№ /31.03.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА адм. д. № 149 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).
Образувано е по жалбата на М.А.П. от гр. Варна срещу Решение № 2-1885/03.11.2020 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията).
Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно, тъй като с Решения №
№ 2-1301/10.05.2018 година и 2-1550/29.01.2019 година Комисията е установила
принадлежността му към органите на Държавна сигурност
и на Военното контраразузнаване. Твърди, че с оспореното решение Комисията се е
произнесла за трети път при липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не изпраща представител.
Ответникът - Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, не изпраща представител. В писмени становища излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
С писмо от 03.09.2020 година председателят на Комисията е изискал от министъра на отбраната списък на лицата чл. 3, ал. 1, т.т. 15, 26 и 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – началникът и заместник-началниците на отбраната, командващият, заместник-командващият и началникът на щаба на Съвместно командване на силите, командирите, заместник-командирите и началниците на щабове на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили, главните секретари, генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на изпълнителната власт, други длъжности, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър председателя.
С писмо от 14.09.2020 година министърът на отбраната е
изпратил списък на лицата по чл.
3, ал. 1, т.т. 15, 26 и 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Въз основа на документи от щатен служител, който е ръководил жалбоподателя, регистрационна бланка и съдържащите се в личното и работно дело ІА-573, картон обр. 1, приложени в административната преписка, с Решение № 2-1885/03.11.2020 година на Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – Държавна сигурност и Военното контраразузнаване – доверено лице, агент. В решението е посочено, че лицето заема длъжността военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз от 23.06.2019 година.
Решението е връчено на жалбоподателя на 02.12.2020 година, поради което подадената на 14.12.2020 година жалба е в срока по чл. 149 от АПК, вр. чл. 29, ал. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
С Решения № № 2-1301/10.05.2018 година, връчено на жалбоподателя на 14.05.2018 година и 2-1550/29.01.2019 година, връчено на жалбоподателя на 31.01.2019 година Комисията е установила принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност и Военното контраразузнаване – доверено лице, агент, въз основа на същите документи.
От представените в административната преписка писмени доказателства не се установява Решение 2-1301/10.05.2018 година на Комисията, което е първо постановено, да е оспорено, поради което съдът приема, че същото представлява стабилен административен акт. С влязлото в сила решение Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и в същото качество, поради което въпросът за принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен с влязъл в сила административен акт.
Комисията има правомощието да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.
Конкретният случай не е такъв. Принадлежността на жалбоподателя е установена и обявена въз основа на едни и същи доказателства, в едни и същи служби и в едно и също качество. Както документите, така и установяването са идентични с посочените по горе две решения на Комисията.
С оглед на горното съдът намира, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с второ и трето решение, обявяващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства.
В оспореното решение посочените документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1, са идентични с тези, въз основа на които е взето Решение № 2-1301/10.05.2018 година на Комисията, което не е оспорено и стабилитетът на административния акт, в обективните си и субективни предели, прави нищожно всяко последващо произнасяне на Комисията.
Предвид горното постановеният административен акт е нищожен, на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2-1885/03.11.2020 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по жалбата на М.А.П., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ :