О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен,9.04.2019
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в закрито заседание на девети
април 2019 г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА ч.гр. дело. №164/2019 г по
описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с пр. осно. Чл. 577 от ГПК.
Производството
е по жалба срещу отказ на съдия по вписванията при РС – Н. да извърши искано
действие по вписване на представен акт относно особен залог на търговско
предприятие.
С
определение №1 от 8.02.2019 г по
преписка с вх. № 263 от същата дата, съдията по вписванията при РС – Н. е отказал да
разпореди вписване на акт относно залог върху търговско предприятие, записан
във вх. регистър при РС – Н. под №263 от 8.02.2019 г по описа на СВ – Н..
Недоволен от така постановеното определение е останал
молителят *** АД /н/ ,
който го атакува като възразява,
че е незаконосъобразно. Възразява се, че неправилно е прието от съдията по
вписванията, че „***“
АД, в несъстоятелност, (наричано по-долу за краткост „***“ АД (н.) или банката)
няма правен интерес от производството по вписване/отбелязване, доколкото е била
заличена като заложен кредитор по процесния особен залог на търговско
предприятие на 25.06.2015 г. под акт № 54, том 1, както и че липсвала яснота за това какво точно се искало от
съдията по вписванията, тъй като в молбата било посочено „вписване/отбелязване
на вече вписания в ТР особен залог“, без обаче да бъде посочен номера на този
залог. Възразява се ,че неправилно е прието, че не били спазени изискванията на чл.22а ПВ, тъй
като доколкото удостоверението за вписване в ТРРЮЛНЦ не съдържало описание на
заложеното имущество, то към молбата следвало да се приложи вписаният в ТРРЮЛНЦ
договор за залог, което не било направено, а самата молба не била нотариално
заверена.Според Съдията по вписванията, ако се искало подновяването на залог 002, то
неговото вписване било изтекло съгласно чл.30, ал.2 303 и за подновяването му
следвало да се представи удостоверение от ТРРЮЛНЦ с вписано обстоятелство под
номер 326, от което да било видно, че залогът под номер 002 бил подновен за нов
5-годишен период, каквото удостоверение липсвало. В допълнение към това, според
съдията по вписванията бил изтекъл и предвидения в § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН,
обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., 6-месечен срок, в който банката можела да
поднови обезпечението си. На следващо място незаконосъобразно е прието, че не
било спазено и изискването на чл.6, ал.1, б.„в“ ПВ, тъй като договорът за залог
не бил представен с „първообраза си, вписан в ТР“. Според съдията по
вписванията не било спазено и изискването на чл.264, ал. 1 от ДОПК, защото не
били представени нито декларация от учредителя на обезпечението, нито данъчна
оценка на имота.
По отношение на разпоредбата на §
5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. съдията по вписванията
е приел неправилно , че въпреки, че според нея извършеното от Службата по
вписванията към PC - Н. заличаване на банката като заложен кредитор „е обявено
ех lege за нищожно“ в хипотезата на погасяване чрез прихващане, а не чрез
парично плащане, то „съдията по вписванията няма правомощието да проверява дали
заличаването е извършено действително и с какви мотиви“. Освен това посочената
разпоредба не можела „да задължи съдията по вписванията да приеме, че всяко
заличаване на залог, извършено по молба на квестор, временен или постоянен
синдик на „***“ АД (н.) е нищожно“, защото в посочената разпоредба се
предвиждали едновременно нищожност и действителност на заличаването, в
зависимост от вида погасяване на задължението, а съдията по вписванията нямал
право да събира доказателства извън представените от молителя документи, от
които да е видно коя от тези две хипотези е налице. Освен това разпоредбата на
§ 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. предвиждала нищожност
единствено на „действията на квесторите и синдиците, а не на последвалите
актове на държавните/съдебните органи“. На последно място, според
жалбоподателя, незаконосъобразно е приета, че правилото на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн.
ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. представлявало „очевидно и безпринципно нарушение на
Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС)“, която представлявала ратифициран, влязъл в сила и обнародван
международен договор, по който Република България е страна и следователно по
силата на чл.5, ал.4 от Конституцията вътрешният закон, който му противоречал
„не следва да се прилага“. Въпреки това обаче е посочено, че „производството по
вписване, отбелязване и заличаване има за цел да даде гласност на подлежащите
на вписване, отбелязване и заличаване актове и да гарантира сигурността на
гражданския оборот“.
Възразява се , че за „***“ АД
(н.) е налице правен интерес от иницииране на охранителното производство по
вписване/отбелязване на обстоятелствата по особения залог на търговското
предприятие на „***“ АД. Както е посочено в самото определение, банката е била
заличена като заложен кредитор по особения залог, което заличаване обаче е прогласено
за нищожно от закона по силата на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн.
ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. Ето защо и
доколкото по партидата на „***“ АД, водена от Службата по вписванията към PC - Н., се установява, че банката е заличена
като заложен кредитор по първия по ред особен залог на търговско предприятие,
докато от партидата на същото дружество в ТРРЮЛНЦ е видно, че посоченият залог
е вписан като действителен на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ,
бр.22 от 13.03.2018 г., а заличаванията и в двата регистъра са прогласени за
нищожни, то за „***“ АД (н.), в качеството си на признат от закона заложен
кредитор на „***“ АД, се поражда обективната нужда това обстоятелство да бъде
видно и по партидата на длъжника във всички служби по вписванията в страната,
на територията на които се намират недвижими имоти, върху които е бил учреден
особеният залог, каквато именно е и Службата по вписванията към PC - Н..
Жалбоподателят възразява
също така ,че въпросът за това дали
срокът за подаване на молбата за възстановяване на особения залог е бил спазен,
се свежда до това да се установи на коя дата това обстоятелство е било заявено
в ТРРЮЛНЦ, т.е. ирелевантен за спазване на законоустановения срок е въпросът
кога залогоприемателят е извършил т.нар. вторични вписвания в други регистри,
които се налагат с оглед на вида и спецификата на имуществените права, които се
включват в заложеното търговско предприятие и са предвидени с цел залогът да
бъде противопоставим на всички трети лица, което действие на вписването е
посочено в чл.21, ал.З от 303.
От вписаните в ТРРЮЛНЦ
обстоятелства е видно на коя дата синдиците на „***“ АД (н.) са упражнили
правото си да искат възстановяване на вписването на втория по ред особен залог
на търговското предприятие на „***“ АД, учреден с Договор за особен залог на
търговско предприятие от 30.07.2013 г. От справка в Търговския регистър към
Агенция по вписванията се установява, че особеният залог е заявен за вписване
на 30.08.2018 г. със Заявление Б4 с рег.№ 20180830122356, което означава, че
установения от § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН шестмесечен срок е бил спазен.
Възразява се също така , че
въпросът за това кога е било вписано заявеното за вписване обстоятелство, също
няма отношение към спазване на установения шестмесечен срок. Това
уточнение е направено от жалбоподателя,
защото с Определение № 47/03.09.2018 г., постановено по ч.т.д.№ 31/2018 г. по
описа на Окръжен съд В., Гражданско отделение, по молба на „***“, чуждестранно
юридическо лице, регистрирано в Х.К., е спряно регистърното производство по
това заявление, като съставът е приел, че е налице процесуална пречка за
продължаване на същото. Този извод е обоснован от ОС В. поради изтъкнатото от
молителя обстоятелство, че той бил предявил в ОС В. срещу „***“ АД (н.) и „***“
АД (н.) иск с правно основание чл.124, ал.1 ТПК, е искане да бъде установено,
че банката не притежава заложно право върху търговското предприятие на „***“ АД
(н.) по договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие,
сключен на 30.07.2013 г. от „***“ АД като залогодател и „***“ АД като
залогоприемател. Според постановилия определението състав така подадената
искова молба представлявала основание за спиране на регистърното производство
на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
*** АД (н.) е подала частна жалба срещу определението за спиране на
регистърното производство, по която беше образувано ч.гр.д.№ 6087/2018 г., по
описа на Софийски апелативен съд, 11-ти състав, по което беше постановено
Определение № 3903/13.12.2018 г., е което е отменено Определение №
47/03.09.2018 г., постановено по ч.т.д.№ 31/2018 г. по описа на Окръжен съд В.,
Гражданско отделение и е отхвърлена молбата на „***“ за спиране на регистърното
производство. Определението на Софийски апелативен съд е вписано в ТРРЮЛНЦ с
рег.№ 20181217120408. След вписване на определението регистърното производство,
образувано по Заявление Б4 рег.№ 20180830123710 е било възобновено и е завършило с вписване на
исканите от страна на *** АД (н.) обстоятелства - учреденият с договор за
учредяване на особен залог на търговско предприятие, сключен на 30.07.2013 г.,
особен залог на търговското предприятие на „***“ АД беше възстановен и вписан
по партидата на дружеството.
Изложеното по-горе, според
жалбоподателя, установява, че
заявлението за възстановяване вписването на особения залог на търговското
предприятие на „***“ АД, подадено на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, е
било подадено в рамките на установения от ал.З на тази разпоредба срок, а
именно преди изтичането на 6 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в ДВ, бр.22 от
13.03.2018 г., което прави отказа за вписване на това основание
незаконосъобразен
На трето място жалбоподателят възразява, че не е налице
нарушение на чл.6, ал.1, б.„в“ ПВ. Това е така от една страна, защото в чл.22а,
ал.1, изр.последно ПВ изрично се предвижда, че „Когато удостоверението за
вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество,
към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за
залог. Според жалбоподателя със заявлението за вписване е представено и
заверено копие от Договор за особен залог на търговско предприятие от
30.07.2013 г., заедно с приложенията, които са неразделна част от него и в
които са подробно описани имотите, за които се иска вписване в имотния регистър
на особения залог. В този смисъл, според жалбоподателя, заявителят няма
задължението по чл.6, ал.1, б.„в“ ПВ да направи описание на имота до който се
отнася акта, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място,
адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите,
защото според чл.6, ал 2, б.„б“ ПВ описание на имота не се изисква при
„актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е
недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване
на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско
предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на
ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в
съответния съдебен район. ". Ето защо изискванията на ПВ за
индивидуализация на имотите, за които се иска вписване на особения залог в
имотния регистър, са спазени изцяло. Според жалбоподателя изводите на съдията по
вписванията към Служба по вписванията - гр. Н. са направени при несъобразяване
на Правилника за вписванията, уреждащ процедурата по вписване, отбелязване и
заличаване на обстоятелства, които подлежат на вписване в службите по вписвания
към Агенция по вписванията, както и дейността на съдиите по вписванията, поради
което се явяват неправилни и незаконосъобразни.
Възразява се също така, че не е налице нарушение и на изискването на
чл.264 ДОПК за представяне от страна на залогодателя на писмена декларация за
това, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Според жалбоподателя при неправилно приложение на посочената
разпоредба съдията по вписванията е направил извод, че е следвало със
заявлението за вписване на особения залог в имотния регистър да бъдат
представени или декларация от залогодателя, или данъчни оценки на имотите, от
които да се установи липсата на публични задължения. Според жалбоподателя установеното от ДОПК задължение се отнася само
за случаите, в които се иска първоначално вписване, а в конкретния случай става
въпрос за отбелязване (и то вторично) на прогласено от закона обстоятелство, а
именно, че заличаването на особения залог, извършено от квесторите на *** АД
(н.), е нищожно, т.е. този особен залог е действителен и това следва да се
отбележи в съответните регистри по реда на вписването на обстоятелства. В
допълнение се възразява, че изискването
за представяне на декларация по чл.264 ДОПК е приложимо и при регистърното
производство пред ТРРЮЛНЦ, но по изложените съображения такава не е изискана от
длъжностното лице. Освен това следва да бъде отчетен и факта,според
жалбоподателя, че става въпрос за
възстановяване на особен залог, който вече е бил заличен от квесторите на
банката, при което няма как да се очаква каквото и да съдействие от страна на
залогодателя, включително даване на декларация по чл.264 ДОПК, каквато, видно
от вписванията по неговата партида в ТРРЮЛНЦ, вече е била дадена при
първоначалното вписване на залога.
Възразява се, също така, че е неправилен и незаконосъобразен изводът на
съдията по вписванията, че не било ясно какво се искало с молбата на *** АД
(н.) и приложените към нея документи, както и че вписването на залога било
изтекло съгласно чл.ЗО, ал.2 303, като за подновяването му следвало да се
представи удостоверение от ТРРЮЛНЦ с вписано обстоятелство под номер 326, от
което да било видно, че залогът под номер 002 бил подновен за нов 5-годишен
период. Според жалбоподателя в конкретния случай чл.ЗО, ал.2 от 303 е неприложим -
особеният залог на търговско предприятие е бил валидно учреден, след което
(както самият съдия по вписванията е посочил в обжалваното определение), същият
е бил заличен на 26.03.2018 г. Освен това
не е съобразен текста на § 5, ал.З ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018
г., съгласно който за времето от поставянето на *** АД (н.) под специален
надзор - т.е. от 20.06.2014 г., до изтичането на 6- месечен срок от влизането в сила на ПЗР на
ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., т.е. до 16.09.2018 г. - по отношение
на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката
обезпечения, не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие,
което означава, че срокът на залога с № 002 не е изтекъл, както неправилно е
счел съдията по вписванията. А дори и този срок на действителност на залога да
е бил изтекъл, според жалбоподателя, то доколкото залогът е бил заличен,
банката е била в обективна невъзможност да го поднови за нов 5-годишен период
по реда на чл.ЗО, ал.2 303, както е счетено в обжалваното определение. С оглед
разпоредбата на § 5, ал.1 вр. с ал.З от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от
13.03.2018 г. обаче, за „***“ АД (н.) се поражда необходимостта от вписване в
ТРРЮЛНЦ на обстоятелството, че залогът е действителен и запазва реда си, което
действие е извършено в срок. След вписването в ТРРЮЛНЦ такова задължение
банката има и за извършване на вторични вписвания/ отбелязвания в Службите по
вписванията към Агенцията по вписванията в страната, на територията на които се
намират недвижими имоти, които са част от търговското предприятие на длъжника
по процесния договор за особен залог на търговско предприятие.
Според жалбоподателя Правилникът за
вписванията не съдържа уредба на процедурата по обявяване в Имотния регистър на
обстоятелството, че заличаването на особен залог е прогласено за нищожно. Ето
защо формулировката „вторично вписване/отбелязване“ предоставя на преценката на
съответния съдия по вписванията коя от двете процедури да приложи. Според
жалбоподателя практиката на съдиите по
вписванията в страната по този въпрос е различна, като някои приемат, че следва
да бъде извършено вторично вписване, докато други напротив - приемат, че
приложимата процедура е по отбелязване.
Възразява се ,че са изцяло недопустими, неотносими,
незаконосъобразни и съдържащи вътрешни противоречия наведените в последната
част от обжалваното определение доводи за несъответствие на § 5, ал.1 ПЗР на
ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. с Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и
направеното тълкуване на приложението на посочената разпоредба. Процедурата по
вписване, респ. отбелязване в имотния регистър, е охранително производство, в
рамките на което съдията по вписванията следва да извърши проверка дали
обстоятелството, което се иска да бъде вписано, респ. чието отбелязване се иска
по съответната партида, отговаря на изискванията на закона и дали към него са
приложени необходимите документи. В
конкретния случай нормата на § 5,
ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. (която дерогира
приложението на общите норми на Правилника по вписванията, доколкото на първо
място е правна норма от по-висок ранг, а на второ място - е специален закон и
като такъв изключва приложението на общите норми), предполага само преценката
на длъжностното лице, на което е възложено това производство за наличието на
следните обстоятелства: валидно учреден и вписан в Търговския регистър особен
залог на търговското предприятие на длъжника; заличаването на този особен залог
от квесторите, временните или постоянните синдици на „***“ АД (н.) в периода от
поставянето на банката под особен надзор до започване на процедурата по
осребряване - в Търговския регистър и в специалните регистри, по отношение
активи на предприятието, за които се водят такива регистри (какъвто е Имотния
регистър по отношение недвижимите имоти, включени в заложеното търговско
предприятие); вземането на банката, чието обезпечение е заличено, да е погасено
по начин извън парично плащане; както и възстановяване вписването на особения
залог в ТРРЮЛНЦ, така че да може извършено вписването в Имотния регистър, за да
бъде противопоставим залога на трети лица (какъвто е конкретния случай). Ако
тези изисквания са налице, то съдията по вписванията следва да извърши
заявеното вписване/ отбелязване, така че да се създаде предвидената в чл.21,
ал.З 303 противопоставимост на залога на трети лица, придобиващи права върху
отделни активи на заложеното предприятие, Също така, според жалбоподателя, с оглед § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ,
бр.22 от 13.03.2018 г. със заявеното вписване/отбелязване следва да се даде
гласност на прогласената от закона нищожност на заличаването на учреденото в полза
на банката обезпечение, както и че съответното обезпечение (в случая вписано с
№ от дв. вх. регистър 7639 от 21.10.2013 г.), е валидно и запазва първоначалния
си ред. Според жалбоподателя проверката за наличието на предпоставките по §
5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. вече е извършена при
вписването на особения залог в ТРРЮЛНЦ, в това число и по съдебен ред, като е
постановено Определение № 3903/13.12.2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Т.О., 11-и състав. В посоченото определение САС е разпоредил вписването на
особения залог, което както вече посочихме по-горе е извършено. В този смисъл
за Службите по вписванията в страната, в това число и за СВ - гр. Н., остава
единствено да извършат проверка на обстоятелството дали по партидата на
залогодателя в съответната Служба по вписванията има недвижими имоти, които да
са били обект на особения залог и ако установят, че такива наистина са налице
да извършат вписването/отбелязването.
Съдиите по вписванията, според
жалбоподателя, нямат право на преценка
за материалноправните предпоставки на вече извършеното вписване, удостоверено с
акта, чието вписване/отбелязване се иска, както правилно е посочено в
определението. Поради тази причина е учудваща направената оценка за
съответствие на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от
13.03.2018 г., с Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, доколкото подобна преценка е извън
правомощията на съдиите по вписванията по чл.32а, ал.1 от Правилника за
вписванията, следователно е недопустима. Нещо повече - валидността на особения
залог на търговско предприятие не се обуславя от вписването му в дадена служба
по вписванията, тъй като, както е посочено правилно и в обжалваното
определение, последното има единствено и само декларативно действие, което
гарантира „сигурността на гражданския оборот“. В този смисъл отказът от
вписването/отбеляването на едно обезпечение застрашава оборота, доколкото
проверка по партидата в съответната служба по вписванията би заблудила третите
лица, че даден имот е чист от вещни тежести, когато всъщност такива са налице.
Що се отнася до
приложението на нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от
13.03.2018 г. и твърдението, че същата прогласявала нищожността единствено на
„действията на квесторите и синдиците, а не последвалите актове на
държавните/съдебните органи“, то, според жалбоподателя, подобно твърдение е изцяло противоречащо както
на смисъла на закона, така и на правната логика. Никое лице не може по своя
инициатива, само да извърши вписване, респ. заличаване на дадено обстоятелство
в който и да е публичен регистър. Заинтересованите лица подават заявления или
молби, с които се иска от длъжностното лице, респ. съдията по вписванията,
извършването на конкретното действие и отразяването му по партидата на
съответното дружество - факт, който би следвало да е добре известен на съдията
по вписванията, доколкото това е хипотезата, при която упражнява дейността си.
Заличаването на едно обезпечение е действие на съдията по вписванията,
извършвано въз основа на изявление на страните по материалното правоотношение,
което действие нито може да бъде извършено служебно от длъжностните лица по
вписванията, нито може да има самостоятелно съществуване извън валидността на
искането за извършването му, а когато искането за заличаване е нищожно, то и
извършеното въз основа на него вписване също е нищожно.
Жалбоподателят счита , че постановеният
от съдията по вписванията в Служба по вписванията - гр. Н. отказ за вписване
възстановяването на особения втори залог на търговското предприятие на „***“ АД
е изцяло незаконосъобразен и постановен при неправилно прилагане на закона,
поради което се претендира неговата отмяна и връщане на преписката на Служба по вписванията - гр. Н.
със задължителни указания за извършване на вписване/отбелязване на заявеното
обстоятелство относно особения залог на търговското предприятие на „***“ АД.
Като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е
ДОПУСТИМА И В СРОК
Видно от представеното с
преписката от съдията по вписванията известие за доставяне съобщението за
постановения отказ е получено от жалбоподателя на 13.02.2019 г. Срокът за
обжалване е седмичен съобразно чл. 275 ал.1 от ГПК вр. с чл. 274 ал. 1 т.2 от ГПК. В преписката е
налице квитанция за услуга от Булпост, от която е видно, че пратката е
изпратена на 20.02.2019г до Служба по вписванията. В този смисъл Пл ОС приема, че жалбата е в
срок и следва да се разгледа по същество.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Съдията по вписванията е приел, че е постъпила молба с вх.
per. 263 от 08.02.2019 г. от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на «***» АД~в
-несъстоятелност с искане: да- бъде извършено вторично вписване/отбелязване в
Имотния регистър към АВ - Служба по вписвания Н. на вече
вписания в ТРРЮЛНЦ втори по ред особен залог върху търговското предприятие на «***» АД с ЕИК *********, в чийто активи са включени
описаните по-горе недвижими имоти, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в ТР.
Писмото с искането е било с изх. № 366/06.02.2019 г. Към него
са
приложени: Удостоверение
с изх. № 20190124105851/24.01.2019 г. на АВ - ТР, Служба по регистрация; Удостоверение
с изх. № 20190124105715 от 24.01.2019 г. на АВ- ТР, Служба по регистрация; обикновено фотокопие, заверено «вярно с оригинала» на
договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013 г. , като липсва
страницата с нотариалното
удостоверяване на подписите на страните по договора, както и сигнатурите на вписване в СВ - Н.;
Приложение № 1 към договора за учредяване на залог на ТП от 30.07.2013 г. с описание на недвижимите
имоти в цялата страна - обикновено фотокопие, заверено с
«вярно с оригинала»;
справка от ТР по отношение на «***» АД; квитанция за платена държавна такса в размер на
80.00 лв. по сметка на АВ - ИР, с посочено основание «такса вписване на втори по ред особен
залог».
Съдията по вписванията е приел, че недвижимият имот, описан в молбата се
намира в района на действие на PC- Н., поради което съдията по вписванията е компетентен да се произнесе .
Подадената
до съдията по вписвания молба за образуване на охранително производство следва
да е от лице с призната по закон възможност да иска издаване на охранителен
акт. Според чл. 531 от ГПК и чл. 8 от ПВ наличието на правен интерес не само е
основание за започване на охранително производство, но по отношение на вписванията,
извършване по реда на съдебно-охранителното производство е и условия за
издаване на валиден охранителен акт. В случая в СВ - Н. на 25.06.2015 г. с вх.
№ 3336/25.06.2015 г. под акт № 54, том 1 с подредено в книгата по чл. 33, б“д“
от ПВ удостоверение с изх.№ 20150401142525/01.04.2015 г. на АВ-ТР е заличен
вписания под № 2, том 1, вх. № 7639 от 21.01.2013 г. залог на търговско
предприятие.
От
приложената молба от синдиците на „*** АД - в несъстоятелност“, която не е
нотариално заверена, приложеното удостоверение за вписване в ТР, копието от
договора за залог с липсващото нотариално удостоверяване на подписите, както и
липсата на сигнатурата на вписване в СВ- Н., не може да се направи категоричен
извод какво точно се иска от съдията по вписванията. Поискано е
„вписване/отбелязване“ на вече вписания в ТР особен залог“.
Съгласно чл. 22а от ПВ Вписването на
актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 303) се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е
поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква ”д” на
удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на
удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в
търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към
удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог.
Удостоверението трябва да отговоря и на изискванията на чл. 6, а съгласно чл.
6, ал. 1, б“в“ от ПВ, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат
описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида,
местонахождението, номера на поземления имот, площта и/или застроената площ и
границите. Видно е било
, според съдията по вписванията, от приложенията по преписката, договорът за залог не е представен с
първообраза си, вписан в ТР, в своята цялост, но и липсва нотариалното
удостоверяване на подписите в така представения екземпляр.
Единствено по размера на заплатената
държавна такса може да се направи предположение, според съдията по вписванията, че
се иска вписване на основание чл. 21, ал. 3 от 303 и чл. 22а от ПВ на особен
залог, отбелязан в подлежащато на вписване удостоверение от ТР под залог 005
със заложен кредитор „***“ АД - в несъстоятелност и длъжник „***“ АД. Съгласно
чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху
недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването
на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски
в капитала на търговски дружества, се допуска след писмена
декларация от прехвърлителя
или учредителя, съответно ипотекарния
длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява
в данъчната оценка, В конкретния случай не са представени доказателства за
изпълнението на императивната правна норма на чл. 264 от ДОПК - данъчна оценка
за имота и декларация по чл. 264 от ДОПК.
Според съдията по вписванията вписване, заличаване и
отбелязване се допуска само в изрично посочените от Правилника за вписване и
закона случаи. В това число отбелязване се извършва по реда на чл. 18 от ПВ,
към която норма препраща чл. 22а, ал. 4 от ПВ. Съгласно чл. 22а, ал. 4 от ПВ
при подновяване на вписването по ал. 1 на чл. 22а от ПВ се прилага съответно
чл. 18 от ПВ. Не е спазена разпоредбата на чл. 22а от ПВ, който текст препраща
към чл. 18 от ПВ, според която молбата за подновяване трябва да е в два еднакви
екземпляра, нотариално заверени. В този случай молбата е представена в един екземпляр
и не е нотариално заверена. В случай, че се иска подновяване на залог 002,
чието вписване е изтекло, съгласно чл. 30, ал. 2 от 303, следва да се представи
удостоверение от ТР, с вписано обстоятелство 326, в раздел залог на ТП, че
залог 002 е подновен за нов 5 годишен период, което обстоятелство в
представеното удостоверение липсва. В случай, че срокът е изтекъл, особен залог
002 следва да се впише наново и с нов ред, съгласно чл. 30, ал. 3 от 303, като
при вписването наново се изискват същите документи, каквито и при първоначално
вписване на особен залог.
Колкото до цитирания в молбата §5,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, според който „***“ АД— в несъстоятелност може да
поднови до изтичането на 6-месечния срок от влизане в сила на този закон всяко
едно обезпечение за нов срок, следва да се има предвид, според съдията по вписванията, че
срокът отново е изтекъл.
Молбата
не е прецизна и съдията по вписванията е оставен сам да прецени какво действие
да извърши - вписване на особен залог или отбелязване /подновяване/ по вече
вписан особен залог. В случая в цитираната разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН е предвидено пълно смесване на вписването, заличаването и
подновяването на заложното право като охранителен акт и материалноправните предпоставки за извършване на съответното вписване. В- охранителното производство съдията по вписванията
не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките,
визирани в ал. 3 и ал. 4 на § 5, както и липсата на изключението по ал. 2 на
същата норма. Apr. е т. 6 от ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където
задължителните указания са, че проверката, която извършва съдията по
вписванията е само по отношение за форма и съдържание на акта, чието вписване се
иска. Според съдията по вписванията, заложното
право на кредитора е погасено поради заличаване на вписването на особения
залог. Съгласно ал.1 на §5 от ПЗР към ЗИДЗБН /ДВ, бр.22, 2018 година/
извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „***“ АД /н/, в
периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на
процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от
длъжниците или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни.
Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред. Алинея
първа не се прилага в случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло
чрез парично плащане. С приетите изменения в ЗБН с ДВ, бр.22 от 2018 година е
придадено обратно действие към 20.06.2014 година на предвидените основания за
относителна недействителност ех lege на извършените от кредитори на банката или
от самата банка прихващания и е продължен срокът за предявяване на исковете,
като е прието че извършените от квесторите на банката в посочения период
заличавания на учредени от длъжници в полза на банката обезпечения са нищожни,
а учредените обезпечения се смятат за действителни. В случая, действително
вписания от банката залог е бил надлежно заличен на 25.06.2015 г. с вх. №
3336/25.06.2015 г. под акт № 54, том 1 с подредено в книгата по чл. 33, б“д“ от
ПВ удостоверение с изх.№ 20150401142525/01.04.2015 г. на АВ-ТР, поради
погасяване на вземането. С цитираната разпоредба извършеното заличаване, в тази
хипотеза, е обявено ех lege за нищожно. Същевременно
залогът, чието продължаване се иска, е бил заличен по искане на кредитора чрез
квесторите му. В писменото си съгласие те изрично посочват, че искат заличаване
на залог 002, поради пълното погасяване на вземанията на *** АД по договор за
банков кредит от 11.07.2013 г., без да се посочват по какъв начин е станало
това. Съдията по вписванията, счита че с оглед на наличните до момента
документи по партидата на имота следва да се приеме, че е налице искане за
подновяване /отбелязване/ на вече заличен залог. Поради това и съдията по
вписванията няма правомощието да проверява дали заличаването е_ извършено
действително и с какви мотиви, както е посочено в т. 6 от Тълкувателно решение
№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, той е длъжен да се съобрази с онова,
което е отразено в книгите по вписванията освен ако законът не предвижда да се
прави и друг вид проверка.Цитираната разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН не може да задължи съдията по вписванията да приеме, че всяко заличаване на
залог, извършено по молба на квестор, временен или постоянен синдик на „***” АД
(н.) е нищожно. Това е така, защото същата разпоредба предвижда две хипотези
относно действителността на такива заличавания - тяхната принципна нищожност
(ал. 1) или пълната им действителност в случаите, когато заличаването е
извършено след плащане на задължението в пари (ал. 2). Съдията по вписванията
не следва да прави проверка по този въпрос, тъй като същият налага събиране на
доказателства извън представените от молителя документи. Подобни действия обаче
биха излезли извън установената в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС компетентност на съдията по вписванията. Разрешаването на въпроса
дали е налице действителен залог следва да стане по исков ред.
Следва да се разгледа и въпросът дали
в правомощията на съдията по вписванията е да проверява дали залогът, чието
подновяване /отбелязване/ се иска, е отбелязан като заличен, или основанията за
отказ за подновяването на действието на залога са изброени изрично в чл. 18,
ал. 4 ПВ/чл. 22а препраща към действието на чл. 18 от ПВ/ - съдията по
вписванията следва да следи само дали е изтекъл в случая 5- годишния срок от
вписване на залога или последното му подновяване. Според съдията по
вписванията, доколкото производството по вписване на възобновяването на залога
е различно от това по вписване на нов залог след изтичане на срока на действие на предходния, подновяване /отбелязване/ може да се извърши само за залог, който не е отбелязан за
заличен.Този извод, според съдията по вписванията, следва и от разп оредбата на
чл.18, ал. 4, изречение второ от ПВ,
към който текст препраща рпразпоредлата на чл. 22а, ал. 4 отПВ. Подновяване се
допуска единствено за съществуващ залог, а във всички
останали случаи е допустимо единствено последващо вписване. А за да определи дали
едно вписване съществува, съдията по вписванията следва да се ръководи от
онова, което се намира в съответните книги по вписванията, а не от
материалноправните последици на вписаните изявления, по чиято действителност
при оспорване е компетентен да се произнесе единствено
съдът в исков процес. Допълнителен аргумент може да бъде
почерпен и от текста на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр.
22/13.03.2018 г.). Съгласно текста на тази разпоредба нищожни са не вписаните с
акт на съдия по вписванията заличавания на обезпечения, а „извършените от
квесторите, временните и постоянните синдици" действия - т.е. за
недействителни по силата на закона (ако нормата не противоречи на меящународен
договор или не бъде обявена за противоконституционна) биха се оказали
единствено действията на квесторите и синдиците, а не последвалите актове на
държавните органи.
В
заключение съдията по вписванията е приел,
че при искане за подновяване /отбелязване/ на действието на залог съдията по
вписванията има правомощието да приеме, че искането е недопустимо (липсва
подлежащо на отбелязване обстоятелство) и да издаде отказ по реда на чл. 32а
ПВ, ако установи, че в книгите по вписванията установяват формално заличаване
на заложното право или са изтекли 5 години от вписването на залога или
последното подновяване. Тази преценка се прави формално, като се изхожда
единствено от съдържанието на представените документи и извършените в книгите
вписвания, отбелязвания и заличавания, а евентуалните спорове не следва да се
разрешават в рамките на едностранното и безспорно производство по вписване.
Общото правило на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018
г.), представлява очевидно и безпринципно нарушение на Протокол № 1 към
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) -
ратифициран, влязъл в сила и обнародван международен договор, по който България
е страна. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато
разпоредба от текущото законодателство противоречи на международен договор, за
който са налице посочените по-горе изисквания, вътрешният закон не следва да се
прилага.
Производството
по вписване, отбелязване и заличаване има за цел да даде гласност
на подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове и да
гарантира сигурността на гражданския оборот.
С оглед
горното съдията по вписванията е отказал да
разпореди
вписването на акт относно залог върху търговско предприятие,
записан във входящия регистър на СВ – Н..
Определението на съдията по вписванията е законосъобразно
Съдията по вписванията е изложил
подробни мотиви, които се споделят почти
изцяло от Плевенски окръжен съд.
Молителят е претендирал вторично вписване/отбелязване в имотния
регистър на вече вписания втори по ред особен залог върху търговското
предприятие на *** АД, в чиито активи са включени недвижими имоти.
Съгласно чл.2 от Правилника за
вписванията/ПВ/ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите,
които са предвидени изрично в законите или в този правилник.
Според чл.22а, ал.1 от ПВ вписването на
актовете относно залог върху търговско предприятие/чл.21, ал.3 ЗОЗ/ се извършва
по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано
вписване, чрез подреждане в книгата по чл.33, буква „д” на удостоверението за
вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за
последващи вписвания, а когато удостоверението за вписването в търговския
регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се
прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог.Съгласно чл.33,
буква „д” от ПВ службите по вписванията водят книга, която се образува от
подреждането на удостоверенията за вписванията по ЗОЗ.
Въззивният съд приема, че с
подадената молба до съдията по вписванията се иска вписване на удостоверението, представено с
молбата, от което е видно вписване на подновяване на особен залог на
търговското предприятие като съвкупност на осн. Пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН с
номер по ред на залога 002 – л.6 от удостоверението. Петитумът на подадената
молба е двусмислен, но от фактическите
твърдения в самата молба следва да се приеме, че такава е действителната воля
на молителя. В този смисъл е и целта, която той желае да постигне –
оповестително действие на съществуващ особен залог на търговско предприятие,
което вписване е било заличено, а в последствие, по силата на цитираната по –
горе законова разпоредба, заличаването е обявено за нищожно. Пл ОС приема ,че не
е допустимо вписването на нищожност на заличаването доколкото е налице
нищожност по силата на законова разпоредба, на която всеки може да се позове.
От разрешения, дадени в определение №370 от 1.08.2018 г по ч.т. дело №
1412/2018 г на ВКС на РБ ,първо т.о, следва да се направи извода, че вписването
на представеното удостоверение е допустимо при съобразяване правилата на
Правилника за вписванията, цитирани по – горе. Пл ОС приема ,че след като ВКС
на РБ приема, че е допустимо вписването на удостоверение относно обстоятелство
на заличаване на заложен кредитор, то на още по силно основание е допустимо
вписването на удостоверение относно обстоятелство на подновяване на залог на
търговско предприятие. ВКС на РБ приема ,че „на
основание чл.21, ал.3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица,
придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие,
договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан
вторично в нотариалните книги, като залогът тежи върху отделните активи, посочени
в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от
предприятието. В този случай, съгласно чл.22а от ПВ, в нотариалните книги се
извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на
търговското предприятие по разпореждане на съдията по вписванията, чрез
подреждане в книгата по чл.33, б.”д” от ПВ на удостоверението за вписване на
залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи
вписвания. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа
описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в
търговския регистър договор за залог.“
В този смисъл Пл ОС приема ,че
по същество се иска вписване на удостоверението, но е правилен изводът на съдията
по вписванията за изпълнение на изискванията на чл. 22а, ал.1, предл. последно
на ПВ за представяне на договора за залог. Такъв с молбата е представен, но
същият не е с нотариална заверка на подписите и в този смисъл изводът на
съдията по вписванията също е правилен. При подаването на частната жалба пред
Пл ОС този недостатък не е отстранен.
Предвид гореизложеното Пл ОС
счита, че следва да се потвърди отказа като законосъобразен като приема, че се
иска вписване на удостоверението относно подновяването на втори по ред особен
залог на търговско предприятие, което следва да се впише, но след представяне
на договора за особен залог с нотариална заверка на подписите и такова вписване
следва да се извърши при наличието на горните изисквания.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ на съдията по вписванията при РС – Н.,обективиран в определение №1 от 8.02.2019 г по преписка с вх. № 263 от
8.02.2019 г на съдията по вписванията
при РС – Н. КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК в седмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :