Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
Гр.Кубрат, 15 юни 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря В.Д.като разгледа
докладваното от съдията АНД № 22 по описа на РСКт за
2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.К.Б., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 37-0000143/29.03.2019 г. на
началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на
чл. 92, ал.2 ЗАвП, с което му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв., на основание чл.93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за извършено от него
на 24.02.2019 год. в село Брестовене,
общ. Завет, на улица „Хан Кубрат“, част
от главен път II-
23, км. 55+501 в началото на селото,
в посока от гр.Кубрат към гр.
Завет, като водач на
състав от ППС, състоящ се от
влекач „Волво
ФХ 1242 Т“, с рег. № А 4643
НВ и прикачено полуремарке
с рег. № А 1750 ЕМ, извършващ
обществен превоз на товари с Пътен
лист № 5980001 от
24.02.2019 г., с отразен маршрут
на движение от с. Нова Черна
за гр. Варна,
нарушение, а именно:
не представя при поискване удостоверение
за психологическа годност, квалифицирано като нарушение по чл. 89, т. 6
Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ. В жалбата се сочи, че така издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна изцяло, тъй като жалбоподателя
на посочената дата и
място е претърпял
ПТП, при което ППС се е обърнало на
пътя, счупило предното стъкло на товарния автомобил, на чието табло били поставени документите, те се
разпилели и той не успял да
намери исканото удостоверение, за да
го представи на длъжностните лица, изпратени от автомобилната инспекция на мястото
на ПТ, а по – късно след като го намерил, го представил в срока за писмени възражения. Поддържа доводи за маловажност на деянието.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, при редовност
в призоваването, не се явява представител
и не ангажират становище.
Р.п.–
Р. ТО–Кубрат, уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.02.2019 г. жалбоподателят Б.К.Б. управлявал състав от ППС, състоящ се от
влекач „Волво ФХ 1242 Т“, с
рег. № А 4643 НВ и прикачено полуремарке с рег. № А 1750 ЕМ, с което се
извършвал обществен превоз на товари
по маршрут от с. Нова Черна
за гр. Варна. При завой, непосредствено
преди с. Брестовене, общ. Завет той
загубил контрол над ППС, при което
товарният автомобил, ведно с прикаченото към него полуремарке,
се обърнали на лявата си
страна. По повод постъпил сигнал за пътнотранспортното
произшествие (ПТП) служители
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Разград – свидителите П.К.Ц. и Г.Д.М., посетили
мястото и извършили проверка, като изискали от водача
документи, които по закон той
следвало да носи и да представи
на контролните органи. Водачът не представил удостоверение за психологическа годност, поради което е прието, че с деянието
си той е извършил нарушение на чл. 89,
т. 6 от Наредба
№33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България
(Наредба № 33) и срещу него е бил съставен
АУАН серия А-2018 бл.
№ 260357/24.02.2019 г. Същият е бил предявен на
нарушителя и подписан от него без
възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН той е депозирал
писмено възражение, в което е посочил, че е направил всичко
необходимо да открие и представи поискания документ, но в следствие на ПТП предното стъкло на автомобила
се е счупило, камионът е бил обърнат, документите са били разпилени
и той не успял да го
намери по време на проверката.
Едва след като изправили
ППС, разчистили пътя и събрали всички вещи е намерил удостоверението за психологическа годност, което приложил към възражението си. Наказващият орган възприел изцяло отразените в акта констатации и въз основа на
тях с процесното НП №
37-0000143/29.03.2019 г. на основание
чл. 93, ал.
2 от ЗАвтП наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
От показанията на св. Д., който
посетил ПТП заедно с представители на фирмата, собственик на ППС, се
установява, че когато пристигнали, водачът не бил там. Впоследствие се появил с
охлузвания и с разкъсана тениска, бил видимо уплашен и стресиран, движил се
около камиона напред-назад, както посочва свидетеля „неадекватно“. Товарният
автомобил бил със счупено предно и странично ляво стъкло и обърнат на лявата си
страна. След като бил изправен и изтеглен, водачът намерил документи, за които
му бил съставен акт от контролните органи.
За установяването
на горната фактическа обстановка съдът кредитира като годни доказателствени
средства приетите по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите
кореспондират с приложените писмени такива.
Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ
на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, от компетентен орган по смисъла
на чл. 92 от
ЗАвтП, във вр.
с чл. 90 Наредба № 33/1999 г. на МТ и същото не страда
от пороци, касаещи неговата валидност и редовност.
Не се
оспорва обстоятелството, че жалбоподателят при извършване на проверката не е
представил удостоверение за психологическа годност. Съгласно разпоредбата на
чл. 89, т. 6 Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и
следните документи: 1. удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на
Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва
превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от
лиценза); 2. попълнен пътен лист по образец (приложение No
11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен
превоз; 3. товарителница (приложение No 15); 4. карта за квалификация на водача, издадена
по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози; 5.
свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари – когато се извършва
превоз на опасни товари; 6. удостоверение за психологическа годност, а с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП неизпълнението
на задължението за представяне на който и да е от тези документи, е обявено за
наказуемо - водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
Поради тези
съображения, съдът приема, че действително формално жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България, но според съдебния състав в
случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е
предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен
случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда
от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се
установява, че след настъпване на ПТП товарният автомобил е бил със счупено
панорамно стъкло и ляво странично стъкло. Видно от приложените към ДП протокол
за оглед и фотоалбум, че около камиона е имало разхвърлени множество предмети. Водачът
е представил на контролните органи някои от изискуемите документи, но друга
част не успял. Твърдението му, че липсващите са намерени след вдигане на
камиона е житейски правдиво и логично и се подкрепя от показанията на св. Д. –
очевидец. Неговите показания относно здравословното и психично състояние на
жалбоподателя непосредствено след произшествието също се кредитират от съда. В
тяхна подкрепа е и приложеният фиш за спешна помощ, който несъмнено сочи, че за
определен период от време водачът е бил приведен в спешен център в Кубрат,
където му е била оказана първа помощ и
направена рентгенография. С оглед
изложеното съдът намира, че следва да се отчете, че водачът не е управлявал ППС
без да притежава и без да носи удостоверение за психологическа годност.
Действително от изисканата от
съда справка е видно, че водачът има други нарушения по ЗДвП, но в конкретния
случай от извършеното от него нарушение не са настъпили никакви вредни
последици, включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на
държавата, както и не са ощетени трети лица.
Всички тези обстоятелства следва да бъдат
отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките за
приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи
не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени
частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва
основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните
органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по
индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството. Още
повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, която предвижда възможност, при
определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно
наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от
административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и
изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното
административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен
е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни
последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да
приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
такова деяние. Доколкото съдът установи, че в случая са били налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият
орган и като не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е
издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна. Същите се
доказват в размера на 500 лева за адвокатска защита. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр.
§ 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Претенцията за присъждане на разноски за производството по АНД № 152/2019 г. по
описа на РС–Кубрат не следва да бъде уважена, тъй като делото е решено преди
влизане в сила на изменението в чл. 63 от ЗАНН (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
поради което тези разноски подлежат на удовлетворяване по исков ред.
Воден от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
37-0000143/29.03.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград,
с което на Б.К.Б.,
ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв., на основание чл.93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за извършено от него
на 24.02.2019 год. в село Брестовене,
общ. Завет, на улица „Хан Кубрат“, част
от главен път II-
23, км. 55+501 в началото на селото,
в посока от гр.Кубрат към гр.
Завет, като водач на
състав от ППС, състоящ се от
влекач „Волво
ФХ 1242 Т“, с рег. № А 4643
НВ и прикачено полуремарке
с рег. № А 1750 ЕМ, извършващ
обществен превоз на товари с Пътен
лист № 5980001 от
24.02.2019 г., с отразен маршрут
на движение от с. Нова Черна
за гр. Варна,
нарушение, а именно:
не представя при поискване удостоверение
за психологическа годност, квалифицирано като нарушение по чл. 89, т. 6
Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА И.а. „А.а.“***, да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********,*** сумата 500.00 лева (петстотин
лева, нула стот.) – сторени разноски по
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен
съд –Разград в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова