№ 91
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл.424, ал.1 вр. с чл. 422,
ал.1, т.5 от НПК.
Направено е искане от осъденото лице Д. Д. Д., чрез договорния му защитник –
а.Я. от АК-Бургас за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №281/2021
г. по описа на Окръжен съд – Перник, като бъде отменено постановеното по делото решение
и делото бъде върнато за ново разглеждане на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК поради
допуснато нарушение на касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 във вр. ал.1, т.1 от НПК,
а именно липса на мотиви. Алтернативно се прави искане след възобновяване на
производството, да бъде изменено решението на Окръжен съд – Перник на осн. чл.425, ал.1,
т.5 от НПК съгласно чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно поради явна несправедливост на
наложеното наказание и да бъде определено справедливо такова. В искането се сочи, че
окръжният съд е значително завишил размера на наложеното наказание до размер, който е
явно несправедлив, в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се и че въззивният съд не е
направил пълен и точен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
е допуснал по този начин съществено процесуално нарушение, свързано с касационно
основание по чл.348, ал.3, т.2 във вр. ал.1, т.2 от НК, а именно липса на мотиви. В тази
връзка са изложени съображения относно неправилното обсъждането като отегчаващи
вината следните обстоятелства: 1/ наличието на минало осъждане за такова престъпление,
което е съставомерен признак на обвинението по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.209 от НК,
1
2/ наличието на две неприключили наказателни производства, от една страна и от друга че
не са взети в предвид всички смекчаващи вината обстоятелства, а именно: 1/ прекомерния
срок на разследването, който не е достатъчно оценен, 2/семейното положение на осъдения –
женен, с две деца, 3/ изразеното съжаление, с мотиви, че е формално и целящо по –леко
наказание.
Прокурорът от АП-София, пледира искането за възобновяване да бъде оставено
без уважение, тъй като постановеното решение във въззивното производство е
законосъобразно и не са допуснати сочените от защитата нарушения относно явната
несправедливост на наказанието и липсата на мотиви относно определянето на размера на
наказанието.
Защитата на осъдения Д. – адв.Г. от АК София, преупълномощена по делото от
адв. Я., поддържа направеното искане по съображенията, изложени в същото.
Осъденото лице Д.Д., в лична защита, заявява че се присъединява към казаното
от своя защитник, а в предоставената му последна дума, че иска да бъде уважено искането за
възобновяване и изразява съжаление за извършеното от него.
Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и
материалите по делото, прие следното:
С Решение №62/06.10.2021год., постановено по ВНОХД №281/2021год.,
Окръжен съд-Перник е изменил присъда №260044/08.07.2021год., постановена по НОХД
№660/2021год. по описа на Районен съд-Перник, като е увеличил наложеното на
подсъдимия Д. Д. Д. наказание за престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 във вр. чл.209,
ал.1 във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК от две години и два
месеца „Лишаване от свобода“ на три години и шест месеца „Лишаване от свобода“.
Искането на осъденото лице Д. Д. Д. за възобновяване на производството и
отмяна на въззивното решение е подадено в законоустановения шестмесечен срок, с
депозиране на същото в РС-Перник на 10.01.2022год.
Твърдението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
поради липса на мотиви относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства при
определяне размерът на наказанието, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК е
неоснователено. Окръжен съд - Перник е анализирал всички обстоятелства, имащи значение
при определянето на размера на наказанието. Видно от мотивите на решението, въззивната
инстанция се е позовала на първоинстанционната присъда относно възприетите в нея от
районния съд отегчаващи вината обстоятелства. По отношение на смекчаващите вината
обстоятелства, въззивната инстанция е възприела като такива, времевия период на протичане
на разследването по делото, касаещ престъпна дейност от 10.12.2014год. до 27.02.2015год.,
без поведението на осъденото лице да е причина за това. На следващо място са изложени и
мотиви във връзка личността на осъдения като личност с дълбоко изградено измамливо
мислене, изводимо от конкретиката на престъплението, за което е бил признат за виновен,
семейното му състояние и трудовата му ангажираност, високата стойност на имуществените
2
вреди и броя на ощетените лица. Налице е и коментар на миналите осъждания на Д..
Позоваването на отразените осъждания, не включващо осъжданията му като непълнолетен и
приложението на института на чл.78а от НК на два пъти с освобождаването му от
наказателна отговорност, въз основа на който анализ е прието че се касае за интензивна
престъпна дейност. Споменаването в мотивите на въззивното решение на осъжданията му
като непълнолетен и приложението на института на чл.78а от НК, не са във връзка с
определяне на наказанието, а единствено и само като съществуващ факт, въз основа на е
направен извод от първоинстанционният съд за личността на осъденото лице и който извод
се споделя и от окръжния съд. Във въззивното решение е налице и отговор защо тази
инстанция не възприема като смекчаващо вината обстоятелство изразеното „разкаяние“ на
осъденото лице, както и направените самопризнания.
В предвид на изложеното, не може да бъде споделено твърдяното от страна на
защитата, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви касателно обстоятелствата,
имащи значение при определяне на размера на наказанието, въз основа на което да се
приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
възобновяване на въззивното производство и връщането му за ново разглеждане от ОС-
Перник.
По отношение на позоваването на явната несправедливост на наложеното
наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НК:
Въззивната инстанция е отчела всички обстоятелства, които законодателят е
предвидил в НК, вземайки предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства –
изключително укоримото поведение на осъдения, характеризиращо го като личност с
изключително висока степен на обществена опасност, предвид неговото съдебно минало
/наличие на осъждания и извън това, разгледано като квалифициращо обстоятелство/,
начинът на извършване на престъплението /броят на измамените лица, стойността на
причинените имуществени вреди, териториалният обхват на действията му, интензитета на
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, извършването на деянието в
изпитателния срок на предходно осъждане за същото по вид престъпление/. Същевременно,
по отношение на установените от първата инстанция, въззивният съд е посочил че
възприема същите, като е изложил допълнителни съображения относно семейното му
състояние и защо не следва да бъде възприемано като такова. По отношение на същото от
една страна е посочено, че липсват приложени писмени доказателства, поради което не
следва да бъдат възприемани като категорично доказани, а от друга е изложил
съображенията си, че се касае за наличие на същите и към момента на извършване на
деянието, което не го е възпряло да върши престъпление. При така изложеното, напълно
законосъобразни са изводите на окръжния съд, че размерът на наложеното наказание следва
да бъде увеличен над средно предвидения в закона, тъй като е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства. В този смисъл, за да бъде поставян въпроса за явна
несправедливост на наложеното наказание в инициираното извънредно производство,
следва да се установи, че наложената санкция очевидно не съответства на обществената
3
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и на целите по чл.36 от НК или, че неправилно е приложено или неправилно е
отказано прилагането на условното осъждане, а в случая, нито една от тези хипотези не е
налице. По делото не се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени от
въззивната инстанция по фактите, поради което въпрос за явна несправедливост на
наложеното наказание в случая не може да бъде поставян.
В принципен план, следва да се подчертае, че предмет пред настоящата
извънредна инстанция е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на
решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В този смисъл право на
конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници
за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации. Съществено
нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени
съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато същите са оценени
едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
Макар да констатира пороци в дейността на съда по индивидуализиране на
санкцията, във връзка изключването от смекчаващите вината обстоятелства изразеното
съжаление от страна на осъденото лице, то по отношение на това са изложени мотиви и в
връзка с отегчаващите вината обстоятелства – наличието на две неприключили наказателни
производство, САС прие, че преценката на ОС-Перник за увеличаване на размерът на
наложеното наказание над средния такъв предвиден в закона, е правилна. Не е допусната
явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК, поради което не е
налице и основание за възобновяване на наказателното производство с намаляване на
размера на наказанието, определено с въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
3-ти състав, на основание чл.424, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД на Окръжен съд – Перник, направено от осъденото лице Д. Д. Д.,
чрез договорния му защитник – а.Я. от АК-Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5