№ 1489
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110210334 по описа за 2023 година
, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ,,Б.“ ООД срещу електронен фиш №
********** на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройство, с който на основание чл.187а, ал. 2,
т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност издадения електронен фиш, като се
навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по установяване и санкциониране на административното нарушение,
по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли се съда са
постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш на
Агенция ,,Пътна Инфраструктура“. Иска се присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв.
В съдебно заседание пред Софийски районен съд, жалбоподателят
редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба-
становище от процесуален представител на жалбоподателя, в която се излагат
твърдения за незаконосъобразност на процесния електронен фиш и се иска
неговата отмяна; поддържа се искането за заплащане на разноски по нарочен
списък за това.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска потвърждаване на
1
ЕФ. Подробно аргументира в допълнително становище тезата си. Желае
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди наличния доказателствен материал и прие за
сведение становищата на страните, намери следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.02.2021г. в 10:53 часа е извършена проверка от АПИ, завършила с
констатация за установено нарушение №
BB9D8A052A1637EDE053011F160A988A с пътно превозно средство /ППС/
влекач „Р.“, регистрационен номер ..., с технически допустима максимална
маса на състава 19 000, брой оси 2, екологична категория „ЕВРО 5“, в
движение с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път
А-6 км 50+427, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За посоченото ППС е извършена преценка за
частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427, а собственик, на когото е
регистрирано ППС, е "Б.“ ООД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Фактическата обстановка се констатира от електронния фиш,
статичните изображения във вид на снимков материал, справка за
собственост на МПС както и останалите материали по делото. Съдът прецени
писмените доказателства като събрани и приобщени по предвидения в закона
ред, и ги кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения
срок срещу подлежащ на оспорване административен акт.
По същество, същата е основателна.
С електронния фиш се установява да е наложена имуществена санкция
за неизпълнение на задължението, установено в чл. 102, ал. 2 от ЗДвП:
собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса. Нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
2
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Тази разпоредба се допълва от текста на
чл. 187а от ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал.
3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя (каквото е процесното) се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на
същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата
алинея в размер на 2500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
Правната норма на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН постановява, че за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон.
Съобразно сочената по-горе норма на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, не е
налице възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение;
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН,
/впоследствие - издадено наказателно постановление/, не и да се съставя
електронен фиш. Същото следва и от анализ на разпоредбата на на чл. 189ж,
ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10,
тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за
съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице.
По аналогия - за нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение
3
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, доколкото тук се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват
и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, ако те отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Тази разпоредба, освен че не
предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, визира възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б,
за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Затова тя би била приложима както в случаите на издаване на електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Горното е вярно и по отношение на нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Първата от тях постановява, че при
изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в; втората - че
АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
4
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в,
ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е
изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от
нарушенията се отнасят.
По тези съображения съдът достига до правен извод за това, че в
настоящия случай не е налице изрична законова разпоредба, която предвижда
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. Недопустимо е волята на законодателя да се извлича по
тълкувателен път чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП.
Воден от изложеното до тук, съдът намира, че електронният фиш
следва да бъде отменен, тъй като е издаден незаконосъобразно, без да е
необходимо да се изследва, спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН,
правилно ли е наложено наказанието по вид и размер, както и намира ли
приложение институтът на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В този смисъл на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
660 лв.. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано
възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройство, с който на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179,
5
ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати в полза на
жалбоподателя сумата от 660 лв., представляваща сторени в производството
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6