№ 12615
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20241110108541 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 6 880 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди по л. а.
„БМВ Х 1“, с рег. № ,, вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., настъпило в гр. Варна, в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2023 г. до
окончателното плащане, както и 2 240,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.12.2020 г. до 10.12.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2023 г.
Ищецът з твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 01.08.2019 г., около 17:00 часа, в гр. Варна, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,. Поддържа, че ответникът з е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Опел
Астра“, с рег. № В 6282 НС. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който
преминавайки на забранителен сигнал на светофарната уредба, отнема предимство на
другия автомобил, при което му нанася материални вреди, представляващи тотална щета.
Заявява, че за настъпване на процесното ПТП органите на МВР – КАТ са съставили
протокол за ПТП с пострадали лица № 1453/01.08.2019 г., като във връзка с него е
образувана щета № 13019030105918, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи,
че стойността на ремонта възлиза на 13 775 лв. в т. ч. и сторените ликвидационни разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., в който размер на 13.12.2019 г. е
изплатил застрахователно обезщетение, поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с писмо, получено
на 06.01.2020 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 13 775 лв., който
е извършил частично плащане от 6 895 лв., като неплатена е останала разликата от 6 880 лв.,
1
чието заплащане претендира, заедно с лихва за забава в размер на 2 240,93 лв., начислена за
периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът д е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че е налице съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,, тъй като е допуснал нарушение на чл.
50а ЗДвП, доколкото не е изчакал преминаването на навлезлия в кръстовището друг
автомобил, поставяйки се в ситуация на неизбежно настъпване на съприкосновението между
двата автомобила. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това, т. е. срокът на
гаранционната му поддръжка/; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение
между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 08.04.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 01.08.2019 г., около 17:15 часа, в
гр. Варна, между л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско
на МПС“ и л. а. „Опел Астра“, с рег. № В 6282 НС, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
13 760 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв. За безспорно е отделено още, че извънсъдебно ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 6 895 лв. по процесната щета.
В случая, въз основа на констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 1453 от
01.08.2019 г., съставен от дежурен полицай при ОД на МВР, уведомлението за щета при з,
показанията на разпитания по делегация пред РС – Варна свидетел С. Н. Н., както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че
процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 01.08.2019 г., около 17:15 часа, при
движение по ул. „Царевец“ и на кръстовището с ул. „Осми приморски полк“, водачът на л.
а. „Опел Астра“, с рег. № В 6282 НС преминава на червен сигнал на светофарната уредба,
при което настъпва ПТП с движещия се отдясно л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,, вследствие на
което му нанася материални вреди. Действително, констативният протокол за ПТП, изготвен
от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален
свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети
от съставителя му, а именно: настъпилото на процесната дата и място ПТП, кои са
2
участвалите в него автомобили, както и, че по отношение на л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № , е
била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника д. Следва да
се отбележи обаче, че по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване
на произшествието протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, тъй като
представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът
не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е
елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този
смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008
г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на процесното ПТП във връзка с
останалите доказателства по делото и конкретно уведомлението за щета, събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С. Н., както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза. Пред застрахователя – ищец застрахованото лице е
заявило, че по време на движение по главен път водачът на другия автомобил е навлязъл в
кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба, отнемайки му предимство, при което
между тях е настъпил удар. В качеството си на свидетел С. Н. също потвърждава, че на
01.08.2019 г. в гр. Варна е участвал в ПТП, при което автомобилът му е бил ударен отпред в
лявата страна от тъмно син автомобил марка „Опел“. Изрично свидетелят заявява, че
водачът на другия автомобил е навлязъл в кръстовището на бул. „Осми приморски полк“ и
ул. „Царевец“ на червен светофар, удряйки го отпред вляво, без да е имал възможност да го
забележи, тъй като от лявата му страна е имало колона от автомобили. В случая, разказаното
от свидетеля Н. се подкрепя и от констатациите на вещото лице по изслушаното и прието по
делото без оспорване от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
което също е достигнало до идентичен извод относно механизма на настъпване на
процесното ПТП. Нещо повече, прави впечатление, че в уведомлението за щета от
02.08.2019 г. застрахованото лице – С. Н. е описал по същия начин настъпването на
процесното ПТП, участвалите в него автомобили, както и първопричината за това, а именно:
поведението на водача на л. а. „Опел“, който навлизайки в кръстовището на червен
светофар, му отнема предимство и между тях настъпва удар. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза от техническа гледна точка причина
за настъпване на процесното ПТП също е поведението на водача на застрахования при
ответника л. а. „Опел Астра“, с рег. № В 6282 НС, който е преминал през кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба, като в същото време той е имал възможност да
предотврати удара между двата автомобила в случай, че беше се съобразил с червения
сигнал на светофарната уредба, без да може да се достигне до такъв извод по отношение на
водача на застрахования при ищеца л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,. Действително, в показанията
си свидетелят Т. Й. заявява, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба, но в тази част разказаното от него не следва да се кредитира, тъй като се
опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал – данните,
удостоверени в протокола за ПТП от 01.08.2019 г., уведомлението за щета до застрахователя
– ищеца, показанията на свидетеля С. Н., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което по време на изслушването си в открито съдебно
заседание на 06.06.2024 г. е потвърдило изводите, до които е достигнало, включително и
след запознаване с протокола за разпит по делегация на свидетелите по делото.
Следователно, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
гласните такива чрез разпит на свидетеля Н., както и изводите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по
твърдяния от ищеца механизъм, отразен и в схемата към протокола за ПТП от 01.08.2024 г.,
като вина за същото /доколкото не се установяват изключващи я обстоятелства/ носи
водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а.
„Опел Астра“, с рег. № В 6282 НС. В случая, така установеното поведение на свидетеля Т.
3
Й. съдът възприема като единствена техническа причина за настъпване на процесното ПТП,
доколкото същият не е съобразил поведението си забранителния червен сигнал на
светофарната уредба и е навлязъл в кръстовището, допускайки по този начин
съприкосновение с намиращия се в него друг автомобил, който се е намирал отдясно на
него. Съдът намира, че не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца
автомобил също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното
нарушение на чл. 50а ЗДвП, тъй като задължението за ненавлизане в кръстовището дори и
при разрешаващ сигнал на светофара възниква, когато обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре или да възпрепятства напречното движение, а в случая посочената
хипотеза не е налице. Това е така, доколкото се касае за внезапно навлизане в кръстовището
от страна на водача на застрахования при ответника автомобил, който не се е съобразил със
забранителния сигнал на светофарната уредба, а не за вече създала се обстановка в рамките
на кръстовището, която водачът на л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № , да е следвало да съобрази.
Изрично в показанията си свидетелят С. Н. заявява, че е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба, както и, че не е имал видимост вляво към напречно
движещите се автомобили, поради което не би могло да се приеме, че същият е възприел
твърдяното усложнение на пътната обстановка по смисъла на чл. 50а ЗДвП, което да е
следвало да го мотивира да преустанови навлизането си в кръстовището, още повече, че той
вече е бил навлязъл в него. Съдът възприема показанията на свидетеля, доколкото в частта
относно описания от него механизъм те се подкрепят от останалите доказателства по делото,
а освен това няма основание да се счита, че той би бил заинтересован, доколкото
застрахователят вече му е изплатил дължимото застрахователно обезщетение. Също така, по
делото не се установява свидетелят Н. да се е движил с несъобразена с пътните условия и
интензитета на движение скорост, поставяйки се по този начин в невъзможност да
предотврати съприкосновението с навлизащия отдясно в лентата му за движение друг
автомобил. Нещо повече, по делото няма данни настъпването на процесното ПТП да е било
предотвратимо за него, каквито са налице по отношение на другия участник – свидетелят т
Й., в качеството му на водач на л. а. „Опел Астра“, с рег. № В 6282 НС. т обратното, както
се посочи по-горе, за него е съществувала такава възможност в случай, че беше се съобразил
с червения сигнал на светофарната уредба, изчаквайки по този начин преминаването на
намиращите се в кръстовището автомобили. Следва да се отбележи, че видно е, че мястото
на инцидента е посетено от органите на МВР, без да има данни за взето административно
отношение спрямо водача на застрахования при ищеца автомобил, каквито са налице по
отношение на този, застрахован при ответника, видно от отбелязването в протокола за ПТП
от 01.08.2019 г.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 01.08.2019 г., а той
изключва участието на поведението на водача С. Н. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът з е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 13 760 лв. в полза на застрахованото лице – С. Н., като е сторил и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
4
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като обективно изготвено от специалист в съответната област, обосновано и
отговарящо на поставените задачи, съдът кредитира, от което се установява, че всички вреди
по процесния л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,, описани в описа на застрахователя – ищец, са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 01.08.2019 г., като средната пазарна
стойност на ремонта е в размер на 14 250,54 лв. Действителната стойност на увреденото
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 17 247 лв., т. е. по-висока от
посочената по-горе средна такава. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е предвидено, че
„тотална щета“ е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 % от действителната му стойност. В настоящия случай, съдът приема, че е
налице „тотална щета“, доколкото разходите за ремонта се равняват на 82 % от стойността
на увреденото МПС. При пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната
стойност на МПС към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на
запазените части. Според експерта стойността на запазените части е 25 %, или 4 312 лв.,
като тази стойност следва да се приспадне от стойността на автомобила /17 247 лв./, при
което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 12 935 лв. На основание чл. 411, ал. 1,
изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата, за която не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 15,00
лв. Така, общият размер на дълга възлиза на 12 950 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 6 895 лв., поради което същият е
останал задължен за разликата от 6 055 лв., до който размер предявеният срещу него главен
иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 6 880 лв., или за размера от 825 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В цитираното по-горе Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, е прието, че обезщетение за забава следва да се дължи, считано
от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. В случая, от страна на ищеца е представено удостоверение от 12.11.2019 г.
на МВР и талон за регистрация – част I (л. 36-37 от делото), от които става ясно, че
процесният л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № , е дерегистриран на 12.11.2019 г., считано от когато
ответникът ще дължи лихва за забава върху горепосочената главница в размер на 6 055 лв.
Предвид изложеното, тя следва да се присъди в полза на ищеца ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2023 г. до окончателното
плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
5
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на главен
дълг изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Както се посочи по-горе, в настоящия случай е налице хипотеза на тотална щета,
поради което поставянето на ответника в забава е обусловено от представянето на
удостоверение за дерегистрация на увредения л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № , от ищеца – арг. чл.
390 КЗ. Както се посочи по-горе, последният е дерегистриран на 12.11.2019 г., поради което
за ищеца з е възникнало и акцесорното вземане за лихва, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, на л. 40 от делото е представена покана,
входирана при ответника на 06.01.2020 г., съдържаща искане за заплащане на общо 15 броя
щети, една от които касае претендираното регресно вземане по процесната застрахователна
преписка, като след изтичане на 30-дневния срок за плащането му – на 06.02.2020 г., той е
изпаднал в забава. Претенцията за лихва за забава се претендира от ищеца за по-късен
период – от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г., като изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен онлайн калкулатор, акцесорната претенция върху главницата от 6
055 лв., начислена за претендирания период, се равнява на 1 229,50 лв., до който размер
предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 2 240,93 лв., или за размера от 1 011,43 лв.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по
ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 185,62 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и на 401,26 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на длъжника - ответник следва да се
присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 10,07 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и на 65,44 лв. – депозит за САТЕ, депозит за
свидетел, депозит за издаване на 1 брой СУ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на всяка от страните в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалните им представители, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от з, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу ,, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че д дължи на з сумите, както следва: 6 055 лв., представляваща непогасена част
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за причинени вреди по л. а. „БМВ Х 1“, с рег. № ,, вследствие на ПТП от
01.08.2019 г., настъпило в гр. Варна, в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2023 г. до окончателното плащане, както и 1 229,50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г., за които суми по
ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 20.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер от 6 055 лв. до пълния предявен размер от 6 880 лв., или за размера от 825 лв., както
и иска за лихва за разликата над уважения размер от 1 229,50 лв. до пълния предявен размер
от 2 240,93 лв., или за размера от 1 011,43 лв.
ОСЪЖДА ,, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 185,62 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 401,26 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 да заплати на ,, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 10,07 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 68107/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 65,44 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7