Решение по дело №2195/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2421
Дата: 20 юни 2016 г. (в сила от 3 октомври 2016 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20153110102195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2421 / 20.6.2016 г.,гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 20.05.2016 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Ж.П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело2195  по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод предявена от ищците В.С.В. ЕГН ********** и Р.В.В. ЕГН ********** *** срещу ответниците С.Д.К. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН ********** *** искова претенция с  правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване нищожността на сключения на 30.05.2006г.  договор за доброволна делба , поради противоречие на закона-твърди се ,че е налице несъответствие с изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ за 14 м лице на парцела / видно от уточнителна молба от 02.07.2015г., приложена на л.53 от делото и от изложеното в проведеното на 03.07.2015г. съдебно заседание/.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че по силата на цитирания договор страните са извършили делба на съсобствения си поземлен имот, като ищците са придобили дял II, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.Варна, район „****“, жк „****“, южната част на имот пл. №**** в кв.** по плана на жк „****“, с площ от 542 кв.м. Твърди се, че образуваните дялове от съсобствения имот не съответстват на техническите правила и норми, установени в чл.19 от ЗУТ, поради което договорът е нищожен като сключен в противоречие на закона.

Моли се за произнасяне на положително решение по исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците  С.Д.К. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН ********** ***, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба , в който изразяват становище , че  предявеният иск е допустим, но неоснователен, т.к. при сключване на договора за делба са спазени всички изисквания на законодателството и договорът за делба е вписан в Агенция по вписванията. Моли се съдът да постанови решение , с което да отхвърли предявения иск , като се присъдят направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт № 6, том V, рег. № 9513, дело № 758/03.11.2015г., Васил П. Василев продава на С.Д.К. и на В.С.В. недвижим имот , представляващ лозе-хавра с площ от 1**5 кв.м., находящо се в гр.Варна местност **** ж.к. **** , съставляващо имот № **** в кв.** по плана на ж.к. **** , при граници: имоти №№ ****,****,****,****,*****, **** и ****а.

Видно от договор за доброволна делба на недвижим имот акт № 149 том V рег.№ 4463 от 30.05.2006г.,заверен от нотариус С.Д. , с рег.№ *** на Нотариалната камара и район на действие Районен съд-Варна,  вписан в Служба по вписванията –Варна с вх.№ 12690/31.05.2006г. акт № 160 том ІХ , страните са поделили доброволно съсобствения им недвижим имот , представляващ поземлен имот, находящ с в гр.Варна , район ****, ж.к. **** , представляващ имот пл.№ **** , попадащ в кв.** по плана на ж.к. **** с площ по нотариален акт от 1**5 кв.м. , а по техническа експертиза-с площ от 1134 кв.м. , както следва: ответниците получават в свой реален дял и стават собственици в режим на съпружеска имуществена общност дял първи -  поземлен имот, находящ с в гр.Варна , район ****, ж.к. **** , представляващ северната част на имот пл.№ **** , попадащ в кв.** по плана на ж.к. **** , с площ на този дял от 542 кв.м. , а ищците получават в свой реален дял и стават собственици в режим на съпружеска имуществена общност на дял втори- поземлен имот, находящ с в гр.Варна , район ****, ж.к. **** , представляващ южната част на имот пл.№ **** , попадащ в кв.** по плана на ж.к. **** , с площ на този дял от 542 кв.м. , съгласно скица-проект за делба , одобрена от Община Варна на 03.05.2006г.

Представена е скица-проект за делба на ПИ **** по плана на ж.к. ****, гр.Варна.

Към отговора исковата молба на ответниците са представени: ПУП-ПРЗ за УПИ *** и УПИ-***,***,*** и ПУП-ПЗ за ПИ-****и ПИ***.

Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза , процесният имот , представляващ южната част на имот пл.№ **** в кв.** по плана на ж.к. **** гр.Варна , попада в жилищен комплекс в устройствената зона Жч-частна жилищна.  За територията е действащ регулационен план , одобрен със Заповед № Г-170/1993г. на кмета на Община Варна. В същия не е отреден урегулиран поземлен имот за процесния имот, представляващ  южната част на имот пл.№ **** в кв.**. По одобрената кадастрална карта процесните имоти по договора за делба от 03.05.2006г. не са отразени.  За имотите по договора за доброволна делба от 30.05.2006г. е извършено попълване на кадастъра със Заповед № РП-317/28.11.2006г. на кмета на район **** , община Варна. По същата дял първи получава пл.№ **** , а дял втори получава пл.№ **** , а вътрешния обслужващ път , описан в делбата , получава пл.№ ****. Вещото лице посочва,че при урегулиране на имот № **** ще бъдат спазени изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ само по отношение на площ. Лицето към проектираната улица е около ** м, с което не са приложими и разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗУТ. Вътрешният обслужващ път, описан в делбата с пл.№ **** граничи с алея с ширина 3,00 метра по действащия план, но същият е с ширина 2,5 м и не може да се използва като тупик за осигуряване на лице за имот № **** / дял втори от делбата/; същият може да бъде проектиран като алея, пешеходен достъп до имотите  по делба. Предвид гореизложеното , вещото лице формира извод , че не са приложими изключенията почл.19 ал.4 от ЗУТ по отношение на имот № **** – дял втори от делбата. В съдебно заседание вещото лице уточнява ,че предмет на делба е имот № ****, от който са образувани три дяла и след това е извършено това попълване със заповед на кмета. Проектната улица, която е към западната страна, осигурява достъп на парцела, отреден за този имот, около десет метра, което не е достатъчно , като трябва да са минимум дванадесет метра. Става въпрос за ивица поне около два метра в лицето. Този подход от север е много тесен и той може единствено за пешеходно влизане в имота да се ползва. Подходът е по-тесен от три метра. С ПУП не може да се коригира това, като трябва да се вземат части от съседни имоти. Вещото лице уточнява ,че става въпрос за ниско жилищно застрояване и изключението по бл.19 ал.4 от ЗУТ за  1/5 не е достатъчно по отношение на лицето на южния дял.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Когато предмет на доброволна делба са урегулирани поземлени имоти, следва да се спазва задължителното изискване за минимални размери на всеки обособен имот, установено с чл. 19, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Разпоредбата на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ предвижда , че при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери:  в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност. Предвидено е изключение в нормата на чл.19 ал.4 от ЗУТ , в което  се посочва,че при делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5. Следователно при извършването на делба на такъв тип имоти, реално обособените части от тях не могат да бъдат с размери, по-малки от определените в чл. 19, ал. 1 ЗУТ, намалени най-много с 1/5.

В настоящия случай, при сключване на договора за доброволна делба на съсобствения на страните по делото недвижим имот , видно от заключението на вещото лице по приетата към доказателствения материал съдебно –техническа експертиза , не са спазени изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ за най-малко 14 м лице по отношение на имота , който се получава в реален дял от ищците-дял втори от скицата-проект за делба , представляващ  поземлен имот, находящ с в гр.Варна , район ****, ж.к. **** , представляващ южната част на имот пл.№ **** , попадащ в кв.** по плана на ж.к. **** , с площ на този дял от 542 кв.м.

Видно от посоченото от вещото лице , в настоящия случай за предоставяния в реален дял имот на ищците не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗУТ изключение.

Вследствие на изложеното , съдът като съобрази обстоятелството,че при извършване на доброволната делба между страните на притежавания от тях съсобствен недвижим имот не са спазени задължителните изисквания на Закона за устройство на територията за минимални размери на дяловете , които се получават в дял от съделителите – в настоящия случай ищците, предвидени в разпоредбата на чл.19 от ЗУТ , съдът намира,че делбата , извършена с процесния договор е нищожна, поради противоречието й с императивните изисквания на чл.19 от ЗУТ , поради което предявената   искова претенция е основателна и следва да бъде уважена. Съдът намира,че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД , съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, т.к. в договора за делба са формират два дяла -  на ищците и съответно на ответниците и същите са в зависимост един от друг при определяне на съответните им площи в зависимост от площта на съсобствения имот.

Предвид основателността на предявената искова претенция , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от същите разноски , в съответствие с представения от тях списък с разноските по чл.80 от ГПК, приложен на л.81 от делото, в общ размер от 1980,00 лв., от които 230,00лв.-заплатена държавна такса, 150,00лв.- депозит за вещо лице и 1600,00 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение , на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                     

                        Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за доброволна делба на недвижим имот - акт № 149 том V рег.№ 4463 от 30.05.2006г., с нотариална заверка на подписите, заверен от нотариус С.Д. , с рег.№ *** на Нотариалната камара и район на действие Районен съд-Варна,  вписан в Служба по вписванията –гр. Варна с вх.№ 12690/31.05.2006г. акт № 160 том ІХ , сключен между В.С.В. ЕГН ********** , Р.В.В. ЕГН ********** , С.Д.К. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН **********  ,  по исковата претенция на ищците В.С.В. ЕГН ********** и Р.В.В. ЕГН ********** *** срещу ответниците С.Д.К. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН ********** *** , поради противоречие на договора със закона , на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.В. ЕГН ********** и Р.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 1980,00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева ,представляваща сторени от ищците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: