Решение по дело №3895/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1637
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Георги Митев
Дело: 20233110203895
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1637
гр. Варна, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110203895 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на П. М. Б. ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-0001616 от 11.04.2023 г., издадено от Б.Г.Г. – директор на
Регионална дирекция Автомобилна администрация/РД АА/ Варна на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация към Министерството на транспорта и
съобщенията.
В жалбата въззивникът твърди, че при издаването на горепосоченото
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същото е необосновано и моли
съда да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка на съда, се моли съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното
постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като се моли да бъде присъдено такова в минимално определения
1
размер и да им бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. работел в контролно-технически пункт за извършване на
периодични технически прегледи на пътни превозни средства в гр.Долни чифлик, УПИ
Х-1008,1045, кв.37, стопанисван от Ками груп България ЕООД, притежаващо
Разрешение № 1913 от 28.04.2022 г., издадено от Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на Ками Груп България ЕООД за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, валидно до 28.04.2027 г./приложено заверено копие към
преписката/. Като неразделна част от разрешението е списък на председателите на
комисии и техническите специалисти, извършващи периодичните прегледи на ППС, в
който били включени М.С.Г. и П. М. Б. като председатели и Т.И.Й. като технически
специалист/приложено заверено копие/.
На 09.03.2023 г. служители на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна около 11:00 часа извършили проверка в пункта. Установили, че
се извършва периодичен преглед за техническа изправност на моторно превозно
средство Мицубиши Паджеро с рег.№ В 7962 НА с начало на прегледа 10:41 часа.
Като председател на комисията за извършване на този преглед в Информационната
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС се е
идентифицирал П. М. Б., съгласно изискванията на чл.12 ал.3 и чл.11 ал.3 от Наредба
№ Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства в сила от 01.01.2012 г./наричана по-нататък
Наредбата/. Информационната система автоматично е генерирала за прегледа протокол
№ 31395916 от 09.03.20223 г. с начало 10:41 часа/приложено заверено копие/.
Като технически специалист в протокола бил вписан Т.И.Й.. На място като
лице, изпълняващо задачите на технически специалист при извършването на прегледа
за техническа изправност на този автомобил проверяващите установили лицето И.Я.Я.,
който не бил включен в списъка на техническите специалисти към разрешението на
дружеството за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътни превозни средства.
От приложеното заверено копие от справка за актуално състояние на
действащите трудови договори към 09.03.2023 г. е видно, че И.Я.Я. е имал сключен
2
трудов договор с Ками груп България ЕООД за длъжността диагностик моторно
превозно средство.
На 09.03.2023 г. инспектор З. Д. Ю. при Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 330159/приложен оригинал/, против П. М. Б. за това на
09.03.2023 г. около 11:00 часа в гр.Долни чифлик, обл.Варна, УПИ Х-1008, 1045, кв.37,
в пункт за извършване на контролни технически прегледи Ками Груп България ЕООД,
притежаващо Разрешение № 1913, валидно до 28.04.2027 г., за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, при
извършване на справка в информационната система Технически прегледи към ИА АА
е установено, че председателят на комисията П. Б., която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка Мицубиши от
категория M1G с рег.№ В 7962 НА, с начало на прегледа 10:41 часа на 09.03.2023 г.,
видно от Протокол № 31395916/09.03.2023 г., е допуснал извършването на преглед с
лицето И.Я.Я. ЕГН **********, в нарушение на изискванията за извършване на
периодични прегледи, определени в чл.12 ал.1 от Наредбата, като Я. не е включен в
списъка на техническите специалисти съгласно чл.24 ал.3 от Наредбата.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.43 т.2 б.б от Наредбата във
връзка с чл.12 ал.1 и във връзка с чл.24 ал.3 от Наредбата. В АУАН като иззети като
доказателство писмени материали са посочени: копия на: Разрешение № 1913, списък
на техническите специалисти, Протокол № 31395916/09.03.2023 г., справка от
информационната система Технически прегледи към ИА АА, справка от системата
REGIX. На 09.03.2023 г. Б. се запознал със съдържанието на АУАН, записал като
възражения: „прегледа не е завършен“, подписал го и получил копие от него.
На 11.04.2023 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление №
23-0001616 от Б.Г.Г. - директор на РД АА Варна /приложен оригинал/.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.43 т.2 буква”б” от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС и е ангажирал личната отговорност на П. М. Б. на
основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя З.
Д. Ю., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на З. Д. Ю., писмените
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка,
приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в съдебно
заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание
3
чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според свидетелските показания на З. Д. Ю. на 09.03.2023 г. със старши
инспектор Б.И. извършили проверка на пункт за технически прегледи на Ками груп
България ЕООД в гр.Долни чифлик. Като пристигнали на място в пункта се извършвал
преглед на лек автомобил Мицубиши с рег.№ В 7962 НА. В хода на проверката
установили, че прегледът се извършва от лице, което не е включено в списъка на
техническите специалисти към самият пункт. Председател на комисията за прегледа
бил П. Б. и е трябвало да извърши прегледа с още един член на комисията, който е
вписан в списъка на техническите специалистите за самият пункт към разрешението,
което притежава дружеството. Прегледът се извършвал от И. Я., който не е бил
включен в този списък. Изискали лична карта и от там установили, че има разминаване
в системата за технически прегледи, избрано е за член друго лице, което не
съответствало с данните на Я.. Като влезли в пункта имало две лица - П. Б. и И. Я.,
който излязъл от канала под автомобила. И. Я. бил назначен в Ками Груп България, но
не отговарял на изискванията за член на комисия и не е бил включен в списъка. Около
половин час след тяхното пристигане в пункта пристигнал и Т.Й., който бил
технически специалист и бил посочен в протокола като член на комисията за този
преглед. Съставил акт на председателя на комисията за това, че е допуснал лицето Я. да
участва в прегледа, без да е вписан в списъка на техническите специалисти.
Независимо, че прегледът не е бил завършен, лицето, което е вписано в списъка на
техническите специалисти и в протокола за техническия преглед трябва да присъства
на самия преглед, да извърши прегледа визуално и по уреди, а председателят извършва
документалната част от прегледа. Съдът кредитира показанията на св.Ю. като
обективни и непротиворечиви на останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
4
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на 07.07.2023 г. на Б., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 19.07.2023 г., видно от печата
върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 от ЗАвтП в изпълнение на задълженията си
извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден
от компетентен орган - З. Д. Ю. – инспектор към РД АА гр.Варна, длъжностно лице от
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Б.Г.Г. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна. Съгласно
чл.92 ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. От приложеното заверено копие от заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е видно, че са определени длъжностните лица от Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация, които могат да издават наказателни постановления за
установени нарушения на Закона за движението по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, като в точка I.6 е посочен директора на
Регионална дирекция Автомобилна администрация.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
5
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на свидетел-очевидец при установяване на нарушението и е
подписан от него, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по
законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставянето на АУАН и за издаването на наказателното постановление. Наказателното
постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и
наказателното постановление отговарят на чл.42 и респективно чл.57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във
вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая П. М. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.43 т.2 буква „а“ вр.чл.12
ал.1 от Наредбата.
Тази разпоредба задължава председателя на комисията, която извършва
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС да следи за
качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна
на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на
ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,
определени в наредбата.
Съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата периодичните прегледи и проверките на ППС
се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически
специалист.
Лицето, участвало в извършването на техническия преглед на автомобила –
И.Я.Я. не е имал качеството на технически специалист и не е бил включен в списъка с
техническите специалисти към разрешителното на дружеството за извършване на
6
технически прегледи.
Председателят на комисията Б. е осъзнавал това обстоятелство, но въпреки
това е допуснал техническият преглед на МПС да се извърши с участието на Я. в
нарушение на изискванията на Наредбата.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че П.
М. Б. като председател на комисия е допуснал извършването на периодичен преглед на
ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,
определени в Наредбата. Санкционираното лице е имало качеството "председател на
комисия" по смисъла на чл.13 ал.3 от Наредбата и е бил вписан като такъв в списъка с
техническите специалисти към разрешителното на дружеството за извършване на
технически прегледи. В това си качество то е имал задължение да не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за
извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Б. е допуснал в
извършването на техническия преглед на МПС да участва лице, което не е технически
специалист, поради което извършването на деянието следва да се счете за категорично
доказано. Б. е осъществил състав на нарушение по чл.43 т.2 б.б от Наредбата,
наличието на което правилно е констатирано в наказателното постановление.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че прегледът не е бил протекъл или завършен, тъй като няма записан край на неговото
завършване и не са издавани някакви документи във връзка с него. Действително при
пристигане на проверяващите в пункта техническият преглед на лек автомобил
Мицубиши с рег.№ В 7962 НА не е бил завършен и протоколът за прегледа не е бил
приключен, но прегледът категорично е бил започнат, това е отразено в
информационната система и е фиксиран точния час на започване на прегледа – 10:41
часа, прегледът се е извършвал в момента и фактическите действия по проверка на
системите са се осъществявали от лице, което не е технически специалист и не е
вписано в списъка с техническите специалисти към разрешителното на дружеството за
извършване на технически прегледи. Поради изложеното настоящият състав счита, че
възраженията в тази насока в жалбата следва да бъдат счетени за неоснователни.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че посочените като нарушени разпоредби изобщо не са били предмет на нарушение от
страна на председателя на комисията. Действително неправилно е направена връзката с
чл.24 ал.3 от Наредбата, която буквално гласи „За вписване на технически специалист
в списък към разрешение лицето по чл.16 подава заявление по образец - приложение
№ 3б“, тази разпоредбата няма връзка с конкретния случай. Но това не се отнася до
другите посочени като нарушени разпоредби на Наредбата, като своите мотиви
относно доказаността на тези нарушения съдът изложи по-горе. Посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.43 т.2 б.б от Наредбата и кореспондиращото с нея
нарушение на чл.12 ал.1 от Наредбата.
Поради тези констатациите съдът не приема и възражението на въззивника,
посочено във въззивната жалба, че разпоредбата на чл.43 т.2 б.б от Наредбата е обща и
е следвало изрично да се посочи конкретно нарушение при извършване на прегледа.
Това е сторено с направената връзка с чл.12 ал.1 от Наредбата и нарушението е
достатъчно подробно и точно описано, поради което няма допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че няма включена в правна норма забрана лица извън списъчния състав да присъстват
7
на прегледа и присъствието на такова лице не води до нарушаване на изискванията на
Наредбата. Това действително е така и присъствието на Я. при извършването на
прегледа нямаше да бъде нарушение на изискванията на Наредбата, с цел да се учи,
както се твърди от въззивника, но само ако освен него при извършването на прегледа
са участвали председател и технически специалист.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, защото тази разпоредба касае касационното
производство, а не въззивно производство, каквото е настоящото.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН:
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай" като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Преценката за степента на обществена опасност на нарушението изисква да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажен
случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая не са налице. Извършено е нарушение на нормативен акт,
регламентиращ реда за извършване на технически прегледи на превозните средства,
движещи се по пътищата на държавата и пряко влияещ върху безопасността на
движението, живота и здравето на участниците в движението, поради което и
обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме,
че е налице маловажен случай на административно нарушение.
По вида и размера на наказанието:
Правилно в процесното наказателно постановление е било определено и
основанието, на което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно
разпоредбата на чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба се наказва с глоба 1500 лева председател на комисия,
извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл.147 ал.1.
8
Предвид обстоятелството, че размерът на наложената санкция е предвиден от
законодателя във фиксиран размер, не следва да се обсъжда възможността за неговата
промяна.
По разноските:
В съпроводителното писмо за изпращане на административно-наказателната
преписка до Районен съд Варна от Регионална дирекция Автомобилна администрация
гр.Варна е направено искане на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН да им бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство. Действително в ал.1 на чл.63д от
ЗАНН е посочено, че в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, но
съгласно ал.4 на същия член в полза на учреждението или организацията, чийто орган
е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Представени са доказателства, че въззиваемата страна се представлява от служител на
дирекцията с юридическо образование.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
административно-наказващия орган възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът счита, че справедливо възнаграждение в случая е минималното такова в размер
на 80 лева, тъй като процесуален представител на въззиваемата страна не взе участие в
съдебното заседание и не бяха представени доказателства за допълнителна
ангажираност във връзка с делото, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ.
От въззивника няма постъпило искане за присъждане на разноски.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено според изискванията на процесуалния и материалния закон и
като такова следва да бъде потвърдено, поради което на основание чл.63 ал.2 т.5 и
чл.63д ал.3 от ЗАНН

РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0001616/11.04.2023 г., издадено
от Б.Г.Г. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, с
което на П. М. Б. ЕГН **********, с.Рудник, обл.Варна, *****, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл.178а ал.7 т.1
пр.1 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.43 т.2 буква
„б“ от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
9
техническата изправност на пътните превозни средства в сила от 01.01.2012 г.,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда П. М. Б. ЕГН
********** да заплати на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна
сумата от 80/осемдесет/ лева за възнаграждение за процесуално представителство.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на П. М. Б., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени, пред
Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10