РЕШЕНИЕ
№ 15509
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139707 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К. Д. и А. К. Д., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1459.27 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 27.49 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент
№..., находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.02.2022г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 282.39 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 14.02.2022г. и 6.08 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г.- 14.02.2022г.
Сумите се претендират при равни квоти.
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, всеки като собственик на 1/2 ид.ч. от имота, поради което са задължени
да заплатят стойността й, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на
1
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10149/2022 г. на СРС, 55
състав, срещу която са подадени възражения. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендират се разноски.
Ответниците оспорват претенцията с довод за нейната недопустимост досежно
вземанията за дялово разпределение, тъй като то принадлежи на друго лице. Обосновават
неоснователността на исковете с твърдения, че не е ясно какъв е размера на доставяната
топлинна енергия и за какъв период; че не е съобразено реално консумираната енергия.
Оспорват претенциите за лихви с оплакването, че не са начислени върху реално потребената
енергия и че не е установена забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност с
оглед периодичността на плащанията. Оспорват представените извлечения за сметки. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Н. И.“ ООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 22.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Н. И.“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
09.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Н. И.“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
2
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Установява се, че топлоснабденият имот - апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.
„Д.“, бл....., е придобит на 20.04.2018г. от К. С. Д. и Е. А. Д.. В акта не са отбелязани правата
на лицата в съсобствеността, поради което съдът приема, че са равни.
Видно от представенaта по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ топлоснабденият имот –
апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл...., е деклариран като съсобствен
между ответниците и трето за спора лице, при квоти за Е. Д. 2/3, за С. Д. 1/6, за А. В. 1/6.
Налични по делото са удостоверения за наследници на К. С. Д. и Е. А. Д., от които е
видно, че лицата са починали съответно на 24.10.1990г. и на 23.07.2019г., като са оставили
за свои наследници ответниците по делото – С. К. Д. и А. К. Д.-К. Именно поради
наследяването се обосновава направеното по-рано деклариране по реда на чл. 14 ЗМДТ.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на по ½ идеална част от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от своите родители. Като собственици на имота те се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците. В подкрепа на релевираното от тях възражение, че не се явяват собственик на
имота, респ. потребител на топлинна енергия, не са представени доказателства.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
3
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че размера на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 1459.27 лева – главница за потребена топлоенергия за периода
01.05.2018г.-30.04.2020г., 282.39 лева – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-
14.02.2022г., 27.49 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.01.2019г.-30.04.2020г. и 6.08 лева - мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2019г.-
14.02.2022г. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 25.02.2022г. Вземанията, възникнали преди 25.02.2019г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на 361.43 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-31.12.2018г. и 133.68 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-14.02.2022г.
Общият размер на вземанията след 25.02.2019г. възлиза на 1097.84 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г., 148.71 лева лихва върху нея за
периода 15.09.2019г.–14.02.2022г., както и главница за дялово разпределение от 27.49 лева
за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 6.08 лева за периода
03.03.2019г.-14.02.2022г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Остава несподелено
възражението на ответниците за неизискуемост на вземането, тъй като не е необходимо
изпращането на покана съобразно клаузата на общите условия, която е различна от тази, на
която се позовават.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания и припадащата се част на всеки от ответниците, дължимите суми от всеки един
ответник възлизат на:
за С. Д.: 548.92 лева главница за топлинна енергия за периода 01.01.2019г.-
30.04.2020г., 74.35 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.–14.02.2022г., както и
главница за дялово разпределение от 13.74 лева за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г. и
лихва върху тази главница от 3.04 лева за периода 03.03.2019г.-14.02.2022г.
за А. Д.: 548.92 лева главница за топлинна енергия за периода 01.01.2019г.-
4
30.04.2020г., 74.35 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.–14.02.2022г., както и
главница за дялово разпределение от 13.74 лева за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г. и
лихва върху тази главница от 3.04 лева за периода 03.03.2019г.-14.02.2022г.
За разликата над посочената главница за топлинна енергия и лихва върху нея
предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 821.00 лева, от които 85.50 лева по
ч.гр.д.№ 10149/2022г. на СРС, 55 състав, и 735.50 лева – разноски в настоящото
производство: 35.50 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими съобразно
уважената част от исковете са разноски в общ размер на 592.01 лева, от които 61.65 лева по
ч.гр.д. № 10149/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 530.36 лева в настоящото
производство. Съобразно дела на ответниците, припадащите им се разноски са: за С. Д. –
296.00 лева, от които 30.82 лева по ч.гр.д. № 10149/2022г. по описа на СРС, 55 състав, за А.
Д. – 296.00 лева, от които 30.82 лева по ч.гр.д. № 10149/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
Дължими са и разноски на ответниците съобразно отхвърлената част от иска.
Ответниците С. Д. и А. Д. своевременно са претендирали разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано им процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Приложени са договори за правна защита и съдействие, в които е указана тази хипотеза
на процесуално представителство, по която причина разноските за адвокатско
възнаграждение за всеки един от двамата ответници се дължат на адвоката – адв. Ю. Г.. В
този случай възнаграждението според материалния интерес се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлиза на по 477.52 лева. При съобразяване размера на отхвърлената част от иска, в тежест
на ищеца следва да се възложат разноски в общ размер на 266.35 лева, или по 133.18 лева за
всеки от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Д.“ № ..., вх...., ет...., ап....., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10149/2022г. на СРС, 55 състав, а
именно:
5
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 548.92 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в
гр.София, ж.к. „Д.“ № ....., за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г., както сумата 13.74
лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.01.2019г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 25.02.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в
размер на 729.63 лева и за периода 01.05.2018г.-31.12.2018г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 74.35 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.–14.02.2022г., както и сумата 3.04 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г.-14.02.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на търсена мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия до размера от 141.19 лева като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Д.“ № ...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10149/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 548.92 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в
гр.София, ж.к. „Д.“ № ...., за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г., както сумата 13.74
лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.01.2019г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 25.02.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в
размер на 729.63 лева и за периода 01.05.2018г.-31.12.2018г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 74.35 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.–14.02.2022г., както и сумата 3.04 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г.-14.02.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на търсена мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия до размера от 141.19 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. К. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 296.00 лева – разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, от които 30.82 лева по ч.гр.д. № 10149/2022г. по описа на СРС,
55 състав, и 224.90 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. К. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 296.00 лева – разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, от които 30.82 лева по ч.гр.д. № 10149/2022г. по описа на СРС,
55 състав, и 224.90 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., да
6
заплати на адв. Ю. О. Г., САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „И.“ № ....., сумата
133.18 лева – разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от исковете
за оказано процесуално представителство на ответника А. К. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., да
заплати на адв. Ю. О. Г., САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „И.“ № ...., сумата
133.18 лева – разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от исковете
за оказано процесуално представителство на ответника С. К. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н. И.“ ООД, ЕИК ..., като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7