РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. П., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330206572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-006452/13.09.2022 г.,
издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна Полиция с което на И. С. Ч. с
ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в
размер от 200 /двеста/ лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 2
ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 150 /сто и петдесет/ лева и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от пет месеца за извършено от него нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Ч. се яви в съдебно заседание, като заяви, че поддържа
подадената жалба. Намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което поиска неговата отмяна.
Призна, че е имало ,,ситуация‘‘, но същият не бил разбрал, че е ударил другия
лек автомобил. Впоследствие установил одраскана боя по своя автомобил, но
тя могла да бъде от други места. След като бил извикан в КАТ видял щети и
по другия автомобил, но не знаел как са били причинени.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил. Взе становище по съществото на делото с
1
което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
05.08.2022 г. в гр. П. около 13:20 часа на бул. ,,Х.Б.‘‘ срещу № 61 – посока
запад-изток, като водач на лек автомобил ,,Киа Сиид‘‘ с рег. № *****,
собственост на ,,Европа-1‘‘ ООД с ЕИК: *********, при извършване на
маневра с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът не
пропуска лек автомобил ,,Опел Астра‘‘ с рег. ****, собственост на М.А.А.,
който се движи направо, удря го и допуска ПТП с материални щети, описани
в протокол за ПТП № 1707464, както и като водач на МПС, който е участник
в ПТП и не спира за да установи какви са последиците от произшествието и
не остава на място да изчака пристигането на компетентните органи на МВР,
като по този начин е извършил съответно нарушения по чл. 25, ал. 2 ЗДвП и
по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. Д.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая –
била получена жалба от лицето М.А. в която същата твърдяла, че
управляваният от нея лек автомобил е бил блъснат от таксиметров автомобил,
който бил избягал от местопроизшествието. Свидетел на деянието бил лицето
А.А..
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Обвинението се доказва частично и от обясненията на жалбоподателя
Ч., който заяви, че се сеща за т. нар. ситуация, но не бил разбрал, че е ударил
друг лек автомобил. Бил длъжен да навлезе в другата пътна лента, защото
имало потеглящ автобус и си помислил, че водачът на другия автомобил му
2
дава предимство. Впоследствие установил одрана боя по своя автомобил, но
не знаел дали е от този случай.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като до настоящия момент има множество нарушения
по ЗДвП.
От депозираната от М.А. жалба до ***** ,,Пътна полиция‘‘ се
установява, че на 05.08.2022 г. се е движела в крайна дясна лента по бул.
,,Х.Б.‘‘ в посока ,,Н.Ц.‘‘, при потеглянето на автобус от градския транспорт от
крайна дясна лента в крайна лява лента, таксиметровият автомобил е
предприел маневра завИ.е надясно в нейната лента, като е получила
одраскване по нейния автомобил от същия. Водачът на таксиметровия
автомобил не спрял да установи какви са последствията. Водач, който се
движел зад нея, установен от А.А. спрял и й заявил, че е станал очевидец на
случилото се.
Заявеното от М.А. си кореспондира изцяло с намиращите се по
административно-наказателната преписка ,,сведения‘‘ от лицето А.Р.А.,
който заявява, че таксиметров автомобил с рег. № *** е отнел предимството
на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, като му е причинил
щети по шофьорската врата и калника, след което е избягал без да спре.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на водачите при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента.
В конкретния случай, управляваният от жалбоподателката лек
3
автомобил ,,Опел Астра‘‘ се е движел в най-дясна лента по платното на
движение, а управляваният от жалбоподателя лек автомобил ,,Киа Сиид‘‘ се
движел в средна лента, като е предприел маневра надясно и по този начин е
отнел предимството на първия и дори е настъпило съприкосновение, като са
били причинени и материални щети.
Ето защо, правилно е била ангажирана административно-наказателната
му отговорност на основание чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, като размерът на глобата е фиксиран.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е в насока, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
В конкретния случай, след настъпилото съприкосновение между
автомобила управляван от жалбоподателя и този управляван от М.А., същият
е продължил без да спре и да установи какви са последиците от
произшествието.
В конкретния случай, в каквато насока бяха и обясненията на
жалбоподателя се установи, че същият е възприел навлизането в съседната
дясна лента и другия автомобил, както и че е бил принуден да го направи,
защото половината предния на управлявания от него лек автомобил бил в
нея.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се
наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН
непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е
било предвидено изрично.
В случая след като жалбоподателят е бил забелязал другия автомобил и
че е навлязъл в неговата пътна лента, е трябвало да предположи, че тези му
действия, както и установяването на щети след няколко часа навеждат на
мисълта, че той е могъл да предположи, че е настъпило ПТП. Видно от
4
приложените по административно-наказателната преписка обяснения от И. Ч.
се установява, че след като управляваният от него автомобил имал стикер с
номер и бил на една от най-големите П.ски фирми е предполагал, че чрез
диспечерите е щял да бъде издирен.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в размер от 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. При определяне размера на наказанията трябва да се
вземат предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Към
отегчаващите вината обстоятелства се отнасят множество предходни
извършени нарушения по ЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на
случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без
значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като
процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват
изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-006452/13.09.2022
г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна Полиция с което на И. С. Ч. с
ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в
размер от 200 /двеста/ лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 2
ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 150 /сто и петдесет/ лева и ,,лишаване от право да
5
управлява МПС‘‘ за срок от пет месеца за извършено от него нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6