Р Е Ш Е Н И Е
№
143
гр. Перник, 09.10.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Емилия
Владимирова и с участието на прокурор Аделина
А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева КАНД № 139 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – П., чрез юрисконсулт А.
М.**, негов пълномощник, против решение № 300 от 20.07.2023 г., постановено по
АНД № 157/2023 г. по описа на Районен съд – П.**.
С обжалваното съдебно решение е
отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000967 от 09.12.2022 г., издадено
от директора на ДИТ – П.**, с което на „**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр. К.**, ул. „**“ № 7, вх. А, ап. 9, с управители М.Х.Б..**и Г.
А.Б.**за неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
В жалбата се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението на Районен съд –
П.** и делото да се реши по същество, като се потвърди наказателното
постановление.
Препис от касационната жалба е
връчен на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор
чрез адв. Д.С.,***, пълномощник на управителя на „**“ ООД. Счита касационната
жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован за представител изпраща юк. А. М.**. Поддържа
жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени атакуваното решение и се
потвърди наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсулксо
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В
нарочни бележки поддържа изложеното в писмения отговор и иска да се остави
решението в сила като правилно и законосъобразно, и да се присъдят сторените
разноски.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А. А.** дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да
бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С НП № 14-0000967 от 09.12.2022
г., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ,
директорът на ДИТ – П.**, наложил на „**“ ООД, ЕИК: **, имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), за това, че в качеството му на местно
лице по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ, в нарушение на чл. 7, ал. 2 от
ЗТМТМ, на 09.08.2022 г. е приело на работа в гр. П.** като бояджия лицето
М.Г.** – гражданин на Република Т.**, с паспорт ***, с
издадено разрешение за работа № 8204535/01.06.2022 г., което място на работа не
съответства на посоченото място на работа-гр. К.**, ул. „**“ № 7, вх. А, ап. 9
в издаденото на лицето от компетентните органи разрешение.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – П.** който с решението, предмет на настоящия
съдебен контрол го отменил като незаконосъобразно.
За да постанови обжалвания съдебен
акт решаващият първоинстанционен състав, след анализ и преценка на събраните и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства приел обжалваното
наказателно постановление за издадено при неправилно приложение на материалния
закон, с мотиви, че приетите за установени фактически обстоятелства и дадената
им от административнонаказващия орган правна квалификация са доказателствено
необосновани – изводите са формирани при неизяснени фактически обстоятелства,
които са от съществено значение за правната оценка на установените факти и за
правилното приложение на материалния закон.
Прието е също, че вмененото на
наказаното лице с обстоятелствената част на АУАН и НП приемане от страна на
наказаното дружество на работа на 09.08.2022 г. на командирован чужденец М.Г.**
– гражданин на Република Т.**, да работи на място, различно от това, посочено в
издаденото на лицето от Агенция по заетостта разрешение за работа, е основано
изцяло въз основа на документи, предвид обстоятелството, че проверката
контролните органи са извършили два месеца по-късно от възприетата дата на
извършване на нарушението, тъй като в деня на проверката контролните органи на
ДИТ не са констатирали полагане на труд на посочения строителен обект, а
заварените на място работници, сред които и М.Г.**, са установени в района на
комплекса.
В тази връзка събраните по
преписката документи, приобщени като доказателства по делото относно статута на
чуждия гражданин и наличието на разрешение за работа, взети предвид от
наказващия орган, съдът е кредитирал единствено относно факта, че достъп до
пазара на труда в Република България е разрешен на М.Г.** за „**“ ООД в
качеството му на местно лице, приело на работа командировани или изпратени
работници или служители, за посочените в разрешението, издадено от компетентния
орган място, длъжност и срок на работа.
В частта относно доказването на
останалите елементи от обективна страна на административнонаказателния състав,
основани от актосъставителя и наказващия орган от една страна и в писмените
обяснения, снети от управителя на наказаното дружество съдът е отказал да
кредитира с мотиви, че писмените сведения изобщо не са годно доказателствено
средство и нямат доказателствена стойност в административнонаказателното
производството, в което съгласно чл. 84 от ЗАНН субсидиарно приложение относно
доказването намират разпоредбите на НПК.
Що се отнася до предоставените от
турския гражданин данни в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ и
декларираните от работника писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната
трудова дейност, годен според съда доказателствен източник за относими факти и
обстоятелства, включително, че трудът е полаган на посоченото място (в гр.
Перник), т.е. различно от посоченото в разрешението за работа, съдът е приел за
недостатъчни. Липсата на посочване в декларацията, както и други доказателства,
че М.Г.** е полагал труд на посочените дата и място за „**“ ООД и на обект на
дружеството, липсата на доказателства има ли наказаното дружество връзка по
силата на договор или на друго основание с комплекс „***“, на който обект сред
стачкуващите работници е установен и М.Г.**, и това ли е обектът в гр. Перник,
на който последният е работил от 09.08.2022 г., са възприети от районния съд в
посока на доказателствена необоснованост на предявеното
административнонаказателно обвинение.
Въз основа на това в решението е
прието, с оглед доказателствената тежест в административнонаказателното
производство, стояща у наказващия орган, че правното квалифициране на
установените факти – че жалбоподателят, като лице по смисъла на § 1, т. 12 от
ДР на ЗТМТМ, е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, и наказването му за нарушаване на условията и
реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се
явява необосновано, което е мотивирало отмяна на наказателното постановление.
Решението е правилно.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 218 от АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон следи служебно.
В резултат на извършената
проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият
касационен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима
жалба.
Извършената проверка съобразно
чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебната такава съгласно чл. 218, ал. 2, предл.
последно от АПК, също не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания
съдебен акт. Доводите в тази връзка са следните:
Без основание са доводите в
касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при разглеждане на делото, каквото твърдение бланкетно се излага в жалбата.
Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора съобразно
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са
доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно
и пълно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. В решението си
районният съд е изложил тезата си относно доказателствените материали, станали
основа за възприемане на съставомерните факти, а оттам и мотивите си по
приложението на правото. Съответно при вземане на решението си районният съд е
съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, като е приел
административнонаказателното обвинение за недоказано по несъмнен начин въз
основа на приобщените по делото доказателства. Обжалваният съдебен акт е
постановен при изяснена и в хода на процесуално законосъобразно съдебно
производство фактическа обстановка, кореспондираща със събраните надлежно по
делото писмени и гласни доказателства, която на основание чл. 220 от АПК се
възприема изцяло от настоящия касационния състав. С оглед изложеното не е
налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Решението е постановено и при
правилно приложение на материалния закон – наказателното постановление е
незаконосъобразно.
На първо място, дори да се
приеме, че по делото е доказано, в каквато посока не следват изводи по-долу в
решението, че Мехмет Гюнюл – командирован гражданин на трета държава, с
надлежно разрешен от компетентните органи достъп до пазара на труда в Република
България за срок до 01.06.2023 г., за работа като бояджия, с място на работа –
гр. К.**, ул. „Хан **“ № 7, вх. А, ап. 9, приет от местното лице „**“ ООД, е
полагал на 09.08.2022 г. труд в гр. Перник, на обект на „**“ ООД, находящ в гр.
Перник, касационният съд счита, че не е осъществен приложеният от наказващия
орган, подложен на проверка за релевантност и доказаност от районния съд
административнонаказателен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от ЗТМТМ, част от посочените за нарушени законови разпоредби в АУАН и НП,
работниците – граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда
могат да работят по трудово правоотношение или като командировани, или
изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република
България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа
командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. Приложената санкционна разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ на свой ред
предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция
на местно лице, приело на работа командировани или изпратени работник или
служител, включително гражданин на трета държава, което наруши условията и реда
за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.
За да бъде осъществен състав на
това административно нарушение, следва субектът, в случая санкционираното
местно лице, приело на работа командирован работник от трета държава, да
използва работната сила на допуснато до пазара на труда местно лице, за
дейности извън параметрите на издаденото разрешение за работа – издадено за
друг работодател или друго местно лице, за различно място, за различна длъжност
или след разрешения срок.
В случая ответникът по касация е санкциониран
за това, че за него е престирал труд командирован гражданин на трета държава -
М.Г.** – гражданин на Република Т.**, с паспорт **, с издадено разрешение за
работа № 8204535/01.06.2022 г. от изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта, на място – гр. П., различно от посоченото в разрешението – гр. К.**,
ул. „**“ № **, вх**, ап**.
ЗТМТМ и нормативните актове,
свързани с неговото прилагане – ППЗТМТМ и Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги (НУРКИРСРПУ), приета на основание включително чл. 58, ал. 1 от ЗТМТМ,
съдържащ препратка към чл. 5, ал. 3 от ЗТМТМ, регламентиращ на свой ред, че
условията и редът за допускане на командировани работници и служители от трети
държави в Република България се определят с наредба на Министерския съвет, не
съдържат определение на понятието „място на работа“, използвано неколкократно
от законодателя в цитираните нормативни актове.
При това положение, предвид
съдържанието на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, отнасяща се до нарушаването
на условията и реда за командироване в
рамките на предоставяне на услуги, които условия и ред са регламентирани както
в ЗТМТМ, респективно в ППЗТМТМ и НУРКИРСРПУ, така и в Кодекса на труда (КТ),
чиято разпоредба в чл. 121а, ал. 8 също е основание за приемане на НУРКИРСРПУ,
следва да се възприемат понятията „място на работа“, с което борави КТ,
независимо че същото се отнася до реквизитите на трудовия договор. Съгласно чл.
66, ал. 3 от КТ, за място на работа се смята седалището на предприятието, с
което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва
от характера на работата. Т.е. мястото на работа се определя чрез някой от
установените в чл. 66, ал. 3 КТ критерии за това. Първият от тях е общ и приема
като място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовият
договор (в случая на местното лице, приело командирования работник). Останалите
два критерия са специфични – първият е конкретизиране на мястото на работа с трудовия
договор, вторият – характерът на
работата, като при него мястото на работата се определя с оглед на съдържанието
на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на
точно определено място. При това положение, с оглед характера на работата –
„бояджия“ (професията бояджия съгласно НКПД е свързана със строежа и
поддържането на сгради, тъй като е част от подклас строителни работници и
сродни на тях), за която е командирован турският гражданин в Република
България, съответно приет от местното лице – ответник по касация, предвид
предмета на дейност на „**“ ООД, част от който са и строежи на недвижими имоти,
видно от представената по делото справка за актуално състояние на наказаното
дружество (л. 3 от АНД), което по делото не и спорно, за място на работа на
командирования работник М.Г.** – гражданин на трета държава, притежаващ
разрешение за работа, издадено от компетентен орган, следва да се приеме всеки
обект, в който местното лице извършва тази дейност, независимо от липсата на
конкретно такива данни в издаденото разрешение за работа. Съдът намира, че
престирането в случая на работната сила на командирования работник в полза на
местното лице, което го е приело на работа, на място, различно от посоченото в
разрешението за работа, с оглед конкретиката на казуса не представлява промяна
на мястото на работа. Предвид липсата на нормативно въведено изискване за
наличие на уговорени в договора за предоставяне на услугата териториални
параметри на мястото на работа, които да следват и от характера ѝ, тези
параметри могат да бъдат определени от работодателя по целесъобразност предвид
всяка конкретна ситуация.
В тази връзка също така следва да
се посочи, че условията и редът за командироване следва да са уредени в
договора между наказаното дружество и чуждестранния работодател, който е
изпратил „командирования служител“ при местното лице, по смисъла на пар. 1, т.
12 от ЗТМТМ. Предявеното
с обстоятелствената част на АУАН и НП не покрива приложения
административнонаказателен състав на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ.
Дори да се приеме, че предявеното с
обстоятелствената част на АУАН и НП покрива именно приложения
административнонаказателен състав, то изцяло се споделят изводите в решението за недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Правилно съдът е кредитирал
писмените доказателства, приобщени по делото единствено като установяващи
статута на чуждия гражданин – наличие на разрешен достъп до пазара на труда, за
„**“ ООД в качеството му на местно лице, приело на работа командирования
работник – гражданин на трета държава, и за посочените в разрешението, издадено
от компетентен орган място, длъжност и срок на работа.
Споделят се изводите в решението
за недоказаност на останалите елементи от обективна страна на приложения
административнонаказателен състав.
Правилно съдът не е кредитирал
писмените обяснения на наказаното дружество, приобщени по преписката и делото
като ненадлежно събрани съобразно приложимия процесуален ред. Освен това от
съдържанието на същите не се и установяват обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по делото – не се установява нито фактът на престиране на труд от
страна на турския граждани на посочената в АУАН и НП дата – 09.08.2022 г., нито
за „**“ ООД, нито на обект в гр. П.**.
Споделят се и изводите в решението
за недостатъчност на данните, съдържащи се в писмената декларация, попълнена от
командирования турски гражданин, въпреки годен доказателствен източник за
относими към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. В
декларацията не се съдържат данни, че М.Г.** е полагал труд за „**“ ООД и на
обект на дружеството, дори да се приеме за доказано декларираното от работника
полагане на труд в гр. П.** и на посочената дата – 09.08.2022 г. Липсата на
събрани и приобщени по преписката и делото безспорни доказателства има ли
наказаното дружество връзка по силата на договор или на друго основание с
комплекс „Струма“, находящ се в гр. Перник, на който обект е установен и
М.Г.**, въпреки на дата, различна от възприетата дата на извършване на нарушението,
неустановеността по делото това ли е обектът в гр. П.**, на който същият е
работил от 09.08.2022 г., правилно е обосновало извод в решението в посока на
недостатъчна доказателствена обоснованост на предявеното
административнонаказателно обвинение. По делото не е доказано, че на 09.08.2022
г., в гр. П.**, командированият гражданин на трета държава – Република Т.**,
приет за работа в гр. К.** от местното лице „**“ ООД, с надлежно разрешен
достъп до пазара на труда в Република България, е престирал труд като бояджия и
за наказаното лице, на обект на ответника по касация, находящ се на място,
различно от посоченото в разрешението за работа.
Предвид горното правилно въз
основа на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е направил
извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Не може да
бъде направен категоричен извод, както относно мястото на полагане на труд от
страна на командирования работник, така и относно факта на престиране на труд
от страна на чуждия гражданин на обект на „**“ ООД. Това може да се предполага, но доколкото
„присъдата“ не може да почива на предположения (арг. от чл. 303, ал. 1 във вр.
с чл. 304 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), правилно процесното наказателно
постановление е отменено като незаконосъобразно. С оглед изложеното не се
налице касационните основания и по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт.
С оглед изложеното решението на
районен съд-Перник ще се остави в сила.
По разноските:
При този изход
на спора ответника по касация има право на разноски.
Същите са
своевременно заявени от адв. С. и представляват искане за присъждане на
разноски в размер на 800.00 лева под формата на адвокатско възнаграждение. Искането е придружено с доказателство за
заплащането им, а именно договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023
година, който служи като разписка за заплащането им. Възражение за прекомерност е заявено от ответната страна и е основателно.
Доколкото съдебното производство е приключило в едно заседание, делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и не е осъществено процесуално
представителство по делото възнаграждение се определя по правилата на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения
на базата на половината от размера на
санкцията. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
143, ал. 3 от АПК касационния жалбоподател ще бъде осъден да заплати на „**“ ООД, ЕИК:
**, седалище и адрес на управление: гр. К.**, ул. „**“ № **,
вх. **,
ап. 9, с управители М.Х.Б..**и Г.А.Б..**съдебни
разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550.00
/петстотин и петдесет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от
20.07.2023 г., постановено по АНД № 157/2023 г. по описа на Районен съд –
Перник.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция
по труда"-Перник, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. "**“
№ 1 да заплати на „**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. К.**,
ул. „**“ № **, вх. **, ап.** с управители М.Х.Б..**и Г.А.Б..**съдебни разноски
в размер на 550. 00 лв. (петстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/