Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11746
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11746/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.П.-П.АД ЕИК ******** гр.Варна срещу
решение №182384 от 24.08.2020 г постановено по гр.д.№5597/20 г на СРС , 43 състав ; с което по искове с правно основание чл.439 ГПК е признато за установено срещу
въззивника , че ЕТ „СК К.-М.Р.“ ЕИК********гр.София не дължи сумите по изпълнителен лист от 08.12.2016 г по ч.гр.д.№57618/14
г на СРС като погасени по давност , а именно 569,48 лева главница по фактури от
28.06.2013 г и от 27.08.2013 г , 66,51 лева лихви за забава за периода
26.07.2013 г – 03.10.2014 г , ведно със законната лихва върху главницата от
21.10.2014 г до окончателното й заплащане ; и 325 лева разноски в заповедното
производство ; по който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20189190400178
на ЧСИ №919 С.А.. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 28.10.2014 г по ч.гр.д.№57618/14 г на СРС. Ответникът в
заповедното производство е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и
въззивникът е предявил иск по чл.422 ГПК . С
неприсъствено решение от 14.04.2015 г по гр.д.№71654/14 г на СРС е признато за
установено наличието на вземанията и въз основа на това решение е издаден
изпълнителен лист от 08.12.2016 г . На 23.11.2018 г е образувано
изпълнително дело и са поискани изпълнителни действия . При наличие на влязло в
сила съдебно решение съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД давността за вземанията е 5
годишна и не е изтекла . По изпълнителното дело са поискани и са наложени
запори , а същото е било спряно поради издадена обезпечителна заповед на
03.02.2020 г .
Въззиваемата страна подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изпълнителният лист за вземанията
е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение . Вземанията са
погасени по давност , защото са от 2013 г .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.09.2020 г и е обжалвано в срок на 16.09.2020 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че процесните
вземания за главница са периодични и съгласно чл.111 б.В ЗЗД се погасяват с
3-годишна погасителна давност . В случая чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение ,
защото в случая не е било подадено възражение и не е предявен иск по чл.422 ГПК
. Изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение . Вземанията са от 2013 г , поради което до образуване на
изпълнителното дело през 2018 г е изтекла 3 годишна погасителна давност .
Решението на СРС е неправилно – постановено е при неправилна преценка на наличните
доказателства , както и противоречи на материалния закон . Ищецът навежда
като основание за недължимост на вземанията погасителна давност. На първо място
, настоящият съд не споделя мотивите на СРС , че за периодични вземания по
влязла в сила заповед за изпълнение е приложима 3-годишна погасителна давност .
По аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД за тях е приложима 5-годишна погасителна давност. Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
„със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за
вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от
чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат
оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно
чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят
няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено
вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в
двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117
ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ ,
поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .
Това обаче е
без значение в случая , защото за процесните вземания е налице влязло в
сила неприсъствено съдебно решение по чл.422 ГПК и чл.117 ал.2 ЗЗД е приложим
на общо основание . Още с отговора на исковата молба ответникът е
посочил , че вземанията са установени с решение от 14.04.2015 г по
гр.д.№71654/14 г на СРС и е поискал от СРС за изиска и приложи това
дело . С определение от 01.06.2020 г СРС е изискал не цялото дело /по което е
постановено неприсъствено решение/ , а само решението по него . Макар и с
неясен диспозитив решението по иска по чл.422 ГПК е налично на стр.42 от
делото пред СРС .
При тези
данни са неверни мотивите на СРС , че не
е подадено възражение по чл.414 ГПК , че не е воден процес по чл.422 ГПК и че
не е приложимо правилото на чл.117 ал.2 ГПК . Отделно , дори да нямаше
възражение по чл.414 ГПК давността за вземанията нямаше да започне да тече от
датата на издаване на фактурите за ел.енергия , а от датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение ,
за която дата СРС също не е събрал данни при налично искане на ответника
. Какви са мотивите на изпълнителния лист е без значение / тях не е посочено
решението по чл.422 ГПК / , защото и при влизане в сила на решението по иска по
чл.422 ГПК заповедта за изпълнение също влиза в сила /чл.416 ГПК/ .
Следователно
давност за процесните вземания – след като е била прекъсната и спряно по време
на процеса по чл.422 ГПК – е започнала да тече от датата на неприсъственото
решение - 14.04.2015 г , била е 5 годишна и не е изтекла до
молбата за образуване на изпълнителното дело и за извършване на изпълнителни
действия на 23.11.2018 г , с
която молба давността е била прекъсната . След тази дата до датата на
приключване на устните състезания пред настоящия съд 5-годишната давност не би
могла да изтече / би могла да изтече чак на 23.11.2023 г ако взискателят не
поиска изпълнителни действия и не постъпват суми от запори / . Отделно по
делото са били събрани суми от запори през 2020 г и е налице спиране на
изпълнение въз основа на обезпечителна заповед от 27.01.2020 г , като след
спирането не тече срок за перемиране .
Налага се
изводът , че процесните вземания не са погасени по давност . Решението на СРС
трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят . С оглед изхода на делото
ищецът дължи разноски пред СРС и СГС на ответника – юрисконсултски
възнаграждения и държавна такса .
Поради материален интерес по иска под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №182384 от 24.08.2020 г постановено
по гр.д.№5597/20 г на СРС , 43 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕТ „СК К.-М.Р.“ ЕИК********гр.София срещу „Е.П.-П.АД ЕИК ******** гр.Варна ,
които искове са с правно основание чл.439 ГПК , че ищецът не
дължи сумите по изпълнителен лист от 08.12.2016 г по ч.гр.д.№57618/14 г на
СРС като погасени по давност , а именно 569,48 лева главница по фактури от 28.06.2013
г и от 27.08.2013 г , 66,51 лева лихви за забава за периода 26.07.2013 г –
03.10.2014 г , ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2014 г до
окончателното й заплащане ; и 325 лева разноски в заповедното производство ; по
който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20189190400178 на ЧСИ №919 С.А..
ОСЪЖДА ЕТ „СК К.-М.Р.“
ЕИК********гр.София да заплати на „Е.П.-П.АД ЕИК ******** гр.Варна сумата от 100
лева разноски пред СРС и сумата от 125,31 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.