от съда доказателства,но и са в противоречие с обясненията
на подсъдимия,който отрича не само да е бил удрян от В.Н. с юмрук в
главата,така щото да бъде повален,но и да е отвръщал по подобен
начин.Прочетените показания на С. Г. не само са схематични и мълчаливо
„подминават“ поведението на подсъдимия довело до физическото травмиране на
пострадалия,но и са в несъответствие с показанията `и пред настоящия съдебен
състав,в които не само че не помни броя и поредността
на ударите след хвърлянето на камъка,но и отрича присъствието на вила на
сцената на събитията и подчертава липсата на спомен за поведението на К.С. и
състоянието в което е доведен пострадалия.Емоционалната нестабилност на тази
свидетелка и липсата на убедителна причина за заявената от нея загуба на спомен
не само дискредитират цялостно нейните показания,но и обосновават изключването
им от възприетата от съда доказателствена основа.
Съдът определя като депозирани в груб
разрез с обективно установената фактическа картина на деянието твърденията на
подсъдимия за отправена му от В. Н. закана:“Циганин долен,мръсен,сега ще видиш
какво ще стане с теб!“,нанесен му от последния удар с подръчно средство,описано
от С. Г. като „двадесетсантиметров
камък“ ,в гърба в резултат на който изпитвал няколко дни болки в тази
област и хвърлянето на Н. в ръцете му с намерение да отнеме вдигнатата
вертикално с намерение за сплашване вила,при което инстинктивно сваляйки я,за
да се предпази пострадалия се намушкал в лицето.Оплаквания за понесени травми
от удар в гърба не се съдържат в нито един от съставените медицински документи,коментирани
по-горе и касаещи здравословното състояние на К.С. в следствения арест и
Затвора Плевен при подробно снетата от него анамнеза. Камък с посочените от Г.Г. размери не може да бъде хвърлен с една ръка,което деформира
обективността на тези обяснения на подсъдимия,който не сочи такъв захват от своя страна,а и свидетеля Д.Х., провел първоначалните
беседи с подсъдимия, с категоричност сочи липсата на оплаквания от С. същия да
е бил удрян и обиждан по какъвто и да било начин от пострадалия.Свидетелката Г.В.,която
е очевидец на деянието не само отрича нападателни действия от страна на
подсъдимия,но и посочва,че същия е преследвал пострадалия като въпреки
предпазването на Н. на същия му бил нанесен удар в лявата част на лицето.Съдебно
– медицинските експертизи по делото хармонично и с неоспорена от страните
вещина детайлизират,че удара е притежавал поне средна по степен сила,за да
преодолее конкретизираните костни прегради,което се подкрепя и от показанията
на Началник на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ-Плевен доц.П..Тезата на
подсъдимия за внезапно сваляне на вилата в резултат на подновената атака от Н.,който
се отказал да го удари с нов камък и се хвърлил в ръцете му с намерение да
отнеме държаната от него вила не само,че е в противоречие с показанията на
очевидеца Г.В. и възпроизведените чрез св.Р.И. показания на Н.,но е и в
непреодолима колизия и с констатациите на вещото лице съдебен медик д-р Т.,който
сочи необходимост от подпиране на вилата в тялото на подсъдимия, за да се
постигнат характеристиките на установеното увреждане,за което същия не съобщава
като възможен механизъм,а и това поведение психологически е оценено като неиздържано.Посоката
на движение – отпред – назад за пострадалия и необходимата сила на удара,която
следва да е поне средна,убедително дискредитират и тези фрагменти от
обясненията на подсъдимия,които съда също не цени.
Съобразявайки горното съдът прие,че подсъдимия К.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК като на 15.07.2014 г. в град Плевен се опитал умишлено
да умъртви другиго – В. И. Н. от с.гр., роден на *** г., като деянието било
довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от С. общественоопасни последици на това престъпление.
От
обективна страна подсъдимия К.С.С. се е опитал
умишлено да умъртви В. Н. като деянието не е било довършено,а е останало във
фазата на опита по независещи от подсъдимия причини.Действително В. Н. е
починал в по-късен момент,но с оглед липсата на проведена аутопсионна
процедура не може да се установи причинно-следствена връзка между нанесеното увреждане и смъртта
като вещите лица доц.Л. и д-р В.Т. по-скоро отричат наличието на такава като я
свързват със самостоятелен съдов инцидент,по-вероятно тромбоемболия.
Изпълнителното деяние не е било довършено и предвидените от закона общественоопасни последици не са настъпили с оглед натрупването
на комплекс от обективни и субективни фактори - реакцията на трети лица,което
притеснило подсъдимия и убеждението му,че нанесения втори,решаващ удар е годен
да постигне целените от него последици.
Опитът
за убийство е осъществен при форма на вина пряк умисъл.
Определящи
за този извод на съда са използвания в конкретния случай
механизъм,средството,мястото и естеството на причинените увреждания.Ползуваната вила при отчитане на специфичната дължина,брой
и остротата на рогата представлява оръдие годно да причини смърт като
упражнената сила е средна по степен и в конкретния случай се е явила достатъчна
за да проникне в левия горночелюстен синус, пода и тавана на лявата орбита и в
черепната кухина като изтласка натам костици от покрива на лявата орбита и обезпечи
контузия на мозъка.Инициалната посока на удара – предно-задно за Н. и към
жизненоважни и богато кръвоснабдени органи,каквито се
намират в главата,наред с коментираната специфика на използваното средство
определят извода на съда,че в съзнанието на подсъдимия е била оформена ясна
представа за целените последици.Умисълът в конкретния случай е пряк неопределен,алтернативен
като К.С. е предвиждал както възможността за настъпване на смърт, така и за
нанасянето на телесно увреждане на пострадалия в резултат на нанесения му втори
удар,но следва да отговоря за опит към по-тежкия резултат.Ето защо въпреки
причиняването на две средни телесни повреди изразяващи се в проникващо
нараняване в черепната кухина и контузия на мозъка и кръвоизлив между мозъчните
обвивки,причинили разстройство на здравето временно опасно за живота и тежка
телесна повреда обективирана в постоянна слепота в
лявото око К.С. следва да отговоря за опит към по-тежкия резултат,което
определя и правилността на предложената на вниманието на съда правна
квалификация.Причинената лека телесна повреда от първоначалния удар не може да
бъде конкретизирана с оглед липсата на медицинско обследване на същата,но
следва да бъде отчетена в най-благоприятния за К.С. вариант измежду уредените в
чл.130 от НК разновидности.
Наведените доводи за защитно
поведение от страна на К.С. и дължимата активация на института на неизбежната
отбрана са несъстоятелни.В. Н. не е търсил личностния конфликт нито с децата,а
още по-малко с подсъдимия,който е чувствително по-млад и физически здрав
мъж.Фактът,че последния с лекота е догонил пострадалия нанасяйки му удар в
гърба с тъпото на дръжката на вилата,а впоследствие с необходимата интензивност
с рогата в главата при обръщането на Н. с намерение да го омилостиви и успокои дава
възможност за преценка на физическото несъответствие между жертвата и
подсъдимия,който е бил подразнен от намерението на пострадалия да потърси чисто
човешко обяснение за нетърпимото в хигиенно отношение поведение на децата на С.
и поиска същия като родител да упражни влиянието си върху тях, за да бъде
преустановено за в бъдеще.На тази база се извлича и мотивът за действията на
подсъдимия,който не е могъл да приеме при отчитане на нивото на интелектуалното
си развитие желанието на пострадалия да потърси обяснение и решение на една
житейска ситуация,която за С. е източник на препитание,който е водещ над
потребностите и нуждите на останалите членове на обществото и внасянето на
промяна и изискването на обяснение е отключило агресивното му поведение. Наказателноправното
значение на мотива следва да бъде преценявано на плоскостта на наказателната
отговорност на дееца като следва да се отрази на нейната тежест,която съда ще
обсъди по-нататък в мотивите си.
Съдът
намира,че К.С. не е бил подложен на непосредствено и противоправно
нападение,а още по-малко е имало необходимост да се защитава посредством възприетото
по – горе средство.Не са били обект на нападение и дъщерите на подсъдимия – Л.
и Г.,които не са имали нито физически,нито словесен контакт с В.Н. и в тази
насока са не само показанията на Ц.И.,но и възпроизведените чрез Р.И. показания
на пострадалия. Допълнителна опора тази теза намира при анализа на показанията
на свидетелите Р.,Х. и В.,които споделят възприятията си от посещението на
местопроизшествието и разговорите с медицинския екип оказал помощ на Г.Г. и останалите присъсващи.Тезата
на подсъдимия за удар с камък е останала доказателствено
дискредитирана,което придава несъстоятелност на схематичния опит за
представянето на нападението като подновено.В нито един момент не е
съществувала реална и непосредствена опасност от засягане на подсъдимия или
членове на родствения му кръг, така щото да се счете,че същия е имал възможност
да действа по заявения от него начин.Бягството на пострадалия придава
абсурдност на лансираната защитна версия,като спирането на Н. и обръщането му
към нападателя не е било продиктувано от намерението му да изтръгне вилата или
да го нападне,а от ясното убеждение че физически не може да избяга на подсъдимия
и след първоначалния удар ще последват и други без да може въобще да се защити.В
този смисъл съдът намира,че нападателят С. не може да се позовава на института
по чл.12 от НК,а по-горе в мотивите бяха оценени като несъстоятелни доводите на
защитата за „самонараняване“ на пострадалия.
Съдът
намира,че не са налице и фактически положения,които да обосноват извод за
приложение на материален закон,съдържащ оценка за поведението на К.С. като реализирано в състояние на силно раздразнение предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие.
Деянието
противно на твърденията на защитата не е безмотивно,действителният
мотив е изяснен по-горе в обстоятелствената част на настоящето изложение,а и
съгласно принципното разбиране на съдебната
практика мотива не е съставомерен признак на деянието
по чл.115 от НК.
Причини
за извършване на престъплението се явяват набелязаните от КСППЕ агресивни
тенденции в поведението на подсъдимия, ниската му правна култура и слаби морално-волени задръжки, демонстративното и публично незачитане
от негова страна на неприкосновеността на човешката личност.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като
смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът прие настъпилата реабилитация
по право и здравословния му статус
установен от комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза - лека
умствена изостаналост /IQ =68 при
минимална норма 70/.Процесуалното
поведение на К.С. е алтернативно насочено към неговото оневиняване или
смекчаване на последиците от възможната наказателна репресия, включително и
чрез вменяването на агресивно и провокативно поведение от страна на пострадалия,както
и неговото дискредитиране като човешка личност с оглед приписаните му намерения
за сексуално посегателство над Г.Г.. Ето защо
ангажираните от подсъдимия обяснения съдът счете,че не са насочени към
разкриване на обективната истина,а към нейното замъгляване и не ги оцени като
смекчаващо вината обстоятелство.Семейното
положение на К.С. – безбрачно съжителстващ и многодетен родител не
следва да бъде регистрирано като обстоятелство,което следва да смекчи
прилаганата спрямо него наказателна репресия.Семейната ангажираност има
отношение към реализацията на индивида,а полаганите от него грижи за членове на
семейството разкриват черти от
личностния му профил.Видно от събраните по
делото доказателства К.С. макар и физически здрав е работил твърде
инцидентно,а прехраната на семейството му
се е осъществявала посредством детските помощи и храната,която низходящите
му са набавяли от контейнерите в близост
до хранителни магазини.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие високата обществена опасност на деянието
и дееца. Независимо от настъпилата реабилитация по право К.С. е бил осъждан на ефективно наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.381 от НК
/л.55,т.1 от ДП/.Налице са и отрицателни характеристични данни видно от
приобщената нарочна справка – л.54,т.1 от ДП - според която подсъдимия е
определен като ниско морална личност,злоупотребяваща с алкохол,с подавани
оплаквания по местоживеене и регистрирани противообществени прояви като няма нито
адресна регистрация, въпреки продължителното
си местоживеене ***,нито издаден документ за самоличност.Положителните
отзиви по отношение на подсъдимия от ограничен свидетелски кръг - живущи в
квартала - леко смекчава негативната му като
цяло профилна характеристика,но
същите не дават основание за пренасянето и в групата на смекчаващите вината
обстоятелства.
Нанесените от К.С. удари на пострадалия се оценяват от съда като хладнокръвна,брутална
и настойчива физическа агресия при игнориране на факта,че срещу подсъдимия стои
възрастен мъж,които е искал да разговаря с него по битов повод свързан с нетърпимото в хигиенно отношение
поведение на децата му.
Съдът
отчете и факта,че пострадалия е претърпял две средни, тежка и лека телесни
повреди като пълната слепота със засегнатото око е щяла да внесе сериозен обрат
в жизненото функциониране на В. Н. променяйки професионалните и житейските му навици.
Личностните особености на подсъдимия
/без психопатия/ не могат да се третират като смекчаващо вината
обстоятелство,макар и да определят съобразно практиката на ВКС генезиса на
престъплението – така Решение № 202/12.05.2010г. на ВКС по н.д. №108/10г. на II н.о.
При определянето на наказанието съдът
съобрази степента на осъществяване на намерението от страна на К.С.,както и
обстоятелството,че резултата не е настъпил единствено вследствие своевременно
оказаната медицинска помощ,която е имала решаващо значение за запазването на
живота на В. Н..
Нормата на чл.58 б.“а“ от НК не е
императивна,а преценката направена от настоящия съдебен състав
на степента на осъществяване на намерението на дееца и причините, поради които деянието
е останало недовършено е,че тя няма приложение в конкретния случай.Вторият
нанесен удар от подсъдимия С. е предизвикал една тежка и две средни телесни повреди,които
неминуемо са предизвикали влошаване на здравословното състояние на В. Н. като
загубата на зрение от засегнатото око е
била необратима.Липсата на последващи действия
от страна на подсъдимия насочени към умъртвяване на В.Н. не са в състояние да
обосноват извода за отказ от опит,т.к. тежестта на комплексната травма е
достатъчна, за да причини смъртта на засегнатия субект. Цялостната преценка на относимите към случая обстоятелства определя извода на
решаващия съд,че комплексните цели на превенцията не могат да бъдат постигнати
посредством определянето на наказание под минимума уреден от нормата на чл.115
от НК.
Съдът
като отчете броя и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и разпоредбата на чл.18,ал.2 от НК прие, че спрямо подсъдимия С.
следва да бъда наложено наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет
години лишаване от свобода лишаване,
което наказание на основание чл.61, т.2, вр.чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС постанови да се изтърпи реално, при първоначален строг режим в
затвор.Определянето на по-ниско по размер наказание няма да постигне целите на генералната
превенция понеже престъпното деяние не само е тежко,но и разкрива висока степен
на обществена опасност и налага интензивно въздействие с оглед осигуряване на
необходимия възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалите членове на обществото.
На плоскостта на личната превенция и при
съобразяване на начина на извършване на деянието, от което се извеждат и
характеристиките на дееца, съдът намира,че решителни промени в съзнанието на подсъдимия
не могат да се постигнат чрез по-леко наказание.Установените по жертвата травми и цялостния механизъм на деянието сочат
за проявени от К.С. жестокост и агресивност,които не са предизвикани по никакъв
начин от нея и налагат по-продължителното му изолиране от обществото.
Изразеното от подсъдимия съжаление за
случилото се е напълно декларативно.Липсва според съда действителен
катарзис,което да обоснове извода за смекчаване на тази плоскост на приложимата
наказателна репресия – той е несъвместим и с процесуалното поведение на К.С.
насочено към селективен отговор на поставените му въпроси в хода на съдебното
следствие и ангажирането на обяснения в грубо несъответствие с ценената от съда
доказателствена съвкупност насочени към принизяване
на човешкото достойнство и морален облик на жертвата.
Възприетият
по-горе размер на наказанието категорично
препятства прилагането на института на условното наказание,поради което е безпредметно
излагането на съображения в тази насока.
Съдът приспадна времето,
през което подсъдимия К.С.С. е бил с мярка за
неотклонение, както следва:
- от 21 до 29.07.2014 г. и от
31.03.2015 г. до 11.05.2016 г. по мярка за неотклонение „Домашен арест“, при
зачитане на два дни „Домашен арест“ за един ден лишаване от свобода, на
основание чл.59, ал.1, т.2 от НК;
- от 18 до 21.07.2014 г. по
постановление за предварително задържане, по ДП №1619/2014 г. на РП- Плевен,
при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода, на
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК;
- от 29.07.2014 г. до 31.03.2015
г. и от 11.05.2016 г. до влизане в сила на присъдата при зачитане на един ден
задържане за един ден лишаване от свобода, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК;
Основанието на гражданският иск е
деянието на подсъдимия като в конкретния случай са налице всички предпоставки
по чл.45 от ЗЗД.Направените разноски за лечение на В. Н. са във връзка с диагностицирането и лечението на нанесената от К.С. тежка
телена повреда изразяваща се в пълна и необратима,т.е. пожизнена слепота на
засегнатото око,те са направени,
съгласно ценените от съда показания на Г.Ч. от нея като
посочването на името на В. Н. в издадените разходо-оправдателни
документи е обяснимо с оглед установената в болниците отчетност на разходите и
контрола върху тях,а разноските направени от тази свидетелка са част от моралните
норми уреждащи отношенията между родители и деца и свързани с полагане на грижи
между тях.Размерът на предявения граждански
иск е доказан убедително от писмените доказателства събрани по делото и ето
защо К.С. следва да заплати на гражданския ищец Г.В.Ч. сумата от 484,87 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, ведно
с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне
на посочените суми.
При тези изводи Плевенски окръжен
съд на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Г.Ч. и сумата от 5400 лева, представляваща направени деловодни
разноски за повереник – адвокат П.В. от ПАК по НОХД
№869/2016 година и НОХД №803/2015 година, двете по описа на Плевенски ОС, както и по ВНОХД №237/2016
година по описа на Апелативен съд -
Велико Търново, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса
на доброволно внасяне на посочените суми.
В контекста на горното Плевенски окръжен съд на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да
заплати направените деловодни
разноски, както следва:
- по сметка на ОД на МВР - 1066,22 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен
лист при липса на доброволно внасяне на посочените суми;
- по сметка на Окръжен съд
Плевен, в полза на бюджета на съдебната власт – 1386 лева, ведно с 5 лева за
служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на
посочените суми.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11
от НПК съдът се произнесе по веществените доказателства като постанови 1 брой вила с метални рога и дървена дръжка и 1
брой хартиен плик, съдържащ стръкчета трева, да бъдат унищожени като вещи без
особена материална стойност след влизане на присъдата в сила.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: