Р Е
Ш Е Н И Е № 1164
гр. П., 17.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8046 по описа за 2018 год. на Районен съд-П.и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П.е подало
заявление, по което срещу ответника Р. Н. З. е издадена заповед за изпълнение
на парично за следните суми: 416.93 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017 г., 77.62 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата 416.93 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 25.00 лв. за държавна такса, както и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу заповедта
за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу вземанията за главница и обезщетение за забава в плащанията.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
С исковата си молба ищецът твърди да е доставил
топлинна енергия през периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.П.на адрес ул. „***,
за която ответникът не му заплатил дължимите се от него цена и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск като недопустим и като
неоснователен с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на
имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си юрк.Софрониев поддържа
предявения иск. Представя списък на
разноските по чл.80 ГПК.
В проведеното на 26.06.2019г. открито съдебно заседание по делото
ответникът чрез процесуалният му представител адв. В. отправя към съда изрично
изявление за оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение за вземането, предмет на настоящето исково производство,
в частта до сумата от 231,22 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. и за
сумата от 28,78 лв. представляваща обезщетение за забава в плащанията за
периода от 08.01.2016г. до 04.01.2018г.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето производство
ч.гр.дело №5383/2018г. по описа на Районен съд-П.е видно, че въз основа на
заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания.
С възражение, подадено
в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът оспорил вземането.
От приетите като писмени доказателства общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. /л.5 и 6 от делото/.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1 ГПК са отделени обстоятелствата, че процесният имот е
бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на ЕС, присъдинена към
топлопреносната мрежа; коректността на начина на извършване на дялово
разпределение и на дела за процесния недвижим имот за сградна инсталация, отопление
и битово горещо водоснабдяване; потребената за процесния имот топлоенергия в
посоченото от ищеца количество и стойност за исковия период.
От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът
на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния
имот.
От съвкупния анализ на
писмо с изх. № 19/МСИ-883-1 от 19.06.2019г. на Община П., декларация по чл. 14 ЗМДТ и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***. на нотариус И.И.се
установява, че през периода, за който се претендира плащане на цената за
доставена топлинна енергия Р. Н. З. е собственик на топлоснабдения имот в гр. П.с
адрес ул. „***.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения.
От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и
исковете са предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК. С оглед на направеното в проведеното на 26.06.2019г. открито съдебно заседание изявление
за частично оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение,
съдът намира, че производството по делото в частта по иска за главница до
сумата от 231,22 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. и по иска за лихва за сумата
от 28,78 лв. представляваща обезщетение за забава в плащанията за периода от
08.01.2016г. до 04.01.2018г., е процесуално недопустимо, поради липсата на
правен интерес и следва да бъде прекратено. Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента
на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл.
422, респ. 415, ал. 1 ГПК, оттеглянето на възражението следва да се депозира и
да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците на чл. 416 ГПК /в този смисъл са и мотивите към т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014г. по т.д. № 4 по описа за 2013г. на ОСГКТ на ВКС на Република
България и константната практика на Окръжен съд-П./.
По основателността на исковете в
останалата им част, съдът намира следното:
На първо място по делото от съвкупния анализ
на приетите неоспорени по реда на чл.193 ГПК нотариален акт, декларация по чл.
14 ЗМДТ и писмо от Община П.се установи, че ищцата е собственик на жилищния
имот с адрес гр. П.с адрес ул. „***.
Безпорно е по делото,
че ищецът е доставял топлоенергия до жилището с посочения в исковата молба
адрес през исковия период. В
този смисъл по отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация
по иска, доколкото в чл.153 Закона за енергетиката е предвидено, че всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване
и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.и са издадени
на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът
намира, че в настоящия случай в между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в
Общите условия. Съдът намира за неоснователни
възраженията на пълномощника на ответника за липсата на такова правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. Безспорно е между страните и
от представените по делото извлечение от сметка се установява, че за процесния
период дължимите се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове,
вкл. в недопустимата им част.
С предявения иск ищецът
твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата
цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Както бе посочено по-горе,
задължението за плащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид
обстоятелството, че плащанията са били
ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната
дата на съответния месец. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния
иск, искът за плащане на обезщетение за забава също се явява доказан в
допустимата му част.
По отношение на
претендирните вземания ответната страна с отговора на исковата молба е
направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предявяването на иска
спира течението на давността. В случая
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 02.08.2018г., поради което извън
погасителната давност са вземанията, чиято изискуемост съгласно чл. 34 от
Общите условия е настъпила преди 02.08.2015г. При това положение съдът намира,
че искът за главница за доставена, незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2014г. до 31.07.2015г. за сумата от 128,18 лв. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането по давност. Неоснователен като
погасен по давност е и искът за обезщетение за забава в месечните плащания за
сумата от 36,25 лв. и за периода от 08.01.2015г. до 04.01.2018г.
При горните
съображения съдът намира, че предявените искове в допустимата им част подлежат
на отвхърляне като неоснователни.
По разноските в заповедното
производтво: Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за
незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено
чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
преразпредели разноските в заповедното производство. С процесната заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв. за държавна такса и
сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с решението
по установителния иск и след преизчисление на дължимите разноски съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 39,43 лв.,
представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, съразмерно на частта от вземанията, за които заповедта е влязла в
законна сила поради оттегляне на възражението. Ответникът е направил разноски в
заповедното производство в размер на 300 лв. за платен адвокатски хонорар, от
които ищецът му дължи 142,28 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска.
По разноските в исковото
производство: По искането на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство, съдът намира, че с оглед изхода на делото всяка страна
следва да поеме разноските на насрещната съобразно прекратената, респ.
отхърлената част от исковете, доколкото с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото в прекратената му част.
Ищецът е поискал и направил разноски в общ размер на 135
лв. Дължимата от ответника част от тези разноски, определена върху прекратената
част от исковете, е 70,97 лв.
Ищцовото дружество следва да заплати
разноски на ответника в размер на 142,28 лв. съобразно отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№8046/2018г. по описа на Районен съд П.В ЧАСТТА по
предявените от „Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК *********
срещу Р. Н. З., с ЕГН: ********** искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 231,22 лв.,представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на адрес ул. „*** и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 28,78 лв., представляваща обезщетението за забава в месечните
плащания в размер на законна лихва за периода от 08.01.2016г. до 04.01.2018 г.,
КАТО процесуално недопустимо.
ОБЯВЯВА на основание чл. 416 ГПК за влязла в законна сила заповед
№ 4046 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
03.08.2018г. по ч.гр.д. №5383/2018г. по описа на Районен съд-П.В ЧАСТТА Й
за сумата от 231,22 лв.,представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на адрес ул. „*** и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 28,78 лв., представляваща обезщетението за забава в месечните
плащания в размер на законна лихва за периода от 08.01.2016г. до 04.01.2018 г.,
вкл. за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация – П.”
АД гр. П., ЕИК ********* искове за
признаване за установено по отношение на Р. Н. З., с ЕГН: **********,
че същата дължи на ищцовото дружество на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 128,18 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2014г. до 31.07.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
на адрес ул. „*** и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава в месечните плащания в размер на законна
лихва за периода от 08.01.2015г. до 04.01.2008г., КАТО неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК Р. Н. З., с ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация – П.” АД
гр. П., ЕИК ********* сумата от 39,43лв., представляваща държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №5383/2018г. по описа на
Районен съд-П.и сумата от 70,97 лв. за разноски в настоящото
производство, съобразно прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
– П.” АД гр. П., ЕИК ********* да
заплати на Р. Н. З., с ЕГН: ********** сумата от 142,28 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 142,28 лв. за
разноски в настоящето производство, съразмерно на отвхърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
При влизането му в
сила, препис от настоящето решение да се изпрати по ч.г.р.д. №5383/2018г. по
описа на Районен съд-П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: