НОХД
№ 1061/2012г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимия Г.И.
*** за престъпление по чл.149 ал.2 от НК във връзка с чл.149 ал.1 от НК, за
това, че на 14./15.06.2011
г. в гр. Пазарджик, е извършил действия- опипване по тялото и гърдите и
целуване, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст- малолетната С.С.М. /С. З.М./-
на 12 години, от гр. Пазарджик, като блудството е извършено чрез употреба на
сила- дърпане за косата и блъскане.
Подсъдимият не се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като в обясдненията си твърди, че не
е извървал блудствени действия по отношение на С.С.М..
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК за бъде отложено за
изпитателен срок. Прокурора пледира и да уважаване на предявения граждански иск
.
Повереника на гражданския ищец
пледира за уважване на гражданския иск .
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от З.Г.М. в качеството и на законен
представител на С.С.М. против подс.Г.И.И. за сумата 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието и е
конституирана з.Г.М. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкия районен съд като
съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
На 14.06.2011 г. през деня постр.С.М. /М./
/Серминас/ и св. Р.А. /Рубие/- нейна братовчедка и приятелка били заедно. Те
срещнали техния приятел- св. С.А. /Емрах/ и се разбрали същата вечер по-късно,
тримата да излязат в махалата, където имало сватба и да послушат музика. Преди
да се види с двете момичета св. А. се срещнал в едно от кафенетата в махалата
със своя братовчед- подс.Г.И., който го накарал, знаейки, че е приятел с
пострадалата, да я заведе в дома му същата вечер. Св. А. се съгласил, като не
споделил пред момичетата за уговорката си с обвиняемия. Вечерта към 21,00 ч.
постр. М. се прибрала в дома си в гр. Пазарджик, на ул. „Спартак” № 148 заедно
със св. А.. След вечеря двете и братчето на пострадалата си легнали в стаята,
която била в отделна постройка от тази, която родителите й обитавали, но в
същия двор. След като момченцето заспало, към 23,00 ч. постр. М. и св. А.
излезли навън. Пред дома им ги чакал св. А.. Тримата отишли до къщата, където
била сватбата. След като постояли около един час, св. А. казал на момичетата,
че ще отиде да пие вода в една къща, която била в близост до сватбата, като ги
забрал с него. Всъщност св. А. отвел момичетата в дома на подс.И.. Тримата влезли
вътре и докато А. пиел вода се появил подсъдимия. Той поканил постр. М., св. А. и
св. А. да гледат заедно филм. Постр. М. поискала да си тръгнат, но св. А. казал
да поостанат малко. Четиримата седнали на леглата, а подс. И. пуснал филм на
ДВД-то. По едно време подсъдимият станал и хванал пострадалата за ръцете, като се опитал да
я целуне, но тя се дръпнала. След това И. започнал по-настоятелно да я гали и
целува, но понеже постр. М. се дърпала и му казала да престане, той я хванал за
косата и започнал да я дърпа към съседната стая. След като я вкарал в стаята,
заключил вратата след себе си, блъснал постр. М. на леглото и легнал до нея,
като започнал да я гали и опипва по тялото и гърди и да я целува. Пострадалата
крещяла да я пусне, като постоянно го бутала. Св. А. също се развикала от
другата стая по подс. И. да пусне братовчедка й, но св. А. я дръпнал да седне. Подсъдимият свалил потника си и
останал гол до кръста, след което започнал да дърпа дрехите на пострадалата, за
да й ги свали, заявявайки й, че иска да е гола. Постр. М. се съпротивлявала,
като дърпала дрехите си и не позволила подсъдимия да я съблече. През цялото време
викала силно и го молела да я пусне, но И. продължил да я целува и опипва по
тялото, без да се трогне от молбите й. Чувайки, че пострадалата продължава да
крещи, св. А.
помолила отново св. А. да си тръгват, но той й заявил, че това ще стане по-
късно. Тъй като подсъдимият не преставал да целува и гали по тялото и гърдите
пострадалата, тя го излъгала, че й се ходи до тоалетна, за да я пусне. Тогава,
към 04,00 ч. на 15.06.2012 г., подс. И. отключил вратата и пострадалата излязла навън. Св. А.
веднага тръгнала след нея и двете заедно избягали при лелята на пострадалата
св. В.А., която живеела наблизо до къщата на подсъдимия. Двете момичета силно
изплашени, а постр.М. и плачейки, разказали на св. А. какво се е случило.
Междувременно братчето на пострадалата се събудило и видяло, че сестра му и
братовчедка му ги нямало и плачейки потърсило майка си- св. З.М. /М./. След
като св. М. установила, че действително момичетата ги нямало, започнала да ги
търси, като се досетила, че може да са при сестра й- св. А., т.к. двете с
дъщеря й били много близки, при което действително разбрала, че момичетата са
при нея. Св. А. завела пострадалата и св. А. при св. М.. Тогава последната
разбрала какво се е случило с дъщеря й. Още същия ден постр. М. и родителите й
съобщили в полицията за случая.
Видно
от назначените и извършени по делото Комплексна съдебно-психиатрично-
психологична и сексологична експертиза, Повторна Съдебно психологична
експертиза и Повторна психиатрична експертиза е, че подс. Г.И. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи
постъпките си по време на извършване на деянието. Не страда от психично
заболяване. В добро психично състояние е след извършване на деянието и може
правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, да участва в качеството си на обвиняем в процеса и да взема
решения свързани със защитата му, но тъй като страда от умствено дефицитно
страдание- граница към лека степен, дължащо се на липсата на образование и
подходящо възпитание, а не на болестно състояние, е наложително да има защитник
/какъвто си е упълномощил/. Личността на подсъдимия е определена от експертите като
примитивна, характеризираща се с екстравертираност, уравновесеност,
самоконтрол, ниски агресивни тенденции, с преобладаване на сангвиничните,
холеричните и флегматичните черти. Тези личностови особености според вещите
лица вероятно са предопределили и поведението му спрямо пострадалата-
неизвършването на пълен сексуален контакт спрямо нея. И според двете експертизи
подс. И. има ниско ниво на
агресивни тенденции и средно ниво на емоционална саморегулация и личностов
контрол, като според вещите лица по първата експертиза е с ниско ниво на обща
невротичност, докато според психолога В.К. има високо ниво. Сексуалната
ориентация на И., е в границите на нормата- хетеросексуален, с нормално развит
полов идентитет и сексуално влечение- според двете експертизи.
След
проведеното с постр. С.М. /М./ психиатрично и психологично изследване и при
двете назначени експертизи /Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза и Повторна Съдебна психологична експертиза/, вещите лица са
констатирали, че към момента на изследването й извършените спрямо нея
блудствени действия не са дали съществено негативно отражение върху психичното
й състояние, както непосредствено след извършването им, така и към момента на
изследването, освен причинения й страх и неудобство, като не е преживяла
истинска психотравма. Приели са, че не се очаква негативно отражение върху
бъдещото й личностово развитие, т.к. същото не е завършено предвид възрастта й
и в каква насока ще се развие зависи от въздействието на
социално-психологичните фактори на обкръжаващата я среда. Според вещите лица
пострадалата е разбирала смисъла и същността на извършените спрямо нея
блудствени действия от страна на обв. И., може правилно да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Психичното й
състояние й позволява да участва в наказателното производство и да дава
достоверни показания за случилото се, както към настоящия момент, така и към
датата на извършване на деянието.
Подс.И. не
осъждан и има добри характеристични данни .
По доказателствата :
Фактическата обстановка по делото е приета и
установена от съда възоснова на частично обясненията
на подс.И., показанията на свидетелите С.М., Р.А., З.М., В.А., М.Д., Н.С. –
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, Е.Б., частчино
от показанията на С.А., заключението на съдебно-психологичната експертиза
изготвено от експерта В.К. по отношение на подс.Г.И., заключението на
съдебно-психологичната експертиза изготвено от експерта В.К. по отношение на
пост.С.М., заключението на съдебно-психологичната експретиза изготвено от
експертите Н.М. и Е.К. по отношение на подс.Г.И., заключението на съдебно-психологичната
експретиза изготвено от експертите Н.М. и Е.К. по отношение на пост.С.М.,
заключението на съдебно-психиатричната експертиза изготвено от експерта В.Д. по
отношение на подс.Г.И. и писмените доказателства по делото – справка за
съдимост на подсъдимия И., Характеристична справка на подс.И., Декларация за
семейно и материално положение, Акт за раждане на С.М..
Анализ на доказателствата :
Съдът кредирира частично обясненията на подс.И. в частта,
в която същия не отрича, че пострадалата е била в дома му на инкриминираната
дата. Съдът не давя вяра на обясненията на подс.И. в частта им, в която същия
отрича да е извършил блиджествени дейстивя с постпадалата, като е употребил за
това сила, тъй като същите са повлияни от защитната му позиция по делото и се
опровергават по кетогеричен начин от показанията на разпитаните свидетели С.
Михалова, Р.А., З.М., В.А., М.Д., Еввира Б., заключенията на експертите и
писмените доказателства по делото. Съдът давя вяра на показанията на
постадалата свидетелка С.М., тъй като показанията на същата са последователни,
хронологично точни и непротиворечиви. Св.М. описва подробно и обстойно
извършеното от подсъдимия деяние, като показанията и се подкрепят от
показанията на св.Р.А. и В.А.. Съдът не дава вяра на частчино на показанията на
св.С.А. в частта им, в която същия твърди, че не е имало употреба на сила от
страна на подсъдимия по отношение на пострадалата, тъй като показанията му са
противорочиви, което се установи при проведените очни ставки и се опровергават
от показанията на св.С.М. и Румана А. .
Съдът намира, че фактическата обстановка описана по горе
е установена по несъмнен начин и като взе предвид становището на подсъдимия и
защитата му, които в края на процеса заявяват, че не осповат фактическата
обстановка описана в обвинителния акт.
От правка страна :
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира,че подс.Г.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.149 ал.2 от НК във връзка с чл.149 ал.1 от НК.
От обективна страна : на 14./15.06.2011 г. в гр. Пазарджик,
е извършил действия- опипване по тялото и гърдите и целуване по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст- малолетната С.С.М. /С. З.М./- на 12 години, от
гр. Пазарджик, като блудството е извършено чрез употреба на сила- дърпане за
косата и блъскане.
Налице са всички елементи на
състава на престълението от обективна страна, като е установено, че подсъдимия
е употребил сила дърпане за косата и блъскане.
От субиктивна страна : подс.И. е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително
квалифициращите, и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на
подсъдимият, който е съзнавал, че пострадалата е малолетна и е извършил
блудствени действия с нея . Целта му е била да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст-
малолетната С.М.. Устаноевно е че подс.И. е знаел възрастта на
пострадалата, тъй като когато са били в Германия е водил същата на училище, а
впоследствие е посещавал училището и в гр.Пазарджик .
По наказанието :
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за
неговата индивидуализация.
Съдът
отчете като висока обществената опасност на деянието, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.
Конкретно извършеното деяние от подсъдимия според харкера и спецификата си не е
особено тежко, като се вземе предвид въздействишето, което е оказало върху
психиката на пострадалата свидетелка. Експертизите установяват, че извършеното
по отношение на нея деяние няма да остави трайни следи в псичихното състояние
на пострадалата.
Съдът
прецени като сравнително ниска обещствената опасност на подс.И., същия не е
осъждан и има сравнително добри характеристични данни – няма регистрирани
противообществени прояви .
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и грубото незачитане половата
неприкосновенсот на пострадалото дете.
Като смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства съдът съобрази чистото
съдебно минало и младата възраст на подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства в
случая няма .
При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият И. следва да бъде осъден на две години лишаване от свобода .
С оглед данните за личността на подс.И. и
конкретно извършеното от него деяние съдът счете, че по отношение на него е
приложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Също така съдът счита, че за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието не е
необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване
от свобода. Ето защо съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на подс.И. за изпитателен срок от три години.
При решаването на въпроса за
приложението на чл.66 ал.1 от НК и отлагането на изтърпяването на наказанието
съдът взе предвид тежестта на конкретното деяние извършено от подсъдимия, което
според експертите няма да остави трайни следи в психиката на пострадалата
сдителека М..
По отношение на предявения граждански
иск .
По делото е установено от събраните
доказателства, че в резултат на деянието извършено от подсъдимия И. свидетелката С.М. е
претърпяла неимуществени вреди – болки,
страдания, страх и унижение за
които подсъдимият дължи обезщетение.- чл.45 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалата, причинените и наранявания,
отражение на преживяното върху психиката на свидетелката, съдът определи обезщетение от 2000 лв. Ето защо съдът осъди подс.И. да заплати на З.Г.М.
в качеството и на законен представител на пострадалата С.С.М. сумата 2000 лева,
представляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди, в резалтат на
деянието. За размера от 2000 лева до 3000 лева съдът счете, че искът е
неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед на уважения срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Г.И. да заплати в полза на държавата държавна
такса в размер на 80 лева, платими по сметка на РС Пазарджик .
На основание чл.189 ал.3 от НПК с оглед
изхода на делото съдът осъди подс.Г.И. да заплати в полза на държавата
разноските по делото , от които по сметка на ОД на МВР Пазарджик в размер на
1043, 20 лева и по сметка на РС Пазарджик в размер на 417, 60 лева .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :