Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.05.2015 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесети април две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 736 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищеца
И.Н.Ч. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.
М.Г., с исковата си молба против М.В. ***. " В. З. " № ***, Х.Л.К.
*** и П.М.С. ***, Т.В.Р. ***, всички с адвокат П.К., са поискали от съда да
постанови решение, с което да установи, че той е собственик на 250 кв.м. от
източната част на УПИ VIII - търговия и услуги в кв. 56 по плана на град Б.,
които ответниците владеят без правно основание, както
и да постанови да му отстъпят собствеността и владението на 250 кв.м. от
източната част на УПИ VIII - търговия и услуги в кв. 56 по плана на град Б.,
при съседи: от изток УПИ ХІІІ – 785, от юг УПИ ХVІІ – 786 и от север улица
“Л.”. Претендира направените по делото разноски.
Твърди, че е наследник на Н.И. Ч.
бивш жител ***, починал на ****** год. акт за смърт № **/*** г. гр. Б.. Твърди,
че по силата на нотариален акт № 188 том I дело № 397/1959 г. на КРС баща му и
в последствие той бил собственик на дворно място находящо
се в гр. Б. П. обл. цялото с площ 514 кв.м., съставляващо по обезсиления план на гр. Б. имот пл. № 871 , парцел IV в кв. 2 - уригулиран
по плана на града при съседи: улица, Н.Х.Н. и М.В.К., като по сега действащия
план имота съставлявал източната част на УПИ VIII - търговия и услуги
Твърди, че докато бил жив баща му
си владеел горния имот, като след неговата смърт той продължил владението,
докато в един момент установил , че ответниците по
неизвестни за него причини били станали собственици и не го допускали в
имота.Твърди, че описания имот не бил продаван нито от него, нито от баща му,
не бил отчуждаван и не било имало процедура за отчуждаване и плащане.
Ответниците,
чрез процесуалния си представител адв. П.К., с
отговора на исковата молба твърдят, че предявеният иск се явява допустим ,но е
неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв. Претендира направените
разноски.
Считат, че с оглед гореизложеното,
липсвали доказателства относно собствеността на ищеца върху процесния
имот. Оспорват исковата молба като
неоснователна защото собствеността върху описания в исковата молба имот
представляващ УПИ VIII-търговия и услуги в кв. 56 по плана на гр. Б.,община К.
не била на ищеца по делото, а на ответниците по делото, в
съсобственост. Твърдят, че между тези лица имало извършена съдебна делба
с влязло в сила решение по гр.д.№ 68/2004г по описа на Районен съд К. ІІІ гр.
състав.
Твърдят, че претендираното
празно дворно място от 250 кв.м. от източната част на УПИ VIII - търговия и услуги, представлявало тупична улица, която захранвала сградата в дъното на парцела и по обезсиления план била не 250
кв.м., а 73 кв.м. и като общинска собственост не била предмет на настоящия
спор. Описания претендиран
имот с площ от 250 кв.м. бил отчужден и ищеца бил получил като обезщетение друг
парцел – VIII – 385 в кв.19 по плана на гр. Б., което
било станало на 30.101962 г.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Представени са Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188 от
23.05.1959 г. и Удостоверение за наследници №151 от 19.10.2011 г., от които се установява, че наследодателя на
ищеца по делото – Н.И. Ч. е придобил собствеността на недвижим имот: Дворно
място от 514 кв.м. находящо
се в с.Б., което съставлява парцел IV имот пл.№871.
По делото е представено Удостоверение
от 15.01.2014 г. на Община К., от което се установява, че със Заповед №
222/1993 г. на кмета на Община К. е извършено изменение на регулацията частично за УПИ VIII-търговия и услуги в
кв.56 по УП на гр. Б., като част от същия е преотреден
за глуха улица с площ 160 кв.м. Няма данни за собствеността. В същото е
отразено, че съгласно Акт №4753/06.07.1993 г. Н.И. Ч. е
собственик на бивш имот №871 по
обезсиления план на гр. Б., представляващ част от имот №784 в кв.56 по сега
действащия УП на гр. Б.. Твърди се, че площта на отчуждения имот съгласно
по-горе цитирания акт е 285 кв.м. като в
замяна на отчуждителното мероприятие Ч. е бил
обезщетен с 1/2 идеална част от
парцел УПИ VIII – 583, кв.9 по действащия УП на гр.
Б..
По делото са приложени в заверени
преписи Преписка по издаване на Заповед № 222/1993 г. за одобряване на ПУП – гр. Б. и Отчуждителна преписка по Акт за държавна собственост №4753/06.07.1963 г. за бивш имот № 871, кв.2
по обезсиления план на гр. Б..
От показанията на свидетеля И. Д.К. се установява, че същия познавал както
ищеца така и неговия баща. Знаел, че притежавали имот между аптеката и сградата
на ДСК. Имота бил около 520 кв.м. Твърди, че Н. работел имота преди да го
отчуждят, а отчуждаването било преди повече от 20 г. Твърди, че ищеца И.,
продължил да работи имота и след отчуждаването му, като това продължило до
преди 3-4 години. Твърди, че частта от имота, която била отчуждена върху нея
била построена сградата на банка ДСК. Старият чорбаджия, който продал имота
имал претенции към него, въпреки, че му го продал. Това знаел от И.Ч.. Знаел,
че продавача се казва К.. Твърди, че вътре имало тупична
улица, но тя не се намирала в имота на ищеца, а в страни от него.
От показанията на свидетеля М.П.Н., се установява, че познавал И.Ч. от 1982
г. Твърди, че знаел мястото което имал зад сградата на ДСК. Отпред той имал
магазин, където работел 9 години. И. виждал на мястото почти всеки ден до 1990
г. В мястото имал люцерна и овошки. Грижил се за тях. Сега виждал, че там има
сложена врата, която била заключена. От И. знаел, че някой му е завладял
мястото. Пускал жалби , но не знаел кой е човека. Твърди, че имало улица, която
влизала в имота, но нямала изход.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза на вещото лице А.С.З..
От заключението на вещото лице, се установява, че по разписната книга към 1957 г. имот пл.№ 871 е записан на Н.И.
Ч..
Вещото лице в заключението си твърди, че през 1962 г. с Решение № 42, взето
с Протокол №15 от 17.10.1962 г. на СНС с. Б., на основание ППЗПИНМ – имота е
отчужден за държавни обществени нужди. Оценката определена с оценителен
протокол от 27.08.1962 г. Издаден бил Акт за държавна собственост
№0027/06.07.1963 г. на СНС с. Б.. Твърди, че към преписката липсва скица, а
границите на платената част от 285 кв.м. били отбелязани на гърбана
АДС, без да е приложена скица. По отношение на това дали ищеца е бил обезщетен с друг имот въз основа
на отчуждения, вещото лице след проверка на наличната документация е
установило, че на наследодателя на ищеца е бил даден в замяна 1/2 ид.ч. от
държавен працел
VIII-385, кв.19 по плана на с.
Б., целия с площ 570 кв.м., а за останалата част е слудвало
да му бъде изплатена сумата от 236,50 лева. Вещото лице заявява, че сумата е
била преведена като депозит посочената сума за Н.И. Ч., с указание да се
представят всички необходими документи по отчуждаването на имота. Същото не е
установило кога и как е била изплатена останалата част от имота, попадаща в
парцела на сградата собственост на ДСКаса и Селкоп „****” с. Б.. Вещото лице заявява само,
че в резултат на установеното в Решение №10/17.02.2006 г. по гр.д. №68/2004 г.
по описа на КРС, а именно че при учредяването на ДСК- Т.” ЕАД – С. в капитала
на дружеството е апортиран и имота, към който процесната част е придадена, можело да се направи
заключение, че останалата част от имота
назад във времето е била изплатена.
Останалите представени писмени
доказателства, не променят направените изводи.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна
страна:
По иска с
правно основание чл.108 от ЗС.
По допустимостта:
Всеки може да
потърси защита на правото си на собственост с ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, независимо от основанията, върху които същият се крепи.
Ищеца твърди, че ответниците оспорвата правото му
на собственост върху претендираните 250 кв.м. от източната част
на УПИ VIII - търговия и услуги в кв. 56 по плана на
град Б., както и че същите са завладяли процесната част. Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца, с
твърдението, че те са собственици на процесните 250
кв.м., които владеят на правно основание.
Ето защо, и съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
По
основателността:
При иск по чл. 108
ЗС необходимо е да се докаже: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на
иска, 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че
ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от
тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищеца следваше да докаже, че е
собственик на процесните 250 кв.м. от източната част на УПИ VIII - търговия и услуги в кв. 56 по плана на
град Б., за които твърди, че е
наследил от своя баща Н.И. Ч..
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
188 от 23.05.1959 г. беше установено, че Н. Ч. е придобил по възмезден начин
собствеността на на дворно място находящо
се в гр. Б. П. обл. цялото с площ 514 кв.м., съставляващо по обезсиления план на гр. Б. имот пл. № 871 , парцел IV в кв. 2 - уригулиран
по плана на града при съседи: улица, Н.Х.Н. и М.В.К., като по сега действащия
план имота съставлявал източната част на УПИ VIII - търговия и услуги.
Установи се,
че през 1962 г. с Решение № 42, взето с Протокол №15 от 17.10.1962 г. на СНС с.
Б., на основание ППЗПИНМ – имота е отчужден за държавни обществени нужди.
Оценката била определена с оценителен протокол от 27.08.1962 г. Издаден бил Акт
за държавна собственост №0027/06.07.1963 г. на СНС с. Б..
Спорния момент в производството
е, дали е била довършена процедурата по отчуждаването на процесните
250 кв.м., или с оглед твърдението на ищеца, че процесната
част не му е била изплатена, не е довършила административната процедура по
отчуждаването.
Следва
да се отбележи, че видно от представените писмени доказателства – Преписка по
издаване на Заповед №222/1993 г. за
одобряване на ПУП – гр. Б., се установява, че същото е осъществено при
действието на ЗТСУ, когато имотът се счита отчужден
за държавна или общинска нужда
от датата на влизане в сила
на плана за урегулиране на публичната собственост, а не както е при действието на ЗУТ - от датата
на заплащане на определеното за него обезщетение.
Освен
това с оглед заключението на вещото лице и представените по делото писмени
доказателства не се установява, сумата определена за обезщетение при
отчуждаването по отношение на ½ идеална част от имота да не е била
заплатена. Напротив твърди се от вещото лице, че същата вероятно е била
изплатена, тъй като в резултат на установеното в Решение №10/17.02.2006 г. по
гр.д. №68/2004 г. по описа на КРС, а именно при учредяването на ДСК- Т.” ЕАД –
С. в капитала на дружеството е апортиран и имота, към
който процесната част е придадена.
Ето
защо настоящия състав на съда намира, че с оглед събраните доказателства
процедурата по отчуждаването е била довършена и в този смисъл праводателя на ищеца не е бил собственик на процесните 250 кв.м. от
източната част на УПИ VIII - търговия и услуги в кв. 56 по плана на
град Б., съответно ищеца не е наследил същите след смъртта му.
С оглед на
горното не се доказа при условията на пълно и главно доказване, първата
предпоставка за уважаване на иска по
чл.108 от ЗС, а именно, че ищеца е собственик на процесния
имот.
В тежест на ищеца беше
и да докаже и обстоятелството, че процесния имот се
владее от ответниците. Което не беше сторено по
надлежния ред. В показанията си свидетелите не успяха да посочат кой е заключил
имота и го ползва. Същото обаче е без
значение, тъй като това обстоятелство подлежи на доказване от ищеца само ако ответниците го оспорват.
Ето защо,
исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ответницата М.В.М. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 300,00 лева за адвокатски хонорар.
Ответниците Х.Л.К. и Т.В.Р. не представят доказателства за направени разноскиш, затова такива не им се присъждат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, с който
е поискано от ищеца И.Н.Ч. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Г., да бъде да бъде признато за установено по
отношение на ответниците М.В.М. ЕГН **********,***,
Х.Л.К. ЕГН **********,***, П.М.С. ЕГН **********,***, Т.В.Р. ЕГН
**********,***, всички с адвокат П.К., че
ищеца е собственик на 250 кв.м. от източната част на УПИ VIII - търговия
и услуги в кв. 56 по плана на град Б., които ответниците
владеят без правно основание, както и да постанови да му отстъпят собствеността
и владението на 250 кв.м. от източната част на УПИ VIII - търговия и услуги в
кв. 56 по плана на град Б., при съседи: от изток УПИ ХІІІ – 785, от юг УПИ ХVІІ
– 786 и от север улица “Л.”.
ОСЪЖДА И.Н.Ч. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Г., да заплати на М.В.М. ***. " В. З. " № ****, чрез адв.
П.К.,
нправените
по делото разноски в размер на 300,00(триста)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.