Р Е Ш Е Н И Е
№......... 22.07.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 3 юли 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 3360 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД твърди в исковата си молба, че е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5061/2017 г. по описа на
Районен съд-Стара Загора, която била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК. Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение, е подписан Договор
за кредит „Бяла карта" с № 459755 от 17.03.2016 г. между ,Аксес Файнанс" ООД
като Кредитор и Д.Г.И.
като Кредитополучател. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.
5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение №
2 от 3ПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали било сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК
********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********,
по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С
подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължило да предостави
на Д.Г.И. револвиращ
кредит в максимален размер на 200.00 лв., под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3 (1) от
договора е предоставена субективната възможност на Кредитополучателя по всяко
време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка
настъпването на падежа, съобразно чл. 3 (2) от договора зависел изцяло от
поведението на Кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият
усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.
В
договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните
са се съгласили да бъде увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за
кредит „Бяла карта" № 459755
от 17.03.2016 г.
както следва: Анекс от 23.06.2016 г., с който кредитният лимит бил увеличен на
400.00 лв.
Заедно
с подписване на договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт
Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния
размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 2
към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Твърдят, че Д.Г.И.
е усвоил сума в общ размер на 400.00 лв. от предоставения кредитен лимит, като
дължимата към настоящия момент главница е в рамер на
399.53 лв.
Върху
усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент,
инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в
настоящия случай същата била в размер на 39,00 лв.,
за периода от 22.03.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта
до 06.11.2016 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Страните
са договорили, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се
задължава да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва
договор за поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - от
6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. В конкретния случай на Кредитополучателят е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
119.85 лв.
Разпоредбите на договора
за кредит, предвиждат следното: Ако кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, Ответникът дължи на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В настоящия случай
Д.Г.И. дължи разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
200.00 лв.
Следва да се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Поради трайната забава и
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е
обявена на 06.11.2016 г. Считано от тази дата
Д.Г.И. дължал заплащането на лихва за
забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на
29.78 лв. за периода от 06.11.2016 г. - датата на настъпване и
респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 31.08.2017 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД има следните вземания срещу Д.Г.И.: 399.53 лв. главница, 39 лв.
за периода 22.03.2016 г - 06 11.2016
г., сумата 119.85 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, сумата 29.78 лв.
лихва за забава от 06.11.2016 до 31.08.2017 г., ведно със законна лихва от
21.08.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират за направените по
настоящото и заповедно производство разноски.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника Д.Г.И., в който заявява, че оспорва изцяло по
основание и размер исковите претенции.
Ищецът
обосновавал активната си легитимация на основание сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 13.07.2017
г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и ,Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането
било прехвърлено в полза на ,Лгенция за контрол на просрочени задължения"
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съдебната
практика приемала, че направено изявление за предсрочна изискуемост в хода на
съдебното производство, чрез връчване на ИМ и приложенията, не следва да се
пренебрегва, и че връчването им санира липсата на уведомление за цесия. В
случая обаче, книжата по делото се връчвали на назначен особен представител на
ответника, осъществяваш процесуално представителство. Последният не разполагал
с правомощия да приема материално правни изявления, за които законът изиска да
достигнат лично до длъжника или упълномощено от него лице.
Ищецът
твърдял в ИМ, че на 06.11.2016 г. е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, поради изпаднала забава в плащането на минимална погасителна вноска с
повече от 10 дни. Това е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на
основание чл.21 ал.1 от кредитния договор, като обявяването и се извършва по
някои от начините, посочени в чл.27,
а не настъпвала автоматично, както сочел ищеца. По делото не
били представени доказателства за извършено уведомление по чл.27 от договора.
За
настъпването на автоматична предсрочна изискуемост били предвидени други
условия -тези по чл.21 ал.2 от договора, твърдения за които няма в ИМ.
В
условията за прекратяване на договора /раздел VIII/ било предвидено, че същият
се прекратява след като е обявен за предсрочно изискуем, но и при условието да
са погасени всички задължения на Кредитополучателя /чл.23, ал1
т4/ Имайки предвид това условие, след като ищецът твърдял, че ответника
не е погасил задълженията си по картата, процесният договор не се явява
прекратен на това основание. Не били налице доказателства за наличие и
останалите условия за прекратяване посочени в чл.23 ал.1, т.1,2,3,5 и 6.
В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 39 лв., за
периода от 22.03.2016 г. датата на първата транзакция по кредитната карта до
06.11.2016 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Поради липса на
доказателства, за това кога е извършена първата транзакция, както и за това как
е опредЕ.датата на настъпилата предсрочна изискуемост, оспорва тази претенция
по размер.
Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението,за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същият дължал на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец,
поради което на Кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 119.85 лв. Твърди, че уговорена по този начин
тази неустойка е в отклонение на функциите й предвидени в чл, 92 ЗЗД, поради което същата била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД Законът
давал воля на страните свободно да определят съдържанието на договора, но това
съдържание не можело да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Уговарянето на поръчителство, като допълнително
обезпечение при настъпване на забава в плащанията било в противоречие с чл. 33,
ал.1 Закона за потребителския кредит, според, която разпоредба кредиторът имал
право само на лихва върху платената в срок сума за времето на забавата, а по
ал. 2 - само законната лихва. В конкретния случай, от начина по който било
уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител, можело да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни,
като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен
срок. информация. Характерът на информацията е свързан и с получаване на
информация от различни държани институции / трудова заетост, трудов стаж и
трудово възнаграждение, кредитна история, свързана със справка от БНБ/.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им водело до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай,
че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият бил длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал
на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на
2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120
лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В настоящия случай, Д.Г.И. дължал разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 200 лв.
Договорната клауза,от която произтича тази претенция също противоречи на чл.
33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Поради това уговорката, от която произтича
вземането за такса за разходи била нищожност. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на чл. 10а, ал, 4 ЗПК, която също е с императивен характер.
Кредиторът можел да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
С
протоколно определение от 28 май 2019 г. съдът е конституирал „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, като трето лице помагач на страната на
ищеца.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 5061/2017 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3333 от 11.09.2017 г.
по чл. 410 от ГПК, с която Д.Г.И. е осъден да заплати на ищеца сумата 399,53
лева за главница, по договор за кредит №459755/17.03.2016г., сумата 39 лева
договорна лихва от 22.03.2016г. до 06.11.2016г., сумата 119,85 лева неустойка
за неизпълнение на задължение от 06.04.2016г. до 06.11.2016г., сумата 200 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране от 06.04.2016г. до 06.11.2016г., сумата 29,78 лева лихва от 06.11.2016г. до
31.08.2017г., законна лихва от 07.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, срещу която длъжникът е подал възражение.
Видно
от Договор за кредит „Бяла карта” от 17.03.2016г.,
същият е сключен между „Аксес Файнанс" ООД като Заемодател и Д.Г.И. като Заемател. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Не се спори, че между „Аксес Файнанс" ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 13.07.2017 г., по силата, на който вземането е
прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В
настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „Аскес Файнанс" ООД
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да уведомява от тяхно
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
11.11.2016 г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните приложение
№ 1, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Ето защо,
съдът намира, че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на предходния
кредитор всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл съобщението,
извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици.
С
решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и
в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това
решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Към настоящата искова молба е
приложено Уведомление от „Аксес Файнанс” ООД чрез Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. Препис от приложените към исковата молба
доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената
цесия са връчени на ответника в хода на
производството чрез назначения особен представител, тъй като длъжникът Д.Г.И.
не е намерен нито в хода на заповедното производство, нито на исковото такова,
на посочените от него самия в договора адрес, както и в справката по Наредба №
14/18.11.2009 г. Следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване за
извършената цесия. Поради това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЛЪЖЕНИЯ” ООД се явява кредитор на Д.Г.И.. По делото не е спорно,
че ответникът не е изплатил задължението си за сумата 399,53 лева за главница,
по договор за кредит №459755/17.03.2016г., сумата 39 лева договорна лихва от
22.03.2016г. до 06.11.2016г., сумата 29,78 лева лихва от 06.11.2016г. до
31.08.2017г., законна лихва от 07.09.2017 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3333 от 11.04.2017
по ч.гр.д. № 5061/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск в тази част е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът
намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката и разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита е
неоснователно.
Съдът
счита, че предявеният установителен иск относно претендираната неустойка в
размер на 119.85 лв. и за сумата от 200 лв. такси за извънсъдебно събиране
следва да бъде отхвърлен поради нищожност на посочените клаузи в договора за
кредит.
Според
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
В
конкретния договор за кредит „Бяла карта“ било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, същият се задължава в тридневен срок след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, както и
конкретно посочени доказателства за неговата финансова надеждност /чл. 16, ал.1
от Договора от 17.03.2016 г./. Съгласно разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху платената в срок
сума за времето на забавата, а по ал. 2 – само законната лихва.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Характерът на
информацията е свързан и с получаване на информация от различни държани
институции / трудова заетост, трудов стаж и трудово възнаграждение, кредитна
история, свързана със справка от БНБ/. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно
от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Съдът намира, че
уговорената парична неустойка, няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така
и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на
поръчител.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на
сумата по кредита съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 200 лв.
противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията на ищеца сочат, че уговорената
предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено забавата на
длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
/чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, валидността на уговорката, от която произтича
вземането за такса за разходи в размер на 200 лв., води до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. Кредиторът може да събира само такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит
/чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се направи
несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че договорената неустойка по договора за заем е в
противоречие със закона, добрите нрави и заобикаля закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този
размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя.
Клаузата за такси за извънсъдебно събиране на кредита от своя страна се намира
в противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът, счита, че
предявеният установителен иск в тази част следва да бъде отхвърлен.
На
осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски
по делото в размер на 221.25 лв./ 50 лв. юриск. възнаграждение, ДТ – 25 лв. и
възнаграждение за особен представител – 300 лв./, съобразно уважената част от
иска и разноските направени в заповедното производство в размер на 75 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Г.И., ЕГН ********** ***, п.к. 6000, ул. „Архитект Христо Димов”
№ 34, ет.7, ап.20/с назначен особен представител адв. Е.Б.Б. ***/, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. „Мецанин“ /съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. „Мецанин“ –юриск.
Н.С./, сумата от 399,53 лева за главница, по договор за кредит №459755/17.03.2016г.,
сумата 39 лева договорна лихва от
22.03.2016г. до 06.11.2016г., сумата 29,78
лева лихва от 06.11.2016г. до 31.08.2017г., законна лихва от 07.09.2017 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 3333 от 11.04.2017 по ч.гр.д. № 5061/2017 г. по описа на РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Д.Г.И.,
ЕГН ********** ***, п.к. 6000, ул. „Архитект Христо Димов” № 34, ет.7, ап.20/с
назначен особен представител адв. Е.Б.Б. ***/, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, ет. „Мецанин“- юриск. Н.С., направените в настоящото производство
разноски в размер на 221,25 лв., и
разноските направени в заповедното производство в размер на 75 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу Д.Г.И.,
ЕГН ********** ***, п.к. 6000, ул. „Архитект Христо Димов” № 34, ет.7, ап.20/с
назначен особен представител адв. Елена Б.Б. ***/ за неустойка в размер на 119.85
лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в размер на 200
лв., като неоснователен.
Решението
е постановено с участието на третото лице-помагач Агенция за събиране на вземанията ЕАД гр. София, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт ет. 2,
офис 4,
Сумите следва да постъпят по сметка:
IBAN ***,
БАНКА „Юробанк България” АД /”Пощенска банка” АД/
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: