МОТИВИ
към Присъда № 11/29.01.2018г. по НОХД №2262/2017г. по описа на
Пловдивски окръжен съд.
Срещу
подс. Л.Г.Ш. са повдигнати обвинения :
по чл. 199 ал. 1 т. 4, чл. 198 ал. 1, вр.
чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК за това, че на 25.03.2017 г. в с. ***, област
Пловдив, при условията на „опасен
рецидив“ - извършил е престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не
е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ
- мобилен телефон, марка „Нокия 206“ на стойност 55.00 лева, от владението
на Н.Н.В., ЕГН ********** *** с намерение
противозаконно да я присвои, като е употребил
за това сила ;
и по
чл. 152 ал. 3 т. 5, вр.
ал. 1 т. 2 пр. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК за това, че на 25.03.2017 г. в с. ***, обл.
Пловдив, при условията на „опасен рецидив“ - извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Н.Н.В.
ЕГН **********, като я е принудил към това със сила и деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини - съпротивата на
пострадалата.
За
съвместно разглеждане в настоящото производство не е предявен
граждански иск. Пострадалата Н.Н.В. е заявила
становище, че не желае да бъде да участва в процеса и да се конституира в
качеството на граждански ищец и/или частен обвинител.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа повдигнатите спрямо подс.Ш.
обвинения от фактическа и правна страна,
така както са описани в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказания при баланс
на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които след редукцията по чл.58а от НК
да бъдат намалени с една трета. Счита обаче, че за престъплението по чл. 152 ал. 3 т. 5, вр. ал. 1 т. 2 пр. 1, вр. чл. 18
ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК,
подсъдимият следва да бъде наказан с по-тежко по размер наказание, предвид
данните за предходни други осъждания за същото по вид деяние. На основание чл.
23 от НК предлага да се определи общо най-тежко наказание измежду наложените за
отделните престъпления, което да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг”
режим, като се приспадне и времето на задържане спрямо подс.Ш..
Защитникът на подсъдимия- адв.К. не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, като счита, че същите
с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства, са
доказани. Намира, че наказанието за престъплението по чл.199, ал.т.4 от НК
следва да се определи при значителен превес на смекчаващи обстоятелства в
размер на минималния предвиден от закона, предвид ниската стойност на отнетата
вещ и съдействието от страна на подс.Ш. за нейното
намиране в хода на разследването, което е способствало връщането й на
пострадалата. По отношение на другото престъпление, счита, че то следва да се
определи при условията на чл. 55, ал.1,т.1 от НК-под предвидения от закона
минимум, с оглед ниския социален статус на подсъдимия, което според защитникът
му се е отразило и на неговия мироглед и липсата на възпитание за някакви
социално-културни норми за спазване половата неприкосновеност на жените.
Отделно от това моли съдът да отчете доброволност в действията на подсъдимия да
довърши опита за изнасилване, с оглед на което се иска определяне на наказание
под минимума, предвиден в закона.
Подсъдимият Л.Г.Ш.
се признава за виновен, признава всички факти
и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Моли съда за снизхождение
и по-леко наказание, както и по-лек режим за изтърпяване, тъй като твърди, че следва да се
грижи за болни родители.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Въз
основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка , описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Л.Ш. е роден
на *** ***. Български гражданин, от турски произход, без образование е.
Разведен, като е работил като кравар преди задържането си, но без сключен
трудов договор. Към момента, видно от приложената по делото/ на л.28-29 от
д.п./ справка съдимост е осъждан, както следва:
С присъда по НОХД№
20/2004г. на РС-Дулово, влязла в сила на 20.03.2004г. за престъпления по чл.152
ал.1 т.2 НК и по чл.170 ал.2 вр. с ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от 3 години и 2 месеца при общ режим. С присъда по
НОХД № 754/2009г. на РС-Силистра, която е в сила от 12.01.2010 г. за престъпления отново по чл.152
ал.3, т.5 вр. с чл.152 ал.1 т.2 вр.
с чл.29 ал.1 б. „А“ НК и по чл.170 ал.2 пр.1 вр. с
чл.170 ал.1 от НК , е осъден на 2
години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим,
определен отново по реда на чл.23, ал.1 от НК.
На 23.12.2011 г. с
Протоколно определение по ЧНД № 1190/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен, влязло
в сила на 03.01.2012 г., подсъдимият Ш. бил освободен от Затвора гр. Белене
условно предсрочно с остатък 3 месеца и 24 дни при изпитателен срок от 6
месеца. Предвид обстоятелството, че от изтичане на изпитателния срок по второто
осъждане до датата на настоящите деянията, не са изтекли 5 години, то престъпленията,
предмет на настоящия обвинителен акт са квалифицирани като извършени при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А“ от НК. Именно
второто му осъждане –по НОХД № 754/2009г. на РС-Силистра, оказва влияние върху
правната квалификация на настоящите деяния
като такива при опасен рецидив.
След излизане от затвора подсъдимият
Ш. се преместил в района на гр.Карлово и работил като пастир при частни стопани,
без постоянен адрес и регистрация, като сменял работодателите си. В средата на
месец март 2017 г. започнал работа в с. ***, обл.Пловдив,
в кравеферма, собственост на С.А.в бившия стопански двор на земеделската
кооперация.
На 25.03.2017 г. около
обед подсъдимият бил в дома на св. Г.С., намиращ се на края на с.***, където
консумирал бира с приятели. Около 15:00 часа си тръгнал, отишъл в обора, до
който живеел. Оттам решил да се разходи край селото. Недалеч от гарата, забелязал
възрастна жена да пасе кози. Спонтанно у него възникнало желание да осъществи
полов акт. Малко преди това, около 14.30 часа св. Н.В., излязла с козите си
край селото, където имало розови масиви. По едно време, докато се разхождала с
животните й правило впечатление, че след нея върви един мъж, на около 30 - 40
години. Този мъж бил подсъдимият, когото тя виждала и преди това и знаела, че
работи в кравефермата близо до техния двор.
Свидетелката В. била
стигнала до храсталак и пасяла козите, когато подс.Ш.
я доближил, ударил я с ръка по задните части и й казал нецензурната реплика:
„сега ще ***!“. Възмутена и изплашена, св. Н.В. решила да се защити, като
посегнала с тояжката, с която пасяла козите и го ударила по главата. Това обаче
било всичко, което възрастната жена могла да направи за съпротивата си в този
момент.
Въпреки ясно
демонстрираното й нежелание и опитите й да се измъкне от подсъдимия Ш., той
вдигнал полата й и разкъсал долното й бельо. След това съборил жената на
земята. Свалил долнището на анцуга си - син с бели кантове и се наместил между
краката на възрастната жена, която в този момент замижала с очи. Започнала да
вика за помощ, а подсъдимият я заблъскал с ръце и се опитвал да запуши устата
й, като едновременно с това продължавал да я удря с ръка.
Отчаяната съпротива на пострадалата
Н.В. все пак попречила на подс.Ш. да я изнасили. За
това до известна степен спомогнало и местоположението й - в плитка яма в
земята, което не позволявало на подсъдимия да се съвкупи с нея, а и
пострадалата през цялото време викала и се дърпала.
Успяла да изпълзи и
извадила мобилния си телефон „Нокия 206“ , като се
опитала да набере номера на някой от близките си. Виждайки това, подсъдимият се
ядосал още повече и за да осуети опита й за повикване на помощ, решил да отнеме вещта. За това подс.Ш. изблъскал с ръце пострадалата В., изтръгнал
телефона от ръката й и избягнал.
Омерзена
и с последни сили възрастната жена успяла да се добере до дома си, но не казала
на никого, защото се срамувала от случилото се. Разкъсаното си бельо хвърлила в
печката, за да го изгори. С настъпването на вечерта, обаче се почувствала много
зле и с мъжа й-св.А.В.повикали бърза помощ, като и в този момент пострадалата
скрила истинската причина, казвайки, че е вдигнала кръвно.
На следващия ден
пострадалата се обадила на дъщеря си, за да й каже да не я търси по телефона, като
съобщила, че са й го откраднали. Същото казала и на синът, и на внучката й,
които също дошли да я видят, а за раните по лицето си обяснила, че са от
шипкови храсти. Тъй като възрастната жена се чувствала много зле и не можела да стане от леглото, затова
близките й я откарали в здравно заведение в гр. Карлово, където били извършени
прегледи. Там тя се разстроила и им разказала всичко, продължавайки да изпитва
силен срам и неудобство. От „Бърза помощ“ се обадили в полицията.
Непосредствено след извършеното,
с отнетия телефон, подсъдимият се отправил по полски пътища към с. Горна Махала,
обл.Пловдив. Сетил се, обаче, че по сигнала му може
да бъде проследен, затова решил да се отърве от него - отворил го, извадил СИМ
картата и я хвърлил заедно с телефона. Впоследствие, след задържането му от
органите на полицията подс.Л.Ш. обяснил действията си
единствено с намерение да ползва мобилния телефон на пострадалата и заявил на
полицията, че може да посочи къде го е изхвърли, което й сторил. С протокол за
оглед на местопроизшествие от 26.03.2017г./ на л.9 -11 от д.п./, обаче
телефонът бил намерен и иззет в близост до полски път, свързващ селата *** и
Горна Махала. От дисплея на телефона била снета годна дактилоскопна
следа. След приключване на разследването, с разписка от 26.10.2017г. мобилният телефон „Нокия 206“ бил върнат на пострадалата Н.В./ на л.11 от
делото/.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопната
експертиза (на л.66А от д.п.) се установява, че дактилоскопната
следа, иззета от мобилния телефон и описана в протокола за оглед, е оставена от
палец на дясната ръка на Л.Г.Ш..
Установява се от заключението
на назначената и изготвена СМЕ (на л.71-72 от д.п.), че при прегледа на
пострадалата са установени охлузвания по гърба на носа , липсват други
травматични увреждания в областта на шията, гръдния кош, корема, горните и
долни крайници, както и областта на видимите външни полови органи. Драскотини по гърба на носа, според експерта
са причинени от тенгенциално действие на твърд, тъп
предмет с добре оформен ръб, каквито са и човешките нокти и е възможно да са
възникнали към момента на инцидента, така, както се съобщава в предварителните
сведения. Според вещото лице, драскотините са причинили болка.
Според стоковооценъчната
експертиза ( на л.75 от д.п.), стойността на отнетата вещ - телефон „Нокия“ 206-1 със сим карта,
възлиза на 55 лв.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от подсъдимия Л.Г.Ш., както и
от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Н.В., Н. В.,
А. В., Г.С., В.А., от приетите
писмени доказателства-протокол за оглед и фотоалбум / на л.9-16 от д.п./, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум/ на л.59-63/, разписка за връщане на вещта/
на л.11 от делото/, справка
за съдимост/ на л.28-29, л.32-33 от д.п./, характеристична
справка/ л.81 от д.п./.
Направеното от подсъдимия Л.Г.Ш. самопризнание, съдът
намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.В./
на л.49, л.52, л.54 от д.п./, Н. В./ на л.55 от д.п./ и А. В./на л.57/, които
подробно описват случилото се и това, което непосредствено са възприели от
разказа и състоянието на пострадалата. Св.Н.В., неколкократно,
последователно и без противоречия описва развоя на случилото се на
25.03.2017г.-от момента, в който е излязла на паша с
козите, появата на подс.Ш., когото тя познавала само
по физиономия и неговите действия и намерения спрямо нея. Категорична е в
показанията си свидетелката, че подсъдимият е заявил пред нея намерение и
желание да се съвкупи с нея, казвайки й: „сега ще ***!“, след което я е съборил
на земята, вдигнал полата й и скъсал бельото й. След това твърди, че е видяла
как той е свалил долнището на анцунга си. Подробно
описва в показанията си, както неговото поведение, така и своята реакция и
съпротива, а също и мястото, където са се намирали двамата в този момент- в
„ров с драки и къпини“. Категорична е, че подсъдимият е одрал носа й в момент,
когато се е опитвал да запуши устата й, както и че е правила опити да стане от земята, но той я
е бутал отново, поради физическото си превъзходство, но не е преустановила тези
опити. В тази насока е и заключението на изготвената СМЕ-за. Подробно описва и
какво е поведението на подс.Ш. след като е станала от
земята и е взела мобилния телефон, за да се свърже с близките си, както и
отдалечаването му от мястото с отнетата вещ. Показанията на свидетелката Н.В.,
кореспондират с тези на найните близки-внучката св.
Н. В. и съпругът й св.А.В.. И двамата непосредствено след случилото се, са
възприели състоянието на пострадалата, така както и тя самата го
описва-отпаднала, с оплаквания от болки във врата и гърдите и изключително чувство
за срам от случилото се. За това и според показанията на нейните близки тя е
споделила първо за отнемането на мобилния телефон, а след настояване от тяхна
страна и за опита за изнасилване. Случилото се, пострадалата Н.В. е описала
пред близките си по начина, както самата тя го е заявила в показанията си. Ето
защо, показанията на посочените свидетели, съдът кредитира изцяло с доверие поради липсата на
противоречия и последователността в изложението на свидетелите за случилото се.
Обсъдените по-горе показания, съответстват и на
показанията на св.В. А., който като полицейски служител е приел подадения
сигнал за извършени грабеж и опит за изнасилване в с.*** и сочи действията,
предприети за установяване на сочения извършител. Заявява също, че при
пристигането си в полицейското управление, подс.Ш. не
е отрекъл за случилото се, макар да е изложил малко по –различна версия за това
какви са били мотивите му, като според показанията на св.А., сам подсъдимият е
съобщил къде е изхвърлил отнетата вещ. Показанията и на този свидетел са
логични и описват какво поведение е имал подсъдимия след задържането му, поради
което съдът ги възприема с доверие. Такова е отношението на съда и спрямо
показанията на св.Г.С., която макар и да не е била очевидец на случилото се,
дава сведения за това къде се е намирал подс.Ш. преди
случилото се, с какво се е занимавал и какви контакти е имала свидетелката с
него при престоя му в с.***.
Настоящата инстанция намира, че няма основания, поради
които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели. Същите са
точни, последователни, кореспондират помежду си, както и на събраните писмени
доказателства, посочени по-горе. Настоящия състав счита, че не са налице съществени
противоречия в доказателствата, които да опровергават възприетата по-горе
фактическа обстановка. Същата е установена и от заключенията на приетите
експертизи, които съдът възприема с доверие като обективно изготвени и от лица
с необходимите познания в съответната област.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С
гореописаното подсъдимият Л.Г.Ш. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4, чл. 198 ал. 1, вр.
чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК за това, че на 25.03.2017 г. в с. ***, област
Пловдив, при условията на „опасен
рецидив“ - извършил е престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не
е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ
- мобилен телефон, марка „Нокия 206“ на стойност 55.00 лева, от владението
на Н.Н.В., ЕГН ********** *** с намерение
противозаконно да я присвои, като е употребил
за това сила.
От
обективна страна е установено, че на инкриминираната дата -25.03.2017г. в с.***,
обл.Пловдив, подс.Ш. е
отнел мобилния телефон на св.Н.В., като за това е използвал сила- бутане на
пострадалата и издърпване от ръката й на въпросната вещ. Последното
обстоятелство се установява безспорно от показанията на пострадалата В. и
заключението на дактилоскопната експертиза, която
установява наличие на следа от палец на подс.Ш. по
дисплея на отнетата вещ. Налице е противоправно нападение
спрямо пострадалата, с използвана сила и отнемане на веща й, с намерение същата
да бъде противозаконно присвоена. Цялата случка се развива на безлюдно място,
като малко преди да извади телефона си, пострадалата В. се е отбранявала спрямо
друго нападение на подсъдимият, насочено спрямо нейната полова
неприкосновеност. Това й състояние и физическото превъзходство на подс.Ш., са способствали отнемането на веща. От обективна
страна е установена също и стойността на отнетото. Несъмнено деянието е
извършено при условията на опасен рецидив за подс.Л.Г.Ш.,
като от приложената справка за съдимост, е видно, че е осъществена хипотезата
на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
С
оглед установеното по-горе , съдът намира, че с действията си подс.Л.Г.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.
152 ал. 3 т. 5, вр. ал. 1 т. 2 пр. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 29 ал.
1 б. „А“ от НК
за това, че на 25.03.2017 г. в с. ***, обл. Пловдив, при условията на „опасен рецидив“ - извършил
е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Н.Н.В. ЕГН **********, като я е принудил към това със сила и
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини -
съпротивата на пострадалата.
От обективна
страна това престъпление е против
половата неприкосновеност на лице от женски пол, каквато е пострадалата Н.В.,
като на посочената дата и място, спрямо нея е употребена сила- бутане на
земята, дърпане на дрехите й, удари и притискане с ръце за устата, за да не
вика, наместване между краката на пострадалата, с което са ограничени
движенията й, като безспорно е, че подсъдимият не се е отказал доброволно от
довършването на намисленото, а това е станало поради съпротивата от страна на
пострадалата, която през цялото време се дърпала и викала, а също и обстоятелството,
че двамата с подсъдимият са се намирали в плитка яма, което е затруднило съвъкуплението от негова страна.
От
субективна страна подсъдимият Л.Ш. е действал при форма на вината пряк умисъл
при осъществяване и на двете престъпления, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянията. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните им последици и е искал настъпването им. В
потвърждение за намеренията на подсъдимия за извършване на престъплението по
чл.199, ал.1, т.4 от НК е обстоятелството, че веднага след отнемането на веща, се
е отдалечил от мястото, заедно с отнетия телефон, който е имал намерение да
задържи, но се е освободил, само поради съмнение, че сигнала на телефона може
да бъде проследен. Заявеното от подсъдимия на пострадалата –„сега ще ***“,
както и непосредствените му действия след това-бутането й на земята,
разкъсването на бельото й, свалянето на долнището на анцунга
от негова страна и наместването между краката на възрастната жена, ясно и
недвусмислено сочи за умисъла на подс.Ш. да извърши съвъкупление с нея, въпреки нежеланието и категоричното
противопоставяне от страна на пострадалата. Поради това, според настоящия
състав и двете вменени на подсъдимия престъпления, са осъществени при пряк
умисъл- с предвиждани и целени последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А” от НК,
законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода”
от пет до петнадесет години. За другото
престъпление -по чл. 152, ал. 3 т. 5, вр. ал.
1 т. 2 пр. 1, вр. чл. 18 ал.
1, вр. чл. 29 ал.
1 б. „А“ от НК,
е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до петнадесет години. В случая, с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва
да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, по отношение на
подсъдимия Ш., съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията на
настоящото деяние. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
настоящата инстанция отчете направеното от него признание на вината,
съдействието на разследващите чрез насочването им към мястото, където е изхвърлил
отнетата вещ, малката й стойност и нейното възстановяване, за което са
приложени доказателства. Едновременно с това обаче, като отегчаващи
отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите характеристични данни
на подсъдимия, определящи се от наличието на друго осъждане извън това,
обуславящо настоящата квалификация на деянията и то отново за престъпление
против половата неприкосновеност; липсата на социална адаптация и установените
навици да върши определен род престъпления-против телесната и полова
неприкосновеност на личността. С оглед на така очертаните обстоятелства,
настоящия състав прие, че най- справедливо е на подс.Л.Г.Ш.
да бъде определено наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 от НК, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, а
по отношение на второто престъпление –по чл.152, ал.3, т.5 от НК - при баланс
на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.
Тези наказания,
предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с
чл. 54 от НК следва да бъдат намалени с
една трета, или наказанието, което се налага на подс.Л.
Г.Ш. за престъплението по чл. 199, ал.
1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК е ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, а за
престъплението по чл. 152, ал. 3 т. 5, вр. ал. 1 т. 2 пр. 1, вр. чл. 18
ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК- ШЕСТ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“. Макар и по тежко наказуемо от закона, престъплението по
чл.199, ал.1, т.4 от НК в случая се явява с по-ниска степен на обществена
опасност предвид ниската стойност на отнетата вещ и нейното връщане на пострадалата,
което на фона и на поведението на подс.Ш. след
деянието и съдействието му на полицията за намирането на вещта, дава основание
на съда да определи наказанието за това престъпление при лек превес на
смекчаващите обстоятелства и съответно, да определи по-нисък размер на
наказанието „лишаване от свобода“ в сравнение с другото извършено от подсъдимия
престъпление –това по чл.152, ал.3, т.5 от НК.
За определяне на по-висок размер на наказанието за второто престъпление,
настоящият състав отчете рецидивиращото поведение на подс.Ш.,
който въпреки предходните осъждания за други подобни престъпления отново върши същото
по вид деяние и то преди изтичане на пет години от последното му предсрочно
условно освобождаване. Не без значение в случая е и обекта на посегателство
-възрастна жена, която след случилото се, а и към момента продължава да изпитва
страх, ужас и неудобство, което неминуемо се
е отразило на психиката й. Ниския социален статус на подсъдимия и
липсата на възпитание на мирогледа му, предвид зрялата възраст, в която се
намира, не могат да смекчат извършеното от него за пореден път подобно
посегателство, както иска защитникът му. Недовършеността на опита за
съвкупление, не носи в случая по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние, тъй като това не е станало
по волята на подсъдимия, а поради оказаната съпротива от пострадалата В.. Ето
защо, настоящият състав не приема, че в случая са налице предпоставките на
чл.58, б.“а“ вр. чл.55 от НК за определяне на по-леко
по размер наказание спрямо подс.Ш.. Според
настоящата инстанция не са налице предпоставки за повече снизхождение и определяне
на по-леко наказание за всяко от отделните престъпления, както поиска защитата.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като
посочените престъпления са извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът определи едно НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ. Това наказание подс.Л.Ш. на основание чл.57,,
ал.1, , т.2, б.”а” от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
Според настоящия съдебен състав, макар наложените
наказания да са от един и същи вид, то така определеното спрямо подс.Ш.
общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, не следва да бъде
увеличавано по реда на чл.24 от НК, тъй като за постигане целите на
наказанието, същото в определения общ размер от шест години лишаване от свобода
ще изиграе в достатъчна степен своята поправителна и превъзпитателна роля.
На
основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК следва да
бъде приспаднато времето, през което подс.Л.Ш. е бил
задържан по ЗМВР и НПК/ л.26 и л.48 от д.п./, считано от 26.03.2017г. до
влизане на настоящата присъда в сила.
На
последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от
НПК съдът осъди подсъдимия Л.Г.Ш. да
заплати
по сметка на ОД на
МВР-Пловдив сума в
размер на 124,12 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
Вещественото доказателство
–мобилен телефон „Нокия 206-1“ е било върнато на
пострадалата.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: