Р Е Ш Е Н И Е
№ 397/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 302 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на РИОСВ Пазарджик против Решение №
260017/19.01.2021 г. постановено по АНД № 176/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № №20 от 05.12.2019 г. на
Директора на РИОСВ гр. Пазарджик, с което на „Панагюрска Медна Компания”
АД с ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за
опазване на околната среда на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се потвърди изцяло издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „Панагюрска Медна Компания” АД, чрез процесуалния си
представител в писмено становище и устно в съдебно заседание счита жалбата за
неоснователна. Претендира разноски, за които представя списък и доказателства
за извършването им.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Във връзка с подаден сигнал на
тел. 112 за вода оцветена в бяло и умряла риба в р. Луда Яна била
извършена проверка на реката и производствената площадка на „Панагюрска
Медна Компания” АД, оператор на КР №117/2006 г. Установено
било, че на левият бряг на р. Луда Яна на разстояние около 300 м след
площадката на дружеството (по посока на течението) е изградена лагуна с цел
поемане на дренажни води от „езерото за богати разтвори“. Визуално било
установено потъмняване на водите на реката в участъка граничещ с лагуната, в
следствие на изтичане на води от лагуната към реката. В рамките на
проверката били взети проби от водите на река Луда Яна в три
точки (по посока на течението): мост преди производствената площадка на „Панагюрска
Медна Компания” АД; левия бряг на р. Луда Яна при лагуната,
приемаща дренажни води от езерото за богати разтвори; мост при с. Росен. Резултатите
от извършеното пробонабиране в трите точки били отразени в Протокол от
изпитване №10-0792 от 15.07.2019 г. Резултатите показвали наличие на мед, цинк
и манган многократно над допустимите стойности за тези елементи във водите на
р. Луда Яна при моста на с. Росен и в близост до лагуната на дружеството.
Стойностите и по трите показателя в точката на пробовземане преди
производствената площадка на „Панагюрска Медна Компания” АД били в рамките на допустимите стойности. Тези
резултати показвали замърсяване на водите на река Луда Яна в следствие изтичане
на води с високо съдържание на метали от лагуната на дружеството, което
представлявало нарушение на чл.125, ал.1, т.2 (отм.Дв бр.98/2018 г, в сила от
28.08.2019 г., нов чл.123в, ал.1) от ЗООС. Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел, че спорният въпрос е дали това замърсяване е в
следствие на дейността на дружеството - ответник в настоящото производство,
т.е. в резултат на изтичане производствени отпадъчни води чрез лагуната, водещи
до нарушаване на издаденото разрешително. За изясняването на това обстоятелство
по делото е назначена техническа експертиза. Заключението на експертизата е
прието по делото. Настоящият състав на съда намира експертизата за компетентно
изготвена, като по делото липсват доказателства за обстоятелства, които да
оборват направените констатации от вещото лице и да поставят под съмнение
неговите изводи.
От заключението на техническата експертиза
се установява, че технологичния процес за производство на катодна мед и цинков
сулфат, за което дружеството - ответник притежава комплексно разрешително, е
безотпадна, т.е. в процеса няма отпадни води. Производствените води не се
отвеждат обратно в езерото за обогатени разтвори. Производствени отпадни води
от инсталацията не постъпват и в лагуната. След влагането ѝ в
производството, водата се отвежда в котолована на бившия открит рудник Цар
Асен. Водата в езерото за богати разтвори е от атмосферни валежи, повърхностни
и подпочвени води, които преминават през скалите в табаните, взаимодействат с
разтворимите рудни и нерудни минерали, които преминават в нея под йонна форма.
Сярата подкиселява разтворите, образувайки серниста киселина и ускорява процеса
на разтваряне, разлагане на другите минерали, а медта представлява промишлен
интерес за по-нататъшна обработка на разтворите с цел извличането и като метал, pH на
тези разтвори е ниско, под 3-2.5, което значи че са кисели разтвори.
Вещото лице в заключението си сочи, че
същите са разтворите и във въпросната лагуна, само че разтворите в езерото
постъпват защото то е проектирано на това място /най-ниската точка на табаните,
където втичащите се води естествено дренират и се събират и процеса е
контролиран - може да се следи нивото и да се управляват/, а в лагуната
постъпват води по неконтролирани пътища - проникващи разтвори под подложката на
табана, просмукващи по пукнатини и разломи в коренните скали и намиращи
естествен излаз на повърхността в най-ниската точка в участъка, в случая в
коритото на р. Луда Яна, където се смесват с оттока на реката.
С оглед на заключението на техническата
експертиза, РС е приел, че категорично се установява, че замърсяването на р. Луда
Яна не е в следствие на оттичане на производствени отпадни води, следователно
лагуната не може да се отчете като хидротехническо съоръжение за
заустване, изградено и експлоатирано от дружеството - ответник.
С оглед заключението на вещото лице, РС е
достигнал до краен извод, че не е
осъществен съставът на вмененото нарушение от „Панагюрска Медна Компания” АД, тъй като фактическите констатации не съответстват на
събраните доказателства, поради което наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно и с атакуваното в настоящото производство решение, го е
отменил.
Тези
изводи са правилни. В проведеното съдебно производство пред РС са събрани
писмени и гласни доказателства, назначена е експертиза. В мотивите на
оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на страните. При
постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел, че в крайна сметка са налице обстоятелства,
обуславящи незаконосъобразност на атакуваното НП. Тези правни изводи изцяло се
споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Районният
съд е отговорил подробно на всички доводи в тази насока. В касационната жалба
не се навеждат такива, които да водят до промяна на тези изводи.
Действително
е видно от събраните доказателства, че е установено замърсяване на
водите на река Луда Яна, чрез наличие на мед, цинк и манган многократно над
допустимите стойности за тези елементи. Липсват обаче доказателства, че това се
дължи на дейността на дружеството в нарушение на издаденото му разрешително.
Точно в обратна насока е заключението на вещото лице. В случая доводите в
касационната жалба, че последното не следва да бъде ценено, защото е изготвено
една година след установеното замърсяване, са неоснователни, защото ВЛ е
изследвало производствения цикъл на дружеството. От една страна от него е
видно, че водите от производството не се отвеждат и заустват в река Луда Яна, а
отвеждането на отпадните води е към място, различно от процесната лагуна. А от
друга страна ВЛ е посочило и начина на постъпване на води в лагуната - по
неконтролирани пътища - проникващи разтвори под подложката на табана,
просмукващи по пукнатини и разломи в коренните скали и намиращи естествен излаз
на повърхността в най-ниската точка в участъка, в случая в коритото на река
Луда Яна, където се смесвали с оттока на реката. Видно е, че в случая е без
значение за тези изводи, че експертизата е изготвена една година по-късно,
освен ако от АНО бяха предоставени доказателства, че отвеждането на отпадъчните
води е променено в този период между установеното нарушаване и изготвянето на
експертното заключение, а такива липсват по делото. От
административнонаказващият орган, върху когото лежи доказателствената тежест да
докаже твърденията си в НП, в случая, че именно в следствие на дейността на
дружеството в нарушение на издаденото му разрешително е настъпило замърсяването
в реката, т.е. е нарушено разрешителното в процесното Условие 10.1.2.1, не са
ангажирани други доказателства, оборващи тези експертни твърдения. Най-малкото
липсват такива, които да доказват причинната връзка между дейността на
ответника и настъпилото замърсяване. Именно липсата на доказателства за
наличието на причинна връзка между дейността на ответника и настъпилото
замърсяване и в същото време наличието на компетентно изготвено заключение на
вещото лице, което сочи, че замърсяването не е в следствие на тази производствена
дейност, а в резултат на проникващи разтвори по неконтролирани пътища под подложката
на табана, просмукващи по пукнатини и разломи в коренните скали и намиращи
естествен излаз на повърхността в най-ниската точка в участъка, в случая в
коритото на река Луда Яна, водят до извод, че като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Нещо повече –
дружеството в крайна сметка е наказано за нарушение на чл. 125, ал.1, т.2 от
ЗООС, съгласно който операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията
в комплексното разрешително. В НП АНО е изложил доводи, че дружеството е
нарушило конкретно Условие 10.1.2.1, съгласно което не му се разрешава
заустване на производствени отпадъчни води в река Луда Яна. Именно в
заключението си вещото лице е посочило, че след влагането ѝ в
производството, водата от производството се отвежда в котолована на бившия
открит рудник Цар Асен, а не в река Луда Яна, т.е. по същество липсва установено
заустване на производствени отпадъчни води в река Луда Яна и съответно нарушение
на издаденото разрешително.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено
съгласно изхода на делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на
633 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства за
заплащането му – договор за правна защита и съдействие, фактура и банково
нареждане.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, Х съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260017/19.01.2021 г. постановено по АНД № 176/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
РИОСВ гр. Пазарджик да заплати на Панагюрска Медна Компания” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 66, вх.А, ап.3, сторените по делото разноски в размер
на 633 (шестстотин тридесет и три) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)