Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№9471/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20208510401085 на ЧСИ М.П., рег. №851
от РКЧСИ, срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 230,00 лв. на
100,00 лв., както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26
ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу
процесното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на 100,00 лв.
Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалните представители на
взискателите никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба
№1 от 09.04.2004 г. на ВАС. Твърди, че е платил дълга в срока за доброволно
изпълнение. Сочи, че в адвокатът на взискателя е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се
дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 НМРАВ възнаграждение.
Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа
сложност. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени
постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.
Взискателите по изпълнителното дело Е.В.И.и
М.В.И.са подали възражение в законовия срок, в което излагат становище за
неоснователност на жалбата. Считат, че размера на възнаграждението за
образуване на изпълнителното дело е съобразен с действащите към този момент
разпоредби на НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
Частен съдебен изпълнител М.П. е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за представителство по
изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10
т.1 и т.2 НМРАВ, съгласно действащата към датата на сключване на двата договора
за правна защита и съдействие, а именно: към 17.07.2020 г. Счита, че на взискателите
се дължи адвокатско възнаграждение както за
образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално, защита и
съдействие, тъй като адвокатът им е извършвал „действия по водене“ на
изпълнителното производство. Излагат доводи за дължимост на пропорционалната
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като размерът и следва да се определя и върху
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, разноските за издаване на
изпълнителен лист и за банкови такси.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 15.07.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П.,
peг. №851, е образувано изпълнително дело №20208510401085 въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 01.07.2020 г. от СРС на основание съдебно решение
по гр.д. №42043/2018 г. по описа на СРС, 56 състав, с взискатели Е.В.И.и М.В.И.,
и длъжник „Топлофикация-София“ ЕАД, за събиране на паричната сума от 680,00 лв.
– присъдени съдебни разноски пред две инстанции, ведно с такси и разноски по
изпълнителното производство.
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 15.07.2020 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да наложи запор върху
банкова сметка ***-длъжник. Представени са два договора за правна защита и
съдействие от 17.07.2020 г., в които е отбелязано, че всеки от доверителите е
заплатил в брой на довереника си суми в размер на по 115,00 лв. за образуване и
водене на изпълнителното дело.
На 17.07.2020 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен
общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателите от 230,00
лв. – по 115,00 лв. за адвокатско възнаграждение за всеки един от взискателите
по договори за правна защита и съдействие, приложени към молбата за образуване
на изпълнителното дело.
На 31.07.2020 г. длъжникът е депозирал
по делото възражение срещу размера на разноските с искане адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до 100,00 лв. –
за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
С постановление от 03.08.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на
таксите и разноските. Със съобщение, изх. №40128/03.08.2020 г., получено на
05.08.2020 г., длъжникът е уведомен за постановлението. В двуседмичния срок по
чл.436 ал.1 ГПК същият е депозирал процесната жалба.
На 03.08.2020 г., преди изтичане на
срока за доброволно изпълнение, е наложен запор на банковата сметка на длъжника
в „Юробанк България“ АД до размера на сумата от 1127,20 лв.
По делото е представен отговор от
банката от 20.08.2020 г., че запорът е наложен и е налична цялата сума по
запорното съобщение за превод към ЧСИ.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т.2 ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител,
с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомило за начислените разноски
длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на
22.07.2020 г., видно от приложеното по изп. дело известие за доставяне. В
поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени 230,00 лв. за
адвокатско възнаграждение за адвокат на двамата взискатели, т.е. по 115,00 лв.
на всеки от тях. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на
22.07.2020 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за обжалване на
разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на
05.08.2020 г. По отношение на
разноските за такси в изпълнителното производство не важи разпоредбата на чл.78
ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по принудителното изпълнение като
предпоставка за упражняване на правото на жалба срещу отказа на намаляване на
размера им.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателите за адвокат над минималния размер по
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е
извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително
производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да
наложи запор върху банкова сметка ***-длъжник, което е довело до погасяване на
целия дълг. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид фактът, че длъжник е
„Топлофикация-София“ ЕАД, което е дружество е изцяло собственост на Столична
община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в
гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо
от допълнителни указания и съдействие от взискателя. В процесния случай
изпълнението е протекло точно по този начин.
С оглед процесуалното поведение на
страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски
за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно минималните
размери, предвидени в НМРАВ. Приложимите в случая разпоредби на Наредбата - чл.7
ал.2 т.1 и чл.10 т.1 и 2 са отменени с влязло в сила решение №5419 от
08.05.2020 г. по адм.д. №14384/2019 г. на ВАС, II
колегия. Действието на посочения съдебен акт е занапред, съгласно приетото в ТР
№2/2016 г. от 27.06.2016 г. на ОС на ВАС: „Спрямо подзаконовия нормативен акт
законодателят е въвел специална правна норма - чл.195 ал.1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от
приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила
съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици… Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се
отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени
отношения“. В настоящото производство е налице основание за начисляване на
адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид изложеното, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 200,00 лв. /по 100,00 лв.
на всеки от взискателите/, съгласно чл.10 т.1, в редакцията му от изм. и доп.
ДВ. бр.7 от 22 Януари 2019 г., тъй като видно от представените договори за
правна защита и съдействие, същите са сключени на 17.05.2020 г., т.е. след
влизане в сила на съдебния акт на ВАС и преди влизане в сила на новите ставки в
НМРАВ.
По отношение на оспорването на размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата е неоснователна. Дължимите
суми по изпълнителния лист са неолихвяеми и в общ размер 680,00 лв., като към
тях следва да се добави сумата за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело – 200,00 лв. Ето защо пропорционалната такса, изчислена по правилото на
т.26 б. „б“ ТТР към ЗЧСИ, е в размер на 105,60 лв. с ДДС, т.е. в по-висок от
начисления от ЧСИ със сметка №220167/11.08.2020 г. размер.
Предвид изложените мотиви, настоящият
въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради което размерът му за двамата
взискатели общо следва да бъде намален с по 15,00 лв. или общо – 30,00 лв., на
200,00 лв. По отношение на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата
е неоснователна, съобразно посоченото в мотивите по-горе.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление:***, по изпълнително дело
№20208510401085 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в постановление за разноските, изх. №40127/03.08.2020 г., за намаляване
приетите за събиране разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:***, за възнаграждение
за процесуално представителство на взискателите Е.В.И., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** /партер/ - адр. И.И., и М.В.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
/партер/ - адр. И.И., от 230,00 лв. на
200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.