№ 3630
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100105020 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- Н. Н. С., ЕГН **********, чрез адвокат Б. М. от САК твърди, че срещу него е
водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда от 18.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 5255/2019 г. по описа на СГС. При така изложеното намира, че са
налице предпоставките държавата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди, като в тази връзка поддържа и че по време на
наказателното производство е бил задържан под стража за определен период от време, след
което му е наложена мярка „парична гаранция“. Сочи, че незаконосъобразното поведение на
ответника му е причинило значителни емоционални терзания, бил е в невъзможност да бъде
до бременната си съпруга, не е могъл да си намери работа, не е могъл да полага грижи за
дъщеря си, изпитвал голямо емоционално напрежение от несигурността за бъдещето си, бил
угнетен от това, че държавата го преследва за нещо, което не е направил, пострадали честта
и достойнството му. Изпитвал страдания и предвид факта, че създадената от държавата
ситуация допринесла за смъртта на баща му, който бил болен от онкологично заболяване и
стресът, който изпитвал заради сина си, довел до прогресирането му. Освен това от
негативните емоции покрай него и майка му се разболяла от онкологично заболяване.
Излага подробно становище, в което описва чувствата и емоциите, които са го съпътствали
през времето, през което срещу него се е водило процесното наказателно дело. Отделно от
това заявява, че във връзка с последното е реализирал и значителни разходи, за да може да
си осигури адвокатска защита. При така изложеното иска от съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., а за
причинените имуществени претендира такова в размер на 20 000 лв. Иска и присъждане на
1
законна лихва върху посочените главници, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендира и разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша
№ 2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че процесното наказателно
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, но оспорва възникването,
вида и характера на твърдените с исковата молба неимуществени вреди, съответно и
размера на претендираното обезщетение. Оспорва и твърдените имуществени вреди като
прекомерни.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите
инстанции.
С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяни от ищеца
имуществените вреди-договор за правна защита и съдействие от 08.10.2016г. за 5000лв.
адв.възн. в досъдебната фаза. Доказателства за твърдените 15 000лв., реализирани разходи в
нак. Производство не са представени.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката В.В.Ч. твърди, че познава ищеца Н.. Р., жената на Н., е нейна най-добра
приятелка. Когато арестували ищеца Н. съпругата му Р. била бременна. Н. тежко преживял
това, че жена му е бременна, а той е в ареста. Състоянието му било крайно критично, много
отслабнал, пребледнял. От жена му знае как се чувствал той. Преди да го арестуват във
връзка с това дело, той се занимавал с автокъща. Добре изглеждал и бил душата на
компанията. След като го пуснали от ареста станал коренно различен, подтиснат,
неспособен да си гледа семейството. Видимо бил отслабнал. Той се притеснявал, че баща му
е болен и не може да се грижи за него. Майка му се разболяла след това. Той още повече се
притеснявал от това, че е станал причина майка му и баща му да се разболеят. Притеснявал
се как ще приключи това дело. Страдал и за това, че приятелите му се отдръпнали от него.
Свидетелят М.М.С. твърди също, че познава ищеца.
Преди наказателното производство той бил забавен човек, душата на компанията. По време
и след наказателното производство нещата доста се променили за него и за неговото
семейство. Той тотално се променил, не знаел какво ще се случи след тези неща. Не говорел,
имал проблеми със съня, отслабнал доста. Споделял е с него, че има проблеми със съня.
Преди наказателното производство той се грижел за цялото си семейство. Сочи, че след този
период (на нак.преследване) започнал да му помага, защото той нямал работа, бил се
2
затворил в себе си. Стигнало се до там да му плаща ел.тока. Той бил смачкан.. Той бил
тотално друг човек. Той страдал и за това, че той е причина майка му и баща му да заболеят.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Исковете срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са основателни.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване,
влязлото в сила оправдателна присъда. Тези фактически констатации са достатъчни да
ангажират отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу
който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД,
защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото
неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което
осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени
вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от
свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно
производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително
недълъг срок. Ищецът е бил и с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“,
но за сравнително недълъг период ( около 2 месеца). Съвкупната преценка на тези
обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да
приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди би било 5 000, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му имуществени
вреди .
Претенцията за имуществени вреди съдът намира за частично основателна. Съдът следва
да присъди на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно производство.
Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди,
понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не
съществува такава процесуална възможност, поради което са дължими именно по реда на
предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства- договор за правна защита и съдействие от 08.10.2016г. за 5000лв. адв. възн. в
досъдебната фаза - размерът на изплатените адв. възнаграждение е 5000лева. Както беше
отбелязано по-горе, за твърдените 15 000 лв. разходи в нак.производство не се представиха
доказателства, поради и което съдът не следва да уважи иска за имуществени вреди в тази
3
част.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 08.06.2022 г. – на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и
предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1
от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78,
ал.1 от ГПК –428.57лв. от 3000 лв. по представен по делото списък по чл.80 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Мало Бучино, Софийска област, ул. ****, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адвокат Б. М. от САК, по иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5
000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер 50
000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.
София, бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на
Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Мало Бучино, Софийска област, ул. ****, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адвокат Б. М. от САК, по иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди , ведно със законната
лихва от 08.06.2022. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
4
5 000 лв. до пълния предявен размер 20 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Мало
Бучино, Софийска област, ул. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адвокат Б.
М. от САК,, реализираните разноски по делото в размер на –428.57лв .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5