Присъда по дело №2264/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260037
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Блага Димитрова Бозова
Дело: 20195530202264
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

                                                     30.10.2020  г.                  град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд      ПЪРВИ наказателен състав

На 30 октомври                                                Година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: БЛАГА БОЗОВА

                                        Съдебни заседатели: 1. Ж.Я.

                                                                                        2. К.С.

 

 

 

Секретар:  МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор: ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия БОЗОВА

наказателно общ характер дело № 2264 по описа за  2019 година

 

 

                                                   П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.И.С. - роден на *** г. в гр. Троян, живущ ***,  българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.05.2016 г., в с. Богомилово, общ. Стара Загора, в условията на опосредствено извършителство - чрез М.И.И., ЕГН **********, с цел да набави за себе имотна облага възбудил у Б.П.Д., ЕГН **********, заблуждение, а именно, че приятел на Д. дължи пари в размер на 6000 /шест хиляди/ лева по сделка с климатици, като с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 6000 /шест хиляди/ лева, поради което на основание чл.209, ал.1, във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимият Р.И.С., ЕГН **********, с посочена по–горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сума размер на 147.51 лв.  (сто четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки), разноски направени на  досъдебното производство.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест чрез Районен съд – Стара Загора пред Окръжен съд – Стара Загора в 15-дневен срок от днес.

 

                                                              

                                                                    СЪДИЯ:

 

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                   1.

         

                                                                                   2.

Съдържание на мотивите

 

 

              

     МОТИВИ към Присъда № 260037 от 30.10.2020 година

     по нохд № 2264/2019 г.

     по описа на Районен съд - Стара Загора:

 

     Обвинението срещу подсъдимия Р.И.С. - роден на *** г. в гр. Троян, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, живущ на семейни начала, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 08.05.2016 г. в с. Богомилово, общ.Стара Загора, в условията на опосредствено извършителство - чрез М.И.И., ЕГН **********, с цел да набави за себе имотна облага възбудил у Б.П.Д., ЕГН **********, заблуждение, а именно, че приятел на Д. дължи пари в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева по сделка с климатици, като с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което се отложи за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият моли в случай на осъдителен съдебен акт да му се наложи условно наказание.

Съдът, след като прецени доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебно следствие доказателства, приема за установено следното:

Р.И.С. е роден на *** г. в гр. Троян, живее в гр.Левски, обл. Плевен, ул.„... I” № 12, българин, български гражданин, с основно образование, живее на семейни начала, има две деца, осъждан е на пробация към времето на извършване на процесното деяние.

Подсъдимият и членовете на семейството му не притежавали недвижими имоти и моторни превозни средства, нямали постоянни доходи /видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние - л. 10 от том първи на ДП/.

 

Свидетелят М.И.И. работил като таксиметров шофьор към „ЕН такси" Стара Загора, 6106. Около година и половина преди настоящия случай, диспечерката на фирмата в която работил, му казала, че има поръчка за близко старозагорско село. Той приел поръчката и потеглил към селото. След като пристигнал в селото поискал номера на клиента от диспечерката и тя му го продиктувала. Свидетелят И. се свързал с него и мъжът се представил като „Янаки" и казал, че се занимава със земи, много пътувал и щял да изкара пари покрай него. Изпратил го до къща в селото, откъдето трябвало да вземе някакъв пакет, който след това оставил до табелата на излизане от гр.Гурково. След този случай „Янаки" няколко пъти звънял на свидетеля И. на личния и на служебния му телефон. През месец май 2016 г. въпросното лице ползвало телефонен номер **********.

В началото на месец май 2016г. в ОД на МВР - Стара Загора била получена информация от Второ РУ - Стара Загора, че там се е явил таксиметров шофьор, който заявил, че вечерта на 04.05.2016 г. срещу 06.05.2016 г., докато бил на работа с него се свързала диспечерката на фирмата, като търсила автомобил, който да отиде до с.Оризово, общ.Чирпан по желание на клиент, който се обадил от телефонен номер ...... При последващ разговор шофьорът бил изпратен от клиента на адрес, за да вземе някакви пари от възрастна жена. Той отишъл на адреса, но тъй като се усъмнил, че става въпрос за телефонна измама, не взел парите и подал информация за случилото се.

На 05.05.2016 г. започнало използването на СРС на установения мобилен комуникатор с цел установяване на самоличността на ползвателя на СИМ-карта с номер ...... Бил установен ИМЕИ кода на ползвания мобилен апарат, с който работила тази СИМ-карта, а именно 355....... По отношение на ИМЕЙ кода било приложено друго СРС с цел установяване самоличността на ползвателя. В хода на проведените оперативно-издирвателни и оперативно-технически мероприятия било установено, че ползвателят на телефона с посочения ИМЕЙ и СИМ-карта е едно и също лице, което на 08.05.2016 г. е ползвало и втори мобилен апарат и СИМ- карта с номер **********. Тези действия са били документирани в изготвените веществени доказателствени средства към досъдебното производство. По безспорен начин е била установена самоличността на лицето, използващо СИМ-карта с номер ..... и мобилен апарат с ИМЕЙ 355...... - Р.И.С., ЕГН **********, представящ се пред свидетеля М.И.И. като „Янаки" в телефонните разговори. Била извършена проверка в базата данни на МВР, при която се установило, че С. имал заявителски материали за извършени от него подобни деяния на територията на цялата страна.

Свидетелят Б.П.Д. ***.

На 08.05.2016 г., около 19.00-19.30 ч., на домашния стационарен телефон на свидетеля Д. - с номер ..., се позвънило. Телефонът вдигнала съпругата му, но тъй като имала тремор на ръцете и не можела да запише това, което искали да й продиктуват, тя дала телефонната слушалка на свидетеля Д.. Мъжът, с когото разговарял възрастният човек, се представил като „Евгени Димитров", който работил в „Технополис". Казал му, че негов /на свидетеля Д./ приятел на име И.Г. ***, е сключил договор за закупуване на климатици, като е дал капаро от 1500 лв. и договорът му изтичал на 08.05.2016 г. Ако не успеел за плати останалата част от сумата нямало да получи климатиците и нямало да му върнат капарото. „Евгени" казал на свидетеля Д., че не можели да намерят И., но тъй като знаел, че са добри приятели се обадил на него, знаейки, че ще му помогне. Свидетелят Д. попитал колко климатици е решил да закупува И.. „Евгени" казал, че иска 5000 лв., за да не загуби правата върху климатиците. По-късно в разговора променил сумата на 6000 лв. Заблуден от „обясненията" на „Евгени", свидетелят Д. му повярвал напълно и се съгласил да помогне на приятеля си, след което „Евгени" му продиктувал два телефона за връзка - ********** и **********. След това свидетелят Д. извадил и преброил парите, които държал в дома си - имал точно 5000 лв. Отишъл до къщата на брат си М.. П.Д., която била в съседство с неговата и взел от него още 1000лв. Така успял да събере цялата искана сума от 6000 лв. Не се обадил на приятеля си И., за да го попита за климатиците, нито защо не си е заплатил останалата сума, както и кога ще му върне парите. След първото обаждане, докато пострадалият събирал парите, „Евгени" няколко пъти му звънил по телефона, за да го пита дали е готов с парите. При един от разговорите поискал данните от личната му карта и тъй като вече бил въведен в заблуждение, свидетелят Д. му ги продиктувал. След като пострадалият събрал сумата от 6000 лв., „Евгени" го попитал в какви банкноти са и той отговорил, че са 100 банкноти с номинал 50лв. и 50 банкноти с номинал 20лв. „Евгени" попитал свидетеля Д. *** и той му обяснил, след което казал, че ще прати негов човек, който да отиде до къщата му и да вземе парите, като уточнил, че „няма какво да говори с този човек и да не брои парите пред него", трябвало само да излезе от къщата и да му ги предаде. След като разбрал, че свидетелят Д. е събрал исканата сума от 6000 лв. и напълно му е повярвал, „Евгени" го попитал дали има още пари в къщи, на което получил отрицателен отговор.

На 08.05.2016 г. вечерта „Янаки" /подсъдимият/ се обадил от телефонен номер ..... на свидетеля М.И.И. и му казал да отиде в с. Богомилово, за да вземе някакъв пакет, като му описал точно откъде трябва да го вземе. Свидетелят И. и друг път бил разговарял по телефона с „Янаки" и го разпознал по гласа. По пътя „Янаки" /подсъдимият С./ го държал на линия или му звънял през няколко минути, докато стигне до мястото. Стигнал до къщата на свидетеля Д., която била в центъра на с. Богомилово, общ. Стара Загора. От нея излязъл възрастен мъж - пострадалият Д., който отишъл до пътната врата. Свидетелят И. му казал „Добър вечер" и му подал телефона, за да говори с „Янаки". След това свидетелят Д. му подал бързо /на свидетеля И./ пакет, увит във вестник, без да му каже нищо. Свидетелят И. взел пакета и тръгнал към таксиметровия си автомобил, който бил паркиран наблизо. Тогава се обадил на свой приятел – свидетелят В.Г.Т., като поискал от него да го закара до град Гурково, тъй като недовиждал и не посмял да пътува сам извън града. Двамата тръгнали с автомобила на свидетеля Т., като малко преди табелата за излизане от гр.Гурково свидетелят И. накарал приятеля си да спре, слязъл и отишъл да остави пакета до табелата, като преди това си взел 400 лв. и още 60 – 80 лв., с които платил курса на колегата си. След около 15 минути му звъннал „Янаки" /С./ и свидетелят И. му казал, че всичко е наред и е оставил пакета на указаното от него място.

Около половин час, след като предал парите на непознатия мъж /свидетелят И./, свидетелят Б.Д. решил да се обади на «Евгени», за да го попита дали е получил парите. Звънил и на двата телефонни номера, които той му бил продиктувал, но телефоните били изключени и никой не му отговорил.

След като не успял да се свърже с «Евгени», свидетелят Б.Д. се обадил на приятеля си И., за да му каже, че той е платил задължението му от 6000 лв. Той му отговорил, че няма такова нещо, че е луд да дава така пари и че са го измамили. Едва тогава свидетелят Д. разбрал, че е станал жертва на телефонна измама. На следващия ден подал сигнал в полицията.

На 20.05.2016 г., около 18.30-19.00ч. „Янаки" /С./ отново позвънил на свидетеля И. от телефонен номер ..... и го попитал дали работи. Свидетелят И. му казал, че ще гледа мач и с това разговорът приключил.

На 20.05.2016 г., в периода от 19.50 ч. до 22.51 ч., поради настъпила неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата и на основание чл. 161, ал.2 от НПК, е извършено претърсване и изземване в къща, находяща се в град Левски, обл. Плевен, ул."... I" № 12, обитавана от подсъдимия Р.И.С., ЕГН **********. При него бил открит и иззет мобилния телефон „Нокия" с IMEI 355 218/05/5… и IMEI 355 218/05/.. със СИМ карта с № ....., от който са провеждани разговори със свидетеля М.И.. От приложената на л.44 от том втори на ДП разпечатка от „Теленор България" ЕАД за СИМ карта с № ..... може да се проследи детайлно по часове движението на С. през различни населени места до гр.Гурково, в района на който свидетеля И. е оставил пакета, получен от пострадалия. Това доказва по безспорен начин авторството на деянието, механизма на извършването му, движението на обвиняемия на инкриминираната дата.

Протоколът, с което е извършено това действие по разследване, е одобрен с Определение от 21.05.2016 г. по ЧНД № 1286/2016 г. по описа на PC - Стара Загора.

На същата дата - 20.05.2016 г. от 22.55 ч. до 23.26 ч. е бил извършен оглед на местопроизшествие в гр. Левски, при който са иззети З броя мобилни апарати, З броя СИМ карти /л.64-66 от том първи на ДП/. С Определение от 21.05.2016 г. по ЧНД № 1285/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, протоколът, с което е извършено това действие по разследване - изземване, е бил одобрен.

На 21.05.2016 г. в периода от 14.20 ч. до 15.45 ч. е било извършено претърсване и изземване от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, бул.»Патриарх Евтимий» №86, вх.0, ет.2, ап.Ю, обитаван от свидетеля М.И.И., при което са намерени описаните в протокола вещи /л.48-49 от том първи на ДП/. С Определение от 21.05.2016 г. по ЧНД № 1289/2016 г. по описа на - Стара Загора, протоколът, с което е извършено това действие по разследване, е бил одобрен.

На 21.05.2016 г. е било извършено разпознаване от страна на свидетеля Б.П.Д. на лицето, на което е предал сумата от 6000 лв. на 08.05.2016 г. Същият не е разпознал свидетеля М.И.И..

На 21.05.2016 г. Р.И.С. е привлечен в качеството на обвиняем по чл.209, ал.1 от НК и е задържан.

С Определение № 873/22.05.2016 г. по ЧНД №1290/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, по отношение на Р.И.С. е взета мярка за неотклонение «Задържане под стража», потвърдена с Определение № 360/27.05.2016 г. по ВЧНД № 1146/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора.

С Определение № 1287/04.08.2016 г. по ЧНД № 2104/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, мярката за неотклонение на С. е изменена в «Домашен арест». Определението е протестирано и е отменено с Определение № 529/10.08.2016 г. по ВЧНД № 1201/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора, с което е потвърдена взетата по отношение на Р.И.С. мярка за неотклонение «Задържане под стража».

С Определение № 1544/06.10.2016 г. по ЧНД № 2793/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, е оставено без уважение искането на С. за изменение на мярката за неотклонение «Задържане под стража» в по-лека. Това определение е потвърдено с Определение № 637/12.10.2016 г. по ВЧНД № 1233/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора.

С Определение № 1762/08.11.2016 г. по ЧНД № 3299/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, е потвърдена взетата по отношение на С. мярка за неотклонение «Задържане под стража».

С Определение № 2018/21.12.2016 г. по ЧНД № 3844/2016 г. по описа на PC - Стара Загора, е била потвърдена взетата по отношение на С. мярка за неотклонение «Задържане под стража». Това определение е потвърдено с Определение № 866/12.10.2016 г. по ВЧНД № 1287/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, изисканата информация от мобилните оператори по реда на чл.159а от НПК, протоколите за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, изготвените веществени доказателствени средства във връзка с използваните специални разузнавателни средства. Преценени в съвкупност, събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, подкрепят обвинението срещу Р.И.С..

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от: - признания в хода на съдебното следствие; - приетите като писмени доказателства справки за съдимост; - показанията в съдебно заседание дадени от свидетелите М.И., И.И., В.Т. и прочетените и приобщени техни показания дадени в хода на досъдебното производство. Последните бяха прочетени, тъй като свидетелите заявиха, че с оглед изминалия некъс времеви период не помнят добри и в цялост събитията, за които им се задаваха въпросите. След прочита на показанията им от досъдебната фаза свидетелите поддържат изцяло прочетените показания; - прочетените показания на свидетелите Б.Д. и А.Н. дадени на досъдебното производство; -протоколите и другите документи, приложени към досъдебно производство № 8245 зм – 394/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – Стара Загора, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: ТОМ I: разпореждане на ОД на МВР – Стара Загора от 21.05.2016 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.05.2016 г.; протокол за разпит на обвиняем Р.И.С. от 21.05.2016 г.; декларация за семейно и материално положение на Р.И.С.;*** от 21.05.2016 г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 21.05.2016 г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 21.05.2016 г.; определение № 873/22.05.2016 г. по ч.н.д. № 1290/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол № 360/27.05.2016 г. по в.ч.н.д. № 1146/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора; протокол за претърсване и изземване от 21.05.2016 г.; определение от 21.05.2016 г. по ч.н.д. № 1289/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол за обиск и изземване от 21.05.2016 г.; определение от 21.05.2016 г. по ч.н.д. № 1287/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол за обиск и изземване от 21.05.2016 г.; определение от 21.05.2016 г. по ч.н.д. № 1288/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол за оглед на местопроизшествие от 20.05.2016 г.; определение от 21.05.2016 г. по ч.н.д. № 1285/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол за претърсване и изземване от 20.05.2016 г.; определение от 21.05.2016 г. по ч.н.д. № 1286/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; удостоверение за настоящ адрес на Р.И.С.; договор за телекомуникационни услуги от 22.10.2014 г. и касов бон и приложения към него; удостоверение за раждане № 650927/25.04.2006 г.; удостоверение за раждане № 531826/17.10.2003 г.; протокол № 2491 по дело № 217/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора; разпореждане № 3825/12.07.2016 г. по ч.н.д. № 1822/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; медицинска справка на Р.И.С., ведно с приложения към нея; албум за посетено местопроизшествие от 20.05.2016 г. и от 21.05.2016 г.; ТОМ II: определение от 04.08.2016 г. по ч.н.д. № 2104/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол № 529/10.04.2016 г. по в.ч.н.д. № 1201/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора; постановление на РП – Стара Загора от 07.09.2016 г.; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 29.08.2016 г.; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 27.09.2016 г.; справка от „БТК“ ЕАД от 25.07.2016 г.; справка от „Мтел“ ЕАД от 22.07.2016 г.; справка от „Теленор България“ ЕАД от 22.07.2016 г.; разпореждане № 5282/09.09.2016 г. по ч.н.д. № 2554/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; справка от „БТК“ ЕАД от 19.09.2016 г.; справка от „Мтел“ ЕАД от 17.09.2016 г.; справка от „Теленор България“ ЕАД от 21.09.2016 г.; разпореждане № 5284/09.09.2016 г. по ч.н.д. № 2556/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; справка от „БТК“ ЕАД от 19.09.2016 г.; справка от „Мтел“ ЕАД от 17.09.2016 г.; справка от „Теленор България“ ЕАД от 20.09.2016 г.; известие за доставяне; протокол от 06.10.2016 г. по ч.н.д. № 2793/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол № 637/12.10.2016 г. по в.ч.н.д. № 1233/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора; определение № 1762/08.11.2016 г. по ч.н.д. № 3299/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; постановление на РП – Стара Загора от 17.01.2017 г.; определение № 2018/21.12.2016 г. по ч.н.д. № 3844/2016 г. по описа на РС – Стара Загора; протокол № 866/30.12.2016 г. по в.ч.н.д. № 1287/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора; ТОМ III: постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03.02.2017 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 23.02.2017 г.; - изготвените на досъдебното производство веществени доказателствени средства.

   Доказателствата са убедителни и непротиворечиви. Съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, тъй като няма доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, а следва да ги ползва за база за изводи от съставомерен характер.

 

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 08.05.2016 г., в с.Богомилово, общ.Стара Загора, в условията на опосредствено извършителство - чрез М.И.И., ЕГН **********, с цел да набави за себе имотна облага, възбудил у Б.П.Д., ЕГН **********, заблуждение , а именно, че приятел на Д. дължи пари в размер на 6000 /шест хиляди/ лева по сделка с климатици, като с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева.

Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Вследствие на въвеждането и поддържането на заблуждението у пострадалия Б.П.Д. се е формирала неправилна, невярна представа относно основанието, въз основа на което ще се осъществи имущественото разпореждане с процесните парични средства. Същият е действал със съзнанието, че с предаването на сумата от 6000 лв. ще помогне на свой приятел да изплати задължението си по сделка с климатици. Това убеждение, тази невярна представа го е накарала да вземе решение за разпореждане с предмета на престъплението - сумата от 6000лв. Мотивиран от информацията, получена при телефонните разговори с подсъдимия /представяйки се с името „Евгени Димитров"/, който го е въвел в заблуждение, той е извършил акт на фактическо разпореждане - предал е парите на свидетеля И. с убеждението, че помага на приятеля си. Престъпният резултат - имотната вреда - е в пряка причинно- следствена връзка с извършеното от обвиняемия деяние. Вредата е пряко следствие от имущественото разпореждане, а разпореждането е следствие от неправилната представа на пострадалия относно основанието за разпореждането, като деянието, елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, е окончателно довършено с предаването на парите на свидетеля М.И., тъй като от този момент те са излезли от патримониума на пострадалия и за него е настъпила имотната вреда.

Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл и користна цел - да набави за себе си имотна облага. Наличието на пряк умисъл се установява по несъмнен начин от факта, че подсъдимият е знаел точно какви действия трябва да извърши, за да бъде измамата на пострадалото лице успешна. При проведените телефонни разговори с пострадалия, а след това и със свидетеля М.И. /представяйки се пред пострадалия с името „Евгени Димитров", а пред свидетеля И. - с името „Янаки"/, С. успял да убеди възрастния човек, че действа от името "на негов приятел, който е в нужда и разчита на помощта му. Именно под въздействие на думите му и желанието си да помогне, у свидетеля Д. се е формирала невярната представа, че сумата от 6000 лв. е необходима на приятеля му да изпълни задължението си по сделката с климатици. След явяването на свидетеля И. пред дома му той е предал парите, с което за него е настъпила имотна вреда в размер на 6000 лв.

От изготвените веществени доказателствени средства е безспорно, че именно подсъдимият е инициатор и изпълнител на деянието - въвеждане в заблуждение на свидетеля Д. чрез словесната комуникация по телефона, при която е изложил неверни твърдения пред възрастния човек с цел да го мотивира да помогне на приятеля си, като за получаването на пратката /парите/ е използвал свидетеля И., изпращайки го на посоченото от самия него място в с. Богомилово, без да му обясни за каква пратка става въпрос.

Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението „измама" - това, че е извършител на престъпно деяние, използвайки лице – свидетелят М.И.И., което е изпратил на адреса в с. Богомилово под предлог, че е клиент за извършване на таксиметрова услуга. Той е искал целял е настъпването на престъпния резултат - причиняване на имотна вреда на пострадалия, както и получаване на имотна облага, като е съзнавал неизбежността на настъпването на имотната вреда. Пред пострадалия и пред свидетеля М.И.И., подсъдимият се е представял с различни имена - Евгени Димитров" /пред пострадалия Б.Д. и „Янаки" - пред свидетеля М.И./. Посредственото извършителство е едната от двете форми на извършителството - когато деецът осъществява изпълнителното деяние на съответното престъпление посредством поведението на друго лице което е наказателно неотговорно за това престъпление, защото е невменяемо или пък е действало по непредпазливост, случайно и т.н. В конкретния случай се касае за проявена непредпазливост от страна на свидетеля М.И. във връзка с действията, извършени от него по повод възложената му „работа" от Р.И.С. по вземане на пакета от пострадалия, т.е. той не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици на деянието, но е могъл да ги предвиди. С. след като е въвел в заблуждение пострадалия, е използвал свидетелят И. за получаването на имотната облага, с което деянието е било довършено.

Подсъдимият е извършител на престъплението, тъй като чрез действията си, а именно телефонни обаждания към свидетеля Б.П.Д., представяйки се с името „Евгени Димитров" е възбудил у Д. заблуждение относно обстоятелството, че  приятел на Д. трябва да плати сумата от 6000 лв. по сделка с климатици, чрез последващи обаждания на свидетеля М.И.И., представяйки се с името „Янаки" и изпращането му на адреса, без да го информира за какво става въпрос, е успял да мотивира пострадалия да се разпореди със сумата от 6000 лв. чрез предаването й на свидетеля И. с цел да се облагодетелства и да си набави неправомерно парични средства.

От субективна страна, С. е осъществил състава на престъплението при форма на вина «пряк умисъл» по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието си искал е настъпването на обществено опасните последици и е целял настъпването им.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК,  предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът не отчете наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Съдът, отчете високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително висока степен на обществена опасност на дееца, предвид обремененото съдебно минало и проявената престъпна упоритост.

Съдът отчете като:

- смекчаващи вината обстоятелства – признания; сравнително затруднено материално положение - видно от декларацията приложена на досъдебното производство; - отегчаващо отговорността обстоятелство - не малък размер на съставомерни вреди.

Отчитайки горното и на основание чл.209 ал.1 от НК съдът определи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под средния размер, а именно - лишаване от свобода за срок от две години, лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият има жена и две деца, за които следва да полага грижи. Подсъдимият досега не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода и неприлагането на условното осъждане в случая би било прекалено използване на наказателната репресия. С оглед обществената опасност на дееца, която съдът определя като не ниска към средна /предвид съдебното минало в справката за съдимост/ и високата степен на обществена опасност на деянието, съдът определи размер на изпитателния срок в средния законоустановен.

На основание чл.189 ал.1 от НПК, с оглед изхода на делото, подсъдимият бе осъден да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сума в размер на 147.51 лв.  представляваща направени разноски на досъдебното  производство.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

    

  СЪДИЯ: