РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Пловдив, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 141/ 12.04.2023 г. по т. д. № 427/ 2022 г. на ОС – П.
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД е осъдено да
заплати на А. Х. К. сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв. -
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпените по вина на водача на лек автомобил Н.Ц.Й. неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2017 г., за което водачът
е признат за виновен с влязло в сила Решение на Районен съд – П., както и
сумата от 847 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди от
същото ПТП, представляваща стойността на повредената професионална
предпазна каска, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
19.05.2021г до окончателното плащане, ведно със сумата от 2 928 лв. –
съдебно – деловодни разноски по съразмерност, като претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди за разликата
над присъдения до пълния претендиран размер от 1200 лв., както и
1
акцесорната претенция за обезщетение за забава за плащането на главниците
за претендирания по – ранен период от 19.02.2021 г. до 18.05.2021 г. вкл.,
както и за заплащане на сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за
периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за заплащане на
сумата от 128 лв. – законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за
изплатено извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137.
32 лв. са отхвърлени.
Недоволен от така постановеното решение е останал Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД, който го обжалва в частта, в която
предявеният иск е уважен над сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв.
Жалбоподателят счита определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за завишен, тъй като не съответства на тежестта и
характера на причинените увреждания. Оспорва извода на окръжния съд за
липса на съпричиняване поради неползване на защитна екипировка. Предвид
изложеното иска да се отмени обжалваното решение в обжалваната част,
вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли над
сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв.
Въззиваемата А. Х. К. чрез процесуалните си представители оспорва
въззивната жалба и иска да се остави без уважение.
Недоволна от решението е останала и ищцата А. Х. К., която го обжалва
в частта, в която претенцията за законната лихва върху присъдените
обезщетения е отхвърлена за периода 19.02.2021 г. – 18.05.2021 г.
Позовавайки се на постоянната съдебна практика на ВКС, счита началният
момент на законната лихва върху застрахователното обезщетение е датата на
която е предявена застрахователната претенция. Иска да се отмени решенето
в тази част, вместо което се постанови ново, с което законната лихва се
присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция –
19.02.2021 г. или от по – рА.та дата на уведомяване на застрахователя от
застрахования водач.
Ответникът по жалбата Застрахователно акционерно дружество
„Д.Б.:Ж. и З.“ АД оспорва жалбата с доводи за неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
2
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
А. Х. К. е предявила против „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпените по вина на водача на лек автомобил Н.Ц.Й.
неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2017 г., за
сумата от 1200 лв – обезщетение за претърпените имуществени вреди от
същото ПТП, представляваща стойността на повредената професионална
предпазна каска, ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 19.02.2021г до окончателното плащане, сумата от
750 лв., представляваща законна лихва за периода 19.02.2021 г. до 18.05.2021
г. за изплатеното обезщетение от 30 000 лв., както и сумата от 128 лв. –
законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено
извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137. 32 лв.
Отговорността на застрахователя произтича от сключената застраховка
„гражданска отговорност" на автомобилистите, която има за цел да обезпечи
отговорността на застрахованото лице за причинените на трети лица вреди от
притежанието или използването на моторно превозно средство, за които
застрахованото лице отговаря съгласно българското законодателство или
законодателството на страната, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ).
Отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с
деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че на 03.08.2017 г. на околовръстното шосе на
гр. П. по посока гр. А. по вина на водача на лек автомобил „Honda – CRV“ с
рег. №********* Н.Ц.Й. е настъпило ПТП, при което е пострадала А. Х. К.,
която е получила телесни увреждания, а управлявания от нея мотоциклет
„Buell XB – 1“ С РЕГ. №******* е бил повреден.
С Решение № 260086/ 28.08.2020 г. по АНД № 5935/ 2019 г. на РС – П.
Н.Ц.Й. е признат за виновен за причиненото по негово вина ПТП, като на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност.
3
Не е спорно също така, че по отношение на управлявания от Н.Ц.Й. лек
автомобил „Honda – CRV“ с рег. №********* е сключена застраховка
„гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ със срок
на действие 06.01.2017 г. до 05.01.2018 г.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
процесното ПТП вреди.
По въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“:
Оплакванията в жалбата са в две насоки: относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо
състояние на пострадалия.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
в резултат на произшествието на ищцата са причинени контузия на гръдния
кош и корема; счупване на дясната фасета на 2 шиен прешлен; контузия на
главата; навяхване на шията; контузия на дясната лакътна става; контузия на
дясната колянна става; контузия на таза и двете тазобедрени стави;
кръвонасядания и охлузвания по кожата; спондилолистезис травматика С2/С3
(наложило оперативно наместване и извършване на дисцектомия и
корпородеза на С2/С3 ); увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с миелопатия; увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия. Преди извършването на неврохирургичната операция
на 26.09.2017 год. е съществувала опасност за здравето и живота на
пострадалата от разместване на шийните прешлени С2 и СЗ и притискане на
гръбначния мозък на това ниво, т.е. притискане на жизнено важни мозъчни
4
центрове. Вещото лице сочи, че в медицинските документи никъде не се
споменава за загуба на съзнание, а единствено и само в анамнезата при
постъпването в болницата. Приема, че дори и да е загубила съзнание по време
на ПТП, то същото е било под формата на леко „зашеметяване“ , а не до
степен на травматична „кома“. Такава загуба на съзнанието под формата на
леко зашеметяване, ако е имало, е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК. Липсват данни в медицинската документация
пострадалата след ПТП да е била в състояние на травматичен шок. След
извършеното оперативно наместване и дисцектомия и корпородеза на С2-СЗ
шията е стабилизирана, но на по - късен етап са настъпили шийна миелопатия
и радиколопатия. Към 06.10.2022 г. пострадалата има оплаквания от страна на
шията и притискането на нервните коренчета там. Непосредствено след ПТП
пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до степен
същите да станат епизодични и да се проявяват при физическо усилие или
напрягане на шията. Продължителността на тези болки е била около 10-11
месеца. След това тези болки са били епизодични при физическо натоварване
и в момента може да изпитва болки в ръцете и шията при натоварване. До
извършването на операцията на шията на 26.09.2017 год. е имала трайно
затруднение на движенията на шията, което е продължило и след това.
Извършената шийна операция крие рискове от по-нататъшни усложнения,
които са настъпили като миолопатия и радиколопатия в шийния отдел.
Вещото лице е категорично, че настъпилите усложнения и търпените в
резултат на това болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. През целия период от време, докато е била в отпуск,
пострадалата е търпяла болки и страдания, които първоначално са били
постоянни, а накрая епизодични при определени условия и натоварвания.
Тези болки и страдания са препятствали нормалната й трудова дейност. Към
06.10.2022год. пострадалата има функционален дефицит в шията и дясната
ръка. Възможно е към настоящия момент при физическо натоварване да
изпитва болки в шията и дясната ръка. Болките в кръста се дължат на други
дегенеративни процеси - деформираща лумбална спондипоартроза в поясния
отдел на гръбначният стълб, които са се появили на 09.04.2019 год.
Причините за световъртежа може да са много - да се дължат, както на
притискане на нервни коренчета в шийния отдел, така и на вертебробазиларна
5
недостатъчност. Белегът от операцията на шията ще остане за цял живот.
Пълен възстановителен процес не може да има поради факта, че металната
стабилизация в шията ще остане за цял живот. Пострадалата винаги може по
някакъв повод да изпитва болки в шията, както от стабилизацията, така и от
настъпилите след операцията дегенеративни промени в шията. Прогноза за
вбъдеще не може да бъде дадена. Налице е протрахиран оздравителен процес.
Това се дължи на извършената операция на шията и настъпилите в резултат
на това усложнения. Тази шийна стабилизация винаги крие риск от проявата
на някакви усложнения или неблагоприятни прояви в бъдеще.
При устния си доклад в съдебно заседания експертът разяснява, че
ищцата никога няма да се възстанови напълно, като усилията са насочени към
запазване на текущото състояние, а не към възстановяване на предишното,
което е невъзможно. Тепърва предстоят усложненията от операцията, тъй
като започват сраствания около металните пластини, изтръпвания и
притискания на шийни нерви. За да се задържи състоянието, трябва да
провежда физиотерапия, лечебна физкултура и да се въздържа от
натоварващи занимания. Сочи, че въпреки неблагоприятната прогноза за
пълно възстановяване може да води нормален живот.
По делото е приета и съдебно – психологична експертиза, от която е
видно, че вследствие на процесното ПТП ищцата е преживяла реакция на
остър стрес. Непосредствено след инцидента тя е била в състояние на остър
стрес от понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство
на адаптацията. Това състояние е продължило няколко месеца, с интензивни
периоди на обостряне на ситуацията, свързана с поредица от медицински
интервенции. Непосредствено след процесното ПТП, бидейки в ограничено
физическо състояние, пострадалата е изпитвала емоции от негативния
регистър и невротични симптоми. Състоянието е съотносимо към
преживяното и покрива клиничните критерии на Посттравматичното стресово
разстройство, което възниква като закъснял и/ или протрахиран отговор към
стресогенно събитие. Към момента на експертизата повече от пет години след
травмата са налице данни за настъпило постравматично стресово
разстройство, което настъпва след период на дезадаптация повече от два три
месеца на устойчиви и задълбочаващи се симптоми - настойчиво повтарящо
се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите
или в сънищата. Често са налице изразена емоционална лабилност,
6
плачливост, нервни кризи и притъпяване на чувствата и избягване на
стимули, които могат да възбудят спомени за травмата, като тези
изживявания водят до промени във функционирането на три нива -
личностово, трудово и социално. Променен е изцяло начинът на живот с
ограничена физическа активност, промяна в начина на поддържане на
хигиена, стайлинг и др., ограничени контакти, принудителни пози, дори в
домашна среда. И към момента на експертизата изпитва значима тревожност
и като пътник, и като мотоциклетист. Прогнозите за отзвучаване на
психическата травма са индивидуални, като зависят от характеристиките на
личността и последващата житейска ситуация, а в случая и от резултата на
предстоящите оперативни интервенции.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. М. К. - майка на
ищцата – сочи, че след произшествието до операцията на 27.09.2017 г.
дъщеря й била на легло, не можела да се обслужва сама и разчитала изцяло на
своите близки. След операцията била в болнични 11 месеца, като едва след 7
– мия месец започнала да става сама от леглото. Към настоящия момент все
още не се чувствала добре физически, нямала желание за контакти, сега
имала нов приятел, тъй като старият я напуснал заради катастрофата. Преди
инцидента била изключително енергична и активна натура, обичала
екстремните спортове, била планинарка, но вече не можела да ги практикува.
Заради белезите по тялото и получените травми променила начина си на
обличане, ходела само с панталони и маратонки. Понастоящем продължава да
спортува, но с леки упражнения и без големи натоварвания. Продължава да
чувства изтръпване на ръката и схващане на крака.
Св. И. П. – близък приятел на ищцата – дава показания, че след
катастрофата не можела да стои права, да ходи, да стои седнала и да се
обслужва сама. Започнала да се изправя и да ходи сама едва около 7 – 8 – 10
месеца. Загубила желание да се среща с приятели, а заради белезите по тялото
не искала да ходи на плаж, защото се срамувала. Променила начина си на
обличане. Продължава да изпитва болки във врата и ръката, за което често
ходи на терапия. Преди била много весела и жизнена, а сега често плачела.
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 150 000 лв. е
завишено и не съответства на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
7
При преценка интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания следва да се съобразят тежестта и характера на получените телесни
увреждания, най – тежкото от които е фрактурата на шийния прешлен. Касае
за изключително тежко и животозастрашаващо нараняване, което е наложило
извършването на сложна оперативна интервенция. Периодът на лечение е
продължил около една година, който е бил съпътстван със затихващи по
интензитет болки и страдания, като понастоящем се проявяват епизодично
при натоварване на шията. За период от 7 месеца е била обездвижена, не е
можела да се обслужва сама, като е разчитала на активната подкрепа на
своите близки. Процесното ПТП е оказало силно негативно въздействие
върху психическото състояние на ищцата, загубила желание да излиза и да се
среща с познати. Вследствие на инцидента е претърпяла остра стресова
реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, проявяващо се
под формата на емоционална лабилност, плачливост, нервни кризи,
несигурност и тревожност. Независимо от настъпилото подобрение
прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна, въпреки младата си
възраст (на 28 години) няма да може да поддържа същия ритъм и начин на
живот, който е имала преди катастрофата предвид невъзможността за
упражнява занимания, свързани с физически натоварвания. Извършената
шийна операция е довела до последващи усложнения (миелопатия и
радикулопатия в шийния отдел), дължащи се на срастването на тъканите
около поставените метални пластини, вследствие на което продължава да
чувства слабост в ръката и шията. За поддържане на стабилен жизнен статус
следва да провежда физиотерапевтични процедури и лечебна гимнастика и да
се въздържа от действия, натоварващи шията поради опасността от
настъпване на тежки усложнения. В резултата на оперативната интервенция е
останал незаличим белег в областта на шията, което като млада жена й
причинява допълнителни неудобства и смущения.
От друга страна, при преценка размера на обезщетението, окръжният
съд не е отчел обстоятелството, че независимо от тежестта на уврежданията
ищцата е възстановила жизнения си статус и може да води нормален живот
макар и с редица ограничения. Не е отчетена също така конкретната социално
– икономическа обстановка към датата на настъпване на вредоносния
резултат – 03.08.2017 г., характеризираща се с по - нисък стандарт на живот в
сравнение с настоящия момент.
8
Определеното от окръжния съд обезщетение от 150 000 лв. не е
съобразено и с присъжданите от съдилищата обезщетения в аналогични
случаи. С Определение № 886/ 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2261/ 2022 г., I
т. о. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение, с което за
водещо увреждане фрактура на шиен прешлен е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., но следва да се отчете, че ПТП
е настъпило на 06.07.2020 г. при друга социално – икономическа обстановка.
С Решение № 50049/ 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 656/ 2022 г., I т. о. е
присъдено обезщетение в размер на 95 000 лв. също за водещо увреждане
фрактура на шиен прешлен и при неблагоприятна прогноза за пълно
възстановяване за ПТП, настъпило на 18.07.2019 г. С Решение № 50107 от
1.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1412/2021 г., I т. о. за фрактура на втори шиен
прешлен, съчетана с други тежки увреждания, за ПТП, настъпило на
12.05.2017 г., е присъдено обезщетение в размер на 105 000 лв. Поради
изложеното въззивната инстанция намира, че дължимото на ищцата
застрахователно обезщетение следва да се определи на 100 000 лв., в който
размер в най – пълна степен ще я възмезди за претърпените от ПТП болки и
страдания.
Поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата поради неползване на специално защитно облекло е
неоснователно. Съпричинаване е налице, когато със своето неправомерно
поведение пострадалият е създал предпоставки и е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки
– противоправно поведение на пострадалия и причинна връзка с вредите.
Разпоредбата на чл. 137е ЗДП задължава водачите и пътниците на
мотоциклети да ползват защитни каски, но не предвижда задължение за
ползване на предпазна екипировка. По настоящето дело по категоричен начин
се установи, че ищцата е управлявала мотоциклета със защитна каска, която е
спасила живота й, поради което поведението й не е в причинна връзка с
настъпилите вреди.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като е
уважил предявения частичен иск в пълния му предявен размер от 30 000 лв.
след приспадане на доброволна изплатената от застрахователя сума от 30 000
лв., окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
9
да се потвърди.
По въззивната жалба на А. Х. К.:
Ищцата обжалва решението само в отхвърлителната част на
претенцията за законна лихва. С исковата молба е претендирана лихва върху
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
считано от предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя
– 19.02.2021 г. или от най – рА.та дата по чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 429,
ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихви за забава считано от по - рА.та дата на
уведомяването му от застрахования водач или предявяване на
застрахователната претенция. В случая ищцата не е посочила дата,
предхождаща предявяването на застрахователната претенция на 19.02.2021 г.,
на която застрахователят е бил уведомен от застрахования водач, поради
което правилно окръжният съд не се е произнесъл по същество по посочената
претенция.
Жалбата в частта, в която се иска присъждане на законна лихва от
датата на предявяване на застрахователната претенция, е основателна.
Относно началния момент на законната лихва върху застрахователното
обезщетение - от уведомяване на длъжника съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ или от
изтичане на сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, е налице произнасяне на ВКС
(Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о.), според
което в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. Решението следва да се отмени в частта, в която претенцията
за законна лихва е отхвърлена за периода 19.02.2021 г. – 18.05.2021 г. върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вместо
което се постанови ново, с което законната лихва се присъди и за периода от
19.02.2021 г. до 18.05.2021 г.
По разноските:
С оглед основателността на въззивна жалба на ищцата А. Х. К. ЗАД
Д.Б.:Ж. и З.“ следва да й заплати направените във въззивното производство
разноски за адвокат в размер на 1300 лв.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 141/ 12.04.2023 г. по т. д. № 427/2022 г. на ОС П.
в частта, в която предявеният от А. Х. К. против „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ АД иск с
правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ за законна лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 847 лв. е отхвърлен за периода от 19.02.2021
г. до 18.05.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ АД да заплати на А. Х. К. законна лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. и за имуществени вреди в размер на 847 лв. за периода от 19.02.2021 г. до
18.05.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ АД да заплати на А. Х. К. разноски за
въззивната инстанция в размер на 1300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11