Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117
гр.
Шумен, 22.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и
пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.ХаджиИ.а
при секретаря Т.Кавърджикова и в присъствието на
прокурора Я.Н., като разгледа
докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №31 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
В
молбата си до съда ищецът Й.С.И.твърди, че
ответникът С. И.С. е негов баща. Последният
повече от 30 години страдал от параноидна шизофрения. Грижи за него полагали
ищецът и неговата майка, независимо, че родителите му били разведени. С. се бил подлагал на лечение с множество
медикаменти, но това не довело до подобрение в състоянието му. Същото било
необратимо и нелечимо, и
непрекъснато се влошавало последните години. Ищецът сочи също, че баща му често
не познавал нито него, нито другите си близки. Чувал гласове, които го карали да прави разни неща. Станал
конфликтен, притеснявал съседите с поведението си. Започнал също да скита безцелно по улиците и
да тегли бързи кредити срещу личната си карта, които ищецът бил принуден да
погасява. Не бил в състояние да обясни за какво ползва сумите, нито пък къде
били паричните средства. С ответника
било невъзможно да се проведе смислен разговор. Не винаги знаел къде се намира
и не бил в състояние да се справя с ежедневните си нужди. В края на 2018г. бил
отново освидетелстван от ТЕЛК, като му и била определена 100% загуба на
трудоспособността и необходимост от чужда помощ. Многократно бил приеман в
ДПБ-Царев брод за лечение, като
последният прием бил от 13.09.2018г. до 14.11.2018г.. В момента се намирал
отново в лечебното заведение поради силно обостряне на състоянието му и
невъзможност същото да бъде контролирано.
Това състояние на С. налагало, с
оглед защита на интересите му, да бъде
поставен под пълно запрещение. Предвид изложеното моли, ответникът да бъде
поставена под пълно запрещение.
Ответникът не взема конкретно становище
по основателността на претенцията.
Заключението на представителя на ШОП е,
че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане №26377/18.12.1998г., ответникът
е баща на ищеца. Съгласно представеното
експертно решение №3007/22.11.2018г., С.И.С. е с диагноза “Параноидна шизофрения.
Параноидно-халюцинаторен синдром. Промяна на личността.”, като му е определена 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ.
Съгласно представената справка он ДПБ-с.Царев
брод, Шуменска обл., същият е приет на лечение на 11.01.2019г. и към
02.04.2019г., продължава да се лекува. В хода на производството е представена
експертиза за последното му лечение в ДПБ-с.Царев брод, Шуменска обл. за
периода 11.01.2019г.-15.04.2019г.. Съгласно отразеното в същата, по данни на
медицинската документация са регистрирани 13 хоспитализации на лицето в
лечебното заведение.
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че С. страда от „Параноидна шизофрения,
параноидно-халюцинаторен синдром, хронично протичане. Изразена промяна на
личността.” Това психично заболяване се характеризирало с фундаментални и
строго специфични нарушения в мисленето и афекта или т.нар първорангови
симптоми, които са качествено/болестно/ променени. В резултат на това, при привидно съхранени
интелектуални възможности, неадекватно се отразявала реалната действителност. Смисловата
връзка между отделните мисловни съдържания се проецирала и изгубвала. Нарушена
била възможността за прогнозиране, критичността. Съжденията протичали
патологично и определяли качествената неадекватност на отразяване на реалната
действителност, губела се реалната свързаност със заобикалящия го свят. Те не
били нормалпсихологични, а патологични, преценките - неверни, болният реагирал
с реакциите и мотивите на една болестно променена личност, поведението било
изцяло психотично мотивирано.
При ответника психиатричната проблематика
датирала от 1984г. когато след психотравма променил поведението си - станал
затворен, подозрителен, споделял страхове, че му четат мислите, смеел се
безпричинно, говорел си сам. През годините бил лекуван многократно
стационарно/общо 14 пъти / в ДПБ-с.Царев брод, амбулаторно приемал поддържаща
депо терапия под контрола на семейството си. Първоначално състоянието му се
отличавало с добри ремисии, с относително възстановено ниво на социално
функциониране, но с годините станали все по-краткотрайни и непълни, като
постепенно психозата приела хроничен ход с изразена личностова промяна със
социално оттегляне/психотичните симптоми персистирали-чувал гласове от космоса,
които го направлявали, разговарял с тях, споделял страхове, че той и близките
му са омагьосани, че ще бъдат унищожени и т.н./, не съдействал на лечението, по
цял ден ходел безцелно по улиците, отказвал да се храни, не можел да организира
бита си и да планира финансовите си разходи, занемарил личната си хигиена, пиел
алкохол. Последните две хоспитализации/септември-ноември 2018г. и от януари
2019г. към момента на прегледа/ били със съдейтвието на органите на МВР, по
повод възбудно-агресивно поведение, обусловено от параноидно-халюцинаторната
симптоматика.
При извършения преглед на ответника се
установило, че същият бил психомоторно видимо спокоен, хладен, дистантен; в ясно съзнание, ориентиран добре авто-, трубо
в по-широк план; емоционално – нивелиран, липсвал съответен емоционален
резонанс, паратимен; осъществявал вербален контакт, но не бил особено
информативен по отношение на вътрешните си изживявания. Мисловният му процес
бил с нормален темп, асоциативно халтав, на моменти паралогичен, в съдържанието
разкриващ налудности в параноиден стил –
за отношение, увреждане, особена мисия. Към
момента на прегледа не се установили данни за ВПР, но била налице анамнеза за
епизодична слухова халюциноза с коментиращ и императивен характер, както и за
силптом на Сегла. Бил с непродуктивно и неавтономно поведение, некритичен към
заболяването си и начина на живот. Паметта
и интелектът му били болестно трансформирани, като в личностовата сфера се
отчитала отчетлива промяна в шизофренен стил – странно поведение, социално
оттегляне и т.н..
Катамнезното проследяване сочело ранно подмолно
начало на заболяването, с фундаментални отклонения в мисленето, възприятията и
афекта или т.нар. първорангови симптоми на шизофрения,първоначално с пристъпно
протичане, на по-късен етап с хроничен ход ,с изразена личностова промяна в
шизофренен стил. Едновременно с това социалната и семейната й адаптация
показвали значителен регрес.
В
съдебно заседание разпитаният свидетел Ил.С./братовчед на ответника/ заявява, че състоянието на ответника се
разлвило много прогресивно. Чувал гласове, които му казвали да прави разни неща.
Споделил му, че получава информация от тях. Не вземал изписаните му
медикаменти, а започнал и да употребява алкохол. Станал агресивен, като преди
да бъде настанен за лечение през м.януари, извадил брадва и заплашвал да убие
майка си и себе си. Твърдял, че съседите били направили магии и си въобразявал
разни неща. Според свидетеля можел да си прави сметка при пазаруване, но понякога
изключвал. Не можел да се контролира и да си пие лекарствата. Роднините му ги
слагали в друга храна, за да го заблудят и да ги вземе, защото иначе не искал.
Съгласно показанията на свид.И.С./майка на ищеца и бивша съпруга на ответника/,
заболяването на С. се проявило още като бил студент през 1984г., но състоянието
му прогресивно авансирало-при лечението в домашни условия не настъпвали
ремисии, като дошъл и момент когато започнали личностовите промени. На моменти
поведението му било адекватно, а на
моменти-не. Не знаел къде са му парите, не разсъждавал нормално и бил
конфликтен. Вземал пенсията си и на втория –третия ден, не оставало нищо от
нея. Получила писмо-сметка от МТЕЛ за
заплащане от ответника на сума за мобилен телефон, а той нямал такъв. Вадел нож
и казвал, че ще заколи себе си и майка си, блъскал по вратите и викал, че го гонели
и преследвали от галактиката „Андромеда”, чувал гласове. Заболяването му го
карало да мисли, че зъбните му протези не са удобни, поради това той не ги слагал и не можел да се храни. Не искал
да приема храна и защото си мислел, че някой ще го отрови. Не искал да взема лекарства,
и свидетелката и родителите на Свиленов ги слагали в мляко или чай, за да ги приеме.
Молили го да не се разхожда непрекъснато по улиците, тъй като нямал сили да
върви, а и говорел несвързано. Не отговарял когато го питали къде отива или
къде е бил. Крещял, че къщата в кв.Дивдядово
се срутва и ще погълне всички.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, С. страда от
душевна болест, по смисъла на чл.5 от
ЗЛС. Тъй като същата се характеризира с фундаментални и строго специфични
нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота
на съзнанието и интелектуални възможности, то възможността на ответника да
възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата
от действителността била безспорно нарушена и е налице пречка той да се грижи сам за своите нужди и отговорности.
Отчитайки нарушаване качествено на всички
сфери на психичния живот, хода на заболяването - непрекъснат, изразена личностова промяна, както
и трудова, семейна и социална дезадаптация, вещото лице е дало становище, че С.
не би могъл пълноценно да се грижи за своите работи и защитава интересите си, съответно
да преценява своите действия. В съдебно заседание експертът добавя, че лицето е
с изключително тежка личностова промяна, заболяването му е хронично и
многократно е лекувано, но лечението не довело до резултати. Кризите на
ответника не се дължали на това, че не
вземал лекарства, тъй като дори когато приемал медикаменти, пак имал
халюцинаторна продукция. Мисловният му процес бил толкова нарушен, че дори не
бил повърхностно съхранен. Не бил в състояние да взема адекватни решения.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответника лично. Въпреки, че
разпитът бе проведен след близо 75-дневно лечение в ДПБ-с.Царев брод, С. отговаря
адекватно само на една част от въпросите, на друга част не може да отговори или
не отговаря правилно. Не може да отговори
коя година е и твърди, че нещо се увредило в главата му и не можел да
върне датата. Твърди, че започнал четиридесет и първата си година, а той е на
61г.. Разпитът е проведен във вторник,
през м.март, а той отговаря че е петък, м.януари. Твърди, че бил в лечебното заведение от две седмици,
съответно че преди това бил в ДПБ-с.Царев брод само веднъж, за един ден, за
преглед , а ответникът е бил настанен на
11.01.2019г., а преди това се е лекувал в болницата 13 пъти/.
Въз основа на непосредствените си
впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ответникът поради страданието си не е годен да оценява житейските ситуации, лишен
е от възможността самостоятелно и пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си. Същият не може да разбира предписанията на правните норми и да
съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социална среда, да преценява
последиците от постъпките си. Налице са медицински и юридически критерии, които
налагат поставянето му под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение С.И.С..
с ЕГН********** ***.
Препис от решението след влизането му в
законна сила да се изпрати на община Шумен.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ::