Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Елена, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: И. Вараджакова
при
секретаря Йорданка Й., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 316 по
описа за **** г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен
установителен иск за собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – отмяна на НА.
Постъпила е искова молба от Б.К.Б. ***,
И.Т. *** и К.Т.Б. ***, чрез техния пълномощник адв. С.Н., против М.И.Е. *** и Х.Р.П.
***. В същата се твърди, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № **, том
І, дело № ***/**** г. Т.И. Б. - съпруг на първата ищца и наследодател на ищците
купил следния недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Елена, а именно: паянтова
жилищна сграда със застроена площ от
Ищците молят съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответниците М.И.Е. и Х.Р.П.,
че ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. са собственици на ½ идеална част от
жилищна сграда и 7/10 идеални части от дворното място, в което е построена,
цялото от 1556 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № ** по плана на с. К.,
общ. Елена, при граници на поземления имот: улица, УПИ ХІV-**, УПИ ІІ-**, УПИ
ІІІ-**, УПИ ІV-** и поземлен имот пл. № **, като за поземлен имот пл. № ** е
отреден УПИ VІ-** в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена. Ищците молят съда при
уважаване на предявения иск за собственост да отмени НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ІІ, рег. № ****, дело
№ ***/**** г. и НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № ***, том ІІ, рег. № ****, дело № ***/**** г., двата на нотариус Й.Ц.
с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд -
Елена. Претендират направените разноски по делото.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците М.И.Е. и Х.Р.П., чрез техния
пълномощник адв. В.К.. В същия се взема следното становище: На първо място се
излагат възражения относно редовността на исковата молба и такива относно
допустимостта на исковата молба с вх. № 3726/26.09.**** г., по които съдът се е
произнесъл с Определение от 21.12.**** г. по гр. д. № 316/**** г. по описа на
Районен съд – Елена. На следващо място ответниците считат, че исковите
претенции на ищците са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Претендират направените по делото разноски. Ответниците не
оспорват, че с НА № ***, том ІІ, дело № ****/08.12.**** г. ответницата М.И.Е. е
придобила от брат си Т.И. Б. и съпругата му Б.К.Б. правото на собственост върху
½ идеална част от паянтова жилищна сграда със застроена площ от
В съдебно заседание се явява ищецът К.Т.Б.
заедно с адв. С.Н.. Двамата поддържат депозираната искова молба и предявените
искове.
В съдебно заседание се явява ответникът
Х.Р.П. заедно с адв. В.К.. Двамата поддържат депозирания отговор на исковата
молба и оспорват предявените искове.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
От удостоверение за наследници с изх. №
53/27.12.2016 г. на км. с. К., общ. Елена се установява, че К. Т.Б. е починала
на **.**.****г., за което е съставен акт за смърт № */**.**.**** г. в с. К.,
общ. Елена. Същата е оставила като законни наследници сина си Т.И. Б. и дъщеря
си ответницата М.И.Е..
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № УГ01-7633/20.08.**** год. на Столична община - район „Красно село“, Т.И.
Б. е починал на *.**.**** г., за което е съставен акт за смърт № 2**/*.**.****
г. в гр. С. – район Красно село. Същият е оставил като законни наследници
ищците по делото: Б.К.Б. – съпруга, И.Т.Б. – дъщеря и К.Т.Б. – син.
От НА № **, том I, дело № ***/**** г.
на съдия при Районен съд – Елена се установява, че К. Т.Б. е продала на
наследодателя на ищците Т.И. Б. собствения си недвижим имот, находящ се в с. К.,
общ. Елена, а именно: паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ 72
кв. м., състояща се от изба в приземния етаж и жилищен етаж, състоящ се от
четири стаи, коридор и дрешник; лятна кухня; плевник и дворно място, цялото от
1430 кв. м., съставляващо част от имот пл. № ** по плана на с. К., общ. Елена,
при граници: улица, църква, РПК, наследници на Д.Г.Д., наследници на С. Ал. Т.
и наследници на Г.Д., за който имот бил отреден парцел VI-** в кв. 7 по плана на с. К., общ.
Елена. От НА № ***, том II, дело № ****/**** г. на съдия при Районен съд –
Елена е видно, че наследодателят на ищците Т.И. Б. и ищцата Б.К.Б. прехвърлили
на ответницата М.И.Е. следните идеални части от собствения си недвижим имот,
представляваща съпружеска имуществена общност, находящ се в с. К., общ. Елена, а
именно: ½ идеална част от паянтова едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м., състояща се от изба в приземния етаж и жилищен
етаж, състоящ се от четири стаи, коридор и дрешник, както и 3/10 идеални части
от дворното място, цялото от 1430 кв. м., съставляващо част от имот пл. № ** по
плана на с. К., общ. Елена, при граници: улица, църква, РПК, наследници на Д.Г.Д.,
наследници на С. А. Т. и наследници на Г.Г.Д., за който имот бил отреден парцел
VI-** в кв. 7 по
плана на с. К., общ. Елена, срещу задължението ответницата да полага грижи и
издръжка за К. Т.Б. *** – майка на наследодателя на ищците Т.И. Б. и на
ответницата М.И.Е..
