Решение по дело №5823/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 272/22.03.2022 г. по НАХД № 5823/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Г. Д. Г. с ЕГН
**********, за извършено от него престъпление от общ характер, а именно за това, че:
на 24.01.2020 г., в гр.Бургас, на ул. “*“, на входа/изхода на базата на „*“
ООД, противозаконно пречил на Помощник частен съдебен изпълнител
/ПЧСИ/ * при Частен съдебен изпълнител * с рег. № * на Камарата на
частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд - Бургас, да
изпълни задълженията си по изпълнително дело № 2020*0400012/2020,
относно изпълнение насочено към булдозер CATERPILLAR D5 М LGP със
сериен № 3CR01000 и верижен багер CATERPILLAR 325D LN със сериен №
0РКЕ00553, номер на рама CAT0325DHPKE00553 и номер на двигател
С7С04662, предмет на особен залог вписан под № 2017083001056 и
пристъпване към изпълнение вписано под № 2019122002788 в Централния
регистър на особените залози, произтичащи от Закона за особените залози -
„чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 59 от 2007 г., бр.
101 от 2010 г., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) (1) Когато
залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху
заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз
основа на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване
към изпълнение може да поиска от съдебния изпълнител предаването на
заложените движими вещи по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален
кодекс“, като паркирал автомобил на входа/изхода на базата на „*“ ООД, с
което осуетил изпълнението върху посочените заложени вещи - престъпление
по чл. 270, ал. 1от НК.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и дава обяснения по обвинението.
Признава, че e бил информиран за особения залог, както и за пристъпването към изпълнение
по отношение на движимите вещи, включени в този залог, включително и двете процесни
товарни машини. Признава и че нарочно е паркирал лекия си автомобил по начин, пречещ
на ПЧСИ да извади от базата на дружеството тези две машини, но обяснява действията си с
подозрения, че самият ПЧСИ е действал незаконосъобразно и целта му е била да попречи на
тези незаконосъобразни действия.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
„Глоба” в минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. Т.Д. – БАК, заявява, че се присъединява към
фактическата обстановка, изнесена в постановлението на РП-Бургас, но оспорва правните
изводи на прокурора за наличие на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. В тази връзка
акцентира, че ПЧСИ е действал незаконосъобразно, позовавайки се на разпоредбите на чл.
1

42, ал. 2 и чл. 521, ал. 1 ГПК. Достига до извод, че той не е имал право да насочи
изпълнението към тези две машини, без преди това да е поканил писмено длъжника да му ги
предаде – нещо, което в случая не е било сторено и което е опорочило цялата процедура по
принудителното изпълнение към процесните машини. Счита, че именно
незаконосъобразните действия на ПЧСИ са мотивирали обвиняемия да прецени, че спрямо
имуществото на дружеството се извършват неправомерни действия, поради което и
осуетяването на предаването на машините не е незаконосъобразно. Допълва, че преценката
на обвиняемия за незаконосъобразност на действията на ПЧСИ допълнително е била
затвърдена от пристигналите на място полицейски служители, които също не са му
разпоредили да премести колата си. На база на това адв. Д. – БАК изразява позиция, че
въпреки че с действията си обв. Г. е попречил на ПЧСИ – то поведението му не е
незаконосъобразно, а от там и не е престъпно по чл. 270, ал. 1 НК, поради което и пледира за
оправдаване на Г..
При условията на евентуалност пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, без да
излага допълнителни съображения, които го мотивират да приеме, че случаят е
малозначителен.
Обвиняемият Г.Г. заявява, че се присъединява към становището на неговия защитник.
В предоставената възможност за последна дума обвиняемият заявява, че иска да бъде
оправдан, защото не е виновен.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, вр.
с чл. 378, ал. 2 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Г. Д. Г. с ЕГН: ********** е роден на * г. в с. *, общ. Тунджа, обл.
Ямбол. Той е българин, български гражданин, женен, с виеше образование, работи като
управител на търговско дружество.
Обв. Г. е неосъждан, без данни за каквито и да е противоправни прояви до момента.
На 29.08.2017 г., между * от една страна като заложен кредитор и „*“ ООД
представлявано от Управителя *, от друга страна като длъжник и залогодател, бил сключен
договор за особен залог, съгласно който длъжникът учредил в полза на заложния кредитор
особен залог върху машини и съоръжения, подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора. Заложеното имущество останало във владение
на длъжника и залогодател „*“ ООД. Договора за особен залог бил вписан в Централния
регистър на особените залози на 30.08.2017 г. под № 2017083001056.
През м.ноември 2017 г., * прекратил участието си като съдружник във „*“ ООД по
реда на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, с писмено предизвестие, получено от „*“ ООД на
28.08.2017 г.
На 13.07.2018 г., между * от една страна като цедент и „* - *“ ЕООД представлявано
от Управителя *, от друга страна като цесионер, бил сключен договор за прехвърляне на
вземания, съгласно който цедентът прехвърлил на цесионера своето вземане от длъжника
„*“ ООД, за изплащане на равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник,
заедно с всички привилегии, обезпечение и други принадлежности, в т.ч. и учреденият
особен залог с договор от 29.08.2018 г., вписан под № 2017083001056 в Централния
регистър на особените залози. Промяната на заложния кредитор съгласно договора за цесия,
била вписана в Централния регистър на особените залози под № 201871601966 като
2

изменение към първоначалното вписване под № 2017083001056.
На 20.12.2019 г., въз основа на заявление от „* - *“ ЕООД за вписване на пристъпване
към изпълнение, в Централния регистър на особените залози било вписано под №
2019122002788, изменение към първоначалното вписване под № 2017083001056.
На 13.01.2020 г., чрез ЧСИ * с рег. № * на КЧСИ, на обв. Г. Д. Г. - управител на
длъжника и залогодател „*“ ООД, представлявано заедно и поотделно от управителите * и Г.
Д. Г., било връчено лично, срещу подпис, уведомление от заложния кредитор „* - *“ ЕООД,
представлявано от Управителя *, за пристъпване към изпълнение по реда на Закона за
особените залози (ЗОЗ), вписано в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) с
разпореждане № 2019122002788, по Договор за особен залог от 29.08.2017 г., вписан в ЦРОЗ
с разпореждане за първоначално вписване № 2017083001056, ведно с покана за доброволно
предаване държането на заложените вещи на основание чл. 34, т. 1 от ЗОЗ, на 15.01.2020 г.,
в 11.30 часа, на паркинга/базата на „*“ ООД, находящ се на адрес: гр. Бургас, ул. „*“ при *.
Със същото, длъжника залогодател бил уведомен и за това, че в случай на липса на
доброволно изпълнение от негова страна, от страна на заложният кредитор ще бъдат
предприети мерки за принудително изпълнение по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС. В поканата
за доброволно изпълнение било изрично посочено, че се пристъпва към изпълнение по
отношение на ВСИЧКИ машини, предмет на особения залог, посочени в Приложение № 1,
където на позиции № 10 и № 11 били описани и процесните две машини.
С нотариално заверено пълномощно рег. № 252 от 15.01.2020 г. на Нотариус с рег. №
409 на Нотариална камара, *, в качеството си на Управител на „* - *“ ЕООД, упълномощил
* да представлява Дружеството пред „*“ ООД, като упражнява във връзка с особения залог
№ 2017083001056, всички права на заложния кредитор-упълномощител по чл. 34 от Закона
за особените залози.
Поради липсата на доброволно изпълнение от страна длъжника и залогодател „*“
ООД, въз основа на молба от 16.01.2020 г. на заложния кредитор „* - *“ ЕООД до ЧСИ * с
рег. № * на КЧСИ, за предприемане на изземване от длъжника и залогодател „*“ ООД и
предаване на заложния кредитор „* - *“ ЕООД по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, на заложеното
имущество по договора за особен залог, било образувано изпълнително дело №
2020*0400012/2020.
На 17.01.2020 г., ЧСИ * уведомил писмено длъжника по изп. дело 2020*0400012/2020
- „*“ ООД, за насрочено от него за 20.01.2020 г., от 10.00 до 17.00 часа, извършване на опис
и предаване на заложеното имущество: багер-товарач CATERPLLAR428D със сериен №
0ВМТ01308; багер-товарач CATERPLLAR428D със сериен № 0ВМТ02750, номер на рама
CAT0428DJBMT02750, номер на двигател 7BJ26192 и рег.№ *; верижен багер
CATERPLLAR320CL със сериен № 0BDE00616; и товарен автомобил MERCEDES 2646 с
номер на рама WDB932141L059195, номер на вдигател S4194800412023 и рег.№ *.
На 20.01.2020 г., в 10.30 часа, помощник частен съдебен изпълнител * при ЧСИ *,
заедно с пълномощника на „* - *“ ЕООД - *, посетил базата на „*“ ООД в гр.Бургас, на
ул.“*“, за да опише и изземе заложеното имущество и да го предаде на кредитора. Когато
двамата пристигнали в базата на „*“ ООД, същата била отворена и функционирала. На
място ги посрещнал обв. Г.. ПЧСИ * се легитимирал на обв. Г. и го поканил да му предаде
цитираните по-горе 4бр. машини, включени в списъка-приложение към особения залог. Обв.
Г. заявил, че не може да предаде исканите от ПЧСИ * 4 бр. машини, тъй като същите към
момента не били налични в базата, а се намирали на обекти на дружеството, поради което и
му били необходими три дни, за да ги върне в базата на дружеството-длъжник. Предвид
това, със съгласието на пълномощника на дружеството-кредитор, ПЧСИ * отложил описа и
предаването на заложеното имущество за 23.01.2020 г. Обв. Г. обещал, че след три дни
четирите машини ще бъдат в базата и ще ги предаде на ПЧСИ *. За така установеното и
постигнатото между кредитора и длъжника съгласие за отлагане на описа и предаването на
3

заложеното имущество, ПЧСИ * съставил протокол № 2284/20.01.2020 г., който бил
подписан от всички присъстващи.
На 23.01.2020 г., в 10.00 часа, ПЧСИ * и * отново посетили базата на „*“ ООД в
гр.Бургас, на ул. „*“, но същата била заключена. В двора на базата видимо нямало хора,
липсвала и търсената от ПЧСИ * техника. След многократни неуспешни опити на ПЧСИ *
да се свърже по телефон с обв. Г., заедно с пълномощника * посетили офиса на „*“ ООД,
находиш, се в гр.Бургас, на ул. „*, който също бил заключен. За случая ПЧСИ * съставил
протокол № 3083/23.01.2020 г.
На 24.01.2020 г. ПЧСИ * и * отново посетили базата на „*“ ООД в гр.Бургас, на ул.
„*“. Същата била отворена и двамата влезли в двора й. Посрещнали ги жена и мъж които не
им се представили. ПЧСИ * се легитимирал и обяснил повода за посещението си, но мъжът
заявил, че няма да му съдейства и му казал да се маха. ПЧСИ * установил, че в базата на „*“
ООД се намират други две машини, предмет на особения залог (които били забелязани от
пълномощник на кредитора още на 23.01.2020 г.), а именно: булдозер CATERPILLAR D5 М
LGP със сериен № 3CR01000 и верижен багер CATERPILLAR 325D LN със сериен №
0РКЕ00553, номер на рама CAT0325DHPKE00553 и номер на двигател С7С04662, спрямо
които заложният кредитор също бил поискал насочване на принудителното изпълнение с
нарочна молба (л. 68 от Том 1 на ДП).
ПЧСИ * заявил на заварените на място лица, че ще насочи изпълнението към
установените на място 2 бр. машини, за което те от своя страна да уведомят по телефон обв.
Г., за да присъства на предаването на заложените вещи. След това ПЧСИ * позвънил на тел.
112 и поискал да му бъде оказано съдействие от служители на полицията за изземване на
заложеното имущество от длъжника и предаването му на кредитора. Малко след това на
място пристигнал обв. Г. с автомобил, с неустановени в хода на разследването марка и
регистрационен номер. Обв. Г. паркирал автомобила си на входа на базата с което го
блокирал и възпрепятствал излизането на двете машини от нея. След това обв. Г. слязъл от
автомобила си и отишъл при ПЧСИ * и *. ПЧСИ * уведомил обв. Г., че възнамерява да
насочи изпълнението към установените в базата на „*“ ООД 2 бр. машини и го поканил да
ги предаде доброволно. Опитал се да връчи на управителя и покана за доброволно
изпълнение (л. 54 от Том 1 на ДП), но видно от отбелязването – управителят Г. отказал да я
получи, въпреки че бил запознат със съдържанието й. Отказът бил надлежно удостоверен от
ПЧСИ в съответната графа на гърба на поканата. Обв. Г. от своя страна категорично заявил
на ПЧСИ *, че няма да му съдейства за изпълнението и няма да му предаде машините, като
отказал да премести и автомобила си от мястото където бил паркиран. По този начин
обвиняемият осуетил възможността машините да бъдат изведени от базата.
Малко след това на местопроизшествието се отзовали и полицейски служители при
02 РУ-МВР-Бургас. След като изслушали и двете страни, полицейските служители заявили
на ПЧСИ *, че не могат да разпоредят на обв. Г. да премести автомобила си и да освободи
входа/изхода на базата на „*“ ООД, тъй като автомобилът е паркиран в частен имот от
Управителя на Дружеството стопанисващо имота. Въпреки това полицейските служители
съставили на място протокол за полицейско предупреждение (л. 76 от Том 2 на ДП) на обв.
Г., в който изрично посочили, че го предупреждават да не отправя обиди, закани към ПЧСИ
и всички спорни въпроси да решава по законовия ред.
В крайна сметка ПЧСИ не успял да изкара машините от базата, поради отказа на Г. да
премести автомобила си и да окаже нужното съдействие, поради което и ПЧСИ * и *
напуснали имота, без машините.
На 05.02.2020 г. от кантората на ЧСИ сигнализирали органите на прокуратурата. За
случилото се било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
270, ал. 1 НК, като в рамките на разследването Г.Г. бил привлечен в качеството му на
обвиняем, а в последвалия разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по
4

случая.
Към производството относно този случай в последствие било обединени и материали
касаещи други случаи (като например - възпрепятстване на ЧСИ * от 10.09.2020 г.), които
обаче нямат отношение към процесното дело, доколкото излизат извън фактическата рамка,
очертана с постановлението на РП-Бургас по чл. 375 НПК.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
производството доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на
чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 1-3 от Том
6 на ДП); * * (л. 4- 7 и л. 41-43 от Том 6 на ДП); * (л. 9-12 от Том 6 на ДП); * * (л. 13-16 и л.
39-40 от Том 6 на ДП); * * (л. 17-18 от Том 6 на ДП); * (л. 19-21 от Том 6 на ДП); * (л. 22-23
от Том 6 на ДП); * (л. 24-25 от Том 6 на ДП) и от обясненията на обвиняемия Г.Г. (л. 22 гръб
от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 65 от Том 6 на ДП); болничен
лист (л. 20 от съдебното производство); копие от материали по изпълнително дело (л. 5 – 88
от Том 1 на ДП) и писмо от ЧСИ, ведно с длъжностна характеристика (л. 60-63 от Том 3 на
ДП).
Съдът прецени събраните, както непосредствено от него, така и приобщените със
съгласието на страните по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателства и доказателствени
средства, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, доколкото ги намира
за логични, последователни и взаимносвързани. Настоящият състав не съзира причина,
която да дискредитира изложеното от свидетелите, поради което и им се доверява при
формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът не обсъжда показанията на *, *, *, * * и *, които също са били разпитвани по
делото, но техните показания не касаят процесния случай, а се отнасят до последващите
отношения между длъжника и кредитора, които обаче не са предмет на настоящето
производство. Именно поради това съдът намира тези показания за неотносими към правния
спор и не ги обсъжда.
Съдът кредитира и обясненията на обв. Г.Г.. Неотклонно в практиката и теорията се
поддържа виждането, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено
средство и на основно средство за упражняване на правото на защита, поради което и
подлежат на внимателен анализ и оценка. В конкретния случай съдът кредитира
обясненията на Г., доколкото те намират своята подкрепа в останалия кредитиран
доказателствен материал. Като цяло обвиняемият не оспорва фактическата обстановка, нито
че с действията си е попречил на ПЧСИ да изведе процесните две машини, но обяснява
поведението си с това, че се е усъмнил в законосъобразността на извършваните
изпълнителни действия и от там е решил да им попречи.
Настоящият състав цени описаните по-горе писмени доказателства, доколкото
намира, че те са приобщени съгласно правилата на НПК, като против кредитирането им не
са направени никакви възражения от страните. Съдът отбелязва, че в кориците на
досъдебното производство ненужно са приложени множество копия от едни и същи
документи (копие от изпълнителното дело на ЧСИ * е приложено поне 4 пъти по различни
5

поводи), което е довело до ненужно увеличаване на делото от към обем, но не се е отразило
на същността на самото разследване.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 270, ал. 1, за което му е повдигнато обвинение.
Принципно от правната теория и съдебната практика е известно, че изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречене, се
осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми
обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните
задължения на органите на власт или както е в случая – ПЧСИ *. Престъпният резултат на
това деяние се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на
властта (ПЧСИ), като за съставомерността на престъплението от обективна страна не е
необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения.
В конкретния случай от материалите по делото безспорно се установява, че * е
заемал длъжността ПЧСИ при ЧСИ * (л. 60-63 от Том 3 на ДП), т.е. – той е попадал сред
кръга лица, визиран в чл. 270, ал. 1 НК, противозаконното пречене на който, е въздигнато в
престъпление. Няма спор и че ПЧСИ * е изпълнявал законовите си задължения по
изпълнителното производство, като се е опитвал да удовлетвори интереса на заложния
кредитор, предавайки му владението на две от движимите вещи, предмет на особен залог,
спрямо които е било насочено принудителното изпълнение. От разпита на свидетелите, а и
от обясненията на самия обвиняем се доказва и че Г. целенасочено е възпрепятствал
действията на ПЧСИ, като е отказал да му предаде двете машини и е паркирал автомобила
си по начин, че да е невъзможно те да бъдат изведени от база на дружеството-длъжник и да
бъдат предадени във владение на кредитора. Поради това съдът счита, че от обективна
страна всички признаци на престъпния състав са налице.
Съдът не споделя възраженията на обвиняемия и неговия защитник, че поведението
му е несъставомерно, доколкото той се усъмнил в законосъобразността на действията на
ПЧСИ и поради това ги е саботирал.
Тук е мястото да се посочи, че принципно изпълнително дело е образувано по реда на
чл. 35, ал. 1 ЗОЗ, вр. чл. 521 ГПК, съгласно който, ако залогодателят откаже да предаде
доброволно заложените вещи на кредитора, последният може да ползва извлечението от
вписаното в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение, имащо силата на пряко изпълнително
основание (не е необходим ИЛ) и да потърси съдействието на ЧСИ за предаване на вещите.
В производството по предаване на заложените вещи не е налице същинско принудително
изпълнение по смисъла на ГПК, тъй като предаването на вещите по чл. 521 ГПК
(принудителното им изземване) е елемент от изпълнението по реда на ЗОЗ. Правомощията
на съдебния изпълнител се свеждат до опис на заложените вещи и изземването им, за което
се съставя протокол, предаване на кредитора на иззетите заложени движими вещи, за което
също се съставя протокол и приключване на производството с постановление на ЧСИ.
Съдът не споделя доводите на обвиняемия, че изначално е бил неправилно уведомен
за пристъпването към изпълнение. Тъкмо напротив – от материалите по делото –
Уведомление (л. 32-34 от Том 1 на ДП) е видно, че заложният кредитор надлежно е
уведомил длъжника, че пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на всички
6

заложени вещи (включително и двете процесни) и е поканил длъжника доброволно да ги
предаде на 15.01.2020 г. Уведомлението съдържа всички изискуеми реквизити съгласно –
чл. 33, ал. 1 ЗОЗ и е връчено на обв. Г. в качеството му на управител на дружеството-
длъжник на 13.01.2020 г. Законът за особените залози, който стана дума е специален по
отношение на ГПК в конкретното производство, не поставя никакви изисквания относно
начина на връчване на уведомлението – дали да става чрез ЧСИ, дали да е по пощата и т.н.,
като само в чл. 32, ал. 2 ЗОЗ е предвидено, че кредиторът е длъжен да извести залогодателя
за започване на изпълнението, без да поставя повече изисквания към способа за известяване.
В случая няма спор, че уведомлението е достигнало до своя адресат и той е бил надлежно
уведомен, както за пристъпването към изпълнение, така и за това, че трябва доброволно да
предаде вещите на 15.01.2020 г. – т.е. целта на закона е постигната. Длъжникът не е
изпълнил своето задължение да предаде доброволно заложеното имущество, поради което и
съвсем законосъобразно (по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОЗ) кредиторът е поискал съдействие от
ЧСИ и въз основа на извлечението от регистъра за вписан залог и вписаното пристъпване
към изпълнение, е поискал от него предаването на заложените движими вещи по реда на чл.
521 от Гражданския процесуален кодекс. Вярно е, че първоначално кредиторът е поискал от
ЧСИ съдействие за предаването на 4 други машини, но също така е вярно, че когато опитите
на кредитора и на ЧСИ да открият и изземат въпросните 4 машини са се провалили, с
нарочна молба от 24.01.2020 г. (л. 68 от Том 1 на ДП), кредиторът е поискал от ЧСИ да
насочи изпълнението срещу процесните две машини, които също са предмет на особения
залог и които са вписани в уведомлението за пристъпване към изпълнение, както и са част
от машините, чието доброволно предаване е поискано на 15.01.2020 г. (но не е изпълнено,
въпреки че очевидно са били налични в базата). В изпълнение на тази молба на 24.01.2020 г.
ПЧСИ се е явил в обекта и е говорил с обвиняемия, който е бил известен, че вече
изпълнението се насочва към процесните две машини. ПЧСИ * се е опитал и да му връчи
писмена покана (л. 54 от Том 1 на ДП) по отношение на тези две машини, но той е отказал
да я получи, поради което и ПЧСИ е пристъпил към принудително изземване на машините.
По мнение на съда тази фактология сочи на стриктно изпълнение на ПЧСИ на реда,
разписан в ЗОЗ и в чл. 521 ГПК, съгласно който - присъдената движима вещ, която след
поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема
принудително от него и се предава на взискателя. Между другото в разпоредбата на чл. 521
ГПК не е предвиден някакъв специален ред за поискване на вещта; задължителна писмена
форма на поканата и т.н. Напълно е достатъчно длъжникът да бъде известен за волята на
ЧСИ, като няма пречка това да стане и устно. В случая освен, че обвиняемият Г. е бил
уведомен устно от ПЧСИ *, то последният се е опитал да му връчи и писмена покана, но Г. е
отказал да я получи – т.е. не може и да става дума за незаконосъобразни действия от страна
на ПЧСИ, срещу които обвиняемия да се е „защитавал“. Тъкмо напротив – действията на
ПЧСИ са били напълно законосъобразни и той е следвало да получи нужното съдействие, а
не противозаконно да му се пречи.
Тук е мястото да се посочи, че под „противозаконно“ пречене по смисъла на чл. 270,
ал. 1 НК следва да се има предвид създаването на пречки пред ЧСИ не по предвидения за
това ред. Ако длъжникът счита, че в конкретния случай действията на ЧСИ или ПЧСИ (или
на кредитора) са неправилни – то той разполага със законовата възможност по чл. 36 ЗОЗ -
да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а когато е образувано
производство по принудително изпълнение – по реда на чл. 439 от Гражданския
процесуален кодекс, включително и да поиска спиране на изпълнението като обезпечителна
мярка (в рамките на висящ или бъдещ исков процес). Г. не се е възползвал от тези законови
механизми, а е решил да вземе нещата в свои ръце и самоволно да попречи на ПЧСИ да
изпълни задълженията си, произтичащи от ЗОЗ и ГПК, като именно поради това
поведението му се окачествява като „противозаконно“. Правовият ред в страната не може да
търпи правните субекти самоволно да саботират действията на ЧСИ, когато решат, че тези
7

действия са незаконосъобразни, доколкото не на тях е дадено на преценят дали
действително те са такива или не. За защита срещу действията на съдебните изпълнители е
предвиден законов ред, който следва да се съблюдава и несъобразяването с който – прави
действията противозаконни. Именно поради това съдът не споделя доводите на
жалбоподателя и неговия защитник, че поведението му не е съставомерно, доколкото е било
реакция срещу незаконосъобразни действия на ПЧСИ. Както вече стана дума – действията
на ПЧСИ не са били незаконосъобразни, но по-важното е, че преценката дали са такива или
не - е на съда, а не на длъжника. Противното би означавало всеки един длъжник да саботира
действията на ЧСИ, позовавайки се на субективната си преценка (в повечето случаи без да
разполага със съответните правни знания), че изпълнението е незаконосъобразно, без за
поведението му да може да се потърси отговорност, което е недопустимо.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай поведението на
обвиняемия консумира всички признаци на състава на чл. 270, ал. 1 НК, поради което и
възраженията в обратна посока не се споделят.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Престъплението извършено от обвиняемия не може да бъде преценено
като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
конкретния казус не се събраха доказателства за никакви факти и обстоятелства, които да
намаляват обществената опасност на извършеното до степен правеща деянието
малозначително. Касае се за типичен случай на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, поради
което и настоящият състав счита, че в конкретния случай не е налице - нито липса на
обществена опасност на извършеното, нито тя е пренебрежително ниска, поради което и
приложението на институтът на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият Г. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
с действията си пречи на ПЧСИ да изпълни задълженията си във връзка с образуваното
изпълнително производство, съзнаване, че пречките се създават не по предвидения за това
ред, както и предвиждане, че в следствие на действията – ПЧСИ няма да може да изпълни
задълженията си, но от волева страна обвиняемият е искал именно това, целейки да не
допусне машините да бъдат предадени на правоимащото лице.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години или „Глоба“. В същото време по
отношение на Г. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
8

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт (изрично в чл. 270, ал. 1 НК
– ЧСИ и ПЧСИ са разграничени от органите на власт); не е причинена тежка телесна
повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или
техните аналози.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
други криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Г., доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. Г. е
трудово ангажиран и с добро име в обществото. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се констатират.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът
счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба” в
размер на 1000 лева, в който смисъл е и искането на прокурора, изразено в хода на
съдебните прения.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи
наказание под минимума от 1000 лева. Това е така, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985
г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на
чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските и по веществените доказателства:

По делото няма сторени разноски и няма приложени веществени доказателства, които
да налагат произнасяне от съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

9

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	272
Дата:	22 март 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120205823
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 декември 2021 г.

Решение по дело №5823/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите