РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от малолетния Ф. А. Х., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител А. Х. С., чрез процесуален
представител адв. Н. Д. срещу решение № 520/10.06.2024г. по гр.дело №
839/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд в частите, с които:
- е отхвърлен предявения от него иск против „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП над уважения размер от 35 000 лв. до размера от 43 750 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата от 8750 лв., считано от
24.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата,
- са отхвърлени исковите претенции за присъждане на законни
лихви върху присъдените главници за имуществени вреди /1486 лв./ и
неимуществени вреди /35 000 лв./, за периода от 24.08.2022г. /погрешно
посочена в решението като 04.08.2022 год./ до 13.05.2024 год.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно поради нарушения на материалния закон, необосновано е поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът счита, че съдът
неправилно е приел, че законните лихви върху главниците са дължими от
1
датата, на която пострадалият е предоставил на застрахователя своята банкова
сметка. Сочи се, че се претендира отговорността на ответника в качеството му
на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ и първоначално провеждане
на рекламационна извънсъдебна процедура чрез депозиране на писмена
претенция от ищеца на 24.08.2022 год. Твърди се, че според съдебната
практика застрахователят, на основание чл.429, ал.3 КЗ дължи законна лихва
от датата на уведомяването му или на предявяването на претенцията в
зависимост коя от тях е настъпила по-рано. Навеждат се и оплаквания, че
неправилно е определен процентът на съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 20% поради липса на надзор от страна на родителите
на ищеца. Сочи се, че съдебната практика е константна относно това, че за да е
налице съпричиняване, то следва действие или бездействие на пострадалия да
е спомогнало за настъпване на вредоносния резултат или да е могло да го
предотврати, а в случая дори двамата родители да бяха наблюдавали детето,
не биха могли да предотвратят настъпване на процесното ПТП. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на
претенциите на ищеца, както и за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба, от ответника по
исковете ДЗИ “Общо застраховане“ ЕАД-София чрез юрисконсулт П. Н., в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивнита жалба и за
правилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че съдът правилно
е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
при съобразяване на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, в съответствие
със събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца болки и
страдания и критериите, установени в ППВС 4/68. Сочи се, че съдът е
извършил комплексна и цялостна преценка на относимите обстоятелства,
съобразил е интензитета, характера и продължителността на претърпените
болки и страдания в тяхната съвкупност, и икономическата обстановка в
страната към датата на ПТП. Твърди се, че е доказано съпричиняване от
страна на родителите на пострадалия тъй като те не са изпълнили
задълженията си по СК и по ЗДвП да придружат седемгодишното дете по
пътното платно, отворено за движение, както и, че съдът правилно е
определил процента на съпричиняването. Сочи се, че без предоставена
банкова сметка застрахователят е бил в обективна невъзможност да изплати
обезщетение на пострадалото малолетно лице. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
съдебните разноски съгласно приложен списък. Направено е искане
адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде съобразено с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
2
По делото е постъпила частна жалба, подадена от малолетния Ф. А. Х.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. Х. С., чрез
процесуален представител адв.Н. Д. против определение № 2437/30.09.2024г.
по гр.дело № 839/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските чрез осъждане на ответния застраховател да
му заплати направените в производството разноски. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* не е
станало повод за завеждане на делото. Сочи, че застрахователят е поставил
изплащането на обезщетението в зависимост от подписване на спогодба. Сочи
се, че дружеството е разполагало и с възможността да открие служебна
банкова сметка на ищеца, по която да му преведе обезщетение, но като не е
сторило това, е възникнала необходимостта от иницииране на съдебното
производство. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на друго, с което „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* да бъде осъдено да заплати разноски съответно: 2 859,44 лв. -
държавна такса, 538 лв. - депозит за СМЕ и възнаграждение за адв.Д. в размер
на 4 282 лв. с ДДС.
В срок е подаден отговор на частната жалба от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД-София чрез юрисконсулт П. Н. Иска се оставянето на
частната жалба без разглеждане като недопустима, а при условията на
евентуалност - без уважение като неоснователна. Изложени са съображения в
подкрепа на изводите на съда, че застрахователят е действал добросъвестно, а
повод за завеждане на иска е поведението на процесуалния представител на
ищеца, който не е изпълнил своевременно задължението за посочване на
банкова сметка на пострадалото малолетно лице. При условията на
евентуалност са изложени възражения за прекомерност на разноските на
ответната страна за процесуално представителство. Направено е искане за
оставяне на частната жалба без уважение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционния съд, който в обжалваните части подлежи на въззивно
обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред
настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА. Видно от приложената
служебна разпечатка, частната жалба е подадена по електронен път на
17.10.2024 год., поради което едноседмичният срок за обжалване е спазен, а
възражението за нейната недопустимост е неоснователно.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по иск за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от
3
КЗ, вр. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ и по претенции за законни лихви с правно
основание чл.409 от КЗ, вр. чл.429, ал.3 от КЗ.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
молба с правно основание чл.248 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът
с писмена молба е заявил, че поддържа въззивната и частна жалби, а
въззиваемият не е изпратил представител.
По въззивната жалба:
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които по
предявения частичен иск за 70 000 лв., като част от общо дължимо
обезщетение по твърдение на ищеца от 90 000 лв., застрахователя е осъден да
заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.05.2024 год. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 1486 лв. – имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.05.2024 год. до
окончателното и изплащане. Решението не е обжалвано също в частта, с
която първоначално заявената частична искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв., като част от дължимо
обезщетение от 90 000 лв. е отхвърлена за сумата над 43 750 лв. до
претендирания частичен размер от 70 000 лв.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции
предявени от малолетния ищец Ф. А. Х. с ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител А. Х. С. с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. А., ул. „К. М.“ № **, чрез процесуален представител адв.Н. Д. срещу
ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б за осъждане на ответника да заплати на ищеца за
обезщетение на причинени неимуществени вреди от автомобилна травма
нанесена на ищеца при ПТП настъпило на 04.08.2022 год. по вина на водач на
лек автомобил чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, за разликата над присъдените 35 000 лв. /по предявения
частичен иск за 70 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение по
твърдение на ищеца от 90 000 лв./, до претендираните към момента
съгласно заявеното с въззивната жалба 43 750 лв. – т.е. за разликата от
8750 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на
уведомяването на ответника за процесното ПТП на 24.08.2022 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца законните лихви върху присъдените с необжалваната част
от решението, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1486 лв., и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., считано от
4
датата на уведомяването на ответника за процесното ПТП на 24.08.2022
год. до 13.05.2024.
От възраженията направени с отговора на исковата молба,
застрахователят /който към момента не оспорва претенциите за главница за
неимуществени вреди по основание и до размера посочен от ищеца във
въззивната жалба - 43 750 лв., както и за имуществени вреди от общо 1486
лв./ поддържа пред въззивния съд възражението си за отчитане на 20%
съпричиняване на вредоносния резултат при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и за неоснователност на
заявените пред въззивния съд претенции на ищеца за присъждане на
законни лихви преди 13.05.2024 год., и разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно необжалваните части от постановеното решение и липсата на
спор между страните, настоящият съд приема за установено по делото, че са
доказани по основание исковете по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в полза на ищеца.
Установено е по делото, че в резултат на деликт - ПТП настъпило на
04.08.2022 год. в гр. Айтос, на ул. “Р. Борунов“, при което водачът на лек
автомобил „Мазда“, модел 3 с ДК № А 7185 МХ С. М. К., чиято гражданска
отговорност е застрахована по валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество, при предприемане на маневра за
заобикаляне на паркирано МПС е навлязла в лентата за насрещно движение,
без да се увери, че същата е свободна и без да прояви необходимата грижа и
предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито по смисъла на
пар.6, т.75 от ДР на ЗДвП са децата и велосипедистите, като е ударила
малолетния велосипедист Ф. А. Х., който се движи по пътното платно.
Нарушенията допуснати от виновния за ПТП водач на лек автомобил са
по чл.25, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, и по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -
5
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
В пряка връзка с процесното ПТП малолетният колоездач - ищецът по
делото е получил увреждане на дясното бедро, подробно описано от
заключението на вещото лице по приетата от окръжния съд
съдебномедицинска експертиза, при което е претърпял неимуществени
вреди – преживени душевни и физически болки и страдания, както и
имуществени вреди във връзка с лечението, за чиято обезвреда
ответникът не оспорва, че отговаря. Ищецът е получил счупване на дясната
бедрена кост в областта на диафизата /тялото, средната част на бедрото/ с
дислокация /разместване/ на фрагментите, което е довело до нарушаване на
основната функция на десен долен крайник - опорната, с невъзможност за
ходене и стоеж, като е претърпял две операции – за поставяне и за изваждане
на импланти /два еластични пирона/ и наместване на фрагментите, което е
удължило нормалния срок за възстановяване от 4-5 месеца до 8 месеца.
Ищецът е претърпял значителни болки и страдания в момента на счупването,
поставянето на гипсовата имобилизация, в следващите дни след оперативното
лечение. Правени са превръзки, сваляне на конците на 14 ден – двукратно,
трябвало е да ходи с патерици около 40 дни, след което започнал да натоварва
крайника. След втората операция не е ползвал патерици. Детето се е нуждаело
от обгрижване - хранене, тоалет и други ежедневни грижи за около месец,
като в началото е трябвало да бъде носено, после да ходи с патерици. След
изтичане на възстановителния период няма усложнения в здравословното
състояние на детето, като фрактурата е зараснала добре, без практическа
дислокация и в момента функцията на десен долен крайник е възстановена
напълно.
Пред настоящия съд страните не спорят за нарушенията на ЗДвП
допуснати от водача на лекия автомобил при процесното ПТП, както и за
неговата вина, за вида и характера на травмите получени от ищеца в пряка
връзка с процесното ПТП, не се спори относно продължителността на
възстановителния процес, както и относно вида и характера на претърпените
от него болки и страдания, безспорен е възприетия от окръжния съд
справедлив размер съгласно чл.52 от ЗЗД на обезщетение на
неимуществените вреди от 43 750 лв..
Спорът пред въззивния съд е налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат, което да намали размера на обезщетението от
43 750 лв., като страните спорят и относно размера на съпричиняването.
По този спор въззивният съд намира възражението на ответника по иска
за наличие на съпричиняване за доказано, като не споделя възраженията на
въззивника изложени във въззивната жалба за липсата на връзка между
6
родителското бездействие и вредоносния резултат. Разпоредбата на чл.164,
ал.2 от ЗДвП сочи, че водач под 12 години на пътно превозно средство, което
не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата,
отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малка от 16
години. Установено е по делото, че детето, което към момента на ПТП е било
на 6 години, е било оставено само да управлява ППС-велосипед на пътното
платно, като не е било придружено от своите родители или от друго лице, на
което те са възложили да го придружава. Както е посочено и от окръжния съд,
установено е по делото, че към момента на ПТП майка на ищеца е била в
банята в дома им, баба му и баща му - в магазина на семейството, като
единият е продавал, а другият е зареждал стоката и не са видели сблъсъка. В
нарушение на чл.164, ал.2 от ЗДвП детето е допуснато да управлява
велосипед по платното за движение, където не е следвало да се намира без
придружител и където непридружено малолетно дете е изложено на
сериозен риск от пътен инцидент. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗДвП движението
по пътищата е волева дейност, която изисква спазване на установените
правила за движение. От малолетните, които са недееспособни не може да се
изисква съзнателно, волево спазване на правилата за движение по пътищата,
поради което обезпечаването на спазването на тези правила е задължение на
техните родители. Съгласно чл.125, ал.1 и ал.3 от СК родителят има
задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси, като осигурява постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете. Съгласно чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-
годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие. Когато малолетно дете е участник в
движението по пътищата, и съществува опасност по смисъла на чл.8, ал.8 от
ЗЗДт, както е в случая, е налице задължение за осъществяване на постоянен
надзор и контрол по смисъла на чл.125, ал.1 и 3 от СК от родител или от друго
дееспособно лице, на което родителят е възложил това, а неупражняването на
такъв родителски контрол и надзор е противоправно отклонение от
дължимото родителско поведение. Към момента на процесното ПТП
ищецът е бил на шест години, поради което при допускането му като
участник в движението по платното за движение на пътя, родителите му е
следвало стриктно да съблюдават изпълнението на горепосочените
задължения. В случая, поради неположена изискуема родителска грижа и
неизпълнение на законовите задължения по чл.125, ал.1 и 3 от СК, вр. чл.8,
ал.8 от ЗЗДт, вр. чл.164, ал.2 от ЗДВП е допуснато обективно неправомерно
7
присъствие на малолетното дете с колело на пътното платно предназначено за
движение на ППС.
Съгласно приетото с ТР № 88/12.11.1962 год., ОСГК на ВС,
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато
пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради
неупражнения върху него надзор от родителите му. В този смисъл е и
актуалната практика на ВКС - Решение № 44 от 23.06.2020г. по т.д. №
1879/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 50588 от 25.10.2022г. на ВКС
по т. д. № 2402/2021г., II т. о., ТК, Определение № 269 от 18.05.2022г. на ВКС
по т. д. № 1643/2021г., I т. о., ТК и др. с които се приема, че приносът следва
да се отчете и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор
от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор. Всяка
една проявна форма на поведение на пострадалия, независимо в какво
отношение е с резултата - като създаваща предпоставка, улеснение или като
активно действие или бездействие, след като допринася за настъпване на
резултата е в каузалитет спрямо него и следователно е налице причинна
връзка.
Съпричинителното действие относно вредните последици настъпили за
ищеца по делото е неупражненият родителски надзор за допуснато
обективното присъствие без придружител на малолетното лице на пътното
платно предназначено за движение на ППС на място, на което при
конкретните рискови условия не е следвало да присъства, при което
вредните последици за ищеца от процесното ПТП не биха настъпили.
Акцентът тук не е върху поставения във въззивната жалба въпрос, дали ако е
било под надзора на родителите си за управляващото колело дете на шест
години щяха да настъпят вредните последици, а върху това, че родителите при
упражняване на изискуемия надзор въобще не е следвало да допускат
присъствието на непридружаваното дете на пътното платно за движение на
ППС, със или без колело.
На базата на гореизложеното, съдът намира за доказана причинно-
следствената връзка между родителското бездействие и настъпването на
вредоносния за ищеца резултат, респ. - намира за доказани елементите по
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат.
При съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на
делинквента, описани по-горе и това на увредения, с оглед установяване на
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, предвид конкретните обстоятелства по делото,
настоящият съд намира, че съпричиняването правилно е определено от
районния съд в размер на 20%. Предвид тежестта на нарушенията на ЗДвП,
8
които е допуснало виновното за ПТП лице навлизайки в насрещната лента за
движение, става ясно, че в случай, че бяха спазени всички изисквания от
ЗДвП, делинквента, който е дееспособно лице, е имал реална възможност да
предотврати настъпването на ПТП, поради което съдът отчита значително по-
големия му принос при настъпване на вредните за ищеца последици от ПТП.
Ето защо и след отчитане на 20% съпричиняване, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в размер на
35 000 лв.
Страните спорят и относно момента, от който следва да се присъди
законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди. Спорът пред въззивния съд е по отношение на претендираните законни
лихви върху дължимите обезщетения за периода от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице на 24.08.2022 год. до момента
на представяне от негова страна на банкова сметка, по която да се извърши
плащането, което е направено на 13.05.2024 год. пред съда /за присъдените
лихви върху главниците по обезщетенията, считано от 13.05.2024 год. до
окончателното изплащане на главниците не е въведен спор - в тази част
решението не е обжалвано/.
Безспорно е установено по делото, че извънсъдебната претенция за
обезщетяване на ищеца за вредите от процесното ПТП е заявена пред
застрахователя на 24.08.2022 год., като в срока за произнасяне от страна на
застрахователя, след представяне от ищцовата страна на изискуемите
документи, застрахователят преди предявяване на иска е отправил
предложение за сключване на споразумение за сумата от 40 000 лв. за
неимуществени вреди и 1486 лв. за имуществени вреди, но ищцовата страна е
заявила несъгласие с това. Същевременно застрахователят не е платил
посочените от него суми, като е уведомил ищцовата страна, че с предявяване
на застрахователната претенция /л.10/ не е посочена открита банкова сметка с
титуляр малолетния ищец, съгласно императивното правило на чл.17 от
Наредба № 49/16.10.2014 год. Въпреки това, банкова сметка с титуляр
малолетния ищец не е била посочена от ищеца пред застрахователя, като не е
била посочена и в предявената след това исковата молба. Банкова сметка,
открита на името на малолетния ищец е посочена много след
предявяване на иска, пред окръжния съд, едва на 13.05.2024 год. /л.177
л.178/.
Съгласно общата за имущественото застраховане разпоредба на чл.409
от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Действително, съгласно специалната за
застраховка „ГО“ на автомобилистите разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, е
предвидено, че в застрахователното обезщетение дължимо от застрахователя
9
по застраховка „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3, а съгласно ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Разпоредбата на чл.429 от КЗ е специална по отношение на общата за
имущественото застраховане разпоредба на чл.409 от КЗ, но само относно
началния момент, от който застрахователят конкретно по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи лихва. Поради липсата на специално
правило, разпоредбата на чл.409 от КЗ /регламентираща общите правила
при имущественото застраховане/ е приложима за отношенията при
застраховката „ГО“ в частта, с която е предвидено, че в случаите на
чл.380, ал.3 от КЗ застрахователят се освобождава от задължението за
заплащане на лихва. Както вече беше посочено, съгласно общата за
имущественото застраховане разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, освен в случаите на чл. 380, ал.3 от КЗ т.е. в случаите при
които е налице забава на кредитора, тъй като тази разпоредба сочи, че
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят
не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Става ясно, че КЗ в общите правила за
имуществено застраховане изрично въвежда непосочването на банкова сметка
от лицето, което желае да получи обезщетение по която и да е имуществена
застраховка, като обстоятелство, сочещо забава на кредитора, и
освобождаващо застрахователя от задължението за заплащате на лихви,
поради което при липсата на специална норма за отделните имуществени
застраховки, следва да се приеме, че такова освобождаване е налице и в
специалните случаи за отделните имуществени застраховки, една от които е
тази за „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по чл.429 от КЗ.
Такъв извод следва и от общото правило на чл.97 от Закона за задълженията и
договорите. Тъй като за периода от 24.08.2022 год. до 12.05.2024 год.
малолетното лице, което има право да получи процесните обезщетения не е
посочило банкова сметка открита на негово име /каквото е императивното
изискване на закона/, за този период не е дължима законна лихва от
застрахователя и правилно претенциите на ищеца за законни лихви
10
върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
за този период са били отхвърлени от окръжния съд.
Предвид горното, решението в обжалваните части е правилно и
следва да бъде потвърдено в тези части.
По частната жалба:
Във връзка с подадената в срок от ищеца по делото молба по чл.248 от
ГПК за изменение на решението на окръжния съд в частта за разноските,
която е била оставена без уважение с обжалваното определение, страните
спорят по въпроса дали в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК,
при която ответникът не дължи разноски на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът е признал изцяло само иска за
имуществени вреди, а по отношение на иска за неимуществени вреди е
заявено частично признание както и възражение за съпричиняване, поради
което не може да се счете, че е налице признание по смисъла на чл.78, ал.2
от ГПК. От друга страна, макар непосочването на банкова сметка с титуляр
малолетния ищец, поради изложеното по-горе и поради изричната норма на
чл.380, ал.3 от КЗ да освобождава застрахователя от задължението за плащане
на лихви, не препятства застрахователя да изпълни задълженията си за
плащане на главници по реда на чл.97 от ЗЗД. В този смисъл съдът взе
предвид трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.95 ЗЗД
и чл.97 ЗЗД. - Определение № 538 от 28.03.2023г. на ВКС по гр. д. №
3892/2022г., I г. о., ГК, Определение № 10 от 14.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
3386/2021г., I г. о. и др., с които е прието, че длъжникът по изпълнението може
да се освободи от отговорност /в настоящия случай за разноски/, само когато
забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При паричните
задължения, които са носими, съдействието на кредитора не е от такова
значение, тъй като и без него длъжникът може да се освободи от задължението
си по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като вложи сумите за пазене в банка по
местоизпълнението. Прието е, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът
може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал
сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. А в
решение № 197 от 18.02.2014г. по т. д. № 666/2012г. на ВКС, I-во т. о. изрично
е разгледан проблемът, възникващ от трудностите при разкриване на банкова
сметка на името на друго лице, като е прието, че при наличието на
кредиторова забава по смисъла на чл.97, ал.1 ЗЗД, за да се освободи от
отговорност, длъжникът трябва да представи доказателства, че освен
предложението, действително е предприел каквито и да било действия по
чл.97, ал.1 предл. 2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за
откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и
11
подзаконови предпоставки. Горното сочи, че след като не е реализирал
предвидената в закона възможност за плащане на парично задължение при
забавата на кредитора, ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Следва извода, че не са налице обстоятелствата по чл.78, ал.2 от ГПК за
освобождаване на ответника от отговорност за разноски, поради което
ищецът има право на разноски пред окръжния съд съобразно изхода от
делото:
При горния изход от делото – заявен интерес от 71 486 лв. и уважен
размер от общо 36 486 лв., при общ размер на разноските направени от ищеца
пред окръжния съд съгласно представения списък и доказателства за плащане
3397,64 лв., съобразно уважената част от исковите претенции в полза на
ищеца следва да се присъдят направени деловодни разноски в размер на
1734,13 лв.
Представителство на ищеца от адв. Д. пред първата инстанция е
осъществено при условията на чл.38 от ЗА, поради което с оглед изхода на
делото съдът следва да определи възнаграждение на адвоката, който е
регистрирано по ЗДДС лице – респ. с включен ДДС. Облагаема доставка за
услугата по чл.38 от ЗА, по смисъла на чл.2, т.1 от ЗДДС възниква на датата на
която плащането става дължимо с влизане в сила на акта на съда, с който е
определено възнаграждение на адвоката предоставил правна помощ по чл.38
от ЗА, тъй като с определената за плащане сума на адвоката се променя
характера на доставката и тя от безвъзмездна става възмездна, като по нея се
дължи ДДС. Съобразно Наредба № 1 за МРАВ, която съдът не е задължен да
приложи при изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение, но би
могъл да ползва за ориентир, дължимото адвокатско възнаграждение при
интерес от 35 000 лв. с ДДС е 4140 лв., а при интерес от 1486 лв. – съответно
538,32 лв., поради което общият размер е 4678,32 лв. с ДДС. С молбата по
чл.248 от ГПК е поискано адвокатско възнаграждение в размер на по
4282 лв. с ДДС. Съдът като взе предвид правната и фактическа сложност на
делото, и реално извършените действия по предоставената правна помощ от
страна на адвоката, намира, че размерът от по 4282 лв. с ДДС е адекватен за
постигане на легитимните цели, още повече, че възражението направено от
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е за намаляване до минималния размер
предвиден в посочената наредба.
Предвид горното обжалваното определение е неправилно и следва да
бъде отменено в частите, с които е отказано изменение на постановеното от
окръжния съд решение в частта за разноските относно сумата от 1734,13 лв. –
дължима съответно на уважената част от иска за направени от ищеца разноски
пред окръжния съд и за сумата от 4282 лв. с ДДС – дължимо възнаграждение
по чл.38 от ЗА в полза на адв.Д.. В останалата част, с която е отказано
изменение на решението в частта за разноските на ищеца, над сумата от
12
1734,13 лв. до претендираната сума от общо 3397,64 лв. /2859,44 лв. – д.т. и
538,20 лв. – депозит СМЕ/ частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
За разноските пред въззивния съд:
Тъй като въззивната жалба подадена от ищеца е неоснователна, не се
следват разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.Д. за защита на ищеца
пред въззивния съд.
Частната жалба е частично основателна, поради което в полза на
частния жалбоподател следва да се присъдят разноските от 15 лв. за заплатена
държавна такса. За защита по частната жалба в основателната й част в полза
на адв.Д., при условията на чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лв., като след прибавяне на ДДС размерът на възнаграждението
е 120 лв. Тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
С оглед изхода на делото по направеното от въззиваемия искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита по въззивната
жалба, съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК намира същото за основателно, като
присъжда в полза на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за
защитата пред въззивния съд по въззивната жалба в определен от съда размер
от 300 лв., което възлага в тежест на въззивника. За защита по частната жалба
в неоснователната й част съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., което следва да бъде възложено в тежест на частния
жалбоподател.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/10.06.2024г. по гр.дело № 839/2023г.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Ф. А. Х. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител А. Х. С. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. А., ул.
„К. М.“ № ** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район
Триадица, бул.„Витоша“ № 89Б, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение за защита пред въззивния съд по въззивната жалба в размер
на 300 лв. /триста лева/, както и сумата от 50 лв. /петдесет лева/-
юрисконсултско възнаграждение за защита съобразно неоснователната част от
частната жалба.
ОТМЕНЯ определение № 2437/30.09.2024г. по гр.дело № 839/2023г. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ С КОИТО е оставена без
уважение молбата по чл.248 от ГПК на Ф. А. Х. с ЕГН **********, действащ
13
чрез своя баща и законен представител А. Х. С. с ЕГН **********, подадена
чрез адв. Н. Д. за изменение на решение № 520/10.06.2024г. по гр.дело №
839/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта за разноските относно
сумата от 1734,13 лв. – дължими съответно на уважената част от иска
направени от ищеца разноски пред окръжния съд, и за сумата от 4282 лв. с
ДДС – дължимо възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв.Д..
КАТО ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 520/10.06.2024г. по гр.дело № 839/2023г. по описа
на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков съвместно с
Бистра Ангелова Василева, Иван Драгомиров Ганчев, Държава или
Александър Христов Пеев, да заплати на Ф. А. Х. с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител А. Х. С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. А., ул. „К. М.“ № **, сумата от 1734,13 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и четири лева и тринадесет стотинки/ - направени
разноски пред окръжния съд за заплатена държавна такса и за възнаграждение
на вещо лице, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков съвместно с
Бистра Ангелова Василева, Иван Драгомиров Ганчев, Държава или
Александър Христов Пеев, да заплати на адвокат Н. Н. Д. – ШАК, ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. “Х. Б.“ № *, *********, офис № * адвокатско
възнаграждение за защита пред окръжния съд, определено от съда по чл. 38,
ал. 2 от ГПК в размер на общо 4282 лв. /четири хиляди двеста осемдесет и два
лева/ с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от малолетния
Ф. А. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. Х. С.,
чрез процесуален представител адв. Н. Д. против определение №
2437/30.09.2024г. по гр.дело № 839/2023г. по описа на Бургаския окръжен
съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков съвместно с
Бистра Ангелова Василева, Иван Драгомиров Ганчев, Държава или
Александър Христов Пеев, да заплати на Ф. А. Х. с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител А. Х. С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. А., ул. „К. М.“ № ** направени разноски за заплатена
14
държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица,
бул."Витоша" № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков съвместно с
Бистра Ангелова Василева, Иван Драгомиров Ганчев, Държава или
Александър Христов Пеев, да заплати на адвокат Н. Н. Д. – * АК, ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. “Х. Б.“ № *, *********, офис № * адвокатско
възнаграждение за защита в основателната част на частната жалба определено
от съда по чл.38, ал.2 от ГПК в размер на 120 лв. с ДДС /сто и двадесет лева/.
Решението в частта за произнасяне по въззивната жалба може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните. Решението в
частта, с която е извършено произнасяне по частната жалба има характера на
определение и може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в срока за обжалване на решението в частта за
произнасяне по въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Събина Ненкова Христова Диамандиева
Оставам на особено мнение в частта, в която мнозинството от състава е взело
решение за произнасяне по същество по въпроса за дължимостта на ДДС
върху възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА, което се определя от съда.
На съда е известно, че с определение №42767/ 29.11.2023 г. по гр.д. №
42769/22 г. Софийският районен съд е направил преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:
1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б“
и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна
помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна
помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл,
че представлява:
1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно
15
дело.
2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и чл.26, ал.1, буква
„б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ
(pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че
представлява:
1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ
(pro bono) на страна по съдебно дело.
2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ
(pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско
дружество) му се присъжда възнаграждението,което би получил, ако е договорено
възнаграждение по договор за правна помощ.
По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което
е висящо към момента на произнасяне.
На основание чл. 267, ал. 1 ДФЕС всеки български съд следва да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на
ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631,
ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал.
2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения
на Република България (чл. 633 ГПК).
От анализа на цитираните разпоредби следва извод , че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред
друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите
въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от
правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Затова производството в частта, в която се присъжда върху възнаграждението
по чл. 38 ЗА данък добавена стойност следва да бъде спряно до приключване
на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз.
Съдия Събина Христова- Диамандиева
16