От НА № ***, том II, рег. № ****, дело
№ ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – Елена се констатира, че ответницата М.И.Е. била
призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с. К., общ. Елена, а именно: ½ идеална част от
жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от 1556 кв. м., съставляващо
поземлен имот пл. № ** по плана на с. К., общ. Елена, при граници на поземления
имот: улица, УПИ XVI-**,
УПИ II-**, УПИ III-**, ПИ пл. № ** и ПИ пл. № **, като за
поземлен имот пл. № ** е отреден УПИ VI-** в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена, като
регулационните отношения са частично уредени. Видно от НА № ***, том II, рег. №
****, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Елена, ответницата М.И.Е. дарила на
ответника Х.Р.П. жилищна сграда и 3/10 идеални части от дворното място, в което
била построена, цялото от 1556 кв. м. от описания в предходния НА поземлен
имот, като дарителката си запазила правото да ползва и обитава имота, докато е
жива.
Видно от НА № ***, том II, рег. № ****,
дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара
и с район на действие Районен съд – Елена, ответницата М.И.Е. била призната за
собственик на основание давностно владение на 7/10 идеални части от дворно
място, цялото от 1556 кв. м. от описания в предходните НА поземлен имот. От НА
№ ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена се
установява, че ответницата М.И.Е. дарила на ответника Х.Р.П. 7/10 идеални части
от дворно място, цялото от 1556 кв. м. от описания в предходните НА поземлен
имот.
От скица № 04.03.02-273/10.09.**** г.
на Община Елена и удостоверение № УТ.02.02-577/13.09.**** г. на Община Елена се
установява актуалното състояние на процесния имот. В същите е отразено, че на
името на ответника Х.Р.П. се води следния поземлен имот, находящ се в с. К.,
общ. Елена, а именно: жилищна сграда и дворно място, цялото от 1556 кв. м.,
съставляващо поземлен имот пл. № ** по плана на с. К., общ. Елена, при граници
на поземления имот: улица, УПИ XVI-**,
УПИ II-**, УПИ III-**, ПИ IV-** и ПИ пл. № **. Освен това за
поземления имот бил отреден УПИ VI-**
в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена, като регулационните отношения били
частично уредени. Освен това е посочено, че на името на наследници на Т.И. Б.
се води лятна кухня и плевник, находящи се поземления имот.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка с изх. № 54030006**/5.09.**** г. на Община Елена и удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/10.09.**** г. на Община Елена, данъчната
оценка на жилището и дворното място на процесния имот е в размер на 4885.00
лв., а на второстепенната постройка е в размер на 244.80 лв.
По делото са представени от ответниците
М.И.Е. и Х.Р.П. 25 броя приходни квитанции за платен данък и такса битови
отпадъци.
По делото е приложена преписката по
издаване на НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц.
с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Елена, както и преписката по издаване на НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/****
г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Елена.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели Н.Й.П., Р.Б.С., С.П.К., С. Д. П., С.Д.Й., В.Й.И. и Я.П.П..
Свидетелят Н.Й.П. твърди в показанията
си, че е син на ищцата И.Т.Б. и е в родствени отношения с другите двама ищци К.Т.Б.
и Б.К.Б. и ответниците М.И.Е. и Х.Р.П.. Същият познава процесния имот, тъй като
ходел в него по няколко пъти на година, считано от 2000 г. Последният път бил
там през есента на **** г. на празника на Еленския бут. Свидетелят ходел там на
гости и знаел, че имотът е бил на баба му К., а впоследствие и на дядо му Т.. Дядо
му Т., докато бил жив, много често ходел в имота – почти всяка седмица. Същият
заявява, че с ответницата М.И.Е. се разбирали добре и никой никога не им бил
казвал, че имотът не е техен. При едно от посещенията им вуйчо му К. предложил
на ответницата М.И.Е. да си уредят отношенията по отношение на имота, т. е. той
да й плати или тя да му плати. Последната обаче не се съгласила на предложените
от него варианти. Освен това същата искала да си поделят стойността на
ремонтите, които се извършвали в имота. Когато ходели в с. К., общ. Елена,
свидетелят и роднините му не отсядали в процесния имот, тъй като условията там
не били добри, а и ответницата М.И.Е. живеела там и не искали да я притесняват.
През лятото на **** г. ищецът К.Т.Б. му споделил, че ответниците присвоили
последния без каквото и да било основание. Тогава отношенията между страните се
развалили и на празника на Еленския бут през **** г. избухнал скандал между тях
по този повод, когато ищецът К.Т.Б. и свидетелят Н.Й.П. отишли в процесния имот.
Видно от показанията на свидетеля Р.Б.С.,
същият познава ищците и ответниците. Свидетелят живее постоянно в гр. С., но
има наследствен имот в с. К., общ. Елена. Посещава посоченото населено място за
по седмица, обикновено през летния сезон. С. заявява, че познава процесния имот
като имотът на Б.. Твърди, че е засичал ищците в него през лятото, когато е бил
в с. К., общ. Елена. През последните няколко години бил виждал само ищецът К.Т.Б..
През есента на **** г. последният му споделил, че има проблеми по отношение на
процесния имот. Свидетелят Р.Б.С.а заявява, че като си ходел в с. К., общ.
Елена, никой не му бил казвал, че имотът е собственост на ответницата М.И.Е..
От показанията на свидетелката С.П.К.
се установява, че съпругът й бил първи братовчед на К. Т.Б., която от своя
страна била майка на ответницата М.И.Е. и на наследодателят на ищците Т.И. Б..
По тази причина свидетелката познава много добре семейството на страните,
считано от ***6 г. След като свекър й и свекърва й продали къщата си в с. К.,
общ. Елена през 1962 г., К. всяко лято отсядала в процесния имот заедно със
съпруга си и децата си при К. Т.Б.. Същите постоянно живеели в гр. Д.. По-късно
през 1982 г. закупили къща в мах. В., км. с. К., общ. Елена и когато идвали в
с. К., общ. Елена, отсядали там. Съпругът на свидетелката починал през 1985 г. Отношенията
между двете семейства били близки и често си ходели на гости. След смъртта на К.
Т.Б., К. продължила да ходи в процесния имот, като там засичала и ищците, и
ответницата М.И.Е.. През последните години ищците К.Т.Б. и И.Т.Б. ***, но
отсядали при свидетелката в мах. В., км. с. К., общ. Елена, тъй като не искали
да притесняват ответницата М.И.Е.. Освен това последните никога не били
споделяли с нея, че последната не ги пуска в процесния имот, както и че имат
някакви неприятности с нея. Ответницата никога не била казвала пред
свидетелката, че процесният имот е само неин. Когато майка й К. Т.Б. била жива,
същата казала на К., че я гледа за „половин къща“. През последните месеци преди
да почине К. Т.Б., ответницата се грижела за нея. Свидетелката останала с
впечатление, че Е. е обидена, тъй като преди това процесният имот изцяло бил
прехвърлен от майка й на наследодателят на ищците – Т.И. Б..
Свидетелят С. Д. П. твърди в
показанията си, че познава добре процесния имот, тъй като съпругата му имала
наследствен имот в с. К., общ. Елена, който се намирал в близост до него. През
летния сезон свидетелят живеел преимуществено в с. К., общ. Елена, тъй като населеното
място било близо до местоработата му в гр. Елена и там имал две кучета, за
които се грижел. П. заявява, че познава К. Т.Б., както и нейните деца М.И.Е. и Т.И.
Б.. През 2000 г. ответницата заедно със съпруга си дошла да живее в с. К., общ.
Елена, за да гледа майка си К. Т.Б.. Последната му споделяла, че разчита на
дъщеря си М.И.Е. да я гледа, както и че ще остави къщата на нея. Свидетелят
рядко виждал синът й Т.И. Б., след като ответницата дошла да живее в с. К.,
общ. Елена. След смъртта на К. Т.Б., П. не бил виждал наследодателят на ищците Т.И.
Б. и ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б.. Същият забелязал през есента на **** г. ищецът
К.Т.Б. да идва веднъж в имота. Ответницата М.И.Е., а след това и ответникът Х.Р.П.
поддържали процесния имот. Последният ремонтирал къщата и изчистил двора, тъй
като бил много обрасъл с излишна растителност.
От показанията на свидетелката С.Д.Й.
се установява, че същата е от с. Ч., общ. Елена, което населено място се намира
на 4 км. от с. К., общ. Елена. Й. от 2005 – 2006 г. била кметски наместник на с.
Ч., общ. Елена и понякога изпълнявала по заместване длъжността кметски
наместник на с. К., общ. Елена. С оглед на това свидетелката заявява, че
познава ответницата М.И.Е. и процесния имот. Последната дошла в с. К., общ.
Елена да гледа майка си. В разговор със съседите Й. узнала, че братът на
ответницата Т.И. Б. бил споделял, че къщата ще е за нея, тъй като тя се грижи
за майка им и няма да има претенции. Освен това свидетелката С.Д.Й. не знаела,
че има спорове за имота и според нея той бил на ответницата М.И.Е.. Последната,
считано от 2006 г. отдавала под наем на свидетелката земеделска земя, тъй като
братът на последната бил земеделски производител. От тогава всяка година Й.
ходела два пъти при нея. При тези посещения се запознала и с внука й Х.Р.П. –
втория ответник. Последният се грижел за процесния имот. Освен това Й. станала
свидетел на ответниците пред нотариуса при извършване на обстоятелствена
проверка за дворното място на процесния имот, тъй като те се грижели за него.
Почистили го и го облагородили, тъй като било обрасло и трънясало. Същата твърди,
че от ищците познава единствено К.Т.Б. и то от детските години. През последните
години го видяла един път в процесния имот.
Видно от показанията на свидетеля В.Й.И.,
същият към настоящия момент живее в гр. Елена, но до преди 4 години живеел постоянно
в с. К., общ. Елена. Освен това свидетелят всеки ден ходел в с. К., общ. Елена.
Иванов е съсед на процесния имот и познава ответницата М.И.Е.. Същият знаел, че
последният е неин. Преди 7-8 години вторият ответник Х.Р.П. правил ремонт по
къщата, тъй като покривът течал. Ответницата М.И.Е. *** заедно със съпруга си,
за да гледа майка си, която била възрастна и болна. В разговор с баща си
свидетелят разбрал, че процесният имот ще остане за ответницата, тъй като тя се
грижела за майка си. Същият твърди, че когато имало нужда по молба на
ответниците косял двора. Неговият баща бил майстор и правил покрива на къщата.
Последният станал свидетел пред нотариуса, когато ответницата се снабдила с НА
за „някакъв имот“. Ответниците имали ключове за процесния имот. През есента на ****
г. му ги дали, за да източи водата от инсталацията, тъй като на ответницата М.И.Е.
й правили операция на окото и нямало възможност да си дойдат. Свидетелят
заявява, че не познава ищците по делото и не ги е виждал да посещават имота.
Помнел техният наследодател, който бил починал отдавна. До започване на делото
Иванов мислел, че процесният имот е на ответницата М.И.Е..
Свидетелката Я.П.П. твърди в
показанията си, че е съпруга на втория ответник Х.Р.П.. Двамата се запознали
през **** г., а сключили граждански брак през 1999 г. Петрова заявява, че за
първи път отишла в процесния имот през **** г., в който живеела майката на
ответницата К. Т.Б.. Между ответницата М.И.Е. и брат й Т.И. Б. възникнали
спорове, тъй като майка им К. Т.Б. прехвърлила процесния имот на Т.И. Б..
Ответницата не знаела за това. Тогава последният решил да й прехвърли
половината къща и част от дворното място, за да гледа майка им. Ответницата М.И.Е.
*** г. заедно със съпруга си, който бил болен. Същата се грижела за майка си К.
Т.Б. и за съпруга си. От тогава живеела основно в с. К., общ. Елена, а понякога
ходела и в гр. С.. Уговорката с брат й Х. била процесният имот да остане за
нея. Това последният го заявил през 2001 г. на едно семейно събиране по повод **
годишнината на К. Т.Б.. Съпругът на ответницата починал през 2000 г. Процесният
имот не бил в добро състояние и имал нужда от сериозни ремонти. Покривът течал.
Всички текущи ремонти ответницата М.И.Е. направила сама с помощта на втория
ответник Х.Р.П. и свидетелката Я.П.П.. Последната заявява, че почти не познава
ищците и те никога не са участвали при поддръжката на имота. Техният
наследодател Т.И. Б. рядко посещавал имота и нямал в него своя собствена стая,
както и не държал там свои вещи. През **** г. двамата с втория ответник взели
кредит и направили основен ремонт на къщата. Направили нова външна тоалетна и
изчистили двора, тъй като последният бил много обрасъл. В него имало змии и
съседите се оплаквали. Ключове за имота имали само ответниците. Ищците нямали
такива. Ответницата М.И.Е. се чувствала собственик на процесния имот, тъй като
имала такава уговорка с брат си Т.И. Б.. Последният имал проблеми със съпругата
си Б.К.Б. – първата ищца и по тази причина не успели да оправят документално
собствеността на процесния имот. Ищецът К.Т.Б. инцидентно за последните 10
години посещавал с. К., общ. Елена, като не бил влизал в къщата и не бил спал
там. Сестра му И.Т.Б. също не искала да ходи в процесния имот, тъй като синът й
свидетелят Н.Й.П. имал алергия към домашния прах и не се чувствал добре там.
Ответницата М.И.Е. е дала обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК, от които се установява, че същата никога не е търсила
ищеца К.Т.Б., когато е правила ремонт на къщата, както и че не е отричала пред
него съставянето на НА.
При тази фактическа обстановка съдът
приема за установено, че първоначално собственик на процесния имот е била К. Т.Б..
Последната на 28.04.**** г. е продала имота на сина си Т.И. Б., който е
наследодател на ищците. По това време същият е бил в брак с ищцата Б.К.Б. и следва
да се приеме, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
На 8.12.**** г. последните двама прехвърлили на ответницата М.И.Е. част от
него, а именно ½ идеална част от жилищната страда и 3/10 идеална части
от дворното място. Уговорката между тях била ответницата да полага грижи за
тяхната майка К. Т.Б., която била във влошено здравословно състояние. По тази
причина ответницата заедно със съпруга си се преместила трайно да живее в с. К.,
общ. Елена. Няколко години след това починал съпругът й, а **.**.****г. и майка
й К. Т.Б.. Отвеницата продължила да живее в процесния имот, като полагала грижи
за него и го поддържала, първоначално сама, а след това съвместно с втория
ответник Х.Р.П. и неговата съпруга – свидетелката Я.П.П.. На **.**.**** г.
ответницата М.И.Е. се снабдила с НА за собственост на ½ идеална част от
жилищната сграда от процесния имот на основание давностно владение и
непосредствено след това – на същата дата го дарила на втория ответник. На
17.08.**** г. същата се снабдила с НА за собственост на 7/10 идеални части от
дворното място от процесния имот на основание давностно владение и веднага след
това – на същата дата го дарила на втория ответник. В този период от време
последният заедно със съпругата си извършили значителни ремонтни дейности по
жилищната сграда, като я модернизирали. Същите изчистили и дворното място, тъй
като последното било много обрасло с дървета и храсти. Малко след това – през есента
на **** г. ищците разбрали за издадените в полза на ответницата НА.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие).
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.
79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да
му е противопоставено, в съдебната практика е прието, че такова изискване съществува,
но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е
придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е
необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат
отблъснати претенциите му. В тази насока е Тълкувателно решение № 1/6.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното, когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
В конкретния случай от данните по
делото е видно, че процесният имот е съсобствен, т. е. между ответницата М.И.Е.
и ищците по делото. Първата от тях е придобила правото на собственост на
основание покупко-продажба – договор за издръжка и гледане, а вторите, както
следва: ищцата Б.К.Б. – на основание покупко-продажба и наследство от Т.И. Б.,
а ищците И.Т.Б. и К.Т.Б. – на основание наследство от Т.И. Б.. Т.И. Б. е станал
собственик на основание покупко-продажба. От събраните доказателства е видно, а
и не се спори между страните, че ответницата М.И.Е. от 1998 г. живее в
процесния имот и полага грижи за него, като извършва необходимите разходи по
поддръжката му. Не е спорно, че ищците нямат ключ от имота, не са отсядали в
него, както и че не държат свои вещи там. Въпреки това следва да се приеме, че ответницата
е владелец само на своята идеална част, т. е. на ½ идеална част от
жилищната сграда и на 3/10 идеални части от дворното място. По отношение на
останалата част от процесния имот съдът намира, че последната е държател на идеалните
части на останалите съсобственици. Това е така, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява ответницата да е обективирала променено
отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на
съсобствениците и да не оставят съмнение за нейното субективно отношение към
вещта.
На първо място съдът не възприема
показанията на свидетелката Я.П.П. в частта, в която твърди, че наследодателят
на ищците Т.И. Б. е заявил през 2001 г. на семейно събиране по повод **
годишнината на К. Т.Б., че са се разбрали процесният имот ще остане за
ответницата М.И.Е.. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат
подложени на преценка с оглед факта, че същата е съпруга на втория ответник Х.Р.П.
и следва да се счита за заинтересована от изхода на делото. Петрова твърди, че
заедно с него са взели кредит и са вложили значителни средства в имота, които
са семейна общност. На следващо място показанията й са изолирани и не се
подкрепят от останалите гласни доказателства, а и от всички останали
доказателства по делото. По тази причина съдът счита, че не следва да ги
кредитира и не следва да възприема тезата на ответниците, че наследодателят на
ищците Т.И. Б. е предал владението върху собствените си идеални части от
процесния имот на ответницата М.И.Е. през 2001 г. Не са налице данни това да е
станало и впоследствие. Напротив, безспорно е, че същият на 8.12.**** г. й е
прехвърлил само ½ идеална част от жилищната сграда и 3/10 идеални части
от дворното място срещу поетото от нея задължение да гледа и издържа майка им К.
Т.Б.. Несъмнено такава е била неговата воля, т. е. да запази част от процесния
имот в своя патримониум. Тези изводи се подкрепят и от показанията на
свидетелката С.П.К., която заявява, че ответницата М.И.Е. изразила пред нея
недоволство, че гледа майка си за „половин къща“. Т. е. последната е имала
предвид прехвърлителната сделка, която е сключила с брат си Т.И. Б., както и че
е собственик на ½ идеална част от жилищната сграда. Това потвърждава неговата
воля да запази част от имота за себе си, а впоследствие и за своите наследници.
Следва да се отбележи и факта, че Т.И. Б. не е бил единствен собственик на
процесния имот. Същият го е закупил по време на брака си с ищцата Б.К. Божилава,
а по делото липсват данни последната да е правила изявления в тази насока, т.
е. че процесният имот ще остане в собственост единствено за ответницата М.И.Е..
Напротив, от показанията на свидетелката Я.П.П. е видно, че ищцата Б.К.Б. не
била съгласна със сделката, поради което няколко пъти последната била отлагана.
С оглед на изложеното съдът счита, че липсва доброволно предаване на владението
на целия имот преди смъртта на Т.И. Б. и е било необходимо ответницата да
демонстрира пред неговите наследници своето намерение, че владее последния само
за себе си.
На следващо място данните по делото
сочат, че осъществяваното от ответницата М.И.Е. владение върху процесния имот,
макар и да е продължило повече от 10 години, не е било явно, т. е. да е
осъществявано по начин, който разкрива ясно намерението й да държи имота като
свой и фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван
да научи за нея. Този извод се налага, тъй като същата никога не е заявявала,
че счита имота за свой. В тази насока са показанията на свидетелят Н.Й.П.,
който заявява, че заедно с ищеца К.Т.Б. периодично 1-2 пъти в година е
посещавал процесния имот и ответницата никога не е заявявала пред тях, че
последният е само неин. Дори при опит да уредят отношенията си по повод него,
същата не ги е уведомила, че се е снабдила с НА по отношение на жилищната
сграда и дворното място. Показателен е възникналият скандал между тях, когато
ищецът К.Т.Б. е разбрал за НА и е поискал обяснение от нея. Тогава ответницата
ги е изгонила от имота, с което ясно едва тогава е изразила намеренията си по
отношение на него. Всички тези факти говорят недвусмислено, че осъществяваното
от нея владение върху имота е било скрито по своя характер спрямо ищците и няма
за последица придобиването на притежаваните от тях идеални части от имота по
давност съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Данните по делото (показанията на
свидетелите С. Д. П. и С.Д.Й.) сочат единствено, че ответницата е упражнявала фактическа
власт върху имота и е извършвала ремонти, свързани с подобряване на условията
на ползването му. Тези действия обаче не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване
и не биха могли да се възприемат от ищците като отричане на правата им.
Обстоятелството, че същите не са живели в имота не означава, че са се отказали
от правата си. Не следва да се възприемат като действия, с които се демонстрира
промяна на държането във владение, респ. промяната на намерението на
съсобственика да владее целия имот, издадените в полза на ответницата два НА. Както
е прието в постановеното по реда на чл. 2** от ГПК Решение № **5/29.10.2010 г.
по гр. д. № 1744/09 г. на I ГО на ВКС, за лицата не съществува задължение да
следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена
презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на
Правилника за вписване актове. Не са такива действия и декларирането на имота в
данъчната служба на общината и плащането на данъци. Съдебната практика приема,
че декларирането на имот, както и заплащане на данъци не представлява своене на
вещта по смисъла на чл. 79 от ЗС и не са действия, които законът свързва с
придобиване правото на собственост по давност. Неподаването на данъчна
декларация и не плащането на данъци за имота от своя страна подлежи на
санкциониране по административен ред и не води до загубване правото на
собственост върху идеална част от процесния имот. Действително, в съдебната
практика е прието, че декларирането на имота и заплащането на данъци по принцип
е годно да удостовери намерение за своене на имота (Решение № **/16.02.2011 г. по
гр. д. № 1458/2009 г. II ГО на ВКС), но при отсъствие на убедителни доказателства
за осъществяването на обективния елемент от фактическия състав на владението,
само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за
придобиване по давност. Съсобственикът, който сам ползва имота, е владелец само
на своята идеална част, а е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. За да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ е
необходимо да обективира променено отношение като извърши действия, които да
достигнат до знанието на съсобствениците и да не оставят съмнение за неговото
субективно отношение към вещта. В конкретния случай не се намираме пред такава
хипотеза. В полза на ответницата не е изтекла придобивна давност, която се
явява първичен способ за придобиване правото на собственост. Същата не е придобила
по давност частта на ищците, тъй като не е владяла сама процесния имот в
продължение на десет години. Следва да се направи извода, че имотът е
съсобствен между страните.
По направеното възражение от страна на
ответника Х.Р.П., че е придобил ½ идеална част от жилищната сграда от
процесния имот на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС с петгодишно добросъвестно
владение:
Съгласно разпоредбата на чл. **, ал. 1,
изр. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността
се предполага до доказване на противното, видно от нормата на чл. **, ал. 2 от
ЗС.
В настоящия случай съдът намира, че
вторият ответник Х.Р.П. е знаел, че неговият праводател – ответницата М.И.Е. не
е едноличен собственик на процесния имот. Това се установява от събраните по
делото доказателства, които са категорични в тази насока. На първо място от
показанията на свидетелката Я.П.П., която като съпруга на втория ответник, още
в началото на техния съвместен живот е била наясно с проблемите около процесния
имот и споровете по отношение на него между ответницата М.И.Е. и наследодателят
на ищците Т.И. Б.. Т. е. че имотът е бил прехвърлен от К. Т.Б. на втория, както
и че впоследствие същият е прехвърлил на първата половината имот. Свидетелката
е категорична, че част от имота е бил прехвърлен през **** г., което говори
недвусмислено, че е била наясно, че ответницата е съсобственик с определена
идеална част. Тези факти са и станали известни, тъй като двамата със съпруга й -
вторият ответник са в близки отношения с ответницата. На следващо място
показателни са твърденията и на свидетелката С.Д.Й., която излага, че в
разговор с двамата ответници М.И.Е. и Х.Р.П. е споделила с тях, че следва да си
извадят НА за дворното място от процесния имот, след като само те се грижат за
него. Неслучайно Й. е свидетел при снабдяване на ответницата с НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** год. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена по давностно владение за 7/10 идеални части от дворното
място, т. е. за частта, която преди това се водела по НА на брат й Т.И. Б.. Следва
да се отбележи факта, че нотариалните действия, извършени през **** г.
(издаване на НА № ***, том II,
рег. № ****, дело № ***/**** год. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена и НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** год. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена), както и тези извършени през **** г. (издаване на НА № ***,
том II, рег. № ****,
дело № ***/**** год. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Елена и НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** год. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена) са в един и същи ден, едно след друго, като са ползвани
едни и същи документи – скици, удостоверения за описание на имот, удостоверение
за данъчна оценка. Всички тези данни, изложени по-горе, недвусмислено сочат, че
владението на втория ответник категорично не отговаря на изискванията на чл. **
от ЗС и същият не може да придобие имота въз основа на кратката петгодишна
давност, която е предвидена в чл. 79, ал. 2 от ЗС, тъй като е знаел, че
праводателят му не е бил собственик на целия имот. На последно място следва да
се отбележи, че в конкретния случай става въпрос за много близки роднини, които
поддържат непрекъснати контакти помежду си. Въпреки това са налице и безспорни
доказателства по делото, които установяват, че презумпцията за добросъвестност,
въведена с чл. **, ал. 2 ЗС, е оборена.
С оглед на изложените мотиви съдът
намира, че следва да се приеме за установено по отношение на ответниците М.И.Е.
и Х.Р.П., че ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. са собственици на ½ идеална
част от жилищна сграда и 7/10 идеални части от дворното място, в което е
построена, цялото от 1556 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № ** по плана
на с. К., общ. Елена, при граници на поземления имот: улица, УПИ ХІV-**, УПИ
ІІ-**, УПИ ІІІ-**, УПИ ІV-** и поземлен имот пл. № **, като за поземлен имот
пл. № ** е отреден УПИ VІ-** в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена, като
регулационните отношения са частично уредени.
Ищците са предявили иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд - Елена и за отмяна на НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена. Уважаването на същия е законна последица от уважаване на предявения
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, която съдът присъжда
служебно, дори и ищците да не са направили искане в този смисъл – Тълкувателно
решение № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВКС. При този изход на делото следва да
се отменят НА № ***, том II,
рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд - Елена и за отмяна на НА
№ ***, том II,
рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена.
По направеното възражение от
процесуалния представител на ответниците адв. В.К. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК:
На основание чл. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското
възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Договореният размер може да бъде намален само по реда и на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай съдът намира искането за неоснователно,
доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес от 1000.00 лв. до 3000.00 лв. следва да
е в размер на 300.00 лева плюс 7 % за горницата над 1000.00 лв. В настоящия случай
съобразно интереса, който е в размер на 3199.34 лв., минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 453.95 лв. По делото между ищците и техният
пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв. Преценявайки
обаче материалите по делото (писмени доказателства, разпит на 7 свидетели),
естеството на спора (обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост и чл. 537,
ал. 2 от ГПК – отмяна на два НА) и характера и вида на извършените от
упълномощения адвокат процесуални действия (снабдяване с документи, изготвяне
на искова молба и участие в три открити съдебни заседания, както и съдебна
поръчка в Районен съд – С.), съдът намира, че настоящият казус се отличава с фактическа
правна сложност, което от своя страна налага извода, че договореното между
страните адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно по своя размер. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че в молбата, с която се иска намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение, страната не е посочила никакви
мотиви и съображения защо счита, че договореното и заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение е прекомерно. От представения Договор за правна
защита и съдействие № 02***35/28.01.2019 г. е видно, че договореното
възнаграждение в размер на 1200.00 лв. е платено. Вписан е начинът на плащане –
в брой и договорът има характер на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012/6.11.**** г. на ОСГТК на ВКС на РБ. В този смисъл искането
следва да бъде оставено без уважение, а ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците сумата 1200.00 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. На ищците следва да се
присъдят и направените разноски за платените ДТ, които са общо в размер на
110.00 лв. Общо направените разноски по делото са в размер на 1310.00 лв.
Съдът констатира, че при изчисляване на
дължимите ДТ по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК –
положителен установителен иск за собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – отмяна
на два НА е допуснал грешка и не е събрал изцяло същите. ДТ за предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е в размер на 50.00 лв. ДТ за
предявените два иска с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е общо в размер
на 60.00 лв. Общо дължимата ДТ е в размер на 110.00 лв., а съдът е събрал
сумата 100.00 лв. При това положение ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата 10.00 лв. по сметка на Районен съд – Елена.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Е.
с ЕГН ********** *** и Х.Р.П. с ЕГН ********** ***, че Б.К.Б. с ЕГН ********** ***,
И.Т.Б. с ЕГН ********** ***, кв. „Б.“ № ***, вх. Д, ет. 7, ап. ** и К.Т.Б. с
ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. К.,
общ. Елена, а именно: ½ идеална част от жилищна сграда и 7/10 идеални
части от дворното място, в което е построена, цялото от 1556 кв. м.,
съставляващо поземлен имот пл. № ** по плана на с. К., общ. Елена, при граници
на поземления имот: улица, УПИ ХІV-**, УПИ ІІ-**, УПИ ІІІ-**, УПИ ІV-** и
поземлен имот пл. № **, като за поземлен имот пл. № ** е отреден УПИ VІ-** в кв.
7 по плана на с. К., общ. Елена, като регулационните отношения са частично
уредени.
ОТМЕНЯ НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд - Елена, съгласно който М.И.Е. с ЕГН ********** *** е призната за
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се
в с. К., общ. Елена, а именно: ½ идеална част от жилищна сграда, построена
в дворно място, цялото от 1556 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № ** по
плана на с. К., общ. Елена, при граници на поземления имот: улица, УПИ ХІV-**, УПИ
ІІ-**, УПИ ІІІ-**, УПИ ІV-** и поземлен имот пл. № **, като за поземлен имот
пл. № ** е отреден УПИ VІ-** в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена, като
регулационните отношения са частично уредени.
ОТМЕНЯ НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена, съгласно който М.И.Е. с ЕГН ********** *** е призната за
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се
в с. К., общ. Елена, а именно: 7/10 идеални части от дворно място, цялото от
1556 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № ** по плана на с. К., общ. Елена,
при граници на поземления имот: улица, УПИ ХІV-**, УПИ ІІ-**, УПИ ІІІ-**, УПИ
ІV-** и поземлен имот пл. № **, като за поземлен имот пл. № ** е отреден УПИ
VІ-** в кв. 7 по плана на с. К., общ. Елена, като регулационните отношения са
частично уредени.
ОСЪЖДА М.И.Е. с ЕГН ********** *** и Х.Р.П.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, И.Т.Б. с ЕГН **********
***, кв. „Б.“ № ***, вх. Д, ет. 7, ап. ** и К.Т.Б. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 1310.00 лв. (хиляда триста и десет лв. 00 ст.).
ОСЪЖДА М.И.Е. с ЕГН ********** *** и Х.Р.П.
с ЕГН ********** *** да заплатят сумата 10.00 лв. (десет лв. 00 ст.),
представляваща ДТ, по сметка на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: