Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр.Русе, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 162 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Рибарство и контрол
– Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА, чрез главен юрисконсулт С.Ж.,
срещу решение № 47/21.03.2023 г., постановено по АНД № 219/2022 г., по описа на
РС – Бяла, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-21/12.05.2022
г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ –
Русе към ГДРК при ИАРА. С наказателното постановление, за нарушение на
Приложение № 1 към чл.32, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 70, ал.1 от същия
закон, на ответника по касация А.Ш.М. ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева и на основание чл.90, ал. 1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата: един брой риболовен кораб рег. № ***; един брой извънбордов
двигател марка Хонда 4,4, с фабричен № 2000558; два броя дървени гребла; един
брой мрежен риболовен уред, найлонов с радина, с око 65 мм и дължина 100 м,
маркиран с марка № МЗГ 065895. Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа на доказателствата по отношение на направения
извод за маловажност на нарушението. Касаторът поддържа, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени въззивното решение и вместо него да постанови друго, с което
да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр.
чл.144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника по жалбата.
Ответникът по касационната жалба – А.Ш.М., чрез процесуалните си
представители – адв. С.Т. и адв. Х. Т., развива съображения за недопустимост на
жалбата, респективно за неоснователност на същата и моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за
основателност на касационната жалба, отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на НП, като сочи, че отнемането на веществените доказателства следва
да бъде съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна
страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За да отмени НП № 18-21/12.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Рибарство
и контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА, районният съд приел от
фактическа страна, че на 04.05.2023 г. двама служители на отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – Русе, при извършване на проверка, около 22:10
часа, в района на р. км. 538 по р. Дунав, установили плавателен съд с рег. № ***,
в който се намирали касационният ответник и още едно лице – Т. Т. Л. В лодката
имало мрежа накуп, а в намиращата се в лодката касетка имало риба. Служителите
им разпоредили да ги последват до лодкостоянката на с. Кривина. Установено
било, че всички документи били изрядни. Контролните органи констатирали, че
уловената риба, която била поставена в касетката, включвала 6 бр. мрени с
приблизително общо тегло 10 кг. и 1 бр. бял толстолоб, с тегло около 3 кг. Те
довършили проверката в устието на р.Янтра и се върнали на лодкостоянката,
където един от служителите и ответникът по касация слезли до реката и
освободили рибата, която все още била жива. На М. бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от ЗРА и заповед № РД 09-435/14.04.2022 г.
на МЗ. С АУАН, на основание чл.41 от ЗАНН, били отнети вещи, които съгласно
специалния закон – чл.90, ал.1 от ЗРА вр.чл.20 от ЗАНН, подлежат на отнемане в
полза на държавата, а именно: един брой риболовен кораб рег. № ***; един брой
извънбордов двигател марка Хонда 4,4, с фабричен № 2000558; два броя дървени
гребла; един брой мрежен риболовен уред найлонов с радина, с око 65 мм и
дължина 100 м, маркиран с марка № МЗГ 065895, които, без мрежата, били оставени
на отговорно пазене при М.. Въз основа на този акт началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, гр.
Бургас, издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което,
за нарушение на Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА, на основание чл. 70,
ал.1 от ЗРА, на касационния ответник било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА били
отнети и описаните вещи.
От правна страна
въззивната инстанция приела, че от доказателствата по делото безспорно е
установено, че М. и придружаващото го лице са осъществили стопански риболов, за
който имали редовни риболовни билети, от борда на регистриран риболовен кораб и
с надлежни документи, и със средство, позволено от закона и маркирано, вписано
в риболовния билет на единия от тях. Приел е, че рибата, намерена в касетка в
лодката – 6 бр. мрени и 1 бр. толстолоб, представлява прилов, който, като
количество, бил незначителен и бил освободен впоследствие във водите на
р.Дунав, докато рибата била все още жива и от нарушението не са настъпили
никакви вредни последици. Посочил е, че липсват данни за налагани на ответника
по касация наказания за нарушения по ЗРА. Приел е, че това характеризира деянието
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. По тази причина районният съд е отменил НП.
Решението на РС –
Бяла, в частта, с която е отменено НП за налагане на
административно наказание „глоба“ на
касационния ответник в размер на 1500 лв. за нарушение на Приложение № 1 към
чл. 32, ал. 1 от ЗРА, е неправилно поради противоречие с материалния закон,
като в тази част то следва да бъде отменено, а НП, в съответната част, следва
да бъде потвърдено. Касационната инстанция не споделя направения от въззивният
съд извод, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По делото е безспорно
установено, че касационният ответник е извършвал стопански риболов, както и че
по време на проверката, в касетка на собствения му рибарски кораб са се
намирали 6 бр. мряна и 1 бр. толстолоб, които съгласно чл. 32, ал. 1 от
ЗРА и посочената в
АУАН заповед № РД 09-435/14.04.2022 г. на министъра на земеделието [1], са били забранени за улов
през периода на тяхното размножаване – от 15.04.2022 г. до 31.05.2022 г.
Безспорно е също и обстоятелството, че в лодката не е намерен друг основен вид
риба, който да е разрешен за риболов.
Посочената като
нарушена разпоредба на чл.32, ал.1 от ЗРА предвижда, че във водните обекти по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. От своя страна
разд.“Б“, т.5 вр. разд.“Г“, т.18 от Приложение № 1 предвижда, че срокът на
забраната за улов на риба и други водни организми през периода на размножаване на пролетно-лятно размножаващите се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби
се определя съгласно надморската височина и сроковете, определени в точка Г,
която, от своя страна, указва, че за водни обекти, намиращи се до 500 м
надморска височина, какъвто воден обект е и р.Дунав, срокът на забраната е от
15 април до 31 май. Нормата на чл.32, ал.7 от ЗРА разпорежда в случаите на
прилов по време на забраната по чл. 32, ал. 1 уловените екземпляри да се връщат
незабавно във водата независимо от
тяхното състояние. Според легалната дефиниция на § 1, т.19 от ДР на ЗРА
понятието „прилов“ означава случаен или
съпътстващ улов, който се появява в подчинени
количества към улова на основен вид
риба или други водни организми и се
отчита в процент към общия улов. За
да представлява уловената от ответника по касация риба „прилов“ по смисъла на §
1, т.19 от ДР на ЗРА, е необходимо да е налице улов от основен вид риба, чийто
риболов е разрешен към датата на нарушението – 04.05.2022 г. като приловът, по
арг. от чл.38, ал.5 от ЗРА, не следва да надхвърля 5 % за всички видове риби. Следователно
намерените шаранови риби в лодката на ответника по касация, от вида „бяла мряна
(Barbus barbus)“ и „бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix)“, не могат да
се квалифицират като „прилов“, тъй като, по твърденията на самите рибари (свидетелски
показания на св. Л., дадени в с.з. на 09.02.2023 г. – л. 36 от АНД № 219/2022
г.., РС – Бяла), те са отишли да ловуват распер, на място, където са знаели, че
могат да уловят такъв, но в лодката не е намерено нищо друго, освен мряна и
толстолоб, които да се явяват в подчинени количества спрямо распер или друг вид
разрешена за улов риба. Щом уловената от ответника по касация риба не включва
нито един екземпляр от вид, който, към датата на нарушението, е бил разрешен за
риболов (напр., както е посочил районният съд, от вида щука или распер, срокът
за забраната на улов на които, съгласно Приложение № 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА,
е от 15 февруари, респ. 1 март, до 30 април, и към датата на нарушението би бил
вече изтекъл), то безспорно в случая не е налице „прилов“, а „улов“ на риба от
забранени за риболов видове. Както беше посочено, уловената от ответника по
касация риба е от вида „бяла мряна“ и „бял толстолоб“, като и двата вида риба
са от семейство „Шаранови“ и са били забранени за риболов в българския участък
на р.Дунав на процесната дата.
Всъщност
възражението на ответника по касация е свързано с това, че използваното
разрешено риболовно средство – мрежа, обективно не позволява да уловът да се
ограничи само до разрешените видове риба. Дори и понятието „прилов“ да бъде
разгледано в този по-широк смисъл на случайно попаднала в мрежата риба от
забранени за улов на процесната дата видове, то разпоредбата на чл.32, ал.7 от
ЗРА императивно изисква незабавното връщане във водата на уловените екземпляри от
видовете риба, чийто улов е забранен през периода на тяхното размножаване,
посочен в Приложение № 1. И тук, при преценката за степента на обществена
опасност на нарушението и дали от нарушението са настъпили вредни последици,
следва да се акцентира на незабавността на връщането на рибата във водата. В
тази връзка касационната инстанция изцяло споделя фактическите изводи,
направени от районния съд. Въззивната инстанция е посочила, че от показанията
на св.Л. и разясненията относно механизма на самия риболов и последващите го
действия било установено, че М. и посочения свидетел са имали възможност да
освободят рибата незабавно, но не са го сторили. Свидетелят сочи, че когато
мрежата бъде пусната, следва бързо да я извадят, като нямат време в момента на
ваденето й да отделят рибата. Мрежата вадят накуп като следва да се оттеглят
към брега, където на спокойствие да наредят мрежата и да освободят хванатата в
нея риба. По време на движение на лодката не било възможно да се реди мрежата,
тъй като за това била необходима светлина, но предвид, че риболовът е бил
извършват в тъмната част на денонощието и трябвало лодката да бъде осветена, това
би попречило на нейното управление. От показанията на служителите на ИАРА е
установено, че в момента на проверката в краката на единия от рибарите имало
мрежа накуп, която била мокра, а до другия се намирала касетката с уловената
вече риба. Районният съд е направил обоснован фактически извод, че проверката е
била извършена непосредствено след изтеглянето на мрежата на борда на
риболовния кораб, когато рибарите са се оттегляли за нареждането й и нейната
подготовка за следващо пускане. Правилно въззивната инстанция е посочила, че
това означава, че рибата, която е била в касетката и за чийто улов е наложена
оспорената санкция, е била вече уловена от предходно пускане на мрежата, тъй
като при проверката самата мрежа е била установена накуп и не би могла да е
непосредствено извадена от нея. Освен това, както е посочил и районният съд, в
показанията си св.Л. сочи, че в мрежата е имало риба, докато процесната вече
уловена такава се намирала в касетката. При това положение изцяло обоснован се
явява направения от контролираната инстанция извод, че рибарите, предвид техния
професионален опит и възможност да разпознаят вида на рибата при нейното освобождаване
от мрежата и поставяне в касетката, са имали достатъчно възможности да я върнат
незабавно в реката, което задължение по чл.32, ал.7 от ЗРА те не изпълнили. Следва
да се посочи, че неговото неизпълнение не се намира в причинна връзка с
издадените разпореждания от служителя на ИАРА за прехвърлянето на рибата в
лодката на агенцията, тъй като те следват по време поставянето на рибата в
касетката от рибарите вместо нейното незабавно освобождаване след изтеглянето
на мрежата. Несъстоятелни са твърденията, че не можело в реката да се извърши
оглед на рибата, за да се установи какъв вид е тя или пък да се нарежда мрежата
поради нуждата от осветление, което пречело при управлението на лодката, тъй
като ответникът по касационната жалба сам се е поставил в това положение,
въпреки професионалния си опит. Разпоредбата на закона ползва думата
„незабавно“, без да предвижда две хипотези – при дневен и нощен риболов, т.е. без значение в коя част на денонощието
се извършва улова, уловеният по време на забраната прилов трябва незабавно да
бъде върнат във водата, при това независимо от състоянието му.
Необоснован се явява
и поради това не се споделя направеният от районния съд фактически извод, че
вредни последици от нарушението липсвали, защото при връщането й във водата
рибата все още била жива. Нарушението на визираното нормативно изискване за
незабавност на връщането й във водата и продължителния неин престой на сушата са
от естество да я увредят до степен, че, макар при връщането й тя да е все още
жива и да отплува, нейната смърт може да настъпи кратко след това. В този аспект това
обстоятелство се явява неотносимо при квалифицирането на настоящия случай като
маловажен.
Според определението по § 1, т.4 от ДР на
ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият състав на съда не
намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Напротив, уловените
и намерени в лодката риби са били в репродуктивна възраст, което препятства
квалифициране на нарушението като такова с по – ниска обществена опасност
спрямо останалите от този вид. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗРА,
волята на законодателя и една от целите на закона е устойчиво развитие на
рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и
обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми. Това
се постига именно с опазване на различните видове риба и то най – вече тези, които
са в репродуктивна възраст.
Следва изрично да се отбележи, че деянието
по чл. 32, ал. 1 от ЗРА е от категорията на формалните нарушения. Фактът на
извършването му го прави съставомерно. Още повече, че в настоящия случай,
извършителят е рибар, с разрешително за стопански риболов, което означава, че
много добре е запознат с въведените от закона правила и забрани при
осъществяваната от него дейност.
Касационният съд намира, че обжалваното
решение, в частта, с която НП е отменено
по отношение на отнемането по чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата на уредите,
средствата и приспособленията, с които е бил извършен риболовът, е правилно и
следва да бъде оставено в сила. Действително,
чл.90, ал. 1 от ЗРА предвижда в случаите по чл. 70 от ЗРА, какъвто е настоящия състав на
нарушение, уредите, средствата и приспособленията, с които е извършен забранен
улов, да се отнемат в полза на държавата. ЗРА не въвежда ограничения относно стойността на вещите,
послужили за извършване на нарушението, но съгласно нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН
отнемане не се допуска, когато стойността на вещите не съответства на характера
и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или
указ е предвидено друго, т. е. не е изрично изключено приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
Разпоредбата на ЗРА се явява специална по отношение на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, но не и спрямо чл.20, ал. 4 от ЗАНН. Последната се
явява самостоятелна и специална, както по отношение на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, така и спрямо
разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА.
При обсъждане приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН безспорно следва да се отчете, че
настоящото нарушение засяга обществени отношения, които не могат да се
характеризират като незначителни, именно по тази причина ответникът следва да
понесе определеното му административно наказание. Следва обаче да се вземат
предвид и други обстоятелства: стойността на отнетите вещи и съответствието й
със стойността на уловената и в последствие пусната във водата риба – 6 бр.
мряна и 1 бр. толстолоб. По
АНД № 219/2022 г. по описа на РС – Бяла е представено Удостоверение за
застрахователна стойност № 681208/28.11.2022 г., издадено от ЗАД „Дал Бог:
Живот и Здраве“, съгласно което застрахователната стойност на отнетия в полза
на държавата двигател е в размер на 3500 лв. На основание НП № 18-21/12.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА от ответника са отнети в
полза на държавата и риболовен кораб, който е в изправност; два броя дървени
гребла; един брой мрежен риболовен уред, найлонов с радина, с око 65 мм и
дължина 100 м., който отговаря на законовите изисквания за употреба. Ето защо разликата в
стойността на отнетите вещи, само едната от които е със стойност 3500 лв., значително
надхвърля стойността на процесния улов, което е самостоятелно основание за
приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, поради което в тази част, с която са
отнети движимите вещи, наказателното постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Допълнителен аргумент за отмяна на НП в същата част е липсата
на данни на ответника да са налагани други наказания за нарушения по ЗРА. Ето
защо, отнемането на процесните движими вещи противоречи на целта на закона и се
явява несправедливо, с оглед стойността на улова и липсата на значителна лична
обществена опасност на дееца.
В заключение, решението на районния съд за
отмяна на НП в частта, с която на ответника по касация е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, следва да бъде отменено,
като в същата част НП следва да бъде потвърдено.
Решението на РС - Бяла следва да бъде оставено
в сила в частта, с която е отменено наказателното постановление по отношение на
отнемането в полза на държавата на един брой риболовен
кораб рег. № ***; един брой извънбордов двигател марка „Хонда“ 4,4, с фабричен №
2000558; два броя дървени гребла; един брой мрежен риболовен уред найлонов с
радина, с око 65 мм и дължина 100 м, маркиран с марка № МЗГ 065895.
При този изход на спора съдът намира, че
направените от страните разноски следва да останат така, както са направени и не
следва да се присъждат на нито една от страните. Още повече, че нито една тях
не представя списък на разноски.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2, пр.1 и пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/21.03.2023 г., постановено по АНД №
219/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла в частта, с която е отменено наказателно постановление № 18-21/12.05.2022 г., издадено от началника на
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА, с което,
за нарушение на приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 70,
ал.1 от ЗРА, на А.Ш.М., с ЕГН**********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-21/12.05.2022 г., издадено от началника на
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА в
частта, с която, за нарушение на приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА и на
основание чл. 70, ал.1 от ЗРА, на А.Ш.М., с ЕГН**********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/21.03.2023 г., постановено по АНД № 219/2022 г. по описа на
Районен съд - Бяла в останалата част, с която е отменено наказателно
постановление № 18-21/12.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Рибарство
и контрол – Централен Дунав“ – Русе към ГДРК при ИАРА по отношение на отнетите
на основание чл.90, ал.1 от ЗРА в полза на държавата: един брой риболовен кораб
рег. № ***; един брой извънбордов двигател марка „Хонда“ 4,4, с фабричен №
2000558; два броя дървени гребла; един брой мрежен риболовен уред найлонов с
радина, с око 65 мм и дължина 100 м, маркиран с марка № МЗГ 065895.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
[1] Същата публично
достъпна на интернет страницата на МЗ:
https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2022/07/07/zapoved_rd09-435_14042022_hrlednl.pdf