Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V
с-в
в открито съдебно
заседание на 1.10.2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
при учасието на
секретаря Дим.Георгиева
въззивно гр.д. № 1249 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от П.Д. вх.№ 23416/29.03.2019г срещу
решението на ВРС-XIс-в №
961/07.03.2019г по гр.д.№ 11262/2018г, с което е прието за установено, че П.Д. дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 843,94лв, представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия за обект с аб.№ ********** и кл.№ **********, за която са издадени
фактури за периода от 15.01.2014г до
20.03.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 01.03.2018г до окончателното й изплащане,
както и сумата от 89,55лв,
представляваща сбор от мораторната лихва, изчислена от датата на падежа на
всяка фактура до 05.02.2018г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3229/14.05.2018г, на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
6602/2018г на ВРС-XLIIIс-в, на осн.чл.422 ГПК;
както и сумата от 485,24лв,
представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, и сумата
от 72,06лв, представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 6602/2018г. на ВРС- XLIII с-в, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението
поради необоснована преценка събраните по делото доказателства и поради
неправилно приложение на материалния закон.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен като основателен, ведно с присъждане на разноски
за двете инстанции.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от „Енерго Про-Продажби“ АД с вх.№ 47931/01.07.2019г със
становище за неоснователност на
жалбата. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Моли
за присъждане сторените по делото разноски, както и ю.к. възнаграждение на осн.чл.78
ал.8 ГПК.
Производството по
делото е образувано по исковте на «ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ» АД срещу П.К.Д., като ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на положителния установителен
иск чрез следните твръдения: ответникът П.Д. се явява клиент на "Енерго
Про-Продажби" АД с кл.№ ********** във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление, заведен с аб.№ ********** за обект, находящ се в гр.Девня
ул. «Янтра» № 19.
Тези облигационни
отношения са уредени от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети
на основание чл.98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/.
Съгласно чл.17 т.2 от
ОУДПЕЕ „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ". Сроковете са
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 от
ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към "Енерго-Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Предвид изложеното задълженията
на ответника са обективирани в приложените към исковата молба фактури. След
настъпване на изискуемостта на задължението и до настоящия момент стойността по
фактурите не е заплатена.
В уточняваща молба
ищецът е посочил, че основанието по фактури с №№ **********/5.12.2016 и **********/13.02.2017,
и двете на стойност 19лв, представлява такса възстановяване на захранване, без
начислена лихва просрочие. Основанието по другите фактури е за консумирана
ел.енергия в обекта на потребление.
Поради горното отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът Д. дължи на ищеца «Енерго
Про-Продажби» АД в качеството си на потребител на електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр.Девня ул.«Янтра» 19 с аб.№ ********** и кл.№
**********, следните суми:
- 881,94лв - главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за
обект с аб.№ **********, находящ се в гр.Девня ул. «Янтра» № 19 с кл. № **********,
за която са издадени фактури за периода от 15.01.2014г до 20.03.2017г,
- 89,55лв - сбор от мораторните лихви върху сумите по всяка фактура,
изчислена от датата на падежа на всяка една от претендираните суми до
5.02.2018г- до подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
- както и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 1.03.2018г
до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед №
3229/14.05.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
6602/2018г на ВРС - 43с-в.
Така предявените в условията на обетивно
кумулативно съединяване положителни установителни искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК
Ответникът П.К.Д. в срока по чл.131 ГПК
е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на претенциите.
Оспорва факта, че между ищеца и ответника П.Д. съществува
валидно договорно правоотношение, по силата на което е потребител на доставяна
от ищеца трифазна ел.енергия.
На 18.11.2016г на адреса
на ответника била извършена подмяна на СТИ, за което бил съставен КП № 1165318.
Въпросният протокол касаел кл.№********** и аб.№ ********** и монофазен СТИ №
1114021666917839. Същият СТИ снабдявал дома на ответника с монофазна ел.енергия.
Излага, че и към
момента на подаване на отговора домът на му продъжавал да не е снабден с
трифазно електрозахранване. Ответникът нямал достъп до таблото, което се
намирало на стълб на улицата, заключено и пломбирано.
При монтажа на СТИ от
страна на "ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ" АД. съгласно ОУДПEEМ на "ЕНЕРГО ПРО
МРЕЖИ"АД. би следвало да е извършена първоначална проверка и периодични
последващи такива по реда на: ЗАКОНА за измерванията "Контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа. първоначална
проверка и последваща проверка". ПРАВИЛА за измерване на количеството
електрическа енергия. Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване. Проверката се извършва от
упълномощено физическо или юридическо лице". НАРЕДБА за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол Електромерите се пускат на
пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и
подлежат на последващи проверки."
В настоящия случай
липсвали
резултати
от проверката и монтажа на СТИ № 127275, СТИ № 1114080640344583, СТИ №
1114171666069575 описани в справка за последните 36 месеца, която се оспорва.
Оспорват се и всички
представени фактури по форма и съдържание, ведно с исковата молба, тъй като се
твърди, че не съществува СТИ № 127275, СТИ № 1114080640344583. СТИ №
1114171666069575 , описано във фактурите, което да е свързано и да захранва
обекта с електроенергия.
Всички измервателни
системи се доставят, обслужват, поддържат и контролират в съответствие с
изискванията на действащото законодателство; Произведената ел.енергия и
използваната от потребителите се измерва със СТИ-собственост на преносното или
на съответното разпределително предприятие;
Преносното предприятие
е длъжно да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване,
регистриране и предаване на данни; Разпределителното предприятие е длъжно да
доставя, монтира и поддържа СТИ и прилежащата апаратура за регистриране и предаване
на данни в случаите, когато се измерва. Крайния клиент - потребител заплаща
ежемесечно доставената ел.енергия, а при неплащане следва спиране. В настоящия
случай има неплащане от години, а липсва спиране и затова счита, че е станало
недоразумение.
Към абоната няма
изискване за наличие на технически познания и умения, нито пък на същия е
разрешен друг достъп, освен визуалния, до техническото средство, като често и
това му право е нарушено.
Всички начислени по
партидата на кл.№ ********** и аб.№ ********** суми за периодични месечни
сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.
енергия не е представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните,
сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване СТИ на
процесния адрес -електромери.
Към настоящия момент
ищецът не е представил доказателства от които да е видно, че прочетеното от
ежедневния отчет в паметта на електромера има наличие на натрупана ел.енергия
по съответните периоди.
Не са представени доказателства
за ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури
съответно.
Дори съдът да приеме,
че новите ОУ-я по отношение на ищеца са влезли в сила и станали по силата на
закона част от договора му с ответника и с третото лице „Енерго Про-Мрежи"
АД ищецът не е доказал, че такова количество електроенергия е реално доставено
на ищеца и консумирано от него и затова не дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ. в тази връзка и нейната продажба се подчинява на ОУ -
я на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба.
доколкото ищеца е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът, в
случая ответникът дължи заплащане на реално предоставена стока, а ответникът не
е консумирал изисканият от него ток за заплащане.
Вследствие на
изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция като
неоснователна, като се присъдят сторените в производството разноски.
Така предявеният положителен
установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
От ч.гр.д.№ 6602/2018г на ВРС-43с-в се установява, че е било образувано по подадено от ищцовото дружество срещу настоящия ответник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирана в съда на 1.03.2018г. Въз основа на същото е издадена Заповед № 3229/14.05.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжника П.К.Д. да заплати на
заявителя - кредитор
„Енерго-Про Продажби” АД сумата
от 881,94 лв,
представляваща дължима сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена за обект с
аб.№ ********** на адрес гр.Девня ул.“Янтра“ № 19, с кл.№ **********, за която са издадени 29
фактури, подробно описани в таблицата по т.9 от заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за периода от 15.01.2014
до 20.03.2017, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.03.2018г до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 89,55лв- мораторна лихва за заплащане на горното
задължение, изчислена от датата на падежа на всяка една от претендираните
фактури, от падежа на същата, изрично отразен в приложената в заявлението
таблица, до 5.02.2018г, както и сумата от 75лв-сторени в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса от 25лв и юрисконсултско възнаграждение от 50лв, на
осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК, вр.
чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото
производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д. № 6602/2018г на ВРС-43с-в.
По делото са
представени фактури с номера: № **********/23.01.2014;**********/15.01.2014;
**********/21.02.2014; **********/24.03.2014;**********/24.04.2014; **********/03.07.2014;
**********/20.08.2014;**********/17.10.2014; **********/18.11.2014;
**********/17.12.2014;**********/19.01.2015; **********/17.02.2015;
**********/23.03.2015;**********/22.05.2015; **********/20.08.2015;
**********/19.11.2015;**********/18.12.2015; **********/19.04.2016;
**********/19.05.2016;**********/18.08.2016; **********/19.09.2016;
**********/19.10.2016;**********/05.12.2016; **********/17.11.2016;
**********/19.12.2016;**********/18.01.2017; **********/13.02.2017;
**********/20.02.2017; **********/20.03.2017, всички издадени от ищцовото
дружество и с получател ответника П.Д. за обект на потребление, находящ се в
гр.Девня ул.“Янтра“ № 19 с аб.№ ********** и кл.№ **********.
По делото е приет като доказателство КП №
11178295/2.09.2016г и Протокол за монтаж/демонтаж от № 0868424/14.09.2012г с
протокол за проверка на електромер № 4178р-В-19/07.08.2012г.
Представена е справка
за потреблението на ответника към 22.06.2018г.
От извлечение за
фактури и плащания към 22.06.2018г се установява, че сумите по процесните
фактури не са заплатени от ответника.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Между страните не е
спорен фактът на валидно сключен договор за продажба на ел.енергия при
действащите публично известни ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, както
и че ищецът има качеството на битов клиент по смисъл на §1 т.2а от ДР на ЗЕ на
дружеството за описания в ИМ обект на потребление.
Според заключението на
в.л.Лидия Ст.Босева по допуснатата СТЕ обект с аб.№ ********** с горепосочения адрес
има монофазно захранване. От Протокол № 1165318/18.11.2016г е видно, че за обек с аб.№ 2102307175 е бил демонтиран монофазен
електромер с фабр.№ 9362782/2009г,
по който се е отчитала консумираната за периода 30.12.2013-18.11.2016 ел.енергия. Впоследствие същият е бил
демонтиран и на негово място поставен монофазен електромер тип МЕ162 с фабр.№
1114021666917839, по който и към
момета се отчитала консумираната ел.енергия. На самия електромер било записано,
че ел.енергията се отчита за обект с аб.№ 2102307175, а не за обект с аб.№ **********.
В.лице сочи, че процесният обект на потребление с
титуляр П.К.Д. е с аб.№ **********. Процесният период е 30.12.2013г до 05.03.2017г.
Количеството ел.енергия за обекта този аб.номер през периода от 25.08.2012г до 2.09.2016г се е
отчитало от трифазен електромер, тип
МТ 372 с фабр.№ 1114080640344583, а
от 2.09.2016г до 5.03.2017г от трифазен
електромер тип МТ 174 с фабр.№ 1114171666069575.
Количеството
ел.енергия от 102kWh за периода от
30.12.2013 до 2.09.2016г е снето от показанията на трифазния електромер с фабр.№
1114080640344583. Това количество
ел.енергия е доставено до процесния обект с абонатен № **********.
Количеството
ел.енергия от 3501kWh е снето от
показанията на електромер с фабр.№ 1114171666069575 през периода от 3.09.2016 до 05.03.2017г. Това количество
ел.енергия е доставено до процесния обект с аб.№ **********.
За целия процесен период
няма данни за извършвана корекционна процедура.
Според заключението на
в.лице Адриан М.Велчев по допуснатата
ССчЕ незаплатената главница по процесните фактури е в размер общо на 881,94лв,
а лихвата за забава за периода от датата на падежа до 5.02.2018г общо в размер на
90,12лв. Към датата на изготвяне на
заключението няма данни за извършено плащане по процесните фактури.
Горната фактическа
установеност обуславя следните правни
изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца
е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на претендираната сума
чрез установяване наличието на релевантните за спора факти : успешно проведено заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за изпълнение;
съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия
и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на
ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата
изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника
е установяването на всички наведени от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици
или точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си
за плащане стойността на потребената ел.енергия.
От събрания по делото
доказателствен материал се установява наличието на непогасени от ответника
задължения за заплащане на доставена и неплатена електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Девня ул.“Янтра“
№ 19 с аб.№ 2102307174 и кл.№
**********.
Основните спорни
въпроси се свеждат до това по кое СТИ са отчетени фактурираните суми и дали
начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено от абоната.
Съгласно чл.16 ал.1
т.2 ОУДПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/ 21.07.2014г /в сила от 7.09.2014г/ и отменени
с Решение на 5-членен ссътав на ВАС № 798/20.01.2017г, приложими в процесния
случай с оглед периода на фактурираното количество ел.енергия, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и
по начина, определени в ОУ.
Според чл.120 ЗЕ ел.енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със СТИ–собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
В настоящия случай по
отношение на процесните фактури, с изключение на 2 броя под №№ **********/5.12.2016г на стойност 19лв. и № **********/13.02.2017г на
стойност 19лв, издадени с оглед възстановяване
на ел.захранването в процесния обект, и съобразявайки заключението на СТЕ, съдът
приема, че същите установяват задължението на ответника, след като установяват количеството
реално доставена и потребена от ответника ел.енеригя за процесния обект. Вещото
лице изрично е посочило, че коментираният по-горе електромер бил изправен и
отчитал точно консумацията в обекта, т.е. СТИ е било технически изправно,
сертифицирано и годно да отчита правилно преминалата през него ел.енергия за процесния
период. За същия период няма данни за изваршвани корекционни процедури.
Фактурите са надлежно
осчетоводени от дружеството-ищец. Затова съборазно чл.182 ГПК записванията в
счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето, което ги е
водило, според тяхната редовност и съобразно преценката на останалите доказателства
по делото. Ответникът не е навел възражения за нередовно водено счетоводство и
затова съдът приема, че ответникът дължи заплащане стойността по тези процесни
фактури.
Що се отнася до двта броя
фактури за по 19лв, установи се, че са били издадени по повод заплащане такса
за възстановяване ел.захранването в процесния обект, което е било прекъснато
поради неизпълнението от страна на ответника заплащането на задълженията му по
просрочени фактури.
Съдът намира, че
клаузата на чл.37 от ОУДПЕЕ противоречи на чл.122-124 ЗЕ. Предвиденото
изискване в ОУДПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно
чл.123 ал.1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители и търговците на ел.енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на ел.енергия, вкл. при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с ел.енергия. Според разпоредбата на чл.124 ЗЕ, енергийното
предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините,
довели до преустановяването, т.е. предприятието има задължение да възстанови
снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването, освен
отстраняване причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123 ал.1
ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по см. на чл.143 т.2 Закона за
защита на потребителите, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон.
С решение №
125/7.08.2015г по т.д. № 990/2015г на ВКС-I ТО се е прозинесъл по този въпрос
по аналогичен случай. Прието е, че ОУДПЕЕ на „Е.В.Н.”ЕАД, вкл.чл.34 ал.1 в
частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по
негова вина”; чл.41 ал.4 са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като
цитираната клауза противоречи на чл.122-124 ЗЕ. Ответното предприятие няма
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и
възобновява снабдяването и затова такава такса не му се следва.
Наред с изложеното
съдът съобразява и това, че дори да са били извършени някакви разходи от
доставчика по повод възстановяване ел.снабдяването, неплащането дължимите
сметки не може да бъде условие за отказ да се възстанови ел.снабдяването на
клиента. Предвид наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика, при уреждане на спорните отношения е необходимо да има както
доказано виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие,
които да бъдат заплатени. Възможността предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на ел.захранването, както за едностранното
определяне на техния размер, прави клаузата на чл.34 ал.1 в посочената част неравноправна
на осн.чл.143 т.18 ЗЗП, тъй като дава възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди /в този смисъл Решение №
125/7.08.2015г по т.д. № 990/2015г на ВКС-I ТО/. След като коментираната клауза
се явява неравноправна и при положение, че не е уговорена индивидуално, същата
се явява нищожна на осн.чл.146 ЗЗП.
Предвид изложеното претенцията
за установяване вземането за главница за сумата общо в размер на 38лв по двете
ф-ри /всяка за по 19лв/, се явява недоказана по основание и затова следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на
останалата част от претенцията, възлизаща общо на 843,94лв /881,94–38лв/, съдът
приема, че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на посочените
във фактурите парични суми за главници за процесния период, и затова искът
следва да бъде уважен до посочения размер ; за разликата до общия претендиран
размер от 881,94лв подлежи на отхвърляне по изложените по-горе съображения.
По акцесорния иск за
установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху
горните задължения.
Съгласно нормата на
чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая, съгласно
чл.16 ал.1 т.2 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД „потребителят се
задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в
чл.27 ОУДПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението.
Предвид изложеното,
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми. Разпоредбата на чл.32 от ОУДПЕЕ регламентира, че при забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението, като съгласно чл.38 ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимите към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставената ел.енергия по издадените фактури, считано
от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите.
Според заключението на
в.лице общият размер на дължимата мораторна лихва възлиза на 90,12лв.Посочената
сума надвишава посочената с ИМ и затова искът следва да бъде уважен в
претендирания размер - 89,55лв.
Съвпадащите крайни
правни изводи на двете инстнации обуславят
потвърдажаване решението на РС.
По разноските.
За първата инстанция
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати сторените от ищеца в първоинст. и в заповедното
производства разноски съразмерно на уважената част, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата за реално направени такива, както следва:
държ.такса - 75лв; депозит за ССчЕ-200лв; депозит по допълнителна СТЕ-130лв и
юриск.възнаграждение-100лв. Що се отнася до депозит за СТЕ от 200лв, такъв не е
бил внасян от ищеца и затова не следва да се взема предвид. От посочения общ
сбор на сумите ответникът следва да заплати съразмерно на уважената част от
исковете, сума в размер на 485,24лв.
Съгласно т.12 от ТР №
4/18.06.2014г на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г на ОСГТК следва да бъдат присъдени и
разноските по заповедното производство, които са: 25лв-държ.такса и 50лв-юриск.възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от претенциите
дължимата от ответника сума възлиза на 72,06лв.
Реципрочно, съразмерно
на отхвърлената част от претенциите в полза на ответната страна също следва да
бъдат присъдени разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, въз основа на представен списък
по чл.80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане, каквито са тези за
адв.хонорар от 300лв и депозит за в.лице по СТЕ-140лв. Или, в полза на
ответната страна следва да се присъди сумата от 17,21лв.
За въззивната инстанция
С огед изхода на спора
в настоящото производство – изцяло неоснователност на подадената жалба, в полза
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юриск.възнаграждение в разер на 100лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XIс-в №
961/07.03.2019г по гр.д.№ 11262/2018г, с което е
прието
за установено, че П.Д. дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 843,94лв, представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия за обект с аб.№ 2102307174
и кл.№ **********, за която са издадени фактури за периода от 15.01.2014г до 20.03.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2018г
до окончателното й изплащане, както и сумата от 89,55лв, представляваща сбор от мораторната лихва, изчислена от
датата на падежа на всяка фактура до 05.02.2018г, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 3229/14.05.2018г, на осн.чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 6602/2018г на ВРС-XLIIIс-в, на осн.чл.422 ГПК;
както и сумата от 485,24лв,
представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, и сумата
от 72,06лв, представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 6602/2018г. на ВРС- XLIII с-в, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.Д. ЕГН:**********,
с адрес: ***, да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна Район„Владислав Варненчик” „Варна Тауърс–Г” бул.„Вл. Варненчик” № 258, сумата от 100лв /сто лева/
– разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не е
обжалвано и е влязло в законн асила в частта му, с която е отхврълен искът за
разликата над 843,94лв до общо претендирания размер за главницата от 881,94лв –
за вземанията по ф-ра № **********/05.12.2016г на стойност 19лв и по ф-ра №
**********/13.02.2017г - на стойност 19лв и за съответно дължимите от ищеца в
полза на ответната страна разноски съразмеро на отхвърлената част от
претенциите.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: