№ 17410
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110105100 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. С***** и ответникът Р.
А. К. с ЕГН **********, гр. С******.
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата
3689,76лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от деня на
увреждането – 05.02.2017 г. до окончателно заплащане на сумата, представляващи
пропуснати ползи за получаване на трудово възнаграждение в пълен размер за месеците
февруари и март 2017 г., както и претърпени вреди – разходи за лечението и направени
разходи за екскурзия, която не се е състояла, причинени вследствие на инцидента, както и за
сумата от 20000 лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до
окончателно заплащане на сумата – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява челюст на
ищеца, вследствие на което на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупване на
челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето или говоренето на ищеца за повече
от 30 дни, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от
19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в, потвърдена с решение
№ 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.
Ищецът твърди, че на 05.02.2017 г. около 22,00 ч. на паркинг, находящ се в гр. С*****, Р. А.
К. е нанесъл удар на Х. С. Е. в областта на долната лява челюст, вследствие на което му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни. Ищецът твърди, че
ответникът е причинил деликта при пряк умисъл. Посочва, че непосредствено след
инцидента е изпитвал чувство на гадене без повръщане, свирене и жужене в лявото ухо, в
деня на инцидента и на следващия ден е имал интензивно главоболие, а в период повече от
30 дни след инцидента е изпитвал остра болка при движение на челюстта, имал е ограничено
движение на челюстта, затруднения в дъвченето, говоренето и храненето, като посочва, че
причинените страдания са в причинна връзка с инцидента, за което претендира обезщетение
1
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания. Твърди, че след периода на
инцидента не е получавал трудово възнаграждение в пълен размер за месеците февруари и
март 2017 г., вследствие на което е получил 811,63 лв. по-малко възнаграждение, както и и
че е направил разходи, вследствие на инцидента – разходи за лечение в размер на 128,14 лв.,
както и разходи за екскурзия, която е предплатил и на която не е отишъл, вследствие на
инцидента в размер на 2749,99 лв. Претендира разноски за делото.
Ответникът е редовно уведомен и не подава отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника –
удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, причинени имуществени и
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите и вина на
ответника.
Относно пропуснатите ползи в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение на
ответника – удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, обстоятелства, от които може да се направи
обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредите и вина на ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за
заплащане на обезщетение.
На основание чл. 146, ал.1, т.4, вр. чл. 155, пр. 2 ГПК служебно известни факти са: с влязла в
сила присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в,
потвърдена с решение № 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз.
с-в ответникът Р. А. К. е признат за виновен в това, че на 02.05.2017 г. около 22,00 ч. на
паркинг, находящ се в гр. С*****, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява
челюст е причинил на Х. С. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за повече от 30 дни, с което
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
На основание чл.140 и чл.146 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело официално заверени копия от присъда от 19.10.2020 г. по
НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в и от решение № 142 от 01.03.2023 г. по
ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД: съгласно мотивната част на определението.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 4.7.2023г. от 9,50ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3