МОТИВИ към Решение № 97/14.06.17 по АНД № 272/17г на РС - Свиленград:
Производството по
делото е по реда на глава ХХVІІІ от НПК
– чл. 375 и сл.
Образувано е на основание чл.378 НК, въз основа на Постановление
от 27.03.2017г на прокурор от РП-Свиленград, с което е направено предложение
обвиняемият Н.С.Х. ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78аНК, за
престъплението в извършването на което е обвинен, а именно по чл.191,ал.1 НК .
РП-Свиленград-
редовно призована, не изпраща процесуален представител в о.с.з.
Обвиняемият Н.С.Х., участва лично в с.з., редовно призован, както и със свой
защитник – служебен, назначен в ДП. Не оспорва фактическите обстоятелства
изложени от прокурора, в който смисъл поддържа изрично изявление,е признава се и
за виновен, както и дава обяснения по делото, вкл. потвърждава продължаващото
съжителство с непълнолетната и към
момента, без да са сключили граждански брак, като изяснява действието и
постъпката си с традициите в ромската
общност за женитба в ранна възраст. В
процесуалното време на последна дума, моли съдът да уважи предложението на
прокурора и да му се наложи наказание, което да е в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия, излага процесуално становище за липса на спор
по фактите на обвинението и съотв. извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при
наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните
доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената
глоба, обосновано с наличие на множество смекчаващи обстоятелства за каквито
сочи - младата възраст на обвиняемия,
фактът че е безработен, семейния му статус – продължаващото съпружеско
съжителство на фактически начала, както и желанието за сключване на брак след
навършване на пълнолетие от момичето,
включително се позовава, също, на традициите и обичаите в семейната и
социалната среда по произход,с оглед етническата принадлежност на
подзащитния си и съжителстващата с
него–роми .
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Н.С.Х. ***, роден на ***г, живеел заедно
с родителите си в същия град – Свиленград, където се намирал и домът им,
находящ се на ,ул. „Хризантема” № 35. През м. май 2015г, той се
запознал със свидетелката Лиляна Ангелова Стоянова и тази им среща се
състояла в гр. Симеоновград. Тогава си
разменили телефонните номера и започнали
да се чуват често, а и се срещали. Така, в резултат на взаимните им симпатии и
породили се чувства на обич, те започнали връзка помежду си и след като
известно време поддържали тези отношения, те решили да се запознаят взаимно и
със своите семейства, като всеки от тях бъде представен на родителите на другия.
По този повод св. Лиляна Стоянова получила разрешение от
своя баща – св. А.Ангелов да се вижда с обвиняемия. Поради взаимността на
чувствата си и обичта, която всеки един от двамата ( обв. Н.Х. и св.Л.Стоянова)
изпитвал към другия, отношенията им се
задълбочили, което породило и общото им решение да заживеят заедно, като
семейство. Последнто се случило през м.
юни 2015г, едва няколко месеца след първата им среща, конкретно на 02.06.2015г, когато момичето – Лиляна
Ангелова Стоянова се преместила да
живее в дома на обв. Н. Х. ***. По това време, той бил вече пълнолетен- навършил не само 18г, но
и 19г и започнал 20-тата си година, докато свидетелката Стоянова, родена на ***г, не била навършила 15 години, т.е.
непълнолетна, към този момент. Като и двамата по произход, били от обща етническа група – роми. След като обявили това свое общо решение и на
своите родители, никой от тях не се противопоставил на намерението им, както родителите
на обвиняемия - св. Стефка Христова и
св. Стефан Х. приели решението им и дали своето съгласие, така от своя страна и бащата на непълнолетната Лиляна - св.Ангел Ангелов също се съгласил, виждайки
обичта на своята дъщеря към момечето, както сам изяснява в показанията си. По
този начин и при посочените обстоятелства се стигнало до съвместното им съжителство
в общ дом, започнало на 02.06.2015г, от която дата св. Лиляна Ангелова Стоянова
– непълнолетна /ненавършила 15 години/ се установила да живее в жилището на
родителите на обвиняемия, находящо се в гр. Свиленград, ул.”Хризантема” № 35.
Към този момент тя не е била
навършила 16 години, с оглед рождената й
дата –родена на ***г както вече се посочи, като
точната й възраст, по това време била – ненавършени 15 години.
Обвиняемият
Н.С.Х. и свидетелката Лиляна Ангелова Стоянова – на ненъвршени 15 години, от тогава /посочената дата 02.06.15г/
установили фактически отношения на съпружески начала, като заживели в едно
домакинство, с обща издръжка и грижи в бита, обитавали съвместно една
стая, консумирали отношенията си,
осъществявайки полови контакти, както и спазвали и др. обичайни обвързаности,
присъщи на брачната връзка, така формирали отношения като между съпрузи.
Граждански брак по законоустановения ред, с изискуемите гражданскоправни
формалности те не са сключвали, поради непълнолетието и брачната недееспособност
на свидетелката. Към момента на
установяване на общото им съжителство, обвиняемият бил наясно с биологичната
възраст на съжителстваща с него и фактът на непълнолетието й му бил известен.
По
време на съпружеското съжителство между обвиняемия Х. и св. Лиляна Стоянова, в
резултат на консумирана брачната връзка и полови контакти помежду им, последната забременяла, като по делото няма
данни да е родила. ГПаричните средства за издръжката на младото семейство
осигурявал обвиняемия, работейки временно по стоителни обекти, подпомаган и от своите родители, докато
свидетелката полагала грижите в домакинството.
Фактът
за възрастта на свидетелката Л.Стоянова се установява от приложения официален документи – заверен
препис от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане №
269/13.10.2000г на Община Харманли, а за обстоятелството на бременността й
сведения дават разпитаните по делото свидетели – Хр.Х., Стефан Х., Стефка
Христова. С оглед факта на непълнолетието й извършено е и проучване
за нея от ДСП-Община Свиленград, по местоживееното й понастоящем,
материализирано в писмен социален доклад, приложен в ДП (л.28 – 29), в тази
насока в качеството на свидетел в хода на разследването е изслушан и служител
на ДСП - св.Б. Божинова – психолог в
посочената дирекция.
Първоначално, въз основа на подаден сигнал от
Дирекция „СП” в Община Свиленград и след
възложена проверка на РУ, било образувано ДП № 612/2016г по описа на
РУП-Свиленград, срещу Н.С.Х., за престъпление по чл.191,ал. НК, при фактическо
обвинение да е осъществено в периода 02.06.2015г до 11.10.16г, съгласно
повдигнатото му обвинение с Постановлението за привличането му в процесуалното
качество на обвиняем. След приключване на разследването, прокурорът е изготвил
и внесъл в съда настоящото предложение за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78аНК с налагане на административно наказание,
обективирано в Постановление от 27.03.17г, на основание чл.375 НПК.
От
служебно изисканата актуална справка за съдимост на обвиняемия Н. Ст.Х. е
видно, че същият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК. Същият не
работи, по данни при снемане на самоличността му, не реализира самостоятелни
доходи от труд или др. правоотношение, както и не притежава свое лично
имущество – недвижими имоти, движими вещи вкл. МПС или банкови сметки, според
съдържанието на саморъчна декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, приложена в ДП,л.41.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин, въз основа доказателствата – гласните - свидетелски показания обективирани в протоколи за разпит от ДП,
както и писмените източници – удостоверение за раждане на св. Л.Стоянова, социален
доклади на Д-я СП-Свиленград, които са приобщени и ценени в съдебната фаза на процеса, на
основание чл.378,ал.2 НПК и по реда на чл.283 НПК и др. писмени доказателства –документи, относими към
имотното състояние на обвиняемия (СДСМПИС).
Така също и от обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред
съдебния състав в о.с.з., в хода на съдебната фаза на производството. В
доказателствения материал не съществуват каквито и да е противоречия, писмените
и гласните доказателства са изцяло кореспондиращи си, взаимно допълващи се и в пълна корелация
помежду си, поради което и подробното им обсъждането не е необходимо.
Съдът кредитира изцяло с доверие същите,
като за обективно верни се цениха свидетелските показания на св. Стефан Х. и
св.Стефка Христова – родители на обв. Н.Х., на св. Лиляна Ангелова Стоянова -непълнолетната
съжителстваща и св. Ангел Стоянов – неин баща/родител, както и на св.Христо Х.
– полицай, извършил предварителната полицейска проверка и св. Бижидария
Божинова – психолог в ДСП-Свиленград.
Всички те са обективирани в съответните протоколи за разпит, проведени в
хода на предварителното разследване от разследващия орган. Правното им
обсъждане в настоящото производство е допустимо и показанията на свидетелите
разпитани в ДП се цениха в съответствие с чл.378, ал.2 НПК, след надлежното им
приобщаване по делото посредством тяхното прочитане в стадия –съдебно
следствие, ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото правно
основание и по реда на чл.283 НПК. Посочените гласни доказателствени средства
са напълно безпротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, звучат
правдиво и са в корелация и с писмените доказателствени източници..Идентична
правна оценка се налага и за последните, като част от тях имат качеството на
официални документи – удостоверение за раждане и се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, а и което и да е от тях не беше оспорено по
своетото съдържание или авторство. Цениха се за достоверни и обясненията на
обвиняемия, дадени в съдебната фаза, изложил
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си обективни и субективни признаци,
предвидени в състава на престъплението по чл.191,ал.1 НК, които се покриват и
са консумирани изцяло с действията и поведението на обвиняемия н.С.Х., тъй като
в периода от 02.06.2015г до 11.10.2016г,
в гр. Свиленград, същият като пълнолетно лице и без да е сключил
брак, заживял на съпружески начала с
ненавършилата 16 годишна възраст – Лиляна Ангелова Стоянова, родена на ***г.
Обективният факт на навършването на 16 годишна възраст от свидетелката, на 11.10.16г,
според нейната рождена дата, свързан с еманципираната брачна дееспособност
съгл. СК, са предопределили формулирането на фактическото обвинение, досежно
крайната дата на инкриминирания период от време. В тази време рамка е
формулирано и повдигнатото фактическо обвинение
на престъплението, според Постановлението за привличането на Х. в качеството му на
обвиняем по ДП, съставено на
10.02.2017г, когато вече обективен факт е било и навършването на 16 години от
св. Стоянова.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите, разпитани в досъдебното
производство и ценени съобразно правилото на чл.378,ал.2 НПК, както и от
обясненията на обвиняемия- Н.Х., косвено и от приобщените писмени
доказателствени източници, съдържими се в приетия социален доклад изготвен по
преписка образувана от социалните служби – ДСП „Отдел закрила на детето” в
Община Свиленград, относно - св. Лиляна
Стоянова –непълнолетно лице, както и удостоверения за раждането й. Тези гласни
и писмени доказателства, съдът кредитира и при съвкупното им обсъждане се
налага безпротиворечив извод да са доказани релевантните по делото факти,
изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, тъй като са установени
категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и
лицето съжителствало с него- св. Лиляна Стоянова, както и тяхната възраст.
Последната е родена на ***г, от женски
пол е, според данните от приложения официален документ - акт за гражданско
състояние, в случая удостоверине за раждане издадено по Акт за раждане, така и социалния доклад. Същите не се оспориха
досежно тяхното съдържание, от която и да е от страните, а и като официален
документ – удостоверението за раждане се ползва с обвързваща материална
доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено
към инкриминирания период от време, с начало от 02.06.2015г, съжителстващата
Лиляна Стоянова (свидетел) е била
непълнолетна, навършила 14 години, но не и 15 години, още по-малко 16г. От
обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между св. Стоянова и
обвиняемия Х., във времето от 02.06.2015г до 11.10.16г – крайната дата визирана
в постановлението на РП, с оглед навършването на 16 годишна възраст от
свидетелката – на 11.10.16г. Сложилите се фактически взаимоотношения между
същите лица, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено
наподобяват брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на граждански
брак, според материалните норми на действащото семейно право- СК, с присъщите
права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Косвено
доказателство за това е бременността на свидетелката, като фактът за
съвместното им фактическо съжителство на съпружески начала,както и за това и
състояние и очаквано раждането на общото им дете, се признават и от обвиняемия, установяват се и
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът кредитира.
И тъй като в настоящото производство е доказано
трайно състояние в отношенията им при съжителството, от др.страна и
предвид възрастта на лицето от женски пол-ненавършило 16 години, това
фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкриминирал като
престъпление. Предвид изложеното,
изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци.
Касае се за продължено престъпление по чл. 191,ал.1 НК. До момента на приключване
на разследването, както и на съдебното дирене във фазата на съдебното
производството не се събраха доказателства да е сключен граждански брак между
обвиняемия и свидетелката Лиляна Стоянова, въпреки достигането на 16 годишна
възраст от нейна страна.
От
субективна страна обвиняемият Н. Ст.Х. е действал виновно, при пряк умисъл.
Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето с което
съжителствал – ненавършила 16 години, както и продължава понастоящем. Той е съзнавал видът и характера на отношенията,
които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно при конкретните обстоятелства,свързани с
фактическото брачно съжителство. Бил е наясно и с предвидената в закона
минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал
противоправния и общественоопасния характер на
деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването
на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се
обективира неговия умисъл.
В конкретния
случай са налице материалноправните основания на чл.78а НК за освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание. За извършеното от Н. Ст.Х. противоправно деяние, инкриминирано като престъпление
по чл.191,ал.1
от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до 2 години или
пробация и кумулативно с тях- обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на
извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид
характера на засегнатите обществени отношения, свързани с барака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените,нематериални отношения. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, деецът следва да бъдат признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 НК, за което да му бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
деянието и личната такава на дееца, които не са високи, според конкретните
фактически данни по делото. Приложената по делото характеристична справка,
разкриват положителна оценка за личността му. Отчете се също така и етническата
принадлежност на Н.Х., установена при снемане на самоличността му от съда,
изводима и от писмените
доказателства, в случая, с произход от социална и етническа
група с ноторно известни традиционни обичаи за женитбата в ранна възраст и
преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – около 1
година една година, според инкриминирания период от време и навършването на 16
год. възраст от момичето, всички отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна, съобразно имотното състояние на същия и
неговите доходи, каквито постоянни и/или самостоятелни той не реализира, нито
от работа по трудово или др. правоотношение, нито от лично имущество, т.к. не
притежава такова – собствено, съобразявайки констатираните смекчаващи
обстоятелства, съдът прие да индивидуализира следващото се наказание в размер около
минимума. Поради това, съобразявайки
действащата редакция на чл.78а НК към датата на деянието, съдът определи
и наложи на обв. Н.С. Х.
административното наказание ”ГЛОБА” в размер 1100 /хиляда и сто/ лева, близко
до установения в закона минимум – 1000лв. Това наказание, в посочения размер,
определяем около минималния такъв, се
счете за достатъчно за постигането на възпитателната и поправително-възпираща
функция на наказателната санкция. Същото се явява справедливо, като съответно
на тежестта на извършеното, а и е съобразено с имотното му състояние, доколкото
извън факта да е безработен, по негови сведения и според писмената –саморъчна
декларация за материалното положение и имотно състояние (ДСМПИС), той и не
притежава собствено имущество- движимо или недвижимо от което да реализира
самостоятелни доходи, видно от съдържанието на декларацията, като издръжката си
и тази на семейството си, която следва да осигурява той е подпомаган от неговите родители. Поради това и
индивидуализацията на глобата, наложена
в размер 1100лв, на основание чл. 78а НК,
се намери за съответна на целите на наказанието.
Водим от
изложеното, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: