П
Р И С Ъ
Д А №
Гр.Сливен, 26.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април, пред две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АНГЕЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:И.К.
Я.Д.
при участието на секретаря М.Т. и в
присъствието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
НОХД № 128 по описа на съда за 2012 г.,
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Щ.Т.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
понастоящем в затвора – гр.Бургас, българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
не работи, неосъждан, ЕГН- **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2012 г., в с.Ч., общ.С. умишлено умъртвил Д. И.
*** години, с ЕГН- **********, поради което и на основание чл. 115 от НК, вр. с чл. 373 ал.2
от НПК, вр. с
чл. 54 от НК и чл. 58а ал.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като така определеното
наказание НАМАЛЯВА с една трета, до
размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание и чл. 60 ал.1, вр.
с чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на
наложеното наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да се търпи в затворническо общежитие от ЗАКРИТ
ТИП.
На основание чл.59
ал.1 т.1 от НК, ПРИСПАДА от така наложеното на подс. Г.Щ.Т. наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение ”ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, а именно от 31.01.2012 г. до
привеждане в изпълнение на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Щ.Т. с установена по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на
гражданските ищци И.Д.Т. с ЕГН- **********, А.Д.Т. с ЕГН- **********, Ж.Д.Т.
с ЕГН- ********** и В.Д.Т. с ЕГН- **********,
четиримата от с.Ч., общ.С., настанени в
ЦНСТ към КСУДС-с.Асеновец, представлявани от особения представител и повереник адв. Т. ***, по 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/
за всеки от тях, която сума представлява
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Щ.Т. с установена по-горе самоличност ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт ВСС на Република България
направените по делото разноски в размер на
150 лв., както и сумата 8000 лв., представляваща държавна такса върху
уважените гражданските искове.
Веществените доказателства,
представляващи два броя детски дънкови якета с червеникаво-кафяви
петна по тях, запечатани в хартиен плик с лепенка № 07151; калъфка от
възглавница със зацапвания по същата, запечатана в хартиен плик с лепенка № 07152,
като вещи без стойност ДА СЕ УНИЩОЖАТ
след влизане в сила на присъдата.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред
Апелативен Съд – гр. Бургас, в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т И В И
Към присъда № 19/26.04.2012г по
НОХД № 128/2012г на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод внесения
от Окръжна Прокуратура –Сливен обвинителен акт п.д. № 18/2012г против Г.Щ.Т.
за престъпление по чл. 115 от НК.
Производството пред СлОС е
по реда на глава ХХVІІ от НПК- с проведено съкратено съдебно следствие пред първа
инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за
виновен по него и осъден. Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно
изяснена и се признава от подсъдимия, поради
което основния въпрос е за вида и размера на наказанието. Намира за смекчаващите вината обстоятелства
самопризнанието на подсъдимия, неговото съжаление и разкаяние за стореното,
чисто му съдебно минало и процесуалното
му поведение по време на предварителното разследване. Като отегчаващи вината обстоятелства счита
механизма на извършеното деяние, а именно, нанесени множество удари по главата,
които са довели до тежка черепно-мозъчна травма, като
престъплението е извършено в присъствието на четирите им мололетни
деца на пострадалата. Обвинението акцентира
и на неговото агресивно поведение
под влияние на употребения алкохол, т.е. има лоши характеристични данни. Освен
това, деянието било с изключително висока степен на обществена опасност, тъй
като се касае за отнемане на човешки живот.Обвинението пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в разпоредбата на
чл.115 от НК, като на основание чл. 58а ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, като
подс. Т. изтърпи ефективно наказание лишаване от
свобода около 10 години при първоначален строг режим, в затворническо общежитие
от закрит пит. По отношение на предявените граждански искове, счита същите за
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат
уважен в пълен размер. На децата били нанесени тежки травми за цял
живот, поради което трябвало да бъдат справедливо възмездени за претърпените
неимуществени вреди от престъплението.
В с.з. съдът прие за разглеждане четири
граждански иска и конституира като граждански ищци в наказателното
производство наследниците на починалата Д. И.Т.- нейните четири малолетни деца
– И.Д.Т., А.Д.Т., Ж.Д. Т. и В.Д.Т..,
които не се явяват лично в с.з.. Чрез своя повереник адв. К. *** молят да
бъдат приети за разглеждане предявените
от тях граждански искове за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв за всяко дете и да бъдат
конституирани като граждански ищци в процеса. Претендират за заплащане на
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на тяхната майка.
В с.з. подсъдимият лично
и чрез служебния си защитник не
оспорва обвинението и прави признание по реда на чл. 371 т.2 от НПК, т.е.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изказва
искрено съжаление за стореното и се разкайва за извършеното престъпление.
Счита, че наказанието следва да се определи при приложение на разпоредбата на
чл. 58 а ал.1 от НК , като бъде
редуцирано с 1/3 и съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, искрено съжаление за
стореното, самопризнание и най-вече оказаната първа помощ на пострадалата, веднага след извършване на
деянието. Счита, че гражданските искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.
От анализа на събраните и проверени
в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенски окръжен съд
приема за установено от фактическа
страна, следното:
Подсъдимият Г. Щ.Т.
е роден на ***г***, на 34 години. Живее
в с.Ч., общ.С., ул.”8. м.”*, български
гражданин, неграмотен, неженен , не работи,
неосъждан.
Същият живеел на семейни начала
заедно с постр. Д. И.Т., като от съвместното им
съжителство са родени четири деца-И.Д.Т., роден на ***г, А.Д.Т., роден на ***г
и близнаците В.Д.Т. и Ж.Д.Т., родени на ***г. И четирите деца не са припознати от подсъдимия.
През декември 2011г той заминал да работи в Гърция, но тъй като не
успял да си намери работа, се върнал в България на 20.01.2012г, като в този
момент разполагал с парична сума
между 400-500лв.
След като се върнал у дома си в с.Ч., разбрал от постр. Д. Т., че
докато го нямало, за издръжката на децата и най-вече за закупуване на
храна и дрехи, тя похарчила на
вересия сума около 450лв.
След като разбрал за дълговете на
постр.Т., той започнал да ги връща, но след като
разговарял с хората, от които пострадалата вземала пари на заем, се оказало, че
дълговете са повече, отколкото тя му казала. Това предизвикало гнева му, тъй
като след като върнал всички заеми, взети от пострадалата, семейството останало
без пари.
В яда и отчаянието си, подс. Т. решил да се напие.
На 27.01.2012г, вечерта, в дома
си в с.Ч., той изпил една бутилка вино от 0.700 мл, в присъствието на постр.Т. и четирите
деца.
Докато пиел виното, започнали да се
карат с пострадалата. Скандалът бил предизвикан от липсата на пари и упреците
на подс. Т. към постр.Д. Т.,
че похарчила прекалено много пари, докато е
отсъствал. Той започнал да я
разпитва още колко пари дължи.
На 28.01.2012г, около 01.30 часа
, подс. Т. вече бил пиян и двамата с пострадалата започнали да се карат доста шумно, в резултат
на което децата се събудили и разплакали.
По същото време живеещите в съседната
стая брат и снаха на подсъдимия / св. Д.Т. и св. С.С./ чули шума, но не се намесили. Св.С. чула, че
се карат заради борча, който пострадалата направила.
Докато се карали, постр. Д. Т. стояла на леглото. В един момент, в гнева си и
повлиян от употребения алкохол, подс. Т. взел едно
дърво, дебело около
Като видял кръвта, подс.Т. се уплашил,
вдигнал постр.
Д. Т. от пода и я сложил да легне на леглото. Започнал да бърше кръвта от
главата й с един парцал, който после хвърлил до печката. Дървото, с което й
нанесъл ударите хвърлил също до печката.
Като разбрал, че постр.Т. е неконтактна, той се обадил на брат си св. Д.
Торов, намерил автомобил и я транспортирал до МБАЛ ”Д-р И. ***, където въпреки
лечението, на 06.02.2012г, тя починала.
От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се
установява, че причината за смъртта на постр. Д. Т. е тежка, несъвместима с живота черепно-
мозъчна травма с масивен субдурален хематом в
дясно, контузионни огнища на мозъка в областта на слепоочните дялове на
дясната голямомозъчна хемисфера и наличие на такива
по базалните повърхности на същата, с умерено
изразени субарахноидални кръвоизливи
в теменните области на двете
големи мозъчни хемисфери и контузия на
лявата малкомозъчна
хемисфера, с изразени контузионни кръвоизливи.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта според вещото лице
Д-р Т.Ч. са вторичните кръвоизливи в областта на мозъчния ствол и силното
затормозяване функцията на жизненоважните центрове в областта на мозъчния ствол
- центърът на дишането и
сърдечно-съдовия център с настъпване на остра дихателно-съдова
недостатъчност.
Уврежданията по главата на
пострадалата били получени вследствие на нанесени множество силни удари с
твърди , тъпи и тъпоръбести
предмети в областта на главата. По този
механизъм били получени счупването на черепа, десностарнният
субдурален хематом и контузионни
огнища по слепоочните и базалните участъци на дясната голямомозъчна
хемисфера.
Разкъсно-контузните
наранявания в теменните области на главата били получени чрез нанасяне на
удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети.
Уврежданията в лявата половина на
главата също били получени в резултата
на нанасяне на множество силни удари с
тъпи предмети в областта на главата.
Кръвонасяданията
в областта на гърба и левите крайници били получени вследствие на нанасяне на
множество удари с тъпи предмети , като тези
в областта на лявата ръка било възможно да са получени в резултат на упражнен
натиск с такива предмети.
Настъпването на смъртта било в
пряка и непосредствена причинна връзка с получените травматични увреждания на
централната нервна система – на мозъка и обвивките му и настъпилите в тази
връзка усложнения.
На 31.01.2012г подсъдимият бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а на четирите деца на постр.Т. била предоставена полицейска закрила със заповед от
08.02.2012г, като същите били настанени
в КСУДС ”Детство за всички”-с.Асеновец, общ.Нова Загора, където се намират и
към настоящия момент.
Гореописаната фактическа
обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт и същата не се оспорва от страните.
На основание чл. 373 ал.3 от НПК,
съдът прие за установени изложените
фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения
подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно:
обясненията на подсъдимия /прочетени/, показанията на св. И., св.Д.Т., св.И.Т.
св.Т.Т. /прочетени/,
заключението на съдебно-медицинската експертиза/ прочетено/, писмените доказателствени материали
- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, препис
–извлечение от акт за смърт на Д. И.Т., свидетелство за съдимост,
характеристична справка, удостоверение
за семейно положение, искане за предоставяне на полицейска закрила, заповеди от
08.02.2012г за предоставяне на полицейска закрила за четирите деца на
пострадалата, приемо-предавателни протоколи,
декларация за семейно и имотно състояние/ прочетени/.
Съдът дава вяра изцяло
на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като
са последователни, непротиворечиви, относими към
предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактическата обстановка
по делото.
Съдът кредитира напълно и
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, тъй е
подробно, обосновано и не поражда никакво
съмнение относно неговата правилност. Заключението е изготвено от
компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма
основания да се съмнява. Освен това, не е оспорено от страните и в голяма степен допринася за
изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване,
като механизма на причинените
увреждания и причината за
настъпване на смъртта.
Съдът кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Павлов осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава престъплението по
чл. 115 от НК, тъй като на 28.01.2012г,
в с.Ч., общ.С. умишлено умъртвил Д. И. ***, на
34години.
От обективна страна е несъмнено,
че подс.Т. с действията си спрямо пострадалата Т. е
причинил смъртта й. Причиняването на нейната смърт от подс.Т.
е квалифицирано от Прокуратурата като престъпление по чл. 115 от НК, като
настоящия състав споделя изложените както в обвинителния акт, така и в хода на
съдебните прения доводи и аргументи във връзка с правната квалификация на
деянието.
Относно съставомерността
на деянието, т.е. обстоятелството, че е извършено от подсъдимия и правната му
квалификация не се оспорва от страните по делото.
Според константната съдебна
практика на съдилищата, когато деецът причинява множество телесни увреждания на
пострадалия с нанасяне на тежки удари по жизненоважни центрове на тялото, в
резултат на което настъпва смърт, е налице умисъл за умисъл за убийство, а не
причиняване на телесна повреда. В този случай, в съзнанието на дееца се съдържат
представи, че с деянието причинява телесни увреждания, несъвместими с човешкия
живот, като се има предвид средството, с което е извършено престъплението,
силата и броя на нанесените удари, дали са засегнати части от тялото от
жизненоважно значение за организма, интензивността на нападението и пр.
Съдебната практика приема, че
когато смъртта е неизбежна последица от нанесен тежък побой, е налице умишлено
убийство, а не престъпление по чл. 124 от НК /причинена смърт по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда/.
В конкретния случай, фаталните удари са нанесени по главата с
дърво, дебело 10см и дълго
От субективна страна деянието е
извършено от подс.Т. с евентуален умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, допускал е
настъпването на общественоопасните последици, като се е съгласил и примирил с тяхното
настъпване.
В случая подс.
Т. е разчитал единствено на случайността
и шанса, че няма да настъпи смърт на пострадалата и то като се има
предвид, че й е нанесъл множество удари с дърво по жизненоважно важен орган от човешкото тяло, какъвто е
главата.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът
преценя проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни човешки
ценности, като телесната неприкосновеност и човешкия живот, влошените му отношения с пострадалата и
тежкото му материално положение.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Т.
за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на особената част на НК, като вид и размер на санкцията
за този вид престъпление/ лишаване от свобода от 10г до 20г/, със задължително
приложение на чл. 58а ал.1 от НК с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК.
Отчете степента на обществената опасност
на дееца и на деянието и прецени всички
останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността, като спази
изискванията на чл. 36 от НК относно постигане целите на наказанието.
Конкретно деянието на подсъдимия е
с изключително висока степен на обществена
опасност, тъй като е отнел живота на жената, с която е живял на семейни
начала , проявявайки агресивност и първични инстинкти и то по тривиален повод - семеен скандал за пари.
По делото няма доказателства
подсъдимия да е бил провокиран от
пострадалата чрез тежка обида, клевета или други действия, в резултат на
което да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение, в което състояние да е извършил престъплението.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелство съдът отчете тежестта на извършеното престъпление и последиците
от него, а именно, че е лишил от живот най-близкия си човек и е оставил четири
деца без майчина грижа, което е
обществено укоримо и следва да бъде преценено като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът счита за отегчаващо
отговорността обстоятелство, че е извършил деянието в пияно състояние, както и
лошите му характеристични данни, според които често под въздействието на алкохола ставал
агресивен и нанасял побой над пострадалата.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство е също, че е извършил престъплението в присъствието на четири
деца, като им нанесъл тежка травма за
цял живот.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чисто съдебно минало, признанията и проявата
на самокритичност, разкаяние и
съжаление за случилото се, както и оказване на първа помощ на
пострадалата.
Формалното волеизявление по чл.
371т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите в обвинителния акт, не се
интерпретира като допълнително
смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Благоприятната
последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2
от НПК, която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг.
от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/.
При така отчетените от съда
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени, че нямат характера нито на
многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, поради което
прецени, че наказанието на подс.Т. следва да бъде
определено по правилата на чл. 58а ал.1 от НК вр. с
чл.54 от НК.
Като прецени отегчаващите, смекчаващите вината
обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната
превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и
дееца, съдът определи справедливо и адекватно на извършеното наказание в
рамките на средния по закон размер от 15 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК
редуцира до размер на 10 години лишаване от свобода.
На основание чл. 60 ал.1 в във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, така определеното наказание от 10г лишаване от свобода следва да се
изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит пит.
Съдът не споделя аргументите на
защитата, обосноваващи необходимост от налагане на наказание лишаване от
свобода след неговото редуциране под минимално определения размер от 10г,
позовавайки се обстоятелствата, че подсъдимия се е притекъл на помощ на
пострадалата, има чисто съдебно минало и тежко материално състояние.
Извършеното от него престъпление е
довело до лишаване от човешки живот, който е най-ценното благо, така че нито
чистото му съдебно минало, нито неговото
разкаяние, тежко материално състояние или оказаната първа помощ на
пострадалата, могат да обосноват извода,
че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, тъй като такъв превес липсва.
Поведението но подс. Т. е в
най-висока степен морално укоримо. Изходжайки от принципите на целесъобразност, справедливост
и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него
цели, съдът прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо
подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.
Изхождайки от тези съображения,
съдът определи наказание лишаване от
свобода при баланс на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, в рамките на средния по закон размер
от 15години, което като намали с 1/3 на основание чл. 58а ал.1 от НК, остава
ефективно да бъде изтърпяно минимума по закон -
10години.
На основание чл. 59 ал.1 от НК,
съдът при изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, приспада
времето, през което подс.Т. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”- от 31.01.2012г до привеждане на присъдата
в сила.
Веществените доказателства по
делото, представляващи два броя дънкови якета с
червеникаво-кафяви петна по тях и калъфка от възглавница със зацапвания, по
същата, запечатани в хартиен плик с лепенки с № съответно 07151 и 07152 , като
вещи без стойност, ще бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
В настоящото производство са конституирани като
граждански ищци и приети за съвместно разглеждане в процеса предявените
граждански искове от четирите малолетни деца на постр.Т.
- И.Д.Т., роден на ***г, А.Д.Т., роден на ***г и близнаците В.Д.Т. и Ж.Д.Т.,
родени на ***г, представлявани от техния повереник адв.К., против подсъдимия. Те претендират заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер
на сумата от 50 000лв за всеки от
тях.
Съдът намира, че исковете на гражданските ищци за
присъждане на обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени
вреди, с правна квалификация чл.45 от ЗЗД. са допустими и доказани по основание
и размер, поради което следва да бъдат уважени в пълен размер.
Касае се за отговорност за
непозволено увреждане, като несъмнено са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта /противоправно
деяние, вина, вреда, причинна връзка/,
необходим за реализиране на тази отговорност, още повече, че исковете не
се оспорват от подсъдимия и защитата
нито по основание, нито по размер.
Съгласно разпоредбата чал. 52 от
ЗЗД, обезщетението се определя от съда по справедливост. Съдът приема за
справедливо обезщетение на претърпените от децата неимуществени вреди от
загубата на тяхната майка сумата от 50 000лв за всяко дете.
Неимуществените вреди се
изразяват не само в болки и страдания от
загубата на най-скъпия за едно дете
човек - майката, но и в това, че
от съвсем невръстна възраст/ две от децата са
само на 4г/, четири деца ще израснат в дом за сираци, лишени за цял живот от майчина обич и грижа.
Освен това, тези деца са станали
свидетели на престъплението, в резултат на което да изживели огромен стрес от
видяното, особено най-голямото дете И., което е на 12г и
са получили тежка травма за цял живот.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на СлОС сумата 150лв, представляваща разноски по делото , както и сумата 8000лв, присъдена държ. такса върху уважените граждански искове.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: