РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507936 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20094654/14.04.2021 г. по гр.д. № 18480/2020 г. по описа на СРС,
85 състав Сдружение Н.Б.НА Б.А.З. е осъдено да заплати на С. С. ОГН. сумата от още
8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 16.08.2019 г. ПТП
на АМ Струма, причинено виновно от водач на лек автомобил Тойота Корола, с
чуждестранен рег. № *****, ведно със законната лихва от 07.01.2020 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от
10000 лева.
Срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск е постъпила
въззивна жалба вх. № 25078880/10.05.2021 г., подадена от Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че
решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство не се установило по безспорен и категоричен
начин, че С. С. ОГН. е пострадал при ПТП, тъй като не бил вписан като пострадало
лице в съставения протокол № 174003/16.08.2019 г., поради което следвало да се
приеме, че ищецът не е получил твърдените травматични увреждания. Уврежданията
не се установявали и от събраните по делото гласни доказателства. Неправилно
1
районният съд приел, че е доказан и механизмът за настъпване на ПТП, тъй като
приетия по делото протокол няма обвързваща доказателствена сила, а
актосъставителят не бил присъствал на произшествието. Недоказано останало и
противоправното поведение на водача на лек автомобил Тойота Корола, като
съставения АУАН не се ползвал със силата на чл. 300 от ГПК. Не се установила и
причинно-следствена връзка между всички претендирани от ищеца увреждания и
настъпилото ПТП. Поставената диагноза – контузия на главата била поставена
единствено въз основа на субективните усещания и твърдения на ищеца. Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на бащата на ищеца не кореспондирали със
събраните по делото писмени доказателства. Освен това, поддържа, че определеното
обезщетение е завишено и не отговаряло на критериите за справедливост. Ищецът бил
получил само лека болезненост в периеталната област на главата, която не съпътства с
интензивни и продължителни болки. Поддържа, че платеното обезщетение в размер на
2160,91 лева обезщетява претърпените неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. При
условията на евентуалност моли определеното обезщетение да бъде намалено като
бъде съобразено с установените факти и обстоятелства, както и при спазване на
принципите на чл. 52 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25105247/21.06.2021 г, подаден от С. С. ОГН.. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е формулирал правилни и
обосновани фактически и правни изводи. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е пострадал при ПТП, установява се механизма на ПТП. Освен
това, поддържа, че с извършено плащане на обезщетение в размер на 2160,91 лева
ответникът е признал извънсъдебно и конклудентно основанието на осъдителния иск.
Установени били травматичните увреждания, както и причинната връзка с
настъпилото ПТП. Първоинстанционният съд определил и справедливо обезщетение
като е съобразил съдебната практика при аналогични случаи, но е и съобразил
конкретния. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 18480/2020 г. по описа на СРС, 85 състав е
образувано по искова молба, подадена от С. С. ОГН. против Н.Б.НА Б.А.З., с която е
предявен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от
2
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на 16.08.2019 г. около 19.00 часа на АМ „Струма“ км 49 +200 е
реализирано ПТП с участието на четири моторни превозни средства, сред които и лек
автомобил Тойота Корола с рег. №****** и лек автомобил Форд Фиеста с рег. №
*******. ПТП било настъпило по вина на водача на лек автомобил чл. 511, ал. 3 във
връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите., който се движел по АМ Струма в посока към ГКПП
Кулата като поради неспазване на достатъчна дистанция ударил спрелия пред него
автомобил Форд Фиеста, като в резултат на първоначалния сблъсък той на свой ред
ударил ситуирания пред него автомобил. Вследствие на инцидента пострадал ищецът,
който бил водач на лек автомобил Форд Фиеста. Твърди, че получил травматични
увреждания – травма на главата с мозъчно сътресение, контузия на шията,
посттравматичен целбрастенен синдром. Твърди, че непосредствено след ПТП бил
прегледан по спешност от екип на ЦСМР – Кюстендил, Филиал Дупница поради
оплаквания от болки в областта на шията. Поради продължаваща посттравматична
симптоматика бил извършен преглед в ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, при което били
констатирани посттравматични церебрастенни оплаквания. Бил извършен и последващ
преглед при невролог. Освен това, ищецът изпитвал интензивни негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и
физиологично състресение и смущение. Изпитвал притеснение тревожност,
напрегнатост, раздразнителност. Твърди, че е предявил претенция с вх. № 2-
4629/25.10.2019 г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, като му било определено и изплатено обезщетение в размер на
2160,91 лева, от които 2000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че
справедливо обезщетение на причинените му неимуществени вреди е в размер на общо
12000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10000 лева,
представляваща неплатена част от дължимото му се обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на окончателното
произнасяне – 07.01.2020 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Сдружение „Н.Б.НА
Б.А.З.“, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма за настъпване на
ПТП, както че в резултат на него ищецът С. С. ОГН. е получил мозъчно сътресение и
другите описани в исковата молба травматични увреждания. Поддържа, че с платеното
обезщетение от 2160,91 лева са обезщетени причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно –
медицинска и съдебно– автотехническа експертиза.
3
Въз основа на събраните по делото писмени и приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че на 16.08.2019 г. водачът на лек автомобил
Тойота Корола с турски регистрационен номер ****** се движел по автомагистрала
„Струма“ с посока на движението към Кулата. Пред него в същата посока се движели
Тойота Корола с рег. № *******, Форд Фиеста с рег. № ******* и още едно МПС
участник в произшествието. В района на км. 49 +200 водачът на МПС Тойота Корола с
рег. № ***** в процес на застигане реализира ПТП в задната част на спрелия пред него
в същата посока МПС Тойота Корола с рег. № *******. Вследствие на удара и поетата
кинетична енергия МПС Тойота Корола с рег. № ******* се изместила в посока
напред и реализира удар в намиращото се в същата посока пред него МПС Форд
Фиеста с рег. № *******, който от своя страна се изместил от удара и реализирал ПТП
в задната част на участник № 4. Вещото лице дава заключение, че няма констатирани
технически неизправности по МПС, участници в произшествието, които да са
съществували като аварийна опасност и да са възникнали внезапно преди и/или по
време на конкретно пътно транспортно произшествие, като по този начин да са станали
причина за настъпването му. Причините за настъпване на ПТП били от субективен
характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията от страна на
водача на лек автомобил Тойота Корола с рег. № 34BRJ528 с органите за управление
на автомобила с кормилната, горивната и спирачната уредба, както и избраната
дистанция при движение в конкретната пътна обстановка. Посочва, че от събраните по
делото доказателства може да се приеме, че водачът на МПС Тойота Корола с рег. №
***** е можел да избегне настъпването на ПТП при условие, че е съобразил скоростта
и дистанцията си с интензитета на движение и пътната обстановка, отчитайки
наличието на останалите МПС – участници в движението, които да са достатъчни, за да
му позволят да предприеме спиране при услоивията на движение на автомобили в
колона.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието заключение
на съдебно-медицинска експертиза. Установява се, че при ПТП на 16.08.2019 г. е
пострадал С.С. О. като водач на лек автомобил като получил травма в теменната област
на главата без загуба на съзнание и повръщане. При преглед в ЦСМП гр. Дупница била
поставена диагноза Контузия на главата. Поради продължаващи оплаквания от
главоболие в ДКЦ Св. Иван Рилски е поставена диагноза – други и неуточнени
гърчове, а на 11.09.2019 г. при преглед при невролог е поставена диагноза мозъчно
сътресение, церабрестетен синдром. При разпита си в съдебно заседание, проведено на
22.10.2020 г. вещото лице заявява, че при ищеца е констатиран синдром като
последица от травмата на главата, като посочва, че той не зависи от тежестта на
травмата на главата. Възможно било и при леко чукване на главата да се развие.
Посочва, че при ищеца е по-вероятно да се касае за психотравма. Посочва, че
непосредствено след травмта не е прегледан от неврохирург, поради което и не е
4
поставена точна диагноза мозъчно сътресение. Вещото лице заявява, че не са
извършени изследвания, които да установят причините за оплакванията на ищеца.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелят С.К. О. – баща на ищеца. В
показанията си свидетелят установява, че на 16.08.2019 г. синът му се обадил, че е
станала катастрофа малко преди Дупница. Когато отишъл с пътна помощ да прибере
колата, синът му не бил в добро състояние. Бил в стрес, замаян, уплашен. Той бил на
място, когато го ударили и бил смазан от два автомобила. След като се прибрали,
отишли в Бърза помощ, за да го прегледат. Там казали, че няма счупване, но ако
започне да го боли глава, трябвало да се върнат. От другия ден започнали силни болки
в главата, в шията. Ходили по лекари година и половина пил лекарства. Продължавало
да го боли главата и като го хванело главоболието го държало по няколко дни.
Напрегнато му било, имал завиване на свят. Не бил добре. Не говорел много, затварял
се в стаята си. От момента на катастрофата бил безработен и не карал оттогава. Баща
му го придружавал, когато трябвало да ходи на прегледи. Лекарите били казали, че
трябва да спре лекарствата, тъй като минало време от катастрофата. Искали и
допълнителни изследвания, но те били платени. Предстояло да ходи на психолог.
Постоянно ходели на прегледи, но не бил приеман за лечение. Правена му била снимка
на главата.
На 25.10.2019 г. С. С. ОГН. предявил претенция до Н.Б.НА Б.А.З. за определяне
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Не е спорно между страните,
а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 07.01.2020 г. на ищеца е
платено обезщетение в общ размер на 2160,91 лева, от които 2000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е представително
национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства
5
за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и държавите,
подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на
компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от
Кодекса за застраховането. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България
с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва, когато бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато
има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото
лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по
подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с
размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането). В конкретния
случай, НББАЗ е определил обезщетение, с чийто размер пострадалото лице не е
съгласно. Съгласно чл. 515, ал. 1 от Кодекса за застраховането НББАЗ в качеството си
на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият
представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран
отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или
представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенции в Република България. По делото не са въведени твърдения, че
застрахователят на виновния водач е определил кореспондент за уреждане на
претенциите в България, поради което и това обстоятелство не е спорно между
страните. НББАЗ е сезиран с искане за определяне на обезщетение като
компенсационен орган на 25.10.2019 г., като е определено и изплатено обезщетение в
размер на 2160,91 лева, включващо 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
като с оглед въведените твърдения в исковата молба ищецът не е съгласен определения
размер. Следователно предявеният иск се явява допустим като процесуално и
материално легитимиран да отговаря по него е НББАЗ.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото
да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач
на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в системата „Зелена карта“ в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение и
причинените на ищците неимуществени вреди.
6
Не е спорно между страните, а и се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от М.К..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства
и приетите експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да
ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са
ангажирани.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие относно лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ****** е имало сключена застраховка Гражданска
отговорност, към която е издадена Зелена карта, чийто номер е отразен в Протокол за
ПТП № 1734003. С приемане на претенцията на С.О. и определяне на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното
ПТП въззивникът е потвърдил материално-правната си легитимация да отговаря по
предявения иск, както и обстоятелството, че виновен за настъпване на ПТП е водачът
на лек автомобил „Тойота Корола“.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че получените от ищеца
травматични увреждания не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. От приетите по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че ищецът е
получил контузия на главата, като са проявени признаци на мозъчно сътресение и
церабрастетен синдром, като тези увреждания са във връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици. По делото се установява, че в резултат на увреждането
възстановяването е продължило повече от месец, като и към настоящия момент
пострадалият има оплаквания от получените травми на главата, които налагат
периодично посещение на лечебни заведения. Вещото лице от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза установява, че в резултат на получената травма ищецът има и
психотравма, която налага и допълнителни консултации със специалисти. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в резултат на получените
увреждания ищецът е в невъзможност да работи. От значение за определяне на
обезщетението е и обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието
ищецът е бил в трудоспособна възраст, без данни за предходни здравословни
проблеми. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че определеното
7
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо
10000 лева е справедливо.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 85 състав, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
за заплати на въззиваемия сумата от 800 лева, представляваща направени разноски
пред въззивния съд.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20094654/14.04.2021 г. по гр.д. № 18480/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК
– *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* да заплати С. С.
ОГН., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ******* сумата от 800 лева, представляваща
направени пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8